Архив

Архив за ‘Европейски съд по правата на човека’ категория

Делото Kormev c. Bulgarie

5 октомври, 2017 Няма коментари

­Европейският съд постанови:

Ако националният съд намира за приемливо да бъдат използвани в процеса показания, изтръгнати чрез    полицейско насилие, ако те са подкрепени  от други доказателства, по този начин той дава карт бланш на разследващите органи да изтезават заподозрените лица и свидетелите, за да получат гласни доказателства, които после могат да бъдат използвани, при условиe, че те са верни, за да се докаже виновността на заподозрените. Такова заключение може да накърни защитата по чл. 3 и чл. 6 от Европейската конвенция

 На 5 октомври Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото  Kormev c. Bulgarie (Requête no 39014/12), в което установи нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя. Продължи към пълния текст »

Критиката срещу прокуратурата е форма на свободата на изразяване, съгласно чл. 10 от Европейската конвенция

9 септември, 2017 Няма коментари

Европейският съд постанови: По отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.

На 7 септември Европейският съд по правата на човека постанови ново решение срещу България – първото след лятната ваканция. То бе по делото на бившия районен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев – Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017. В него той установи нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод неговото осъждане за обида чрез печата на двама прокурори заради интервю, дадено за в-к „Труд“. Продължи към пълния текст »

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Продължи към пълния текст »

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Продължи към пълния текст »

Специфични изисквания за изчерпване на вътрешноправните средства за защита при оплаквания на лишени от свобода от неадекватни медицински грижи

Делото  Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2)

На 29 юни 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2) (Application no. 77248/12)

Той не установи нарушения на чл. 3 от Конвенцията във връзка с оплакванията на затворник за това, че затворническият персонал не го е защитил в достатъчна степен от посегателствата на друг затворник, както и поради неположените достатъчни медицински грижи за получените от него травми като резултат от побоя на другия затворник.

Решението не повдига въпроси, които вече да не са били разглеждани от Съда. Независимо от това то заслужава внимание (особено на практикуващите в тази област адвокати), защото в него е направен двоен анализ както на възможните средства за защита при оплаквания по чл. 3(от страна на затворници за лоши условия в затвора и прилагането на същия стандарт и при оплакванията за недостатъчни  и неадекватни медицински грижи), така и на изискванията за допустимост на жалби от такъв характер. Продължи към пълния текст »

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Изменения  в политиката на приоритизация на Европейския съд по правата на човека

ConventionПолитиката, съгласно която Европейският съд сам започна да определя  поредността на разглеждането на жалбите не по реда на постъпването им, а по тяхната степен на важност и спешност, бе въведена през 2009 г. Тогава бяха разработени 7 категории,    в които  жалбите биваха разпределяни – от най-тежките и сериозните, отнасяни в първа категория, до явно недопустимите, обособявани в последната, седма категория. Тази политика според направената равносметка за изминалия период явно е дала своите позитивни резултати, поради което Съдът е взел решение да осъществи някои промени в отделните категории , които влизат в сила от 22 май 2017 г. Той е публикувал нова таблица, в която са определени критериите за категоризация на делата, от която зависи и редът за тяхното разглеждане. Продължи към пълния текст »

НОВА СИСТЕМА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ СЪДИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД

images- EspchВ прессъобщение на Европейския съд по правата на човека от 31 май 2017 г. бе оповестено, че от 1 юни 2017 г. се въвежда нова процедура за изготвяне на решенията на Съда, когато те се постановяват от едноличен съдия (в случаите, когато жалбата се обявява за явно недопустима). Продължи към пълния текст »