Каталог 2011


katalog7КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2011 г.

ЧЛЕН 2 – право на живот

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Case of Меcheva v. Bulgaria (Application  no 323/04), 7 juin 2011

Жалбоподателката повдига оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод причинената смърт на сина й на 6 юни 1998 г. в хода на проведена рутинна проверка за употреба на алкохол от водач на МПС . Съдът достига до заключението, че проведеното разследване задоволява критериите за ефективност, възприети в неговата практика и намира, че жалбата е допустима, но неоснователна.

…………………………………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Сase of Anna Todorova v. Bulgaria (Application no. 23302/03), 24 May 2011

Съдът намира нарушение на чл. 2, тъй като националните разследващи органи са провели едно неефективно производство във връзка с установяване виновника на тежко ПТП, при което е загинал 22-годишен младеж (синът на жалбоподателката). Предполагаемият причинител на злополуката е твърдял, че автомобилът е шофиран от жертвата, но единственият непредубеден очевидец не е издирен, а автомобилът мистериозно изчезва. Следствието, започнало в началото на ноември 1994 г., приключва на 23.06.2003 г., когато производството е прекратено с влязло в сила определение на окръжния съд.

…………………………………………….

чл. 2 (материалноправни аспекти – неоказване на необходимата медицинска помощ на задържан и процесуални аспекти – неефективност на разследването по повод причинена смърт)

Affaire Iordanovi c. Bulgarie (Requête no 10907/04), 27 janvier 2011

Жалбоподателите повдигат оплаквания, че в резултат на неадекватните действия и ненавременната медицинска помощ от страна на полицията и лекарите техният син умира по време на задържането му под стража на възраст 21 години. Съдът констатира две самостоятелни нарушения на чл. 2 и и присъжда обезщетение на родителите.

………………………………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Affaire  Genchevi c. Bulgarie (Requête no 33114/03), 10 février 2011

Съдът установява нарушение на чл. 2 по повод неефективността на проведеното разследване от страна на националните власти във връзка със смъртта на техния близък, който е бил открит мъртъв в околностите на едно село.

………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Case of Dimitrova and Others v. Bulgaria (Application no. 44862/04), 27 January
2011  Жалбоподателите повдигат оплакване във връзка с неефективността на проведеното разследване около смъртта на техния близък,
настъпила вследствие сериозни наранявания от няколко лица по време на сбиване между две групи. Наказателното производство приключва с осъждането само на един от тях на осн. чл. 119 НК при съкратена съдебна процедура без да се изясни дали наистина е имало основание за тази правна квалификация и  ролята на останалите. Съдът изказва сериозни съмнения, че разследването е било задълбочено и отговаря на минималните стандарти за ефективност. Той обявява за недопустимо оплакването за дискриминация и приема, че е допуснато нарушение на чл. 2. На близките е присъдено обезщетение .

……………………………………….

ЧЛЕН 3   – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението по чл. 3)+ чл.5§1(f) (непропорционално дълго  лишаване от свобода на лице, срещу което са предприети мерки за депортиране )

Case of  Auad v. Bulgaria (Application  n° 46390/10), 11 October 2011

Решението е придружено с мерки по чл.46 от Конвенцията

/конкретни указания какви генерални мерки следва да предприеме държавата, за да не се стига до повтарящи се нарушения/

Жалбоподателят е лице без гражданство – палестинец по рождение, който преди пристигането си у нас е живял в бежански лагер на територията на Ливан и е принадлежал към Организацията за освобождение на Палестина.  Заподозрян, че е замесен в убийство на привърженици на екстремистка групировка в Ливан, той е преследван и нелегално пристига в България през май 2009 г., а през следващия месец прави искане за политическо убежище. През ноември 2009 г. той е задържан с цел да бъде експулсиран поради това, че представлява заплаха за националната
сигурност на страната ни. Задържането му продължава до  май 2011 г. – 18 месеца  – максимално предвидения в Закона аз чужденците срок
за прилагане на тази превантивна мярка. По настоящем той живее в София. Съдът приема, че ако жалбоподателят бъде експулсиран, страната ни би нарушила чл. 3 от Конвенцията, защото би го изложила на риск за нечовешко третиране или смърт поради принадлежността му към ООП. Съдът намира нарушение и  на чл. 13 във връзка с чл. 3, тъй като съдебният контрол върху заповедите за експулсиране нито има суспензивен ефект, нито пък Съдът извършва преценка за степента на риска в страната , в която би било отправено лицето. За ВАС от значение са единствено обстоятелствата, свързани с националната сигурност на страната ни. Съдът намира нарушение и на чл. 5§1 f във връзка с прекомерната продължителност на задържането му в очакване да бъде експулсиран.

……………………………………..

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)

Case of  Hristovi v. Bulgaria ((Application n° 42697/05),11 October 2011

Жалбата е депозирана от съпрузи и тяхната дъщеря, която по време на инцидента е на 5 години. Делото е свързано с оплакване за унизително отношение  от страна на полицията във връзка с операция по задържането на първия от тях по повод повдигнато обвинение за  изготвянето на фалшиви банкноти, когато полицията нахлува в дома им  в 1 часа през нощта на 17 февруари 2004 г. Съдът намира нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради неефективността на проведеното разследване във връзка с официално депозираните оплаквания от страна на
жалбоподателите. Нито те, нито други свидетели и участници в задържането, са били разпитани, за да се установи отправяни ли са заплахи с насочен пистолет към тримата от страна на лицата, участвали в полицейската акция. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита е намерено нарушение и на чл. 13. На всеки един от тримата жалбоподатели е присъдено обезщетение.

…………………………………

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)+чл. 8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)

Case of Iliev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 4473/02 and 34138/04), 10 February 2011

Първият жалбоподател изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор. Съдът намира, че оплакването му за условията, при които изтърпява наказанието си са унизителни и нечовешки, но той не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средство за защита, тъй като, макар и да е водил дело по ЗОДОВ, условията не са били променени и той продължавал да търпи страдания, които са отвъд пределите на
допустимото за човек, който е лишен от свобода.

Наред с това той констатира и нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията между него и адвокатите му (М.Екимджиев и Е.Бончева) от страна на затворническата администрация.

…………………………………………………..

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)

Case of Radkov v. Bulgaria (no 2) (Application no.18382/05), 10 February 2011

Съдът намира нарушение по повод оплакването на жалбоподателя от условията на живот в затвора в  Ловеч, които той намира за унизителни и нечовешки. Тъй като националният съд отхвърля иска на жалбоподателя по ЗОДОВ, е констатирано нарушение и на чл. 13.

………………………………………………………………..

Чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13

Case of Кashavelov v. Bulgaria (Application no. 891/05), 20 January 2011

Жалбоподателят, изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна, повдига оплаквания за нечовешко и нехуманно третиране  и драконовски ограничения на правата му на затворник  поради това, че извън килията си е бил извеждан само с белезници (13 г.),
било му е забранено да разговаря с други лишени от свобода, да участва в общи мероприятия и пр. Съдът намира нарушение на чл. 3 във връзка със задължителното му придвижване с белезници извън килията, а другите оплаквания във връзка с материално-правните аспекти на чл. 3 –  за неоснователни поради тяхната недоказаност. Наред с това е констатирано нарушение и по повод прекомерната продължителност на наказателния процес и липсата на ефективно средство за защита в тази връзка. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

………………………………………………………………..

чл.3 ( процесуални аспекти)+чл.8 (право на семеен живот)

Case of M.P. and Others  v. Bulgaria   (Application no 22457/08) 15 novembеr 2011

Оплакванията на тримата жалбоподатели (бащата, неговият малолетен син и бабата по майчина линия на детето) са свързани с неефективността на проведеното и впоследствие прекратено наказателно производство срещу доведения баща на втория от тях за сексуална злоупотреба (блудство). Наред с това са повдигнати оплаквания и за недостатъчната помощ от страна на властите (отдела за закрила на детето в съответната община), за да
бъдат улеснени срещите между детето с неговия рожден баща и баба му. Съдът постановява, че оплакванията са допустими, но неоснователни.

…………………………..

ЧЛЕН 5   – право на свобода и сигурност

чл.5§1 (незаконност на задържането в кризисен център за деца)+ чл.5§4 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
настаняването в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни)

Affaire A. et autres c. Bulgarie(Requête Nº 51776/08), 29 novembre 2011

Жалбата е депозирана от 5 момичета, които към 2008 г. са били настанени във възпитателно-училище интернат по силата на съдебни решения за извършени от тях различни противообществени прояви по ЗБППМН. Съдът намира за допустими и основателни  две от повдигнатите оплаквания на две жалбоподателки. На първо място, той констатира, че настаняването на едно от момичетата в кризисен център за деца по своя
характер,  съдържание и продължителност на пребиваването там (с максимален срок до 6 месеца) представлява  лишаване от свобода и затова чл. 5 е приложим. Доколкото настаняването в такъв център, съгласно Закона за закрила на детето би следвало да става след решение на районния съд, а в конкретния случай това е направено по разпореждане на административен орган, е налице нарушение на чл. 5§1 по отношение на жалбоподателката А.

Във връзка с двукратното настаняване на жалбоподателката Б. в един от домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (от 10 до 27 май 2008 и от 7 до 21 юли 2008 г.) съдът установява нарушение на чл. 5§4 поради това, че настаняването не е извършено от орган, имащ качеството на „съд” по смисъла на Конвенцията, (първия път то е по решение на местната комисия за борба срещу противообществени прояви, а втория – по разпореждане на прокурор).

……………………………………..

чл.5§1f (непропорционално дълго  лишаване от свобода на лице, срещу което са предприети мерки за депортиране )+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението по чл. 3)

Case of  Auad v. Bulgaria (Application  n° 46390/10), 11 October 2011

Лице без гражданство, срещу което е постановено влязло в сила решение за експулсирането му от страната поради това, че според местните власти представлява заплаха за националната сигурност, е задържано неоправдано дълго преди експулсирането – 18 месеца. Съдът намира нарушение, тъй като през този период властите не са проявили нужното усърдие да потърсят на лицето трета сигурна страна, за да го депортират до нея, след като не са получили съответните уверения от страна на държавата, от която е пристигнал.

……………………………………

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+5§4 (липса на възможност за обжалване на задържането)+чл. 8(нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  M. and Others  v. Bulgaria (Application no. 41416/08), 26 July 2011

Жалбата е депозирана от гражданин на Афганистан, пристигнал през 1998 г.,който получава статут на бежанец, неговата съпруга (арменска гражданка) и двете им деца. През 2005 г. документът за постоянно пребиваване му е отнет с мотива,че представлява заплаха за националната сигурност. Съдът намира нарушения на чл. 5§1  по повод това, че той незаконно е бил задържан в продължение на повече от
две години и осем месеца без властите да положат необходимите усилия да му осигурят пребиваване в трета сигурна страна. Доколкото съдът двукратно е отказал да разгледа и се произнесе по повод жалбите му за незаконно задържане,Съдът констатира и нарушение на чл. 5§4. По повод заплахата от експулсиране на г-М.М. и опасността от разделяне на семейството Съдът намира, че ако бъде изпълнена тази заповед, би имало нарушение на чл. 8 и чл. 13.

……………………………………………

Чл.5§3 (неразумна продължителност на задържането под стража и домашен арест)

Affaire Shipkov с. Bulgariе (Requête n° 26483/04), 24 fevrier 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Жалбоподателят повдига оплакване във връзка с неоправдано дългия период на задържането му под стража и под домашен арест –  25.10.2001 – 14.02.2006, по повод обвинение в пренасяне на голямо количество наркотици. Съдът напомня, че и по други случаи е имал повод да отбележи, че тежестта на повдигнатото обвинение само по себе си не е достатъчно основание за неоправдано лишаване от свобода и присъжда обезщетение на жалбоподателя.

……………………………………………..

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано повече от 24 часа само по разпореждане на прокурор), 5§3 (право на лицето да бъде изправено незабавно пред съд след задържането му), 5§4(липса на възможност за обжалване на задържането) и 5§5(липса на възможност за получаване обезщетение за задържането)

Affaire Svetoslav Hristov c. Bulgarie (Requête no 36794/03), 13 janvier 2011

Съдът констатира наличието на четири нарушения на правото на свобода и сигурност. Позовавайки се на решението си по делото Колеви(жалба № 1108/02, § 164, 5 ноември 2009) той констатира и в настоящия случай липса на законово основание за задържането на лицето. Съдът наред с това
установява и нарушаване разпоредбата на чл. 5§3. на Конвенцията, тъй като жалбоподателят е изправен пред съд  5 дни след задържането му . Третото нарушение е свързано с невъзможността за обжалване законността и необходимостта от налагане на мярката за неотклонение, съгласно нормите на отменения НПК. Последното нарушение произтича от липсата на законова възможност да се претендира обезщетение за незаконно задържане.

…………………………………………………………..

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателни аспекти)

чл. 6§1. (право на справедлив процес в разумен срок)+чл. 2 от Протокол 4 (свобода на придвижване)

Case of Prescher v. Bulgaria (Application no. 6767/04), 7 June 2011

Жалбоподателката е българска гражданка, омъжена за немец и живее в Германия. През декември 1995 г.  е била задържана по искане на българските власти от немската полиция, за да бъде екстрадирана в България по повод повдигнатите й обвинения в документни измами. Впоследствие е освободена и е екстрадирана през 1998 г., когато продължава досъдебното производство срещу нея. Наказателното производство приключва поради настъпването на абсолютната давност.  Съдът приема като начален момент датата на телефонен разговор на жалбоподателката с представители на българската прокуратура, в който научава за повдигнатите й обвинения – декември 1995 г.Според неговите критерии производство от 9 години и 7 месеца не отговаря на изискванията за разумен срок, поради което е налице нарушение на чл. 6§1. Съдът
намира нарушение и на чл. 2 от Протокол 4 .  Оплакването по чл 8 е  прието за допустимо, но в светлината на намереното нарушение на чл. 2, Съдът отсъжда че не се налага самостоятелно да се произнася и за нарушение на чл. 8.

…………………………………………………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок + чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
продължителността на наказателното производство

Case of Dimitrov and  Hamanov v. Bulgaria (Applications nos. 48059/06 and 2708/09),10 May 2011

/едно от двете „водещи“ или т.н. „пилотни“ решения срещу България/

Жалбоподателите са повдигнали оплаквания във връзка с прекомерната продължителност на заведените срещу тях наказателни дела и липсата на
възможност за получаване на обезщетение за претърпените от тях в тази връзка неимуществени вреди. През февруари 2010 г. Съдът е комуникирал жалбите на Правителството, поставяйки му въпроса дали не съществува един системен проблем по повод продължителността на наказателното производство. Със своето решение от 10 май   Съдът, освен че констатира нарушения на чл.6 и чл.13 в случаите на жалбоподателите и им присъжда справедливо обезщетение, в диспозитива на решението установява, че в основата на тези нарушения са практики, несъвместими с Конвенцията. В българската правна система не съществуват ефективни способи за ограничаване на тази необоснована продължителност на наказателния процес. Съдът определя срок от 12 месеца от влизането на решенията в сила, в които  Правителството трябва да създаде ефективно вътрешно-правно средство за защита.Към решението е приложен списък на всички решения (81 на брой), в които Съдът е констатирал нарушения на правото на
справедлив процес в разумен срок по наказателни дела, както и на тези, които са прекратени поради приятелско уреждане на спора или с едностранна декларация, в която Правителството признава нарушението и приема да изплати определено обезщетение (41 на брой).

……………………………………………….

чл. 6§(право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
продължителността на наказателното производство)

Case of  Kanchev v. Bulgaria (Application n° 16850/04), 24 february 2011 .

/решение от комитет от трима съдии/

Две самостоятелни нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по повод  образувани две наказателни дела срещу жалбоподателя. Макар и първото следствено действие да е извършено на 4.10.1990 (по първото обвинение) и на 08.06.1992 (по второто), съдът започва да отброява продължителността по всяко едно от тях от датата на ратифициране на Конвенцията от страна на България – 07.09.1992 г. и констатира, че едното е продължило до 21.12.2005 г., а второто – до 11.01.2005 г. без делата да са се отличавали с особена сложност. Съдът установява, че досъдебното производство по първото дело е спряно за цели 7 години поради невъзможност да бъде издирен съучастник на жалбоподателя. След приключването на досъдебното производство през 2002 г. и внасянето му в съда в продължение на 3 години са проведени 6 заседания, три от които са отложени по различни причини. През декември 2005 г. по искане на прокуратурата производството е прекратено поради настъпването на
абсолютната давност. По второто производство делото е спряно за 10 години, след което през 2003 г. е изготвен обвинителен акт и през януари 2005 г. съдът одобрява постигнатото споразумение между прокуратурата и жалбоподателя и го осъжда на три месеца лишаване от свобода. Европейският съд установява нарушение на чл.6§1 и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита. На жалбоподателя е присъдено обезщетение.

.………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of Delov v. Bulgaria (Application  n° 30949/04), 24 february 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Срещу жалбоподателя са били водени две наказателни производства, всяко едно от които е продължило прекомерно – първото 11 години за стадия на досъдебно производство и разглеждане делото на две инстанции, второто – десет години до прекратяване на производството поради липса на доказателства и искане на прокуратурата. Съдът намира две самостоятелни нарушения на чл. 6 и присъжда обезщетение.

………………………………………………………………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of Dinucci v. Bulgaria (Application n° 11486/04), 24 february 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Италиански гражданин, обвинен в извършването на измама с цел да не заплати акциз  при износ на цигари от България. Производството продължава от 06.07.1993 г. до 12.02.2008 г., когато е прекратено поради изтичането на абсолютната давност. Съдът установява нарушение
на правото на справедлив процес в разумен срок и присъжда обезщетение.

…………………….

чл. 6§(право на справедлив процес в разумен срок) + чл.13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Georgiev and Others v. Bulgarie (  Application n° 4551/05), 24 february 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Срещу жалбоподателите е било повдигнато обвинение за извършено престъпление на 29.08.1995 г., след което не са осъществявани никакви следствени действия в продължение на 7 години. Обвинителен акт е изготвен едва през декември 2003 г. Производството приключва с окончателен съдебен акт на 02.12.2004 г. Съдът намира нарушение по чл. 6 и чл. 13 и присъжда обезщетение.

……………………………………………………………………….

чл. 6§3 с (нарушение на правото на справедлив процес поради непредоставянето на безплатна правна помощ)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита)

Case  of Ognyan Asenov v. Bulgaria (Application no. 38157/04),17 February 2011

Жалбоподателят повдига оплакване за това, че е бил осъден да заплати разноските за назначения му служебен адвокат в хода на воденото срещу него наказателно дело, които впоследствие не е бил в състояние да заплати поради това, че в затвора не му е осигурена работа, а семейството му е многодетно. Съдът намира, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като не са представени доказателства, че жалбоподателят не е разполагал с никакви доходи, а фактът на назначаване на служебен защитник не е довел до несправедливост на водения срещу него процес.

………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
продължителността на наказателното производство)+ чл. 2 на Протокол 4

Case of Nalbantski v. Bulgaria (Application no. 30943/04), 10 February 2011

Жалбоподателят е повдигнал оплаквания за прекомерната продължителност на наказателен процес срещу него, започнал през 1991 г. и приключил през 2004 г. , както и че липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът намира нарушения и присъжда обезщетение.

………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
продължителността на наказателното производство)

Case of Gospodinova v. Bulgaria (Application (no 38646/04), 10 February 20

/решение от комитет от трима съдии/

Жалбоподателката предявява през 1999 г. граждански иск в рамките на наказателно производство във връзка с нанесена й телесна повреда през юли 1996 г. До 2004 г. досъдебното производство неколкократно е прекратявано и постановленията на районната прокуратура в Пловдив са отменяни от окръжната и апелативната прокуратура. През юни 2004 г. производството е прекратено поради настъпването на абсолютната давност. Съдът констатира, че в продължение на три години (от 1996 до 1999 г.)не са осъществени никакви процесуални действия и жалбоподателката е предявила иска си веднага, след като е било предявено обвинението срещу лицето, нанесло й телесната повреда. Установявайки
прекомерната продължителност на производството и проявеното бездействие от страна на прокуратурата, Съдът намира нарушение на чл. 6§1. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, той приема, че е допуснато нарушение и на чл. 13.

…………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод
продължителността на наказателното производство)+чл.3 (материално-правни аспекти)

Case of Kashavelov v. Bulgaria (Application no. 891/05), 20 January 2011

Съдът констатира нарушение на чл. 6§1, свързано с прекомерната продължителност на наказателния процес – 8 години, поради което
намира и второ нарушение –  липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита за репариране на причинените в тази връзка морални вреди.

…………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)+ чл. 2 на Протокол 4

Case of Makedonski v. Bulgaria (Application no. 36036/04),20 January 2011

Съдът констатира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство – 11 години само в стадия на предварителното
разследване (след което е прекратено от съда по искане на жалбоподателя на осн. чл. 239a НПК (отм.) поради това, че в определения двумесечен срок прокуратурата постановява, че няма доказателства за извършеното престъпление). Съдът изрично отбелязва, че вината за забавянето е изцяло на властите и преди всичко поради неколкократното връщане на делото от прокуратурата на следствието.

…………………………………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

/решение на комитет от трима съдии/

Case of Iliya Kolev v. Bulgaria (Application no. 21205/04), 13  January
2011

Жалбоподателят повдига оплаквания за нарушение на чл.5§3 (правото да бъде изправен незабавно пред съд след задържането му),
както и за нарушеното му право на справедлив процес в разумен срок. Но Съдът намира, че оплакването по чл. 5 е направено извън 6-месечния срок от прекратяване на това нарушение и в тази част жалбата е обявена за недопустима. Същевременно той констатира нарушение на чл. 6§1, тъй като наказателното производство, продължило повече от 5 години е останало на фаза досъдебно производство. Поради повтарящия
се характер на оплакванията, решението е постановено от комитет от трима съдии.

………………………………………………………………………………..

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (граждански аспекти)

Чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13 

Case of Hadzhinikolov v. Bulgaria (Application no. 24720/04),   26 july 2011

/решение на комитет от трима съдии/

Вземайки предвид характера на воденото съдебно производство (трудовоправен спор, поради което  властите трябва да проявяват особено внимание), Съдът намира нарушение на чл. 6§1 както в съдебната му фаза, продължила повече от три години само на една инстанция, така и в стадия на изпълнителното производство, проточило се от  януари 1999 г. до ноември 2005 г., когато жалбоподателят сключва извънсъдебна спогодба с длъжника. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, което да компенсира жалбоподателя за продължителността на процедурата, съдът намира нарушение и на чл. 13.

……………………………………………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Holevich v. Bulgaria (Application no. 25805/05), 19 july 2011

През 1990 г. жалбоподателите купуват от общината апартамент, а две години по-късно същото жилище е отдадено под наем отново от общината на друго семейство. Съдът отхвърля иска им   по чл. 108 от ЗС срещу наемателите, прогласявайки за нищожен договора за покупко-продажба (поради допуснати административни нарушения в него). Жалбоподателяти губят и процеса по ЗОДОВ, започнат от общината, тъй като съдилищата намират, че  в случая е приложим ЗЗД. Съдът намира, че жалбата по чл. 1 е недопустима, тъй като визира факти и събития преди ратифицирането на Конвенцията, а първата съдебна процедура е приключила 10 години преди регистрирането на жалбата. Той намира нарушение на чл. 6§1 във връзка с прекомерната продължителност на гражданското производство,продължило 10 години, от които 6 – пред Софийския градски съд, както и нарушение на чл. 13 поради липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

……………………………………………

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Dimova and  Minkova v. Bulgaria (Application  no 30481/05), 19 July 2011

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод съдебен спор за земеделска земя (квалифициран като иск по чл. 108 ЗС), който започва на 18.08.1997 г. и приключва на 10.02.2005 г.), като  ВКС отменя първоначалното решение и връща делото за ново разглеждане в този период. Във връзка с констатираното нарушение на чл. 6§1, Съдът установява нарушение и на чл. 13.

……………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Rositsa Georgieva v. Bulgaria (Application no 32455/05), 5 July 2011

Тричленен състав на съда, позовавайки се на пилотните си решения Finger c. Bulgarie и Dimitrov et Hamanov c. Bulgarie и приемайки, че т.н. „жалба за бавност” не е ефективно вътрешно-правно средство за защита, установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод гражданско производство за делба, започнало на 1.01.1994 г. и приключило на 05.01.2010 г.

……………………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес- върховенство на закона)

Case of Idakiev v. Bulgaria (Application no. 33681/05), 21 June 2011

Съдът намира нарушение на чл.6.1., тъй като ВАС е разгледал жалба срещу решение на окръжния съд, подадена след изтичане на преклузивния срок и без да посочи каквито и да било аргументи в  мотивите си  по повод направените възражения от страна на жалбоподателя в този смисъл.Спорът е бил по повод обжалване на план за земеразделяне и определяне на местоположението на възстановени земеделски
имоти. Първоинстанционното решение е било в полза на жалбоподателите и то не е обжалвано. По уважено искане за произнасяне с допълнително решение за разноските е подадена жалба от ОСЗГ-Радомир (просрочена) пред ВАС, който отменя не само допълнителното, но и основното решение.

…………………………………………………

чл. 6§1( право на справедлив процес в разумен срок)

Case of Svetlozar Petrov v. Bulgaria(Application no.23236/04), 7 june 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Спор по повод дължимо възнаграждение по договор за управление на дружество, започнал на  16.08.1995 и приключил на 13.01.2004 г. Съдът установява прекомерна продължителност на протеклия съдебен процес, който е бил висящ пред първата инстанция – Софийския градски съд, повече от 6 години.

……………………………………………

чл. 6§1 ( право на справедлив процес- върховенство на закона)

Affare Ivanov et Petrova c. Bulgarie (Requête no 15001/04), 14 juin 2011

Оплакване по повод  отхвърлен иск за развод, поради което за жалбоподателя е било невъзможно да узакони връзката си с втората
жалбоподателка, от която му се родило дете. Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно, предвид възможностите на междувременно приетия нов СК.

…………………………………………………..

чл. 6§1( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Finger v. Bulgaria (Application no. 37346/05), 10 May 2011

/едно от двете „водещи“ или т.н. „пилотни“ решения срещу България/

Жалбоподателката е повдигнала оплаквания по повод прекомерната продължителност на един граждански процес по повод делба на недвижими имоти и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод неспазването на разумния срок. През февруари 2010 г. Съдът е комуникирал жалбата на Правителството, поставяйки му въпроса дали не съществува един систематичен проблем по повод продължителността
на гражданското производство. Със своето решение Съдът, освен че констатира нарушения на чл.6 и чл. 13 в случая на жалбоподателката и й присъжда справедливо обезщетение, изтъква, че в основата им са практики, несъвместими с Конвенцията. В българската правна система не съществуват ефективни способи за ограничаване на тази необоснована продължителност на гражданския процес. Съдът определя срок от 12 месеца от влизането на решението в сила, в които  Правителството трябва да създаде ефективно вътрешно-правно средство за защита. Към решението е приложен списък на всички решения (49 на брой), в които Съдът е констатирал нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по
граждански дела, както и на тези, които са прекратени поради приятелско уреждане на спора или едностранна декларация (43 на брой).

……………………………………

чл. 6§1( право на справедлив процес в разумен срок)

Affaire Antoaneta Ivanova c. Bulgarie (Requête n 28899/04),24 février 2011

/решение от комитет от трима съдии/

Трудово-правен спор, който продължава от 09.07.1998 г. до 29.12.2003 г. С оглед характера на нарушеното право, липсата на сложност на делото и причини за забавянето му от страна на жалбоподателката, съдът намира, че прекомерната продължителност на процеса е по вина на властите, а процесуалната възможност на чл. 217а ГПК(отм.) не е ефективно вътрешно-правно средствo за защита.

……………………………………….

чл. 6§1 (право на достъп до съд)

Affaire Andreev c. Bulgarie (Requête no 11578/04), 10 février 2011

Жалбоподателят повдига оплакване за отказа да бъде разгледана по същество жалбата му срещу определеното му обезщетение за отчуждаване на имот за инфраструктурно строителство в околностите на София. Съдът установява нарушение на правото на достъп до съд и преценява, че най-подходящото средство в случая би било преразглеждане на делото пред националния съд.

………………………………….

чл.6§1 (право на справедлив процес-спазване върховенството на закона)+чл.1 от Протокол1(право на собственост)

Affaire Sivova et Koleva c. Bulgarie (Requête no 30383/03),15 novembre 2011

Жалбата е по повод  прекомерна продължителност на земеделска реституция по ЗСПЗЗ. Бащата на жалбоподателките е притежавал земеделски земи в района на гр. Созопол, които са били колективизирани, а след 1991 г. по искане на жалбоподателките – възстановени. За две от нивите, находящи се на територията на къмпинг „Каваците”  е било признато по съдебен път правото на  възстановяване на земите, след което
жалбоподателките са получили позитивно решение от ОСЗГ. Междувременно тези два терена са били включени в капитала на търговското дружество „Хелиос Турс” АД. Процесът по чл. 108 от ЗС, започнат от жалбоподателките, завършва с отхвърляне на иска им от ВКС, който приема, че приключилото предходно административно-съдебно производство не обвързва с резултата си търговското дружество, което не е било участник в предходния съдебен процес.

Съдът приема, че оплакването за нарушение на върховенството на закона е допустимо, но неоснователно с 4 на 3 гласа(към решението е приложено особеното мнение на тримата съдии, които намират, че подобно незачитане на съдебно решение, касаещо правото на собственост, което би следвало да е валидно erga omnes,  е проява на нарушение на правото насправедлив процес.)

Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

………………………………………………

ЧЛЕН 8 –  право на неприкосновеност на личния и семейния живот

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот)

Affaire Lyubenova c. Bulgarie (Requête no 13786/04), 18 octobre 2011

Съдът намира нарушение на чл. 8 на жалбоподателката поради това, че в продължение на 8 години властите не успяват да изпълнят позитивните си задължения, за да гарантират правото на семеен живот на жалбоподателката и нейния син (който неправомерно е задържан от родителите на съпруга й, живеещ в САЩ и създал там ново семейство)”Мерките, предприети от общинските социални служби не са се оказали ефективни и не са могли да доведат до установяването на контакти на жалбоподателката и сина й(…) Вътрешното право не е предвиждало никаква възможност за жалбоподателката да получи право на свиждане със сина си, което да противопостави на нейните свекър и свекърва след решението на Окръжния съд”.

………………………………….

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+ чл. 5§4  (липса на възможност за обжалване на задържането)

Case of  M. and Others  v. Bulgaria (Application no. 41416/08), 26 July 2011

Жалбата е депозирана от гражданин на Афганистан, пристигнал през 1998 г.,който получава статут на бежанец, неговата съпруга –(арменска гражданка) и двете им деца. През 2005 г. документът за постоянно пребиваване му е отнет с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност. Съдът намира нарушения на чл. 5§1  по повод това, че той незаконно е бил задържан в продължение на повече от две години и осем месеца без властите да положат необходимите усилия да му осигурят пребиваване в трета сигурна страна. Доколкото съдът двукратно е отказал да разгледа и се произнесе по повод жалбите му за незаконно задържане, Съдът констатира и нарушение на чл. 5§4. По повод заплахата от експулсиране на г-М.М. и опасността от разделяне на семейството Съдът намира нарушение на чл. 8, тъй като ВАС е осъществил единствено формален контрол за законосъобразност върху издадената принудителна административна мярка и така е предоставил безконтролно право  и власт на един държавен орган  да реши, че г-н М. представлява заплаха за националната сигурност въз основа на служебен документ, не предоставен на Европейския съд. Съдът намира нарушение и на чл. 13, тъй като в българското законодателство не съществува ефективно
средство за защита по повод предприеманите административни мерки за експулсиране поради мотива „опасност за националната сигурност”.

………………………………………….

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 1 от Протокол 7 (нарушаване на процедурните гаранции при експулсирането на чужденци)

Affaire Baltaji c. Bulgarie (Requête no12919/04), 12 juillet 2011

Казус, подобен на: Al-Nashif,Musa et autres, Bachir et autres

Жалбоподателят е молдовски гражданин от български произход, получил статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, където заживява със съпругата и сина си от 1994 г., купува жилище през 2003 г. и развива собствен строителен бизнес. На 10 юли 2003 г. директорът на РДВР-Варна му връчва заповед за отнемане на документа за постоянно пребиваване в страната и забрана за посещението й за 10-годишен период, а на 12 юли той е експулсиран от българските власти в Молдова. Семейството се принуждава да напусне страната, да продаде жилището и да преустанови бизнеса си. Опитите за обжалване на заповедта са експулсиране се оказват неуспешни, защото липсва законова възможност за съдебен контрол на подобни административни актове. Съдът намира нарушение на правото на семен живот на жалбоподателя (тъй като той е бил разделен от семейството си, което се е настанило на територията на Република България с намерението за трайно пребиваване, детето е започнало училище, закупено е жилище), доколкото намесата на властите не е била съгласно условията, предвидени в закона (тъй като заповедта не е съдържали никакви фактически данни за основанията за предприемането на тази принудителна мярка) и законодателството за експулсиране не отговаря на  процедурните гаранции на чл. 8 § 2. Доколкото вътрешното законодателство не предоставяло право на съдебен контрол върху тези административни актове, съдът констатира нарушение и на чл. 13.

………………………………………….

чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот и кореспонденцията)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Goranova-Karaeneva v. Bulgaria (Application no. 12739/05), 8 March 2011

Жалбоподателката е работила като неврохирург в гр. Монтана и в качеството й на такъв е била назначаване за съдебен експерт . В хода на започнало срещу нея досъдебно производство по обвинение за получен подкуп тя е  била незаконно подслушвана. Жалбоподателката
е била осъдена на 1,5 г. лишаване от свобода – условно. Тя повдига оплаквания за нарушаване правото й на неприкосновеност на личния и семейния живот, на жилището и на кореспонденцията й. Съдът не намира нарушение на чл. 8, но установява такова по чл. 13. По делото има две частично особени мнения във връзка с несъгласието за нарушение на чл. 13.

…………………………………

чл. 8 (право на зачитане на личния  живот)

Affaire  Golemanova c. Bulgarie (Requête no 11369/04), 17 février 2011

Жалбоподателката повдига оплакване по повод отказа на българския съд да й разреши да промени  името си, фигуриращо в официалните й документи за самоличност с това, с което е наричана от детството си и е известна в обществото. С 4 гласа „против” и 3 „за” Съдът намира, че не е налице нарушение на чл 8. По делото има общо особено мнение на тримата съдии.

………………………………………………………………

чл. 8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно
средство за защита по повод нарушението на чл. 3)

Case of Iliev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 4473/02 and 34138/04), 10 February 2011

Първият жалбоподател изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор, а другите двама жалбоподатели са неговите адвокати. Едно от повдигнатите оплаквания е свързано с нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията между затворника и неговите адвокати (М.Екимджиев и Е.Бончева). Съдът констатира  нарушение  от страна на затворническата администрация.

…………………………………………………………

чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire  DimitrovKazakov c. Bulgarie (Requête no 11379/03), 10 février 2011

Жалбоподателят повдига оплаквания за това, че през 1997 г. е бил вписан в регистрите на полицията като „престъпник”, поради оплаквания за извършен от него грабеж и отвличане. Макар че никога не бил обвинен или осъден, той многократно е бил разпитван и не е имал никакви пътища за защита, за да поиска заличаването му от тези регистри. Съдът намира нарушение на правото му на защита на личния и семейния му живот и на липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 8.

……………………………………………….

чл.8 (право на семеен живот)+ чл.3 ( процесуални аспекти)

Case of M.P. and Others  v. Bulgaria   (Application no 22457/08) 15 novembеr 2011

Оплакванията на тримата жалбоподатели (бащата, неговият малолетен син и бабата по майчина линия на детето) са свързани с неефективността на проведеното и вписледствие прекратено наказателно производство срещу доведения баща на втория от тях за сексуална злоупотреба (блудство). Наред с това са повдигнати оплаквания и за недостатъчната помощ от страна на властите (отдела за закрила на детето в съответната община), за да
бъдат улеснени срещите между детето с неговия рожден баща и баба му.

Съдът постановява, че оплакванията са допустими, но неоснователни.

…………………………………………………………

ЧЛ.9 – свобода на мисълта и изповеданията

Чл. 9 (свобода на мисълта и изповеданията) + чл. 13

Affaire Boychev et autres c. Bulgarie (Requête no 77185/01), 27 janvier 2011

Жалбоподателите са привърженици на „Обединителната църква на Муун”. Те са повдигнали оплаквания, че   тяхна среща, проведена в жилището на третата жалбоподателка, е била прекъсната от полицията, която извършила обиски и изискала личните карти, за да установи самоличността
на присъстващите. Според тях, провеждането на религиозна сбирка от лица, чиято църква не е законно регистрирана,  не е в нарушение на българското законодателство, поради което са допуснати нарушения на чл. 8, 9 и 13. Съдът намира нарушение на чл. 9, тъй като анализира оплакванията преди всичко в светлината на правото на свобода на съвестта и изповеданията, а във връзка с него констатира нарушение и на чл. 13.

…………………………………………….

ЧЛ.10

Чл.10 (свобода на изразяване)

Case of  Kasabova v. Bulgaria (Application no. 22385/03), 19 April 2011

Жалбоподателката е журналист, която към датата на събитията е работила в Бургаския вестник „Компас”.По повод оплакване на родители до Министерството на образованието, че 157 деца са били приети без конкурсни изпити в елитни училища в гр. Бургас, а само по медицински показания, е назначена проверка, която установява верността на фактите. На членовете на комисията са наложени дисциплинарни наказания,
започнато е и досъдебно производство, което е прекратено по повод данни за подкуп и за фалшифициране на документи. В тази връзка във вестника са публикувани четири материала, в които е посочено, че съществува корупция в  инспектората по образованието в Бургас. Няколко месеца по-късно срещу жалбоподателката е  внесена тъжба в районния съд. С присъда от 2002 г. съдът намира, че жалбоподателката е извършила престъпления по чл. 148, ал. 1 във връзка с чл. 147, освобождава я от изтърпяване на наказанието на осн. чл. 78а  от НК и я осъжда да заплати неимуществени вреди на всеки един от ищците. Присъдата е оставена в сила от окръжния съд. Европейският съд намира нарушение на чл. 10 поради непропорционалността на наложената санкция и най-вече на прекомерния размер на дължимите от жалбоподателката суми в общ размер от 7472 лв.

…………………………………………………………………………..

Чл.10 (свобода на изразяване)

Case of   Bozhkov v. Bulgaria (Application no. 3316/04), 19 April 2011

Жалбата е свързана с  фактите, посочени в решението Касабова. Жалбоподателят е журналист, който е работил за вестник „Сега” .След като научава за случай той публикува две статии, първата от които е озаглавена „Подкупи и скандал в средните училища в Бургас”. Излагат се оплаквания на родители за това, че са давани подкупи на членове на комисията, за да бъдат приемани някои деца в елитните гимназии без
изпити. Срещу жалбоподателя са подадени тъжби и са предявени граждански искове за неимуществени вреди от страна на лицата, които са посочени в статиите. Той е осъден подобно на Касабова на осн. чл. 78А НК, като общата сума за държавни такси, вреди и разноски е на стойност 7 621 лв. Съдът намира нарушение на чл. 10, тъй като според него жалбоподателят е действал като отговорен журналист и изнесените
от него факти не са били неверни, а националните съдилища са приложили твърде строг подход при оценка на неговото поведение. Така може да бъде възпрепятствано самото  професия. Наред с това той приема и че имуществената санкция е била непропорционална.

……………………………………………………………..

Чл.11 – свобода на сдружаване, свобода на митингите и демонстрациите

Чл. 11(свобода на сдружаване и свобода на митингите и демонстрациите)

Case of Singartiyski and Otherss v. Bulgaria (no 48284/07), 18 October 2011

Case of  United  Macedonian Organisation Ilinden and  Ivanov  v.Bulgaria(2) (no 37586/04), 18 October 2011

Caseof United Macedonian Organisation Ilinden  and Otherss v. Bulgaria (no 2) (no 34960/04), 18 October 2011

Case of United Macedonian Organisation Ilinden – PIRIN et autres c. Bulgaria (no 2)(nos 41561/07 et 20972/08), 18 October 2011

Жалбоподатели по  жалбитe са една асоциация (ОМО „Илинден”) и една политическа партия (ОМО „Илинден-Пирин”), които са тясно свързани помежду си, както и техни симпатизанти и членове на асоциацията  или на политическата партия, част от които са в ръководството на последната. Асоциацията е създадена през 1990 г., а партията – през 1998 г., но през 2000 г. е обявена за противоконституционна. В пет предходни решения Европейският съд установява нарушение на чл. 11 поради разпускането на партията и отказа на съдилищата да регистрират ОМО „Илинден” като асоциация , както и известен брой забрани от страна на местните власти да организират  митинги по различни поводи.

Четирите жалби се отнасят до нови откази от страна на българските власти да регистрират асоциацията и парията, както и забрани от страна на властите да организират редица мероприятия в периода 2004-2009 г. Съдът  за пореден път установява нарушения на различните аспекти на свободата на сдружаване и на свободата на провеждане на митинги и демонстрации и присъжда обезщетения за неимуществени вреди.

……………………………………………

 Чл. 14 – забрана за дискриминация

Чл. 14 във връзка с чл. 2 на Протокол 1

Case of  Anatoliy Ponomaryov and  Vitaliy Ponomaryov  v. Bulgaria (Application no. 5335/05) 21 June 2011

Оплакването на двамата братя, пристигнали на 6 и 8-годишна възраст в България с майка си, омъжена за българин, е свързано с неравнопоставеното им положение като чужденци, задължени да заплатят  за средното си образование такси, от които са освободени българските граждани.  Съдът намира, че е налице нарушение на правото им на недискриминация във връзка с правото на образование, защитено от чл. 2 на Протокол 1, тъй като жалбоподателите не са избрали по собствено желание да живеят в България, били са твърде малки, когато  са пристигнали тук, усвоили са добре българския език и са се интегрирали в общността, не са имали  специални образователни потребности,за да се налага изразходването за тях на повече от необходимите средства за всеки друг един ученик.

……………………………………………………………

чл. 14 (дискриминация по имуществен признак във връзка с чл.1 от Протокол 1)

Case of Valkov v.Bulgaria(Applications nos. 2033/04, 19125/04, 19475/04, 19490/04,19495/04, 19497/04, 24729/04, 171/05 and 2041/05),
25 October 2011

Това е т.н. дело за „тавана на пенсиите”, в което Съдът обедини за общо разглеждане 9 жалби на бивши пилоти, военни и полицаи. Той намира, че оплакванията са допустими, но неоснователни. Съдът посочва, че няма правно средство, чрез което да бъде принуден законодателят да приеме или отмени даден закон. В този смисъл решението на Комисията за защита от дискриминация е единствено, но то играе ролята на незадължителна препоръка. По отношение неравенството между лицата, засегнати от тавана и тези с по-ниски пенсии съдът изтъква, че това е същият като
разгледания по-горе въпрос, но поднесен от друг ъгъл. Във връзка с изтъкнатото относно пенсиите на  президента, вице-президент и др.п. (за които
ограничението за тавана не важи)  приема се, че тази група не е в същото положение като групата на засегнатите от тавана и поради това не може да се търси дискриминация (което е различно третиране на лица в еднаква ситуация).

……………………………………………………………….

чл. 34 (забрана за създаване на пречки за депозиране на индивидуална жалба)

Case of  Zdravko  Petrov v. Bulgaria  (Application no. 20024/04) 23 June 2011

Съдът констатира нарушение на правото на жалбоподателя да сезира Европейския съд по правата на човека по повод отказа на Апелативния съд във Велико Търново да му предостави необходимите документи по повод депозираната от него жалба в Страсбург, мотивиран с изискването, че той трябва да докаже, че жалбата му е регистрирана и че тези документи действително са му необходими и изрично са изискани от Секретариата на Съда.

………………………………………………………….

ПРОТОКОЛ 1

чл.1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)+чл. 14 (дискриминация по имуществен признак)

Case of Valkov v.Bulgaria(Applications nos. 2033/04, 19125/04, 19475/04, 19490/04,19495/04, 19497/04, 24729/04, 171/05 and 2041/05),
25 October 2011

Това е т.н. дело за „тавана на пенсиите”, в което Съдът обедини за общо разглеждане 9 жалби на бивши пилоти, военни и полицаи. Той намира, че оплакванията са допустими, но неоснователни. Съдът изтъква, че  свободата на преценка на законодателя при реализиране на политиката в областта на пенсиите трябва да е широка и трябва да се уважава, освен ако не е без никакаво разумно оправдание; че  България не е единствената страна избрала да има таван на пенсиите; че таванът на пенсиите е въведен по време на сериозни промени в осигурителната схема
в България; пенсиите на жалбаподателите не са намалени, а те просто никога не са получавали пълния им размер; пенсиите са по солидарната схема, а не като застрахователна схема, което се тълкува  като израз на социална солидарност;   през годините таванът на пенсиите се е повишавал и
вероятно броят на ограничените пенсии ще намалява. Към решението е приложено особеното мнение на съдия Павлина Панова(българския съдия в състава), която се аргументира, че според нея има нарушение на правото на собственост, тъй като ообяснението, че сме в преходен период не може да служи като безкрайно оправдание за удължаването на срока на действие на  § 6 на КСО.

………………………………..

чл.1 от Протокол 1 (справедливо обезщетение)

Case of  Popnikolov v. Bulgaria (Application no  30388/02),11 October 2011

Решението по допустимост и основателност е постановено на 25 март 2010 г. С него Съдът намира, че по повод процедурата, проведена на основание чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.), по отношение на жалбоподателя, действащ в качеството му на едноличен търговец, са били допуснати нарушения както на чл. 6§1 (право на справедлив процес поради неизпълнение на съдебно решение), така и на чл. 1 от Протокол 1 (лишаване на жалбоподателя от легитимното му очакване да придобие собственост в резултат на проведената процедура по приватизация).

В решението си от 11 октомври 2011 г. Съдът присъжда на жалбоподателя сумата от  5 000 евро за имуществени и 3 000 евро за неимуществени вреди .

………………………………………..

чл. 1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)

Case of  Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria (Application no 17854/04), 20 September 2011

Жалбоподателите са физически и юридически лица – бивши акционери на „Международен център за фирмено управление”/МЦФУ/. В резултат на незаконна подмяна на легитимно избрания Съвет на директорите (с решение от 1999 г. на фирменото отделение на СГС) и свикано от новия управителен орган   извънредно Общо събрание е подменено цялото ръководство, персоналът е принудително отстранен от сградата, акционерната книга е унищожена, а акционерите са лишени от правото да участват изцяло в управлението на центъра. МЦФУ, който в продължение на 5 години е с изграден международен авторитет, впоследствие прекратява своята дейност – обучение и квалификация на кадри за държавния и честния сектор. Съдът приема за допустимо и основателно оплакването за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради това, че държавата  е проявила бездействие и не е предприела никакви мерки, за да защити собствеността (под формата на акции) на жалбоподателите. На всеки един от тях е присъдено обезщетение за имуществени , а на някои от тях – и за неимуществeни вреди.

………………………………..

чл. 1 от Протокол 1 (продължително бездействие на държавата да изпълни поети договорни задължения за обезщетение)

Case of Balezdrovi v. Bulgaria (Application no 36772/06), 20 September 2011

/решение на комитет от трима съдии/

Делото е подобно на вече постановени предходни решения на Съда по жалбите на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-83, 9 June 2005) and Lazarov v. Bulgaria (no. 21352/02, § 19, 22 May 2008.

Съдът констатира, че властите не са изпълнили задължението си да обезщетят жалбоподателите с жилище като компенсация за отчуждения им имот в разумен срок, а са сторили това след повече от  18 години, поради което им присъждат обезщетение за причинените вреди (къщата с дворното место е отчуждена в средата на 80-те години, а жилищната сграда е предадена в експлоатация през 2007 г.)

…………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)+ чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Stoycheva v. Bulgaria (Application no. 43590/04), 19 July 2011

Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с успешно приключило в полза на жалбоподателите реституционно производство по Закона за възстановяване на собствеността върху някои имоти, одържавени на основание различните градоустройствени закони ((Закон за
възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС
), тъй като влязлото в сила решение от 1997 г. не е било изпълнено.Съдът намира нарушение и на чл. 13 поради липсата в реституционното законодателство на възможност за компенсиране вреди от неизпълнението на съдебни или административни актове, свързани с реституция.

………………………………….

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)+ чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Marinov c. Bulgarie (Affaire no 36103/04), 15 Mars 2011

Реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. устройствени закони. Имотът на жалбоподателя в размер на 1879 кв.м. бил отчужден за обществени мероприятия през 70-те години, но мероприятието не било изпълнено. След приемането на реституционния закон  той върнал получената като обезщетение сума и поискал възстановяване на имота, но в продължение на повече от 9 години не могъл нито да го ползва изцяло, нито да го впише в имотния регистър. В производството по ЗОДОВ съдът отхвърлил иска за неимуществени вреди, тъй като жалбоподателят не доказал колко е страдал. Съдът намира нарушение и на двете оплаквания и присъжда обезщетение.

……………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)

Case of Manova and Others v. Bulgaria (Application no 32626/06), 3 february 2011

/решение на комитет от трима съдии/

Реституционно производство по чл. 7 от ЗВСОНИ (подобно на Великови и др.). Съдът намира нарушение по отношение на първата жалбоподателка, макар че е пропуснала двумесечния срок за претенцията си за обезщетение  чрез ЖКЗ. Отправната точка за 6-месечния срок за депозиране на жалба е изтичането  на този двумесечен срок. Присъдено е обезщетение.

……………………………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)

Case of  Dichev v. Bulgaria (Application no. 1355/04), 27 January 2011

Случаят е подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, 9 June 2005).

След отчуждаване на жилище и гараж от общината през 1979 г. жалбоподателят получава обезщетение само за къщата, но тъй като в новопостроената сграда нямало предвидени достатъчно гаражи, той не получил такъв, а впоследствие му било отказано и всякакво друго обезщетение. Водените дела пред националните съдилища завършили бе резултат. Съдът намира нарушение на чл. 1. Той отсъжда да
бъде извършена restitucio integrum, а в случай че това не бъде направено, на жалбоподателя да бъде  изплатено обезщетение в определен от него размер.

……………………………………………………………..

чл.1 от Протокол 1 (справедливо обезщетение)

Case of Basarba OOD v. Bulgaria (Application no. 77660/01), 20 January 2011

Решението е за определяне размера на справедливото обезщетение. С предходно решение по същата жалба от 7 януари 2010 г.Съдът постанови, че е допуснато нарушение на  чл. 6.1.( поради отказа от страна на общината да изпълни влязлото в сила съдебно решение в полза на дружеството) и на чл. 1 от Протокол 1 (защото дружеството е имало легитимно очакване да бъде приета офертата му за закупуване на наетия от него магазин на основание чл. 35 от ЗППДОбП (отм). С настоящото решение съдът определя 40 000 евро обезщетение за причинените на дружеството
имуществени вреди.

………………………………………………………………………….

чл.1 от Протокол1(право на собственост)+ чл.6 (право на справедлив процес)

Affaire Sivova et Koleva c. Bulgarie (Requête no 30383/03), 15 novembre 2011

Жалбата е по повод  прекомерна продължителност на земеделска реституция по ЗСПЗЗ.Съдът отбелязва прекомерната
продължителност на процедурата по реституция и/или получаването на обезщетение – 12 години след решението на ОСЗГ, 11 г. след решението на районния съд за признаване правото на възстановяване на собствеността, през който период жалбоподателките все още не са получили нито земи, нито обезщетение.(§116). Съдът изтъква, че двата паралелно протичащи в България процеса – този на реституция и другия – на приватизация и липсата на каквато и да било съгласуваност между тях, са довели до непропорционално засягане правото на собственост на жалбоподателките. „Съдът намира, че държавата-ответник  не е действала с нужната последователност и  старание и не е осигурила спазването на баланса между изискванията на общия интерес и защитата на правата на жалбоподателките, в резултат на което те са понесли прекомерна и изключителна тежест”(§119)Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

…………………………………………………

ПРОТОКОЛ 4

чл. 2 (свобода на придвижване) + чл. 8 (право на семеен живот) +чл. 13

Case of Pfeifer v. Bulgaria (Application no. 24733/04), 17 February 2011

Срещу български гражданин в началото на 90-те години започват няколко досъдебни производства, в хода на които му е отнет задграничния паспорт и той е лишен от възможността да пътува зад граница дори и с единствената цел да се среща със съпругата и  дъщеря си, които живеят в Германия. Съдът намира нарушение на чл. 2 от Протокол 4, както и на чл. 13 и присъжда обезщетение. Той отсъжда не се налага самостоятелно да разглежда фактите в светлината на чл. 8 .

………………………………………………..

чл. 2 (свобода на придвижване)+ чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
+ чл. 13 (липса на ефективно
вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Nalbantski v. Bulgaria (Application no. 30943/04), 10 February 2011

Във връзка със започналото срещу жалбоподателя наказателно производство през 1991 г. на него трикратно му е забранявано да напуска страната – два пъти по време на следствието, започнало през 1991 г. и приключило през февруари 2004 г. и трети път – след осъждането му, защото не е бил реабилитиран. По повод   първите две пъти Съдът намира, че не са били изчерпани вътрешно-правните  средства за защита, но  по повод
третото отнемане на международния паспорт съдът намира, че самият факт , че едно лице е осъждано, не дава основание на властите да ограничават правото му да напуска страната.

…………………………………………

чл. 2 (свобода на придвижване)+ чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13 (липса на ефективно
вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Makedonski v. Bulgaria (Application no. 36036/04), 20 January 2011

По повод  започналото срещу жалбоподателя наказателно производство през 1992 г. през 1994 г. с постановление на прокуратурата и на
осн. чл. 7 от Закона за чуждестранните паспорти на жалбоподателя  е забранено да напуска страната. През 2002 г. той подава молба да  бъде отменена забраната, но получава отказ. На неопределена дата през август получава разрешение временно да напусне страната, но да се върне преди 5 септември. Тъй като не успява да замине преди тази дата, паспортът му отново е отнет. Забраната отпада окончателно през април 2004, когато производството срещу жалбоподателя е прекратено. Съдът намира нарушение на чл. 2 от Протокол 4 поради това, че ограничението за такъв продължителен период от време не е било подлагано на периодичен контрол, за да се установи дали е необходимо или не и така е бил нарушен принципът на пропорционалност от  страна на властите.

……………………………………………..

чл. 2 (свобода на придвижване)+ чл. 6§1 (справедлив процес в разумен срок)

Case of  Prescher v. Bulgaria (Application no. 6767/04), 7 June 2011

Съдът намира нарушение  на чл. 2 от Протокол 4 поради това, че в продължение на поне 4 години (от 2002 до 2006 г., когато инцидентно й е
предоставено правото да посети Германия, макар че формално отказът е отменен през 2007 г.) на жалбоподателката е била наложена забрана да пътува в Германия (поради образуваното досъдебно производство срещу нея), където е семейството й и тя е била възпрепятствана на се грижи за съпруга си, който е бил болен и се е нуждаел от нея. Оплакването по чл 8 е било прието за допустимо, но в светлината на намереното нарушение на чл. 2, Съдът отсъжда че н се налага самостоятелно да се произнася и за нарушение на чл. 8.

…………………………………………………………

ПРОТОКОЛ 7

чл. 1 (процедурни гаранции при експулсирането на чужденци)+ чл. 8(нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13
(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Baltaji c. Bulgarie (Requête no 12919/04), 12 juillet 2011

Казус, подобен на: Al-Nashif,Musa et autres, Bachir et autres

Съдът намира нарушение поради това, че по действалото към 2003 г. законодателство на жалбоподателя не е било предоставена нито една от
гаранциите, регламентирани в чл. 1§1 – да разбере причините за експулсирането си, да се запознае с фактите и да бъде представлявано пред компетентните власти от адвокат. Съдът напомня, ч е административните съдилища са отказали да разгледат неговия случай по същество, позовавайки се на закона и така жалбоподателят е бил лишен от гаранциите срещу произвол при постановяването на принудителната административна мярка.

……………………………………………….

чл.4 (забрана за повторно осъждане или наказание)

Affaire Kurdov et Ivanov c. Bulgarie (requête no 16137/04), 31 mai 2011

Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно. Двамата жалбоподатели са работили в системата на БДЖ и по тяхна вина на 5 юли 1995 г. възниква пожар при извършването на работи по заваряване на  товарен вагон. В резултат на това  част от натоварената стока е опожарена. На първия е наложена административна санкция – глоба, а независимо и отделно от това срещу двамата започва наказателно производство. Съдът приема за начална дата не започналото досъдебно производство през 1998 г., а датата, на която са  повдигнати обвинения на двамата жалбоподатели – на 29.11.2001 и на 01.12.2001 г. Производството приключва с прекратяването му от съда поради изтичане на абсолютната давност на 6 януари  2004 г. С оглед на това Съдът намира, че действително са налице две производства – административно и наказателно по отношение на първия жалбоподател, но доколкото наказателното е прекратено и не е продължило прекомерно, не е налице твърдяното нарушение.

 

 

  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks