Права на Човека .com

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2005 г.

ЧЛЕН 2 – право на живот

чл. 2(материално-правни аспекти)+ чл. 2 (процесуално-правни аспекти)+ чл. 14 (във връзка с процесуалните аспекти на чл. 2)

Аffaire Natcova et autres c. Bulgarie (Requêtes n^os 43577/98 et 43579/98) 6 juillet 2005.

Решение на Голямото отделение

Предмет на жалбите е причинената смърт от страна на военна полиция при  задържане на двама младежи от ромски произход, избягали от казармата през юли 1996 г., които са били застреляни в гръб. Първо отделение на Съда в решението си от 26.02.2004 г.  установява нарушения както на материално-правните , така и на процесуалните аспекти на чл. 2, поради неоправданото и непропорционално използване на сила и поради неефективността на проведеното разследване във връзка с употребата на огнестрелно оръжие от страна на единия полицай. Съдът не намира за необходимо да изследва самостоятелно оплакването за липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита(чл. 13), но констатира нарушение на чл. 14 във връзка с двата аспекта на чл. 2.  По искане на българското Правителство, допуснато до разглеждане, по това дело се произнася Голямото отделение, което в своето решение от 6 юли 2007 г. намира нарушение на чл. 14 само  във връзка с това, че властите не са провели ефективно разследване дали убийството не е било извършено поради расистки подбуди, а с мнозинство от 11 на 6 гласа приема, че няма достатъчно убедителни доказателства за нарушение на чл. 14 във връзка с материално-правните аспекти на чл. 2.

……………………………………….

ЧЛЕН 3 – забрана за изтезания и нечовешко третиране

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)  + чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)

Case of Kehayov v. Bulgaria (Application no. 41035/98), 18 January 2005

Съдът приема, че кумулативните последици от необосновано строгия режим, на който жалбоподателят е бил подложен, материалните условия в килията и прекараното в нея време,  надвишават неизбежното равнище, свързано със задържането,  и намира, че причиненото в резултат на това страдание надхвърля необходимите предели съгласно член 3 от Конвенцията.Той констатира нарушения и на чл. 5§3 и чл. 5§4 .

 ……………………………………..

чл. 3(забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)+чл. 5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)

Case of I.I. v. Bulgaria (Application no. 44082/98), 9 June 2005

Предмет на жалбата са оплаквания по повод условията на задържане в следствен арест и законността на самото задържане.Отчитайки кумулативния ефект на прекомерно строгия режим, на който жалбоподателят е бил подложен, материалните условия, в които е бил държан и конкретното въздействие на тези условия и режим върху здравето на жалбоподателя, Съдът счита, че условията на задържането му  представляват нечовешко и унизително отношение, противоречащо на член 3 от Конвенцията („Съдът е поразен от факта, че не му е било разрешено – без да бъде изтъкната нито една законна причина – да прилага лекарството си срещу псориазис толкова често, колкото е имал нужда.”(§77); «Липсата на ресурси не може принципно да оправдае условия на задържане, които са толкова лоши, че да се доближат до прага на жестокост, противоречащ на член 3»(§78).

Съдът  установява нарушения и на чл. 5§1, чл. 5§3 и чл. 5§4.

…………………………………

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)  + чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)

Affaire Georgiev c. Bulgarie (Requête n^o 47823/99) 15 décembre 2005

Съдът намира  оплакването по чл. 3 във връзка с лошите условия в следствения арест в гр. Пазарджик за допустимо, но неоснователно. Решението за липса на нарушение е взето с 4 на 3 гласа и е подписано с няколко особени мнения.Съдът установява нарушения на чл. 5§3 и чл. 5§5.

………………………………..

ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност

чл. 5§1(незаконно лишаване от свобода)+ чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)+ чл. 3(забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)

Case of I.I. v. Bulgaria (Application no. 44082/98), 9 June 2005

Съдът заключава, че между 23.55 часа на 31 януари и 15.30 часа на 2 февруари 1998 г. (когато е постановено 24-часово задържане) жалбоподателят е бил лишен от свободата си по смисъла на член 5§1 без законово основание и в нарушение на националното законодателство, поради което е налице нарушение на чл. 5§1. Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друг служител, оторизиран от закона да упражнява съдебна власт по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията. Той намира наред с това, че вътрешният съд не е осигурил съдебен контрол върху предварителното задържане на жалбоподателя в обхват, отговарящ на изискванията на член 5 § 4 от Конвенцията.

…………………………

чл.5§3 ((право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (нарушаване правото на жалбоподателя да се защити ефективно при обжалване на задържането му)+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)

Case of Kehayov v. Bulgaria (Application no. 41035/98), 18 January 2005

Съдът намира нарушение на чл. 5§3, тъй като след задържането му жалбоподателят е бил изправен пред следовател, който не е бил упълномощен да се произнася относно задържането му под стража. Във всеки случай, нито следователят, нито потвърдилият задържането прокурор са били достатъчно независими и безпристрастни за целите на член 5§ 3, с оглед тяхната практическа роля на обвинители и евентуалното им участие като страна в наказателното производство. Съдът намира, че е налице нарушение и на чл. 5§4, тъй като на 19 и 21 януари и 21 май 1998 на адвоката на жалбоподателя е бил отказан достъп до делото, а на 23 януари 1998 е бил възпрепятстван да представлява подзащитния си.

……………….

чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)

Case of Kolev v. Bulgaria(Application no. 50326/99) 28 April 2005

Съдът приема, че продължителното лишаване на жалбоподателя от свобода (приблизително пет години), с изключение на периодите, през които е бил задържан поради неявяване в съда, не е било базирано на релевантни и достатъчни основания, тъй като властите не са се позовали на конкретни  факти и са разчитали изключително на законовата презумпция, основаваща се на сериозността на обвиненията. По отношение на вътрешното право и установената практика, прокуратурата има привилегията да се обръща към съдиите с аргументи, които не се съобщават на жалбоподателя. Следователно, производството не е било равнопоставено.   Съдът отбелязва по-нататък, че в някои случаи разглеждането на жалби на жалбоподателя срещу задържането му е било забавено, поради което също е било в нарушение на чл. 5§4. Съдът установява нарушение и на правото на справедлив процес в разумен срок.

. ……………………………………

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано), 5§4 (липса на възможност за обжалване на задържането)+5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)

Case of Stoichkov v. Bulgaria(Application no. 9808/02) 24 March 2005

Съдът установява, че наказателното производство срещу жалбоподателя от 1988-1989 г. – водено в отсъствие на подсъдимия и чието възобновяване е отказано през 2001 – е в „явно нарушение на разпоредбите на чл. 6 или принципите, закрепени в него“.Последвалото лишаване от свобода на жалбоподателя с цел изтърпяване на наложеното в това производство наказание не може да се счита за оправдано съгласно чл. 5§1, б. „а”.Съдът установява още, че жалбоподателят е трябвало да разполага с възможността съд да разреши въпросния спор (дали е изтекла давността за изтърпяване на наказанието по влязлата в сила присъда преди 10 г. или не) в съответствие с изискванията по чл. 5§4. По българското право обаче всички въпроси относно законосъобразността на изпълнението на наказание лишаване от свобода са били поверени на компетентния прокурор. Не съществува изрична разпоредба, която да въвежда съдебен контрол по тези въпроси  и няма обща процедура за habeas corpus, която да се отнася за всички видове лишаване от свобода. Съдът установява, че българското законодателство не предоставя на жалбоподателя изпълняемо право на обезщетение според изискванията на чл. 5§5 от Конвенцията.

 ……………………………………………

чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода) чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)

Affaire  Asenov c. Bulgarie(Requête n^o 42026/98,)15 juillet 2005

Съдът установява 4 нарушения на чл. 5:

1.  Нарушение на член 5§3 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не бил изправен пред съдия или друг магистрат в момента на неговото задържане;

2.  Нарушение на член 5§3 от Конвенцията що се отнася до продължителността на задържането под стража;

3. Нарушение на член 5§4 от Конвенцията що се отнася до правото на съдебно обжалване на задържането.

4. Нарушение на член 5§1 Конвенцията що се отнася до задържането на жалбоподателя между 9 февруари и 13 април 1998 г. - Софийският районен съд е разпоредил освобождаването на жалбоподателя на 9 февруари 1998 г. След тази дата задържането на заинтересования не попада повече в обхвата на член 5 алинея 1 c). Жалбоподателят е пуснат на свобода на 13 април 1998 г., или 63 дни по-късно.(«По конкретния случай, изглежда трудно да бъде оправдано закъснение от 63 дни с необходимостта, посочена от Правителството, да се провери дали жалбоподателят не трябва да бъде задържан по друга причина или поради извършването на други административни формалности.”(§85). Съдът установява  нарушение на член 6§1 от Конвенцията що се отнася до продължителността на наказателните производства

 …………………………………………….

чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4 (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането) + 6§1 (прекомерна продължителност на наказателния процес)

Case of E.M.K. v. Bulgaria(Application no. 43231/98) 18 January 2005

Съдът установява 3 нарушения на чл. 5:

1.Нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на това, че жалбоподателят не е изправен незабавно пред съдия или друг, упълномощен от закона да упражнява съдебни функции;

2.Нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на това, че задържането на жалбоподателя е неправомерно и извънредно продължително, поради което е накърнено правото на жалбпоподателя на разглеждане на мярката му в разумен срок или освобождаване до процеса, което е гарантирано от член 5 § 3 на Конвенцията.

3.  Нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, тъй като молбите му за освобождаване са разгледани от Софийския градски съд на закрити заседания и от Върховния съд на закрито заседание, но в присъствието на прокурор в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните. В светлината на констатираните нарушения съдът не намира за необходимо да се произнася и по оплакването, че не му е било разрешено периодично преразглеждане на задържането през разумни интервали.

4.  Констатира нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумната продължителност на наказателния процес

 ………………………………………………………….

чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4 (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането)

Case of Emil Hristov v. Bulgaria (Application no. 52389/99), 20 October 2005

Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията (разпоредено е от следовател и потвърдено от прокурор, т.к. е преди измененията в НПК от 2000 г.). Съдът констатира и че вътрешното право не взема предвид аргументите на жалбоподателя относно твърдяната липса на опасност той да се укрие  или да извърши нови престъпления, наличието ан постоянен адрес и няма предишни осъждания. Според него  „властите не са успели да осигурят съдебен контрол на задържането на жалбоподателя до събиране на нови доказателства в обхвата, изискван от член 5 § 4 от Конвенцията. Съответно съществува нарушение на тази разпоредба.”(§59)

……………………………….

чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)

Affaire Roumen Todorov  c. Bulgarie (Requête n^o 50411/99), 20 octobre 2005

Съдът установява нарушение на чл. 5§3 поради прекомерна продължителност на предварителното задържане – повече от 2 години. Той констатира наред с това, че жалбоподателят е бил лишен от възможността лично да се яви пред съда и да поддържа жалбите си срещу предварителното задържане, както и че националният съд е забавил разглеждането им своевмременно, поради което намира нарушение и на чл. 5§4.

………………………………………

чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)

Аffaire Nedyalkov  c. Bulgarie (Requête n^o 44241/98) 3 novembre 2005

Съдът установява две нарушения на чл. 5§3: а) правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, не е било спазено, в нарушение на член 5§3 от Конвенцията; б) съдът приема, че националните власти не са обосновали с достатъчни и относими доводи оставането на жалбоподателя в ареста след изтичането на определен период от време и че  държавните органи не са действали с необходимата бързина предвид обстоятелството, че жалбоподателят бил задържан (от 17 юни 1997 до  24 февруари 1999).

Съдът установява две нарушения и на чл. 5§4: а) той  намира, че доколкото националният съд не е обсъдил, дори накратко, наведените конкретни аргументи от жалбоподателя при обжалване на мярката за неотклонение, осъщественият съдебен контрол с оглед  естеството и обхвата му не отговарят на изискванията на член 5§ 4 от Конвенцията;б) отказът на СГС да разгледа конкретна молба по повод изтекъл пределен срок за задържане под стража с аргумента, че това е в прерогативите на прокурора и произнасянето на прокурор по този повод, който очевидно не притежавал качествата на « съд » по смисъла на член 5§ 4, води до второ нарушение на този текст. Съдът констатира нарушение и на чл. 6§1.

…………………………………………..

чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)

Affaire Kostov c. Bulgarie (Requête n^o 45980/99), 3 novembre 2005

Съдът намира нарушение на член 5§3 от Конвенцията, тъй като жалбоподателят не бил изправен пред съдия в момента на неговото задържане.

Той приема и че е налице нарушение на член 5§4 от Конвенцията поради това, че „(…)Заинтересованият (…) не е могъл да предвиди  колко време трябва да остане задържан, за да получи достъп до съдебен контрол на неговото задържане, което, в момента на разглеждането на въпросната жалба, вече е продължавало четири месеца и при все това не е било контролирано от независим съдия, поради пропуските в системата за задържане под стража, която е в сила през този период”(§34)

………………………………………….

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)+ чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)+чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Popov  c. Bulgarie (Requête n^o 48137/99), 1^er décembre 2005

Съдът установява нарушение на чл. 5§1 по повод продължаването на задържането на жалбоподателя след датата 28 август 1998 г., което  е било извършено при незачитане на сроковете, предвидени във вътрешното право. Съдът приема, че задържане под стража в продължение на 1 г. и 21 дни е било прекомерно и че   „националните власти не са привели в своите решения достатъчно и относими причини, които да обосноват продължаването на задържането на жалбоподателя под стража след изтичането на определен период от време. При тези обстоятелства е безполезно да се разглежда въпросът дали производството е било водено с дължимото усърдие”(§49).На това основание той установява нарушение на чл. 5§3. Наред с това са установени две нарушения  на чл. 5§4, тъй като националният съд не е осъществил контрола, който е необходим, за да прецени основателността на задържането под стража и не е разгледал своевременно няколко молби на жалбоподателя, че е изтекъл максималният срок от 1 година за задържането. Съдът установява и нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок, както и на  чл. 13.

………………………….

чл.5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му)+чл. 5§5 (липса на обезщетение за незаконното задържане)+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране – материално-правни аспекти)

Affaire Georgiev c. Bulgarie (Requête n^o 47823/99) 15 décembre 2005

Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изправен пред съдия или друго лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции по смисъла на член 5 § 3 от Конвенцията ( т.к. е преди измененията в НПК от 2000 г.).Съдът констатира, че доколкото по националното право задържането, разпоредено не от съдия не е в нарушение на закона, то не е предвидена  и законова възможност за обезщетение, поради което е налице нарушение и на  чл. 5§5.

Съдът намира  оплакването по чл. 3 във връзка с лошите условия в следствения арест в гр. Пазарджик за допустимо, но неоснователно.

……………………………………….

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес(наказателно-правни аспекти)

чл.6§1(справедлив процес в разумен срок)+ чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)+чл.5§1(незаконно лишаване от свобода)

Affaire  Asenov c. Bulgarie(Requête n^o 42026/98,)15 juillet 2005

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 по отношение на всяко едно от двете наказателни производства срещу жалбоподателя. Изследвайки внимателно причините за забавянията, той установява, че те са били по вина на властите. Съдът констатира и четири самостоятелни нарушения на чл. 5.

……………………………………….

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателния процес)+ (чл. 5§3 (право на лицето да бъде изправено  пред съд след задържането му и неразумна продължителност на задържането)+ 5§4  (неравнопоставеност на жалбоподателя при обжалване на задържането) 

Case of E.M.K. v. Bulgaria(Application no. 43231/98) 18 January 2005

Съдът установява нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумната продължителност на наказателния процес – от 8 май 1996, когато жалбоподателят се предава на властите, до 11 февруари 2002, когато решението на Софийския апелативен съд става окончателно.  Следователно, продължителността е пет години и девет месеца. Съдът отбелязва, че на 11 март 1999 Софийският апелативен съд отменя оправдаването на жалбоподателя въз основа на единственото основание, че при производстото, предшестващо това оправдаване жалбоподателят не е бил правомерно обвинен и така не било ясно дали той е разбрал естеството и причината за отправеното му обвинение . Европейският съд намира това решение за странно, защото при постановяването му Софийският апелативен съд не е взел предвид факта, че оправдаването ефективно е поправило всички предишни нарушения на правата на защита на жалбпоподателя.

…………………………………………………………………….

чл. 6.1. (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of  Sidjimov  v. Bulgaria (Application no. 55057/00) 27 January 2005

Съдът установява нарушение по повод   наказателно производство, започнало през август 1993, което към  ноември 2004 все още било висящо на фаза досъдебно производство. „(…)Властите били виновни за забавяне от приблизително две години, а именно от юни 1994 до юли 1996, в който период делото многократно било връщано на етапа на разследване. След юни 1996 във връзка с производството не са били извършвани никакви следствени действия.”(§34)»(…)Съдът счита, че твърдяната сложост на делото не може да оправдае пълния неуспех на държавните органи да извършат разследване. Tози неуспех е особено сериозен с оглед обстоятелството, че е повдигнато обвинение за многократно изнасилване на непълнолетно лице, отвличане и склоняване към проституция.”(§35) Съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита на нарушеното право на справедлив процес в разумен срок.

 ……………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+ чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне)

Case of Kolev v. Bulgaria(Application no. 50326/99) 28 April 2005

Съдът отбелязва, че от датата на задържането му – 11 май 1994 г. и   към времето на последната информация от страните – февруари 2005, производството все още е било висящо на етапа на съдебния процес, така че въпросният период е продължил най-малко десет години и девет месеца. Макар че Софийският градски съд е потърсил полицейско съдействие, за да осигури присъствието на лицата, призовани за разглежданията, тези мерки очевидно са били неефективни на практика. («Не е работа на Съда да предложи на българското правителство средствата за справяне с проблема. За целите на настоящото дело, Съдът отбелязва, че властите не са прибегнали до подходящите процесуални или други средства да сведат забавите до минимум.»,§96). Отделно от това  вследствие оттеглянето на председателстващия съдия се е наложило процесът да започне отначало, тъй като още от началото не е бил назначен втори съдия. Последващото забавяне също е по вина на властите, поради което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок.

…………………….

чл.6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд)

Affaire Nedyalkov  c. Bulgarie (Requête n^o 44241/98) 3 novembre 2005

Съдът констатира нарушение на чл. 6§1 по повод прекомерната продължителност на наказателното производство (като начален момент се приема датата на задържане в изпълнение на издадената срещу жалбоподателя международна заповед за задържане на 20 август 1996, а присъдата е от  15 септември 2004), като установява пропуски както в работата на органите на досъдебното производство, така и на националния съд.Той констатира наред с това по две нарушения на чл. 5§3 и чл. 5§4

……………………………………………………………………….

чл.6§1(право на справедлив процес в разумен срок)+чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+чл.5§3 (прекомерна продължителност и необоснованост на задържането под стража)+чл. 5§4 (липса на равнопоставеност в производството по оспорване на мярката за неотклонение и забавено произнасяне и липса на достъп до съд).

Affaire Popov  c. Bulgarie (Requête n^o 48137/99), 1^er décembre 2005

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок, тъй като продължителността от 5 години само за стадия на досъдебното производство, след което делото е прекратено, е прекомерна и неоправдана. Доколкото в националното право не е предвидена обезвреда в случаи като този, е констатирано и нарушение на чл. 13.Съдът установява и няколко нарушения на чл. 5.

 ………………………………………………………………………………..

ЧЛЕН 6 –  право на справедлив процес (гражданскоправни аспекти)

чл. 6§1( право на справедлив процес –достъп до съд)

Case of Mihailov v. Bulgaria(Application no. 52367/99), 21 July 2005

Съдът отбелязва, че Върховният административен съд изрично е отказал да разгледа жалбата на жалбоподателя срещу решението на ЦТЕЛК от 18 юни 1998 (спор по повод отказ  за определяне на първа група инвалидност), мотивирайки  се с разпоредбите на няколко нормативни акта, които очевидно изключват съдебен преглед на такива решения по действалото към онзи момент законодателство.

……………………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес- достъп до съд)

Case of I.D. v. Bulgaria (Application no. 43578/98) 28 April 2005

Съдът констатира,че вътрешните съдилища, които са разглеждали иска на жалбоподателката (за причинени вреди в резултат на професионално заболяване по чл. 200 КТ), не са преценили самостоятелно факта, който е бил от решаващо значение за решаване на случая и вместо това са избрали да спазят заключенията на административния орган (специализираните експертни лекарски комисии). Така те сами са се лишили от юрисдикцията да разгледат всички въпроси по съществото и правото, релевантни към спора, заведен при тях съгласно изискванията на член 6 § 1.Ето защо той установява, че е допуснато нарушение на чл. 6§1

…………………………………………………..

чл. 6§1 (справедлив процес – равенство на средствата и право на достъп до съд)+ чл. 1 от Протокол 1 (незаконно лишаване от собственост)

Affaire Capital Bank AD c. Bulgarie(Requête n^o 49429/99), 24 novembre 2005

Съдът намира, че  решението на съдилищата да приемат констатацията на БНБ за обявяването на банката в неплатежоспособност без да я подложат на някаква критика или обсъждане, съчетано с липсата на каквито и да било средства за надзор (като назначаване на експерти, например) върху тази констатация в производство по пряк съдебен контрол, не е било обосновано и е нарушило принципа за равенство на средствата в процеса. Второто нарушение се заключава в това, че банката е била представлявана от лица, зависими от другата страна по делото (синдикът, който се назначава от БНБ, а именно БНБ е поискала обявяването на банката в несъстоятелност). Така банката жалбоподател не е могла, особено при разглеждане на делото от Върховния касационен съд, да изложи по подходящ начин гледната си точка в хода на процеса и да защити интересите си.Съдът установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1.

 ………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)+ чл.13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Todorov  v. Bulgaria (Application no. 39832/98) 18 January 2005

Съдът намира нарушение по повод прекомерната продължителност на граждански процес по ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди от Митническата администрация в Пловдив, издала разпореждане за конфискация на автомобил (отменено по съдебен ред) и задържала същия за период от 11 месеца. Производството продължава повече от 10 години.

………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of  Kiurkchian  v. Bulgaria (Application no. 44626/98) 24 March 2005

Съдът установява две самостоятелни нарушения по повод двете отделни съдебни производства, водени от жалбоподателите – по повод незаконността на даденото разрешение за строителство на съседите им (по ЗТСУ) и на основание чл. 109 от Закона за собствеността. По първото относимият период е пет години, шест месеца и двадесет и три дни, включващи процедурата пред общинските органи и две съдебни инстанции. Макар и производството само по себе си да не изглежда толкова продължително, в решението е отбелязано, че доколкото то „се отнасяло до законността на строеж, който сериозно възпрепятствал ползването от жалбоподателите на жилището им, Съдът е на мнение, че държавните органи е следвало да проявят повече усърдие при разглеждане на техния случай”(§60). Второто производство  започва на 28 април 1993 и към 15 март 2004, датата на последните сведения от страните, то все още било висящо пред Пловдивския окръжен съд.  Към този момент производството вече продължавало десет години, десет месеца и седемнадесет дни и било разглеждано от четири съдилища.

…………………………………………..

ЧЛ.11 – право на събранията и сдружаването 

чл. 11 (свобода на митингите и демонстрациите)

Case of  United  Macedonian Organisation Ilinden and  Ivanov  v.Bulgaria,(Application no. 44079/98), 20 October 2005

Жалбоподателите твърдят, че в редица случаи членовете и последователите на ОМО“Илинден” са били възпрепятствани да провеждат мирни събрания в периода 1998‑2003.  Съдът напомня, че истинската и ефективна свобода на мирни събрания не може да се сведе единствено до задължение на държавата за ненамеса; Договарящите държави са длъжни да вземат разумни и подходящи мерки за осигуряване мирното протичане на законни демонстрации. Доколкото властите не са изпълнили тези свои ангажименти, Съдът намира нарушение на чл. 11.

………………………….

чл. 11 (право на сдружаване)

Case of  United  Macedonian Organisation Ilinden-Pirin qnd Others v. Bulgaria (Application no. 59489/00), 20 October 2005

ОМО „Илинден – ПИРИН“ е политическа партия, учредена на 28 февруари 1998 със седалище в югозападната част на България. Тя  обявена за противоконституционна от Конституционния съд на 29 февруари 2000, в резултат от което е прекратена. Съдът счита, че не е съществувала неотложна обществена потребност от постановяване прекратяването на партията-жалбоподател, поради което то не се явява необходимо в условията на демократично общество по смисъла на чл. 11 от Конвенцията.

…………………………………..

чл. 11 (свобода на митингите и демонстрациите)+чл. 13

Case of  Ivanov and  Others v. Bulgaria (Application no. 46336/99) 24 November 2005

Съдът намира нарушение по повод отказа на властите да разрешат провеждането на два митинга на различни дати през 1998 г. в гр. София от страна на група лица, които се определят като членове на ОМО „Илинден-Пирин”.

……………………………………..

Чл. 14 – забрана на дискриминацията

Чл. 14 във връзка с чл. 2

Аffaire Natcova et autres c. Bulgarie (Requêtes n^os 43577/98 et 43579/98) 6 juillet 2005

Предмет на жалбите е неоправданото използване на сила от страна на военна полиция за задържани на две момчета от ромски произход, избягали от казармата през юли 1996 г., които са били застреляни в гръб. Съдът намира, че са допуснати две нарушения на чл. 2 – както на материалните, така и на процесуалните му аспекти. По въпроса за допуснати нарушение на чл. 14 с мнозинство 11 на 6 гласа и няколко особени мнения той намира, че няма данни убийството на момчетата да е по раситки подбуди, и затова чл. 14 във връзка с материалните аспекти на чл. 14 не е нарушен, но с единодушие    констатира нарушение на чл. 14 във връзка с това, че властите не са провели ефективно разследване дали убийството не е било извършено поради расистки мотиви.

………………………………………………………….

ПРОТОКОЛ 1- право на собственост

чл.1 от Протокол 1 (нарушаване правото на собственост)

Case of Kirilova and Others  v. Bulgaria(Applications nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02) 9 June 2005

Решението обединява група жалби на лица, чиито имоти  са отчуждени през 1983, 1985, 1988 и 1990 по силата на различни благоустройствени закони, като общината е била длъжна да ги обезщети с конкретно определени жилища в точно определени жилищни сгради. Дори и към датата на постановяване на решението (т.е.  в период от 15 до 22 г. за отделните случаи) жалбоподателите  са останали без дължимото им съгласно вътрешното законодателство обезщетение Съдът намира, че въпреки усилията им, жалбоподателите в продължение на много години не са успели да принудят органите да изпълнят задълженията си спрямо тях или да им възстановят по друг начин причинените вреди. Макар да не отричат задължението си да построят и предоставят процесните апартаменти, властите не само отказват да сътрудничат на жалбоподателите, но  години наред упорито се противопоставят на различните техни опити за получаване на обезщетение. Съдът заключава, че този подход не може да се счита за съвместим с позитивните задълженията на държавата съгласно член 1 от Протокол № 1.

 ………………………………………..

чл. 1 от Протокол 1 (незаконно лишаване от собственост)+чл. 6§1 (право на справедлив процес)

Affaire Capital Bank AD c. Bulgarie(Requête n^o 49429/99), 24 novembre 2005

Съдът достига до извода, че посегателството върху собствеността на банката жалбоподател не е било придружено от достатъчно гаранции срещу произволни действия и поради това е било незаконно по смисъла на член 1 от Протокол № 1. Поради това си заключение съдът не намира за необходимо да изследва въпроса относно пропорционалността на наложената мярка.Той констатира нарушение и на чл. 6§1.

………………………………..

Би ли имал дързостта българският съд да постъпи като полския?

Зададох си този въпрос, след като прочетох едно решение на Европейския съд отпреди няколко месеца.[1]

Случаят е следният: На 12 февруари 2007 г. полският гражданин Мирослав Гарлицки -  известен и уважаван кардиохирург, директор на клиника във Варшава,  е задържан зрелищно от дузина маскирани и въоръжени полицаи на Бюрото за борба с корупцията в самата клиника, в 7.40 сутринта. Арестът е извършен пред очите на персонал, пациенти и граждани. Около час той остава с белезници на улицата, като действията са филмирани от един от служителите на полицейското звено.

Г-н Гарлицки  прекарва нощта в ареста. На следващия ден са му повдигнати  обвинения в двадесет различни престъпления, включително  за убийство на пациент, тормоз над членовете на болничния персонал, изготвяне на фалшива медицинска документация и получаване на подкуп.

На втория ден от задържането си той е изправен пред младши съдия в един от районните съдилища на Варшава, който му определя мярка за неотклонение „задържане под стража” за срок до май 2007 г. Мотивите за налагането й са обосновани с наличието на  основателни причини да се предположи, че той е извършил престъпленията, в които е обвинен и че би могъл да попречи на разследването, ако бъде освободен.

На 13 февруари е свикана пресконференция за следващия ден – 14 февруари, на която  министърът на правосъдието, изпълняващ функции и на Главен прокурор,  в своето изказване заявява, че „никой няма да загуби вече живота си по вина на този човек”. Пред представители на медиите той публично посочва, че са събрани множество доказателства за това, че д-р Г., директор на клиника, е изнудвал пациенти и техни близки, за да получи пари срещу лечението им. Така е стигнал и до извършването на умишлено убийство, тъй като е оставил пациент без медицинска помощ поради неполучаване на исканата от него сума. В следващите дни в пресата се появяват заглавия „Доктор Смърт”. Представители на неправителствени организации и Омбудсманът отправят критики към непремерените изказвания на министъра, а председателят на Конституционния съд заявява, че с тези свои думи той е нарушил Конституцията и следва да носи отговорност. В отговор на това той прави изявление, че е готов да повтори всяка своя дума.

Жалбоподателят обжалва без успех мярката си за неотклонение. През май 2007 г. тя е заменена с по-лека, но му е забранено да напуска града и да пътува в чужбина, като паспортът му е отнет. Същевременно е освободен като директор на клиниката. По това време г-н Гарлицки са повдигнати нови обвинения, като нарушаване правата на служителите в болницата и нови корупционни прояви. През 2008 г. някои от първоначалните обвинения отпадат, измежду които – обвинението в убийство и в изготвяне на фалшива медицинска документация.

Във връзка с това г-н Гарлицки завежда гражданско дело срещу министъра на правосъдието и главен прокурор по повод изявленията, направени на пресконференцията, свикана непосредствено след задържането му през февруари 2007 г. Неговата претенция се свежда до това да бъде осъден министърът и главен прокурор да се извини публично (в исковата молба е изписан конкретният текст) и да му изплати обезщетение от 70 000 злоти.  Окръжният съд в Краков уважава исковите претенции. Той намира, че в качеството му на министър на правосъдието и главен прокурор ответникът е увредил репутацията на жалбоподателя. Макар и да има право да информира обществото за хода на едно разследване, той  е бил длъжен да спази презумпцията за невинност. Съдът заключава, че действията на министъра и главен прокурор са били незаконни предвид тежестта на отправените обвинения (които впоследствие изцяло отпадат), тяхната небалансираност, преувеличеност и осъдителност. В мотивите си той се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека по конкретни дела.  Министърът е осъден да направи официални изявления по три национални телевизионни канала, в които да се извини на жалбоподателя за думите, които е произнесъл (в диспозитива е  записан текстът, който трябва да бъде прочетен от него), както и да му изплати обезщетение в размер на 7 000 злоти. Апелативният съд в Краков оставя в сила решението по първия иск и увеличава размера на присъденото обезщетение на 30 000 злоти. ВКС не допуска до касация жалбата на министъра. На неуточнена дата той заплаща присъдената на г-н Гарлицки сума.

Пред Европейския съд по правата на човека г-н Гарлицки депозира жалба през 2007 г., в която повдига оплакване за допуснати нарушения на чл. 5§3 (поради това, че не е изправен незабавно пред независим магистрат, тъй като младши съдията не отговаря на стандартите на Конвенцията за независимост – той се назначава от министъра на правосъдието, който очевидно е наблюдавал отблизо това дело и е свикал пресконференция по въпроса), както и по чл. 6§2 (нарушаване на презумпцията за невинност във връзка с изявленията на главния прокурор).

На 14 юни 2011 г. Европейският съд постановява своето решение, в което констатира нарушение на чл. 5§3. По повод повдигнатото оплакване по чл. 6§2 съдът намира жалбата за недопустима. Той анализира въпроса дали жалбоподателят има все още качеството „жертва” по смисъла на чл. 34 от Конвенцията. Съдът подчертава, че задължение първо на националните власти е да поправят всяко едно нарушение на Конвенцията, което евентуално би било допуснато. В тази връзка въпросът дали един жалбоподател е жертва може да бъде поставян на всеки един етап от производството. Съдът подчертава, че чл. 6§2 не изключва правото на властите да информират обществеността за разследвания по наказателни дела, които не са приключили, но те трябва да бъдат дискретни и предпазливи, за да не нарушават презумпцията за невинност. В тази връзка той обръща внимание на избора на думи и изрази от страна на държавни служители, когато правят подобни изявления, особено на пресконференции и пред пресата (Butkevičius v. Lithuania, no. 48297/99, §§ 50-52, ECHR 2002‑II; Lavents v. Latvia, no. 58442/00, § 127, 28 November 2002; and Y.B. and Others v. Turkey, nos. 48173/99 and 48319/99, §§ 45, 28 October 2004). Съдът анализира решенията на окръжния и на апелативния съд в Краков  и установява, че те правилно са констатирали нарушение на презумпцията на невинност на жалбоподателя и опетняване на доброто му име по повод изявлението на министъра, че вече никой няма да пострада по вина на този човек. Европейският съд е удовлетворен от констатациите в мотивите на националните съдилища, че със своите изявления министърът е нарушил законови и конституционни принципи. Той възприема и позицията им, че задължение на органите на прокуратурата и правораздаването е да се спазва презумпцията за невинност и да се проявява особено внимание при формулирането на всякакви изявления във връзка с текущо наказателно производство. Европейският съд подчертава, че  всяко изявление на високопоставен държавен служител е още по-нежелателно, тъй като то може да се възприеме от подчинените длъжностни лица като насока за по-нататъшни действия (в този смисъл – mutatis mutandis, Bączkowski and Others v. Poland, no. 1543/06, § 100, ECHR 2007‑VI).

