Начало > Европейска конвенция за защита правата на човека, информация > Обзор на практиката на ЕСПЧ за първото полугодие на 2016 г.

Обзор на практиката на ЕСПЧ за първото полугодие на 2016 г.

HammerПреди дни на страницата на Европейския съд по правата на човека бе публикуван обзор на неговата практика за периода 1 януари – 15 юни 2016 г. В обемния материал от 56 страници са представени най-съществените решения, постановени през първото полугодие на годината. Докладът е структуриран по текстове на Конвенцията и отделни рубрики по най-съществените проблеми на отделните права.

В него са намерили място и решенията по няколко български дела .

По чл. 5 – правото на свобода и сигурност, в рубриката, посветена на непълнолетните, освен решението на Голямото  отделение по делото Blokhin c. Russie, е представен кратък анализ  на решението D.L. c. Bulgarie (жалба   no 7472/14, 19 май 2016. В него е отбелязано, че това решение има изключителен принос в юриспруденцията на Съда относно правосъдието по отношение на непълнолетни  и за правото на тези от тях, които са лишени от свобода (разбирано в широкия смисъл на израза)в хипотезата на чл. 5 § 1 d). То потвърждава стремежа на Съда да извърши преценка доколко настаняването във възпитателно училище-интернат е пропорционално и дали тази мярка е действително в най-добрия интерес на детето, както и дали ограниченията на режима там съответстват на осигуряването на възпитателните цели, както го изисква разпоредбата на чл. 5§1 d). Отбелязано е, че анализът на Съда по тези въпроси е насочен към специфични факти с оглед наличието на оплакване относно естеството на действащото законодателство, както и ефективността на предлаганото обучение в това заведение. В обзора е посочено, че Съдът анализира следните елементи: жалбоподателката е могла да бъде обучавана по редовна учебна програма, валидна за всички училища, да получи професионална подкрепа по повод затрудненията и дефицитите в обучението си непосредствено в клас и да получи професионална квалификация. Поради това Съдът достига до заключението, че това обучение в никакъв случай не може да бъде характеризирано като репресивно, в какъвто смисъл са били изложени оплаквания. Наред с това той добавя, че мярката е била взета в хода на едно състезателно съдебно производство, в хода на което са били обсъдени всички евентуални варианти за въздействие върху поведението на жалбоподателката и рисковете, на които тя е била подложена, изхождайки от нейните най-обри интереси. Поради това Съдът заключава, че липсва нарушение на чл. 5§1.

Резюме на цялото решение може да бъде прочетено тук.

По чл. 8 – правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, жилището и кореспонденцията, са намерили място три решения по български дела.

В рубриката „неприкосновеност на личния живот“ е направена анотация на решението Vasileva v. Bulgaria (no 23796/10, 17 март 2016), свързано с процедура за обезщетение за неимуществени вреди от лекарска грешка, ангажирана срещу хирурга и болницата, в която е била извършена операцията. Основавайки се на множеството експертни заключения, които са били изготвени в хода на вътрешните про;едури,Европейският съд достига до извода, че нито хирургът, нито болницата могат да бъдат упрекнати в проявена  небрежност не може да бъде установена. Наред с това по  повод оплакването за липса на независимост и безпристрастност от страна на един от експертите (по-специално – на обективност при изготвянето на експертизата, доколкото това вещо лице е работело като хирург в същата болница) Съдът отбелязва, че Конвенцията не изисква създаването на специален механизъм, целящ да улесни депозирането на жалби по повод медиц;ински грешки или да се обърне тежестта на доказване, така че тя да не тежи върху пациентите. Европейският съд обръща внимание, че прекаленото ангажиране на отговорността на лекарите би било пагубно както за тях самите, така и за пациентите. На второ място, участието на на медицински експерти в този тип дела е оправдано по силата на Конвенцията, която не изисква при назначаването на такъв вид експертизи това да се осъществява чрез специализиран и независим орган – Агенция. На последно място е важно да се анализира какви са гаранциите, предвидени в националното законодателство, които осигуряват надеждността на доказателствата, предоставяни на съда от медицинските експерти. След подробния преглед на действащите правила Съдът достига до извода, че  нормите относно назначаването на различните експертизи, възможността за оспорването им от страните и да правят искания за повторни такива, правата за отвод на експертите, а от друга страна –  ролята и мястото на съда и властта му по отношение на експертите – гарантират справедливостта на процеса.

Още за този случай виж статията Правото на здраве като част от правото на личен живот“, в която е представен анализ на  решението.

В рубриката „жилище“(разбирано в аспекта на чл. 8 като място за живеене) е направен кратък анализ на решението по делото  Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria(no 46577/15, 21 avril 2016), което е свързано с издадена заповед за събаряне на незаконно изградена постройка в собствен имот от страна на жалбоподателката, която се явява единственото жилище за нея и жалбоподателя. В своите мотиви Съдът прави разганичение между разпоредбите на чл. 1 от Протокол 1, гарантиращ правото на собственост и чл. 8 в аспекта право на жилище и степента и обхвата на защита на всеки от тези текстове. Той достига до извода, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1, но разрушаването на постройката може да доведе до нарушение на чл. 8. Основният акцент на анализа е съсредоточен върху изясняване на принципа „необходим в едно демократично общество“.

В обзора е подчертано, че това е първият случай, в който той прилага принципа за пропорционалност, като изхожда от индивидуалните особености на ситуацията – загуба на единствения дом за жалбоподателите след разрушаване на постройката само поради това, че не е получено разрешение за строеж по надлежния ред. Европейският съд констатира, че националните съдилищаса се произнасяли единствено само по законосъобразността на административния акт (заповедта за събаряне на незаконно построеното) без да разгледат евентуалното непропорционално въздействие, което такъв акт би имал върху жалбоподателите.

Анотация на същото решение е поместена и в рубриката „контрол върху ползването на собствеността“

Резюме на решението може да бъде прочетено тук:

http://www.pravanachoveka.com/#more-3345

В рубриката „неприкосновеност на кореспонденцията“ е представено кратко резюме на цитираното по-горе решение  D.L. c. Bulgarie , но вече в аспекта на осъществявания системен и автоматичен контрол върху телефонните разговори на настанените в училището девойки поради риска по този начин те да се свързват със своите сутеньори или с криминално проявената си среда.Съдът разграничава ситуациията  между лицата, лишени от свобода или задържани на друго основание и непълнолетните, настанени във възпитателно заведение. Той констатира, че кореспонденцията на жалбоподателката с външния свят е била контролирана автоматично без да се държи сметка с кого се осъществява – дали е с родители, адвокати, неправителствени организации ии с лица, които действително биха представлявали риск за поведението й. Съдът отбелязва, че е налице голяма разлика между ситуцията на лица, задържани поради извършени от тях престъпления и непълнолетни, настанени в закрито възпитателно заведение без да са признати за виновни за извършено престъпление. Целта на тяхното настаняване е да се подпомогне възпитанието им и да бъдат подкрепени да се интегрират по-добре в социалната среда, поради което властите са били длъжни да осигурят достатъчно контакти на непълнолетните с външния свът, включително и чрез кореспонденцията им с адвокати и неправителствени организации.  Нещо повече, този контрол върху кореспонденцията не е бил ограничен с някакъв срок, нито пък властите са били длъжни да го обосноват по някакъв начин. Съдът подлага на критика и наложените ограниения за ползването на телефон от всички непълнолетни в тези заведения без да се взема под внимание с кого се осъществяват те – дали това е родител или обаждането е  в състояние да създаде риск за сигурността на самоото заведение. Затова е установено нарушение на чл. 8.

В изготвения обзор на решенията има препратки и към решенията на Европейския съд по други български дела – Harakchiev et Tolumov c. Bulgarie, nos 15018/11 et 61199/12, CEDH 2014; Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, Hassan et Tchaouch c. Bulgarie [GC], no 30985/96, § 78, CEDH 2000-XI.; Natchova et autres c. Bulgarie [GC], nos 43577/98 et 43579/98, § 145, CEDH 2005-VII

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks