Архив

Архив за ‘Европейски съд по правата на човека’ категория

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината да решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Изменения  в политиката на приоритизация на Европейския съд по правата на човека

ConventionПолитиката, съгласно която Европейският съд сам започна да определя  поредността на разглеждането на жалбите не по реда на постъпването им, а по тяхната степен на важност и спешност, бе въведена през 2009 г. Тогава бяха разработени 7 категории,    в които  жалбите биваха разпределяни – от най-тежките и сериозните, отнасяни в първа категория, до явно недопустимите, обособявани в последната, седма категория. Тази политика според направената равносметка за изминалия период явно е дала своите позитивни резултати, поради което Съдът е взел решение да осъществи някои промени в отделните категории , които влизат в сила от 22 май 2017 г. Той е публикувал нова таблица, в която са определени критериите за категоризация на делата, от която зависи и редът за тяхното разглеждане. Продължи към пълния текст »

НОВА СИСТЕМА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ СЪДИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД

images- EspchВ прессъобщение на Европейския съд по правата на човека от 31 май 2017 г. бе оповестено, че от 1 юни 2017 г. се въвежда нова процедура за изготвяне на решенията на Съда, когато те се постановяват от едноличен съдия (в случаите, когато жалбата се обявява за явно недопустима). Продължи към пълния текст »

За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно. Продължи към пълния текст »

Европейският съд: и известните личности имат право на неприкосновен личен живот

22 февруари, 2017 Няма коментари

Паулина - 1На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.  Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Продължи към пълния текст »

За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

достъп до интернетНа 17 януари 2017 г. ЕСПЧ обяви решението си по делото Jankovskis v. Lithuania (21575/08). Жалбоподателят е лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие, който се оплаква, че не е имал достъп до конкретен уебсайт, поддържан от Министерството на образованието, който съдържал пълна информация за възможностите за дистанционно обучение в Литва. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд от 12 януари 2017 г. по делото Sarbyanova and Pashaliyska v. Bulgaria

справедливостПреценката за продължителност на разследването от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 и на чл. 6§1 се основава на различни критерии.

Само прекомерната продължителност на едно наказателно производство не е достатъчно основание за установяване на нарушение във връзка с неефективност на разследването в светлината на чл. 2.

До тези изводи достига Европейският съд по правата на човека в своето първо за 2017 г. решение срещу България(Application no. 3524/14). Продължи към пълния текст »

ЕСПЧ: Делото Sagvolden v. Norway – за процесуалната легитимация на наследниците на починал жалбоподател и за качеството на националната процедура при намеса в правото на зачитане на личния или семейния живот, дома или кореспонденцията

%d1%82%d1%81%d0%b2%d1%816%d1%88%d0%b5-2На 20 декември 2016 г. ЕСПЧ постанови решение по делото Sagvolden v. Norway (№ 21682/11). Делото се отнася до възрастна жена, която била задължена от съда да продаде апартамента си по искане на жилищния кооператив, защото синът ѝ г-н А., който се нанесъл да живее при нея и който бил осъждан многократно за хулигански прояви, преследвал и заплашвал съседите и им причинявал постоянно безпокойство и чувство на несигурност.

Настоящата публикация е на колега от Фондация „Български адвокати за правата на човека“, който по лични съображения предпочита да не обявява името си. Продължи към пълния текст »