Каталог 2001

katalog7КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2001 г.

ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност

чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му и прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)

Case of Ilijkov v. Bulgaria(Application no. 33977/96), 26 July 2001

Съдът установява две нарушения на чл. 5.

Първото е във връзка с прекомерната продължителност на задържането под стража. Той констатира, че властите са преценили като неотносими аргументите на жалбоподателя, че никога не е осъждан, че има семейство и установен начин на живот, както и че след изтичането на известен период от време, вероятността от укриване или извършване на други престъпления е намаляла.
Те стигат до това заключение, тъй като по силата на разпоредбата на чл.152 от НПК и практиката на ВС презумпцията, установена в този текст, е оборима само при наличието на изключителни обстоятелства, които изключват дори хипотетична възможност от укриване, извършване на други престъпления или осуетяване разкриването на обективната истина. Нещо повече, в тежест на задържания е да докаже съществуването на тези изключителни обстоятелства, а недоказването им води до продължаване на задържането през целия процес.
Съдът подчертава, че продъжаването на задържането може да бъде оправдано, само ако съществуват конкретни данни за действителен обществен интерес, който, въпреки презумпцията за невиновност, доминира над принципа за зачитане на личната свобода. Всяка система на задължително задържане под стража е сама по себе си несъвместима с чл.5§3 от Конвенцията. Съдът констатира, че чрез пропуска си да се произнесат по конкретни релевантни факти и прилагайки единствено законоустановената презумпция, базирана на тежестта на обвинението и прехвърляща върху обвиняемия тежестта да докаже, че не съществува дори хипотетична възможност от укриване, извършване на други престъпления или укриване на доказателства, властите са продължили времетраенето на задържането под стража на жалбоподателя на основания, които не биха могли да бъдат определени като достатъчни.
Поради това компетентните власти не могат да оправдаят задържането под стража на жалбоподателя, продължило три години, три месеца и двадесет и седем дни. При тези обстоятелства не е необходимо да се преценява дали наказателното производство е проведено с дължимото усърдие.
Поради тези аргументи Съдът установява нарушение на чл. 5§3.

Съдът отбелязва наред с това, че по настоящето дело, както по делото „Николова срещу България“, съдилищата, разглеждали жалбите срещу задържането под стража, са отказали да обсъдят аргументите относно съществуването на обосновано подозрение срещу жалбоподателя, както и представените доказателства в тази насока. Съдиите са считали, че ако коментират тези въпроси, те биха визирали съществото на делото и впоследствие биха били предубедени. Този подход, подкрепен от практиката на Върховния съд и отчетен в становището на Правителството, е следван неизменно в разглеждания случай, поради което е установено нарушение и на чл. 5§4 от Конвенцията.

Установено е и нарушение на чл. 6§1.

……………………………………………………

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателни аспекти)

чл.6 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение)

Case of Ilijkov v. Bulgaria(Application no. 33977/96), 26 July 2001

Изхождайки от критериите, залегнали в практиката на Европейския съд, Съдът намира, че наказателното дело срещу жалбоподателя не е било разгледано в „разумен срок“, по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията, като забавяния са били констатирани само в съдебната фаза – както в хода на производството пред първоинстанционния, така и пред второинстанционния съд. Съдът отбелязва, че задължение на властите е така да организират съдебното си производство, че  да осигурят съблюдаването на правото по чл.6 §1 от Конвенцията чрез законодателни и други способи.

Съдът установява и две нарушения на чл. 5.

………………………………………………………..

ЧЛЕН 9 – свобода на мисълта и изповеданията

чл. 9 (свобода на мисълта и изповеданията)

Case of Stefanov v. Bulgaria (Application no. 32438/96),3 May 2001(Friendly settlement)

През 1995 и 1996 жалбоподателят(който през 1993 г. се присъединява към нетрадиционното изповедание „Свидетели на Йехова”),  е обвинен и  осъден за отказа си да отбие военна служба. Към онзи момент все още не е приет закон за алтернативната военна служба, както е регламентирано в чл. 59, ал. 2 от Конституцията. Според жалбпоподателя, по този начин  мерките, предприети срещу него, са били незаконосъобразни и ненужни в едно демократично общество. Акт на Парламента, регулиращ алтернативната служба, е приет през ноември 1998 и влиза в сила на 1 януари 1999. Лицата, осъдени преди 1 януари 1999 г. за отказ да отслужат военната си служба по морални причини, не са амнистирани. След обявяване на жалбата за допустима и предложението на Съда за постигане на споразумение между страните, на 8 март 2001 г. е одобрено и подписано приятелско споразумение между жалбоподателя и Правителството. Съгласно неговите клаузи, освен задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, Правителството се ангажира: да амнистира всички осъдени след 1991 г., чието наказание е било свързано с отказа им да отбият военната си служба по морални причини, но са изявили желание да изпълняват друга, алтернативна служба в гражданска администрация; военните по никакъв начин няма да бъдат  ангажирани в гражданското отбиване на военната служба;   такава служба ще е с продължителност, подобна на онази, изисквана за военната служба по закона за военната служба в сила към този момент.

Съдът одобрява споразумението и заличава жалбата от списъка на делата.

………………………………………………………

ЧЛЕН 11 – свобода на сдружаване, свобода на митингите и демонстрациите

чл. 11( свобода на митингите и демонстрациите)

Case of Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria (Applications nos. 29221/95 and 29225/95) 2 October 2001

Жалбоподателите повдигат оплаквания за  нарушение на чл. 11 от Конвенцията във връзка с отказа на властите да разрешат провеждането на техните възпоминателни събрания на 31 юли 1994 г., 22 април и 30 юли 1995 г., и 20 април и 2 август 1997 г.

«По мнението на Съда, няма указание, че събранията на сдружението-жалбоподател е имало вероятност да станат платформа за разпространяване на насилие и отхвърляне на демокрацията с потенциално вредно въздействие, даващо основание за тяхната забрана. Всеки изолиран инцидент е могло адекватно да бъде уреден чрез наказателно преследване на отговорните за извършването му лица.»(§103)

Съдът намира, че лишаването на жалбоподателите от правото да изразят своите идеи посредством речи или лозунги на събрания не може   да се характеризира като доказателство за гъвкавост. В действителност, властите са възприели практиката за налагане на широкообхватни забрани върху събранията на „Илинден“.

Съдът намира, че властите са преминали границите на свободната си преценка и че мерките, забраняващи на жалбоподателите да провеждат възпоменателни събрания, не са необходими в едно демократично общество по смисъла на чл. 11 от Конвенцията.

  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks