Архив

Архив за ‘криминология’ категория

Нилс Кристи и книгата му „Мяра на престъпленията“*

14 октомври, 2016 Няма коментари

ChristyПрез 1981 г. Нилс Кристи публикува книгата си „Предели на страданието“[1], в която разглежда наказанието като форма на страдание и постулира, че трябва да се търсят алтернативи на наказанието, а не алтернативни наказания .[2] Повече от четиридесет години по-късно той   написа книгата си „Мяра на престъпленията“[3], в която утвърждава идеята, че действително съществуват укорими деяния, но какво дава основание част от тях да бъде въздигната в престъпление?   Продължи към пълния текст »

Нилс Кристи: Предели на страданието

nils-kristiТова е първата преведена на български език книга на именития норвежки криминолог Нилс Кристи, която ще бъде представена пред българския читател благодарение на издателство „Сиби“. Събитието ще се състои на 17 ноември от 18.00 часа в зала 4 на Националния дворец на културата.

Нилс Кристи /Nils Christie на норв./ е криминолог със световна слава , член на Академията на науките на две държави – Норвегия и Швеция, член на редколегията на престижното международно списание Theoretical Criminology. В миналото той оглавява норвежкия институт по криминология и наказателно право при Университета в Осло и е бил Председател на Скандинавския Съвет по криминология.

Продължи към пълния текст »

Categories: криминология Tags:

Публична лекция на проф. Ян ван Дайк

24 февруари, 2015 Няма коментари

van DijkНа 27 февруари 2015 г., от  13.30 часа в конферентната зала на Съдебната палата в гр. София ще се състои публична лекция на именития учен в областта на виктимологията и възстановителното правосъдие, холандския  професор  Ян ван Дайк. Тя ще бъде на тема: Процесуална справедливост за жертвите на престъпления“. Ще бъдат разгледани и някои аспекти относно новите тенденции по отношение правата на жертвите, както и възстановителното правосъдие при отделни  специфични хипотези, свързани с деца, затворници, настанени в институциите лица и служители. Форумът се организира съвместно от Съюза на съдиите в България и Българската асоциация по криминология. Продължи към пълния текст »

Categories: криминология Tags:

Нилс Кристи – криминологът миротворец

Niels Christy ChristyЛекция на Нилс Кристи в Софийския университет

На 28 април в Аулата на Софийския университет „Св.Св. Климент Охридски“ ще се състои знаменателно събитие. Лектор ще бъде проф. Нилс Кристи, който ще посвети лекцията си на темата за същността на наказанието.Неговото име  е добре познато на българските криминолози още от времето преди „падането“ на Берлинската стена най-вече благодарение на преводите на руски език на многобройната англоезична специализирана литература. Неговото произведение „Граници на наказанието“ /Пределы наказания, М., 1984 / достигна до българския читател скоро след издаването му . Продължи към пълния текст »

Държавната политика в областта на правосъдието по отношение на малолетните и непълнолетни правонарушители

КОНЦЕПЦИЯТА  ЗА  ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ДЕТЕТО ЗА ПЕРИОДА 2012-2020 г.   – ПЪТ КЪМ ХУМАНИЗИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ИЛИ СРЕДСТВО ЗА ОБЛАГОДАТЕЛСТВАНЕ  НА МАЛЦИНА?*

            Отишлото си вече правителство прие през 2012 г. Концепция за държавна политика в областта на правосъдието на детето. Ако то бе продължило своята работа, вероятно вече щеше да е приет и планът за нейната реализация, свързан със сериозни структурни и законодателни промени. В този смисъл съм удовлетворена, че нещата бяха стопирани и същевременно – притеснена да не се внуши на новите управляващи колко прогресивни и необходими са планираните мерки. Продължи към пълния текст »

За изпита по криминология – наблюдения

22 декември, 2011 Няма коментари

Анализ на проверените работи от предварителния изпит на студентите, проведен на 20.12.2011 г.

Най-напред искам да поздравя тези, които са се справили блестящо и не се наложи да им „давам” допълнителните точки, които също заслужаваха Продължи към пълния текст »

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 Няма коментари

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2010/2011 ГОДИНА

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 1

1. Какво измерваме, когато съотнасяме:

а) броя на извършените престъпления на 100 хил. души от населението

б) броя на извършителите на 100 хил. от наказателноотговорните лица

2. Какъв е най-големият принос на Чезаре Ломброзо за развитието на криминологията?

3. Кои са основните групи признаци при изучаване личността на престъпника, от които се интересува криминологията?

4. В какво се състои същността на корпоративната престъпност?

5. Пояснете израза «дифузна виктимизация»

6. Какви методи за прогнозиране развитието на престъпността използва криминологията?

7. Престъпното замърсяване на водите към кой вид престъпност се отнася

8. Кои са типичните особености на груповата престъпност

9. По кои белези си приличат и по кои се различават груповата и организираната престъпност

10. С името на кой криминолог свързваме основните принципи на съвременната наказателна политика?

11. Кои са най-характерните престъпления, извършвани от младежите

12. Дайте характеристика на икономическата престъпност

13. Какви са основните техники за «пране на пари»

14. Каква е същността на теорията на стигматизацията?

15. Какво разбираме под израза „престъпност на белите яки”?

16. Кои са основните етапи на процеса на превенция?

16. Каква е същността на „Новата социална защита”?

17. По повод кои аспекти в криминологията се използва терминът „партньорство”?

18. Какво означава понятието „виктимност”?

19. Какви са типичните източници за придобиване на доходи от организираната престъпност

20. Какво означава понятието  „пенитенциарен рецидив” ?

21. Кои са най-радикалните форми на наказателната политика, използвани за противодействие на престъпността?

22. Кои са новите подходи в наказателната политика в съвременното общество?

23. Посочете трите основни раздела на криминологията

24. Каква е приликата и разликата между рецидивна и професионална престъпност?

25. От кои форми на социална патология се интересува криминологията и защо?

26. Към кой вид  престъпност се отнася незаконната сеч ?

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 2

1.С името на кой българин свързваме първата самостоятелна научна публикация, посветена на проблемите на престъпността?

2. Посочете основните елементи на механизма на престъпно поведение (повече от един отговор): а) личност на престъпника;

б) време на денонощието

в) мотивация

г) атмосферни условия

д) жертва

е) конкретна жизнена ситуация

3. Латентната престъпност е: (повече от един отговор)

а) заявената престъпност;

б) регистрината престъпност;

в) фактическата престъпност;

г) необявената (естествено) скрита престъпност;

д) изкуствено скритата престъпност ;

е) користната престъпност

4. Криминологията изучава:

а) тактиката и методиката за разкриване на престъпленията

б) наказанията за извършените престъпления;

в) детерминантите на престъпността;

г) видовете общественоопасни деяния, въздигнати в престъпления;

д) личността на престъпника

5. Социално или правно явление е корупцията?

6. Разположете в хронологичен ред (от най-старите до най-новите) направленията в развитието на криминологията, като номерирате от 1 до 6:

а) позитивистична школа

б) марксическа школа

в) антична школа;

г) класическа школа

д) критична криминология

е) клинична криминология

7. На какви нива /равнища/ може да се изучи престъпността (повече от 1 отговор):

а) на правно ниво

б) на индивидуално ниво

в) на политическо ниво

г) на групово ниво

д) на демократично ниво

е) на общокоциално ниво

8. Какво изучава виктимологията? (повече от 1 отговор):

а) поведението на лицата, извършили престъпление

б) общосоциалната превенция

в) отношенията между престъпника и жертвата

г) общосоциалната превенция

д) групите с повишен риск да станат жертва на престъпление

е) политиките за подпомагане на жертвите на престъпни посегателства

ж) поведението на жертвите на престъпни посегателства

9. С показателя ниво /обем/ на престъпността получаваме информация за:

а) динамиката на престъпността;

б) броя на регистрираните престъпления

в) териториалното разпределение на престъпността

г) криминалната виктимизация на населението

10. Посочете основните видове мотиви за извършване на престъпни посегателства

11. Посочете социалните последици от престъпността /социалната цена/

12. Има ли разлика в криминологичното и наказателно-правното  разбиране за престъпния рецидив?

а) в двете науки понятието има еднакво съдържание

б) в наказателното право понятието „рецидив” е по-широко, отколкото в криминологията

в) криминологичното понятие е по-широко от наказателно-правното

13. Маргиналните явления представляват:

а) социално-полезни явления, характеризиращи се с поправянето на личността на престъпника

б) явления, свързани с особени емоционални сътресения;

в) отслабване или пълно отсъствие на способност за приспособяване към услвията на обкръжаващата среда.

14. По какво професионалната престъпност се различава от организираната?

15. Към кой вид престъпност принадлежи злоупотребата с обществени фондове?

16. Към кой вид престъпност можем да отнесем разпространението на пазара на опасни за здравето стоки?

17. С името на кой учен свързваме първата научна типология на личността на престъпниците?

18. Избройте видовете криминогенни ситуация според източника за тяхното възникване

19. Какво означава „ситуационна превенция”?

20. Какво имаме предвид, когато говорим за институционализация на превенцията?

21. Посочете количествените показатели за измерване на престъпността

22. Кои са факторите, които влияят върху страха от престъпността

23. Освен от личността на престъпника от кои други групи лица се интересува криминологията.

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 1 коментар

                                                                                                             2011/2012 г.           

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

                                                                       ОБЩА ЧАСТ

1. Криминологията като наука. Предмет, характер и задачи. Криминологията в системата на науките.Методология и методика на криминологията.

2. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България. Криминологични школи: класическа школа; позитивистична школа; марскистка школа; клинична криминология; критична криминология.

3. Основни теории в криминологията. Биологично направление в криминологията. Биосоциално и психологично направление.

4. Социологически теории за престъпността: теория за аномията; теория за диференциалната асоциация; теория за социалната дезинтеграция; теория за диференциалните възможности, теория за конфликта; теория за субкултурите; теория за дрейфа. теория за икономическия детерминизъм; теория за стигматизацията; теория за изобилието; неокласическа икономическа теория.

5. Учение за престъпността – понятие за престъпността като социално явление.   Количествени и качествени признаци  на престъпността. Методи за измерването им.

6. Цената на престъпността. География на престъпността.

7. Латентна   престъпност. Признаци за измерване

8. Детерминираност на престъпността . Социални противоречия и престъпност.

9. Страхът от престъпността – детерминанти и последици.

10. Възраст и престъпност.

11. Личността в криминологията. Методи за изследване на личността. Личност на престъпника. Основни характеристики  .

12. Механизъм на престъпното поведение, фактори за формиране личността на престъпника.Съотношението между биологичното и социалното при изучаване личността на престъпника. Типология на престъпниците.

13. Виктимология. Развитие на виктимологията. Жертва. Определение. Виктимност.

14.Типология на жертвите. Виктимизация. Видове. Антивиктимогенна политика.

15. Организация и методика на криминологичните изследвания.

16. Криминологично прогнозиране –    понятие, цели, предпоставки, видове. Методи на прогнозиране – екстраполация, експертна оценка, моделиране.

17. Криминология и наказателна политика. Развитие на формите на контрол над престъпността – стеризилизация, кастрация, нова социална защита, освобождаване от наказателна отговорност, медиация; декриминализация и депенализация.

18. Превенция на престъпността – същност, задачи, видове, класификация на мерките.

19.  Институционализиране на превенцията и контрола над престъпността -система за управление на превенцията и контрола над престъпността и нейните субекти. Основни принципи. Етапи на процеса на превенция.

20.Съвременни подходи и стратегии за превенция и контрол над престъпността

ОСОБЕНА ЧАСТ

1. Престъпността в съвременния свят. Проблемът за глобализацията. Регионални особености.

2. Престъпността в България – социални промени и престъпност.

3. Конвенционална престъпност. Характеристики. Тенденции.

4. Престъпност срещу собствеността.

5. Престъпност, засягаща живота и здравето на човека и неговата личност.

6. Икономическа престъпност.

7. Престъпност на „белите яки”.

8. Корпоративна престъпност.

9. Корупция и престъпност . Антикорупционни стратегии.

10. Квазиконвенционална престъпност. Характеристика. Тенденции.

11. Компютърна престъпност.

12.Непредпазлива престъпност – обща характеристика.Престъпност по транспорта.

13. Екологична престъпност

14. Организирана престъпност – история, съвременни проблеми.Организирана и групова престъпност . Стратегии за борба с оганизираната престъпност.

15. Младежка престъпност.

16. Престъпност на непълнолетните.

17. Престъпност на жените.

18. Рецидивна престъпност.

19. Професионална престъпност

20.Маргиналност и престъпност. Социална патология и престъпност – самоубийства, наркомании, алкохолизъм, проституция.

21. Проблемът за смъртното наказание и доживотния затвор – криминологични аспекти.

22. Престъпност, застрашаваща   политическия строй на държавите. Тероризъм и престъпност.

23. Престъпност, застрашаваща международните икономически отношения.

24. Международното сътрудничество в борбата с престъпността – правна и организационна рамка.

 ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

1. Айдаров,Й. Криминология. София, 2010

2. Станков Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2005.

3. Станков Б. Видове престъпност. Варна, 2006 (2 изд.)

4. Я. И. Гилинский. Девиантность, преступность, социальный контроль 2004Р. Асланова322 с. 36/Д46

  5.   В. Н. Кудрявцев Стратегии борьбы с преступностью 2005 Наука, 343/Л58 

6. Яковлев А.М. Социология преступности (криминология): Основы общей теории. – М.: Содействие новый век, 2001. – 239 с.         http://crimestudy.ru

7. Криминология ХХ век Коллектив авторов, 2000 © С.-Петербургский гос. университет МВД РФ, 2000  http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/burlak/index.php

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

ІІ.1. Обща част

Бекариа Ч. За престъпленията и наказанията. София, 1993.

Бояджиева Ю. Методика за анализ на статистическата информация за престъпността. София, 1982.

Емил МаджаровПсихологическо портретиране на правонарушителите 2006 Сиела, 344 с. 36/Н26

 Рональд БлэкборнПсихология криминального поведения 2004, Питер 496 с.343/Б64 
      Раковски  Кр. Престъпността, нейните причини и средствата за изкореняването й. София, 1993.

Станков Б. Личност и престъпно поведение. София, 1990.

Станков Б. Престъпността в България и нейните жертви. София, 1999.

ІІ.2.Особена част

Робърт Клитгард, Роналд Маклейн-Абароа, Х. Линдзи Парис Корумпирани градове, 2006 Сиела,168 с. ,343/К85
Китан Китанов, Красимир Йотов Наркопрестъпността – разпространение и превенция, 1999, МВР, 245 с. 343/К41
Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция 2000, Научноизсл.инст.по криминология, 264 с. 343/К61
Китан Китанов, Нина БеловаПартньорство между полиция и медии за превенция на престъпността2002НИКК – МВР223 с. 343/К61
Китан Китанов Грабежите 2005 Министерство на вътрешните работи 220 с. ,343/К66
 Корупционни практики и превенция на корупцията 2004 Център за изследване на демокрацията,146 с. ,343/К85
Корупция и контрабанда : мониторинг и превенция 2000,Център за изследване на демокрацията,76 с. ,343/К90
Книга за престъпността в България (авт. колектив). София, 1992.

Константин Паликарски Превенция и противодействие на корупцията  2006 Институт по публична администрация и европейска интеграция 32 с. 36/П72
Антикорупционните реформи в България.Основни резултати и рискове. София, Център за изследване на демокрацията,  2007 – www.csd.bg

Мониторинг на антикорупционните реформи в България. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Тенденции на престъпността в България 2000-2005. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Опасностите на киберпрестъпността – документ за дискусия на конференцията от 1-2 април 2008 г. – www.coe.int/cybercrime

Бояджиева Ю.Компютърна престъпност  2004,НИИ по криминалистика и криминология412 с. 343/Б73
Петров  Г. Детската престъпност, 1998 Абагар

      Ann Buchanan Cycles of Child Maltreatment 1996 John Wiley & Sons 305,        76/P93  Protecting Children 1997Arena263 p. 343/А37
Нина Белова Женска престъпност и превантивна дейност на полицията. 2004,НИИ по криминалистика и криминология182 с. 343/Б43
Панчо Бешков Crimina feminarum1998Фенея100 с. 159.9/Б48
      Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция.2000, Научноизсл.инст.по криминология 343/К61
Питер Лилли. Грязные сделки2005Феникс400 с. 32/Л86

ТЕМИ ЗА ДОКЛАДИ

Криминологични аспекти на домашното насилие

  1. Жените – жертва на престъпни посегателства
  2. Защита на жертвите на домашно насилие
  3. Криминологични аспекти на насилието срещу жени
  4. За и против смъртното наказание
  5. „Прането на пари” и организираната престъпност
  6. Източници на доходи на организираната престъпност
  7. Транснационалната организирана престъпност и заплахите й за държавата
  8. Стратегии за борба с организираната престъпност
  9. Младежите в огледалото на криминологията
  10. Непълнолетните в огледалото на криминологията
  11. За и против легализиране на проституцията
  12. За и против легализиране на употребата на марихуана
  13. „Престъпленията” без жертви (проституция, порнография, наркомании,  хазартни игри, алкохолизъм) – за и против криминализирането им.
  14. Характеристика на „привилегированата” престъпност (престъпността на „белите яки”)
  15. За и против облегчаване достъпа до огнестрелно оръжие
  16. Рецидивистите и контролът над престъпността
  17. Порнография и престъпност
  18. Киберпрестъпността – основни характеристики
  19.  Криминологични аспекти на порнографията (интернет-пространството и порнографията)
  20. Криминологична характеристика на убийствата
  21. Криминологична характеристика на личността на извършителите на убийства
  22. Криминологична характеристика на сексуалното насилие
  23. Криминологична характеристика на личността на извършителите на сексуални престъпления
  24.  Криминологична характеристика на грабежите
  25. Криминологична характеристика на извършителите на грабежи
  26. Криминологична характеристика на кражбите
  27. Криминологична характеристика на извършителите на кражби
  28. Криминологична характеристика на измамите и на техните извършители
  29. Криминологична характеристика на икономическата престъпност
  30. Криминологична характеристика на корпоративната (организационната) престъпност
  31. За и против наказателната отговорност на юридическите лица
  32. Компютърната престъпност – основни форми и видове
  33. Типични престъпления, извършвани от жени
  34. Характеристика на жените-извършителки на престъпни посегателства
  35. Типични престъпления на непълнолетните
  36. Основни характеристики на личността на непълнолетния правонарушител
  37. Основни характеристики на организираната престъпност
  38. Социални сфери на корупцията
  39. „Престъплението – бизнес с други средства” (Майкъл Хофман – kriminologia/biznes I prestapnost)
  40. Опасностите на киберпрестъпността
  41. Проституция и престъпност
  42. Проституция и трафик на хора
  43. Влияние на масмедиите върху  страха от престъпността
  44. Страхът от престъпността и неговите криминологични последици
  45. Основни характеристики на груповата престъпност;
  46. Прилики и различия между груповата и организираната престъпност

ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, ИЗПИТА И ФОРМИРАНЕТО НА ОЦЕНКАТА

Криминологията е наука, която , макар че у нас се преподава само на студентите от юридическите факултети, обхваща проблематика, отиваща отвъд формално-догматическите правила на другите науки. Тя включва в себе си разнообразна тематика, която я родее със социологията, политологията и икономиката, макар че основните й понятия са преди всичко свързани с наказателното право. Затова си мисля, че тя сама по себе си е интересна дисциплина, която дава една широка култура на студентите и насочва мисленето им не върху конкретен правен акт, а към размисъл за това – как обществено-икономическите   (и политическите)  условия  влияят на обществото и предизвикват „бум” или спад в престъпността; опитва се да даде отговор защо определени групи лица извършват престъпления и какви подходи да се предприемат, за да се ограничи в приемливи граници престъпността. Всъщност може би най-привлекателното е, че това не е наука сама за себе си, а има действително прагматична насоченост, защото резултатите от изследванията на криминолозите помагат на обществото не само да получи картина за един или друг вид престъпност, но и далеч по-важното – как  да направим системата за превенция по-ефективна, как да накараме обществото да не се чувства толкова несигурно и уязвимо.

Като не забравям, че дисциплината е все пак избираема, а не задължителна, предпочитам да поставя акцент  в изискванията си към студентите да покажат познаване на основните, същностни проблеми и затова се ориентирах към тестовата форма на изпитване. Практиката от първата година, в която въведох този вид изпит показа, че студентите подцениха дисциплината и като че ли разчитаха  на своята обща култура и без особена подготовка да се справят. Може би и затова слабите оценки бяха между 40 и 80 %. Това, което забелязвам, е, че студентите не умеят да четат поставения им въпрос, а бързат да отговорят това, което по принцип знаят по темата или дори не по нея. Другата слабост е неумението да се изразяват точно, твърде често дори стилът им е съвсем разговорен и неясен. Затова, ако на повече от един въпрос се даде абсолютно погрешен, глупав, абсурден отговор (т.н. „бисер”), отнемам точки.

Освен от теста оценката от изпита при редовните студенти се формира и от резултатите от участието им в организираните дискусии по предварително зададени теми, които носят от 1 до 6 точки (това се равнява на една единица   от общата оценка), ако обаче точките им от теста са достатъчни поне за оценката „среден“ . Но всъщност накрая се оказва, че болшинството от тези, които проявяват  най-голяма активност в дискусиите, нямат нужда да им се добавят точки, тъй като и без тези „бонуси”  са се  справили отлично.

Самите дискусии създават допълнителни умения у студентите как да водят и да участват  в подобни форуми, да се изслушват, да излагат аргументи по тезата, която трябва да защитят (ролята им се определя не според техния избор – дали да са „за” или „против”, а от мен). Практиката показа, че най-съдържателна е дискусията, когато студентите са се подготвили предварително, търсили са информация от  различни източници и тогава самата аудитория проявява интерес и толерантност. Но имаше и групи, които  дискусията се превърна в махленско говорене и размяна на мнения като на хора от улицата, а не на студенти-юристи.