Архив

Архив за ‘Европейски съд по правата на човека’ категория

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес. Продължи към пълния текст »

Решението Велкова срещу България

На 13 юли Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Velkova v. Bulgaria (Application no. 1849/08), в което установи нарушения на правото на справедлив процес по чл. 6§1 поради продължителното неизпълнение от страна на общинската администрация на гр. Кърджали на влязло в сила решение на националните съдилища, както и на чл. 1 от Протокол 1 заради продължителната процедура по приватизация по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.). Той установи наред с това нарушения и на чл. 13 във връзка с с тези два текста от Конвенцията. В своя правен анализ на фактите Европейският съд за пореден път констатира твърде формалистичния подход на националните съдилища ( Административния съд на София-град и Върховния административен съд) при преценката им за конкретните имуществени и неимуществени вреди в процедурата по ЗОДОВ. Продължи към пълния текст »

Специфични изисквания за изчерпване на вътрешноправните средства за защита при оплаквания на лишени от свобода от неадекватни медицински грижи

Делото  Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2)

На 29 юни 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото Dimcho Dimov v. Bulgaria (No. 2) (Application no. 77248/12)

Той не установи нарушения на чл. 3 от Конвенцията във връзка с оплакванията на затворник за това, че затворническият персонал не го е защитил в достатъчна степен от посегателствата на друг затворник, както и поради неположените достатъчни медицински грижи за получените от него травми като резултат от побоя на другия затворник.

Решението не повдига въпроси, които вече да не са били разглеждани от Съда. Независимо от това то заслужава внимание (особено на практикуващите в тази област адвокати), защото в него е направен двоен анализ както на възможните средства за защита при оплаквания по чл. 3(от страна на затворници за лоши условия в затвора и прилагането на същия стандарт и при оплакванията за недостатъчни  и неадекватни медицински грижи), така и на изискванията за допустимост на жалби от такъв характер. Продължи към пълния текст »

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Изменения  в политиката на приоритизация на Европейския съд по правата на човека

ConventionПолитиката, съгласно която Европейският съд сам започна да определя  поредността на разглеждането на жалбите не по реда на постъпването им, а по тяхната степен на важност и спешност, бе въведена през 2009 г. Тогава бяха разработени 7 категории,    в които  жалбите биваха разпределяни – от най-тежките и сериозните, отнасяни в първа категория, до явно недопустимите, обособявани в последната, седма категория. Тази политика според направената равносметка за изминалия период явно е дала своите позитивни резултати, поради което Съдът е взел решение да осъществи някои промени в отделните категории , които влизат в сила от 22 май 2017 г. Той е публикувал нова таблица, в която са определени критериите за категоризация на делата, от която зависи и редът за тяхното разглеждане. Продължи към пълния текст »

НОВА СИСТЕМА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЯ ОТ ЕДНОЛИЧНИЯ СЪДИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД

images- EspchВ прессъобщение на Европейския съд по правата на човека от 31 май 2017 г. бе оповестено, че от 1 юни 2017 г. се въвежда нова процедура за изготвяне на решенията на Съда, когато те се постановяват от едноличен съдия (в случаите, когато жалбата се обявява за явно недопустима). Продължи към пълния текст »

За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно. Продължи към пълния текст »

Европейският съд: и известните личности имат право на неприкосновен личен живот

22 февруари, 2017 Няма коментари

Паулина - 1На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.  Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Продължи към пълния текст »