КАТАЛОГ 2012
КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2012 г.
Решения от 10 май 2012 г. - Case of Madah and Others v. Bulgaria (Application no 45237/08), Affaire Rahmani et Dineva c. Bulgarie (Requête n° 20116/08), Case of Kotsev and Ermenkova v. Bulgaria (Application n° 33864/03)
ЧЛЕН 2 – право на живот
чл. 2 (материално правни и процесуални аспекти)
Affaire Iliya Petrov c. Bulgarie (Requête no 19202/03), 24 avril 2012
През 1996 г. жалбоподателят получил сериозни увреждания, когато бил на 11 – годишна възраст в резултат на тежък инцидент – удар от електрически ток от необезопасен трансформатор, намиращ се в близост до детски парк недалеч от жилищния район, където е живеел. Той повдига оплаквания за това, че националната съдебна система не е успяла да идентифицира длъжностните лица и съответните учреждения, които носят отговорност за този инцидент и че поради тази причина не е успял да получи и никакво обезщетение за понесените от него изключително големи страдания.
Съдът изтъква, че в позитивните задължения на държавата се включва да осигури и обезопасяването по ефективен начин на обекти и дейности, които създават сериозен риск за живота и здравето на гражданите, както и да сигнализира по адекватен начин за наличието на такава опасност. Той констатира, че действащото законодателство е създавало такива гаранции, но до 2004 г. по-голям приоритет е бил поставян върху разпространението на електроенергията и доброто функциониране на системата, а сигурността на съоръженията е била задължение на собствениците и ползувателите на тези съоръжения. Контролът, който е следвало да бъде извършван във връзка със спазването на съответните норми, не е бил ефективен. Съдът констатира, че националните власти са били длъжни да положат необходимите усилия, за да установят кому принадлежи съоръжението и съответно да предприемат мерки за неговото обезопасяване (за което кварталният полицай е сигнализирал своите началници), тъй като рискът от подобен инцидент е бил само въпрос на време.(§ 63) Съдът установява нарушение на чл. 2 в неговия материално-правен аспект. Наред с това той констатира, че властите не са положили необходимите усилия, за да установят кои са длъжностните лица, отговорни за настъпването на инцидента, както и кои са собствениците на съоръжението, които не са положили усилия то да бъде обезопасено. Той подчертава, че позитивните задължения на държавата изискват тя да създаде ефективна система за контрол върху такива съоръжения, които представляват опасност за живота на гражданите. Поради това е установено нарушение на чл. 2 и в неговия процесуален аспект.
………………………………………
ЧЛЕН 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и процесуални аспекти)
Affaire Dimitar Dimitrov c. Bulgarie(Requête no 18059/05) 3 avril 2012
По време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода в Бургаския затвор жалбоподателят е бил конвоиран до Пловдив и настанен в център за задържане като междинен етап на пътуването му до София по повод явавене на заседание във ВКС. На 2 юли 2002 г. сутринта няколко групи затворници, оковани с белезници по трима, са потеглили към гарата. Жалбоподателят помолил да бъде освободена едната му ръка, за да носи делото си. Това предизвикало гнева на охраняващите и един от тях го ударил няколко пъти и го обидил. В знак на протест жалбоподателят седнал на земята, след което последвали редица удари по тялото му от страна на трима полицаи, които са го ритали в областта на корема, ребрата и бъбреците, докато престане да мърда, след което са го заляли със студена вода. Той не е бил в състояние да се движи и поради това са го влачили до гарата. При пристигането му в Софийския затвор той е прегледан от лекар, който констатира редица наранявания. След явяването му пред ВКС той е върнат в Софийския затвор и поставен под медицинско наблюдение за 7 дни. След това е транспортиран до Бургаския затвор. Две седмици по-късно той сезира военната прокуратура в Пловдив за нанесения му побой от страна на тримата полицаи. След извършена проверка по сигнала, включваща показанията на посочения полицай и писмени свидетелства на други полицаи, прокуратурата отказва да образува досъдебно производство поради недоказаност на твърденията на жалбоподателя. Според обясненията на полицаите, те употребили сила в рамките на предвиденото от закона, тъй като той е оказал съпротива. Постановлението за отказ е потвърдено от Апелативната прокуратура през същата 2002 г. През 2004 г. Върховната касационна прокуратура също оставя без уважение жалбата на жалбоподателя. През 2005 г. затворник, който е бил конвоиран по същото време, е предоставил декларация на адвоката на жалбоподателя, в която е описал, че е бил свидетел на побоя от страна на полицията.
Съдът отбелязва, че наличието на употреба на сила по отношение на жалбоподателя е безспорно доказано от медицинското свидетелство и от необходимостта жалбоподателят да бъде поставен под наблюдение в продължение на 7 дни, като той поставя под съмнение твърденията на прокуратурата, че жалбоподателят оказал съпротива, бил агресивен и затова се наложило полицаите да упражнят насилие. Доколкото жалбоподателят е бил с белезници и е седял на земята, няма как да е оказвал съпротива, поради което употребата на сила е била прекомерна и поради това е налице нарушение на материалните аспекти на чл. 3
Във връзка с оплакванията на жалбоподателя до военната прокуратура Съдът констатира, че прокуратурата не е взела предвид медицинското свидетелство, удостоверяващо нараняванията на жалбоподателя, не е разпитала медицинските лица, които са полагали грижи в продължение на 7 дни за жалбоподателя. Наред с това не са били положени никакви усилия да бъдат издирени и разпитани множеството свидетели на инцидента – както полицаи, така и затворници и така версията на жалбоподателя не е била въобще проверена. Поради това Съдът заключава, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения да проведе ефективно разследване по повдигнатите оплаквания за прекомерна употреба на сила.
…………………………………………….
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – процесуални аспекти)
Case of P.M. v. Bulgaria(Application no. 49669/07), 24 January 2012
Жалбата е по повод прекомерно бавното разследване на случай на изнасилено 13-годишно момиче от 17-годишен младеж и опит за изнасилване и побой от друг 21-годишен младеж. Престъпленията са извършени гр. Стара Загора през март 1991 г. по време на парти в дома на втория и само пристигането на неговата майка преустановява настъпването на по-сериозни последици. Въпреки че самоличността на двамата насилници е установена веднага и са представени безспорни доказателства за извършените от тях престъпления (медицинско освидетелстване и свидетелски показания), разследването е спряно за 8 години поради невъзможността да бъде издирен основният заподозрян (първият младеж), макар че, както се оказва, той никога не е сменял адресната си регистрация. Когато преследването е възобновено, се стига до осъдителна присъда на единия, която поради давност не може да бъде изтърпяна и до прекратяване на производството по отношение на другия обвиняем, тъй като е настъпила абсолютна давност по повод извършеното престъпление. Решенията на съда не са обжалвани.
Съдът приема, че е компетентен да разгледа жалбата на основание и двата критерия – ratione temporis, както и ratione materiae. Макар че Конвенцията е ратифицирана от Република България на 7 септември 1992 г., разследването към онзи момент е било вече спряно, а е възобновено дълги години след тази дата. Колкото до факта, че жалбоподателката не е обжалвала решенията на националните съдилища по повод прекратяването на производството и погасяване възможността за изтърпяване на присъдата, с оглед действащото законодателство подобно обжалване не би имало никакъв позитивен ефект, поради което Съдът заключава, че оплакването за нарушение на чл. 3 е допустимо.
Съдът достига до извода, че бездействието на властите в продължение на осем години да открият обвинения в изнасилване (предвид факта, че той никога не е променял постоянната си регистрация)и те не са предприели никакви действия по издирването му, граничи с произвол, особено като се вземе предвид тежестта на извършеното престъпление и ниската възраст на жертвата.
Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателката.
………………………………………………
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и
процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)+ чл.6 (право на справедлив процес)+ чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговият адвокат)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Жалбата е по повод лошото отношение на полицията и затворническата администрация в следствения арест и затвора в гр. Варна. Жалбоподателят повдига оплакване, че е бил бит от полицията, за да изтръгнат от него признания, че е участвал в престрелка и е убил полицай, както и че е извършил редица други престъпления. Въпреки констатираните наранявания при медицинското му освидетелстване прокуратурата отказва да образува досъдебно производство и да разследва фактите на упражненото насилие с аргумента, че то е било употребено в рамките на закона и при задържане на опасен престъпник. Жалбоподателят повдига оплакване и за упражненото над него насилие от затвърническата администрация в гр. Варна през януари 2003 г. , както и по повод лошите условия в затвора.
Съдът установява нарушения на чл. 3 във връзка с употребата на насилие над жалбоподателя от полицейските служители при задържането му и непосредствено в дните след това през януари 2001 г., по повод употребата на сила от затворническите власти през декември 2003 г., както и поради липсата на ефективно разследване във връзка с повдигнатите оплаквания на жалбоподателя за упражненото над него насилие и във връзка с лошите условия на живот във Варненския затвор. По повод последното нарушение (за лошите условия в затвора) е установено нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
Съдът отказва да разгледа самостоятелно оплакванията на жалбоподателя в светлината на чл. 3 относно нечовешкото и нехуманно отношение към осъдените на доживотен затвор с и без право на замяна по повод липсата на всякаква възможност за хуманизиране на техния режим чрез предоставяне на възможност за обучение и интегриране на тези лица с останалата общност в местата за изтърпяване на наказание. В тази връзка е изложено особеното мнение на националния съдия г-жа Калайджиева.
Установени са наред с това нарушения на чл. 6§1, както и на чл. 8.
……………………………………………………………..
чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+чл.5§4(невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)+чл.6§1 (липса на достъп до съд)
Affaire Stanev c. Bulgarie( Requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
Жалбоподателят бил поставен под ограничено запрещение и в началото на 2002 г. му бил определен като попечител общински служител, който през декември същата година го настанил в социалния дом за душевно болни в с. Пастра без да го информира и да вземе неговото съгласие. В това социално заведение условията за живот са били нечовешки и унизителни – сградите били порутени и в лошо състояние; не били достатъчно отоплени, поради което настанените там били принудени през зимата да спят с връхните си дрехи; можели да се къпят по веднъж седмично, а сервизните помещения били порутени и опасни; храната била недостатъчна и настанените там били принудени да гладуват – всички това е установено от международната Комисия за превенция на изтезанията, нечовешкото и нехуманно отношение на Съвета на Европа. Съдът отбелязва, че когато едно лице е поставено във властта на официалните институции (в случаите на лишаване от свобода или когато е с цел запазване на здравето и живота му), последните са длъжни да осигурят условия, които да не унижават достойнството на личността и да не се отнасят нехуманно. Доколкото в продължение на повече от 7 години държавата не е изпълнила тези свои ангажименти, Съдът установява нарушение на чл. 3. Поради липсата на възможност да се претендира обезщетение при наличие на нарушение на чл. 3 във вътрешното законодателство, е констатирано нарушение и на чл. 13.
Съдът установява и три нарушения на чл. 5.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
……………………………………………..
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – процесуални аспекти)
Case of Biser Kostov v. Bulgaria (Application no 32662/06),10 January 2012
Жалбоподателят е повдигнал оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод нанесените му средни телесни повреди от страна на собственик на супермаркет и неговия управител, които са го заподозряли (както се оказва впоследствие неоснователно), че е откраднал малка бутилка водка на стойност 1.20 лв. В резултат на побоя той е приет в болница с 10 счупени ребра,увреждания на белите дробове и бъбреците и други тежки контузии, където претърпява сериозна операция и престоява две седмици. Срещу извършителите не е повдигнато обвинение за причинените му средни телесни повреди. С четири последователни и идентични по мотивите си постановления прокурор от Окръжната прокуратура в Ямбол прекратява производството с мотива, че не са налице достатъчно доказателства, че именно посочените от жалбоподателя лица са му причинили уврежданията. Всяко от постановленията е отменяно от четирима различни съдии от Окръжния съд с мотива, че са незаконосъобразни и необосновани. По искане на едно от уличените лица на осн. чл. 239а НПК (отм.) съдът определя двумесечен срок за внасяне на обвинителен акт в съда или прекратяване на производството. В този срок такъв не е изготвен и на 09.02.2006 г. наказателното производство е прекратено. Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради неизпълнението на позитивните задължения на държавата. Той изтъква, че когато оплакването е свързано с упражняването на насилие от частни лица, задължението на държавите,произтичащо от чл. 1 на Конвенцията, се състои в това да проведат независимо официално разследване по случая. По делото на жалбоподателя такова не само че не е проведено, но е отхвърлена жалбата му за отвод на предубедения прокурор, а извършената проверка от страна на Върховната касационна прокуратура не приключва с мнение за налагане на дисциплинарна отговорност на прокурора (междувременно повишен в ранг и длъжност), тъй като според неговия пряк р ъководител, той бил добър професионалист, а отказът да се повдигне обвинение в конкретния случай не бил умишлен.
Към решението е приложено допълващо становище на съдиите Калайджиева и Гаетано, които намират, че Съдът е следвало да
констатира не само липсата на ефективност на разследването, но преди всичко - на такова разследване, което е в състояние да доведе до установяване отговорността на съответните лица с цел тяхното наказване. Те изтъкват, че подобно толериране на насилието, нахвърлящо пределите на чл. 3 от страна на властите, подкопава общественото доверие в законността и върховенството на закона.
………………………………………………………….
чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти) +чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл.3)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)+чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)
Case of Shahanov v. Bulgaria (Application no 16391/05),10 January 2012
Жалбоподателят, който изтърпява наказание доживотен затвор в Пловдивския затвор за извършен грабеж, придружен с убийство, повдига оплаквания за нарушения на редица негови права по Конвенцията. Съдът установява пет самостоятелни нарушения. Той констатира нарушение на чл. 3 поради лошите битови условия във Варненския затвор, където жалбоподателят пребивава от 2002 до 2009 г., тъй като е обитавал влажна и ветровита килия, бил е принуден да задоволява естествените си нужди в кофа в същото помещение, а същевременно е имал възможност да ползва баня веднъж на две седмици. Съдът констатира наред с това нарушения на чл. 6 и чл. 8. Във връзка с установените нарушения на чл. 3 и чл. 6 Съдът намира, че са налице нарушения и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
………………………………………………..
ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност
чл.5§4(липса на своевременен съдебен контрол върху постановената мярка за задържане)
Affaire Rahmani et Dineva c. Bulgarie (Requête no 20116/08), 10 mai 2012
Жалбоподателят е алжирски гражданин, а жалбоподателката – българка. След изтичане на срока на неговото законно пребиваване в страната той подновява искането си да бъде удължен престоя му, поради което е издадена заповед за експулсирането му от територията на България. След влизане в сила на административния акт (който е обжалван и оставен в сила), на 22 юни 2006 жалбоподателят е настанен в дома за пребиваване на чужденци в Бусманци, тъй като жалбоподателят не притежавал нито лични документи, нито достатъчно финансови средства. С решение от 15 февруари 2008 г. Административният съд на София –град отменя отказа на директора на дома за настаняване на чужденци да се произнесе по новото искане на жалбоподателя за освобождаването му, като намира, че задържането за повече от една година е неоснователно и е в нарушение на чл. 5§ 1 f от Конвенцията. Това решение е изпълнено едва три месеца по-късно. Съдът намира, че оплакването за нарушаване на правото на семеен живот е необосновано, тъй като жалбоподателят не е бил лишен от правото да не пребивава на територията на страната ни за някакъв определен период от време, което означава, че нищо не би му попречило след като получи нов алжирски паспорт отново да поиска разрешение за пребиваване поради това, че съпругата му е българка. Съдът намира като недопустимо и оплакването по чл. 5§ 1 f , тъй като нищо не е пречило на жалбоподателя да предяви иск на основание чл. 1 от ЗОДОВ при наличието на влязло в сила решение на административния съд, установяващо незаконността на лишаването от свобода за повече от 1 година. Европейският съд установява нарушение на чл. 5§4 поради това, че едно лишаване от свобода, макар и законно следва да бъде подлагано на периодичен контрол – обстоятелство, което в случая не е било налице, а молбата на жалбоподателя за преразглеждане на неговата мярка е била уважена 11 месеца по-късно от съда. При това, освобождаването му не е станало незабавно след постановеното решение на съда, а няколко месеца по-късно.
……………………………………………………
чл.5§4 (липса на своевременен съдебен контрол върху постановената мярка за неотклонение)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за нарушението по чл. 5§4)+ чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+чл.8 (неприкосновеност на кореспонденцията с адвокат)
/решение на комитет от трима съдии/
Case of Dimitar Vasilev v. Bulgaria(Application no. 10302/05), 10 April 2012
Съдът установява, че по отношение на жалбоподателя е допуснато нарушение на правото му на бързо съдебно разглеждане на жалбата му срещу определената мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като окръжният съд е забавил произнасянето си цели 29 дни, което е прекомерно с оглед възприетите стандарти в практиката на Европейския съд. По повод допуснатото нарушение на чл. 5§4 е установено нарушение и на чл. 5§5, тъй като в националното законодателство липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита и обезщетениe в тези ситуации. Установени са нарушения и на чл. 6§1, чл. 13 във връзка с чл. 6, както и на чл. 8.
…………………………………………
чл.5§1(незаконно лишаване от свобода) +чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)
Case of Lolova-Karadzhova v.Bulgaria(Application no. 17835/07), 27 March 2012
Във връзка с публикация в местен вестник , че агент на недвижими имоти изкупува на безценица земи, които след това продава на високи цени, срещу жалбоподателката е образувано частно наказателно производство по тъжба на почувствалия се обиден и оклеветен гражданин. Съдебното производство е отлагано многократно поради заболяване на жалбоподателката, която е представлявана от адвокат. След поредното й неявяване районният съд в Асеновград разпорежда принудителното й довеждане без да изложи мотиви, както и да информира жалбоподателката, която живее в София. На 18.10.2004 г. около 10 часа сутринта тя е задържана, екскортирана с влак и автобус до Асеновград и освободена в залата на съда на 19.10.2004 г. Съдът я оправдава по повдигнатото й обвинение за нанесена обида и клевета.
Европейският съд установява нарушение на чл. 5§1, тъй като лишаването от свобода на жалбоподателката не е отговаряло на изискванията за законност на мярката. Повдигнатото срещу нея обвинение е било за престъпление, което не е тежко, самият районен съд е констатирал, че нейното присъствие по време на процеса не е било задължително и съдът и могъл да реши спора и в нейно отсъствие. Наред с това не са били изложени никакви мотиви, за да се аргументира необходимостта от принудителното довеждане на жалбоподателката и изслушването й преди постановяване на присъдата. Съдът обръща внимание и на обстоятелството, че макар разстоянието между София и Асеновград да е 160 км, жалбоподателката е била задържана 30 часа, което означава, че в по-голямата част от времето тя е била лишена от свобода. Съдът изтъква, че като е била задържана един ден по-рано властите не са дали възможност на жалбоподателката да покаже добрата си воля да изпълни доброволно разпорежданията на националната инстанция. Наред с това властите не са успели да постигнат справедливо равновесие между необходимостта да се гарантира изпълнението на задължението на жалбоподателката да присъства насъдебното заседание и правото й на свобода и сигурност.
Доколкото намира нарушение на чл. 5§1 Съдът установява нарушение и на чл. 5§5, тъй като отбелязва, че хипотезата на незаконно лишаване от свобода на жалбоподателката не попада всред изчерпателно изброените в ЗОДОВ случаи, за които се предвижда ангажиране отговорността ан държавата.
…………………………………………….
чл.5§4(липса на ефективен съдебен контрол върху постановената мярка за неотклонение)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за неоправданото прилагане на мярката «задържане под стража»)
/решение на комитет от трима съдии/
Affaire Nikolay Gerdjikov c. Bulgarie (Requête no 27061/04) 27 mars 2012
На 23.01.2004 г. жалбоподателят е задържан с обивинение, че е придобил, държал и съхранявал 23.96 гр.канабис. Въпреки обжалването на мярката за неотклонение поради чистото му съдебно минало, наличието на постоянен адрес и липсата на данни, че е наркодилър, съдът не допуска изменението й, вземайки предвид обективните критерии – тежеста на престъплението, в което е обвинен и големият размер на иззетото наркотично вещество. Задържането на жалбоподателя продължава до 28.07.2004 г., когато след оправдателна присъда е освободен. След протест на прокуратурата и отмяна на присъдата жалбоподателят е осъден на 1 г. лишаване от свобода и е освободен от изтърпяване на наказанието.
Съдът изтъква, че чл. 5§4 задължава съда да изследва както процесуалните, така и материалните предпоставки на законността на мярката за неотклонение „задържане под стража”.Той установява същите дефекти на процедурата за съдебен контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража”, както и в множество подобни случаи по други български дела (Nikolova c. Bulgarie [GC], no 31195/96, §§ 59 et 61, CEDH 1999-II; Ilijkov c. Bulgarie, no 33977/96, §§ 95-98, 26 juillet 2001 et Botchev c. Bulgarie, no 73481/01, § 66, 13 novembre 2008).Съдът установява нарушение на чл. 5§4, тъй като националните съдилища не са намерили за необходимо да установят съществуването на основателни съмнения, че освобождаването на жалбоподателя би довело до извършване от него на ново престъпление.
Във връзка с нарушението на чл. 5§4 Съдът намира, че е допуснато нарушение и на чл. 5§5. След като националните съдилища са оставили без уважение искането на жалбоподателя за промяна на мярката за неотклонение, а впоследствие – след като е бил и признат за виновен и осъден, той не е имал право да предяви иск по ЗОДОВ, тъй като подобна хипотеза не е предвидена в закона.
………………………………………
чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§4(невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)+чл.6§1 (липса на достъп до съд)+ чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Stanev c. Bulgarie(Requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
През 2000 г. и 2001 г. жалбоподателят, който живеел в Русе, по искане на близките му е признат за ограничено дееспособен и е поставен под ограничено запрещение поради страданието му от шизофрения . Никой от роднините му не пожелал да стане негов попечител, поради което през 2002 г. органът по настойничеството и попечителството (кметът на общината) определил служебно общински служител да изпълнява тази функция. На 10 декември 2002 г. последният настанил жалбоподателя в дома за дошевноболни в с. Пастра, община Рила, без да го информира и да вземе неговото съгласие. Оттогава той живее там и негов попечител става директорът на дома. Съдът установява три самостоятелни нарушения на чл. 5:
Нарушение на чл. 5§1е поради незаконното ограничаване свободата на жалбоподателя – не е взето съгласието му при настаняването, няма определен срок за престой, няма възможност за преразглеждане на диагнозата му и периодично освидетелстване, макар че не са представени доказателства, че поведението му е опасно за самия него или за околните. Съдът заключава, че лишаването от свобода не е било осъществено при условията, предвидени в закона, не е отговаряло на изключението, предвидено в чл. 5§1е или на другите хипотези.
Нарушение на чл. 5§4 поради това, че жалбоподателят не е имал правото директно да сезира съда по повод настаняването му в заведение и за преразглеждане на наложеното му ограничение.Съдът изтъква, че това етака, тъй като в националното законодателство не е прието, че настаняването в заведения за психично болни лица е вид лишаване от свобода. Поради това не е предвидена никаква възможност и за периодичен контрол от страна на съдилищата доколко не са се променили предпоставките, дали основание за настаняване в заведение.
Нарушение на чл. 5§5 поради това, че в националното законодателство не е предвидена възможност да се претендира обезщетение за незаконното задържане/лишаване от свобода на жалбоподателя.
Съдът установява нарушения и на чл. 3 в неговите материално-правин аспекти, чл. 13 във връзка с чл. 3 и на чл. 6.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
………………………………………………………..
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателни аспекти)
чл.6§1 (право на справедлив процес)
Affaire Haralampiev c. Bulgarie (Requête no 29648/03), 24 avril 2012
Жалбоподателят бил осъден задочно, тъй като след като бил разпитан в качеството му на обвиняем за извършена кражба и бягство от затвора, впоследствие не бил открит, за да му бъде връчен обвинителен акт, макар че било предприето издирване. След залавянето му за изтърпяване на присъдата една година по-късно той направил искане за възобновяване на наказателното производство във връзка със задочната присъда, но молбата му не била уважена от ВКС, който констатирал, че след като жалбоподателят е бил разпитван в качеството му на обвиняем, той е знаел, че срещу него ще се води и наказателно дело. Съдът приема, че тези констатации на ВКС не са в съответствие с възприетата от него практика по приложение на чл. 6§1, тъй като властите по никакъв начин не са удостоверили, че са положили достатъчно усилия да издирят жалбоподателя, за да му връчат обвинителния акт, както и че последният по никакъв начин не е демонстрирал нежеланието си да участва в съдебното производство . (§§44-47)
…………………………………
чл.6§1(право на справедлив процес)+чл.6§3d (право на разпит на свидетели на противната страна)+чл.2 на Протокол 4 (свобода на придвижването)
Case of Sarkizov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 37981/06, 38022/06, 39122/06, and 44278/06), 17 April 2012
Четиримата жалбоподатели са обвинени и осъдени за сводничество и трафик на жени за проституиране. Те повдигат оплаквания за нарушеното им право на справедлив процес поради това, че присъдата им се е основавала на разпита на три анонимни свидетелки – жените, които са били принуждавани да проституират, които не са били разпитани от подсъдимите, тъй като съдът не е успял да ги призове до края на процеса. Европейският съд намира тези оплаквания за допустими, но неоснователни, тъй като на жалбоподателите е била предоставена възможността да разпитат анонимните свидетелки в хода на досъдебното производство, непосредствено след като са дали показанията си пред съдия, но последните са отказали да се възползват от това свое право. Съдът намира, че правото на защита на жалбоподателите не е било нарушено и поради това, че присъдата не се е основавала единствено на показанията на анонимните свидетелки, но и на множество други гласни и писмени доказателства. Съдът установява нарушение на правото на свободно придвижване на двама от четиримата жалбоподатели.
…………………………………….
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+чл.5§4 (липса на своевременен съдебен контрол върху постановената мярка за неотклонение)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за нарушението по чл. 5§4)+чл.8 (неприкосновеност на кореспонденцията с адвокат)
/решение на комитет от трима съдии/
Case of Dimitar Vasilev v. Bulgaria(Application no. 10302/05), 10 April 2012
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод наказателно производство, което продължава от 14.09.2001 г.(когато жалбоподателят е разпитан в качеството му на заподозрян) до 28 март 2007 г.(когато е подписано споразумение между жалбоподателя и прокуратурата и производството е прекратено). Забавянето е в съдебната фаза на процеса, като най-съществено е то след отмяната на постановената присъда от окръжния съд и връщането на делото на районния съд поради допуснати процесуални нарушения. Между юни 2005 и март 2007 г. са проведени 11 съдебни заседания, от които само за две от тях отлагането е по вина на жалбоподателя, а останалите отложени заседания са отложени поради недобра организация и администриране на съдебния процес.По повод нарушението на чл. 6§1 съдът установява нарушение и на чл. 13. Установени са нарушения и на чл.5§5, чл. 5§51 както и на чл. 8.
……………………………………………..
чл.6§1 (право на справедлив процес – достъп до съд)
Case of Fileva v. Bulgaria (Application no. 3503/06) 3 April 2012
Жалбоподателката повдига оплакване, че в резултат на възобновяването на прекратено по отношение на нея наказателно производство тя е била лишена от достъп до съд по повод междувременно заведения от нея иск на основание ЗОДОВ срещу прокуратурата и че наказателните съдилища не са действали безпристрастно.
Фактите по делото са следните. През юни 1999 г. жалбоподателката е разпитана като заподозряна, а след като е образувано досъдебно производство, през май 2001 г. срещу нея са повдигнати обвинения в извършването на три престъпления – едното през 1992, а другите две – през 1999 г., във връзка с изпълняваните функции на служител в поземлена комисия в Асеновград. На 14.07.2005 г. производството е прекратено от окръжната прокуратура в Пловдив, която в постановлението си приема, че по повод престъплението от 1992 г. не са налице доказателства да е извършено от жалбоподателката, а и наказателното производство по него е погасено по давност. По другите две обвинения е посочено, че действията й не представляват престъпление. Постановлението не е обжалвано и влиза в сила, а през ноември с.г. жалбоподателката предявява иск по ЗОДОВ. Няколко дни по-късно прокурор от окръжната прокуратура прави изявление, че подобно действие от нейна страна би могло да има неблагоприятни последици за нея. По разпоредена от Апелативния прокурор вътрешна проверка на прекратените преписки на 23.03.2006 г. производството срещу жалбоподателката е възобновено. С постановление от юли 2007 г. то е частично прекратено във връзка с обвинението за престъплението от 1992 г. С присъда от октомври 2007 г. жалбоподателката е осъдена за извършени от нея престъпления през 1999 г. Апелативният съд частично отменя присъдата и оправдава жалбоподателката по едно от обвиненията, а по другото намалява наложеното й наказание. Решението на въззивната инстанция е оставено в сила от ВКС.
По започналото производство по ЗОДОВ въз основа на предявения иск от ноември 2005 г. Окръжният и Апелативният съд отхвърлят исковете, приемайки, че те са били преждевременно предявени предвид възобновеното наказателно производство, а по отношение на периода преди възобновяване на производството, доколкото то е било възобновено, не би могло да се счита, че то е било незаконно водено.ВКС отменя частично решенията на предходните инсатнции, уважавайки иска по повод повдигнатото обвинение за престъплението от 1992 г., но приема като начална дата на незаконните действия не датата на първоначалното прекратяване на производството през 2005г., а датата на повторното му прекратяване – януари 2007 г., тъй като тогава бил постановен окончателният акт.
Европейският съд отбелязва, че не би могъл да „спекулира” дали наказателното производство срещу жалбоподателката е било възобновено за отмъщение по повод предявения от нея иск по ЗОДОВ, но органите на прокуратурата като страна в това производство са били в състояние да повлияят на изхода на подобен процес, тъй като възобновяването на наказателното производство препятства възможността на гражданския съд да се произнесе.(§43) Съдът изтъква, че липсата на процедурни предпазни мерки по повод възобновяването на наказателните производства (ограничаване във времето, препратки към ясни законови основания или възможност за обжалване пред съд на тези прокурорски актове) поставят в неравностойно положение гражданите по отношение на прокуратурата, като това накърнява самата същност на правото на достъп до съд. Съдът специално отбелязва и становището на Главния прокурор, изразено в едно негово интервю, че така се създават предпоставки за злоупотреби.(§44)
……………………………………….
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл. 2 от Протокол № 4(свобода на придвижване)
Case of Dimitar Ivanov v. Bulgaria (Application no 19418/07), 14 February 2012
/решение на комитет от трима съдии/
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок във връзка с наказателно производство, започнало през октомври 1995 г., по което не са извършвани никакви действия до октомври 2004 г., когато на жалбоподателя е предявено обвинение в негово отсъствие (докато е в чужбина) в присъствието на назначен служебен адвокат. Съдебната фаза на процеса приключва окончателно през март 2007 г. с участието на жалбоподателя, който е осъден на 1 г. лишаване от свобода и на осн. чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Във връзка с нарушениета на чл. 6§1 съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
Съдът установява и нарушение на чл. 2 от Протокол 4.
…………………………………………
чл.6§1 (право на справедлив процес- достъп до съд)
Case of Stoyanov v. Bulgaria(Application no. 39206/07), 31 January 2012
Жалбоподателят е бил издирван за други престъпления, когато на 24.09.2002 г. извършва убийство на своята приятелка и се укрива от властите. Тъй като не е открит на адреса на постоянното си местоживеене, той не е информиран за образуваното досъдебно производство във връзка с извършеното убийство, не му е връчено постановление за привличане като обвиняем, нито е информиран за изготвения обвинителен акт. В хода на досъдебното производство следователят назначава служебен защитник, който не прави никакви доказателствени искания. В негово отсъствие започва съдебен процес без властите да съберат доказателства дали жабоподателят желае да избегне наказателното преследване и да не участва в съдебния процес. Той е осъден задочно на 16 г. лишаване от свобода и научава за последната си присъда след залавянето му през април 2006 г. Въпреки направеното искане за възобновяване на съдебното производство, националните съдилища отказват да удовлетворят молбата му. Жалбоподателят повдига оплакване, че определената му присъда и наложеното му наказание са незаконни, защото са постановени в негово отсъствие.
Съдът приема, че, за да се спазят гаранциите за справедлив процес при задочно осъждане ( par contumace/ in absentia), е наложително лицето да бъде информирано, че срещу него започва наказателно преследване. Това е изискване както от процесуална, така и от материална гледна точка, за да се гарантира ефективното упражняване на правата на обвиняемия. Доколкото в настоящия случай правителството не успява да докаже, че жалбоподателят е бил информиран за образуваното на 24.09.2002 г. срещу него производство, както и за новите обвинения, повдигнати на 20.11.2003 г., за да не се стигне до отказ от правосъдие, е било необходимо жабоподателят да може да поиска възобновяване на производството, в хода на което да му бъдат предявени обвинения в убийство и незаконно притежаване на оръжие. Като не са били спазени тези изисквания, е било допуснато нарушение на чл. 6§1.
……………………………………………………….
чл.6§1 (право на справедлив процес)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговият адвокат)+чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя във връзка с изтръгнатите чрез насилие негови самопризнания, които са взети предвид от трите национални инстанции, които установяват, че правото му на защита не било накърнено.
Констатирани са и нарушения на чл. 3 във връзка с оплакванията за упражнено насилие от страна на полицията и затворническата администрация, липсата на ефективно разследване и лошите условия във Варненския затвор, както и нарушение на чл. 8.
………………………………………………………..
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл.13)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)
Case of Shahanov v. Bulgaria (Application no 16391/05),10 January 2012
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод водено срещу жалбоподателя наказателно производство за кражба на автомобили, като за начален момент той приема датата на задържането на последния – 24.04.2000 г., а за краен – датата на постановлението на окръжна прокуратура в Пловдив, с което производството срещу него е прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Тъй като по националното законодателство не е допустимо получаване на обезщетение в посочената хипотеза, съдът констатира нарушение и на чл. 13.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 3.
…………………………………
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес(гражданскоправни аспекти)
чл. 6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Case of Kotsev and Ermenkova v. Bulgaria (Application n° 33864/03),10 may 2012
/Решение на комитет от трима съдии/
Жалбата е по повод прекомерната продължителност на две граждански производства – едното – 14, а другото – 12 години. Съдът установява, че забавянията в голямата си част са по вина на съда и същевременно, че липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита.
