За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно. Виж още…

Европейският съд: и известните личности имат право на неприкосновен личен живот

22 февруари, 2017 Няма коментари

Паулина - 1На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.  Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Виж още…

Българските студенти – втори в състезанието за пледоарии по Европейската конвенция

16 февруари, 2017 Няма коментари

SU in StrasbourgОтборът на Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“  в състав: Николина Михайлова, Кристиян Калчев и Радослава Макшутова направи страхотно представяне в състезанието по пледоарии по Европейската конвенция за правата на човека(Concours européen de plaidoiries) . На полуфинала в четвъртък (16 февруари) играха срещу Кеймбридж и победиха! На финала следобяд техен противник беше отборът на  Университета на Киев и загубихме с 5:4 гласа. За пръв път състезанието бе излъчвано на живо и се видя, че залата бе пълна и съсъбитието се радваше на много голям интерес.(то може да бъде проследено ето на този адрес:http://www.coe.int/fr/web/portal/-/team-from-national-university-of-kyiv-mohyla-academy-wins-2017-edition-of-the-european-human-rights-moot-court-competition) 

Българският отбор получи отличие за най-добра писмена пледоария на становището на правителството. Обявяването на победителя и награждаването на участниците в състезанието може да се види тук:обявяването на победителя:
https://vodmanager.coe.int/coe/webcast/coe/2017-02-16-1/lang

„Състезанието наистина беше много трудно и тримата показаха блестящи умения и израстнаха буквално пред очите ми за 4 дни – и в аргументация, и в представяне, и в анализ. За 5 месеца (от септември когато за пръв път са отворили конвенцията, до днес) те доказаха, че заслужават всички вложени усилия и че имат страхотно бъдеще като юристи“ – сподели след края на състезанието една от треньорките – адв. София Разбойникова Виж още…

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Виж още…

За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

достъп до интернетНа 17 януари 2017 г. ЕСПЧ обяви решението си по делото Jankovskis v. Lithuania (21575/08). Жалбоподателят е лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие, който се оплаква, че не е имал достъп до конкретен уебсайт, поддържан от Министерството на образованието, който съдържал пълна информация за възможностите за дистанционно обучение в Литва. Виж още…

Решението на Европейския съд от 12 януари 2017 г. по делото Sarbyanova and Pashaliyska v. Bulgaria

справедливостПреценката за продължителност на разследването от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 и на чл. 6§1 се основава на различни критерии.

Само прекомерната продължителност на едно наказателно производство не е достатъчно основание за установяване на нарушение във връзка с неефективност на разследването в светлината на чл. 2.

До тези изводи достига Европейският съд по правата на човека в своето първо за 2017 г. решение срещу България(Application no. 3524/14). Виж още…

ЕСПЧ: Делото Sagvolden v. Norway – за процесуалната легитимация на наследниците на починал жалбоподател и за качеството на националната процедура при намеса в правото на зачитане на личния или семейния живот, дома или кореспонденцията

%d1%82%d1%81%d0%b2%d1%816%d1%88%d0%b5-2На 20 декември 2016 г. ЕСПЧ постанови решение по делото Sagvolden v. Norway (№ 21682/11). Делото се отнася до възрастна жена, която била задължена от съда да продаде апартамента си по искане на жилищния кооператив, защото синът ѝ г-н А., който се нанесъл да живее при нея и който бил осъждан многократно за хулигански прояви, преследвал и заплашвал съседите и им причинявал постоянно безпокойство и чувство на несигурност.

Настоящата публикация е на колега от Фондация „Български адвокати за правата на човека“, който по лични съображения предпочита да не обявява името си. Виж още…

Правото да защитиш правата си и неговите ограничения. Рисковете пред свободата на изразяване

30 ноември, 2016 Няма коментари

vratcaНа вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет

На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.

Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/0730599/108241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.

Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права. Виж още…

ПРОМЕНИ В ПРАВИЛНИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

29 ноември, 2016 Няма коментари

ekpchНа 14 ноември 2016 г. на Пленарно заседание на Европейския съд по правата на човека (т.е. Съдът е заседавал в пълния си състав) са изменени чл. 110 (стар чл. 103) и чл. 111 (стар 110) от Правилника на Съда. Те касаят процедурата по промяна на текстове от този правилник, които са насочени да я направят по-прозрачна и демократична. Досега от Секретариата на Съда уведомяваха официално за поредните изменения в правилата. От 14 ноември 2016 г. всяка една промяна в текстовете преди да бъде приета с мнозинство от повече от половината от пленарния състав на Съда, трябва да бъде предшествана от редица действия. Виж още…

Опит за намеса в правото на личен живот от страна на МВР

27 ноември, 2016 Няма коментари

MVRЗа проекта на подготвената Инструкция за превантивната дейност на МВР

Фондация „Български адвокати за правата на човека“ подготви и депозира  становище по повод публикувания на страниците на Министерството на вътрешните работи проект, който според мнението на експертите ни, предвижда сериозна намеса в правото на личен живот и на защита на личните данни на интересни на полицията лица и на добросъвестни трети лица. По-конкретно, съгласно чл. 14 от проекта, достатъчно е наличието на „достатъчно данни да се предположи“, че дадено лице ще извърши „престъпления или други правонарушения“, за да се осъществява наблюдение над него и да се изготви „превантивна карта за лице, представляващо интерес“ съгласно приложение 1 към чл. 14, ал. 1, т. 2. Във въпросната карта се записва както подробна лична информация за интересното на полицията лице (външност, белези, татуировки, месторабота, длъжност, полицейски регистрации, модел мобилен апарат, данни за притежавано МПС, предпочитани заведения и др.), така и лични данни за негови приятели, роднини и познати (имена, прякори, адреси, телефони, връзка с лицето). Виж още…