Архив

Архив за ‘Статии’ категория

Страсбург: трябва да съществува средство за защита срещу забавянето на изпълнението на искове срещу държавата

1 февруари, 2018 Няма коментари

 

На 18 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу нашата страна, в които установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността, тъй като различни органи на изпълнителната власт бяха отказали да изпълнят влезли в сила решения в полза  на отделни граждани. По две от тях са били издадени изпълнителни листове, но плащания не са били извършени. „Нарушители“ са всички министри на образованието и науката в периода 2005 – 2017 г. По този повод написах статията „Гражданите не са длъжни да плащат за правния нихилизъм на управляващите“.

Днес  бих поставила друго заглавие: „Гражданите ще продължат да плащат за правния нихилизъм на управляващите“. Основанието ми е поредното решение на Европейския съд по правата на човека, в което е установено нарушение по сходен казус. Този път „нарушителят“ е Министерството на земеделието в лицето на всичките му министри, изредили се в периода 2006-2017 г. На 25 януари 2018 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Chorbov v. Bulgaria(Application no. 39942/13). Продължи към пълния текст »

За решенията на Европейския съд по правата на човека  и мястото на България в неговата дейност

Cover page Annual Report (provisionnal version) 2016

В края на миналата седмица официално бе дадено началото на новата съдебна година за Европейския съд по правата на човека. В тази връзка освен редовната пресконференция, на която Председателят на Съда – г-н Гуидо Раймонди представи кратък обзор на работата на Съда, поясни причините за по-голямата му натовареност и средствата, чрез които той се е справил с тези предизвикателства, бяха публикувани и официалните статистически данни. В тях освен обобщение  за дейността на Съда бе представена и детайлна информация за всяка една отделна държава член на Съвета на Европа – колко жалби са постъпили, колко решения, по кои текстове са установени нарушения и т.н. Тази информация е достъпна на страницата на самия съд.

Но тя се нуждае и от компетентна интерпретация, а не всеки умее „да чете цифри“. За втора поредна година установявам, че журналистът от в-к „Сега“ Светослав Терзиев не разполага с нужните умения, но пък търси ефектни заглавия (може би, за да привлече по-голяма аудитория, не знам). Твърдя обаче, че поставянето на България в някаква „черна класация“ без основание не е професионално.[1] Продължи към пълния текст »

Дейността на Европейския съд за правата на човека през 2017 г.

The annual press conference of the President of the European Court of Human Rights – Guido Raimondi, President of the European Court of Human Rights Conférence de presse annuelle
du Président de la Cour européenne des droits de l’homme – Guido Raimondi, Président de la Cour européenne des droits de l’homme

На 25 януари 2017 г. Председателят на Европейския съд по правата на човека представи резултатите от работата на Съда за 2017 г. по време на традиционната пресконференция  Той поясни, че преди официалното откриване на новата съдебна година за Съда, ще се проведе семинар, в който ще вземе участие Председателят на Съда на Европейския съюз г-н Коен Ленард. Той ще бъде  посветен на една много важна тема – авторитета на съдебната власт – проблем, свързан с този за независимостта на правосъдието, значимо за всички държави на Съвета на Европа, които срещат повече или по-малко трудности.

Равносметката за работата на Европейския съд

В своето слово председателят Раймонди направи кратка равносметка на дейността на Съда за изминалата 2017 г. Подробните данни са представени в публикувания годишен доклад, както и в самостоятелните статистически публикации (за постановените решения през 2017 г., както и за  периода 1959-2017; за решенията по отделни държави през 2017; за приетите привременни мерки и др.п.)[1]

Г-н Раймонди посочи, че през изминалата година е нараснал броят на постъпилите нови жалби, голяма част от които са от Турция. Към края на 2016 г. висящите жалби са наброявали около 80 000, но тяхната цифра до края на 2017 г. е намаляла на  около 56 000 (т.е. налице е спад с около 17%), което се дължи най-вече на обявяването на твърде голям брой жалби за недопустими поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. В делото Burmych и други срещу Украйна[2] Съдът е констатирал наличието на системен проблем, свързан с неизпълнение на пилотното решение Ivanov c. Ukraine[3](основният проблем е продължителното неизпълнение или забавеното изпълнение на влезли в сила решения на националните съдилища в полза на жалбоподателите). Затова Съдът е решил да прекрати производството по 12 000 висящи жалби със сходни оплаквания и да предаде въпроса на Комитета на министрите за изпълнение на това решение, за да бъдат по-добре защитени интересите на жертвите.

Другата причина за нарасналия брой жалби е свързан с твърде значителното увеличаване на тези от Турция след опита за преврат през 2016 г., който е довел до един ръст с 275% на жалбите срещу тази държава и така Турция заема второ място сред страните с най-много регистрирани жалби.

Г-н Раймонди припомни важността на принципа на субсидиарност, който задължава държавите-страни по Конвенцията да спазват и защитават правата и свободите на гражданите, гарантирани от Европейската конвенция. Това включва абсолютното задължение да се изчерпват ефективните вътрешни средства за защита преди да се депозира жалба пред Съда от страна на самите граждани, а за държавите – да отстранят структурните проблеми, включително и чрез създаването на адекватни вътрешни средства за защита. Статистиката показва, че държавите, по отношение на които са постановени най-много решения, са Русия (305), Турция (116), Украйна (87), Румъния (69) България (39) и Гърция (37).

Към 31 декември 2017 г. най-големият относителен дял  жалби  са от следните държави: Румъния – 17,6% (9 900 жалби), Русия – 13,8 % (7 750 жалби), Турция – 13,3% (7 500 жалби), Украйна – 12,6% (7 100 жалби) и Италия – 8,3% (4 х650 жалби).

В края на своето слово г-н Гуидо Раймонди се спря на въпрос, който му се задава винаги: каква е продължителността на процедурата пред Европейския съд?  Той посочи, че към края на 2017 г. средната продължителност е 30 месеца (срещу 34,1 месеца за 2016 г.) По 85 950 приключили жалби през 2017 г.  средната продължителност за разглеждане на една жалба е 18 месеца.[4]

В представения статистически анализ за 2017 г. е посочено, че през 2017 г. 85 951 жалби са били решени, което бележи ръст от 123% спрямо 2016 г.[5] От тях 70 356 са били обявени за недопустими или делата са прекратени от едноличен съдия, комитет, камара или голямо отделение.Едноличен съдия се е произнесъл по 66 156 жалби, което бележи ръст със 113% по отношение на 2016 г.[6] По други 2 282 жалби производството е било прекратено след постигнато приятелско уреждане на спора или подписана едностранна декларация от страна на правителството. Броят на постановените решения по съществото на спора е нараснал на 15 595 (срещу 1 927 през 2016 г.), което се дължи най-вече на обединяването на групи сходни жалби, но и на прекратяването на процедурата по 12 000 жалби срещу Украйна, за които беше посочено по-горе в речта на г-н Раймонди.

 

[1] Те могат да бъдат намерени на страницата на Съда – http://www.echr.coe.int/Pages/home.aspx?c=fre&p=home

[2]  46852/1347786/1356605/1354125/13and 3653/14, GC, 12 October 2017

[3] Yuriy Nikolayevich Ivanov v. Ukraine (no. 40450/04, 15 October 2009

[4] Вероятно тук много колеги биха възразили, че тези данни не отговарят на истината, защото са свидетели на постановени решение по жалби, регистрирани и през 2008-2009 г.  Не бива да забравяме обаче, че при над 90% обявени за недопустими жалби, което се случва в рамките на по-малко от една година, естествено е средно статистически да се получи именно цифрата, посочена от г-н Раймонди.

[5] Виж Analyse statistique 2017, с. 4-5 – достъпен на: http://www.echr.coe.int/Documents/Stats_analysis_2017_FRA.pdf

[6] Това означава, че такъв брой жалби е бил обявен за недопустими и по тях по принцип няма мотиви или мотивите са твърде бланкетни.

Гражданите не са длъжни  да плащат за  правния нихилизъм на  управляващите

Европейският съд: „Задължение на държавата е да гарантира, че окончателните решения срещу нейните органи, или юридически лица, или дружества, притежавани или контролирани от нея, се изпълняват без необосновано голямо забавяне“

На 18 януари Европейският съд по правата на човека постанови три решения, в които установи нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това вече не е никаква новина, разбира се, но печалното и в трите дела е, че виновници за това са съответните

министри на образованието и науката през всички години от 2004 г. и до настоящия момент и столичният кмет (през периода 2005-2013). Случаите са повече от травиални – постановени решения в полза на физически лица, с които съответните институции отказват да се съобразят и да изплатят присъдените суми, и така – повече от 10 години. Продължи към пълния текст »

За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно. Продължи към пълния текст »

Правото да защитиш правата си и неговите ограничения. Рисковете пред свободата на изразяване

30 ноември, 2016 Няма коментари

vratcaНа вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет

На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.

Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/0730599/108241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.

Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права. Продължи към пълния текст »

За субсидиарния механизъм на Европейския съд по правата на човека и как го разбират българските национални институции    

25 ноември, 2016 Няма коментари

Human Rights Building / Palais des Droits de l'Homme

По повод шест нови осъдителни решения срещу България през октомври-ноември 2016 г.

През март 2015 г. в Брюксел бе проведена конференция на високо равнище с участието на министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа, под надслов : „Прилагането на Европейската конвенция за правата на човека – споделена отговорност“. Такова бе и заглавието на приетата Декларация като заключителен политически документ. В нея за четвърти пореден път (след декларациите от срещите на високо ниво в Брайтън, Великобритания през  април 2012 г., Интерлакен, Швейцария през  февруари 2010 г. и Измир, Турция, през април 2011 г.), бе подчертана основната роля и отговорност на държавите да гарантират прилагането Конвенцията и ефективното изпълнение на решенията на Съда.

В приетия план за действие бяха очертани няколко основни насоки. Основният акцент бе поставен върху прилагането на Конвенцията на национално ниво. В декларацията бепосочено, че основната отговорност за гарантиране прилагането и спазването на Конвенцията е на държавите-страни по Конвенцията, като всички национални органи и най-вече съдилищата, са първите пазители на правата във вътрешен план – както чрез приемането на адекватно и съответстващо на Конвенцията законодателство, така и чрез дейността на отделните институции, които следва да се съобразяват с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Как разбират това послание националните власти? Като задължение да заплатят поредната „глоба“, наложена им от Съда и да продължат да действат така, както си знаят, макар че пред тях възникват все нови и нови повтарящи се случаи на такива, за които страната ни (разбирай българския данъкоплатец) вече е била осъдена, защото Европейският съд е установил нарушение. Обаче българският чиновник (в най-широкия смисъл на това понятие, пък бил той и магистрат), разсъждава друго яче. Той твърди: „Няма сила на пресъдено нещо, този случай не е идентичен на онзи, защото страните са различни. Затова аз няма да взема под внимание решението на Европейския съд, тъй като то не е обвързващо спрямо настоящия казус“. Така вече 24 години (от 7 септември 1992 г.) България се върти в омагьосания кръг не безброй повтарящи се случаи, защото нито в държавната администрация, нито в съдебната система, нито в прокуратурата и в полицията не желаят да се съобразят поне с практиката на Европейския съд по български дела. Да не говорим колко трудно се променя законодателство и колко години трябва да минат (съответно – колко пъти да осъдят страната ни), за да се промени нещо. Не че няма и добри примери, но поводът за това песимистично начало е съвсем конкретен и той не е оптимистичен. Продължи към пълния текст »

Случаят Tomov and Nikolova v. Bulgaria (no 50506/09) – поредното осъдително решение заради проблемния ЗСПЗЗ

zemrest-4Жалбата е свързана с проблемите, възникнали при прилагането на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция и конкуренцията на правото на собственост, която възниква между различните категории собственици.

Това е първото дело по земеделска реституция, поставящо проблеми, сходни на тези, анализирани от Европейския съд по ЗВСОНИ. Продължи към пълния текст »

Важно решение за гражданските и административните съдилища

klasificirana-infoНа 21 юли 2016 г. Европейският съд установи нарушение по делото Miryana Petrova v. Bulgaria (Application no 57148/08), 21 July 2016. В него той постанови, че предвидената в националното законодателство процедура за оспорване незаконосъобразността на заповед за прекратяване на трудово/служебно правоотношение поради отнемането на достъп до класифицирана информация не отговаря на изискванията за справедлив процес, според чл. 6§1 от Европейската конвенция.

Българският съд сам е ограничил собствената си компетентност, като е отказал да изследва въпроса доколко обоснован е отказът, респ. – отнемането на разрешението за достъп, постановено от административен орган. Продължи към пълния текст »

Право на участие в изборите на затворниците

izboriВ постановеното на 21 юли 2016 г. решение по делото Kulinski and Sabev v. Bulgaria (Application no. 63849/09) Европейският съд за правата на човека отсъди, че забраната за участие в избори, налагана автоматично на лишените от свобода, е непропорционална. Продължи към пълния текст »