Архив

Архив за ‘статии’ категория

За правото на адвокат в наказателния процес в светлината на делото Dimitar Mitev v. Bulgaria (Application no. 34779/09), 8 march 2018

На 8 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по горното дело, в което установи доста драстични нарушения на правото на справедлив процес, допуснати както  в хода на досъдебното, така и на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Предстоящи промени в Правилата на Съда във връзка с дела, съдържащи класифицирана информация

10 февруари, 2018 Няма коментари

Обосновка на включването на допълнение към Правилата

На 31 януари 2018 г. по поръчение на Бюрото на Европейския  съд по правата на човека (което включва председателя, зам.-председателя на Съда и председателите на отделните камари) е изготвен доклад от Постоянния комитет за допълнение на Правилата на Съда относно работата с класифицирана информация. Целта му е да запълни една празнота в тях и да създаде подходяща регламентация, която би гарантирала на страните, и най-вече на правителствата, една адекватна защита по отношение на конфиденциалните документи  (чувствителни, секретни, класифицирани), представяни от тях по искане на Съда. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейският съд по правата на човека през 2017 г. – равносметката за България

 Решенията на Европейският съд по правата на човека през 2017 г. – българският контекст

В края на януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека публикува поредния годишен доклад за своята дейност за изминалата 2017 г., както и други статистически данни – по отделни страни.[1] Техният анализ ни позволява не само да получим информация за възловите проблеми, пред които е бил изправен Съдът, както и пътищата, чрез които се е опитал да ги реши, но можем да установим и какво е мястото на България сред 48-те  държави, кои жалби са били с „приоритет“ и той е преценил, че е наложително тяхното по-бързо разглеждане и др. п.

В следващото изложение ще направя кратък обзор (по-скоро статистически) на дейността на Съда като цяло, след което ще насоча фокуса към нашата страна. Освен обобщената информация ще представя кратък анализ на най-съществените решения на Съда по основателност и по допустимост, постановени срещу България. Продължи към пълния текст »

Има ли „светлина в тунела“ или кога трите власти ще се научат да зачитат решенията на Европейския съд по правата на човека не на „парче“ и за всеки конкретен случай?

23 ноември, 2017 1 коментар

източник на снимката: в-к „Сега“

На 23 ноември Европейският съд постанови решение за справедливо обезщетение по делото Chengelyan and Others v. Bulgaria [1] Той присъди на жалбоподателите сумата от  462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.

Тези пари няма да бъдат заплатени от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“. Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение  тяхната блезпристрастност и независимост.  Продължи към пълния текст »

Симптом за какво е отнемането на достъпа до класифицирана информация на Георги Гатев

След като ДАНС отне разрешението за достъп до класифицирана информация на зам.-председателя на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства – Георги Гатев в медиите се появиха редица публикации. От тях „изплуваха“ имената на лица, по отношение на които очевидно са били прилагани СРС и се правеха внушения, че г-н  Гатев е осъществявал нерегламентирани контакти с тях.

Сред коментираните случаи се появи и този на плевенския прокурор Димитър Захариев. В настоящия материал аз ще се спра единствено само на него, тъй като разполагам със собствена информация и наблюдения. По една случайност съм адвокат на г-н Захариев, който ми възложи да подготвя жалба от негово име до Европейския съд по правата на човека. Тя е регистрирана през 2011 г. През юни 2015 г. той ме потърси във връзка с извършени действия по претърсване и изземване в неговия офис, в апартамента му и в жилището на баща му. Продължи към пълния текст »

Правото на справедлив съдебен процес

499_b_art-6Ръководство по член 6 на Европейската конвенция за правата на човека

Наскоро българската правна книжнина в областта на правата на човека бе обогатена с едно  издание, посветено на изключително сложната и многообразна материя, посветена на правото на справедлив процес по чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Книгата, издадена от авторитетното издателство „Сиби“[1], предоставя на българския читател възможността да се запознае с два аналитични материала, изготвени от отдела на юрисконсулта на Европейския съд по правата на човека. Това стана възможно благодарение на превода, осъществен от Българския хелзинкски комитет след съгласуване със Съвета на Европа. Продължи към пълния текст »

Нилс Кристи и книгата му „Мяра на престъпленията“*

14 октомври, 2016 Няма коментари

ChristyПрез 1981 г. Нилс Кристи публикува книгата си „Предели на страданието“[1], в която разглежда наказанието като форма на страдание и постулира, че трябва да се търсят алтернативи на наказанието, а не алтернативни наказания .[2] Повече от четиридесет години по-късно той   написа книгата си „Мяра на престъпленията“[3], в която утвърждава идеята, че действително съществуват укорими деяния, но какво дава основание част от тях да бъде въздигната в престъпление?   Продължи към пълния текст »

HELP 28: Право на неприкосновеност на личността (Биоетика)

14 октомври, 2016 Няма коментари

in vitro-2На тази тема бе посветен семинарът, организиран от Програмата HELP 28 на Съвета на Европа, който се проведе в Брюксел на 6-7 октомври 2016 г. На него бяха обсъдени различни проблеми, които са включени в пилотния курс за он-лайн обучение под горното заглавие. Предстои той  да започне  в  Белгия, Испания и Полша за магистрати, а във Франция и Белгия – за адвокати.

Семинарът се проведе в Националния институт по правосъдие в Белгия. На него бяха дискутирани различни аспекти на електронното обучение в сферата на правата на човека. Координаторът  на програмата – г-жа Ева Пастрана, информира участниците, че се подготвя Европейска платформа за обучение на практикуващи юристи и други специалисти, имащи отношение към правата на човека, която ще бъде готова през следващата година. Наред с това тя представи накратко и съдържанието на курса „Правото на неприкосновеност на личността с акцент върху биоетиката“ (Right to the integrity of the person (Bioethics) Продължи към пълния текст »

Подсъдност при исковете за вреди по ЗОДОВ за нарушаване на общностното право

2 септември, 2016 Няма коментари

agenciaОтговорността за вреди, произтичащи от нарушения на общностното право по чл.4, § 3 ДЕС, следва да се реализира пред общите граждански съдилища и по процесуалния ред на ЗОДОВ. Това означава, че  искът за обезщетение  се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, а не по правилата на общата подсъдност на ГПК. Горният извод е и в съответствие с принципа на ефективността, изискващ улеснен достъп до съд за предявяване на съответните искове, насочени към реализиране отговорност на държавата за вреди, какъвто е искът по чл.4,§ 3 от ДЕС. Продължи към пълния текст »

Разширяване приложното поле на условното предсрочно освобождаване

7 февруари, 2016 Няма коментари

probationНа 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека  постанови   решение по делото Нешков и др. срещу България [1]. В него той приложи процедурата по чл. 46 от Конвенцията (съгласно която в определени случаи на държавата-ответник се налагат подходящи общи мерки, които тя се задължава да изпълни под надзора на Комитета на министрите  и са извън индивидуалните мерки, които се отнасят до конкретния жалбоподател). До тази процедура се стигна  поради констатацията за наличието на сериозен структурен проблем – прекалено голям брой повтарящи се оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода, свързани най-вече с тяхната пренаселеност. В §§274-276 от решението си Съдът посочва, че ако една държава не е в състояние да гарантира, че условията в затворите са в съответствие с изискванията на чл. 3 от Европейската конвенция, тя трябва да се откаже от строгата си наказателна политика или да въведе система от алтернативни средства за наказание. Според него проблемът с пренаселеността би могъл да намери своето разрешение с прилагането на разнообразни мерки и политики: ограничаване прилагането на наказанието лишаване от свобода като вид наказание; налагане на по-кратки присъди лишаване от свобода; замяна на лишаването от свобода с други форми на наказание; по-широко използване на условното предсрочно освобождаване, както и спиране изпълнението на някои присъди, по които е постановено наказание лишаване от свобода. Европейският съд  определи срок от 18 месеца от влизане на решението в сила, в който България трябва да предвиди на национално ниво комбинация от ефективни вътрешноправни средства за защита и такива с компенсаторен характер. Този срок ще изтече в през декември 2016 г. Продължи към пълния текст »