Начало > Европейски съд по правата на човека, Статии > За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно.

Подзаглавието на автора е твърде многозначително – „България се върна на върха във „вечната класация“ на Страсбург за най-много издадени присъди по дела за нарушени човешки права на 1 млн. жители в Европа“. Като оставим настрани, че в материала 21 пъти фигурира неправилно употребеният термин „присъда“ вместо решение (някой ще ме репликира, че това е заяждане на дребно, обаче журналистите не само информират, но и образоват, поради което би следвало да са прецизни в езика си, особено, когато използват научна терминология)[4] , авторът очевидно не е съумял да разчете както трябва публикуваната статистика за отделните държави.

На първо място, коефициентът не е изчислен на 1 млн жители, а на 10 хил., но и това не е толкова съществено. В доклада, както и в докладите от предходните години[5] е публикувана таблица , съдържаща данни за:  броя на жалбите,  насочени към една съдебна формация от гражданите на всяка отделна страна-член на Съвета на Европа в абсолютни цифри, броя на населението, и  броя на жалбите, падащи се на 10 хил. души (т.е. коефициент, чрез който се установява колко жалби се падат на определен брой от населението, който може да бъде изчисляван на 1000, 10 000 или 100 хил души, но никога не се изчислява на 1 млн).  Не ми е ясно как точно са „прочетени“ тези цифри, [6] но от тях в никакъв случай не произтича изводът за заемането на челно място в каквато и да било класация.

Да започна на първо място оттам, че според представената в доклада информация на 10 хил. души българско население се пада малко повече от 1 жалба – 1,23. Спрямо предходните  години се наблюдава известен спад – през 2013 г.  този коефициент е бил 1,66, през 2014 г. – 1,28, през  2015 г. – 1,43.  По този показател България се нарежда зад Босна (2,7), Хърватска (1,82), Естония (1,57), Унгария (5,67), Македония (1,64), Литва (1,31), Латвия (1,41) Молдова (2,36), Черна гора (2,65) Румъния (4,15), Сърбия (1,89). При това страната ни е с много по-добри показатели от държави с приблизително същата численост на населението, като Сърбия и Унгария.

Същевременно броят на висящите български жалби в абсолютни цифри също бележи чувствителен спад за последните пет години, като през 2016 г. те са 882. Неслучайно  страната ни след 2013 г. не фигурира в „класацията“ на 10-те държави с най-голям   брой  осъдителни решения. През 2016 г. от постановените 38 решения по две не е установено нарушение, други две са за определяне размера на обезщетението на основание чл. 41 от Конвенцията(по вече постановени в предходни години осъдителни решения), а по останалите 34 е установено поне едно нарушение. Не мога да схвана дали г-н Терзиев чете друг доклад, а не официално публикувания на страницата на Съда и откъде черпи съвсем различни статистически данни , но определено твърдя, че публикуваните от него цифри не представят вярната картина за работата на Европейския съд и мястото на България в неговата дейност.

Още по-странно е  защо непременно трябва да сравняваме показателите на нашата страна с тези на Гърция и какъв критерий за демокрация и мерило може да бъде тя ? Да, действително от Гърция се депозират много по-малък брой жалби и съответно – коефициентът по отношение на числеността на цялото население е много по-нисък от този на България. Обаче подобно сравнение нито е показателно, нито състоятелно, защото ако го вземем на въоръжение, ще се окаже, че   положението в Лихтенщайн, Монако и Сан Марино е много обезпокоително, тъй като при наличието на 10 жалби за първата, 6 жалби за втората и 13 жалби за третата и при население от 38 хил. души   за първите  две и 33 хиляди за третата, този коефициент е 2,63,  1,58 и 3,94. Този пример показва несъстоятелността на произведената „сензация“ и неумението да се прави анализ на цифрови данни. Не винаги коефициентите са показателни за определени тенденции. В случая те са твърде подвеждащи, защото колкото по-голям е броят на населението на дадена държава, толкова по-нисък ще бъде този коефициент.  Това се доказва по елементарен начин от данните за трите държави – „донори“ на най-голям брой жалби – Украйна, Турция и Русия, за които коефициентът е съответно: 1,91 (8 658 жалби, население 45 млн, коефициент 1,91) 1,06 ( 8 308 жалби, население 78 млн),  0,38 (5 591 жалби, 146 млн население). Затова както в доклада, така и в своята реч г-н Раймонди обръща внимание именно на тези държави, които трайно създават най-много работа на Европейския съд.

