Каталог 2002

katalog-3КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2002 г.

ЧЛЕН 2 – право на живот

чл. 2(материално-правни аспекти)+ чл. 2 (процесуално-правни аспекти)+чл.3 (забрана за нечовешко третиране –материално-правни аспекти)+чл.5§1(липса на законово основание лицето да бъде задържано)+чл. 13 във вр. с чл. 2 и 3

Case of Anguelova  v. Bulgaria(Application no. 38361/97), 13 June 2002

Жалбата е по повод смъртта на 17-годишен младеж, настъпила след задържането му в полицейското  управление в Разград във връзка с подозрение за извършени кражби. Съдът установява три самостоятелни нарушения на чл. 2:

1. Нарушение на чл. 2 – лишаване от живот, за което очевидно вина имат полицейските органи, които са осъществили насилие по време или след задържането на пострадалия в полицейския участък;

2. Нарушение на чл. 2 – лишаване от живот поради несвоевременното оказване на медицинска помощ на пострадалия;

3. Нарушение на процесуалните аспекти на чл. 2 поради неефективността на проведеното разследване по повод смъртта на младежа. Той намира, че е  « особено показателно, че от полицейските служители не е било поискано обяснение защо е бил подправен регистърът за задържаните лица, защо не са извикали линейка веднага или защо са дали очевидно невярна информация на д-р М.”(§142)

Съдът установява нарушение на материално-правните аспекти на  чл. 3.

Във връзка с нарушенията на чл. 2 и 3 Съдът намира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията поради това, че държавата не е изпълнила задължението си съгласно член 13 от Конвенцията.„Съдът намира, че жалбоподателката е имала защитимо оплакване на основание членове 2 и 3 от Конвенцията във връзка със смъртта и малтретирането на сина й и че, за целите на член 13, тя съответно е трябвало да има на разположение ефективни и практически правни средства за защита, позволяващи установяване и наказване на  виновните лица и присъждане на обезщетение.”(§162)

Съдът установява нарушение и на чл. 5§1.

……………………..

ЧЛЕН 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание

чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл. 2(материално-правни аспекти)+ чл. 2 (процесуално-правни аспекти)+ чл.5§1(липса на законово основание лицето да бъде задържано)+чл. 13 във вр. с чл. 2 и 3

Case of Anguelova  v. Bulgaria(Application no. 38361/97), 13 June 2002

Жалбата е по повод смъртта на 17-годишен младеж, настъпила след задържането му в полицейското  управление в Разград по повод подозрение за извършени кражби.

Съдът установява нарушение на материално-правните аспекти на  чл. 3 поради това, че преди смъртта си пострадалият е бил малтретиран от полицията и Правителството не  е дало задоволителни обяснения за причините за  получените наранявания (извън тези, причинили смъртта).»Тези наранявания са сочели на нечовешко отнасяне, надхвърлящо предвидения в член 3 от Конвенцията предел.”(§149)

……………………………………..

ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност

чл.5§1(липса на законово основание  лицето да бъде задържано)

Case of  M.S. v. Bulgaria (Application no. 40061/98), 4 July 2002

Жалбоподателката е повдигнала оплаквания за незаконното й задържане и настаняване в психиатрична клиника по разпореждане на прокурор. След постигнатото споразумение между страните и подписването му, което е одобрено от Съда, със своето решение той прекратява производството и заличава делото от списъка на делата.

…………………………………………

чл.5§1(липса на законово основание лицето да бъде задържано)+чл. 2(материално-правни аспекти)+ чл. 2 (процесуално-правни аспекти)+чл.3 (забрана за нечовешко третиране –материално-правни аспекти)+чл. 13 във вр. с чл. 2 и 3

Case of Anguelova  v. Bulgaria(Application no. 38361/97), 13 June 2002

Жалбата е по повод смъртта на 17-годишен младеж, настъпила след задържането му в полицейското  управление в Разград по повод подозрение за извършени кражби.

Съдът установява нарушение на чл. 5§1, тъй като задържането на сина на жалбоподателката не е било в съответствие с чл. 35, ал. 1 от Закона за националната полиция – не е имало заповед за задържането на лицето, нито това е било отразено по съответния ред в полицейското управление, където е бил отведен синът на жалбоподателката. „Нерегистрираното задържане на дадено лице е пълно отрицание на съдържащите се в член 5 от Конвенцията жизненоважни гаранции и представлява едно от най-тежките нарушения на тази разпоредба. Липсата на протоколно отразяване на такива обстоятелства, като датата, времето и мястото на задържане, името на задържаното лице, основанията за неговото задържане и името на лицето, осъществяващо ареста, следва да се счита за несъвместима с изискванията за законност и със самата цел на член 5 от Конвенцията.”(§154)

……………………………………

чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение)+чл.8 (право на семеен живот)+чл. 13 във вр. с чл. 8

Case of Al-Nashif v. Bulgaria (Application no. 50963/99), 20 June 2002

Жалбата е по повод отнемане разрешението за пребиваване, задържането на лице без гражданство и експулсирането му от страната, както и от неговите две малолетни деца, родени в България.

На основание две полицейски заповеди било разпоредено първият жалбоподател да бъде отведен в Дома за временно настаняване на чужденци в София до депортирането му, както и че се забранява обратното му връщане в страната поради съображението за наличие на заплаха за националната сигурност от страна на г-н Ал-Нашиф, свързано с неговата религиозна дейност. Тези заповеди според действащото тогава законодателство не подлежали на съдебен контрол.

Съдът установява, че «в съответствие с релевантното законодателство и практика, решението дали експулсирането и задържането ще се позовават на националната сигурност – с последици автоматично изключване на какъвто и да е съдебен контрол на законността – е изцяло в дискреционната компетентност на министъра на вътрешните работи. Никой съд не е овластен да проучва законността на задържането. Самата заповед за задържане, както е и в настоящето дело, не посочва фактически основания (вж. параграфи 68 – 72 по-горе). Нещо повече, г-н Ал-Нашиф е бил задържан практически в изолация и не му е било позволено да се срещне с адвокат, за да обсъди възможностите за обжалване на мерките срещу него.Тази ситуация е несъвместима с чл. 5, ал. 4 от Конвенцията и основната му цел – защита на лицата срещу злоупотреби. Националните власти не могат да заобикалят ефективния контрол върху законността на задържането от националните съдилища, като твърдят, че са замесени националната сигурност и тероризмът»(§94)Доколкото  на г-н Ал-Нашиф не са били осигурени елементарни гаранции и той не е получил защитата, изисквана по чл. 5§ 4 от Конвенцията в случаите на лишаване от свобода, Съдът намира, че е налице нарушение на горния текст по отношение на първия жалбоподател.

Съдът установява нарушение и на правото на семеен живот на жалбоподателите, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 8.

…………………………………..

чл.8 (право на семеен живот)+чл. 13 във вр. с чл. 8 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение)

Case of Al-Nashif v. Bulgaria (Application no. 50963/99), 20 June 2002

Жалбата е по повод отнемане разрешението за пребиваване, задържането на лице без гражданство и експулсирането му от страната. Тя е депозирана от експулсираното лице и от неговите две малолетни деца – български граждани.

Съдът установява, че първият жалбоподател е влязъл законно заедно със съпругата си (също лице без гражданство) на територията на България още през 1992 г., където са родени и двете им деца през 1993 и 1994 г.(вторият и третият жалбоподатели). След експулсирането на първия жалбоподател през 1999 г. са били прекъснати семейните връзки, поради което е налице намеса в семейния живот на тримата жалбоподатели.Съдът изследва доколко намесата е била необходима в едно демократично общество, съобразно разпоредбите на чл. 8§2 и изтъква, че Дори когато е заплашена националната сигурност, концепциите за законност и правова държава в едно демократично общество изискват мерките, засягащи основните права на човека, да са предмет на състезателна процедура пред независим орган, компетентен да разгледа основанието и доказателствата за решението, като при необходимост може да има процедурни ограничения за използването на класифицирана информация»(§123)Съдът намира, че експулсирането на г-н Ал-Нашиф е съобразено с правна уредба, която не предоставя необходимите гаранции срещу произвол.Поради това не може да се счете, че намесата в семейния живот на жалбоподателите се основава на правни разпоредби, които отговарят на изискванията на Конвенцията за законност и е налице нарушение на чл. 8.

Съдът установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 8, защото «когато се твърди заплаха за националната сигурност, гарантирането на ефективно средство за защита изисква като минимум компетентният независим орган, пред който се обжалва, да бъде информиран за фактическите основания за решението за депортиране, дори ако те не стават публично достъпни. Органът трябва да може да отхвърли твърдението на органа на изпълнителната власт за наличието на заплаха за националната сигурност, ако намери, че то е произволно или немотивирано. Необходимо е да има някаква форма на състезателна процедура, ако е необходимо чрез специален представител, имащ разрешение за достъп до секретна информация. Освен това, трябва да се изследва въпросът дали оспорената мярка би засегнала правото на лицето на зачитане на семейния живот и, ако е така, дали е постигнат справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалните права.(§137)

Тъй като жалбоподателите не са имали на разположение средство за защита, което да дава такива гаранции, Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията.

 

 

 

 

 

  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks