Начало > статии > Подсъдност при исковете за вреди по ЗОДОВ за нарушаване на общностното право

Подсъдност при исковете за вреди по ЗОДОВ за нарушаване на общностното право

agenciaОтговорността за вреди, произтичащи от нарушения на общностното право по чл.4, § 3 ДЕС, следва да се реализира пред общите граждански съдилища и по процесуалния ред на ЗОДОВ. Това означава, че  искът за обезщетение  се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, а не по правилата на общата подсъдност на ГПК. Горният извод е и в съответствие с принципа на ефективността, изискващ улеснен достъп до съд за предявяване на съответните искове, насочени към реализиране отговорност на държавата за вреди, какъвто е искът по чл.4,§ 3 от ДЕС.

До това заключение достига Бургаският апелативен съд в своето определение №390 от 22 юли по ч.гр.д. № 120/2016 г., с което отменя определение №197 от 02.06.2016г., постановено по гр. д. № 46/2016г. на Ямболския окръжен съд. Всъщност първоинстанционният съд е изтълкувал по превратен начин определението на ВКС    №269/8.05.2015г. по ч.гр.д. 1867/2015 на III г.о. , което е от категорията задължителни, защото е постановено при условията на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика. В него е коментиран тъкмо процесуалният ред, който следва да се прилага при искове за вреди, предявени на осн. чл. 4§3 от ЗОДОВ – подсъдността, дължимостта на държавна такса и нейният размер.

Някои съдилища неправилно прекратяват производствата и изпращат делата по подсъдност на СГС, приемайки, че следва да се прилага общата родова подсъдност (освен посоченото по-горе определение на Ямболския окръжен съд, така е процедирал и Врачанският окръжен съд по т.д. № 109/2015 г.).

Други прекратяват производството и връщат исковата молба поради неизпълнение на разпореждането им за внасяне на 4% държавна такса(напр.определение № 107 от 23.03.2015 по гр.д. № 407/2014 на Ямболския ОС) . Най-скорошен пример в това отношение е доста скандалното разпореждане от 6 юли 2016 г. на съдията от СГС Стефан Кюркчиев, постановено по гр.д. № 3714/2016 г., в което той  декларира, че „решението на ВКС, на което ищецът основава несъгласието си с дадените указания не въвежда задължения по чл. 290 от ГПК, приложими за настоящото дело. Самият текст на решението ищецът не представя, а то не е нормативен акт“ (става въпрос тъкмо за горе цитираното определение на ВКС и възниква въпросът  дали съдът е длъжен да познава задължителната практика на ВКС?)

По-любопитната  част от разпореждането гласи следното:“Само за пълнота на мотивите, в заключение на настоящото разпореждане е уместно да се посочи, че ищецът без всякакво съмнение разполага с възможност да търси защита. Но в хипотеза, при която той основава претенцията си на нарушения на правото на ЕСК, поради бездействие на законодателния орган на държава-членка (да транспонира отделни норми на общностното право в националното право) – то компетентен да разгледа спора би бил Съда на Европейския съюз (http://curia.europa.eu), а не национален съд“.

Доволен от това заключение, съдията разпорежда връщането на исковата молба. Ще се въздържа от какъвто и да било коментар. Само ще си позволя да отбележа, че съжденията му са учудващо некомпетентни и изразяват явна субективна пристрастност, но затова пък със завидно самочувствие!

Посоченото в началото на статията определение на Бургаския апелативен съд затвърждава една позитивна практика в унисон с определението на ВКС, кято следва да бъде подкрепена и да намери приложение от всички съдилища в страната.

Изправени сме пред една нова реалност, която ще ни сблъсква с нетипични за класическото частно право ситуации и правни институти, някои от които все още не са намерили своята законова регламентация(на българска почва),а съдебната практика тепърва „прохожда“ в тази непозната материя. Затова вместо да отричаме нещо, което не ни е познато, защото не е било преподавано или да се опитваме да проявяваме „етатистки подход“ и да защитим държавните институции на всяка цена, да се опитаме да дадем обективна правна характеристика на нововъзникналите явления и въз основа на тях да не се отказва правосъдие, а да се въздава такова.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks