Архив

Архив за ‘статии’ категория

Норми на българския Валутен закон противоречат на Регламент no 1889/05 на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г., както и на ЕКПЧ

В своето решение от 15 ноември 2018 г. по делото Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10) Европейският съд за  правата на човека установи две нарушения на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до конфискацията от страна на българските власти на 199 400 евро (EUR) поради това, че г-н Togrul не е декларирал посочената сума пред митницата. Наред с това  предадената от него доброволно сума от   9 100 EUR  като веществено доказателство в хода на образувано наказателно производство никога не е била върната на жалбоподателя.   Продължи към пълния текст »

Контролът върху електронните средства за комуникация и правото на неприкосновеност на кореспонденцията в решението на Европейския съд по делото Big Brother Watch and Others

15 септември, 2018 Няма коментари

На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.

В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications   nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти,  правозащитни организации, както и физически лица –  журналисти и адвокати.

Основанието за депозиране на тези жалби е   изнесената  през 2013 г.   информация от бившия   служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации  и са си споделяли програми и данни.  Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната  информация са били контролирани, прихващани  или събирани от британското разузнаване.   Продължи към пълния текст »

Categories: статии Tags:

За правото на адвокат в наказателния процес в светлината на делото Dimitar Mitev v. Bulgaria (Application no. 34779/09), 8 march 2018

На 8 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по горното дело, в което установи доста драстични нарушения на правото на справедлив процес, допуснати както  в хода на досъдебното, така и на съдебното производство. Продължи към пълния текст »

Решенията на Европейският съд по правата на човека през 2017 г. – равносметката за България

 Решенията на Европейският съд по правата на човека през 2017 г. – българският контекст

В края на януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека публикува поредния годишен доклад за своята дейност за изминалата 2017 г., както и други статистически данни – по отделни страни.[1] Техният анализ ни позволява не само да получим информация за възловите проблеми, пред които е бил изправен Съдът, както и пътищата, чрез които се е опитал да ги реши, но можем да установим и какво е мястото на България сред 48-те  държави, кои жалби са били с „приоритет“ и той е преценил, че е наложително тяхното по-бързо разглеждане и др. п.

В следващото изложение ще направя кратък обзор (по-скоро статистически) на дейността на Съда като цяло, след което ще насоча фокуса към нашата страна. Освен обобщената информация ще представя кратък анализ на най-съществените решения на Съда по основателност и по допустимост, постановени срещу България. Продължи към пълния текст »

Има ли „светлина в тунела“ или кога трите власти ще се научат да зачитат решенията на Европейския съд по правата на човека не на „парче“ и за всеки конкретен случай?

23 ноември, 2017 1 коментар

източник на снимката: в-к „Сега“

На 23 ноември Европейският съд постанови решение за справедливо обезщетение по делото Chengelyan and Others v. Bulgaria [1] Той присъди на жалбоподателите сумата от  462 000 EUR, съобразно наследствените им дялове.

Тези пари няма да бъдат заплатени от виновните длъжностни лица от Община Пловдив, нито от магистратите, защитили „публичния интерес“. Твърде често в подобни ситуаци имам усещането за професионална деформация в посока на силно проявено „етатистко виждане“ у магистратите, които са склонни да защитят държавния интерес в степен, която поставя съмнение  тяхната блезпристрастност и независимост.  Продължи към пълния текст »

Нилс Кристи и книгата му „Мяра на престъпленията“*

14 октомври, 2016 Няма коментари

ChristyПрез 1981 г. Нилс Кристи публикува книгата си „Предели на страданието“[1], в която разглежда наказанието като форма на страдание и постулира, че трябва да се търсят алтернативи на наказанието, а не алтернативни наказания .[2] Повече от четиридесет години по-късно той   написа книгата си „Мяра на престъпленията“[3], в която утвърждава идеята, че действително съществуват укорими деяния, но какво дава основание част от тях да бъде въздигната в престъпление?   Продължи към пълния текст »

Подсъдност при исковете за вреди по ЗОДОВ за нарушаване на общностното право

2 септември, 2016 Няма коментари

agenciaОтговорността за вреди, произтичащи от нарушения на общностното право по чл.4, § 3 ДЕС, следва да се реализира пред общите граждански съдилища и по процесуалния ред на ЗОДОВ. Това означава, че  искът за обезщетение  се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, а не по правилата на общата подсъдност на ГПК. Горният извод е и в съответствие с принципа на ефективността, изискващ улеснен достъп до съд за предявяване на съответните искове, насочени към реализиране отговорност на държавата за вреди, какъвто е искът по чл.4,§ 3 от ДЕС. Продължи към пълния текст »

Разширяване приложното поле на условното предсрочно освобождаване

7 февруари, 2016 Няма коментари

probationНа 27 януари 2015 г. Европейският съд по правата на човека  постанови   решение по делото Нешков и др. срещу България [1]. В него той приложи процедурата по чл. 46 от Конвенцията (съгласно която в определени случаи на държавата-ответник се налагат подходящи общи мерки, които тя се задължава да изпълни под надзора на Комитета на министрите  и са извън индивидуалните мерки, които се отнасят до конкретния жалбоподател). До тази процедура се стигна  поради констатацията за наличието на сериозен структурен проблем – прекалено голям брой повтарящи се оплаквания за лоши условия в местата за лишаване от свобода, свързани най-вече с тяхната пренаселеност. В §§274-276 от решението си Съдът посочва, че ако една държава не е в състояние да гарантира, че условията в затворите са в съответствие с изискванията на чл. 3 от Европейската конвенция, тя трябва да се откаже от строгата си наказателна политика или да въведе система от алтернативни средства за наказание. Според него проблемът с пренаселеността би могъл да намери своето разрешение с прилагането на разнообразни мерки и политики: ограничаване прилагането на наказанието лишаване от свобода като вид наказание; налагане на по-кратки присъди лишаване от свобода; замяна на лишаването от свобода с други форми на наказание; по-широко използване на условното предсрочно освобождаване, както и спиране изпълнението на някои присъди, по които е постановено наказание лишаване от свобода. Европейският съд  определи срок от 18 месеца от влизане на решението в сила, в който България трябва да предвиди на национално ниво комбинация от ефективни вътрешноправни средства за защита и такива с компенсаторен характер. Този срок ще изтече в през декември 2016 г. Продължи към пълния текст »

Практиката на Европейския съд по правата на човека през първото полугодие на 2014 г. и мястото на България

14 септември, 2014 Няма коментари

stat uli 2014Тази година пресслужбата на Европейския съд по правата на човека представи междинните статистически данни относно движението на жалбите в Европейския съд в твърде обобщен вид без да даде детайлна информация за всяка една отделна държава. Все пак и от нея могат да се извлекат някои интересни данни, както и да се направят известни изводи. Като цяло се отбелязва спад с 6% на депозираните жалби и с 15 % – на висящите, чийто общ брой възлиза на 84 850. Радващото е, че страната ни е изпаднала от „класацията“ на първите 10 държави, които създаваха най-много работа на Европейския съд. Продължи към пълния текст »

За новия формуляр на жалба и неговите несъвършенства  

application form-2Новият формуляр за жалба не улеснява потенциалните жалбоподатели  и удължава времето за неговото попълване. Причините са по-скоро от  техническо естество и вероятно се дължат на това, че при изготвянето му той не е бил консултиран с юристите от Съда или не е бил апробиран начинът на попълването му. В резултат на това не е допустимо пренасяне на информация от страница в страница, стеснено е полето за формулиране на оплакванията с вертикални ограничения, не е възможно да се прехвърля информацията за приложените документи чрез функцията “copi-past”. Продължи към пълния текст »