Има ли „светлина в тунела“ или кога трите власти ще се научат да зачитат решенията на Европейския съд по правата на човека не на „парче“ и за всеки конкретен случай?

23 ноември, 2017 Няма коментари

източник на снимката: в-к „Сега“

На 23 ноември Европейският съд постанови решение за справедливо обезщетение по делото Chengelyan and Others v. Bulgaria [1] Той присъди на жалбоподателите сумата от  462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.

Тези пари няма да бъдат заплатени от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“. Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение  тяхната блезпристрастност и независимост.  Виж още…

Решение на Европейския съд по 10 български жалби

27 октомври, 2017 Няма коментари

На 26 октомври 2017 г. комитет от трима съдии постанови решение по делото Zhivko Gospodinov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 34639/07 and 9 others).

Жалбоподателите са 10 български граждани, изтърпяващи наказание доживотен затвор (петима) или  доживотен затвор без право на замяна(петима) в различни български затвори – Белене, Бобов Дол, Варна, Враца, Пловдив и Стара Загора. Жалбите им са регистрирани през периода 2007 – 2013 г., но съгласно правило 42 § 1 от Правилата на Съда, предвид общността на повдигнатите от тях оплаквания, Съдът ги е обединил за произнасяне в едно решение. Виж още…

За някои минимални права на задържаните лица и тяхното нарушаване от българските власти

24 октомври, 2017 Няма коментари

На 19 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата   Lebois v . Bulgariа (no 67482/14). Независимо, че бе установено само едно нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя заради ограниченията на контактите му с външния свят докато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, решението идентифицира редица нерешени проблеми както на законодателно, така и на организационно ниво, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Обстоятелството, че част от оплакванията бяха обявени за недопустими поради това, че са направени извън 6-месечния срок, не означава, че   Министерството на правосъдието, в чиято структура е ГДИН, може да ги пренебрегва.

Това решение идентифицира и проблеми, които следва да бъдат поставени на вниманието на МВР, тъй като нарушенията на правата на лицата, задържани за 24 часа в РПУ, датират от години и все още не са преодоляни. Виж още…

Делото Kormev c. Bulgarie

5 октомври, 2017 Няма коментари

­Европейският съд постанови:

Ако националният съд намира за приемливо да бъдат използвани в процеса показания, изтръгнати чрез    полицейско насилие, ако те са подкрепени  от други доказателства, по този начин той дава карт бланш на разследващите органи да изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после могат да бъдат използвани, при условиe, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените. Такова заключение може да накърни защитата по чл. 3 и чл. 6 от Европейската конвенция

 На 5 октомври Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  Kormev c. Bulgarie (Requête no 39014/12), в което установи нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя. Виж още…

Критиката срещу прокуратурата е форма на свободата на изразяване, съгласно чл. 10 от Европейската конвенция

9 септември, 2017 Няма коментари

Европейският съд постанови: По отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

На 7 септември Европейският съд по правата на човека постанови ново решение срещу България – първото след лятната ваканция. То бе по делото на бившия районен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев – Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017. В него той установи нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод неговото осъждане за обида чрез печата на двама прокурори заради интервю, дадено за в-к „Труд“. Виж още…

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Виж още…

Симптом за какво е отнемането на достъпа до класифицирана информация на Георги Гатев

След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н  Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.

Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Виж още…

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Виж още…

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Виж още…

Курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

Годишната конференция на мрежата „HELP“(19-20 юни) и курсовете за дистанционно обучение на платформата на HELP

На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти.

Тази година конференцията премина под надслова „ За дружелюбно правосъдие“

Всички материали от конференцията могат да бъдат прочетени на английски, френски и руски език на следната страница:

http://www.coe.int/en/web/help/-/2017-help-network-conference

За българските адвокати ще бъде полезно да бъдат инфомирани, че  създадената платформа за дистанционно обучение е достъпна за всеки, който пожелае да се регистрира. Има такива курсове, които могат да се реализират индивидуално и при успешно преминаване на съответните задачи и тестове,  да се   получи сертификат.

В информацията по-долу ще представя списък на наличните  курсове, голяма част от които засега са само на английски език.

Най-голямото преимущество на тази обучителна платформа е, че всеки избира сам времето, в което да се включи, да работи  и да не е зависим от никого, а накрая сам получава и документ  за приключило обучение по дадена тема. Виж още…