Софийски градски съд осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация

9 февруари, 2019 Няма коментари

Може да звучи все още твърде екзотично, дори и неприемливо за много съдебни състави, че и Народното събрание може да бъде осъдено, но това не е първият случай, а все по-често ще има и други такива. С решение от 29 януари 2019 Софийският градски съд уважи иск на акционерното дружество „Изграв“ – гр. Оряхово и осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол да му заплатят солидарно сумата от 120 673 лв, с която дружеството е ощетено след извършена публична продан на активите му от страна на АПСК, за да удовлетвори свои вземания към трето дружество – „Изгрев-98″АД (едно РМД), което е акционер с 8% акции в „Изгрев“АД. Държавата си даде втори шанс с приемането през 2006 г. на прословутия § 8 от Допълнителните празпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен  контрол.

Трябваше да започне наказателна процедура от страна на ЕК, която изрично да напише в мотивирано становище от 2012 г., че тази норма нарушава правото на свободно движение на капитали – чл. 63 от ДФЕС, за да бъде принудено българското правителство да отмени разпоредбата. Това обаче не попречи на АПСК да продължи процедурите по принудително събиране на вземания, които тя беше проспала да реализира в годините преди 2006 г. Не бяха предвидени и никакви компенсаторни механизми за увредените дружества или пък преходни разпоредби, чрез които да се уреди прекратяването на започналите процедури по принудително изпълнение.

Виж още…

Отчет за дейността на Европейския съд – 2018 г.

1 февруари, 2019 Няма коментари

На 24 януари се проведе традиционната годишна пресконференция, на която председателят на Европейския съд за правата на човека г-н Гуидо Раймонди направи кратък отчет за дейността на Съда през изминалата 2018 г. Той отбеляза, че практически броят на висящите жалби към 31 декември 2018 г. е почти същият, както и през предходната 2017 г. – 56 350 срещу 56 250. Но през 2017 г. много повече жалби са били обявени за недопустими или заличени (най-вече срещу Турция и Русия), което вероятно е допринесло да намалее като цяло притокът на нови жалби от тези държави. Виж още…

Делото X et autres c. Bulgarie

На 17 януари 2019 г. Европейският съд постанови решение по горната жалба, в което не  установи нарушения по оплакванията на жалбоподателите. Забележителна е бързината, с която е решен този спор на фона на не особено бързото правосъдие от тази международна юрисдикция предвид нейната свръх натовареност – за по-малко от три години от датата на регистриране на жалбата. Вероятно Съдът е преценил, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, като е преценил наред с това, че по проблемите, които повдига, тя следва да бъде класифицирана във второ ниво по важност. Виж още…

На вниманието на административните съдилища

12 декември, 2018 Няма коментари

Формален достъп до съд доведе до ново осъдително решение срещу България

На 6 декември 2018 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Delin v. Bulgaria (Application no. 62377/16), в което установи нарушение на правото на справедлив процес, тъй като административните съдилища са осъществили формален контрол за законност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя и са отказали да  изследват въпроса дали са съществували фактически основания за отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация. Виж още…

Постигнати споразумения с Правителството по две жалби

Днес Европейският съд за правата на човека обяви две свои решения, с които одобрява постигнатите споразумения между жалбоподателите и Правителството и така прекратява производствата по тях, като заличава жалбите от своя регистър. По своя характер тези решения са по процедурата, а не по същество и затова носят наименованието decision, а не judgment.

По първата  жалба – Dolapchiev v. Bulgaria (no 66614/11) е повдигнато оплаvкване по чл. 10 от Европейската конвенция  по повод осъждането   на журналист  за негова статия във вестник „Икономически живот“, в която след проведено от него журналистическо разследване, той изнася данни за злоупотреби от страна на общинското дружество, стопанисващо пазарите в София. В статията той нееднократно се позовава на получена бележка, адресирана до няколко общински органа, подписана от бивш кслужител на предприятието.   Директорката на дружеството е уволнена. Тя предявява тъжба, в резултат на която започва частно наказателно производство срещу жалбоподателя, в хода на което той е признат за виновен, освободен е от наказателна отговорност с налагане на административна санкция глоба в размер на 2 500 лв, която е намалена от горната инстанция на 1000 лв.

След комуникиране на жалбата Правителството признава, че е било допуснато нарушение на чл. 10 от Конвенцията и приема да изплати на жалбоподателя сумата, предложена от Европейския съд. След като получава от двете страни съгласие с предложеното споразумение Съдът го одобрява и прекратява производството.

По втората жалба – Ivan Trifonov STANCHEV and Others(no 49925/11) са повдигнати оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13 поради прекомерната продължителност на реституционното производство и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, което да ги компенсира за тази прекомерна забава. Правителството признава допуснатите нарушения и приема да заплати на тримата жалбоподатели, съобразно наследствените им дялове, сумата от 7 500 EUR,

Норми на българския Валутен закон противоречат на Регламент no 1889/05 на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г., както и на ЕКПЧ

В своето решение от 15 ноември 2018 г. по делото Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10) Европейският съд за  правата на човека установи две нарушения на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до конфискацията от страна на българските власти на 199 400 евро (EUR) поради това, че г-н Togrul не е декларирал посочената сума пред митницата. Наред с това  предадената от него доброволно сума от   9 100 EUR  като веществено доказателство в хода на образувано наказателно производство никога не е била върната на жалбоподателя.   Виж още…

Контролът върху електронните средства за комуникация и правото на неприкосновеност на кореспонденцията в решението на Европейския съд по делото Big Brother Watch and Others

15 септември, 2018 Няма коментари

На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.

В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications   nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти,  правозащитни организации, както и физически лица –  журналисти и адвокати.

Основанието за депозиране на тези жалби е   изнесената  през 2013 г.   информация от бившия   служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации  и са си споделяли програми и данни.  Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната  информация са били контролирани, прихващани  или събирани от британското разузнаване.   Виж още…

Категории: статии Тагове:

Европейският съд постанови четири осъдителни решения срещу България

9 септември, 2018 Няма коментари

На 6 септември 2018 г. Европейският съд за правата на човека постанови четири решения срещу България, в три от които установи нарушения на правото на мирно ползване на  собствеността при провеждането на различни  отчуждителни процедури от страна на държавата(в две от тях той намери нарушения и на чл. 6§1) – Dimitar Yordanov v. Bulgaria (Application no. 3401/09), Kopankovi v. Bulgaria (Application no. 48929/12;  Uzunova and Seid v. Bulgaria (Application no. 2866/13). В едно от решенията той намери нарушение на свободата на изразяване на мнение по чл. 10 – Sapundzhiev v. Bulgaria (Application no. 30460/08). Две от тях са постановени от Комитет – Uzunova and Seid v. Bulgaria,  и Sapundzhiev v. Bulgaria   (тъй като визират проблеми, които не са нови за Съда и вече са били разглеждани в предходни негови решения).

Сред постановените решения заслужава внимание  това по делото Dimitar Yordanov v. Bulgaria (а и самият Съд го е откроил, определяйки му второ ниво по важност). Виж още…

Формалният съдебен контрол отново доведе до установяване нарушение на Конвенцията

На 19 юли 2018 г. Европейският съд по правата на човека установи нарушение на правото на справедлив процес по делото Aleksandar Sabev c. Bulgarie (Requête no 43503/08) поради отказа на Върховния административен съд да извърши самостоятелна преценка върху основателността на отнето разрешение за достъп до клисифицирана информация. Виж още…

Поредно неглижиране на стабилни административни актове доведе до осъдително решение срещу България

На 19 юли 2018 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 в решението си по две обединени жалби – Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), защото министърът на образованието в продължение на повече от 15 години отказва да изпълни собствените си заповеди, с които е признал правото на обезщетение в акции на жалбоподателките.  Виж още…