………………………………………………………
чл. 6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Case of Petrova v. Bulgaria (Application no. 19532/05), 24 April 2012
/Решение на комитет от трима съдии/
Жалбата е депозирана във връзка с прекомерната продължителност на гражданско производство по повод предявен иск за причинени вреди от започнало строителство в съседен имот срещу дружеството-строител. Делото започва през 1996 г. пред Окръжен съд – Добрич и приключва пред тази инстанция на 13.01.2003 г. В този период производството е спряно до приключването на административно производство във връзка със самия строеж. Процедурата не е забавена в следващите две инстанции. С решение от 18.11.04 г. ВКС оставя в сила решението на въззивната инстанция, която уважава предявените искове. Съдът, позовавайки се на решението си по делото Finger v. Bulgaria, no. 37346/05, § 43, 10 May 2011, намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок.
……………………………………….
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
Сase of Pavlov v. Bulgaria (Application no. 3662/06) 6 March 2012
/решение на комитет от трима съдии/
Жалбата е свързана с трудово-правен спор по повод дисциплинарно уволнение. Исковата молба е депозирана в районния съд на 27.09.1999 г., а производството приключва окончателно с решение на ВКС от 19.09.2005 г. В този период делото двукратно е разгледано от ВКС. Депозирани са две жалби за бавност – до Окръжния съд в Кърджали и до Министерството на правосъдието. Съдът отбелязва, че най-големите забавяния – три години и половина, се дължат на процедурата пред касационната инстанция. Вземайки предвид характера и сложността на спора и поведението на страните, Съдът установява, че съдебното производство не отговаря на изискванията за разумен срок .
…………………………..
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
Case of Nikolov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 44184/05, 22250/06 and 37182/07), 21 february 2012
В решението са обединени за общо разглеждане три жалби по повод три самостоятелни процеса, свързани с производства за незаконно уволнение. Едната от тях е заличена от списъка на делата поради липса на комуникация от страна на жалбоподателя. По останалите две Съдът намира нарушение на чл. 6§1, макар и като цяло процедурите пред три инстанции да са продължили съответно 4 години и 4 месеца и 3 години и 10 месеца. С оглед характера на спора и сложността му, интереса за жалбоподателите и поведението на страните, Съдът установява, че властите не са действали с нужното усърдие. Той взема предвид, че е твърде голямо забавянето във фазата на касационното обжалване, което в първия случай е 1 година, 11 месеца и половина, а във втория – 2 години и 6 месеца. Същевременно Съдът установява, че липсва възможност за използване на процедурата „жалба за бавност”, когато производството се развива пред ВКС, а жалбите до Инспектората на ВСС не са ефективно вътрешно-правно средство за защита.
……………………………………………………………………………………………….
чл.6§1 (липса на достъп до съд)+чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост)
Case Puleva and Radeva v. Bulgaria (Application no 36265/05), 14 February 2012
Жалбоподателките са били наемателки на общинско жилище от 1991 г. От 1994 г. те отправят многократно покани до община Поморие за закупуването му. Процедурата започва неколкократно, но не се стига до подписването на договор. През 1997 г. жалбоподателките извършват голям ремонт на жилището и предлагат на общината да приспадне изразходваните средства от продажната цена на имота. През 2000 г. те предявяват иск за заплащане на извършените от тях ремонтни работи. С влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд общината е осъдена да заплати 21 660 лв. Сумата не е изплатена поради липса на средства в бюджета. Не е прието и предложението на жалбоподателките за приспадане на дължимата сума от евентуалната продажна цена на жилището, което те са желаели да закупят. Междувременно общината започва производство срещу жалбоподателките за неплатени наеми. През октомври 2010 г. производството е прекратено, а през май 2011 г. между страните е постигнато споразумение за изплащане на дължимите сума, както и за продажба на общинското жилище след приключване на съответните процедури.
Съдът изтъква, че правото на достъп до съд би било илюзорно, ако едно окончателно влязло в сила решение не може да бъде изпълнено. Той констатира, че в настоящия случай властите са бездействали в продължение на шест години, което е неоправдано да се извинява с финансови затруднения. Съдът установява и нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
……………………………………………………….
чл.6§1 (липса на достъп до съд)+чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§4 (невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)
Stanev c. Bulgarie(Requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
Жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение през 2001 г. по искане на близките му на основание поставената му диагноза шизофрения през 1975 г. Служебно назначеният попечител от общинската администрация го настанява без негово знание и съгласие в социалния дом за душевно болни в с. Пастра. Въпреки многократно изразените молби до кмета на гр. Рила и до директора на дома да бъде преосвидетелстван и да бъде сезиран съдът, за да преразгледа неговото дело, никое от длъжностните лица не предприема никакви действия в тази насока. Макар че частна психиатрична експертиза констатира, че симптомите на заболяването шизофрения са сходни с тези при алкохолната болест и жалбоподателят няма признаци да е неспособен да се грижи за себе си, нито е опасен за обществото , той не е могъл пряко да се обърне към съда.Съдът отбелязва, че в направено изследване на националните законодателства в 17 от 20 държави е предвиден пряк достъп до съд за лица, които са с ограничена дееспособност. В този аспект са и редица международни инструменти, които препоръчват подобни законодателни решения. Съдът констатира, че в българското законодателство не съществува такава правна възможност, нито достатъчно гаранции за лица с ограничена дееспособност да сезират пряко съда за преразглеждане на постановените решения. На това основание той достига до извода, че жалбоподателят е бил лишен от правото на достъп до съд, което е иманентна част от правото на справедлив процес.
Съдът установява наред с това нарушение на чл. 3, чл. 13 във връзка с чл. 3 и три нарушения на чл. 5.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
………………………………………………….
ЧЛЕН 8 – право на неприкосновеност на личния и семейния живот
чл.8 (право на зачитане на личния и семеен живот)+чл. 13 във вр. с чл. 8 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Case of Madah and Others v. Bulgaria (Application no 45237/08), 10 May 2012
Жалбоподателите са ирански гражданин, неговата приятелка – българска гражданка и техният син, роден през 2006 г. След като получава разрешение за постоянно пребиваване на територията на страната през 2001 г. , през 2005 г. е издадена заповед за експулсиране на първия от тях с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност поради това, че в Иран срещу него е било повдигнато обвинение за участие в трафик на дрога, за да бъдат финансирани кюрдска сепаратистка групировка. Заповедта за експулсиране е оставена в сила от ВАС през 2008 г. и до датата на настоящото решение не е отменена. Той повдига оплакване, че ако бъде изпълнена заповедта, това би довело до нарушение на правото му на личен и семеен живот. Европейският съд отбелязва, че вече нееднократно е констатирал нарушения на чл. 8 по сходни на настоящото и други български дела (M. and Others v. Bulgaria , no. 41416/08, §§ 45-53, 26 July 2011, Raza v. Bulgaria (no. 31465/08, §§ 30-42, 11 February 2010, C.G. and Others v. Bulgaria (no. 1365/07, §§ 42-47, 24 April 2008). Той изтъква необходимостта от предприемането на генерални мерки както на законодателно ниво, така и чрез промяна на съдебната практика по начин, че дори когато е налице позоваване на националната сигурност и става въпрос за класифицирана информация, на съда, който разглежда жалбата следва да се предоставя необходимата информация, така че той да осъществява строг съдебен контрол и така да се гарантира спазването на принципа на пропорционалността между общия интерес и основните права на отделния индивид, включително и правото му на зачитане на семейния живот. Съдът заключава, че ако заповедта за експулсиране бъде изпълнена, тя би довела до нарушаване на правото на първия жалбоподател на семеен живот и би го застрашила от гледище на нехуманно и нечовешко третиране, а дори би могла да доведе и до лишаването му от живот на територията на Иран с оглед сериозността на повдигнатите му там обвинения.(§§28-29). Той заключава, че жалбоподателите не са разполагали с минималната степен на защита срещу произвол, присъща на концепцията на законност по смисъла на Конвенцията.
Европейският съд установява нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 8.
…………………………………….
чл.8 (право на зачитане на личния и семеен живот)
Case of Yordanova et autres v. Bulgaria (Application no. 25446/06), 24 April 2012
Жалбата е свързана с опитите на Софийската голяма община да изсели настанилите се в кв. „Баталова воденица” роми. Жалбоподатели са 23 лица от общо 250-те живеещи в района. Те обитават незаконно изградени постройки в район без всякаква инфраструктура, вода и електричество. Жалбоподателите твърдят, че ако властите изпълнят заповедта за изселването им, издадена от кмета през септември 2005 г., те биха нарушили правата им по чл. 3, 8, 13 и 14, както и чл. 1 от Протокол 1.
През периода 2003-2006 г. живеещите в този район лица от не ромски произход провеждат няколко демонстрации и формират асоциация с цел да се окаже натиск върху общината по повод съществуващото незаконно селище, от което съществува риск от заразни болести поради липсата на канализация, отглеждането на различни домашни животни без съответните условия. Недоволството е предизвикано и от множеството престъпления, които се приписват на живеещите в незаконните постройки.
През август 2005 г. общински служители съставят констативен протокол, че върху общинската земя незаконно са се заселили редица лица, измежду които и жалбоподателите и на 08.09.2005 г. районният кмет отправя покана до всички около 180 живеещи да освободят терена в 7-дневен срок, тъй като в противен случай ще бъдат отстранени с помощта на полиция. Заповедта е обжалвана, но е оставена в сила от СГС и от ВАС. Софийският градски съд уважава молбата за спиране изпълнението на административната заповед до приключване на съдебно-административното производство. На 28.09.2005 г. представители на комитет от живеещите в кв. „Баталова воденица” незаконно и Софийската община подписват споразумение, в което кметът се ангажира да предостави на тези лица алтернативни жилища, след което постройките в квартала да бъдат разрушени. От своя страна засегнатите поемат задължението да отстранят домашните животни и да поддържат района чист.
Втори опит да бъдат отстранени незаконно обитаващите района роми е предприет през юни 2006 г., но под натиска на членове на Европейския парламент опитът е осуетен. Третият опит е направен през юни 2008 г., когато е поставено съобщение до жителите на квартала, че ако не напуснат доброволно домовете си, ще бъдат изгонени на сила, тъй като заповедта от септември 2005 г. е в сила и следва да бъде изпълнена. На 8 юли Европейският съд, основавайки се на чл. 39 от своя Правилник, указва на българското правителство, че жалбоподателите не трябва да бъдат гонени от домовете им до 23 юли 2008 г., в който срок Правителството е задължено да предостави на Съда цялата относима към случай информация. След като изпълнението на заповедта за изселване на жителите на квартала е спряна, Съдът отменя привременната мярка по чл. 39.
Съдът разглежда жалбата в светлината на чл. 8 от Конвенцията, тъй като независимо от това дали жилищата, в които са живеели жалбоподателите, са били законно построени или не, това са били техни домове, които те, предците им и семействата им са обитавали от много години. В случая тази квалификация е въпрос на факти без оглед на законността на самото заселване в съответствие с националното право.(§102) Съдът посочва, че доколкото през 2005 г. е била постановена заповед за извеждане от домовете им, несъмнено е налице намеса върху правото им на неприкосновеност на личния им и семеен живот, тъй като въвеждането на мярката е засягало повече от 100 души и би могла да има отражение върху техните лични и семейни връзки. Констатирайки допустимостта на направеното оплакване, Съдът подлага на анализ всички елементи относно законността на намесата и дали тя е необходима в едно демократично общество. Той достига до извода, че тя има правно основание и в този смисъл е законна, както и че преследва легитимна цел(§§108-116). Съдът отбелязва обаче, че колкото и да е широка свободата на властите във връзка с прилагането на социалната и икономическата политика, по въпросите относно идентичността на индивидите, самоопределянето им, тяхната физическа и морална неприкосновеност, обхватът на тази преценка е ограничен и следва да се преценява степента на проникване в личната сфера на индивида, тъй като загубата на дома е една от най-крайните форми на намеса в правото гарантирано от чл. 8. Той констатира, че властите по принцип са били в правото си да разпоредят освобождаването на незаконно завладени общински земи. Той отбелязва обаче, че в продължение на няколко десетилетия те не са предприели никакви действия в тази насока, което означава, че де факто те са приемали наличието на това незаконно ромско селище. Макар и жалбоподателите да не могат да претендират, че са имали легитимно очакване, че ще придобият тези имоти, то бездействието на властите е довело до създаването на трайни връзки с квартала „Баталова воденица” от страна на неговите обитатели. Наред с това, в самото законодателство в хипотези като тази не е предвидено да се поставя на преценка дали подобна мярка не би причинила такива тежки последици, каквато е бездомността. Съдът отбелязва, че макар и правителството да няма задължение да осигурява домове на всички свои граждани (подобни позитивни задължения за държавите не съществуват), но то не е доказало и че опразването на терена е належащо поради важни обществени нужди точно в онзи момент. От друга страна, не са предприети и никакви позитивни действия, за да бъде променен статутът на тези лица и те като социално слаби да получат правото да кандидатстват за настаняване в общински жилища, особено за тези от тях, които са особено уязвими. Съдът изтъква, че неравностойното положение на социалната група, към която принадлежат жалбоподателите, е трябвало да бъде взето под внимание от властите. Обстоятелството, че в района е съществувала опасност от разпространение на зарази поради липсата на канализация, както и многочислеността на различните престъпления и правонарушения, приписвани на ромската общност, които засягат живеещите там, е задължение на властите, което те следва да изпълнят, но не и по начина, който са избрали. Поради това Съдът приема, че правителството не е успяло да установи, че заповедта от септември 2005 г. е била необходима в едно демократично общество за постигане на преследваните законни цели и ако тя се изпълни, тогава би било налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Същевременно той не намира за необходимо да се произнесе отделно по останалите оплаквания в жалбата.
…………………………………………
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговия адвокат)+чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+чл.5§4 (липса на своевременен съдебен контрол върху постановената мярка за неотклонение)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за нарушението по чл. 5§4)
Case of Dimitar Vasilev v. Bulgaria(Application no. 10302/05), 10 April 2012
Съдът установява нарушение на чл. 8§1 поради това, че администрацията на затвора в Пловдив системно е подлагала на контрол кореспонденцията между жалбоподателя и неговия адвокат, което е установено и по други дела срещу България (Radkov v. Bulgaria, no. 27795/03, §§ 20-22, 22 April 2010, and Konstantin Popov v. Bulgaria, no. 15035/03, § 17, 25 June 2009).Той отбелязва, че този контрол не е в резултат на индивидуално взето решение за отделен случай, а на пряко прилагане на нормите на действалия по времето на събитията закон.
Съдът установява нарушения и на чл.5§4, чл. 5§5,чл. 6§1 и на чл.13 във връзка с чл. 6§1.
………………………………………..
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговия адвокат)
Аffaire Oreshkov c. Bulgarie(Requête no 11932/04), 6 mars 2012
Жалбоподателят, който изтърпява наказанието доживотен затвор без замяна, повдига редица оплаквания по повод условията за живот в затвора в гр. Бургас и ограниченията на режима (по чл. 3 от Конвенцията), които са обявени за недопустими. Съдът установява, че вече неколкократно е констатирал неоправдана намеса на властите в правото на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговия адвокат и по други български дела. Той отбелязва, че контролът върху кореспонденцията не се основава на индивидуално решение за всеки отделен случай, а произтича от самия национален закон, който задължава властите да го осъществяват. Ето защо и ЗОДОВ не е ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът установява нарушение на чл. 8 поради това, че кореспонденцията между жалбоподателя и неговия адвокат е контролирана, като копие от всяко едно от писмата е прилагано към досието, а адвокатът получава писмата от затвора разпечатани или с отбелязване, че са преминали през контрол.
………………………………………
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговия адвокат)+чл.6 (право на справедлив процес)+чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Съдът установява нарушение на чл. 8 във връзка с оплакването на жалбоподателя, че две писма на неговата адвокатка са били отворени и фотокопирани, макар че съответната норма от действащия закон (ЗИН) е била обявена за противоконституционна, поради което действията на администрацията на затвора в гр. Варна не са се основавали на действаща норма на нац;ионалното законодателство. Съдът отказва да разгледа самостоятелно оплакването за ограничаване правото на жалбоподателя за телефонни разговори с неговия адвокат. В тази връзка има особено мнение на съдията Бианку.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 13 във вр. с чл. 3 и чл. 6.
…………………………………………………..
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)+чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл.13)
Case of Shahanov v. Bulgaria (Application no 16391/05),10 January 2012
Съдът установява нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията на жалбоподателя от страна на администрациите на Варненския и Пловдивския затвор, тъй като те не са му разрешавали да провежда телефонни разговори с адвоката си, а наред с това кореспонденцията му с него е била подложена на контрол. Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 6 и чл. 13 във връзка с чл. 3 и чл. 6.
………………………………………………
ПРОТОКОЛ 1
Case of Mutishev and Others v. Bulgaria (Application no. 18967/03), 28 February 2012
(решение за справедливо обезщетение)
С основното си решение от 3 декември 2009 г. Европейският съд намери нарушения на чл. 1 от Протокол 1 във връзка със забавената и/или отказана реституция на земеделски имоти на осемте жалбоподатели, като прие, че въпросът относно вида и размера на обезщетението все още не може да бъде обсъждан. С настоящото си решение той постановява да бъде продължена процедурата по възстановяване имотите на жалбоподателите, като бъдат изпълнени решенията на националните инстанции за възстановяване на 24 земеделски имота с обща площ от 846 дка земи в землището на с.Българчево,както и 2000 кв.м. в чертите на Благоевград. В случай, че това не бъде изпълнено и Правителството не извърши restitution integrum, в шестмесечен срок то трябва да заплати за 24-те имота сумата от 433 000 евро и отделно още 120 000 евро за имота в границите на Благоевград. На всеки от жалбоподателите е присъдено и обезщетение за неимуществени вреди от по 1000 евро.
………………………………………….
чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост)+ чл.6§1 (липса на достъп до съд)
Case Puleva and Radeva v. Bulgaria (Application no 36265/05), 14 February 2012
Жалбоподателките са били наемателки на общинско жилище от 1991 г. През 1997 г. те извършват голям ремонт на жилището и предлагат на общината да им го продаде, като приспадне изразходваните средства от продажната цена на имота. През 2000 г. те предявяват иск за заплащане на извършените от тях ремонтни работи. С влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд общината е осъдена да им заплати 21 660 лв. Сумата не е изплатена от общината поради липса на средства в бюджета. Не е прието и предложението на жалбоподателките за приспадане на дължимата сума от евентуалната продажна цена на жилището, което те са желаели да закупят. Междувременно общината започва производство срещу тях за неплатени наеми. През октомври 2010 г. производството е прекратено, а през май 2011 г. между страните е постигнато споразумение за изплащане на дължимите сума, както и за продажба на общинското жилище след приключване на съответните процедури.
Доколкото жалбоподателките са имали признато вземане с влязло в сила решение и то представлява собственост, Съдът изтъква, че продължителното неизпълнение от страна на общината е накърнило правото им на собственост и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Констатирано е нарушение и на чл. 6§1.
………………………………….
ПРОТОКОЛ 4
чл.2 на Протокол 4 (свобода на придвижването)+ чл.6§1(право на справедлив процес)+чл.6§3d (право на разпит на свидетели на противната страна)
Case of Sarkizov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 37981/06, 38022/06, 39122/06, and 44278/06), 17 April 2012
Четиримата жалбоподатели са обвинени и осъдени за сводничество и трафик на жени за проституиране на различни срокове лишаване от свобода. След като изтърпяват наложените им наказания на двама от тях е наложена забрана за напускане на страната до реабилитацията им. Обжалваните принудителни административни мерки са оставени в сила от административните съдилища и ВАС. Европейският съд намира, че както и в делото Налбантски, така и в настоящия случай, мярката е наложена автоматично, без да се извърши преценка на всеки индивидуален случай. Националните съдилища не подлагат на преценка пропорционалността на наложеното ограничение, а проверяват само формалните изисквания по налагането на мярката. Поради това е установено нарушение на чл. 2 от Протокол 4. По отношение оплакванията във връзка с нарушения на чл. 6§1 и чл. 6§3 d Съдът намира, че те са допустими, но неоснователни.
чл. 2 от Протокол № 4(свобода на придвижване)+ чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6§1)
Case of Dimitar Ivanov v. Bulgaria (Application (no 19418/07), 14 February 2012
/решение на комитет от трима съдии/
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок във връзка с наказателно производство, което започва през 1995 г. и приключва през март 2007 г., когато жалбоподателят е осъден на 1 г. лишаване от свобода и на осн. чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
В периода 2001-2004 г. жалбоподателят неколкократно напуска страната и работи в чужбина, но се връща неизменно в страната. През 2007 г. РДВР-Пазарджик налага забрана за жалбоподателя да пътува извън страната. Принудителната административна мярка е обжалвана, но е оставена в сила от съдилищата, които не вземат предвид нито факта, че пътуванията на жалбоподателя са свързани с работа в чужбина за издръжка на семейството му, както и че той неизменно се е връщал в страната. Върховният административен съд намира, че тези обстоятелства са неотносими към случая. Съдът установява нарушение на чл. 2 от Протокол 4 във връзка с нарушената свобода на придвижване.
Съдът установява нарушения и на чл. 6§1 и чл. 13.
………………