Каталог 2019

13 февруари, 2019

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2019 г.

Решение от  31 януари 2019 г. – Maslarova c. Bulgarie (requête no 26966/10)

ЧЛЕН 3  – забрана за изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание

чл.3(забрана за изтезания)+чл.8§1 (неприкосновеност на личния живот, позитивни задължения)

X et autres c. Bulgarie (Requête no 22457/16), 17 janvier 2019

Жалбоподатели са петима италиански граждани – двама съпрузи и трите им осиновени деца(българчета) – едно братче и две сестри на 12, 10 и 9 години, които са живеели в Дом за деца, лишени от родителски грижи/ДДЛРГ/ .С решение на едноличен съдия жалбата на двамата осиновители в качеството им на такива е обявена за недопустима. Приети са  за разглеждане оплакванията само на трите деца, депозирани от тяхно име от осиновителите им.

Няколко месеца след пристигането им в Италия родителите информират различни италиански органи и пресата, че децата им са били сексуално малтретирани докато са живеели в Дома за деца  в с. Страхилово. Те изпращат официално писмо и до Държавната агенция за закрила на децата /ДАЗД/, но  получават отговор, че е необходимо да предоставят повече информация, за да започне проучване по случая. През януари 2013 г. вестник „Espresso“ пубикува статия „България, в пещерата на педофилите“, която съобщава за твърденията на осиновителите  без да споменава имената им. В нея се посочва, че десетки деца от сиропиталището, в което трите деца   са били настанени в България, са били подложени на систематично сексуално насилие от страна на служители и от външни лица, включително в нощен клуб, разположен във  ваканционно селище. След като е сезирана италианската прокуратура, тя информира българското посолство в Рим за случая, тъй като намира, че той е от компетентността на българските власти.

ДАЗД разпорежда извършването на проверка от местната регионална дирекция, при която са разпитани не само служители от персонала, но и самите деца, включително и чрез анонимни въпросници. Цялата събрана информация не потвърждава нито едно от направените оплаквания. Установено е наред д това, че има видеонаблюдение, а децата са извеждани до сервизните помещения съобразно тяхната възраст и пол и няма никакви сигнали или оплаквания за сексуална злоупотреба или тормоз. Непосредствено след това Държавната агенция изпраща екип от психолози в периода 18-24 януари, който не установява нищо обезпокоително. Въз основа на извършените проверки ДАЗД достига до извода, че нито едно от твърденията от публикуваната статия не се потвърждава, но въпреки това изпраща всички материали на районната и окръжната   прокуратура във Велико Търново. По образуваната преписка са събрани материали и през ноември с.г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление.

В хода на все още висящата първа преписка е образувана втора по повод сигнал, получен от италианската организация SOS Telefono Azzuro. Към него е прикрепен доклад с посочени имена на лица,за които се твърди, че са злоупотребявали сексуално с деца от този дом, както и  докладите на италианските психолози, работили с трите деца. През февруари е извършена проверка в дома от представители на редица регионални служби и на полицията, които освен документацията изслушват отново целия персонал и няколко деца, както и външен лекар, който редовно посещава дома. Установено е, че специален телефон е на разположение на децата, върху който е изписан номерът за оплаквания срещу сексуални злоупотреби, както и че има кутия за такива сигнали, но там не е получаван нито един. Наред с това сред персонала има само трима мъже, които работят извън самия дом и нямат достъп до помещенията на децата, както и че полицейски служител всеки ден прави посещения там. Втори доклад е изготвен от полицията през юни 2013 г. и от него се установява противоречие между данните, представени от трите деца-жалбоподатели (относно имената на засегнатите или виновните лица) и реалността. Психологът на дома посочва, че момчето и по-голямото момиче са манипулирали другите деца по време на своето пребиваване в дома. Въз основа на направеното проучване и събраните доказателства през юни 2013 г. районната прокуратура постановява отказ да образува досъдебно производство.

Междувременно осиновителите, след като сезират прокуратурата, са разпитани от прокурор към съда за непълнолетни, след което той изпраща материалите на съдия от същия съд. Последният определя експерт по детска психиатрия, който да прецени способността на децата да дадат обективни свидетелски показания. Експертът дава становище, че показанията им изглеждат достоверни. С решение от 13 май 2014 г. съдът приема, че не се налага да се определи мярка за закрила по отношение на трите деца, тъй като техните осиновители разполагат с достатъчен капацитет, за да се грижат за тях, но намира, че тяхното поведение не е било адекватно, защото вместо направо да се обърнат към съда са сезирали медиите. Съдът приема, че не е в интерес на децата те отново да бъдат изправени пред съда.

Трета проверка в дома започва след официален сигнал на италианското министерство на правосъдието на 22 януари 2014 г. Тя приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което е подложено на независим контрол и от прокурор на Върховната касационна прокуратура.

Жалбоподателите твърдят, че са били жертва на сексуална злоупотреба по време на престоя им в Дома за деца и че българските власти не са изпълнили позитивните си задължения да ги защитят от такова третиране, както и да извършат ефективно разследване по отношение на техните оплаквания.

Възраженията на Правителството за злоупотреба с правото на жалба и за неспазване на 6-месечния срок са отхвърлени от Съда.

Той анализира оплакванията едновременно в светлината на чл. 3 и чл. 8, като най-напред припомня основните принципи, които взема предвид при  прилагането на тези два текста и едва след това преминава към преценката на основателността на оплакванията. Той констатира, че жалбоподателите нямат оплаквания, свързани със самата правна рамка, т.е. с нормите на националното законодателство. Съдът анализира два отделни въпроса. Първият е относно ефективността на самото разследване, което е проведено от властите.Анализирайки всички действия на властите, Съдът констатира, че   „компетентните български органи са действали своевременно и усърдно, веднага щом са узнали за твърдените факти“, въпреки че не са били официално сезирани с жалба от жалбоподателите. Наред с това те са оказали  пълно съдействие на италианските органи, като са ги информирали за резултатите от разследването и като са взели предвид новите документи, изпратени от тях.  Съдът не приема твърдението, че ДАЗД не е независим орган и е била заинтересована случаят да не бъде изяснен, тъй като нейните преки функции и отговорности са свързани именно със защитата на децата и няма никакви признаци, които да показват пристрастност от нейна стпрана. Що се отнася до твърдението, че е следвало да се приложат по-дискретни способи при извършването на проверките, като тайно наблюдение, подслушване на телефони и включване на агент под прикритие, Съдът отбелязва, че самите осиновители да направили публичен факта за наличие на сексуални злоупотреби в дома чрез публикацията в италианските медии, която по-късно е била отразена и от българските.  Що се отнася до упреците, че е трябвало ад бъдат извършени и други действия, като обиски и претърсвания, той посочва, че осиновителите са имали възможността да направят искания за допълнителни следствени действия, но не са го направили. С оглед на цялостния анализ Съдът достига до извода, че по делото не се установяват очевидни пропуски или липса на желание от страна на компетентните органи да хвърлят светлина върху фактите или да идентифицират и преследват лицата, които вероятно са били отговорни. Поради това той заключава, че  българските власти не са нарушили задълженията си за ефективно разследване по твърденията на жалбоподателите и от тази гледна точка не е налице нарушение на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Вторият аспект, в който са разгледани оплакванията, е по повод твърдението, че българските власти не са изпълнили позитивното си задължение да ги защитят от сексуални злоупотреби. Съдът взема под внимание, че във всички доклади от извършените проверки в ДДЛРГ са били направени и препоръки за предприемане на редица общи мерки за гарантиране на безопасността на пребиваващите там деца. По-специално, тези доклади отбелязват, че достъпът до домове за сираци извън дома е контролиран, че външни лица или служители от мъжки пол имат достъп до детските стаи само когато е необходимо и в присъствието на член на персонала. че децата редовно са били проследявани от амбулаторни лекари и психолози на лечебното заведение и че имат достъп до телефон и спешен номер за деца в риск.

Освен това, що се отнася до задължението на властите да предприемат мерки за предотвратяване на малтретиране, Съдът отбелязва, че разследванията, проведени в този случай, не са показали, че директорът или някой от служителите на сиропиталището са знаели за злоупотребите, които жалбоподателите твърдят. Предвид констатациите, направени от следователите, Съдът не е в състояние да направи друго заключение по този въпрос. При тези обстоятелства, като припомня задължението на държавите да защитават срещу малтретиране уязвимите лица, поставени под техния изключителен надзор и като вземат предвид наличните материали в това отношение,  Съдът счита, че не е установено, че българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат превантивни мерки, за да защитят жалбоподателите от риск да бъдат подложени на малтретиране, за което са били или е трябвало да  знаят.

Въз основа на подробния анализ Съдът достига до извода, че оплакванията за нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, макар и допустими,  са неоснователни, поради което единодушно заключава, че не е било допуснато нарушение на тези текстове.

Жалбата е класифицирана във второ ниво по важност.

………………………………………….

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателни  аспекти)

чл. 6§2(право на справедлив процес-нарушаване на презумпцията за невинност)+чл.13(липса на ефктивно вътрешноправно средство за защита)

Maslarova c. Bulgarie (requête no 26966/10), 31 janvier 2019

През септември 2009 г. е образувано досъдебно производство срещу лицето Х за присвояване на суми във връзка с обществена поръчка за ремонт  на   Центъра за комплексно социално обслужване в Стара Загора. В хода на това производство на 5 ноември същата година Главният прокурор отправя искане до Народното събрание да бъде снет имунитетът на г-жа Масларова, тъй като в битността й на министър на труда и социалната политика тя е извършила престъпление по служба и е присвоила заедно с други лица сумата от над 9 800 хил. лева. На следващия ден самата г-жа Масларова дава съгласието си да й бъдесвален имунитетът. На 6 ноември говорителката на Върховната касационна прокуратура дава пресконференция във връзка с образуваното наказателно производство, в която по недвусмислен начин заявява, че е установена връзката между действията на жалбоподателката и другия подсъдим, чрез които публични средства са усвоени двукратно за реконструкцията на един и същ обект. Посочено е, че става въпрос за причиняване на вреди в размер на 9 800 000 лв. Тази информация намира широк отзвук в пресата и редица репортажи са посветени на темата.

На 23 февруари 2010 г. на жалбоподателката е повдигнато обвинение за злоупотреба с публични средства в размер на 11 038 405 лв, които са били присвоени от нея и от още две лица. На следващия ден вестник „24 часа“ в своя статия за провеждащшото се наказателно производство се позовава на думите на премиера Бойко Борисов, казани от него предния ден в габрово, че е убеден, че двете обвинения срещу Масларова ще издържат, тъй като нещата са очевидни и никакъв коментар не е  необходим. На 26 март 2010 г. списание „Политика“ публикува интервю  с депутат от Народното събрание и зам.председател на специално създадената парламентарна комисия в Парламента П.Н. във връзка с разходите на предходното правителство. В него той буквално заявява, че в хода на работата на комисията са установени фрапиращи нарушения във връзка с изразходването на публични финанси по проекта „Красива България“ и че „ този случай е един типичен пример на корупционно поведение чрез нарушаване на Закона за обществените поръчки от висш представител на изпълнителната власт, от министъра. Налице е грубо нарушение на разпоредбите на закона, след като е приета оферта за извършване на ремонтирани дейности на цени от 3 до 4 пъти по-високи от средните за пазара. По този начин се дава възможност да бъдат облагодетелствани и определени дружества”.(§14)

Пред Европейския съд са повдигнати оплаквания за нарушаване на чл. 6§2 – презумпцията за невинност от страна на: главния прокурор, министър председателя, говорителя на ВКП и депутата от НС.

Съдът приема, че по отношение на искането на Главния прокурор оплакването е недопустимо, тъй като целта му е била да се снеме имунитета на жалбоподателката, за да започне наказателно преследване срещу нея. Искането е направено официално, а не с посредничеството на медиите. В него е изнесена необходимата информация, която да подпомогне депутатите да вземат решение дали да свалят или не имунитета на г-жа Масларова. Това искане по никакъв начин не накърнява презумпцията за невиновност.

Що се отнася до изявленията на министър – председателя, жалбоподателката се позовава на статията на „24 часа“, в която авторът се позовава на думите на министър-председателя, но не е установено с точност дали това са думи, които той е изрекъл. Поради това Съдът приема, че в тази си част жалбата е необоснована.

Колкото  до изявленията на говорителката на Върховната касационна прокуратура Съдът отбелязва, че пресконференцията е била свикана един ден след като е било направено искането за снемане имунитета на жалбоподателката и в деня, в който тя самата е дала съгласието си за това. Обществото е проявявало жив интерес към случая, поради което говорителката е била длъжна да бъде особено внимателна, за да избегне объркване, когато коментира това разследване.(§42) Но нейните думи са надхвърлили простата информация, защото тя  „недвусмислено се заявява, че жалбоподателката е в основата на присвояването на публични средства, което се състои във възлагането на обществени поръчки на компанията на един от нейните приятели“(§43)

Що се отнася до интервюто на депутата, дадено на 26 март 2010 г.,Съдът отбелязва, че след като то е дадено в качеството му на зам.председател на анкетната комисия, на която е възложено разследване във връзка със злоупотреби с публични финанси, позовавайки се на воденото в момента наказателно производство срещу г-жа Масларова, неговите думи отиват отвъд  простото предаване ан информация. „Думите му могат да се тълкуват от широката общественост като категорично потвърждение от висш държавен служител на вината на жалбоподателката в наказателното производство за присвояване на публични средства“(§45)

Основавайки се на своя анализ, Съдът установява нарушение на чл. 6§2 по повод изявленията на говорителката на ВКП и интервюто на депутата П.Н.

По повод оплакването по чл. 13 във връзка с чл. 6§2  Съдът констатира, че Правитерлството не е успяло да защити своята теза, че е налице ефективно вътрешноправно средство за защита, чрез което жалбоподателката да защити правото си за защита на презумпцията за невинност. Поради това е установено нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 6§2.

……………………………………………..

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес(граждански аспекти)

чл. 6§1(право на справедлив процес, формален достъп до съд)

Valkova v. Bulgaria (Application no. 48149/09), 10 January 2019

/Решение на Комитет/

Дядто на жалбоподателката притежавал част от недвижим имот, която дарил на нейни братовчеди през 1997 г. През януари 2003 г. той починал.

На  13 февруари 2004 г.тя завежда дело на основание член 30 от Закона за наследството  пред Софийския районен съд, тъй като чрез изършеното дарение е била накърнена нейната запазена част. С решение от 2 март 2005 г. съдът уважава исковата й претенция  , като намалява частта от имуществото, дарена на братовчедите й  възстановява нейната запазена част.

След обжалване от другата страна, на 20 септември 2007 г. Софийски градски съд отменя решението на първоинстанционния съд и отхвърля иска на жалбоподателката,  позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2005 г. от Върховния касационен съд („ВКС“). Съдът установява, че жалбоподателката не е спазила законовите изисквания за претендиране на запазената си част. По-специално, тъй като   нейните братовчеди, на които имотът е бил дарен, не са  „наследници по закон“, жалбоподателката е трябвало да претендира за запазения дял от наследството като го приеме „под опис“, което е абсолютна предпоставка за уважаването на подобен иск. Това решение е оставено в сила от ВКС.

Европейският съд отбелязва, че анализ на цитираното тъкувателно решение е представен в предходно негово решение по делото Petko Petkov v. Bulgaria (no. 2834/06, §§ 14-19, 19 February 2013) и че в него не е предвиден никакъв преходен период за прилагането му дори и по отношение на висящите и неприключили производства.

Той посочва, че ще извърши проверка дали това процесуално ограничение, приложено от националните съдилища,  е ясно, достъпно и предвидимо по смисъла на неговата практика, дали е преследвало легитимна цел и дали е било пропорционално на тази цел (вж. в този см. Lupaş and Others v. Romania, nos. 1434/02, 35370/02 and 1385/03, § 67, ECHR 2006-XV (извадки)).

Позовавайки се на мотивите по делото Petko Petkov v. Bulgaria, той подчертава, че когато жалбоподателката е депозирала своята искова молба, тя е имала всички основания за легитимно очакване, че нейният случай ще бъде уважен според нормите на действащото законодателство и приложимата към онзи момент интерпретация на чл. 30 от ЗН. В хода на висящо производство е прието новото тълкувателно решение на ВКС, което  променя обхвата на понятието „наследник по закон“ и   изключва чичото на жалбоподателката от тази категория. Това ново тълкуване  е станало непреодолимо препятствие за бъдещи опити за възстановяване на запазената й част, като се има предвид, че срокът за изготвяне на „опис на имуществото“ отдавна е бил изтекъл. В настоящия случай жалбоподателката е депозирала исковата си молба за възстановяване ан запазената й част около година преди приемането на новото тълкувателно решение от ВКС.Оттук Европейският съд достига до извода, че е било невъзможно тя да  спази  това новоприето процедурно изискване, тъй като приложимото право само дава на заинтересованите три (най-много шест) месеца, за да прибегнат до „опис“, считано от момента на научаването за смъртта.  Дядото на жалбоподателката е починал повече от две години преди приемането на въпросното тълкувателно решение. Затова  Съдът достига до извода, че прилагането на новото процесуално изискване към делото на жалбоподателката я е възпрепятствало да получи ефективен достъп до съд. Той установява нарушение на чл. 6§1.

Съдът не присъжда обезщетение за имуществени вреди, отбелязвайки, че не може да разсъждава какъв би бил изходът от спора на национално ниво, ако искането е било разгледано от местните съдилища. Пред него спорът е повдигнат единствено в светлината на чл. 6§1. Но тъй като жалбоподателката вероятно е претърпяла неимуществени вреди, той й присъжда обезщетение за тях.

…………………………………….

ЧЛЕН 8 – право  на неприкосновеност на личния и семейния живот

чл.  8§1 (неприкосновеност на личния живот, позитивни задължения)+ чл.3(забрана за изтезания)

X et autres c. Bulgarie (Requête no 22457/16), 17 janvier 2019

Жалбоподатели са петима италиански граждани – двама съпрузи и трите им осиновени деца(българчета) – едно братче и две сестри на 12, 10 и 9 години, които са живеели в Дом за деца, лишени от родителски грижи/ДДЛРГ/ .С решение на едноличен съдия жалбата на двамата осиновители в качеството им на такива е обявена за недопустима. Приети са  за разглеждане оплакванията само на трите деца, депозирани от тяхно име от осиновителите им.

Няколко месеца след пристигането им в Италия родителите информират различни италиански органи и пресата, че децата им са били сексуално малтретирани докато са живеели в Дома за деца  в с. Страхилово. Те изпращат официално писмо и до Държавната агенция за закрила на децата /ДАЗД/, но  получават отговор, че е необходимо да предоставят повече информация, за да започне проучване по случая. През януари 2013 г. вестник „Espresso“ пубикува статия „България, в пещерата на педофилите“, която съобщава за твърденията на осиновителите  без да споменава имената им. В нея се посочва, че десетки деца от сиропиталището, в което трите деца   са били настанени в България, са били подложени на систематично сексуално насилие от страна на служители и от външни лица, включително в нощен клуб, разположен във  ваканционно селище. След като е сезирана италианската прокуратура, тя информира българското посолство в Рим за случая, тъй като намира, че той е от компетентността на българските власти.

ДАЗД разпорежда извършването на проверка от местната регионална дирекция, при която са разпитани не само служители от персонала, но и самите деца, включително и чрез анонимни въпросници. Цялата събрана информация не потвърждава нито едно от направените оплаквания. Установено е наред д това, че има видеонаблюдение, а децата са извеждани до сервизните помещения съобразно тяхната възраст и пол и няма никакви сигнали или оплаквания за сексуална злоупотреба или тормоз. Непосредствено след това Държавната агенция изпраща екип от психолози в периода 18-24 януари, който не установява нищо обезпокоително. Въз основа на извършените проверки ДАЗД достига до извода, че нито едно от твърденията от публикуваната статия не се потвърждава, но въпреки това изпраща всички материали на районната и окръжната   прокуратура във Велико Търново. По образуваната преписка са събрани материали и през ноември с.г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление.

В хода на все още висящата първа преписка е образувана втора по повод сигнал, получен от италианската организация SOS Telefono Azzuro. Към него е прикрепен доклад с посочени имена на лица,за които се твърди, че са злоупотребявали сексуално с деца от този дом, както и  докладите на италианските психолози, работили с трите деца. През февруари е извършена проверка в дома от представители на редица регионални служби и на полицията, които освен документацията изслушват отново целия персонал и няколко деца, както и външен лекар, който редовно посещава дома. Установено е, че специален телефон е на разположение на децата, върху който е изписан номерът за оплаквания срещу сексуални злоупотреби, както и че има кутия за такива сигнали, но там не е получаван нито един. Наред с това сред персонала има само трима мъже, които работят извън самия дом и нямат достъп до помещенията на децата, както и че полицейски служител всеки ден прави посещения там. Втори доклад е изготвен от полицията през юни 2013 г. и от него се установява противоречие между данните, представени от трите деца-жалбоподатели (относно имената на засегнатите или виновните лица) и реалността. Психологът на дома посочва, че момчето и по-голямото момиче са манипулирали другите деца по време на своето пребиваване в дома. Въз основа на направеното проучване и събраните доказателства през юни 2013 г. районната прокуратура постановява отказ да образува досъдебно производство.

Междувременно осиновителите, след като сезират прокуратурата, са разпитани от прокурор към съда за непълнолетни, след което той изпраща материалите на съдия от същия съд. Последният определя експерт по детска психиатрия, който да прецени способността на децата да дадат обективни свидетелски показания. Експертът дава становище, че показанията им изглеждат достоверни. С решение от 13 май 2014 г. съдът приема, че не се налага да се определи мярка за закрила по отношение на трите деца, тъй като техните осиновители разполагат с достатъчен капацитет, за да се грижат за тях, но намира, че тяхното поведение не е било адекватно, защото вместо направо да се обърнат към съда са сезирали медиите. Съдът приема, че не е в интерес на децата те отново да бъдат изправени пред съда.

Трета проверка в дома започва след официален сигнал на италианското министерство на правосъдието на 22 януари 2014 г. Тя приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което е подложено на независим контрол и от прокурор на Върховната касационна прокуратура.

Жалбоподателите твърдят, че са били жертва на сексуална злоупотреба по време на престоя им в Дома за деца и че българските власти не са изпълнили позитивните си задължения да ги защитят от такова третиране, както и да извършат ефективно разследване по отношение на техните оплаквания.

Възраженията на Правителството за злоупотреба с правото на жалба и за неспазване на 6-месечния срок са отхвърлени от Съда.

Той анализира оплакванията едновременно в светлината на чл. 3 и чл. 8, като най-напред припомня основните принципи, които взема предвид при  прилагането на тези два текста и едва след това преминава към преценката на основателността на оплакванията. Той констатира, че жалбоподателите нямат оплаквания, свързани със самата правна рамка, т.е. с нормите на националното законодателство. Съдът анализира два отделни въпроса. Първият е относно ефективността на самото разследване, което е проведено от властите.Анализирайки всички действия на властите, Съдът констатира, че   „компетентните български органи са действали своевременно и усърдно, веднага щом са узнали за твърдените факти“, въпреки че не са били официално сезирани с жалба от жалбоподателите. Наред с това те са оказали  пълно съдействие на италианските органи, като са ги информирали за резултатите от разследването и като са взели предвид новите документи, изпратени от тях.  Съдът не приема твърдението, че ДАЗД не е независим орган и е била заинтересована случаят да не бъде изяснен, тъй като нейните преки функции и отговорности са свързани именно със защитата на децата и няма никакви признаци, които да показват пристрастност от нейна стпрана. Що се отнася до твърдението, че е следвало да се приложат по-дискретни способи при извършването на проверките, като тайно наблюдение, подслушване на телефони и включване на агент под прикритие, Съдът отбелязва, че самите осиновители да направили публичен факта за наличие на сексуални злоупотреби в дома чрез публикацията в италианските медии, която по-късно е била отразена и от българските.  Що се отнася до упреците, че е трябвало ад бъдат извършени и други действия, като обиски и претърсвания, той посочва, че осиновителите са имали възможността да направят искания за допълнителни следствени действия, но не са го направили. С оглед на цялостния анализ Съдът достига до извода, че по делото не се установяват очевидни пропуски или липса на желание от страна на компетентните органи да хвърлят светлина върху фактите или да идентифицират и преследват лицата, които вероятно са били отговорни. Поради това той заключава, че  българските власти не са нарушили задълженията си за ефективно разследване по твърденията на жалбоподателите и от тази гледна точка не е налице нарушение на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Вторият аспект, в който са разгледани оплакванията, е по повод твърдението, че българските власти не са изпълнили позитивното си задължение да ги защитят от сексуални злоупотреби. Съдът взема под внимание, че във всички доклади от извършените проверки в ДДЛРГ са били направени и препоръки за предприемане на редица общи мерки за гарантиране на безопасността на пребиваващите там деца. По-специално, тези доклади отбелязват, че достъпът до домове за сираци извън дома е контролиран, че външни лица или служители от мъжки пол имат достъп до детските стаи само когато е необходимо и в присъствието на член на персонала. че децата редовно са били проследявани от амбулаторни лекари и психолози на лечебното заведение и че имат достъп до телефон и спешен номер за деца в риск.

Освен това, що се отнася до задължението на властите да предприемат мерки за предотвратяване на малтретиране, Съдът отбелязва, че разследванията, проведени в този случай, не са показали, че директорът или някой от служителите на сиропиталището са знаели за злоупотребите, които жалбоподателите твърдят. Предвид констатациите, направени от следователите, Съдът не е в състояние да направи друго заключение по този въпрос. При тези обстоятелства, като припомня задължението на държавите да защитават срещу малтретиране уязвимите лица, поставени под техния изключителен надзор и като вземат предвид наличните материали в това отношение,  Съдът счита, че не е установено, че българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат превантивни мерки, за да защитят жалбоподателите от риск да бъдат подложени на малтретиране, за което са били или е трябвало да  знаят.

Въз основа на подробния анализ Съдът достига до извода, че оплакванията за нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, макар и допустими,  са неоснователни, поради което единодушно заключава, че не е било допуснато нарушение на тези текстове.

Жалбата е класифицирано във второ ниво по важност.

.

Коментарите са забранени.