Въпросът относно вида на установените нарушения от страна на Европейския съд следва да бъде анализиран не само с оглед статистиката, но и като се отчете политиката на приоритизация, въведена в неговата работа преди няколко години. Тя се изразява в това, че съдът не решава делата хронологично според реда на постъпването и регистрирането на жалбите, а с оглед важността на въпросите, които се повдигат, поради което  може да даде приоритет на една жалба и да я разгледа в по-съкратен порядък от друга. Ето защо през 2016 г. са постановени решенията по жалбата на D.L. c. Bulgarie (Requête no 7472/14, 19 avril 2016), която е определена с второ ниво на важност и е намерила место в доклада на Съда сред най-важните, както и тази на L.D. et P.K. c. Bulgarie (Requêtes nos 7949/11 et 45522/13 , 8 décembre 2016). Както може да се установи, първата е разгледана в рамките на две години, а втората – за три години от датата на регистрирането,  докато по-голяма част от решените дела са по жалби, регистрирани през 2010-2011 г.

На второ място, Съдът предприе от няколко години и подхода да групира еднородни по проблематиката си жалби, повдигащи едни и същи оплаквания. Поради тази причина през 2016 г. бяха постановени шест решения, свързани със забавения процес за предоставяне на обезщетение след отчуждаване на недвижими имоти по ЗТСУ (отм), които са разгледани в светлината на члц 1 от Протокол 1( нарушение на правото на мирно ползване на собствеността) . Това са жалбите на Dimitrov v. Bulgaria (Application no. 78441/11, 24 November 2016), Kovacheva v. Bulgaria (Application no. 2423/09 ,10 November 2016), Kalev v. Bulgaria(Application no. 9464/11,10 November 2016), Кovachev v. Bulgaria(Application no. 65679/11 , 10 November 2016), Petrovi v. Bulgaria(Application no. 9504/09, 13 October 2016), Dobrodolska v. Bulgaria (Application no. 34272/09, 13 October 2016). Това, което бих искала да отбележа, е, че какви решения ще бъдат постановени и по какъв кръг въпроси, произтича преди всичко от преценката на самия съд.

Вън от сензацията, която очевидно е търсена в материала на г-н Терзиев, анализът на постановените решения  сочи, че най-значимите решения срещу България през 2016 г. с оглед повдигнатите оплаквания, преценени и от самия съд, и намерили място в годишния доклад, са няколко. На първо място, това е жалбата D.L. c. Bulgarie , свързана с липсата на съдебен контрол по повод настаняването в Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни с постановление на прокурор, неподлежащо на съдебен контрол. То се  квалифицира като форма на лишаване от свобода и от тази гледна точка представлява нарушение на чл. 5§4, тъй като жалбоподателката не е разполагала с правото на периодичен съдебен контрол върху тази мярка.

Друго важно по преценката на Съда решение е това по жалбата Ivanova et Cherkezov c. Bulgarie( no  46577/15, 21 avril 2016) Тя е по повод задължителността на постановена заповед за разрушаване на незаконно построена сграда, която е единственото жилище на жалбоподателите и липсата на възможност за преценка на пропорционалността на тази мярка поради самото действащо законодателство. Както е отбелязано в  доклада, това е първи случай, в който Съдът въвежда изискването за преценка на необходимостта и пропорционалността на намесата в правото на дом независимо от това дали засегнатите лица принадлежат към уязвима група . Заключението по посоченото решение е ново, защото по същество с това изискване се разширява кръгът на дължимата според ЕКПЧ защита на правото на дом по смисъла на чл.8 и тя се разпростира върху всички засегнати индивиди (съответно материалноправният обхват на тази разпоредба и допустимостта на подобни оплаквания ratione materiae) . За жалост, като че ли Върховният адинистративен съд не е взел под внимание посланието на Съда да преразгледа практиката си, защото жалби от подобен характер продължават да се регистрират от Европейския съд.  Дали ще трябва да очекваме ново пилотно решение, за да променим тази погрешна практика и необходимо ли е да реагираме винаги под натиск?

Третото решение, намерила място в доклада, е по делото Shahanov et Palfreeman c. Bulgarie(nos 35365/12 et 69125/12, 21 juillet 2016.). То е по повод наложени санкции на двама затворници за това, че са се осмелили да направят оплаквания срещу затворническата администрация.

В заключение бих искала да отбележа, че за мен мисията на журналистите е безспорно много важна и отговорна, защото те трябва не само да информират обществото обективно, но и да го образоват. Всичко останало е непрофесионално.

……………………………

[1] Докладът може да бъде изтеглен оттук: http://www.echr.coe.int/Documents/Annual_report_2016_FRA.pdf

[2]  Брой 5811 (45) 23 Февруари 2017 г.

[3] http://legalworld.bg/60173.sydyt-se-razvihri-na-chetvyrta-instanciia*.html

[4] Пояснявам за тези, които не са информирани, че актовете на Европейския съд по правата на човека са решения по основателност и решения по допустимост. Дори  в диспозитивите на решенията се употребява неутралният израз  „приема, че е налице нарушение“, „приема, че държавата следва да заплати обезщетение…“  Присъди постановява само наказателен съд, какъвто Европейският съд не е.

[5] Те могат да бъдат изтеглени оттук: http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?p=court/annualreports&c=fre

[6] Виж с.   с.208-209 от годишния доклад за 2016 г.

 

 

  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks