Начало > Европейски съд по правата на човека > Европейският съд констатира наличието на системен проблем с ефективността на разследването на престъпленията

Европейският съд констатира наличието на системен проблем с ефективността на разследването на престъпленията

iznasilvaneДелото S.Z. срещу България

На 3 март 2015 г. Европейският съд постанови решение, в което установи нарушение по повод неефективността на воденото разследване във връзка с отвличането, изнасилването и опита за принуждаване на жалбоподателката да бъде изведена в друга държава да проституира. Освен че прецени, че жалбата трябва да бъде разгледана с приоритет (тя е регистрирана на 3 май 2012 г.), той я класифицира с второ ниво на важност.

Фактите по случая

На 3 март 2015 г. Европейският съд постанови решение, в което намери нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция в нейния процесуален аспект по повод прекомерната продължителност и неефективност на наказателно производство, свързано с отвличане, изнасилване и принуждаване към проституция

На 19.09.1999 г. жалбоподателката, по това време студентка на 22 години, пътува  с автомобил от София за Благоевград с още двама мъже и своя позната. По пътя спътниците й заявяват, че възнамеряват да я продадат като проститутка и че в Благоевград те имат други познати, чрез които ще реализират своя замисъл. Пристигайки в Благоевград, мъжете се срещат с други лица, включително и с трима полицаи и разговарят за продажбата на жалбоподателката в Гърция, Македония или Италия. От разговорите става ясно, че е налице организиран канал за трафик на хора. Жалбоподателката е отведена в апартамент, където в продължение на 48 часа е бита и изнасилвана многократно от различни мъже, докато успява да избяга в съседна сграда, чиито обитатели се обаждат на полицията. Когато полицаите я отвеждат, по време на разпита тя прави опит да се хвърли през прозореца, поради което  е хоспитализирана в психиатрична клиника, където е подложена на психологическо обследване.

Образуваното досъдебно производство продължава 7 години и четири пъти е връщано от прокуратурата за доразследване. Още в началото на следствието жалбоподателката разпознава двама от своите насилници, а така също и полицаите, които е видяла и чула да разговарят с тях и посочва на следователя, че става въпрос за организирана група за трафик на жени, които да бъдат насилствено принуждавани да проституират в Западна Европа. Производството срещу двамата полицаи е прекратено. Жалбоподателката не обжалва пред съд постановлението на прокуратурата в тази му част.  През 2007 г. в съда е внесен обвинителен акт срещу 7 лица с различни обвинения за престъпления по отношение на жалбоподателката: за отвличане, изнасилване, подбуждане и принуждаване към проституиране и отвличане с цел да бъде принудена да проституира. Жалбоподателката е конституирана като частен обвинител и граждански ищец и по време на съдебното производство тя е принудена да пътува за всяко съдебно заседание от София за Благоевград, което й причинява допълнителни психически страдания. Съдебните заседания са отлагани 22 пъти поради различни причини – най-често свързани с нередовна процедура по призоваване. С присъда от 27 март 2012 г. петима от подсъдимите са признати за виновни и осъдени на различнти присъди, един е оправдан, а по отношение на един производството е прекратено поради настъпилата абсолютна давност. На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди. С окончателно решение от 11.02.2014 г. една от присъдите е обезсилена поради настъпилата междувременно абсолютна давност. Присъдите на останалите подсъдими са намалени, намален е и размерът на присъденото обезщетение.

Оплакванията на жалбоподателката

Жалбоподателката повдига пред Европейския съд  оплаквания по чл. 3, чл. 8, и чл. 6§1.

Аргументите на Съда

Съдът преценява, че е подходящо да разгледа жалбата в светлината на процедурните аспекти на чл. 3, позовавайки се на практиката си по предходни дела срещу България. (M.C. c. Bulgarie,no 39272/98, § 148, CEDH 2003‑XII, et M.N. c. Bulgarie, no 3832/06, § 34, 27 novembre 2012).  В решението си Съдът се позовава на приложимите към случая международни документи, а именно: на Конвенцията на Съвета на Европа за борба срещу трафика на хора и на Основните насоки на Комитета на министрите на Съвета на Европа за премахването на безнаказаността за тежки нарушения на правата на човека, приети на 30.03.2011 г.

Съдът констатира, че наказателното производство е продължило в своята цялост цели 14 години, което според него е прекомерно, като се вземе предвид, че властите са били задължени с оглед характера на обвиненията да действат бързо. Той не е убеден, че забавянето може да бъде обяснено със сложността на делото. Възраженията на Правителството за недопустимост и преждевременност на жалбата са отхвърлени. Относно продължителността на производството Съдът отбелязва, че наличното вътрешноправно средство за защита, предвидено в гл. III a от Закона за съдебната власт и чл.2б от ЗОДОВ по повод прекомерната продължителност на процеса в настоящия случай не може да бъде прието за ефективно, къй като целта на обезвредата за нарушаване на разумния срок е различна и тя не може да задоволи гаранциите за ефективност на разследването, съдържащи се в чл. 3.

Съдът констатира, че досъдебното производство (продължило цели 8 години) четири пъти е било връщано от прокурора за доразследване поради редица пропуски и тази липса на усърдие и небрежнност в крайна сметка е довела до настъпването на абсолютната давност за част от престъпленията с по-ниска степен на обществена опасност. Съдът отбелязва, че жалбоподателката е могла, но не е обжалвала постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу двамата полицаи. Но той отбелязва, че  липсата на усърдие от страна на разследващите се е отразила и върху неизвършването на следствени действия по повод показанията на жалбоподателката, че има замесени двама полицаи, които са били разпознати, както и още две лица, идентифицирани от нея като участници в насилието срещу нея. Съдът посочва, че не е негово задължение да посочва какви следствени действия е трябвало да се проведат от страна на властите или до какви изводи е  следвало да достигнат, освен ако те не са произволни или  явно не почиват върху събраните доказателства. За него обаче „буди тревога фактът, че властите са решили, че не е необходимо да разгледат възможността нападателите на С.З. да са членове на престъпна мрежа, а са се ограничили до преследването само на конкретните похитители. По същия начин те не са предприели конкретни стъпки, за да издирят двама от нападателите, идентифицирани от жертвата“.(§50)

Съдът отбелязва, че след досъдебната фаза в хода на съдебното производство продължителността на процедурата, започнала през 2007 г., също не би могла да бъде оправдана с нейната сложност.Той посочва, че без всяко съмнение тази прекомерна забава е оказала неблагоприятни последици върху жалбоподателката, която е била в едно твърде уязвимо психическо състояние в резултат на актовете на насилие спрямо нея. Тя е била в една ситуация на несигурност. За да  бъдат осъдени нейните насилници, тя е била длъжна да се явява пред съда и да се връща многократно към събитията около нейното отвличане.

В светлината на всички обсъдени факти Съдът установява нарушение на чл. 3.

Искането за мерки по чл. 46 от Конвенцията

В своята жалба жалбоподателката отправя искане Съдът да постанови индивидуални и генерални мерки на осн. чл. 46 от Конвенцията, тъй като нейният случай е показателен за съществуването на един повтарящ се проблем, свързан с наказателното производство, и по-специално с разследването на случаи на трафик на хора. Тя отправя искане до Съда да определи независим експерт, с цел да осъществи контрол върху воденото наказателно производство и да бъдат изслушани  всички лица, участвали в разследването, а докладът на експерта да стане публично достояние, с цел да се установят пропуските и се предприемат необходимите мерки за избягването им.

Становището на Съда

Съдът припомня, че съгласно член 46 от Конвенцията, договарящите се страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Съда по всяко дело, по което са страни, като Комитетът на министрите на Съвета на Европа е отговорен за наблюдението на този процес.  Това е основна отговорност преди всичко на държавата-ответник в случаите на установено  нарушение на Конвенцията или на нейните протоколи да избере  под контрола на Комитета на министрите средствата, които да бъдат използвани в нейния  вътрешен правов ред, за да изпълнят своите задължения по член 46. Въпреки това, за да помогне на държавата-ответник да изпълни задълженията си по член 46, Съдът може да  посочи вида на мерките (индивидуални и / или общи), които биха могли да бъдат предприети, за да се преустанови нарушението, както например е в случая с делото Stanev c. Bulgarie [GC], no 36760/06, §§ 254-255, CEDH 2012.(§55)

Европейският съд отбелязва, че в повече от 45 свои решения вече е констатирал неефективност на разследването във връзка с извършването на тежки престъпления, посочвайки  най-типичните пропуски, установени по различните жалби, които той цитира. Наред с това той отбелязва, че  редица жалби, изискващи предприемането на ефективно разследване по повод случаи на изнасилване, са били заличени от списъка му поради постигнато приятелско уреждане на спора или едностранна декларация на Правителството, признаващо нарушение на чл. 3(S.M. c. Bulgarie (déc.), no 78421/11, 25 juin 2013, A.S. c. Bulgarie (déc.), no 78390/11, 25 juin 2013, et S.L. et autres c. Bulgarie (déc.), no 8981/10, 14 mai 2013). Съдът констатира, че действително тези слабости показват по несъмнен начин наличието на системен проблем във връзка с неефективността на разследването.(§56)

Съдът обаче е наясно със сложността на установения структурен  проблем  и трудностите при определянето на точните причини за установените  слабости във функционирането на системата, както и   посочването на конкретни решения, за да се подобри качеството на разследването. При тези обстоятелства  той счита, че не е в състояние да идентифицира индивидуалните и общите мерки, които трябва да бъдат предприети в контекста на изпълнението на настоящото решение. Той намира, че националните органи  в сътрудничество с Комитета на министрите могат най-добре да  идентифицират различните причини за констатираните системни проблеми  и да решат какви  общи мерки са необходими за ефективно предотвратяване на подобни нарушения в бъдеще, за да се осъществи бробата срещу безнаказаността и да се защити  правовата държава.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks