ПРЕДВАРИТЕЛНА ЖАЛБА
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЖАЛБА ДО СЪДА
(материалът е предназначен за юристи)
Тези, които са разглеждали специалния вид пълномощно, който фигурира на сайта на Европейския съд, вероятно са обърнали внимание, че в него има една рубрика: “Дата на първото писмо” и сигурно са се питали какво има предвид съдът и какво следва да се напише на това място.
Първото писмо предшества истинската жалба във вида, в който тя трябва да бъде подготвена. Изпраща се обикновено тогава, когато до изтичането на крайния срок остават броени часове или дни, а за подготовката на жалбата време няма. Понякога е необходимо повече време и за събиране на много по обем доказателства или за приключване/започване на процедура, за която Съдът непременно следва да бъде уведомен, че върви, за да не бъде жалбата обявена за недопустима. За да се “спре” шестмесечния срок (от датата на последния вътрешносъдебен акт, постановен в редовно, а не в извънредно производство), понякога се налага да бъде изпратен някакъв по-малък по обем материал, в който да се изрази по-скоро намерението на лицето да подаде жалба. Това е т.н. “първо писмо”.
В отговор в рамките на 1-3 месеца Съдът изпраща формуляр на жалба и писмо, в което уведомява, че му е станало ясно, че клиентът ви желае да подаде жалба, тя е била заведена под определен номер, който фигурира и на самото писмо. В него се определя краен срок, в който попълненият формуляр на жалбата следва да бъде изпратен (брои се денят на изпращане, а не на получаване на плика).
Как трябва да изглежда тази предварителна жалба? Ами това в общи линии е нещо като резюме на основната жалба. Няма някакви специални писани правила, затова никой не е поставял изисквания или ограничения . Бих могла да споделя своя опит, тъй като често прибягвам до подготвянето на такива жалби.
Понякога правя нещо като кратък увод, в който пояснявам кой е жалбоподателят – напр. търговско дружество с еди какъв си предмет на дейност или лице, което е лишено от свобода и в момента изтърпява наказание еди къде си и т.н.
В първата част излагам последователно най-важните факти (горе-долу в обема на една искова молба). Обикновено ги номерирам в хронологична последователност – 1,2,3 и т.н. Прилагам минимум доказателства – 5-6 копия от документи, сред които обезателно последното съдебно решение (ако са твърде много, наред с него и още 1-2, но не всичките). Обикновено като разказвам случая, дадено твърдение подкрепям със съответния документ, на който се позовавам под линия. На този етап няма нужда от експертизи, скици, съдебни протоколи, писмени бележки и жалби. Всички допълнителни документи можете да приложите в зависимост от характера на оплакването по ваша преценка, когато подготвяте основната жалба. Избягвам да правя коментар в тази част, само разказвам какво се е случило последователно в хронологичен порядък, но кратко. Поставям и някакво заглавие с блокшрифт, например “Фактите по случая”. В зависимост от обема на информацията, тази част може да е 2, но може и 4-5 страници.
Във втората част , която озаглавявам “Оплаквания”, обосновавам оплакванията си относно това какви нарушения на конкретни права са допуснати, според мен. Обикновено изложението е от половин страничка за всяко отделно нарушение, но винаги посочвам аргументи, а не изброявам просто текстовете на Конвенцията.
Накрая, като последна част на моята предварителна жалба , озаглавена “По изискванията за допустимостта на жалбата”, излагам в две изречения становището си, че жалбата е допустима, съгласно чл. 35 от Конвенцията, защото повдигнатите оплаквания са за нарушения, попадащи в предметния обхват на Конвенцията (т.н. ratione materiae) и са направени преди изтичането на 6-месечния срок (т.н. ratione temporis), в случай че не става въпрос за т.н. “продължаващо нарушение”. От 1 юни тази година ще се налага да изтъкваме аргументи и във връзка с третото условие за допустимост – жалбата да не е малозначителна или самия интерес, който е засегнат, да няма такъв характер. Този критерий е най-неясен и затова тепърва по него ще се създава практика.
Първото решение, в което Съдът се позова на него, е по едно румънско дело, в което основният довод е свързан с това, че самият имуществен интерес бил твърде незначителен (90 евро)и не било доказано претендираното неизпълнение на задълженията от страна на една агенция за автобусни превози, с която жалбоподателят е пътувал от Букурещ до Мадрид ( Adrian Mihai Ionescu c. Roumanie -requête no 36659/04, решение от 28.06.2010 г.) Съдебния процес, започнат от жалбоподателя пред местните съдилища, приключил неуспешно и искът му бил отхвърлен, поради което той сезирал Европейския съд с оплакване за допуснато нарушение на чл. 6.1. Тук Съдът приема, че в приключилото съдебно производство не са били нарушени процедурните права на жалбоподателя, на страните е било предоставено правото да представят своите доказателства. Наред с това, самият претендиран интерес (оценен от самия жалбоподател на 90 евро) е твърде незначителен с оглед имущественото състояние на жалбоподателя. Решението е взето с мнозинство, но все още до него няма достъп на сайта на Съда, поради което не могат да бъдат установени както мотивите за постановяването му, така и особените мнения, които очевидно са налице.
И така, ако се върнем на нашата предварителна жалба и на рубриката в пълномощното, възможна е ситуация, при която предварителната жалба си е написана от самия заинтересован, а той да дойде при вас като получи вече формуляра и разбере, че нещата не са по силите му. Тогава в пълномощното, което ще попълните, посочвате датата на това първо писмо, което е било изпратено в Страсбург.
Понякога аз предпочитам да подготвя тази предварителна жалба не от мое име, а от името на самите жалбоподатели (ако не съм съвсем сигурна доколко бих искала да се ангажирам с нея). Има случаи, когато самите те междувременно се отказват и не се стига въобще до друго по-нататъшно действие. Всичко е въпрос на преценка и аз действам според обстоятелствата.
Предварителната жалба може да бъде придружена с писмо, а може и направо на първата й страница да бъде посочен адресатът. Когато имам пълномощно, предпочитам първия вариант – с придружително писмо, към което прилагам „Предварителна жалба“.