Европейският съд остава удовлетворен от решенията на националния съд във връзка с гражданския процес за присъждане обезщетение на жалбоподателя по повод накърненото му име във връзка с нарушената презумпция за невинност.

Що се отнася до вида и размера на обезщетението, Съдът отбелязва, че освен присъдените 30 000 злоти (чиято равностойност е 7 500 евро), министърът е бил осъден да направи изявление по трите национални телевизии в прайм тайма за негова сметка. Приблизителната стойност на подобно излъчване е 200 000 злоти (50 000 евро).

Доколкото обвинението в убийство (което е оповестено публично от министъра) отпада още в хода на досъдебното производство и по същество не би могло да има негативно въздействие върху по-нататъшния ход на производството, Европейският съд заключава, че жалбоподателят не може да претендира повече, че е „жертва” на твърдяното нарушение по чл. 6§2 по смисъла на чл. 34 от Конвенцията. Поради това заключение е прието, че жалбата в тази си част е   несъвместима ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35§3 и оплакването е обявено за недопустимо на основание  чл. 35§4.

Питам се: дали  българският съд би бил способен да постанови подобни съдебни актове? Иска ми се да съм оптимист и да отговоря утвърдително на този въпрос.  Времето е пред нас и то ще покаже.

В сутрешния блок на една от националните телевизии на 6 октомври беше разискван случаят на младеж, оправдан в извършването на грабеж, който е бил незаконно задържан в следствения арест в продължение на 5 месеца. По този повод след като бе дадена думата на говорителката на съответната прокуратура, бе зададен въпрос и на адвоката на оправдания младеж дали  неговото продължително задържане  не би довело до „осъдителна присъда” (изразът е на журналиста) от страна на Съда в Страсбург. Тя утвърдително отговори, че няма никакви съмнения, че Съдът би постановил „осъдителна присъда”.

Този диалог, като оставим настрана конкретиката на случая, предизвика у мен желанието  да взема думата и изкажа мнението си от няколко самостоятелни позиции. Намирам, че ако един журналист реши да се изявява по дадена тема, той трябва да положи необходимите усилия  да се пообразова поне малко преди излъчването /публикуването/ на даден материал – или да се консултира най-напред с човек, който познава материята, или да попрочете нещичко в тази сфера. Винаги съм поддържала позицията, че журналист се става след като имаш някакво друго базово образование, за да   си специалист поне в определена  област на обществения живот.

Ако се върна към повода за настоящата статия, на първо място, като юрист и преподавател на студенти – бъдещи юристи, у мен предизвиква раздразнение неточността на употребените изрази от страна на журналистите, когато се опитват да изразяват позиция по юридически въпроси. Зад нея прозира нерядко абсолютно непознаване на материята, по която вземат отношение. В случая, тъй като ставаше дума за Страсбург, пролича липсата на елементарно познание за същността на правораздаването от страна на Европейския съд по правата на човека. Защото той не постановява присъди – нито осъдителни, нито оправдателни. Неговите решения не съдържат осъдителни диспозитиви. Европейският съд е оправомощен да установи дали една държава е нарушила задълженията си, които е поела, подписвайки Конвенцията – да осигури защитата на правата, гарантирани от Конвенцията. Ако той констатира, че е допуснато нарушение, задължава държавата да заплати съответното обезщетение.

 В качеството ми на правозащитник  раздразнението ми бе предизвикано и от отговора на колегата – адвокат, която вместо да поясни, че преди да се стигне до Съда в Страсбург у нас съществуват вътрешно-правни средства за защита, които може и трябва да бъдат използвани, категорично даде положителен отговор на зададения й въпрос. Така тя заблуди не само неинформираните журналисти, но и цялата зрителска аудитория. Имам предвид, че в случаи на незаконно задържане под стража, което е установено с влязла в сила оправдателна присъда, пострадалото лице има правото да предяви иск на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Този механизъм е много по-бърз и относително ефективен. Едно от изискванията за допустимост на жалба до Европейския съд по правата на човека е да бъдат изчерпани вътрешно-правните средства за защита. Чл. 35§1 от Конвенцията гласи, че “ Съдът може да бъде сезиран само след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита…”. С други думи, в конкретния случай е твърде рано да се мисли за жалба в Страсбург. Преди това трябва да се започне дело  по ЗОДОВ и едва след приключването му (и преди изтичане на 6-месечен срок от окончателния съдебен акт) може да бъде сезиран и Европейският съд, ако присъденото обезщетение е недостатъчно или искът за вреди бъде отхвърлен.

Вярно е, че журналистите не са специалисти във всички области, но пък толкова ли е трудно да зададат правилния въпрос – имаме ли у нас механизъм, чрез който може  да се претендира обезщетение за незаконно задържане?  

Така в резултат на иначе интересния сутрешен репортаж зрителите не само станаха свидетели на поредния прокурорски „гаф”, коствал свободата на невинен младеж. Те бяха въведени в заблуждение, че за пореден път  всички данъкоплатци, ще плащат за чужди грешки (защото присъдената като обезщетение сума от Европейския съд се заплаща от държавния бюджет) и че единствената възможност да се получи справедливост, е навън – в Страсбург. А тук, в България, нищо добро не може да се очаква.

В този ред на мисли аз поддържам тезата, че журналистите имат нужда да бъдат правно образовани, за да се чувстват и те по-уверени, когато пишат или участват в предавания на правна тематика, и да излъчват верни послания към аудиторията . Що се отнася до тези, които следят работата на следствие, прокуратура и съд, с тях би следвало да има специално обучение как следва да се отразяват криминалните новини. У нас не са правени изследвания за ролята на медиите върху страха от престъпността (за разлика от други европейски страни), но е безспорно и доказано в резултат на такива проучвания, че страхът и несигурността на гражданите от престъпността като цяло и от отделни нейни проявления се дължи в немалка степен на посланията, които излъчва четвъртата власт. Това го твърдя в качеството си на криминолог, който се е занимавал с тази проблематика. Тук не става дума в никакъв случай за цензура, а за това, че е ненужно да се преекспонира в публичното пространство информацията за което и да било престъпление. Дали някой би си направил труда да проследи в рамките само на един месец  с какво започват новините по националните телевизии в най-гледаното време и какво е времетраенето на криминалната хроника в тях; какво е мястото на тази тематика в националните ни ежедневници и с какви заглавия се отразява информацията по повод на извършено престъпление. Дали на някой от журналистите не му е хрумвало, че прекомерното фокусиране на вниманието върху тази тематика, когато се търси единствено и само сензацията, би могло да предизвика непредсказуеми конфликти и сблъсъци? А не води ли подобна медийна политика до повишаване на чувството не несигурност  у хората, което, казано на езика на криминолозите, е част от социалната цена на престъпността ?

РЕШЕНИЯТА ПО ДОПУСТИМОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

В хода на процедурата пред Европейския съд по правата на човека може да бъдат постановени от Съда два вида решения – по допустимост и по основателност. За тях се използват и различни термини на английски и френски език – в първия случай и на двата езика тези съдебни актове носят наименованието decision/ décision, във втория – judjment/arrêt. Понятието „допустимост”, разбирано в контекста на тази процедура, е по- различно по смисъл от това, което влагаме при употребата му в административния, гражданския и наказателния процес. Във вътрешните процедури терминът се използва, когато съдът преценява дали исковата молба, респективно – жалбата, е допустима с оглед  процесуалните изисквания  на закона. Другият контекст, в който се среща понятието, е с оглед наличието на порок в акта на по-долната съдебна  инстанция, който може да доведе и до различни последици  (прогласяване на нищожност, обезсилване, отмяна на акта и постановяване на нов, респективно – връщане за ново разглеждане)

В производството по Европейската конвенция с решение по допустимост   Съдът:

а) прекратява по-нататъшната процедура и заличава делото от списъка на делата;

б) обявява жалбата за недопустима;

в) одобрява постигнатото между страните споразумение за приятелско уреждане на спора и прекратява производството;

г) одобрява едностранната декларация на Правителството (с която то признава извършеното нарушение и приема да изплати обезщетение в определен размер) и прекратява производството;

д) обявява част от оплакванията за недопустими, а останалата част от жалбата –  за допустима (такива актове се наричат още „частично решение за допустимост”)

Следователно, обхватът на хипотезите, при които може да бъде постановено решение по допустимост, е твърде широк .

По правило, когато оплакванията, повдигнати в една жалба, са достатъчно обосновани и аргументирани и попадат в приложното поле на Конвенцията, Съдът решава да се произнесе едновременно по допустимостта и основателността им с решението си. Затова и структурата на неговите съдебни актове е особена. След изложението на фактите и приложимото вътрешно право най-напред се обсъжда въпросът за допустимостта на всяко отделно оплакване, а едва след това се пристъпва към обсъждане на естеството му.

Решенията по допустимост се постановяват тогава, когато поради някакви причини Съдът преценява, че процедурата следва да бъде прекратена преждевременно преди да се стигне до решаване на казуса по съществото на направените оплаквания.  Поради многообразието на отделните хипотези всяка една от тях следва  да бъде разгледана самостоятелно.

Анализът на постановените решения по допустимост по български жалби през 2010 г.- 2011 г. би могъл да послужи за илюстрация на всички изброени по-горе случаи, когато се стига до постановяване този вид решения. Следователно, обхватът на хипотезите, при които може да бъде постановено решение по допустимост,е твърде широк.

Първата хипотеза (когато Съдът прекратява по-нататъшното разглеждане на делото и го заличава от списъка на делата) е налице, когато жалбоподателят прекъсне кореспонденцията си със Съда и не може да бъде открит (както и неговият адвокат) на посочения от тях адрес. Независимо в коя фаза се намира вече процедурата  (дори  жалбата може да е изпратена на Правителството за становище и то да е поканено да посочи аргументите си  по съществото на оплакванията и да съществува голяма доза вероятност да бъде обявена и за основателна), ако след двукратно изпратени писма от Съда жалбоподателят не осъществи връзка, тогава се пристъпва към заличаването й. Така е постъпил Съдът по жалба № 7948/04 – SD ARGUS-TSENDOV, DZHONOV AND CO AND STANCHEVA v. BULGARIA. С решение от 24 май 2011 г. той заличава  жалбата на дружеството поради липса на кореспонденция след предложение от Съда за приятелско уреждане на спора, визиращ отказ на властите да възстановят ДДС. Поради същите причини са заличени две жалби, свързани с експулсирането на чужди граждани, тъй като Съдът не е успял да установи контакт нито с жалбоподателите, нито с техните адвокати – DZHAN v. BULGARIA (жалба №24772/05, решение от 24.05.201); IVATSI v. BULGARIA (жалба № 28375/06, решение от 24.05.201). По жалба 42288/04 - SHARANKOV v. BULGARIA е било повдигнато оплакване за продължителен трудовоправен  спор. Съдът вероятно е намерил нарушение и е предложил на Правителството да  приеме споразумение с жалбоподателя или да подпише едностранна декларация, с която да се съгласи да изплати предварително предложената от самия съд сума. Правителството приема да изплати, но жалбоподателят не изпраща отговор и Съдът прекратява производството с решение от 9 февруари 2010 г.

В тази група попадат и случаите, когато в хода на процедурата жалбоподателят почине, но няма никакви близки (например жалба № 29893/06 IBISH v. BULGARIA, решение от 31 януари 2011 г.) или, макар и да има такива, доколкото оплакванията са за причинени неимуществени вреди, Съдът преценява за конкретния случай, че няма да ги присъди на близките. Тук е прокаран принципът за това, че са наследими само имуществените, но не и неимуществените права. Но този принцип се прилага изключително гъвкаво, като Съдът във всеки конкретен случай подлага на преценка преди всичко това – доколко тесни контакти и взаимоотношения са били поддържани между жалбоподателя и неговите наследници приживе. Изхождайки от този критерий, понякога той уважава, а друг път – не исканията на близките процедурата да продължи и след смъртта на жалбоподателя до постановяване на решение по съществото на спора.
Втората хипотеза е налице, когато жалбата не отговаря на изискванията на Конвенцията поради процесуални основания или такива, отнасящи се до юрисдикцията на съда.

Процесуални основания за недопустимост

Процесуалните основания може да бъдат свързани с обстоятелството, че повдигнатите оплаквания са направени с жалба, която е депозирана след изтичането на 6-месечния срок от постановяване на последния вътрешно-съдебен акт или от прекратяване на нарушението. Поради тази причина е обявена за недопустима жалба № 33730/04 – ILARIA GEORGIEVA v. BULGARIA (решение от 6 юли 2010г.)

В други случаи процедурата се прекратява поради неспазването на изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита. Например, жалбоподателят би могъл да предяви иск по ЗОДОВ, а той не го е сторил или е имал възможност да предяви иск пред граждански съд, но вместо това е разчитал на процедурата пред наказателния, която е била прекратена поради изтичането на абсолютната давност или др.п. На това основание са прекратени като недопустими жалба № 37714/03 – GEORGIEV AND OTHERS v. BULGARIA (решение от 5 октомври 2010 г.); жалба № 14336/05 – KAMBUROV v. BULGARIA (II)(решение от 6 януари 2011 г.); жалба № 39672/03 – NIKOLOV v. BULGARIA (V)(решение от 28.10.2010 г.); жалба № 16077/05- KEMEROV v. BULGARIA (решение от 22 юни 2010 г.), жалба № 6414/02- KOSEVA v. BULGARIA(решение от 22 юни 2010 г.) и др.

Основания, отнасящи се до юрисдикцията на съда

Неспазване на изискването ratione temporis – т.е., когато повдигнатите оплаквания попадат извън времевия обхват на юрисдикцията на Съда, тъй като засягат факти и събития преди датата, на която Конвенцията е влязла в сила за България – 7 септември 1992 г. (ако обаче нарушенията продължават и след тази дата, Съдът е компетентен да ги разгледа). Такъв е случаят по жалба № 39964/03- ZLATEV v. BULGARIA. Повдигнатите оплаквания са били за нарушения, извършени преди влизането на Конвенцията в сила за България. С решение от 28 септември 2010 г. жалбата е обявена за недопустима.
Неспазване на изискването ratione personae ще е налице, когато жалбоподателят не може да удостовери, че има качеството жертва или държавата не може да бъде държана отговорна за твърдяното нарушение.

До обявяването на една жалба за недопустима се стига и тогава, когато жалбоподателят не може да докаже, че той лично е засегнат от съответните действия/бездействия или норми на вътрешното право, а оплакването му е свързано с възможност  по принцип да бъдат накърнени негови права. „Преведено” на езика на правилата на българското правораздаване, това означава да не може да бъде доказан пряк правен интерес от страна на жалбоподателя.  В такъв случай Съдът посочва, че той не е компетентен да се произнася по т.н. actio popularis . В този смисъл е решението му от 30.11.2010 г. по жалба № 52411/07 - DEYANOV v. BULGARIA (III).

В решението по жалба № 13999/05 – SOTIROV AND OTHERS [1] (постановено на 5 юли 2011 г.), Съдът приема, че оплакването срещу поддръжниците на Светия Синод, които не допуснали енориашите, подкрепящи Инокентий до църквата „Света Анастасия” в гр. Варна и така последните били лишени от възможността да се молят в своя храм, е недопустимо ratione personae.В мотивите си по повод това оплакване той изтъква, че доколкото то се отнася до поведение на частни лица и свещенослужители, които се придържат към Светия Синод, председателстван от Патриарх Максим, а не   на държавни органи или длъжностни лица, подобни действия не могат да ангажират отговорността на държавата.

Вероятно най-многобройни са случаите на обявяване на една жалба за недопустима поради това, че  не отговаря на изискването ratione materiae – т.е. когато оплакванията не попадат в предметния обхват на Конвенцията – например, жалба № 13885/04 – TENCHEVA-RAFAILOVA v. BULGARIA, решение от 5 януари 2010 или са явно необосновани или липсва нарушение на някое от правата по Конвенцията  – ALEKSEY PETROV v. BULGARIA, жалба № 27103/04, решение от  2 ноември 2010; жалба №  74137/01, ILIEV v. BULGARIA, решение от 12 януари 2010;жалба № 14397/04 - FIRST SOFIA COMMODITIES EOOD AND PARAGH v. BULGARIA, решение от 25 януари 2011 г. ; жалба № 25277/06 – KATSARSKA AND OTHERS v. BULGARIA, решение от 24 май 2011 г. В случая на г-н Цветков, например, жалбоподателят се е оплакал, че правото му на справедлив процес (равенство на средствата) било нарушено, тъй като двукратно в хода на съдебното производство, въпреки депозирани от него молби за отлагане, те не били уважени и съдебните заседания били проведени без неговото участие – веднъж в хода на производството пред първата инстанция и втори път – пред ВКС.   Съдът анализира конкретния случай и отбелязва, че жалбоподателят не е бил лишен нито от възможността да представи писмени бележки и становища, нито пък е посочил какво важно обстоятелство би изложил пред ВКС, още повече, че  е могъл да бъде представляван от адвокат (представен е договор с адвокат).Спорът пред националния съд е бил по повод предявен иск по чл. 19 ЗЗД (жалба № 13419/04 – TSVETKOV v. BULGARIA, решение от 10 май 2011 г. )

Разбира се,  критерият за необоснованост на повдигнатите оплаквания е достатъчно широк, за да бъдат включени в него  и всички случаи, в които Съдът преценява, че не е допуснато нарушение, прилагайки свои стандарти за необоснованост, а понякога – дори и интерпретирайки по твърде спорен начин националното законодателство, но тези дискусионни въпроси не са предмет на настоящата статия.

Самостоятелно основание за обявяване на жалбата за недопустима е злоупотребата с право на жалба. В това понятие се включват твърде различни по своето многообразие случаи, като например:

- повторно депозиране на жалба със същия предмет, както предходна, която вече е обявена за недопустима;

-  нарушенията, от които се оплаква жалбаподателят, се дължат на негово виновно поведение;

- когато жалбоподателят укрие важна информация, която е от значение за изхода на спора. Така например, по жалба № 23530/05 жалбоподателят е направил оплакване, че бил лишен от собствеността на едно жилище в резултат на прекалено кратък и несправедлив процес. Той обаче не информира Съда, че още преди приключването на съдебните процедури е успял да продаде жилището. Така е нарушил правило 47, § 6 от Вътрешните правила на Съда и жалбата му е обявена за недопустима  на основание чл. 35,§3 и 4 от Конвенцията (DONCHEV v. BULGARIA, решение от 6 юли 2010 г.)

Въпросите относно злоупотребата с право на жалба заслужават самостоятелен анализ, тъй като е важно да се вземе предвид, че дори и злоупотребата да бъде разкрита в един по-късен момент – след постановяване на решението на Съда, Правителството има право при определени условия да сезира Съда и пред него да се развие процедура, подобна на нашата отмяна на влязло в сила решение. Тя приключва с ново решение, с което Европейският съд отменя предходното и прекратява производството.

Третата и четвъртата хипотеза, при които се стига до постановяването на решение по допустимост, са сходни по това, че при изразено двустранно съгласие (а в много случаи дори едностранно от страна само на Правителството), Съдът приема и одобрява подписания документ (споразумение или декларация) и на основание чл.37§1 in fine прекратява производството и заличава жалбата от списъка. Това значително облегчава и разтоварва работата му и на проведената конференция в Интерлакен през януари 2010 г. държавите бяха призовани да приемат по-често предложенията на Съда за приключване на производството  по този начин, когато е била направена преценка и е било констатирано, че очевидно жалбата е основателна. Така през 2010 г. 32 процедури са били прекратени след подписани приятелски споразумения (17 на брой) или представени едностранни декларации от страна на Правителството, че, признавайки допуснатото нарушение (в случаите на правото на справедлив процес в разумен срок), то е готово да изплати съответната сума, която е била предложена в изпратения от Съда документ (15 броя). Съвсем наскоро Съдът обедини за  общо разглеждане 15 български  дела[2], като даде срок на страните да подпишат приложените им декларации, с които приемат определената от Съда сума да бъде получена/респ. изплатена и така делото да приключи. Към тази процедура най-често се прибягва при наличие на основателно оплакване за неспазване на разумния срок на съдопроизводството.
Петата хипотеза обхваща случаи, в които Съдът се произнася единствено и само по допустимостта на оплакванията в жалбата и приема, че нито едно от тях не е явно необосновано, но винаги прави резервата, че ще се произнесе по основателността на оплаквнията с решението си по съществото на спора. В такива случаи процедурата се удължава, защото включва вместо едно решение, с което да се приключи спорът, второ решение по основателност, като е възможно да има и трето – за справедливото обезщетение. Такъв бе случаят по делото CASE OF VELIKOVI AND OTHERS v. BULGARIA . На 12 май 2005 г. съдът постановява решение по допустимост на жалбата, на 15 март 2007 г  – решение по основателност на част от жалбите, а на 24 юли 2008 г. решение за справедливо обезщетение (виж CASE OF TODOROVA AND OTHERS v. BULGARIA, жалби №№48380/99, 51362/99, 60036/00 и 73465/01).До тази практика обаче Съдът прибягва вече сравнително рядко.

Другият случай (по-честият) е да се постанови решение по допустимост, с което да се приеме, че жалбата е частично допустима – т.е. по някои от оплакванията тя е недопустима и поради това в тази й част производството се прекратява, а в останалата си част е допустима и процедурата продължава. Такива са, например: решение от 21 септември 2010 г. по жалба № 26471/06 ZAGORCHINOVA v. BULGARIA (II); решение от 23 ноември 2010 г. по жалба № 27915/06 DASKALOVI v. BULGARIA ; решение от 15 март 2011 г. по жалба № 41661/05 – YAVASHEV AND OTHERS v. BULGARIA; решение от 31 май 2011 г. по  жалба № 8429/05 PREZHDAROVI AND PREZHDAROVA v. BULGARIA

Обстоятелството, че съдът е постановил решение, с което е приел, че жалбата като цяло или частично е допустима, въобще не дава ни най-малките гаранции, че в основното си решение по съществото на спора той няма да достигне до извода, че макар и допустими, оплакванията са били неоснователни. През 2011 година, например, така приключва процедурата по следните жалби: MECHEVA c. BULGARIЕ (жалба № 323/04),решение от 7 юни 2011; KURDOV ET IVANOV c. BULGARIE(жалба №  16137/04) решение от 31 май 2011 г; IVANOV et PETROVA c. BULGARIE (жалба № 15001/04), 14 юни 2011 г.

[2] Lilyana Dimitrova MIITENOVA dnd Others and 14 other cases against Bulgaria

Резюме

През последните години се осъществяват все по-малко  научни изследвания в областта на престъпността и другите  форми на отклоняващо се поведение. Редица важни изследователски звена бяха закрити (като Съвета за криминологически изследвания) или силно редуцираха дейността си (като Института по социология при БАН), други имат преди всичко ведомствена насоченост (като Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология на МВР). Така представителите на трите власти бяха лишени от специализирана информация, която можеше да им послужи, от една страна, като ориентир при формирането на наказателната политика, а от друга – да даде оценка на ефективността на едно или друго законодателно решение. Липсата на проучвания относно постигнатия ефект от приемането на нов закон (респективно  от съществени изменения в действащ такъв) води до това, че вместо да се постига  целения резултат, на практика регулираният чрез правото проблем се задълбочава още повече.

Настоящата монография има за предмет да представи оценка от подобен характер. Изследван е ефектът на измененията в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г. върху цялостната дейност на специализираните институции и органи в сферата на превенцията на правонарушенията на лицата на възраст от 8 до 18 години. В анализа е поставен най-голям акцент върху практиката на съдилищата  по настаняване на малолетни и непълнолетни в специализирани възпитателни заведения – социално-педагогически интернати /СПИ/ и възпитателни училища-интернати /ВУИ/. Цялото изследване е пречупено през призмата на  съответствието на закона и практиката с Европейската конвенция за правата на човека. Направени са много препоръки  във връзка с подготвяната концепция за правосъдие по отношение на малолетните и непълнолетните.

Теренното изследване е проведено през юли 2009 г. във ВУИ – гр. Ракитово и СПИ – с. Лик, като е проучена цялостната документация за всички лица, които по документи са били настанени там към юли същата година (социални доклади, доклади на членове на местни комисии, характеристиките от инспекторите от детска педагогическа стая, протоколи и решения на местни комисии и пр.). Извадката е представителна и обхваща около 1/3 от всички малолетни и непълнолетни, настанени в такъв тип институции. Проучени са и 221 съдебни решения на 64 районни съдилища от цялата срана, постановени в периода януари 2005 – декември 2010 г. по образуваните особени производства за налагане на мерките, свързани с настаняване в институция.

Монографията съдържа шест глави. В първата е направен обзор на научната литература по въпроса относно същността на понятието „противообществена проява” . Въз основа на анализ на характера на особеното производство по налагане на възпитателните мерки „настаняване в СПИ” и „настаняване във ВУИ” е изложена тезата, че по своя характер тази процедура е административна или поне стои най-близо до нея, поради което и съдебната практика би следвало да се уеднакви, като производствата бъдат  характеризирани като административни и се осъществи препращане към АПК.

Във втората глава са представени някои аспекти на процедурата пред местните комисии. Третата е посветена на анализ на практиката на районните съдилища при определянето на възпитателните мерки, свързани с настаняването в институции. Изложени са обобщените констатации относно типичните нарушения както от външна, формална гледна точка, така и с оглед качеството на съдебните актове и причините за разнородната практика. В четвърта глава е направен анализ на процедурата пред окръжните съдилища, действащи като въззивна и последна инстанция.   В пета глава са  представени вижданията на автора относно някои несполучливи законодателни решения  при промените в ЗБППМН през 2004 г., а така също са изтъкнати и констатираните в практиката проблеми във връзка с празнотите в закона. В последната глава е направен анализ на процедурата по настаняване в специализираните институции и съответствието й с Европейската конвенция за правата на човека на основата на съществуващата практика на Европейския съд в тази област.

В заключението на монографията, освен изводите, са представени вижданията на автора относно насоките на реформа в сферата на правосъдието на малолетните и непълнолетните.

Resume*

During the past years scientific researches in the field of the criminality and other forms of delinquencies have been held less and less often in Bulgaria. Several important research units have been abolished (for example: the Criminology Research Council) or have significantly reduced their activities (for example: The Institute of Sociology, a part of the Bulgarian Academy of Sciences), or their activity is mainly within the respective department (for example: Research Institute for Forensic Science and Criminology, Ministry of Interior). Thereby the representatives of the three authorities have been deprived of important specialized information that could have been useful as a reference point for developing new strategies in the criminal policy, or for evaluating the efficiency of a certain legislative decision. The lack of any research on the effects of implementing new laws (respectively the effectiveness of the considerable amendments in the old ones), leads to these new laws not achieving the desired results and making the problem they should have addressed even more serious.

This monograph aims at presenting an evaluation on this subject and particularly investigates the effect of the 2004 amendments in the Juvenile Delinquency Act (JDA) on the entire activity of the specialized institutions and bodies in the sphere of prevention of the delinquencies of the minors and adolescents of the age between 8 and 18. The monograph emphasizes on the judicial jurisprudence in relation with the placement of minors and adolescents in the specialized juvenile institutions – social-pedagogical boarding schools and correctional boarding schools. The entire research focuses on the conformity between the Bulgarian legislation and jurisprudence and the European Convention on Human Rights. Many recommendations are made regarding the strategy for justice for minors and adolescents, which is being developed.

The field research was carried out in the social-pedagogical boarding school in the village of Lik and the correctional boarding school in the city of Rakitovo in July 2009. The entire documentation about all individuals, who have been placed there up by July 2009, has been examined (including the social reports, the reports, made by the members of the local commissions, the characteristics, made by the inspectors of the Children’s Pedagogical Rooms, protocols and decisions of the local commissions, etc.). The minors and adolescents placed in these specialized institutions represent more than one third of all children placed in such institutions. More than 221 judgments rendered by 64 Bulgarian district courts in the period of 2005 – 2010 have been examined; all of them concern the special proceedings in relation with the measures for placement in such institutions.

The monograph consists of six chapters. The first one makes a research in existing scientific literature to give a thorough definition of the term “delinquency”. Based on an analysis of the special proceedings about the enforcement of the correctional measures “placement in a social-pedagogical boarding schools” and “placement in a correctional boarding schools” a thesis is established that these proceedings are administrative in their characteristics or at least are closest to the ordinary administrative proceedings. This is why the jurisprudence should be equalized and the procedures should be characterized as administrative by their nature and to be transferred to the Code of Administrative Procedure.

In the second chapter some aspects of the procedures before the local commissions are explored. The third chapter includes an analysis of the jurisprudence of the district courts with regard to admeasuring the correctional measures, related to the placement in institutions. Summarized inferences, concerning the most common violations, are also being established and present the exploration of the quality of the judicial acts and the reasons for the contradictory jurisprudence. The fourth chapter includes a detailed analysis of the procedures before the regional courts as an appellate and final instance. The fifth chapter introduces the author’s opinion and visions about some unsuccessful legislative decisions concerning the amendments of the JDA in 2004. This chapter also stresses out the problems raised in the practice because of the various imperfections in the legislation. In the last chapter the procedures for the placement in specialized institutions are analyzed in details, as well as their correspondence to the provisions of the European Convention on Human Rights based on the jurisprudence of the European Court for Human Rights in this field.

In the conclusion of the monograph are presented the author’s views regarding the guidelines for reforms in the field of the minors and adolescents justice.

—–

* translation: Yordanka Bekirska, превод: Йорданка Бекирска

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2006 г.

ЧЛЕН 2

 чл. 2  (материални и  процесуални аспекти) + чл. 3 + чл. 5§1 + чл. 13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че правителството не е дало приемливо обяснение за   смъртта и за нараняванията на г-н Стефанов по време на задържането му в полицейското управление в Казанлък, както и че държавата носи отговорност за тази смърт. Следователно, в това отношение е налице нарушение на член 2 от Конвенцията. Наред с това е налице нарушение  и на задълженията на  държавата по чл. 2 от Конвенцията да проведе ефективно разследване на смъртта на г-н Стефанов

……………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 3

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 5.3 + чл. 6.1.

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

Съдът установява, че правителството-ответник носи отговорност по член 3 от Конвенцията за нечовешко и унизително отнасяне, претърпяно от жалбоподателя по време на задържането му.

…………………………………………………………………………..

чл. 3 (материално-правни аспекти) + чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд)+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане) +чл. 8 (незаконна намеса на правото на неприкосновеност на жилището)

Case of Dobrev v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушение на правото по чл. 3 поради неадекватни и унизителни условия в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик.

…………………………………………………..

 чл. 3  (процесуални аспекти)

 Affaire Kazаkova c. Bulgarie (Requête n^o 55061/00), 22 juin 2006

Съдът намира нарушение във връзка с отказа на властите да проведат ефективно разследване по повод оплакванията на жалбоподателката, че нейните наранявания са получени по време на задържането й под стража, тъй като не са били разпитани нейните близки, които са присъствали на задържането й, нито самата тя, а отказът от започване на досъдебно производство от страна на прокуратурата е основан само на свидетели на самите полицаи.

………………………………………………………………………………………….

чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)

Affaire  Tzekov c. Bulgarie (Requête n^o 45500/99), 23 février 2006

Съдът установява нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на нанесеното на жалбоподателя нараняване от страна на полицията при задържането му, както и второ нарушение поради неефективността на проведеното разследване във връзка с нанесената огнестрелна рана на жалбоподателя. В частност, не е извършена балистична експертиза, която да може да определи разстоянието и посоката на изстрелите и би позволила да се прецени наличието или липсата на умисъл при стрелбата ; не е проведен  оглед на мястото и по-пълен разпит на участниците в инцидента. Изброените следствени действия биха могли да осветлят въпроса за съществуването на алтернативни възможности за извършване на ареста. Но, по тези въпроси, властите, сезирани по преписката, са се задоволили да счетат за установени фактите такива, каквито са представени в полицейския доклад.

 …………………………………………………………………………….

чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)+ чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Affaire Osman  c. Bulgarie (Requête n^o 43233/98), 16 février 2006

Съдът счита, че действията на властите биха могли да предизвикат у жалбоподателите чувства на страх и унижение, надвишаващи прага на сериозност, присъщ за действията по принудително изгонване, независимо, че те са били съпътствани със съпротива от страна на заинтересованите лица. Той достига до извода,  че обстоятелствата по намесата от 12 май 1995 г., взети в тяхната съвкупност, съставляват унизителен акт /унизително отношение/ по смисъла на член 3, но въпреки направените оплаквания властите  не са провели задълбочени и ефикасни следствени действия по повод твърденията на жалбоподателите, че са били обект на лошо отношение. Установено е и нарушение на чл. 1 от протокол 1.

…………………………………………………

чл. 3 (нечовешко отнасяне по време на предварителното задържане)+ чл. 2 + чл. 5§1 + чл.13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че правителството не е представило правдоподобно обяснение за редица от намерените по тялото на г-н Стефанов наранявания, които са индикация за нечовешко отнасяне отвъд прага на приемливата суровост, допустима по член 3 от Конвенцията.

………………………………………………..

чл. 3 (унизително отношение в следствен арест)+чл. 5§3+чл. 8

Case of  Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на член 3 от Конвенцията заради задържането на жалбоподателя в неадекватни условия в ареста към Пазарджишка окръжна следствена служба;нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията заради неизправянето на жалбоподателя незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции; нарушение на член 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на  апартамента му.

…………………………………………………..

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ 5.4. (ограничен съдебен контрол във връзка с мярката за неотклонение)

Case of  Staykov v.  Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006

Съдът констатира унизително и нечовешко отношение с оглед продължителността на задържане на жалбоподателя и лошите условия  на задържане в следствения арест във Варна.

………………………………………………….

ЧЛЕН 5

чл.5 §1 (незаконно лишаване от свобода)  +  чл. 2 + чл. 3 и чл. 13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

 Съдът отбелязва, че тъй като разследването не е установило фактите, отнасящи се до задържането на г-н Стефанов и не е събрало каквито и да е документи за това, не е ясно на какво правно основание от националния закон той е бил задържан, ако има такова. Правителството също не е дало каквото и да е обяснение в това отношение. Съдът заключава, че лишаването на г-н Стефанов от свобода не е било “законно” по смисъла на член 5 § 1 c) от Конвенцията.

…………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Case of  Toshev v. Bulgaria (Application no. 56308/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на чл. 5§3 3 от Конвенцията поради пропуска на държавните органи да обосноват продължаването на срока на задържане на жалбоподателя и пропуска да бъде преценена възможността на жалбоподателя  да плати гаранцията; нарушение на чл. 5§ 4 поради невъзможността за жалбоподателя да обжалва пред съд продължаващата неправомерност на неговото задържане след решението за освобождаването му под гаранция от 3 август 1998 г.; нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията поради прекомерно дългия срок  на наказателното производство срещу жалбоподателя;

…………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Case of Vasilev v Bulgaria (Application no. 59913/00), 2 February 2006

Съдът приема, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя по член 5 § 3 поради продължителността на неговото задържане  от приблизително четири години и два месеца; наред с това  в производството по законосъобразността на задържането му  вътрешните съдилища не са осигурили всеобхватен съдебен контрол и не са спазили принципа за безпристрастност и равнопоставеност. Той намира, че когато обвиняем остане в ареста  въпреки решение, разпореждащо освобождаването под гаранция, въпросът дали нейният размер е оправдан, е въпрос за законосъобразността на продължаващото задържане и трябва да подлежи на съдебен контрол, съгласно член 5 § 4 от Конвенцията.

……………………………..

чл. 5§3 (нарушаване правото на лице, задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1

Affaire Rahbar-Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът установява  нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията  поради неизправянето на жалбоподателката пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, в момента на нейното арестуване; второ нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на срока и обосноваването на наложената мярка задържане под стража; както и нарушение на разпоредба по отношение на не разглеждането на жалбата, подадена на 14 октомври 1998 г. и сроковете на разглеждане на жалбата, подадена на 15 март 1999 г.- нарушение на чл. 5§4. Наред с това са констатирани нарушения на чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1.

………………………………………..

 чл. 5§3 (несвоевременно изправяне пред съд; прекомерна продължителност на задържането) + чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с условията на задържане) + чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

Съдът установява, че е налице нарушение на член. 5§ 3 от Конвенцията, изразяващо се в това, че при задържането му жалбоподателят не е бил изправен своевременно пред съдия  или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, както и че е налице нарушение на член 5, § 3 от Конвенцията, изразяващо се в това, че задържането на жалбоподателя не е било оправдано през целия период.

……………………………………………………………

чл. 5§1 (отказ на съда от разглеждане на молба за промяна на мярката за неотклонение)+ чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Affaire  Hristova c. Bulgarie (Requête n^o 60859/00), 7 décembre 2006

Съдът намира: нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията относно периода на задържане след 12 август 1999 г., когато жалбоподателката обжалвала размера на паричната гаранция, определена й от съда, който бил прекомерен, но националният съд отказал да разгледа жалбата й като недопустима; нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията, поради срока на задържането – 3 години, 7 месеца и 10 дни ; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, поради невъзможността на жалбоподателката да подаде жалба срещу своето задържане от 19 май до 31 декември 1999 г., както и поради пропуска на българските юрисдикции да разгледат жалбите й от  23 март, 23 април и 16 май 2000 г. в кратки срокове ; нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията, поради невъзможността за жалбоподателката да получи обезщетение за причинените й вреди, поради факта на нередовното й задържане ; нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, поради продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателката .

………………………………………………………………………………

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

 Case of Radoslav Popov v. Bulgaria (Application no. 58971/00), 2 November 2006

 Съдът приема, че са  налице: нарушение на чл. 5 §3 от Конвенцията по отношение на това, че властите не са обосновали продължилото за период от над една година и шест месеца задържане на жалбоподателя до събиране на допълнителна информация; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било предоставено правото да предприеме производство за оспорване на законността на задържането му; нарушение на чл.5§ 5 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било дадено  право на обезщетение, защото е бил жертва на арест или задържане в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията.

………………………………………………..

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of Tanko Todorov v. Bulgaria (Application no. 51562/99),  9 November 2006

Съдът намира нарушение на чл.5§3 от Конвенцията по отношение на пропуска на властите да оправдаят продължителното задържане на жалбоподателя и нарушение на чл. 5§4 от Конвенцията по отношение на жалбоподателя, на когото е било отказано правото да получи ефективно преразглеждане от съда на законността за неговото продължително задържане.

………………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of  Spasov  v. Bulgaria (Application no. 51796/99), 16 November 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за прекомерната продължителност  и липсата на основание за продължителното задържане на жалбоподателя под стража  и нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен преглед на законността на задържането под стража на жалбоподателя.

…………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) 

Case of Bonevа  v. Bulgaria (Application no. 53820/00), 16 November 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че властите не са довели жалбоподателката незабавно пред съдия или друго служебно лице, упълномощено от закона за изпълнява съдебни функции след задържането й на 30 септември 1999 г.

………………………………………………

чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд )+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане)+чл. 3 (неадекватни условия на задържането)+чл. 8 (незаконна намеса на правото на неприкосновеност на жилището)

Case of   Dobrev  v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушения по повод оплакванията относно: (а) това, че жалбоподателят не е бил изправен своевременно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции – нарушение на чл. 5 § 3; (б) законосъобразността на лишаването от свобода на жалбоподателя между 26 и 28 август 1999г.- нарушение на 5§1; (в) липсата на бързина на разглеждане от съд на законосъобразността на задържането под стража на жалбоподателя в отговор на жалбата му от 22 декември 1999г.- нарушение на чл. 5§4; (г) липсата на изпълняемо право на обезщетение за това, че е пострадал от арест или задържане под стража в нарушение на разпоредбите на чл. 5§5 от Конвенцията; (д) задържането под стража на жалбоподателя при твърдяни неадекватни условия на задържане в Окръжна следствена служба – Пазарджик и в затвора – Пазарджик – нарушение на чл. 3; и (е)   незаконна намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неприкосновеността на неговото жилище поради претърсването на апартамента, в който той е живяла – нарушение на чл. 8.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5§3 (неизправяне незабавно пред съд след задържането)+чл.3+чл. 8

Case of  Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява  нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията поради недовеждането на жалбоподателя незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, както и нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на неговия апартамент;

……………………………………………………………………………….

чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл.5§4 (липса на съдебен контрол по повод задържането под домашен арест) + чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес)

Case of Pekov v. Bulgaria (Application no. 50358/99), 30 March 2006

 Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че след ареста от 5 юли 1996 жалбоподателят не е изправен пред съдия или друго съдебно длъжностно лице, както и за това, че лишаването на жалбоподателя  от свобода между 5 юли 1995 и 1 януари 2000 не е било основателно и е било с прекомерна продължителност. Съдът установява нарушение и във връзка с невъзможността на жалбоподателя да обжалва пред съд мярката за неотклонение „домашен арест”- чл. 5§4.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5.4. (ограничен съдебен контрол във връзка с мярката за неотклонение)+чл. 3 (материално-правни аспекти)

Case of  Staykov v.  Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006

 Съдът изтъква, че когато обвиняемият остава в ареста въпреки нареждане за освобождаването му под гаранция, въпросът дали размерът на гаранцията е обоснован или не е въпрос по повод законността на продължителното задържане и подлежи на съдебен преглед  в съответствие с член 5 § 4. Към релевантния момент жалбоподателят не е могъл да получи такъв преглед (поради липса на подобна регламентация в НПК)и затова е намерено нарушение.

………………………………………………….

чл.5§3 (неизправяне незабавно пред съд и неоправдано дълго задържане под стража)+ 5§4 (ограничен съдебен контрол върху задържането и забавено произнасяне по повод обжалването за задържане)

Case of Danov v. Bulgaria (Application no. 56796/00), 26 October 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията във връзка с това, че жалбоподателят не е изправен незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции; нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за необосноваване от властите на продължителното задържане на жалбоподателя; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията поради това, че на жалбоподателя е отказано правото на ефективно преразглеждане от съд на продължителната законосъобразност на неговото задържане.

…………………………………………………………………

чл. 5§1е (незаконно лишаване от свобода на лице, страдащо от душевно заболяване)+ чл. 5§4(липса на съдебен контрол върху настаняването в клиника)

Affaire Kayadjieva  c. Bulgarie (Requête n^o 56272/00), 28 septembre 2006

Съдът установява, че задържането в конкретния случай е било извършено при незачитане на член 5§ е), доколкото вътрешното право не е предоставяло достатъчно гаранции срещу произволното настаняване в клиника и не е било установено по убедителен начин, че жалбоподателката страда от психиатрично разстройство, чийто характер оправдава задържането, както и че необходимият контрол върху правомерността на задържането нито е бил включен в първоначалното решение за настаняване на жалбоподателката, нито е бил осигурен от съществуващите възможности за обжалване.

………………………………………………….

чл.5§3 (неоправдано дълго задържане под стража)

Affaire Totchev c. Bulgarie (Requête n^o 58925/00) 30 novembre 2006

Съдът намира нарушение на член 5 § 3 във връзка с продължителността на задържането под стража на жалбоподателя (две години), за което властите не са дали разумно обяснение.

……………………………………………………..

чл.5§3 (неизправяне незабавно пред съд и неоправдано дълго задържане под стража)+ чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане)+чл. 6§1 (разумен срок)

Affaire Yosifov  c. Bulgarie (Requête n^o 47279/99), 7 décembre 2006

Съдът констатира, че неизправянето пред съдия по смисъла на член 5§ 3  води до липса на съответствие на вътрешното право с Конвенцията. Поради тази причина жалбоподателят не е разполагал и с право на обезщетение на това основание, което води до установяване на нарушение на чл. 5§5.

……………………………………………….

чл. 5§4 (ограничен съдебен контрол върху задържането под стража)

Case of  Petar Vasilev v. Bulgaria (Application no. 62544/00), 21 December 2006

Съдът констатира, че на жалбоподателя са отказани гаранциите, предвидени в член 5 § 4 на Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен контрол на  законността на задържането му под стража след декември 1999г.

………………………………………………………

ЧЛЕН 6 – НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+чл. 5§3 и чл. 5§4

Case of Toshev v. Bulgaria (Application no. 56308/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията поради прекомерно дългия срок  на наказателното производство срещу жалбоподателя, както и нарушения на чл. 5§3 и 5§4.

…………………………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес)

Affaire Kounov c. Bulgarie (Requête n^o 24379/02), 23 mai 2006

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес, тъй като  на задочно осъдения жалбоподател му е било отказано правото за повторно разглеждане на делото  без властите да са установили по безспорен начин, че той се е отказал от правото си да се яви пред тях.

………………………………………………..

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+ чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of Vasilev v. Bulgaria (Application no. 59913/00), 2 February 2006

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен  срок на производство, започнало на 20.01.1995 г., което към датата на постановяване на неговото решение все още е било висящо в съдебна фаза.

…………………………………………………………

чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес) + чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл.5§4 (липса на съдебен контрол по повод задържането под домашен арест)

Case of Pekov v. Bulgaria (Application no. 50358/99), 30 March 2006

 Съдът приема, че периодът, който трябва да се разгледа,  започва през август 1995. Според последната информация от страните (10 май 2005) производството все още е било висящо на първа инстанция пред Бургаския районен съд. Следователно, периодът, който следва да се разгледа е поне девет години и девет месеца за предварителното разследване и за съд на една инстанция. В резултат на тези констатации съдът заключава, че продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателя не отговаря на изискването за разумен срок

………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Affaire  Sodadjiev  c. Bulgarie (Requête n^o 58733/00), 5 octobre 2006

Съдът намира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство, започнало на 29.07.1993 г. и прикрючило със споразумение пред районния съд на 03.04.2000 г.

……………………………………..

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Affaire Karov c. Bulgarie (Requête n^o 45964/99), 16 novembre 2006

Съдът намира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство, започнало през 1995 г., което към 2005 г. все още е било висящо на стадия на предварителното производство.

………………………………………………………………………………………..

чл. 6§1 (право на справедлив процес)+ чл. 6§3с (право на безплатна адвокатска защита)

Affaire Padalov c. Bulgarie (Requête n^o 54784/00), 10 août 2006

Съдът счита, че интересите на правосъдието повеляват, че за да има справедлив процес, заинтересованото лице е трябвало да се ползва от правото на  безплатна правна защита в рамките на наказателното производство срещу него. Доколкото в случая такава не е била осигурена на жалбоподателя, е било нарушено правото му на справедлив процес.

…………………………………………………….

чл.6§1( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

 Съдът приема, че шест години и единадесет месеца – време, през което производството е останало на етап предварително разследване, не отговаря на изискванията за разумен срок.

……………………………………………………………..

чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Mladenov c. Bulgarie (Requête n^o 58775/00) 12 octobre 2006

Съдът приема, че е налице прекомерна продължителност на наказателния процес, започнал на 12.06.1991 г. (той обаче взема предвид като начална дата 07.09.1992 г.), и приключил с решение на ВКС на 14.12.1999 г. Той констатира, че при определяне на присъдата, наложена на жалбоподателя, вътрешните съдебни инстанции са отчели значителната продължителност на производството като смекчаващо обстоятелство, поради което, макар и да е налице известно забавяне, самият факт на констатиране на нарушението е достатъчно справедливо обезщетение.

………………………………………………

чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Сase of  Kalpachka  v. Bulgaria (Application no. 49163/99) 2 November 2006

Две самостоятелни нарушения на чл. 6§1 във връзка с образуваните две досъдебни производства срещу жалбоподателката. Първото от тях започва на 12.09.1994 г. и за крайна дата Съдът приема датата на узнаване от жалбоподателката за прекратяването му от документите, приложени към становището по допустимостта на жалбата от страна на правителството. Второто нарушение е с начален срок 31.05.1995 г. и приключва през април 2004 г.

……………………………………

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Aaffaire  Vasko Yordanov  Dimitrov  c. Bulgarie (Requête n^o 50401/99) 3 mai 2006

Съдът констатира нарушение поради продължителността на наказателен процес, за чието начало приема 7 септември 1992 г. (в действителност той е започнал още на 13.03.1989 г.) и завършва на 15.01.2000 г. с окончателно съдебно решение. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод бавния наказателен процес, съдът констатира и нарушение на чл. 13.

…………………………………………

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Affaire  Hristova c. Bulgarie (Requête n^o 60859/00), 7 décembre 2006

Съдът констатира нарушение поради продължителността на наказателния процес, започнал с предявяването на обвинение на 20.12.1996 г. и приключил с решение на ВКС, потвърждаващо присъдата, на 23.03.2006 г.

…………………………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив  наказателен процес) )+ 6§3d (право да изисква разпит насвидетели)

Case of  Bonev v. Bulgaria (Application no. 60018/00), 8 June 2006

 Съдът намира нарушение на посочените норми поради това, че  присъдата на жалбоподателя е била постановена без властите да направят достатъчни усилия да открият и разпитат единствените очевидци на извършеното от него престъпление.

……………………………………………..

чл. 6§1 (право на справедлив  наказателен процес) )+ 6§3 a, b, d (право да бъде информирана за характера на обвиненията, право на достатъчно време за подготовка на защитата и привличане на адвокат, право да изисква разпит на свидетели)

Case of Borisova  v. Bulgaria (Application no. 56891/00), 21 December 2006

Съдът намира нарушение на: чл. 6§1 поради неспазване на принципа за равенство на средствата и поставянето на жалбоподателката в неравнопоставено положение по отношение на прокуратурата; нарушение на чл. 6§3 а поради това, че тя не е била незабавно информирана за характера на повдигнатите срещу нея обвинения; нарушение на чл. 6§3 b, тъй като не е имала достатъчно време да се подготви за защитата си; нарушение на чл. 6§3d  поради това          , че не е имала възможност да изиска разпит на свидетели в нейна защита и присъдата се е основала само на свидетели на обвинението.

………………………………………

чл. 6§1 (разумен срок)+ чл.5§3+ чл.5§5

Affaire Yosifov c. Bulgarie (Requête n^o 47279/99), 7 décembre 2006

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок поради продължителност на наказателно производство, започнало на 18.10.1995 г., което към датата на комуникиране на жалбата – 11.03.2004 г., все още не  е приключило.

 …………………………………………………….

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Babichkin  v. Bulgaria (Application no. 56793/00), 10 August 2006

Трудовоправен спор за неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, чието начало е от 19.05.1992 г., но Съдът приема за начална дата 08.09.1992 г. (датата на влизане в сила на Конвенцията за България) и приключва на 05.05.2004 г. В този период делото е разглеждано 7 пъти на три инстанции.

……………………………………………………

чл. 6§1 (справедлив процес)

Affaire Prikyаn et  Angelova c. Bulgarie (Requête n^o 44624/98), 16 février 2006

Съдът установява, че пропускът на Върховния касационен съд, произнасящ се като последна инстанция, да подложи на състезателно обсъждане въпрос от ключово значение за изхода на делото (направеното възражение за изтекла придобивна давност едва с жалбата пред ВКС, което е било взето под внимание от тази инстанция), накърнява правото на жалбоподателките на справедлив процес

…………………………………………………………………….

чл.6§1 (справедлив процес)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 12 януари  2006

Нарушаване принципа на правната сигурност. Незачитане на правилото за   res judicata и разрешаването на спора между страните с окончателен ефект, което е основен елемент от правото на справедлив процес, гарантирано от член 6.1 .

…………………………………………………………………..

чл. 6§1 (достъп до съд)

Affaire V.M. c. Bulgarie (Requête n^o 45723/99), 8 juin 2006

Оплакването е по повод отказа на българските съдилища да освободят жалбоподателя (адвокат) от заплащането на държавна такса за водене на дело срещу негова клиентка, която не му заплатила договорения хонорар. Съдът не счита, че задължението за жалбоподателя да внесе съдебната такса за разглеждане на исковата му молба, е представлявало несъобразено ограничение, което е накърнило самото същество на неговото право на достъп до съд. Поради това не е намерено нарушение на чл. 6§1.

……………………………………………………..

чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл. 5§3 (нарушаване правото на лице,задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)

Affaire Rahbar-Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът намира, че  решението на Пазарджишкия районен съд от 7 ноември 2001 г. е установило безспорно и изискуемо  вземане в полза на първата жалбоподателка, след което и на втората жалбоподателка (вследствие на смъртта на нейната майка). Оттук, невъзможността да се получи изпълнение на това решение до 25 юли 2003 г. е престъпление по служба, допуснато при прилагане от жалбоподателката на нейното право на защита на собствеността, гарантирано от член 1 на Протокол № 1.

………………………………………………………………………………………………

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Hadjibakalov  v. Bulgaria (Application no. 58497/00), 8 June 2006

 Съдът приема, че продължителност от повече от 8 години за делба на три монети е прекомерна, а същевременно във вътрешното право не е предвидено ефикасно средство за защита по повод тези забавяния.

…………………………………………………………

чл.6§1  (право на достъп до съд)

Case of  Yanakiev v. Bulgaria (Application no. 40476/98), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя неговото дело да бъде разгледано по същество и приема, че за съществуващата ситуация не е било предложено никакво разрешение. В частност, нито Върховният административен съд, нито Правителството, са обосновали отказа на достъп до съд с факта на преследване на легитимна цел, която е в логическа връзка и  пропорционална с използваните средства. Съдът отбелязва,  че е накърнена самата същност на правото на жалбоподателя, тъй като излиза, че той не е могъл да прибегне до друга възможност за защита на своята претенция.

……………………………………………………………

чл. 6§1 (достъп до съд)+ чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Case of Zlrnsat, Spol. S R.O. v. Bulgaria(Application no. 57785/00), 15 June 2006

Съдът намира нарушение на правото на достъп до съд поради невъзможността на дружеството да обжалва прокурорските постановления, с които  Софийска градска прокуратура   разпорежда прекратяване на изпълнението на приватизационния договор и  нарежда на полицията да отстрани служителите на фирмата-жалбоподател, подизпълнителите и агентите от хотела, който да постави под опеката на държавна фирма. Тя също така нарежда на полицията да изземе всички счетоводни и други документи, свързани с постъпленията, получени от компанията след като е придобила собствеността на хотела, и да информира служителите, че всеки опит да се възвърне собствеността върху хотела ще представлява престъпление по член 323, ал.2 от Наказателния кодекс от 1968. Намесата въз основа на тези актове в правото на ползването на собствеността без минималната възможност за защита водят и до нарушаване на чл. 1 от Протокол 1.

……………………………………………………….

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of  Vatevi  v. Bulgaria (Application no. 55956/00) 28 September 2006

Съдът Съдът приема, че продължителност от 9 години, 9 месеца и 22 дни е прекомерна и неоправдана за съдебен процес за делба, започнал още на 19.02.1992 г., но за начален момент се отчита 7.09.1992 г. – датата на влизане в сила на Конвенцият за България.

…………………………………………….

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Karcheva and Shtarbova  v. Bulgaria (Application no. 60939/00), 28 September 2006

Съдът установява нарушение на чл. 6 поради прекомерната продължителност на производството за установяване на бащинство,започнало на 4 август 1993 г. и приключила на 10 май 2000 г., както и нарушение на чл. 13.

………………………………………………….

ЧЛЕН 8

чл. 8 (право на неприкосновеност на жилището)+чл. 5§3 +чл.3

Case of Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява  нарушение на член 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на неговия апартамент, както и нарушения на чл. 3 и на чл.  5 § 3 от Конвенцията.

…………………………………………………….

чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на жилището)+ чл. 3 (материално-правни аспекти)+ Чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд )+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 липса на право на обезщетение за незаконно задържане)

Case of  Dobrev  v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушение на правото на неприкосновеност на жилището поради незаконността на претърсването на апартамента, в който  е живял жалбоподателят.

………………………………………………..

чл. 8  (право на зачитане на семейния живот) + чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of  Mihailova  v. Bulgaria (Application no. 35978/02), 12 January 2006

Съдът не намира нарушение на повдигнатите оплаквания, доколкото властите са направили всичко, зависещо от тях, за да бъде изпълнено съдебното решение за предоставяне на родителските права на майката.

………………………………………………………

 ЧЛЕН 10

чл. 10.(свобода на словото)

Case of Raichinov  v. Bulgaria(Application no. 47579/99), 20 April 2006

Жалбоподателят  е повдигнал оплакване, че присъдата и наложеното му наказание за изразяване на лично мнение, с чисто неутрални думи, по отношение на заместник-главния прокурор, е в нарушение на неговата свобода на изразяване на мнение. Съдът приема, че с оглед  предходните професионални контакти на жалбоподателя с г-н С., мнението му за последния, изразено на заседание, на което Висшият съдебен съвет е разглеждал бюджетни въпроси, може да се приеме, в известна степен, като формиращо част от дебат по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10. Жалбоподателят не е бил обект на гражданска или дисциплинарна отговорност, а вместо това – на наказателна. Съдът заключава, че ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя, не може да отговори на никакви неотложни социални нужди и не може да бъде взето под внимание в едно демократично общество. Поради посочените причини е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията

…………………………….

ЧЛЕН 11

чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

 Case of the  United  macedonian   оrganisation  Ilinden and   Others  v. Bulgaria (Application no. 59491/00), 19 January 2006

 Съдът намира, че отказът на властите  през 1998 – 99 г. да регистрират сдружението „Илинден” е бил непропорционален на преследваните цели. С оглед на това  е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.

……………………………………………………..

чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

 Case of Tsonev  v. Bulgaria (Application no. 45963/99) 13 April 2006

 Жалбоподателят е повдигнал оплакване за това, че отказът на съдилищата да регистрират Комунистическата партия на България, на която той е председател, е ограничило неговата свобода на сдружаване. Съдът заключава, че причините, посочени от институциите за отказ на регистрацията на партията, не са относими и достатъчни. По тази причина, ограничението на свободата на сдружаване не може да бъде прието за необходимо в едно демократично общество. Следователно е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.

 ………………………

ЧЛЕН 13

чл.13 във връзка с чл. 8 и чл. 2 от Протокол 4

Case of  Riener  v.  Bulgaria (Application no. 46343/99), 23 May 2006

Един от редките случаи, в които без да е констатирано нарушение на основно право по Конвенцията (по оплакването по чл. 8), е установена липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

………………………………………………………

чл.13 във връзка с чл. 2 и 3

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че за целите на член 13, жалбоподателките е трябвало да имат на разположение ефективни и практически правни средства за защита, годни да доведат до установяването и наказването на  виновните лица и присъждане на обезщетение.

………………………………….

ПРОТОКОЛ 1

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + + чл. 5§3 (нарушаване правото на лице,задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)

Affaire  Rahbar- -Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът намира, че  решението на Пазарджишкия районен съд от 7 ноември 2001 г. е установило безспорно и изискуемо  вземане в полза на първата жалбоподателка, след което и на втората жалбоподателка (вследствие на смъртта на нейната майка). Оттук, невъзможността да се получи изпълнение на това решение до 25 юли 2003 г. е престъпление по служба, допуснато при прилагане от жалбоподателката на нейното право на защита на собствеността, гарантирано от член 1 на Протокол № 1.

………………………………………………………………

чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗСПЗЗ и на земите от горския фонд)+ чл. 6 (върховенство на закона)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 14 June 2007

 С решение от 12.01.2006 г. Съдът намира две нарушения на чл. 1 от Протокол 1.Първото е в резултат от лишаването на правен ефект на влязло в сила решение в полза на жалбоподателите, с което им е признато правото да бъде възстановена собствеността, принадлежала на тяхната наследодателка. Второто нарушение е по повод наложени глоби за ползване на собствените на жалбоподателите земи. Решението за размера на обезщетението е постановено на 14.06.2007 г.

……………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл.6§1 (достъп до съд)

Case of Zlrnsat, Spol. S R.O. v. Bulgaria(Application no. 57785/00), 15 June 2006

 Съдът намира, че липсва минимална степен на правна защита, на която имат право физически и юридически лица според господството на закона в едно демократично общество. Следователно намесата в собствеността на фирмата-жалбоподател не е законна по смисъла на чл. 1 от Протокол No. 1.

………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ Чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)

Affaire   Osman  c. Bulgarie (Requête n^o 43233/98), 16 février 2006

Съдът констатира, че от елементите на преписката не става ясно, че разрушаването на имуществото на жалбоподателите е станало при изпълнение на административен акт или съдебно решение, постановено в съответствие с релевантното законодателство. Той заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на имуществото им е било незаконно на основание на разпоредбите на  вътрешното право, поради което установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 без да анализира въпроса дали намесата е преследвала законна цел или не, както и дали е била пропорционална или не.

………………………………………………………

ПРОТОКОЛ 4

 чл.2 (забрана за пътуване)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с чл. 2 на Протокол 4 и във връзка с чл.

 Case of  Riener  v.  Bulgaria (Application no. 46343/99), 23 May 2006

 Жалба, свързана със забрана за напускане на страната по повод данъчни задължения. Съдът намира нарушение поради непропорционалността на наложеното бреме върху жалбоподателката и отказа на съда да разгледа по същество оплакванията на жалбоподателката , а по-скоро „автоматичното” потвърждаване на административните актове на органите на полицията.

Това е все едно, че имам разпръснати безброй камъчета, от които трябва да наредя такава мозайка, че да се получи картина. Зависи кои от тях ще избера и къде ще ги поставя. Моят избор обаче ще има за своя пряка последица съдбата на хората, които са ми поверили случая си с надеждата, че като не са получили правосъдие в България, може би Европейският съд ще им го даде. В едни случаи се получава, в други – не, понякога успявам, друг път – не. Понякога вината е на Съда, друг път вероятно – моя. Нерядко е важно каква  картина съм избрала да  съставя от всички избрани от мен камъчета. В едни случаи са важни само нюансите, но в други –  изборът  ми на жанра – дали да бъде пейзаж или натюрморт – образно казано.

Началото е винаги най-трудно. Усещам някакво вътрешно съпротивление да отворя папките с безбройните документи, да ги подредя първо хронологично, а после, след като съм прочела всичко, да избера как да разкажа историята така, че да ме разберат и тези, които не са юристи. Важното е да бъде стройна и последователна, без излишни и ненужни подробности и отклонения. Най-трудно е, когато историите са повече от една – когато има поредица от дела, които са свързани помежду си, но всяко е с отделен предмет. Трябва да ги пресъздам така, че да намеря връзката между тях  така, че да е ясна логиката между отделните части.

Когато приключа с фактите, следва най-трудната, но и най-творческата работа. Започвам да чета теорията и всеки път се образовам, защото няма как да познавам всички клонове на правото и цялото действащо законодателство. А и дори да съм наясно, важното е да открия в детайлите това, което ми е необходимо за конкретния случай. Търся съдебна практика. Българската винаги ме изумява със своята многозначност и разнопосочност – да дава тълкувание на едни и същи текстове в противоположен смисъл. Затова и има „за всекиго по нещо”. Но пък именно тук нерядко тя е уязвима и дава възможност да бъде атакувана. После идва ред и на решенията на Европейския съд. Понякога попадам на изключително подходящи случаи, които са „точно в десятката”. Наскоро търсех нещо във връзка с контрола върху правото на собственост и открих едно френско решение, в което беше направен обзор на законодателството на различни европейски държави, между които и на нашето. Така установих, че ние сме единствените освен Франция, които санкционираме двойно нарушителите на митническия режим, а на мен точно това ми трябваше.

Когато започвам да работя по правните аргументи, времето спира или по-точно аз не го усещам и сякаш „потъвам” в казуса. Колкото повече се задълбочавам в него, толкова повече аргументи се „раждат” в съзнанието ми и така стъпка по стъпка се опитвам да изградя моята логическа конструкция за доказване на допуснатото нарушение. Това е най-интересната част, макар и най-трудната. Тя доставя най-голямо удовлетворение. Може би затова и възприемам моята работа по подготовка на една жалба като „хоби”.

Иска ми се, когато в Съда получат моя жалба, да са със съзнанието, че случаят, който им представям, наистина заслужава вниманието им и трябва да се отнесат с него с подобаващата отговорност. Затова не мога да си позволя да подходя без нужното внимание и подготовка към нито една моя жалба. Стремя си да създам някакъв собствен стандарт и марка. Мярката да бъде просто „жалба на Светла Маргаритова”.

ПЪРВИ „ПИЛОТНИ” РЕШЕНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

 На 10 май Европейският съд по правата на човека постанови първите две   решения, които произтичат от промените, включени в Конвенцията след влизането в действие на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г. [1]Тези решения са наречени „пилотни”, тъй като с тях не само се установява нарушение на отделни текстове на Конвенцията – в конкретния случай на чл.6§1 в неговия грaждански и наказателен аспект и на чл. 13, но на правителството е поставен срок от 12 месеца, в който то да създаде механизъм, за да избегне наличието на повтарящи се нарушения във връзка с продължителността на гражданското и наказателното производство, а когато това е невъзможно – да предвиди  съответните способи за обезщетяване на гражданите, пострадали от тях.

До тези решения се стигна, след като в предходните 10 и повече години основният дял от жалбите и постановяваните решения на Европейския съд срещу страната ни, се падаше на оплаквания, свързани с неразумната продължителност на съдебното производство. От приложения списък към двете решения  се установява, че за периода 2001-2011 (януари) са постановени 81 решения, в които е установено нарушение на чл. 6§1 в неговия наказателен аспект – за неразумна продължителност на наказателното производство, а по други 41 жалби производството е приключило с приятелско уреждане на спора или едностранна декларация от страна на правителството.[2] По 49 жалби Съдът е констатирал неоправдано забавяне на гражданското производство и се е произнесъл в този смисъл с решения, а по други 43 процедурата е приключила със споразумение или едностранна декларация. Така общият брой на установените до настоящия момент нарушения на чл. 6§1 възлиза на 214 .[3] Според официалната информация на Европейския съд по правата на човека, към настоящия момент срещу България общо са постановени 385 решения (първото е от 1996 г., но техният брой постепенно нараства, за да достигне до цифрата 71 за миналата, 2010 г.). Следователно, по повече от 1/3 от тях поне едно от констатираните нарушения е свързано с прекомерната продължителност на съдебния процес.

В своите решения от 10 май Съдът отбелязва, че към настоящия момент още около 700 жалби са висящи и в тях са повдигнати същите оплаквания (за прекомерна продължителност на съдебния процес). Поради това той намира, че е налице системен проблем, за чието преодоляване България следва да разработи съответните правни механизми. За тази цел е определен срок от дванадесет месеца от влизане в сила на постановените решения.[4]

В мотивите на цитираните две решения Съдът посочва, че  с оглед характера на конкретните проблеми, които предизвикват съответните забавяния на гражданската, административната или наказателната процедура, би следвало да се предвиди комплекс от най-различни мерки. В областта на наказателното правораздаване той отбелязва специално, че е необходимо да се предвидят както средства, ускоряващи производството, така и други, свързани с различни форми на компенсация на пострадалите от прекомерната продължителност лица.

Съдът припомня, че гаранциите за „разумен срок“, залегнали в член 6 § 1, са създадени, за  да поддържат  общественото доверие в упражняваната правосъдна дейност и за защита на страните по   делото срещу прекомерни  процедурни забавяния. Тези гаранции предполагат по-специално, че дадено лице, обвинено в извършено престъпление, не трябва да остане твърде дълго в несигурно положение относно своя статус.

Разумността на продължителността на производството се преценява с оглед на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай и по отношение на следните критерии: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и на официалните органи и  залогът (значимостта на случая)  за отделния човек. Затова Съдът изтъква, че държавите-страни по Конвенцията,  са длъжни да организират своите правни системи  така, че техните съдилища да могат да отговарят и на тези изисквания. Те са отговорни не само за забавяния, дължащи се на поведението на съдебните и другите органи, но и за тези, които произтичат от несвоевременното представяне на заключения от страна на експерти, назначени от съда.  Съдът отбелязва също, че  държавата следва да носи отговорност не само за решаването на един или друг случай, но също така за това, че не е отделила допълнителни ресурси, за да се справи с вече причинените забавяния или за структурните проблеми в съдебната система, които стоят в основата на тези първоначални закъснения.

Според Съда уреждането на проблема с прекомерната продължителност на съдебното производство може да изисква от държавите да предприемат серия от мерки от законодателен, организационен, данъчен или друг характер. Той  подчертава, че пропуските  за решаване на  делата в разумни срокове не винаги се дължат на  небрежност от страна на съдиите, прокурорите или следователите. Забавянето може да се обясни  и с факта, че държавите не са изпълнили задължението си да предоставят достатъчно ресурси на съдебната власт   или   за ефективно разглеждане на делата .

Анализирайки случая на жалбоподателя Димитров, съдът отбелязва, че неговото дело е било сравнително несложно и властите са отговорни пряко и непряко за всички забавяния (процесът  започва на 21.09.1995 г. и приключва с одобрено споразумение от съда на 18.05.2006 г.).

Другият жалбоподател по същото решение, г-н  Хамънов, е бил обвинен в тежко престъпление, наказуемо с продължителен срок на лишаване от свобода, а производството срещу него е оказало влияние върху възможността му да упражнява професията си на  банкер. Срещу него е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 219 и 282 от НК на 11.03.1996 г., а производството е приключило с решение на ВКС от 09.07.2008 г.[5] Макар и  случаят да е бил по-сложен от фактическа и правна гледна точка, Съдът изтъква, че властите е следвало да положат   повече усилия за ускоряване на процедурата. Европейският съд намира, че  създадената правна възможност в НПК през 2003 г. за сезиране на съда на осн. чл. 239а НПК(отм.) от страна на обвиняемите в случаи на неоправдана забава във фазата на досъдебното производство, в редица дела се е оказала ефективно вътрешно-правно средство за защита. В случаите на Димитров и Хамънов обаче то е било неприложимо, тъй като по-голямата част от забавянията са били налице преди приемането на нормата. Освен това, тя не е имала ефект върху ускоряването на самата процедура в последващите етапи на производството.

В случая на г-жа Фингър, чието дело е по повод делба на недвижими имоти, съдът установява забава по вина на властите във втората фаза на процедурата, която продължава четири години.  Същевременно той отбелязва, че създаденото  през юли 1999 г. единствено средство за ускоряване на  гражданско производство – т.н. „жалба за бавност”,  уредена в член 217а от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. и включена в новия ГПК в подобрен вариант като   “искане за посочване на краен срок за отлагане“ по чл 255-257, не е могло да намери приложение в случая на г-жа Фингър, тъй като при въвеждането й процесът на жалбоподателката вече е приключил. Съдът изтъква, че не е убеден  в ефективността на създадената процедура. Според него, забавянията в делото за делба са се дължали на лошото планиране на съдебните заседания, на  провеждането на значителен брой заседания и неефективността на съдилищата при събирането на доказателства.
Съдът също така отбелязва, че в България не е предидена никаква възможност  за предявяване на иск  за обезщетение   срещу прекомерната продължителност на наказателното, гражданското или административното производство и установява
нарушение на член 13 по отношение на всеки един от тримата жалбоподатели.
Във връзка със задължителната сила на решенията на Европейския съд по правата на човека и възложения контрол по изпълненията им от страна на Комитета на министрите, съгласно чл. 46 от Конвенцията, Съдът възпроизвежда в мотивите си резолюцията на последния по отношение на България, приета на неговото 1100-но заседание, проведено на 2 декември 2010 г. В нейната заключителна част е постановено, че Комитетът на министрите взема решение да преразгледа   напредъка, постигнат от България, като  до края на 2011 г. следва да се докладва за взетите мерки по отношение на въпроса за ефективно средство за защита, а  до средата на 2012 г. – по отношение на въпроса за прекомерната продължителност на съдебното производство .

По повод посочените от Правителството действия от законодателно и организационно естество за преодоляване на проблемите във връзка с неразумната продължителност на различните съдебни производства  Съдът приветства всички мерки за предотвратяване на закъсненията при бъдещи производства. Той обаче   отбелязва, че е твърде рано да се даде оценка на въздействието на законодателните реформи, предприети в периода 2006-2010 и би било твърде прибързано да се заключи, че мерките, предприети от България, за да се гарантира преодоляването на този проблем, водят до осезаеми резултати.

Що се отнася до подготвяните към настоящия момент законодателни промени, докато те не станат факт (съответно – преди влизането в сила на съответните текстове), е трудно да се каже какъв би бил техният ефект и как те могат да обезщетят тези, които вече са пострадали. Ето защо   Съдът достига до извода, че към настоящия  момент  не може да се заключи,  че проблемите с прекомерната продължителност на наказателното и гражданското производство в България са напълно разрешени.Той изрично подчертава, че не е в неговата компетентност да дава становища относно системата на наказателно правосъдие и мерките, които предприема страна във връзка с гражданските и административните процедури, още повече, че проблимите относно неразумната продължителност на различните процедури са многоаспектни и включват както правни, така и логистични мерки. Съдът  обръща внимание, че само частичното прилагане на гаранциите, залегнали в чл. 13, би компрометирало субсидиарния характер на неговото участие в механизмите на  Конвенцията и в  по-общ план би поставило под въпрос ефективността на защитата на правата на човека, установени от Конвенцията както във вътрешен, така и в международен план.

При цялата дипломатичност и условност на изказаните критики Съдът дава някои принципни насоки, в които би следвало да се предприемат мерки, които, от една страна, биха ускорили процедурите по различните видове дела, а от друга – биха репарирали причинените вреди на засегнатите лица. Той обаче отбелязва, че законодателните решения би следвало да имат ретроактивно действие, така че да обхванат и случаите, които са приключили преди влизането в сила на съответните изменения в законодателството, за да бъдат обезщетени лицата – жертва на подобни нарушения.

Струва ми се, че най-ценното  в двете решения на съда са разделите, в които са препоръчани т.н. „Генерални мерки”  – т.е. основните насоки, в които трябва да се предприемат усилия, за да се преодолеят проблемите, констатирани от Съда. В  §§108-133 от решението по наказателното дело и §§113-135  от решението по гражданското дело са посочени добри практики на други държави, като същевременно Съдът е обърнал внимание и кои са слабите моменти  и какво би счел за  половинчато и недостатъчно ефективно. Всяка една насока е съпроводена и с решения от най-новата му практика по дела срещу други европейски страни. В този смисъл  е представена богата палитра от добри практики и законодателни решения, които биха подпомогнали в изключително голяма степен българските власти при разработването на ефективни механизми за преодоляването на сериозния системен проблем, установен от Европейския съд.

В диспозитива на решенията Съдът дава препоръка на България на основание чл. 46§1 от Конвенцията да предприеме следните общи мерки: Да въведе един или няколко способа за преодоляване на прекомерната продължителност на наказателното производство, както и да предвиди възможност за предявяване на искове за обезщетения при нарушаване на разумната продължителност на гражданските, административните и наказателните производства, които обаче да съответстват на принципите, установени от Съда.

[2] Това означава, че то е признало наличието на нарушение и се е съгласило да изплати обезщетение,а жалбоподателят го е приел (затова е подписал споразумение) или макар че не го е приел, Съдът е достигнал до извода, че ще одобри едностранната декларация на Правителството и е прекратил производството (в тези случаи Правителството еизплатило обезщетението, посочено в едностранната декларация) – бел.моя, Св.М.

[3] В тази цифра са включени не само решенията по основателност, но и тези по допустимост, с които се прекратява производството поради постигнато  споразумениемежду страните(правителство и жалбоподател)  или -  едностранна декларация.

[4] Решението влиза в сила три месеца след постановяването му, в случай, че не бъде сезирано Голямото отделение. От датата на приключване на процедурата по допускане преразглеждането  на решението или съответно – от постановяване решение на Голямото отделение, същото става окончателно.  – бел.моя, Св.М.

[5] Детайли по повод наказателната процедура са посочени в предходното дело на жалбоподателя – Hamanov v. Bulgaria (no. 44062/98, 8 April 2004).

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2007 г.

ЧЛЕН 2

Чл. 2 – процесуални аспекти ( неефективност на разследването по повод причинена смърт)+ чл. 14 (забрана за дискриминация във връзка с чл.2)

Affaire Anguelova et Iliev  c. Bulgarie (Requête n^o 55523/00) 26 juillet 2007

Съдът намира нарушение на чл. 2 поради липсата на бързо, ефективно и независимо разследване, което да доведе до осъждането на отговорните лица за лошото третиране и смъртта на близкия роднина на жалбоподателите и за неспазването на задължението на властите да наказват нарушения на расова основа.

…………………………………………………………..

Чл. 2 (материални и  процесуални аспекти)

Case of  Nikolova and Velichkova v. Bulgaria (Application no. 7888/03),20 December 2007

Съдът намира, че полицията е надхвърлила необходимата употреба на сила при задържането на близкия на жалбоподателите и без необходимост го е простреляла, както и че не е било проведено ефективно разследване по повод причинената му смърт.

……………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 3

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средстов за защита)

Affaire  Rashid c. Bulgarie (Requête n^o 47905/99), 18 janvier 2007

Неоправдана употреба на сила при задържане на жалбоподателя и причиняване на наранявания  и липса на  възможност за иницииране на ефективно разследване по този повод.

…………………………………………………………………………..

Чл. 3  (забрана за   нехуманно третиране)+чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Navushtanov v. Bulgaria (Application no. 57847/00), 24 May 2007

Съдът намира нарушение на чл. 3 поради лошите условия, при които е бил поставен жалбоподателят във Велинградския следствен арест и в Пазарджишкия затвор. Наред с това той констатира две нарушения: на чл. 5§3 поради неизправянето му веднага пред съд или друг надлежен орган и поради неговото продължително задържане;  на чл. 5§4 поради ограничения обсег и естество на съдебния контрол върху законността на задържането на жалбоподателя, както и на чл. 5§5, тъй като жалбоподателят не е имал изпълнимо право на обезщетение за това, че е бил обект на арест, или задържане

………………………………………………………………………………………….

Чл. 3 (процесуални аспекти)

Case of Stefan Iliev  v. Bulgaria (Application no. 53121/99),10 May 2007

Съдът намира нарушение от страна на властите, които отказват да проведат ефективно разследване по повод упражненото полицейско насилие по отношение на жалбоподателя, удостоверено с медицински документи.

…………………………………………………………………………….

Чл. 3 ( материално-правни аспекти) + чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Ivan Vasilev v. Bulgaria (Application no. 48130/99),12 April 2007

Прекомерна употреба на сила,от страна на полицията по отношение на 14-годишно момче, неоснователно заподозряно в извършването на престъпление. В резултат на побоя се налага тежка хирургична интервенция. Националният съд не констатира виновно поведение от страна на полицейските служители, поради което е намерено нарушение на чл. 13.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 3 (нечовешки условия в предварителния арест и в затвора)

Case of Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007

Съдът констатира нарушение по повод унизителните и нечовешки условия, при които е бил поставен жалбоподателят по време на предварителното му задържане в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик .

……………………………………………………………………………………………

Чл. 3 (процесуални аспекти)

Affaire Nikolay Dimitrov c. Bulgarie (Requête n^o 72663/01), 27 septembre 2007

Съдът намира нарушение от страна на властите да изпълнят своите позитивни задължения по извършване на ефективно разследване във връзка с депозираната жалба от страна на жалбоподателя, че е бил подложен на нечовешко третиране и бит от няколко лица, които са го заплашвали по повод участието му като свидетел в наказателен процес.

………………………………………………..

ЧЛЕН 5

Чл.5 §1 (незаконно лишаване от свобода) + чл.5§3 (незаконно задържане)

Affaire Rashid c. Bulgarie (Requête n^o 47905/99), 18 janvier 2007

Съдът констатира, че до 2000 г., когато мярката за неотклонение е  предприемане по разпореждане на следователите и прокурорите, тя е в несъответствие с изискванията на чл. 5§3. Наред с това той констатира неправомерно лишаване от свобода след определението на съда за освобождаване на жалбоподателя.

…………………………………………….

чл. 5§3 (нарушаване правото на лице, лишено от свобода, делото му да бъде разгледано в разумен срок)

Case of Ganchev v. Bulgaria(Application no. 57855/00),12 April 2007

Жлбоподателят е бил задържан  през ноември 1999 г. в продължение на 4 месеца с обвинение за извършване на тежко престъпление, след което до 2006 г. делото все още не е било внесено в съда. Съдът намира нарушение.

……………………………………………………………

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл.3 (материално-правни аспекти)

Case of Navushtanov v. Bulgaria (Application no. 57847/00), 24 May 2007

Съдът констатира две нарушения: на чл. 5§3 поради неизправянето на жалбоподателя веднага пред съд или друг надлежен орган и поради неговото продължително задържане;  на чл. 5§4 поради ограничения обсег и естество на съдебния контрол върху законността на задържането на жалбоподателя, както и на чл. 5§5, тъй като жалбоподателят не е имал изпълнимо право на обезщетение за това, че е бил обект на арест, или задържане.

………………………………………………………………………………

Чл.5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане )

Affaire  Yambolov  c. Bulgarie (Requête n^o 68177/01) 12 avril 2007

Съдът констатира нарушение поради неоправданото забавяне на самото досъдебно производство, в хода на което жалбоподателят  е бил задържан под стража от 21.04.1999 г. до постановяването на осъдителната му присъда на 20.02.2002 г. През този период е имало няколко забавяния по вина на властите.

………………………………………………………………………………………………

Чл. 5 § 2 (липса на информация относно причините за задържане), чл. 5 § 4 (нарушаване правото за обжалване на задържането)+ чл.8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушеното право по чл.

Affаire Bashir et аutres c. Bulgarie (Requête n^o 65028/01), 14 juin 2007 Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът приема, че първият жалбоподател не е бил информиран за причините за неговия арест „в най-кратки срокове”, както го изисква член 5 § 2, както и че не му е била дадена възможност да се срещне с адвокат с цел да обсъди каквато и да е възможност за обжалване срещу задържането си

……………………………………………………………………………….

чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес)

Affaire Dimov c. Bulgarie (Requête n^o 56762/00) 8 mars 2007 (подобно на”Илийков срещу България”, № 33977/96,  26 юли 2001 г.).

Съдът приема, че българските власти не са обосновали продължителността на задържането на жалбоподателя с релевантни и достатъчни причини.Той констатира също така нарушаване на разумния срок на производството, започнало на 15.09.1995 г., когато жалбоподателят бил задържан и приключило на 19.06.2003 г. с решението на ВКС.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5§3 ( )+ 5§4 (възможност за периодично разглеждане на мярката по настаняване от съд)

Affaire Nikola Nikolov c. Bulgarie (Requête n^o 68079/01), 14 juin 2007

Неоправдано дълго задържане под стража (6 години) и липса на ефективна възможност за обжалване на постановленията за задържане, довели до констатиране на нарушения по чл. 5§3 и 5§4.

……………………………………………………………………………………………

Чл.5§3 (неоправдано дълго задържане под стража)+ 5§4 (ограничен съдебен кнотрол върху задържането и забавено произнасяне по повод обжалването за задържане) + 5§5.(липса на възможност за получаване обезщетение за незаконно задържане под стража)+ чл. 3(нечовешки условия в предварителния арест и в затвора)

Case of  Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007

Съдът установява поредица от нарушения на правото на свобода и сигурност на жалбоподателя по повод неоправдано дългия период на задържането му под стража; ограничения обхват на съдебния контрол по повод прилагането на тази мярка за неотклонение; непроизнасянето своевременно на съда по жалбите на жалбоподателя във връзка със задържането му; липсата на възможност за получаване на обезщетение по повод незаконното задържане под стража, както и унизителните и нечовешки условия, при които е бил поставен в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик

…………………………………………………………………

ЧЛЕН 6 – НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

Чл. 6§1 (право на справедлив процес) +  6§3 c) (право на защита лично или чрез адвокат)

Affaire  Stanimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50479/99),18 janvier 2007

Съдът констатира нарушение на правото на справедлив процес в едно наказателно-административно производство по повод митническо нарушение поради вередовна процедура по призоваване, както и поради неосигурената възможност на жалбоподателя да се защитава лично или с адвоката си по времена съдебната процедура пред касационната инстанция.

………………………………………………….

Чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)+ чл. 8 (незаконно отнемане на кореспонденция и други лични вещи)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод  нарушението по чл.

Affaire Krasimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50899/99), 15 février 2007

Прекомерна продължителност на наказателен процес, започнал през февруари 1991 (Съдът обаче взема под внимание като начална дата 7 септември 1992 г. – датата, на която Конвенцията влиза в сила за България) и приключил с прекратяването на същото по искане на жалбоподателя през ноември 1998 г. Съдът установява също и нарушение на правото на личен живот по повод незаконното отнемане на кореспонденция, документи и касети на жалбоподателя, които не са имали никаква връзка с повдигнатите му обвинения и са му били върнати едва след разпореждането на българския съд. Същевременно е прието, че по повод двете констатирани нарушения жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средстов за защита.

………………………………………………………………………………………..

Чл. 6§1 (достъп до съд)

Case of Angel Angelov v. Bulgaria (Application no. 51343/99),15 February 2007

Съдът намира нарушение поради това, че ВКС е отказал да разгледа жалбата като просрочена без да вземе предвид, че забавянето не е било по негова вина и без да изложи каквито и да било мотиви.

…………………………………………………….

Чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire  Terziev c. Bulgarie (Requête n^o 62594/00),12 avril 2007

Съдът констатира прекомерна продължителност на наказателно производство, започнало на 22 февруари 1999 г., което до смъртта на жалбоподателя през 2005 г.  все още нe e  приключило на първа инстанция.Съдът констатира, че основна вина за забавата имат прокуратурата и разследващите органи.

…………………………………………………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of  Rezov v. Bulgaria (Application no. 56337/00) 15 February 2007

Съдът намира нарушение по повод разумната продължителност на досъдебно производство, започнало на 110.11.1995 г., което до 30 март 2000 г. все още не е било приключено с какъвто и да било краен акт поне на една инстанция.

………………………………….

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Vasil Angelov c. Bulgarie (Requête n^o 61662/00),12 avril 2007

Процедурата срещу жалбоподателя  започва през 1986 г. Но периодът, който  се взема предвид по отношение на член 6 § 1 започва на 7 септември 1992 г.(дата на влизане в сила на Конвенцията за България). Той приключва на 21 ноември 2003 г., с кончината на жалбоподателя. Неговата продължителност е единадесет години и два месеца, през които процедурата е останала висяща на първа инстанция.

……………………………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Ivanov c. Bulgarie(Requête n^o 67189/01), 24 mai 2007

Съдът намира нарушение по отношение на процес, започнал със задържането на жалбоподателя на 28.07.1991 г. (отчита се като начален момент датата 07.09.1992 г.) и приключил с постановяването на решение от ВКС на 20.07.2000 г.

…………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of Doinov v. Bulgaria(Application no. 68356/01), 27 September 2007

Съдът намира нарушение на продължителността на наказателния процес, започнал на 09.07.1992 г. (началният период е зачетен от 7 септември 1992 г.) и прекратен поради липса на престъпление на 27.03.2000 г. без да излезе от стадия на досъдебното производство.

……………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

CASE OF KARMO v. BULGARIA(Application no. 76965/01), 6 December 2007

Прекомерна продължителност на наказателен процес, започнал на 7 октомври 1993 г.  и приключил след решението на ВКС на 12.03.2001 г.

…………………………………………………………….

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Nalbantova v. Bulgaria (Application no. 38106/02) 27 September 2007

Съдът намира нарушение по повод продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателката, започнало на 15.02.1993 г., при което тя е била разпитана за пръв път на 22.02.2000 г., а на 11.05.2002 г. производството против нея е прекратено поради липса на извършено престъпление.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Simizov v. Bulgarie(Application no. 59523/00) 18 October 2007

Съдът намира нарушение по повод наказателно производство, което към 7 септември 1992 г. вече е било в забава от 7 години, а слбед тази дата е продължило повече от 9 години. Съдът  изрично отбелязва, че в случая вината е на властите, които не могли в продължение на 5 години да призоват свидетели.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of  Karagyozov  v. Bulgaria (Application no. 65051/01) 25 October 2007

Периодът, който взет  предвид, за да се констатират пособените нарушения, започва на 20 юни 1997 г. и към 20 март 2006 г., датата на последната получена от Съда информация, не е приключил.

……………………………………………………………….

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Vasilev et autres   c. Bulgarie (Requête n^o 61257/00), 8 novembre 2007

Съдът установява нарушение поради това, че периодът който трябва да се взема предвид обхваща шест години и девет месеца, за първия жалбоподател и седем години и четири месеца за другите трима. През този период, процедурата не надхвърля стадия на предварителното разследване.

…………………………………….

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

Чл. 6§1 – граждански аспект (неспазване на разумния срок)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Stefanova c. Bulgarie (Requête n^o 58828/00 ,11 janvier 2007

Предявен граждански иск в рамките на наказателен процес за претърпяна пътно-транспортна злополука. Процесът продължава от 1994 г. и до декември 2005 г., когато е депозирано становището на жалбоподателката пред съда, той все още не е приключил. Съдът констатира, че с оглед неговите стандарти е нарушен принципът за разумния срок на съдебната процедура.

…………………………………………………………………….

Чл.6§1 ( справедлив процес – достъп до съд)

Affaire Stankov c. Bulgarie (Requête n^o 68490/01) 12 juillet 2007

Жалбоподателят е бил незаконно задържан под стража, след което е предявил иск по ЗОДОВ. Присъденото му обезщетение е било почти равностойно на държавната такса, която бил осъден да заплати. Намерено нарушение на правото на справедлив процес поради високите такси за водене на дело по ЗОДОВ /4 % върху отхвърлената част от иска/.След това решение законът е променен и е въведена проста такса за предявяване на искове.

…………………………………………………………………..

Чл. 6§1 (достъп до съд)

Affaire Bulinvar OOD et Hrusanov c. Bulgarie (Requête n^o 66455/01), 12 avril 2007

Съдът намира нарушение на правото на жалбоподателя оплакването им да бъде разгледано по същество, а ВАС се произнася, ч не е компетентен да разгледа спора по същество.

……………………………………………………..

Чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Case of  Sirmanov v. Bulgaria (Application no. 67353/01), 10 May 2007

Неизпълнение на съдебно решение за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно лишаване от свобода от страна на Плевенския военен съд поради липса на средства в продължение на 4 години.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (неспазване на разумния срок)

Case of  Kovacheva and  Hadjiilieva  v. Bulgaria (Application no. 57641/00), 29 March 2007

Прекомерно продължителна съдебна процедура по повод претенция за неизплатено възнаграждение по договор, дължимо на бащата на жалбоподателките. Съдебното производство се развива от 18.05.1990 до 08.03.1999 г.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство

Affaire Todor Todorov c. Bulgarie (Requête n^o 50765/99),5 avril 2007

Прекомерна продължителност на производство за вреди, причинени от прокуратурата и митниците на жалбоподателя в резултат на незаконната конфискация на автомобила му . То започва на 22.11.1993 г. и до 18.12.2003 г. все още било висящо пред въззивната инстанция. ……………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Parashkevanova v. Bulgaria(Application no. 72855/01), 3 May 2007

Прекомерна продължителност на трудово-правен спор, при който от датата на решението на районния съд – 16 май 1998 г., до прекратяването му от СГС поради просрочие на жалбата на работодателя – 12.01.2001 г., минават почти три години.

…………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Affaire Kostova c. Bulgarie (Requête n^o 76763/01), 3 mai 2007

Прекомерна продължителност на съдебно производство по повод претърпени вреди от професионално заболяване във връзка с упражняваната професия от жалбоподателката – от 19.05.2002 г. (Съдът отчита като начален момент 7 септември 1992 г. – датата на влизане в сила на Конвенцията за България) до 31 май 2001 г.

…………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Affaire Gospodiniv c. Bulgarie (Requête n^o 62722/00), 10 mai 2007

Съдебно производство за делба, продължило от 1995 г. до 14.03.2003 г.

…………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Kuyumdzhiyan v. Bulgaria (Application no. 77147/01), 24 May 2007

Съдебен процес за реституция на имот, продължил от 11.05.1992 г.(Съдът отчита момента на влизането в сила на Конвенцията – 07.09.1992) до 31.05.2001 г. Причината за забавянето е прекомерно дългият период, в който съдебните власти не са могли да връчат жалбата срещу решението на окръжния съд на ответниците по делото, тъй като те са живеели извън страната.

……………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Maslenkovi v.  Bulgaria (Application no. 50954/99), 8 November 2007

Съдът установява нарушаване на правото насправедлив процес в раземен срок за гражданска процедура, продължила повече от шест години за три инстанции. Намира, че оплакването по чл 1 от Протокол 1  е неоснователно.

……………………………………………………………

Чл. 6§1 (достъп до съд)

CASE OF NEDELCHO POPOV v. BULGARIA(Application no. 61360/00), 22 November 2007

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя поради невъзможността да обжалва незаконното прекратяване антрудовия си договор, съгласно разпоредба на действалия към онзи момент КТ, призната за противоконституционна междувременно.

……………………………………………………….

ЧЛЕН 8

чл. 8 (незаконно отнемане на кореспонденция и други лични вещи)+ чл. 13

Affaire Krasimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50899/99), 15 février 2007

Съдът установява нарушение на правото на личен живот по повод незаконното отнемане на кореспонденция, документи и касети на жалбоподателя, които не са имали никаква връзка с повдигнатите му обвинения и са му били върнати едва след разпореждането на българския съд. Същевременно е прието, че по повод двете констатирани нарушения жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средстов за защита.

…………………………………………………….

Чл. 8 (право на зачитане на личния живот)+ чл. 10.(свобода на словото)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Peev  v. Bulgaria (Application no. 64209/0), 26 July 2007

Съдът намира нарушение на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя поради извършеното претърсване, което обхваща бюрото в кабинета на служебното му работно място   и неговите картотеки, защото то не е било съобразено със закона. Доколкото съдилищата са намерили, че уволнението на жалбоподателя не е било законно, намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя не е била “предвидена от закона”, в противоречие с параграф 2 на член 10 от Конвенцията.

………………………….

Чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на личния живот)+ чл 13

Case of the Assotiation for European integration and human rights and Ekimdzhiev  v. Bulgaria (Application no. 62540/00),28 June 2007

Жалбата е насочена срещу приетия през 1997 г. Закон за специалните разузнавателни средства, съгласно който всеки един гражданин може да бъде подложен на такива мерки по всяко време, без никакво уведомление преди или след като въпросните мерки бъдат приложени.

Това е първото българско дело, по което Съдът приема за допустима жалба, макар че  жалбоподателите изрично са подчертали, че   срещу тях в действителност не са били разпоредени и приложени мерки за наблюдение, нито те са били косвено въвлечени в мярка за наблюдение, насочена срещу други лица, а са само възможни и потенциални жертви, аргументирайки се, че действащите закони създават реална опасност за нарушаване на правото на личен живот без да са създали каквито и да било гаранции за защита от злоупотреба.

………………………………………………..

Чл. 8 (право на зачитане на семейния живот)

Affaire Hasan c. Bulgarie (Requête n^o 54323/00), 14 juin 2007. Дело, подобно на   „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.)

Сирийски гражданин, на който след 9-годишно законно пребиваване в България му е отнет документът за постоянно пребиваване с обяснението, че представлява заплаха за националната сигурност и му е забранено в продължение на 10 години да влиза на територията на страната.Жалбоподателят не получава достъп до документите, въз основа на които е взето решението за експулсирането му, нито жалбите му до министъра са разгледани.

………………………………………………………

Чл. 8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Musa et autres c. Bulgarie (Requête n^o 61259/00), 11 janvier 2007.Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът намира нарушение на чл. 8 по повод   отнетото правото на първия жалбоподател на пребиваване, който до този момент  е живял от около петнадесет години в България, където се е установил законно. Междувременно се оженил за българска гражданка (втората жалбоподателка), от която имал три деца (другите трима жалбоподатели) преди да бъде експулсиран от страната.Съдът приема, че експулсиране, осъществено в приложение на  член 40 и сл. от закона за чужденците, не удовлетворява изискването за законност, поради липсата на достатъчни гаранции срещу произволни действия. ………………………………………………………………………………………………

Чл.8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 5 § 2 (липса на информация относно причините за задържане)и чл. 5 § 4 (нарушаване правото за обжалване на задържането)

Affаire Bashir et аutres c. Bulgarie (Requête n^o 65028/01), 14 juin 2007 Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът намира нарушение на чл. 8, тъй като екстрадирането на първия жалбоподател е засегнало правото на личен и семеен живот на жалбоподателите в нарушение на член 8 от Конвенцията без да им е осигурено ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът приема, че първият жалбоподател не е бил информиран за причините за неговия арест „в най-кратки срокове”, както го изисква член 5 § 2, както и че не му е била дадена възможност да се срещне с адвокат с цел да обсъди каквато и да е възможност за обжалване срещу задържането си

……………………………………………………………………………………………

Чл.9

Чл.9 (свобода на съвестта и изповеданията)

Affaire  Ivanova c. Bulgarie (Requête n^o 52435/99),12 avril 2007

Жалбоподателката е уволнена от едно училище, в което е преподавала поради принадлежността й към нетрадиционното изповедание »Слово на живот». Съдът намира нарушение на чл. 9 във връзка с действията на властите.

…………………………………………………………………….

Чл. 10

чл. 10.(свобода на словото)+ чл. 8 (право на зачитане на личния живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Peev  v. Bulgaria (Application no. 64209/0), 26 July 2007

Доколкото съдилищата са намерили, че уволнението на жалбоподателя не е било законно, намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя не е била “предвидена от закона”, в противоречие с параграф 2 на член 10 от Конвенцията. Съдът намира нарушение на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя поради извършеното претърсване, което обхваща бюрото в кабинета на служебното му работно място   и неговите картотеки, защото то не е било съобразено със закона.

…………………………………………

чл. 10.(свобода на словото)+   чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case Glas Nadezhda EOOD and  Elenkov v. Bulgaria (Application no. 14134/02), 11 October 2007

Съдът намира нарушения на Конвенцията поради отказа на компетентния орган (НСРТ и ДКД) да издаде на „Глас Надежда” ЕООД лиценз за радиоразпространение, както и поради отказа на Върховния административен съд да разгледа по същество решението на тези органи, обосновавайки се с правото им на дискреция.

…………………………….

Чл.11

Чл. 11 (свобода на митингите и демострациите)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Zeleni Balkani  v. Bulgaria (Application no. 63778/00),12 April 2007

Съдът намира нарушение поради неправомерния отказ на общината да разреши провеждането на митинг на организацията в нарушение за Закона за митингите и демонстрациите, който е бил отменен като незаконосъобразен  от националните съдилища 9 месеца по-късно. Същевременно е констатиратно нарушение и поради факта, че организацията не е разполагала с ефективно вътрешно-правно редстов аз защита.

Чл.11

Чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

Case of Zhechev  v. Bulgaria (Application no. 57045/00),21 June 2007

Съдът намира нарушение поради отказ на българските съдилища да регистрират асоциацията „Гражданско общество за български интереси, национално достойнство, единение и обединение – за България“ , тъй като тя не отговаряла на изискванията на действалия в онзи период ЗЛС, а имала характеристиките на партия и следвало да се регистрира по Закона за политическите партии, тъй като в устава й били записани политически цели.

……………………………………………………..

Чл.13

Чл.13 във връзка с чл. 3

Andrei Georgiev v. Bulgaria (Application no. 61507/00), 26 July 2007

В настоящия случай съдът с 4 на 3 гласа не намчира нарушение на чл. 3, но приема, че не е съществувало ефикасно средство за защита по българското право, което да даде възможност на жалбоподателя да подаде жалба за твърдените неподходящи условия на задържане в ареста на следствената служба в Сливница.

………………………………………………………

чл. 14 (забрана за дискриминация във връзка с чл.2)

Affaire Anguelova et Iliev  c. Bulgarie (Requête n^o 55523/00) 26 juillet 2007

Съдът намира нарушение на чл. 2 поради липсата на бързо,

ефективно и независимо разследване, което да доведе до осъждането

на отговорните лица за лошого третиране и смъртта на

близкия роднина на жалбоподателите и за неспазването на задължението

на властите да наказват нарушения на расова основа.

……………………………………………………………………..

ПРОТОКОЛ 1

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗВСОНИ)

Affaire  Debelianovi c. Bulgarie (Requête n^o 61951/00), 29 mars 2007

Отказ за реституция на национализирана къща („Ослековата къща” в Копривщица) поради наложен мораториум с решение на Народното събрание  от 1994 г. до приемането на специален закон, какъвто не е приет до датата на разглеждането на жалбата. Съдът намира нарушение на чл. 1.

………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 от ЗВСОНИ)

Velikovi and Others (жалби №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01, and 194/02)

Първото решение на Съда, постановено по  осем самостоятелни жалби, обединени от  Съда за общо разглеждане,   което изиграва ролята на своеобразен стандарт за решаване на всички български дела, свързани с реституцията  не само по ЗВСОНИ, но и по останалите реституционни закони.

………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход)

Case of  Kushoglu v. Bulgaria (Application no. 48191/99), 10 May 2007

Съдът отбелязва, че настоящият случай не се отнася до лишаване от собственост, а до ситуация, при която чрез поредица от незаконосъобразни решения органите не изпълняват задължението си да съдействат на  жалбоподателите да възстановят своята собственост от трети лица, поради което намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1. С последващо решение от 3 юли 2008 г. Съдът им присъжда обезщетение за претърпените от тях имуществени (9 000 евро) и неимуществени (2 000 евро) вреди.

……………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗСПЗЗ и и на земите от горския фонд)+ чл. 6 (върховенство на закона)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 14 June 2007

С решение от 12.01.2006 г. Съдът намира две нарушения на чл. 1 от Протокол 1, но приема, че не е готов да се произнесе по въпроса за обезщетението. С това решение той разпорежда, че държавата трябва в тримесечен срок от влизането му в сила да възстанови собстевността върху отнетите от жалбоподателите имоти, а в случай на неизпълнение, да им заплати сумата от 79 200 евро като имуществени вреди. Присъжда им се суми и за неимуществени вреди и разноски.

……………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ Чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение)

Case of  Sirmanov v. Bulgaria (Application no. 67353/01), 10 May 2007

Неизпълнение на съдебно решение за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно лишаване от свобода от страна на Плевенския военен съд поради липса на средства в продължение на 4 години.

………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Case of Kirilova and Others  v.  Bulgaria (Applications nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02), 14 June 2007 – решение за справедливо обезщетение

С решение от 16 юли 2005 г. съдът констатира нарушение поради необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване жилищата на жалбоподателите, но прие, че не е готов да определи размера на справедливото обезщетение. С настоящото решение той присъжда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на всеки един от жалбоподателите.

………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)

Affaire Kalinova c. Bulgarie (Requête n^o 45116/98),8 novembre 2007

Незаконно лишаване от собственост не при условията, предвидени в закона, като след отпадане на основанията за реституция съдилищата прогласяват нищожността на договор на осн. чл. 26 ЗЗД.

………………………………………………….