КАТАЛОГ 2012
КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2012 г.
Решения от 21 февруари 2012 г. - Case of Nikolov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 44184/05, 22250/06 and 37182/07)
ЧЛЕН 3 – забрана за нечовешко и нехуманно третиране и изтезание
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – процесуални аспекти)
Case of P.M. v. Bulgaria(Application no. 49669/07), 24 January 2012
Жалбата е по повод прекомерно бавното разследване на случай на изнасилено 13-годишно момиче от 17-годишен младеж и опит за изнасилване и побой от друг 21-годишен младеж. Престъпленията са извършени гр. Стара Загора през март 1991 г. по време на парти в дома на втория и само пристигането на неговата майка преустановява настъпването на по-сериозни последици. Въпреки че самоличността на двамата насилници е установена веднага и са представени безспорни доказателства за извършените от тях престъпления (медицинско освидетелстване и свидетелски показания), разследването е спряно за 8 години поради невъзможността да бъде издирен основният заподозрян (първият младеж), макар че, както се оказва, той никога не е сменял адресната си регистрация. Когато преследването е възобновено, се стига до осъдителна присъда на единия, която поради давност не може да бъде изтърпяна и до прекратяване на производството по отношение на другия обвиняем, тъй като е настъпила абсолютна давност по повод извършеното престъпление. Решенията на съда не са обжалвани.
Съдът приема, че е компетентен да разгледа жалбата на основание и двата критерия – ratione temporis, както и ratione maateriae. Макар че Конвенцията е ратифицирана от Република България на 7 септември 1992 г., разследването към онзи момент е било вече спряно, а е възобновено дълги години след тази дата. Колкото до факта, че жалбоподателката не е обжалвала решенията на националните съдилища по повод прекратяването на производството и погасяване възможността за изтърпяване на присъдата, с оглед действащото законодателство подобно обжалване не би имало никакъв позитивен ефект, поради което Съдът заключава, че оплакването за нарушение на чл. 3 е допустимо.
Съдът достига до извода, че бездействието на властите в продължение на осем години да открият обвинения в изнасилване (предвид факта, че той никога не е променял постоянната си регистрация)и те не са предприели никакви действия по издирването му, граничи с произвол, особено като се вземе предвид тежестта на извършеното престъпление и ниската възраст на жертвата.
Съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди на жалбоподателката.
………………………………………………
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и
процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)+ чл.6 (право на справедлив процес)+ чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговият адвокат)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Жалбата е по повод лошото отношение на полицията и затворническата администрация в следствения арест и затвора в гр. Варна. Жалбоподателят повдига оплакване, че е бил бит от полицията, за да изтръгнат от него признания, че е участвал в престрелка и е убил полицай, както и че е извършил редица други престъпления. Въпреки констатираните наранявания при медицинското му освидетелстване прокуратурата отказва да образува досъдебно производство и да разследва фактите на упражненото насилие с аргумента, че то е било употребено в рамките на закона и при задържане на опасен престъпник. Жалбоподателят повдига оплакване и за упражненото над него насилие от затвърническата администрация в гр. Варна през януари 2003 г. , както и по повод лошите условия в затвора.
Съдът установява нарушения на чл. 3 във връзка с употребата на насилие над жалбоподателя от полицейските служители при задържането му и непосредствено в дните след това през януари 2001 г., по повод употребата на сила от затворническите власти през декември 2003 г., както и поради липсата на ефективно разследване във връзка с повдигнатите оплаквания на жалбоподателя за упражненото над него насилие и във връзка с лошите условия на живот във Варненския затвор. По повод последното нарушение (за лошите условия в затвора) е установено нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
Съдът отказва да разгледа самостоятелно оплакванията на жалбоподателя в светлината на чл. 3 относно нечовешкото и нехуманно отношение към осъдените на доживотен затвор с и без право на замяна по повод липсата на всякаква възможност за хуманизиране на техния режим чрез предоставяне на възможност за обучение и интегриране на тези лица с останалата общност в местата за изтърпяване на наказание. В тази връзка е изложено особеното мнение на националния съдия г-жа Калайджиева.
Установени са наред с това нарушения на чл. 6§1, както и на чл. 8.
……………………………………………………………..
чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+чл.5§4(невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)+чл.6§1 (липса на достъп до съд)
Stanev c. Bulgarie( requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
Жалбоподателят бил поставен под ограничено запрещение и в началото на 2002 г. му бил определен като попечител общински служител, който през декември същата година го настанил в социалния дом за душевно болни в с. Пастра без да го информира и да вземе неговото съгласие. В това социално заведение условията за живот са били нечовешки и унизителни – сградите били порутени и в лошо състояние; не били достатъчно отоплени, поради което настанените там били принудени през зимата да спят с връхните си дрехи; можели да се къпят по веднъж седмично, а сервизните помещения били порутени и опасни; храната била недостатъчна и настанените там били принудени да гладуват – всички това е установено от международната Комисия за превенция на изтезанията, нечовешкото и нехуманно отношение на Съвета на Европа. Съдът отбелязва, че когато едно лице е поставено във властта на официалните институции (в случаите на лишаване от свобода или когато е с цел запазване на здравето и живота му), последните са длъжни да осигурят условия, които да не унижават достойнството на личността и да не се отнасят нехуманно. Доколкото в продължение на повече от 7 години държавата не е изпълнила тези снвои ангажименти, Съдът установява нарушение на чл. 3. Поради липсата на възможност да се претендира обезщетение при наличие на нарушение на чл. 3 във вътрешното законодателство, е констатирано нарушение и на чл. 13.
Съдът установява и три нарушения на чл. 5.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
……………………………………………..
чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – процесуални аспекти)
Case of Biser Kostov . Bulgarie (Application no 32662/06),10 January 2012
Жалбоподателят е повдигнал оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод нанесените му средни телесни повреди от страна на собственик на супермаркет и неговия управител, които са го заподозряли (както се оказва впоследствие неоснователно), че е откраднал малка бутилка водка на стойност 1.20 лв. В резултат на побоя той е приет в болница с 10 счупени ребра,увреждания на белите дробове и бъбреците и други тежки контузии, където претърпява сериозна операция и престоява две седмици. Срещу извършителите не е повдигнато обвинение за причинените му средни телесни повреди. С четири последователни и идентични по мотивите си постановления прокурор от Окръжната прокуратура в Ямбол прекратява производството с мотива, че не са налице достатъчно доказателства, че именно посочените от жалбоподателя лица са му причинили уврежданията. Всяко от постановленията е отменяно от четирима различни съдии от Окръжния съд с мотива, че са незаконосъобразни и необосновани. По искане на едно от уличените лица на осн. чл. 239а НПК (отм.) съдът определя двумесечен срок за внасяне на обвинителен акт в съда или прекратяване на производството. В този срок такъв не е изготвен и на 09.02.2006 г. наказателното производство е прекратено. Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради неизпълнението на позитивните задължения на държавата. Той изтъква, че когато оплакването е свързано с упражняването на насилие от частни лица, задължението на държавите,
произтичащо от чл. 1 на Конвенцията, се състои в това да проведат независимо официално разследване по случая. По делото на жалбоподателя такова не само че не е проведено, но е отхвърлена жалбата му за отвод на предубедения прокурор, а извършената проверка от страна на Върховната касационна прокуратура не приключва с мнение за налагане на дисциплинарна отговорност на прокурора (междувременно повишен в ранг и длъжност), тъй като според неговия пряк р ъководител, той бил добър професионалист, а отказът да се повдигне обвинение в конкретния случай не бил умишлен.
Към решението е приложено допълващо становище на съдиите Калайджиева и Гаетано, които намират, че Съдът е следвало да
констатира не само липсата на ефективност на разследването, но преди всичко - на такова разследване, което е в състояние да доведе до установяване отговорността на съответните лица с цел тяхното наказване. Те изтъкват, че подобно толериране на насилието, нахвърлящо пределите на чл. 3, от страна на властите, подкопава общественото доверие в законността и върховенството на закона.
………………………………………………………….
чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти) +чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита .във връзка с нарушението на чл.3)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)+чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)
Case of Shahanov c. Bulgarie (Application no 16391/05),10 January 2012
Жалбоподателят, който изтърпява наказание доживотен затвор в Пловдивския затвор за извършен грабеж, придружен с убийство, повдига оплаквания за нарушения на редица негови права по Конвенцията. Съдът установява пет самостоятелни нарушения. Той констатира нарушение на чл. 3 поради лошите битови условия във Варненския затвор, където жалбоподателят пребивава от 2002 до 2009 г., тъй като е обитавал влажна и ветровита килия, бил е принуден да задоволява естествените си нужди в кофа в същото помещение, а същевременно е имал възможност да ползва баня веднъж на две седмици. Съдът констатира наред с това нарушения на чл. 6 и чл. 8. Във връзка с установените нарушения на чл. 3 чл. 6 Съдът намира, че са налице нарушения и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
………………………………………………..
ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност
чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§4(невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)+чл.6§1 (липса на достъп до съд)+ чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)
Stanev c. Bulgarie( requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
През 2000 г. и 2001 г. жалбоподателят, който живеел в Русе, е признат от националните съдебни инстанции за ограниченто дееспособен и е поставен под ограничено запрещение поради страданието му от шизофрения по искане на близките му. Никой от тях не пожелал да стане негов попечител, поради което през 2002 г. органът по настойничеството и попечителството (кметът на общината) определил служебно общински служител да изпълнява тази функция. На 10 декември 2002 г. последният настанил жалбоподателя в дома за дошевноболни в с. Пастра, община Рила, без да го информира и да вземе неговото съгласие. Оттогава той живее там и негов попечител става директорът на дома. Съдът установява три самостоятелни нарушения на чл. 5:
Нарушение на чл. 5§1 поради незаконното ограничаване свободата на жалбоподателя – не е взето съгласието му при настаняването, няма определен срок за престой, няма възможност за преразглеждане на диагнозата му и периодично освидетелстване, макар че не са представени доказателства, че негово поведението му е опасно за самия него или за околните. Съдът заключава, че лишаването от свобода не е било осъществено при условията, предвидени в закона, не е отговаряло на изключението, предвидено в чл. 5§е или на другите хипотези.
Нарушение на чл. 5§4 поради това, че жалбоподателят не е имал правото директно да сезира съда по повод настаняването му в заведение и за преразглеждане на наложеното му ограничение.Съдът изтъква, че това етака, тъй като в националното законодателство не е прието, че настаняването в заведения за психично болни лица е вид лишаване от свобода. Поради това не е предвидена никаква възможност и за периодичен контрол от страна на съдилищата доколко не са се променили предпоставките, дали основание за настаняване в заведение.
Нарушение на чл. 5§5 поради това, че в националното законодателство не е предвидена възможност да се претендира обезщетение за незаконното задържане/лишаване от свобода на жалбоподателя.
Съдът установява нарушения и на чл. 3 в неговите материално-правин аспекти, чл. 13 във връзка с чл. 3 и на чл. 6.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
………………………………………………………..
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (наказателни аспекти)
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл. 2 от Протокол № 4(свобода на придвижване)
Case of Dimitar Ivanov v. Bulgaria (Application no 19418/07), 14 February 2012
/решение на комитет от трима съдии/
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок във връзка с наказателно производство, започнало през октомври 1995 г., по което не са извършвани никакви действия до октомври 2004 г., когато на жалбоподателя е предявено обвинение в негово отсъствие (докато е в чужбина) в присъствието на назначен служебен адвокат. Съдебната фаза на процеса приключва окончателно през март 2007 г. с участието на жалбоподателя, който е осъден на 1 г. лишаване от свобода и на осн. чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Във връзка с нарушениета на чл. 6§1 съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита.
Съдът установява и нарушение на чл. 2 от Протокол 4.
…………………………………………
чл.6§1 (право на справедлив процес- достъп до съд)
Case of Stoyanov v. Bulgaria(Application no. 39206/07), 31 January 2012
Жалбоподателят е бил издирван за други престъпления, когато на 24.09.2002 г. извършва убийство на своята приятелка и се укрива от властите. Тъй като не е открит на адреса на постоянното си местоживеене, той не е информиран за образуваното досъдебно производство във връзка с извършеното убийство, не му е връчено постановление за привличане като обвиняем, нито е информиран за изготвения обвинителен акт. В хода на досъдебното производство следователят назначава служебен защитник, който не прави никакви доказателствени искания. В негово отсъствие започва съдебен процес без властите да съберат доказателства дали жабоподателят желае да избегне наказателното преследване и да не участва в съдебния процес. Той е осъден задочно на 16 г. лишаване от свобода и научава за последната си присъда след залавянето му през април 2006 г. Въпреки направеното искане за възобновяване на съдебното производство, националните съдилища отказват да удовлетворят молбата му. Жалбоподателят повдига оплакване, че определената му присъда и наложеното му наказание са незаконни, защото са постановени в негово отсъствие.
Съдът приема, че, за да се спазят гаранциите за справедлив процес при задочно осъждане ( par contumace/ in absentia), е наложително лицето да бъде информирано, че срещу него започва наказателно преследване. Това е изискване както от процесуална, така и от материална гледна точка, за да се гарантира ефективното упражняване на правата на обвиняемия. Доколкото в настоящия случай правителството не успява да докаже, че жалбоподателят е бил информиран за образуваното на 24.09.2002 г. срещу него производство, както и за новите обвинения, повдигнати на 20.11.2003 г., за да не се стигне до отказ от правосъдие, е било необходимо жабоподателят да може да поиска възобновяване на производството, в хода на което да му бъдат предявени обвинения в убийство и незаконно притежаване на оръжие.
……………………………………………………….
чл.6§1 (право на справедлив процес)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговият адвокат)+чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя във връзка с изтръгнатите чрез насилие негови самопризнания, които са взети предвид от трите национални инстанции, които установяват, че правото му на защита не било накърнено.
Констатирани са и нарушения на чл. 3 във връзка с оплакванията за упражнено насилие от страна на полицията и затворническата администрация, липсата на ефективно разследване и лошите условия във Варненския затвор, както и нарушение на чл. 8.
………………………………………………………..
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл.13)+чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)
Case of Shahanov c. Bulgarie (Application no 16391/05),10 January 2012
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод водено срещу жалбоподателя наказателно производство за кражба на автомобили, като за начален момент той приема датата на задържането на последния – 24.04.2000 г., а за краен – датата на постановлението на окръжна прокуратура в Пловдив, с което производството срещу него е прекратено поради липса на достатъчно доказателства. Тъй като по националното законодателство не е допустимо получаване на обезщетение в посочената хипотеза, съдът констатира нарушение и на чл. 13.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 3.
…………………………………
ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес (гражданскоправни аспекти)
чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)
Case of Nikolov and Others v. Bulgaria (Applications nos. 44184/05, 22250/06 and 37182/07), 21 february 2012
В решението са обединени за общо разглеждане три жалби по повод три самостоятелни процеса, свързани с производства за незаконно уволнение. Едната от тях е заличена от списъка на делата поради липса на комуникация от страна на жалбоподателя. По останалите две Съдът намира нарушение на чл. 6§1, макар и като цяло процедурите пред три инстанции да са продължили съответно 4 години и 4 месеца и 3 години и 10 месеца. С оглед характера на спора и сложността му, интереса за жалбоподателите и поведението им, Съдът установява, че властите не са действали с нужното усърдие. Той взема предвид, че е твърде голямо забавянето във фазата на касационното обжалване, което в първия случай е 1 година, 11 месеца и половина, а във втория – 2 години и 6 месеца. Същевременно Съдът установява, че липсва възможност за използване на процедурата „жалба за бавност”, когато производството се развива пред ВКС, а жалбите до Инспектората на ВСС не са ефективно вътрешно-правно средство за защита.
……………………………………………………………………………………………….
чл.6§1 (липса на достъп до съд)+чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост)
Case Puleva and Radeva v. Bulgaria (Application no 36265/05), 14 February 2012
Жалбоподателките са били наемателки на общинско жилище от 1991 г. От 1994 г. те отправят многократно покани до община Поморие за закупуването му. Процедурата започва неколкократно, но не се стига до подписването на договор. През 1997 г. жалбоподателките извършват голям ремонт на жилището и предлагат на общината да приспадне изразходваните средства от продажната цена на имота. През 2000 г. те предявяват иск за заплащане на извършените от тях ремонтни работи. С влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд общината е осъдена да заплати 21 660 лв. Сумата не е изплатена от общината поради липса на средства в бюджета. Не е прието и предложението на жалбоподателките за приспадане на дължимата сума от евентуалната продажна цена на жилището, което те са желаели да закупят. Междувременно общината започва производство срещу жалбоподателките за неплатени наеми. През октомври 2010 г. производството е прекратено, а през май 2011 г. между страните е постигнато споразумение за изплащане на дължимите сума, както и за продажба на общинското жилище след приключване на съответните процедури.
Съдът изтъква, че правото на достъп до съд би било илюзорно, ако едно окончателно влязло в сила решение не може да бъде изпълнено. Той констатира, че в настоящия случай властите са бездействали в продължение на шест години, което е неоправдано да се извинява с финансови затруднения. Съдът установява и нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
……………………………………………………….
чл.6§1 (липса на достъп до съд)+чл.3 (забрана за нехуманно третиране – материалноправни аспекти)+чл.13 във вр. с чл. 3 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§4 (невъзможност за обжалване на лишаването от свобода)+чл.5§5(невъзможност за получаване на обезщетение за незаконното лишаване от свобода)
Stanev c. Bulgarie( requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
Жалбоподателят е поставен под ограничено запрещение през 2001 г. по искане на близките му на основание поставената му диагноза шизофрения през 1975 г. Назначеният служебно попечител от общинската администрация го настанява без негово знание и съгласие в социалния дом за душевно болни в с. Пастра. Въпреки многократно изразените молби до кмета на гр. Рила и до директора на дома да бъде преосвидетелстван и да бъде сезиран съдът, за да преразгледа неговото дело, никое от длъжностните лица не предприема никакви действия в тази насока. Макар че частна психиатрична експертиза констатира, че симптомите на заболяването щизофрения са сходни с тези при алкохолната болест и жалбоподателят няма признаци да е неспособен да се грижи за себе си, нито е опасен за обществото , той не е могъл пряко да се обърне към съда.Съдът отбелязва, че в направено изследване на националните законодателства в 17 от 20 държави е предвиден пряк достъп до съд за лица, които са с ограничена дееспособност. В този аспект са и редица международни инструменти, които препоръчват подобни законодателни решения. Съдът констатира, че в българското законодателство не съществува такава правна възможност, нито доснтатъчно гаранции за лица с ограничена дееспособност да сезират пряко съда за преразглеждане на постановените решения. На това основание той достига до извода, че жалбоподателят е бил лишен от правото на достъп до съд, което е иманентна част от правото на справедлив процес.
Съдът установява наред с това нарушение на чл. 3, чл. 13 във връзка с чл. 3 и три нарушения на чл. 5.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
………………………………………………….
ЧЛЕН 8 – право на неприкосновеност на личния и семейния живот
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията между затворник и неговия адвокат)+чл.6 (право на справедлив процес)+чл.3 (забрана за нечовешко и нехуманно третиране – материално-правни и процесуални аспекти)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита във вр. с чл. 3)
Affaire Iordan Petrov c. Bulgarie (Requête no 22926/04) 24 janvier 2012
Съдът установява нарушение на чл. 8 във връзка с оплакването на жалбоподателя, че две писма на неговата адвокатка са били отворени и фотокопирани, макар че съответната норма от действащия закон (ЗИН) е била обявена за противоконституционна, поради което действията на администрацията на затвора в гр. Варна не са се основавали на действаща норма на нац;ионалното законодателство. Съдът отказва да разгледа самостоятелно оплакването за ограничаване правото на жалбоподателя за телефонни разговори с неговия адвокат. В тази връзка има особено мнение на съдията Бианку.
Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 13 във вр. с чл. 3 и чл. 6.
…………………………………………………..
чл.8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)+чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6)+ чл.3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл.13)
Case of Shahanov v. Bulgaria (Application no 16391/05),10 January 2012
Съдът установява нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията на жалбоподателя от страна на администрациите на Варненския и Пловдивския затвор, тъй като те не са му разрешавали да провежда телефонни разговори с адвоката си, а наред с това кореспонденцията му с него е била подложена на контрол. Съдът установява наред с това нарушения на чл. 3, чл. 6 и чл. 13 във връзка с чл. 3 и чл. 6.
………………………………………………
ПРОТОКОЛ 1
чл. 1 от Протокол 1 (право на собственост)+ чл.6§1 (липса на достъп до съд)
Case Puleva and Radeva v. Bulgaria (Application no 36265/05), 14 February 2012
Жалбоподателките са били наемателки на общинско жилище от 1991 г. През 1997 г. те извършват голям ремонт на жилището и предлагат на общината да им го продаде, като приспадне изразходваните средства от продажната цена на имота. През 2000 г. те предявяват иск за заплащане на извършените от тях ремонтни работи. С влязло в сила решение на Бургаския апелативен съд общината е осъдена да им заплати 21 660 лв. Сумата не е изплатена от общината поради липса на средства в бюджета. Не е прието и предложението на жалбоподателките за приспадане на дължимата сума от евентуалната продажна цена на жилището, което те са желаели да закупят. Междувременно общината започва производство срещу тях за неплатени наеми. През октомври 2010 г. производството е прекратено, а през май 2011 г. между страните е постигнато споразумение за изплащане на дължимите сума, както и за продажба на общинското жилище след приключване на съответните процедури.
Доколкото жалбоподателките са имали признато вземане с влязло в сила решение и то представлява собственост, Съдът изтъква, че продължителното неизпълнение от страна на общината е накърнило правото им на собственост и установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Констатирано е нарушение и на чл. 6§1.
………………………………….
ПРОТОКОЛ 4
чл. 2 от Протокол № 4(свобода на придвижване)+ чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+чл.13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението на чл. 6§1)
Case of Dimitar Ivanov v. Bulgaria (Application (no 19418/07), 14 February 2012
/решение на комитет от трима съдии/
Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок във връзка с наказателно производство, което започва през 1995 г. и приключва през март 2007 г., когато жалбоподателят е осъден на 1 г. лишаване от свобода и на осн. чл. 66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
В периода 2001-2004 г. жалбоподателят неколкократно напуска страната и работи в чужбина, но се връща неизменно в страната. През 2007 г. РДВР-Пазарджик налага забрана за жалбоподателя да пътува извън страната. Принудителната административна мярка е обжалвана, но е оставена в сила от съдилищата, които не вземат предвид нито факта, че пътуванията на жалбоподателя са свързани с работа в чужбина за издръжка на семейството му, както и че той неизменно се е връщалв страната. Върховният административен съд намира, че тези обстоятелства са неотносими към случая. Съдът установява нарушение на чл. 2 от Протокол 4 във връзка с нарушената свобода на придвижване.
Съдът установява нарушения и на чл. 6§1 и чл. 13.
Имахме лекторка по бизнесюриспруденция, която твърдеше, че имаме едни от най-строгите закони. Незнам при това положение, защо продължават да се случват подобни недоразумения!