Делото Kormev c. Bulgarie

­Европейският съд постанови:

Ако националният съд намира за приемливо да бъдат използвани в процеса показания, изтръгнати чрез    полицейско насилие, ако те са подкрепени  от други доказателства, по този начин той дава карт бланш на разследващите органи да изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после могат да бъдат използвани, при условиe, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените. Такова заключение може да накърни защитата по чл. 3 и чл. 6 от Европейската конвенция

 На 5 октомври Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  Kormev c. Bulgarie (Requête no 39014/12), в което установи нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя.

Фактите по случая  

През февруари 2009 г. в Стара Загора е образувано досъдебно производство за извършен грабеж  от три лица, при който е отнето голямо количество пари и ценности от касата на едно търговско дружество. На 26.02.2009 г. три разследващи екипа задържат три заподозрени лица в техните жилища. Домът на жалбоподателя е претърсен. Обстоятелствата около задържането и разпита на другия заподозрян са описани в решението на Европейския съд Stoykov c. Bulgarie, no 38152/11, 6 octobre 2015: след като са му поставени белезници, той е отведен с полицейска кола извън града. След спирането на автомобила в гориста местност г-н Стойков е проснат върху снега и бит по главата, врата и торса, пръстите на лявата му ръка са горени със запалка на кола, за да признае къде са заровени парите и другите ценности. Той твърди, че няколко пъти е губил съзнание и всеки път след като е бил събуждан, полицаите продължавали да го малтретират. Той  посочва точното място на укритите ценности, които са открити след претърсване на местността в пластмасов бидон. Вечерта, в присъствието на адвокат той е разпитан от съдия, пред когото прави самопризнания относно предварителната подготовка и извършването на престъплението от страна на тримата.

На 27 февруари на жалбоподателя е повдигнато обвинение за извършен грабеж в съучастие на 750 000 евро, 330 000 лева и 8 златни бижута, придружен с употреба на физическа сила и заплахи към жертвите.

В хода на производството пред Окръжния съд, продължило в периода  27 октомври 2009 – 15 май 2010 г. г-н Стойков се отрича от първоначалните си показания, дадени пред съдия, посочвайки, че те са били изтръгнати насила, за да посочи мястото на укритите ценности. Съдът разпитва братовчедка на г-н Стойков, както и полицаи, участвали в операцията по откриване на ограбените ценности, прието е като доказателство и медицинското удостоверение, издадено непосредствено след задържането му, в което лекарят подробно е описал всички наранявания, констатирани по тялото на лицето. В пледоарията си адвокатът на жалбоподателя изтъква пред съда, че единственото доказателство за участие на жалбоподателя в грабежа са изтръгнатите насила показания от г-н Стойков.

С присъда от 15.05.2010 г. окръжният съд признава за виновен жалбоподателя (както и останалите двама подсъдими) и го осъжда на 18 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Той приема, че участието му в грабежа се доказва не само от показанията на г-н Стойков, но и от телефонните разговори между тях. Що се отнася до оплакванията за употребеното насилие, съдебната експертиза, назначена от този съд, посочва (въз основа на прегледа на медицинската документация), че описаните наранявания е възможно да са получени по начина, посочен от лицето, но може да са и от предходен момент. Съдът от своя страна приема, че самата процедура (за даване на показания пред съдия) е достатъчна гаранция  за законността им.Но дори и тези показания да са били изтръгнати насила, това в крайна сметка е довело до намирането на ограбените ценности.   Присъдата е оставена в сила от останалите две инстанции.

Решението на Европейския съд

Европейският съд излага основните принципи, установени в неговата практика(позовавайки се на множество решения) – когато в хода на един наказателен процес се установи, че събраните доказателства са с помощта на средства, противоречащи на чл. 3 от Конвенцията, това създава винаги големи съмнения  по отношение на справедливостта на процедурата, дори ако тези елементи не са били решаващи за осъждането на заподозряното лице.

В конкретния случай той посочва, че следва да установи в светлината на повдигнатото оплакване следното: а/дали показанията на г-н Стойков по време на следствието са получени в нарушение на чл. 3; б/в случай, че е така, дали са получени в резултат на мъчение или нечовешко или унизително  отношение и в/ как са били използвани тези показания в хода на конкретното наказателно производство.

Позовавайки се на своето решение по цитираното по-горе дело Stoykov c. Bulgarie, §§55-61, Съдът посочва, че той е достигнал до извода, че г-н Стойков е бил третиран по начин, противоречащ  на чл. 3 от Конвенцията. Макар и да играе субсидиарна роля по отношение на националните съдилища, Европейският съд отбелязва, че назначената от окръжния съд експертиза е била извършена няколко месеца след първоначалните събития и при това документално, без да бъде извършен преглед на г-н Стойков, а самото вещо лице не е изключило версията на самото лице относно нараняванията му. Всъщност и националните съдилища не са я изключили, но те са сметнали, че дори и този подсъдим да е бил подложен на полицейско насилие, това не поставя под съмнение истинността на неговите показания, тъй като те съответстват на другите събрани доказателства по делото. Европейският съд намира,че ефектът от подобни заключения е даването на карт бланш на органите, натоварени с разследване, да  изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после да могат да бъдат използвани при условия, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените . Подобно виждане, според Съда, е в състояние да осуети защитата по чл. 3 и чл. 6 от Конвенцията и той не би могъл да се присъедини към заключенията на националните инстанции.(§88) Той напомня своето заключение, че г-н Стойков е бил измъчван на 26 февруари 2009 г. и събитията от този ден никога не са били изяснени по подобаващ начин, поради което е установено и нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 от Конвенцията в цитираното по-горе решение. Европейският съд счита, че суровостта  на действията на полицията без съмнение е повлияла върху решението му да направи признания, още повече че в резултат на тях са намерени парите още същия ден. Затова той заключава, че показанията на г-н Стойков от 26 февруари 2009 г. са били изтръгнати чрез мъчение. Наред с това Съдът констатира, че те са били използвани като доказателство от всички инстанции, за да  обосноват осъдителните присъди и на тримата обвиняеми, в т.ч. и на жалбоподателя. Тази констатация за Съда сама по себе си е достатъчна, за да лиши автоматично жалбоподателя от справедлив наказателен процес.

Съдът установява нарушение на чл. 6§1.

Той установява нарушение и на чл. 3 в неговите материални аспекти поради лошите условия в следствения арест и в затвора в гр. Стара Загора.

Резюме по решението Stoykov c. Bulgarieможе да бъде прочетено тук:

http://www.pravanachoveka.com/porednotoosaditezaneopravdano/312

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks