Архив

Архив за ‘Дела в Страсбург’ категория

На вниманието на административните съдилища

12 декември, 2018 Няма коментари

Формален достъп до съд доведе до ново осъдително решение срещу България

На 6 декември 2018 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Delin v. Bulgaria (Application no. 62377/16), в което установи нарушение на правото на справедлив процес, тъй като административните съдилища са осъществили формален контрол за законност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя и са отказали да  изследват въпроса дали са съществували фактически основания за отнемане на разрешението му за достъп до класифицирана информация.

Фактите

От 1998 г. и до 2013 г. жалбоподателят заема различни длъжности в териториалното поделение на Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/в Благоевград. Поради особения характер  на професията на него периодично  му е издавано разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на достъп „строго секретно“. На 20.11.2013 г. на жалбоподателя е връчен документ за отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, макар че срокът на предходното издадено разрешение от три години, не е изтекъл.  В него липсват каквито и да било мотиви, а са посочени само правните основания от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, тъй като чл. 59, ал. 3 от същия закон освобождава административния орган от това негово задължение.

На 25 ноември 2013 г. жалбоподателят обжалва акта за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация пред председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/. На 10 януари 2014 г. той получава писмо относно решение на ДКСИ, в което е уведомен, че на свое заседание комисията е потвърдила решението за отнемане на   достъпа до класифицирана информация. На 6 март 2014 г. ДАНС изготвя предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя. Издадена е заповед от същата дата, в която като правно основание е посочена  обективната невъзможност той да изпълнява служебните си задължения, тъй като му е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация.

Жалбоподателят обжалва  заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение пред Административния съд в Благоевград. В жалбата си  той посочва, че обжалваната заповед се основава на друг административен акт – отнемането на разрешение за достъп, който е нищожен, защото е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – нарушаване на конституционно прогласеното право на защита (чл. 56 от Конституцията и чл. 39 от Административно-процесуалния кодекс). Жалбоподателят изтъква, че от него въобще не са били искани обяснения и той не е информиран въз основа на какви безспорно установени факти и обстоятелства и за какви негови деяния е било прието, че следва да му бъде отнето разрешението за достъп до класифицирана информация. С решение  от 19.03.2015 г. жалбата е оставена без уважение. Съдът в Благоевград отхвърля възражението, че документът за отнемането на достъп до класифицирана информация е нищожен, тъй като в настоящото производство съдът не можел да преразглежда решението на ДКСИ, защото то е влязло в сила. Съдът  приема, че обжалваната заповед „е издадена в писмена форма и има изискуемото съдържание по чл. 125, ал. 2 от ППЗДАНС, както и съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдържа както фактически, така и правни основания за нейното издаване“. На 11.07. 2016 г. Върховният административен съд постановява решение, с което оставя в сила решението на Административния съд-Благоевград. Касационната инстанция приема, че процедурата по постановяване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е спазена и административният акт е издаден съобразно нормите на действащото законодателство.

Оплакванията

Жалбоподателят твърди, че е бил лишен от правото да оспори решението за отнемане на разрешението за достъп до  класифицирана информация. В резултат на този отказ той е бил уволнен от ДАНС поради обективна невъзможност да изпълнява своите функции на разузнавач. Националният съд е осъществил формален контрол върху  заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение без да изследва наличието на фактическите предпоставки за отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация и така да провери валидността и основателността на този документ.

Освен по чл. 6§1 жалбоподателят повдига оплакване и по чл. 8, като твърди, че правото му на личен живот   е било нарушено в три  аспекта. На първо място, с отнемането на разрешението за достъп, което довежда до прекратяване на служебното му правоотношение, на жалбоподателя е отнета възможността да упражнява професия, която той обича и я е упражнявал в продължение на повече от 18 години, като в този период е бил многократно награждаван. Така е преграден пътят му за кариерно израстване

На второ място, по силата на самия закон – чл. 59, ал. 6 ЗЗКИ, в следващите три години жалбоподателят е лишен от правото да заема каквато и да било  длъжност или позиция, свързана с класифицирана информация – т.е. в целия държавен сектор и в каквато и да било администрация. Това е още една неблагоприятна последица, ограничаваща правото на личен живот на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността му да упражнява професия или длъжност по свой избор.

На трето място, този акт на отнемането на сертификата се отразява върху неговата репутация в един неголям град, в който хората се познават и новините бързо се научават. Поставено е под съмнение доброто му име. Актът има последици и върху неговото здравословно състояние.

Преценката на Съда

Съдът припомня своята практика по подобни дела, когато отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация автоматично рефлектира върху прекратяване на служебните правоотношения на съответното лице. Той е постановявал, че когато съдилищата са приемали като решаващ факта на отнемането на разрешението без да изследват основанията за това, е налице непропорционалност на намесата в правото на жалбоподателя на достъп до съд(Tinnelly & Sons Ltd and Others and McElduff and Others v. the United Kingdom, 10 July 1998, § 76, Reports of Judgments and Decisions 1998‑IV, Devenney v. the United Kingdom, no. 24265/94, § 26, 19 March 2002, Myriana Petrova v. Bulgaria, no. 57148/08, §§ 40‑41, July 2016, and Aleksandar Sabev v. Bulgaria, no. 43503/08, §§ 55‑58, 19 July 2018). Съдът подчертава, че не намира основание да се отклонява от своята практика  и в настоящия случай.

По-специално, съдебното производство, протекло на национално ниво, не е допускало да бъде преразгледан нито един от фактите, поради които е било отнето разрешението за достъп до клесифицирана информация. Макар и решенията на съдилищата да са били в съответствие с приложимото вътрешно право, липсата на всякаква форма на съдебен контрол върху решенията, с които се отнема достъпа до такава информация, не е оправдана и Правителството не е дало никакво разумно обяснение за това.  Съдът констатира, че скоро след постановяване решението на ВАС Законът за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/ е бил изменен през септември 2016 г. и тези  промени до голяма степен се дължат на постановеното решение Miryana Petrоva v. Bulgaria. Но тази промяна действа ex nunc и жалбоподателят не е могъл да се възползва от нея.

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията.

Съдът намира, че оплакванията по чл. 8 и чл. 13 във вр. с чл. 8 са допустими, но доколкото е разгледал жалбата в светлината на чл. 6§1, не се налага отделно да се спира на тях.

Той отбелязва, че най подходящата обезвреда за жалбоподателя в такива случаи, когато е установено нарушение на чл. 6§1 поради лишаването от достъпа до съд, е производството да започне отново, като се съблюдават всички правила и изисквания  за справедлив процес (Yanakiev v. Bulgaria, no. 40476/98, § 90, 10 August 2006, Fazliyski, § 76, and Miryana Petrova, § 50, цитирано по-горе). Тази част от мотивите е най-съществената. Тя е основанието да се депозира молба за отмяна пред 5-членен състав на Върховния административен съд веднага, след като решението на Европейския съд влезе в сила(чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс).

Послеслов: дали промените в закона ще преустановят порочната практика решенията за достъп до класифицирана информация да не бъдат подлагани на реален съдебен контрол?

Показателно е, че това е трето решение, довело до осъждането на България във връзка с несъвършенствата на процедурата, уредена в Закона за защита на класифицираната информация (след решенията по делата Myriana Petrova v. Bulgaria и  Aleksandar Sabev v. Bulgaria). Вярно е, че през 2016 г. законът бе изменен и бе предвидена форма за съдебен контрол на решенията за отнемане на достъпа до класифицирана информация. Обаче извън предвидената възможност за съдебен контрол на актовете на Държавната комисия за сигурността на информацията /ДКСИ/ редица други проблемни текстове не бяха променени.

Така например, сред предпоставките за предоставянето на достъп (респективно – отказването на такъв или отнемането му) продължава да фигурира липсата на данни „относно осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред“ (чл. 41, т. 4) – понятие, твърде мъгляво и неопределено, с което за жалост се спекулира. Що се отнася до другото основание, посочено в акта за отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация – чл. 41, т. 3. – „осъществяване на друга дейност против националната сигурност, териториалната цялост или суверенитета на страната или целяща насилствена промяна на конституционно установения ред“, ако подобни обстоятелства са налице, то тогава несъмнено следва да бъде образувано наказателно производство срещу лицето, но  такива в националната статистика няма отразени в последните десетилетия.

Наред с това бяха запазени непроменени текстовете на чл. 59, ал. 3 и  ал. 6:

„(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана    информация    не се мотивира, като се посочва само правното основание.

  (6) Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок три години от отнемането.“

Самата процедура за осъществяване на съдебен контрол е твърде ограничена от разпоредбата на   чл. 68, ал. 3, който гласи  следното:

(3) Жалбата не спира изпълнението и се разглежда по правилата на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, като делото се разглежда при закрити врата.

Препращането към глава 12 на АПК означава, че делото ще се разглежда от Върховния административен съд като касационна инстанция. В самия АПК са въведени ограничения в няколко насоки относно протичането на процеса в неговата касационна фаза, което вече поставя под съмнение възможността да се гарантира пълнота на съдебния контрол. В чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК сред задължителните реквизити на жалбата до съда е посочено, че тя трябва да съдържа „ точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания.“ В цитирания чл. 212, но в ал. 2 е записано, че   оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага, а от чл. 219 става ясно, че в касационното производство са допустими само писмени доказателства. Така на практика засегнатото лице, освен че не знае от какво точно да се защитава и въз основа на какви доказателства е лишено от достъп до класифицирана информация, е ограничено и в средствата, чрез които може да стори това, тъй като няма да са допустими свидетелските показания. Това поставя под съмнение пълнотата на предвидения съдебен контрол, а оттам и ефективността на правото на защита.

Не са извършени никакви законови промени и в текстовете, регламентиращи обжалването по административен ред пред ДКСИ(чл.65-67). Не е уредена   самата процедура, по която се разглежда преписката, какви документи следва да бъдат предоставени на Комисията и как точно се взема решението; запазен е пожелателният характер на събирането на нови доказателства и изслушването на засегнатото лице; не е конкретизирано какви задължителни реквизити трябва да съдържа решението на този административен орган. Липсва законово изискване тези актове да бъдат мотивирани, което на практика означава, че досегашната практика ще бъде запазена.

Посочените празноти в закона създават основателни притеснения относно възможността за осъществяване на пълен по обхвата си контрол от страна на националните съдилища. За разлика от подобния закон, действащ в Република Чехия, който задължава съответните служби да предоставят на съда цялата преписка, въз основа на която е отнето разрешението за достъп, а практиката на Конституционния съд, както и на чешкия Върховен административен съд е утвърдила изискванията, на които следва да отговарят документите, съдържащи се в преписката (виж Regner c. République tchèque, Requête no 35289/11, 26 novembre 2015, §§28-29. 30, 35-37), в българския закон подобна регламентация липсва.

Ако административните съдилища не приведат своята практика в съответствие със стандартите, утвърдени от Европейския съд, трудно може да се разчита, че фактът на изменението на закона сам по себе си би ни гарантирал, че Европейският съд няма да установява подобни нарушения в бъдеще. Показателно е, че решението на Съда по жалбата на г-н Делин бе постановено в рекордно кратки срокове – за по-малко от три години. Жалбата бе комуникирана на Правителството веднага след регистрацията й, защото бе уважено искането за разглеждането й с приоритет. Този факт сам по себе си е показателен за ангажираността на Съда с въпросите относно обхвата на съдебния контрол в случаите, когато се оспорва решението за отнемане на достъп до класифицирана информация и това трябва да бъде отчитано от националните съдилища.

 

 

 

Поредно неглижиране на стабилни административни актове доведе до осъдително решение срещу България

На 19 юли 2018 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 в решението си по две обединени жалби – Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), защото министърът на образованието в продължение на повече от 15 години отказва да изпълни собствените си заповеди, с които е признал правото на обезщетение в акции на жалбоподателките.  Продължи към пълния текст »

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

15 февруари, 2018 Няма коментари

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

На 15 февруари 2018 г. Европейският съд постанови решение по делото Hristoskov v. Bulgaria(Application no. 50760/09) , с което установи нарушение на чл. 3 по повод   лошите материални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ТПО Кремиковци. Това решение е едно от многото подобни, постановени от Съда преди и след делото Neshkov and Others v. Bulgaria. То представлява интерес по-скоро с обсъждането на един процесуален въпрос по допустимостта на част от оплакванията, който ще бъде разгледан по-долу.

Фактите

Жалбоподателят изтърпява присъда лишаване от свобода в ТПО „Кремиковци“ и в периода 26 октомври 2009 – 28 октомври 2010 г. е бил настанен в отряд 72, помещаващ се в няколко килии с циментов под, отоплявани с печки на дърва и въглища (за които не е достигало горивото), много от прозорците са били счупени, а вратите – разбити. В килията на жалбоподателя с размери около 30-35 Кв.м., са били настанени между 16 и 22 затворника. Студена вода е имало по 2 часа сутрин и вече, а топла – по 1 час. В резултат на това жалбоподателят се разболява от артрит.  След 28 октомври той е прехвърлен в друг отряд и килията му не е пренаселена, а условията са много по-добри по отношение на отоплението, осветлението и хигиената. Единствен проблем остава липсата на вода поради ниското налягане и едва след 22 часа е можело да се ползва душ. Той се оплаква и от липса на адекватно здравно обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието.

След като жалбата бе изпратена за становище на Правителството, с отговора си по него жалбоподателят повдигна нови оплаквания  по чл. 3, които са свързани с факти и обстоятелства не към датата на първоначалната жалба, а в по-късен момент.

По допустимостта на оплакванията

По повод първоначалните оплаквания по чл. 3, повдигнати с основната жалба Съдът не намира основание да  ги обяви за недопустими и ги разглежда по същество. Що се отнася до тези, които са повдигнати с отговора на становището на Правителството (то не изразява некаква позиция по тях) Съдът намира, че те не допълват оплакванията по основната жалба, а следва да бъдат разглеждани като нови. Поради това той намира, че не е целесъобразно те да бъдат разглеждани, като се позовава на утвърдената си практика в този смисъл (Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, § 94, 20 September 2011, Rafig Aliyev v. Azerbaijan, no. 45875/06, § 69, 6 December 2011; and Yefimova v. Russia, no. 39786/09, § 177, 19 February 2013).

Изводът, който следва от това решение, е, че в процедурата по размяна на становища вече е късно да се повдигат нови оплаквания.Те биха могли да бъдат предмет на нова жалба. Следователно, ако междувременно са се случили нови събития, които обосновават и нови оплаквания, те или трябва да се направят преди още жалбата да е комуникирана на правителството, или да се оформят в нова жалба.

Правните аргументи на Съда

Европейският съд се основава на докладите на Комитета за превенция на изтезанията от 2010 г. , на Българския Хелзинкски комитет за затворите в България от 2008 г. и на докладите на Омбудсмана в качеството му на национален превантивен механизъм от 2012 и 2016 г., в които е отбелязана голямата пренаселеност,  лоша хигиена и лоши санитарни условия на живот в затвора в Кремиковци. Той констатира, че тези констатации съвпадат с твърденията на жалбоподателя. Съдът се позовава наред с това и на принципите, установени в неговата съдебна практика (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016, съгласно която липсата на достатъчно жизнено пространство в килиите е сериозен фактор, който се  взема под внимание при преценката   дали условията на задържане се равняват на „унизително отношение“ по смисъла на член 3 от Конвенцията и могат да разкрият нарушение, самостоятелно или заедно с други недостатъци (пак там, §§ 122-41). Той припомня и своето пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, §§ 245-56, 27 January 2015), в което бе установено нарушение на чл. 3 по оплаквания, подобни на настоящия случай.

Съдът достига до извода, че условията на задържане на жалбоподателя в периода 21 август 2009 – 28 октомври 2010 г. са в  нарушение на чл. 3 от Конвенцията, докато след тази дата той не намира, че условията са преминали онази степен на суровост, че да се установи нарушение.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Послеслов

Следва да се припомни, че след влизането в сила на комплекс от мерки в изпълнение на пилотното решение Neshkov and Others v. Bulgaria, Европейският съд приема, че са налице ефективни вътрешни механизми за защита както от превантивен, така и от компенсаторен характер, поради което обявява за недопустими всички жалби с подобни оплаквания, ако не са изчерпани тези средства. Нещо повече – на това основание той върна и всички висящи пред него жалби, ако  по тях не е изтекъл 5-годишниня давностен срок  за претенции за вреди.

Настоящият случай се отнася за период, който е по-назад във времето. Жалбоподателят нито е разполагал към онзи момент 2009 г. с ефективно вътрешноправно средство за защита, нито е могъл в по-късен момент да предяви такъв иск пред нашите съдилища. Именно поради тази причина Европейският съд постанови решение по съществото на спора.

„Проблемът“ ОМО „Илинден“

На 11 януари Европейският съд по правата на човека постанови поредните три решения, свързани с казуса на ОМО „Илинден“ – Kiril Ivanov v. Bulgaria (Application no. 17599/07);Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16) Продължи към пълния текст »

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Продължи към пълния текст »

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Европейският съд: и известните личности имат право на неприкосновен личен живот

22 февруари, 2017 Няма коментари

Паулина - 1На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.  Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Продължи към пълния текст »

За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

достъп до интернетНа 17 януари 2017 г. ЕСПЧ обяви решението си по делото Jankovskis v. Lithuania (21575/08). Жалбоподателят е лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие, който се оплаква, че не е имал достъп до конкретен уебсайт, поддържан от Министерството на образованието, който съдържал пълна информация за възможностите за дистанционно обучение в Литва. Продължи към пълния текст »