Архив

Архив за ‘Статии’ категория

За „присъдите“ на Европейския съд и за това дали всеки умее да чете зад цифрите или търси единствено сензацията

presskonf.На 26 януари 2017 г- се състоя годишната  пресконференция на Европейския съд по правата на човека, на която нейният председател г-н Гуидо Раймонди направи една рекапитулация на работата на тази международна институция. Той отбеляза, че броят на депозираните жалби чувствително се е увеличил с цели 23%  през 2016 за разлика от набелязаната тенденция за тяхното намаляване през предходните две години. Това увеличение по думите му се дължи най-вече на ситуацията в три държави – на Румъния и Унгария поради въпроси, свързани с  условията на задържане и на Труция след драматичните събития през юли 2016 г. по повод неуспешния опит за преврат там .

Във връзка с организираната пресконференция Съдът представи и годишния доклад за своята дейност, както и статистическата информация  за 2016 г.[1] Данните по държави сочат, че в класацията с  най-голям брой постановени решения, в които е установено поне едно нарушение на Конвенцията, води Русия с 228 решения, следвана от Турция – 88, Румъния – 86, Украйна – 73, Гърция – 45 и Унгария – 41.  Към 31 декември 2016 г. най-голям е броят на висящите жалби срещу Украйна (22.8%), Турция (15,7%), Унгария (11,2%), Русия (9,8%), и Румъния (9,3%). Половината от всички жалби, за които е идентифициран приоритет от страна на Съда, идват от Украйна. Ето защо в своята реч президентът Раймонди подчертава необходимостта от предприемането на ефективни мерки за прилагането на Конвенцията на национално ниво, за да бъде реализиран на практика в пълен обем принципът на субсидиарността.

Нито в речта на г-н Раймонди, нито в годишния доклад на Съда, не е цитирана страната ни като голям „нарушител“ на Конвенцията. На този фон твърде странно се оказа заглавието на статията на журналиста Светослав Терзиев във вестник „Сега“[2] и  публикувана в същия вид в най-големия и четен правен портал –  „Правен свят“[3]. Това е поводът и за настоящия материал, защото нито едно от твърденията за  поредната  очерняща страната ни класация, в която уж заемаме едно от челните места, не е вярно. Продължи към пълния текст »

Правото да защитиш правата си и неговите ограничения. Рисковете пред свободата на изразяване

30 ноември, 2016 Няма коментари

vratcaНа вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет

На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.

Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/0730599/108241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.

Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права. Продължи към пълния текст »

За субсидиарния механизъм на Европейския съд по правата на човека и как го разбират българските национални институции    

25 ноември, 2016 Няма коментари

Human Rights Building / Palais des Droits de l'Homme

По повод шест нови осъдителни решения срещу България през октомври-ноември 2016 г.

През март 2015 г. в Брюксел бе проведена конференция на високо равнище с участието на министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа, под надслов : „Прилагането на Европейската конвенция за правата на човека – споделена отговорност“. Такова бе и заглавието на приетата Декларация като заключителен политически документ. В нея за четвърти пореден път (след декларациите от срещите на високо ниво в Брайтън, Великобритания през  април 2012 г., Интерлакен, Швейцария през  февруари 2010 г. и Измир, Турция, през април 2011 г.), бе подчертана основната роля и отговорност на държавите да гарантират прилагането Конвенцията и ефективното изпълнение на решенията на Съда.

В приетия план за действие бяха очертани няколко основни насоки. Основният акцент бе поставен върху прилагането на Конвенцията на национално ниво. В декларацията бепосочено, че основната отговорност за гарантиране прилагането и спазването на Конвенцията е на държавите-страни по Конвенцията, като всички национални органи и най-вече съдилищата, са първите пазители на правата във вътрешен план – както чрез приемането на адекватно и съответстващо на Конвенцията законодателство, така и чрез дейността на отделните институции, които следва да се съобразяват с практиката на Европейския съд по правата на човека.

Как разбират това послание националните власти? Като задължение да заплатят поредната „глоба“, наложена им от Съда и да продължат да действат така, както си знаят, макар че пред тях възникват все нови и нови повтарящи се случаи на такива, за които страната ни (разбирай българския данъкоплатец) вече е била осъдена, защото Европейският съд е установил нарушение. Обаче българският чиновник (в най-широкия смисъл на това понятие, пък бил той и магистрат), разсъждава друго яче. Той твърди: „Няма сила на пресъдено нещо, този случай не е идентичен на онзи, защото страните са различни. Затова аз няма да взема под внимание решението на Европейския съд, тъй като то не е обвързващо спрямо настоящия казус“. Така вече 24 години (от 7 септември 1992 г.) България се върти в омагьосания кръг не безброй повтарящи се случаи, защото нито в държавната администрация, нито в съдебната система, нито в прокуратурата и в полицията не желаят да се съобразят поне с практиката на Европейския съд по български дела. Да не говорим колко трудно се променя законодателство и колко години трябва да минат (съответно – колко пъти да осъдят страната ни), за да се промени нещо. Не че няма и добри примери, но поводът за това песимистично начало е съвсем конкретен и той не е оптимистичен. Продължи към пълния текст »

Случаят Tomov and Nikolova v. Bulgaria (no 50506/09) – поредното осъдително решение заради проблемния ЗСПЗЗ

zemrest-4Жалбата е свързана с проблемите, възникнали при прилагането на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция и конкуренцията на правото на собственост, която възниква между различните категории собственици.

Това е първото дело по земеделска реституция, поставящо проблеми, сходни на тези, анализирани от Европейския съд по ЗВСОНИ. Продължи към пълния текст »

Важно решение за гражданските и административните съдилища

klasificirana-infoНа 21 юли 2016 г. Европейският съд установи нарушение по делото Miryana Petrova v. Bulgaria (Application no 57148/08), 21 July 2016. В него той постанови, че предвидената в националното законодателство процедура за оспорване незаконосъобразността на заповед за прекратяване на трудово/служебно правоотношение поради отнемането на достъп до класифицирана информация не отговаря на изискванията за справедлив процес, според чл. 6§1 от Европейската конвенция.

Българският съд сам е ограничил собствената си компетентност, като е отказал да изследва въпроса доколко обоснован е отказът, респ. – отнемането на разрешението за достъп, постановено от административен орган. Продължи към пълния текст »

Право на участие в изборите на затворниците

izboriВ постановеното на 21 юли 2016 г. решение по делото Kulinski and Sabev v. Bulgaria (Application no. 63849/09) Европейският съд за правата на човека отсъди, че забраната за участие в избори, налагана автоматично на лишените от свобода, е непропорционална. Продължи към пълния текст »

Решението E.S. v. Romania and Bulgaria (no 60281/11)

otvichaneБългарските съдилища са били длъжни да действат с по-голямо усърдие и по-бързо да признаят решението на румънския съд за предоставяне на родителски права с оглед продължителното разделяне на майката от малолетното й дете и невъзможността за установяване и поддържане на връзката между двете.

Това е заключението на Европейския съд в решението му, постановено на 19 юли 2016 г. по жалба, насочена срещу България и и Румъния. Продължи към пълния текст »

Европейският съд „спука балона“ на поредната шумна полицейска операция

popovВ своето решение, постановено на 9 юни 2016 г. по делото Popovi c. Bulgarie (Requête no 39651/11) Европейският съд по правата на човека установи 5 основни и още толкова допълнителни нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. Това е поредният случай, в който шумно афишираните полицейски акции за „разгрома“ на поредната „мафиотска структура“ и успеха в борбата с корупцията бяха развенчани и то (а може би благодарение на) от такава авторитетна  международна институция, като Европейския съд по правата на човека.   Продължи към пълния текст »

Липсата на периодичен съдебен контрол върху настаняването във ВУИ нарушава чл. 5§4 от ЕКПЧ

PodemНа 19 май 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото D.L. c. BulgarieТо е класифицирано от Съда с първа степен на важност. В него Съдът за пореден път препотвърди извода си (виж решението A. et autres c. Bulgarie), че настаняването във възпитателно училище-интернат само по себе си не е в нарушение на чл. 5§1d от Конвенцията, че то не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 5§1а  и не представлява незаконно лишаване от свобода. Но липсата на периодичен и автоматичен контрол от страна на съда върху продължителността на мярката, както и невъзможността според действащото законодателство самите настанени да сезират съда с искане за преразглеждането й, противоречи на чл. 5§4. Съдът установи наред с това нарушение на чл. 8 поради пълния контрол върху цялата корепонденция и всички телефонни разговори на непълнолетните без оглед на конкретните лица, с коите се осъществяват тези контакти с външния свят. Продължи към пълния текст »

Случаят – Иванова и Черкезов – ненаученият урок след „Баталова воденица“

vasНа 21 април 2016 г. Европейският съд постанови решение по делото Ivanova and Cherkezov v. Bulgaria (Application no. 46577/15), в което установи, че ако бъде изпълнена заповедта за премахване на незаконния строеж – единственото жилище на жалбоподателите, без да бъдат анализирани всички относими към чл. 8 от Конвенцията обстоятелства, ще бъде допуснато нарушение на посочения текст от Европейската конвенция. Продължи към пълния текст »