Критиката срещу прокуратурата е форма на свободата на изразяване, съгласно чл. 10 от Европейската конвенция

9 септември, 2017 Няма коментари

Европейският съд постанови: По отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

На 7 септември Европейският съд по правата на човека постанови ново решение срещу България – първото след лятната ваканция. То бе по делото на бившия районен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев – Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017. В него той установи нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод неговото осъждане за обида чрез печата на двама прокурори заради интервю, дадено за в-к „Труд“. Виж още…

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Виж още…

Симптом за какво е отнемането на достъпа до класифицирана информация на Георги Гатев

След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н  Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.

Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Виж още…

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Виж още…

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Виж още…

Курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

Годишната конференция на мрежата „HELP“(19-20 юни) и курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти.

Тази година конференцията премина под надслова „ За дружелюбно правосъдие“

Всички материали от конференцията могат да бъдат прочетени на английски, френски и руски език на следната страница:

http://www.coe.int/en/web/help/-/2017-help-network-conference

За българските адвокати ще бъде полезно да бъдат инфомирани, че  създадената платформа за дистанционно обучение е достъпна за всеки, който пожелае да се регистрира. Има такива курсове, които могат да се реализират индивидуално и при успешно преминаване на съответните задачи и тестове,  да се   получи сертификат.

В информацията по-долу ще представя списък на наличните  курсове, голяма част от които засега са само на английски език.

Най-голямото преимущество на тази обучителна платформа е, че всеки избира сам времето, в което да се включи, да работи  и да не е зависим от никого, а накрая сам получава и документ  за приключило обучение по дадена тема. Виж още…

Специфични изисквания за изчерпване на вътрешноправните средства за защита при оплаквания на лишени от свобода от неадекватни медицински грижи

Делото  Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2)

На 29 юни 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2) (Application no. 77248/12)

Той не установи нарушения на чл. 3 от Конвенцията във връзка с оплакванията на затворник за това, че затворническият персонал не го е защитил в достатъчна степен от посегателствата на друг затворник, както и поради неположените достатъчни медицински грижи за получените от него травми като резултат от побоя на другия затворник.

Решението не повдига въпроси, които вече да не са били разглеждани от Съда. Независимо от това то заслужава внимание (особено на практикуващите в тази област адвокати), защото в него е направен двоен анализ както на възможните средства за защита при оплаквания по чл. 3(от страна на затворници за лоши условия в затвора и прилагането на същия стандарт и при оплакванията за недостатъчни  и неадекватни медицински грижи), така и на изискванията за допустимост на жалби от такъв характер. Виж още…

Годишна конференция на мрежата „HELP“

На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти. Тя бе създадена през 2012 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия фонд и първоначално включваше пет пилотни държави, измежду които  и България. Виж още…

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Виж още…

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Виж още…