Начало > Европейски съд по правата на човека, Статии > Право на участие в изборите на затворниците

Право на участие в изборите на затворниците

izboriВ постановеното на 21 юли 2016 г. решение по делото Kulinski and Sabev v. Bulgaria (Application no. 63849/09) Европейският съд за правата на човека отсъди, че забраната за участие в избори, налагана автоматично на лишените от свобода, е непропорционална.

Жалбата е свързана с автоматичната конституционна забрана по отношение на всички лишени от свобода да упражнят своето активно избирателно право, регламентирано в чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

Фактите

Първият жалбоподател е изтърпявал наказание лишаване от свобода за хулиганство между 6 ноември 2008 и 30 декември 2009 г. Вторият жалбоподател е бил осъден на доживотен затвор без право на замяна за грабеж , придружен с убийство, но впоследствие е бил помилван от президента и наказанието му е заменено на доживотен затвор.

Докато изтърпяват своите наказания в България се провежда парламентарни избори на 5 юли 2009 г. и за Европейски парламент – на 7 юни с.г. Вторият жалбоподател е възпрепятстван да вземе участие и в парламентарните избори през май 2013 и октомври 2014 г., както и  за Европейски парламент през май 2014 г.

Пред Европейския съд те повдигат оплакване, че са били лишени от правото си да вземат участие в избори, прогласено в чл. 3 на Първия допълнителен протокол, както и че не са разполагали с никакво ефективно вътрешноправно средство за защита , съгласно чл. 13, във връзка с повдигнатото оплакване по чл. 3.

Приложимата международна практика

Европейският съд анализира случая в светлината на своята практика, утвърдена с решенията Hirst v. the United Kingdom (no. 2) [GC], no. 74025/01, §§ 63-71, ECHR 2005-IX, Scoppola v. Italy (no. 3) [GC], no. 126/05, §§ 45-48, 22 May 2012, Anchugov and Gladkov v. Russia, nos. 11157/04 and 15162/05, §§ 36-46, 4 July 2013, както и в решението на СЕС Thierry Delvigne v. Commune de Lesparre-Médoc and Préfet de la Gironde (C-650/13, EU:C:2015:648. Същността на тези принципи   се свежда до това, че когато отнемането на това право става автоматично, единствено на основание на наложеното наказание лишаване от свобода, без оглед на продължителността на наказанието, вида и тежестта на извършеното престъпление и индивидуалните обстоятелства на всеки случай, това няма да е съвместимо с чл. 3 на Протокол 1.

Преценката на Съда

Съдът напомня, че би било подходящо да се приложи такава интерпретация на цитираната норма, която включва в своето приложно поле индивидуалните субективни права за участие в избори (както за упражняване на активното, така и на пасивното избирателно право).Той приема аргумента на правителството, че намесата в правото на участие в избори преследва легитимни цели – насърчаване на върховенството на закона и укщрепване на гражданската отговорност. В случая обаче тази забрана ясно и категорично е прогласена в българската Конституция и в редица закони, които уреждат тази материя, свързана с участие в избори.(към датата на събитията Изборният кодекс все още не е факт). Съдът намира, че случаят на жалбоподателите е сходен на този на Anchugov and Gladkov v. Russia, който е засягал една обща забрана за участие в избори, регламентирана на конституционно ниво и относима към всички осъдени на лишаване от свобода, изтърпяващи ефективно своето наказание, където е установено нарушение на чл. 3 от Протокол 1. В делото  Scoppola v. Italy (no. 3) той не установява нарушение на цитираната норма, защото италианското законодателство ограничаващо правото на участие в избори по отношение на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода три и повече години, само по  себе си не води до нарушение на чл. 3 от Протокол 1, макар и да не се предвижда индивидуално разглеждане на всеки отделен случай от съд. Настоящият случай обаче е различен от посочените, защото самото законодателство автоматично забраняват на всички лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, да упражняват правото си на гласуване. Съдът подчертва, че макар и държавите да разполагат със свобода на преценка, тя все пак не е безгранична Що се отнася до правото на гласуване, една автоматична обща забрана на това право не е приемлива според Съда.По повод аргумента на Правителството, че това право се възстановява на лицата веднага след като бъдат освободени от затвора, той отбелязва, че не променя нищо, поради факта, че действащото законодателство към момента на изборите е лишавало всички изтърпяващи наказание лишаване от свобода без оглед  личните им обстоятелства и тежестта на извършените от тях престъпления.

Съдът не установява нарушение на чл. 13 във връзка с констатираното нарушение на чл. 3 от протокол 1.

Това е първо решение срещу България в малоблойната практика на ЕСПЧ по чл. 3 на Протокол 1, в което освен че се потвърждава стандартът относно необходимостта от диференциация и индивидуализация на забраната за участие в избори по отношение на лицата, ефективно изтърпяващи наказанието лишаване от своода, се препотвърждава и правилото, че текстът намира приложение не само по отношение участието в парламентарни избори, но и на такива, за Европейския парламент.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks