Архив

Архив за ‘Дела в Страсбург’ категория

Поредно неглижиране на стабилни административни актове доведе до осъдително решение срещу България

На 19 юли 2018 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 в решението си по две обединени жалби – Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), защото министърът на образованието в продължение на повече от 15 години отказва да изпълни собствените си заповеди, с които е признал правото на обезщетение в акции на жалбоподателките.  Продължи към пълния текст »

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

15 февруари, 2018 Няма коментари

Решение на ЕСПЧ, свързано с лоши материални условия в затвор

На 15 февруари 2018 г. Европейският съд постанови решение по делото Hristoskov v. Bulgaria(Application no. 50760/09) , с което установи нарушение на чл. 3 по повод   лошите материални условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в ТПО Кремиковци. Това решение е едно от многото подобни, постановени от Съда преди и след делото Neshkov and Others v. Bulgaria. То представлява интерес по-скоро с обсъждането на един процесуален въпрос по допустимостта на част от оплакванията, който ще бъде разгледан по-долу.

Фактите

Жалбоподателят изтърпява присъда лишаване от свобода в ТПО „Кремиковци“ и в периода 26 октомври 2009 – 28 октомври 2010 г. е бил настанен в отряд 72, помещаващ се в няколко килии с циментов под, отоплявани с печки на дърва и въглища (за които не е достигало горивото), много от прозорците са били счупени, а вратите – разбити. В килията на жалбоподателя с размери около 30-35 Кв.м., са били настанени между 16 и 22 затворника. Студена вода е имало по 2 часа сутрин и вече, а топла – по 1 час. В резултат на това жалбоподателят се разболява от артрит.  След 28 октомври той е прехвърлен в друг отряд и килията му не е пренаселена, а условията са много по-добри по отношение на отоплението, осветлението и хигиената. Единствен проблем остава липсата на вода поради ниското налягане и едва след 22 часа е можело да се ползва душ. Той се оплаква и от липса на адекватно здравно обслужване в мястото за изтърпяване на наказанието.

След като жалбата бе изпратена за становище на Правителството, с отговора си по него жалбоподателят повдигна нови оплаквания  по чл. 3, които са свързани с факти и обстоятелства не към датата на първоначалната жалба, а в по-късен момент.

По допустимостта на оплакванията

По повод първоначалните оплаквания по чл. 3, повдигнати с основната жалба Съдът не намира основание да  ги обяви за недопустими и ги разглежда по същество. Що се отнася до тези, които са повдигнати с отговора на становището на Правителството (то не изразява некаква позиция по тях) Съдът намира, че те не допълват оплакванията по основната жалба, а следва да бъдат разглеждани като нови. Поради това той намира, че не е целесъобразно те да бъдат разглеждани, като се позовава на утвърдената си практика в този смисъл (Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria, no. 17854/04, § 94, 20 September 2011, Rafig Aliyev v. Azerbaijan, no. 45875/06, § 69, 6 December 2011; and Yefimova v. Russia, no. 39786/09, § 177, 19 February 2013).

Изводът, който следва от това решение, е, че в процедурата по размяна на становища вече е късно да се повдигат нови оплаквания.Те биха могли да бъдат предмет на нова жалба. Следователно, ако междувременно са се случили нови събития, които обосновават и нови оплаквания, те или трябва да се направят преди още жалбата да е комуникирана на правителството, или да се оформят в нова жалба.

Правните аргументи на Съда

Европейският съд се основава на докладите на Комитета за превенция на изтезанията от 2010 г. , на Българския Хелзинкски комитет за затворите в България от 2008 г. и на докладите на Омбудсмана в качеството му на национален превантивен механизъм от 2012 и 2016 г., в които е отбелязана голямата пренаселеност,  лоша хигиена и лоши санитарни условия на живот в затвора в Кремиковци. Той констатира, че тези констатации съвпадат с твърденията на жалбоподателя. Съдът се позовава наред с това и на принципите, установени в неговата съдебна практика (Muršić v. Croatia [GC], no. 7334/13, §§ 96-101, ECHR 2016, съгласно която липсата на достатъчно жизнено пространство в килиите е сериозен фактор, който се  взема под внимание при преценката   дали условията на задържане се равняват на „унизително отношение“ по смисъла на член 3 от Конвенцията и могат да разкрият нарушение, самостоятелно или заедно с други недостатъци (пак там, §§ 122-41). Той припомня и своето пилотно решение по делото Neshkov and Others v. Bulgaria (nos. 36925/10 and 5 others, §§ 245-56, 27 January 2015), в което бе установено нарушение на чл. 3 по оплаквания, подобни на настоящия случай.

Съдът достига до извода, че условията на задържане на жалбоподателя в периода 21 август 2009 – 28 октомври 2010 г. са в  нарушение на чл. 3 от Конвенцията, докато след тази дата той не намира, че условията са преминали онази степен на суровост, че да се установи нарушение.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Послеслов

Следва да се припомни, че след влизането в сила на комплекс от мерки в изпълнение на пилотното решение Neshkov and Others v. Bulgaria, Европейският съд приема, че са налице ефективни вътрешни механизми за защита както от превантивен, така и от компенсаторен характер, поради което обявява за недопустими всички жалби с подобни оплаквания, ако не са изчерпани тези средства. Нещо повече – на това основание той върна и всички висящи пред него жалби, ако  по тях не е изтекъл 5-годишниня давностен срок  за претенции за вреди.

Настоящият случай се отнася за период, който е по-назад във времето. Жалбоподателят нито е разполагал към онзи момент 2009 г. с ефективно вътрешноправно средство за защита, нито е могъл в по-късен момент да предяви такъв иск пред нашите съдилища. Именно поради тази причина Европейският съд постанови решение по съществото на спора.

„Проблемът“ ОМО „Илинден“

На 11 януари Европейският съд по правата на човека постанови поредните три решения, свързани с казуса на ОМО „Илинден“ – Kiril Ivanov v. Bulgaria (Application no. 17599/07);Yordan Ivanov and Others v. Bulgaria (Application no. 70502/13); United Macedonian Organisation Ilinden and Others v. Bulgaria (No. 3), (Application no. 29496/16) Продължи към пълния текст »

Решението на ДКСИ по случая „Гатев“ и неговото продължение

На 22 август Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/ постанови решение, с което потвърди действията на ДАНС за отнемане разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Бюрото за контрол над специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Нищо неочаквано и изненадващо няма в нейните действия, след като членовете на този колегиален орган „се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на министър-председателя“(чл. 6 от Закона за защита на класифициранаат информация /ЗЗКИ/). Както в стотици случаи, така и в настоящия, решението е без мотиви, защото законът не поставя такова изискване. Но, тъй като през миналата година Европейският съд констатира нарушение на правото на справедлив процес  по делото Миряна Петрова срещу България[1] – казус, доста наподобяващ този на г-н Гатев (то бе разисквано в предходната ми публикация), няколко месеца по-късно ЗЗКИ бе променен, като в чл. 68, ал. 1 и чл. 69 бе регламентирано, че решенията на ДКСИ подлежат на съдебен контрол пред тричленен състав на Върховния администартивен съд, чийто акт е окончателен.

В  т.н. „План за действие“ по изпълнение решението на Европейския съд по делото на Миряна Петрова, който Правителството е изпратило на 27 април 2017 г. в секретариата на Комитета на Министрите на Съвета на Европа по повод предстоящато му 1288-мо заседание  на 6-7  юни 2017 г.[2] , са цитирани извършените промени в ЗЗКИ. Като заключение е отбелязано, че така е преодоляна законовата пречка за осъществяване на пълен съдебен контрол върху актовете по отнемане на разрешенията за достъп до класифицирана информация. Продължи към пълния текст »

След решението Krasteva and Others v. Bulgaria Парламентът спешно трябва да внесе промени в ЗСПЗЗ

Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.

На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение. Продължи към пълния текст »

Правото на защита в досъдебната фаза на наказателното производство в светлината на решението на Голямото отделение по делото Симеонови срещу България

GCHОтстъпление в практиката на Съда относно гаранциите на справедливия процес

На 12 май 2017 г. Голямото отделение на Европейския съд по правата на човека постанови своето решение по делото Симеонови срещу България, в което установи, че не е допуснато нарушение на правото на справедлив процес поради недопускането на адвокат в първите три дни след задържането на заподозряното лице.

Голямото отделение направи още една  крачка назад, отказвайки се от отново от стандарта, установен в делото Салдуз и решавайки българския случай в светлината на делото Ибрахим и други без да се аргументира кое налага това. Продължи към пълния текст »

Европейският съд: и известните личности имат право на неприкосновен личен живот

22 февруари, 2017 Няма коментари

Паулина - 1На 21 февруари 2017 г.  Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.

По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна.  Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари  и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са  съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейския съд от 19 януари 2017 г. и дали ще си извадим някаква поука от тях

съдНа 19 януари 2017 г. Европейският съд за правата на човека постанови пет решения по български жалби. Две от тях са класифицирани като такива с второ ниво по важност, а останалите три – в трето ниво. Нито в едно от решенията не се повдигат въпроси, които до този момент не  са били обсъждани вече от Съда. Независимо от това властите очевидно не  са си взели поука от предходните осъдителни решения.

В това отношение внимание заслужават делата I.P. c. Bulgarie (no 72936/14) и Ivan Todorov c. Bulgarie (no 71545/11). Продължи към пълния текст »

За правото на достъп до интернет на затворници, които искат да учат, и умението на властите да мотивират решенията си

достъп до интернетНа 17 януари 2017 г. ЕСПЧ обяви решението си по делото Jankovskis v. Lithuania (21575/08). Жалбоподателят е лишен от свобода, настанен в затворническо общежитие, който се оплаква, че не е имал достъп до конкретен уебсайт, поддържан от Министерството на образованието, който съдържал пълна информация за възможностите за дистанционно обучение в Литва. Продължи към пълния текст »

Решението на Европейския съд от 12 януари 2017 г. по делото Sarbyanova and Pashaliyska v. Bulgaria

справедливостПреценката за продължителност на разследването от гледна точка на процедурните аспекти на чл. 2 и на чл. 6§1 се основава на различни критерии.

Само прекомерната продължителност на едно наказателно производство не е достатъчно основание за установяване на нарушение във връзка с неефективност на разследването в светлината на чл. 2.

До тези изводи достига Европейският съд по правата на човека в своето първо за 2017 г. решение срещу България(Application no. 3524/14). Продължи към пълния текст »