Права на Човека .com

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЖАЛБА ДО СЪДА

(материалът е предназначен за юристи)

Тези, които са разглеждали специалния вид пълномощно, който  фигурира на сайта на Европейския съд, вероятно са обърнали внимание, че в него има една рубрика:  “Дата на първото писмо” и сигурно са се питали какво има предвид съдът и какво следва да се напише на това място.

Първото писмо   предшества истинската жалба във вида, в който тя трябва да бъде подготвена. Изпраща се обикновено тогава, когато до изтичането на крайния срок остават броени часове или дни, а за подготовката на  жалбата време няма. Понякога е необходимо повече време и за събиране на много по обем доказателства или за приключване/започване на процедура, за която Съдът непременно следва да бъде уведомен, че върви, за да не бъде жалбата обявена за недопустима.  За да се “спре”  шестмесечния    срок (от датата на последния вътрешносъдебен акт, постановен в редовно, а не в извънредно производство),  понякога се налага да бъде изпратен някакъв по-малък по обем материал, в който да се изрази по-скоро намерението на лицето да подаде жалба. Това е т.н. “първо писмо”.

В отговор в рамките на 1-3 месеца Съдът изпраща формуляр на жалба и писмо, в което уведомява, че му е станало ясно, че клиентът ви  желае да подаде жалба, тя е била заведена под определен номер, който   фигурира и на самото писмо. В него се определя краен срок, в който попълненият формуляр на жалбата следва да бъде изпратен (брои се денят на изпращане, а не на получаване на плика).

Как трябва да изглежда тази предварителна жалба? Ами това в общи линии е нещо като резюме на основната жалба. Няма някакви специални писани правила, затова никой не е поставял  изисквания или ограничения . Бих могла да споделя своя опит, тъй като често прибягвам до подготвянето на такива жалби.

Понякога правя нещо като кратък увод, в който пояснявам кой е жалбоподателят – напр. търговско дружество с еди какъв си предмет на дейност или лице, което е лишено от свобода и в момента изтърпява наказание еди къде си и т.н.

В първата част излагам последователно най-важните факти (горе-долу в обема на една искова молба). Обикновено ги номерирам в хронологична последователност – 1,2,3 и т.н. Прилагам минимум доказателства – 5-6 копия от документи, сред които обезателно последното съдебно решение (ако са твърде много, наред с него и още 1-2, но не всичките). Обикновено като разказвам случая, дадено твърдение подкрепям със съответния документ, на който се позовавам под линия. На този етап няма нужда от експертизи, скици, съдебни протоколи, писмени бележки и жалби. Всички допълнителни документи  можете да приложите в зависимост от характера на оплакването по ваша преценка, когато подготвяте основната жалба. Избягвам да правя коментар в тази част, само разказвам какво се  е случило последователно в хронологичен порядък, но кратко. Поставям и някакво заглавие с блокшрифт, например “Фактите по случая”. В зависимост от обема на информацията, тази част може да е 2, но може и 4-5 страници.

Във втората част , която озаглавявам “Оплаквания”, обосновавам оплакванията си относно това какви нарушения на конкретни права са допуснати, според мен. Обикновено изложението е от половин страничка  за всяко отделно нарушение, но винаги посочвам аргументи, а не изброявам просто текстовете на Конвенцията.

Накрая, като последна част на моята предварителна жалба , озаглавена “По изискванията за допустимостта на жалбата”, излагам в две изречения становището си, че жалбата е допустима, съгласно чл. 35 от Конвенцията, защото  повдигнатите оплаквания са за нарушения, попадащи в предметния обхват на Конвенцията (т.н. ratione materiae) и са направени преди изтичането на 6-месечния срок (т.н. ratione temporis), в случай че не става въпрос за т.н. “продължаващо нарушение”. От 1 юни тази година ще се налага да изтъкваме аргументи и във връзка с третото условие за допустимост – жалбата да не е малозначителна или самия интерес, който е засегнат, да няма такъв характер. Този критерий е най-неясен и затова тепърва по него ще се създава практика.

Първото решение, в което Съдът се позова на него, е по едно румънско дело, в което основният довод е свързан с това, че самият имуществен интерес бил твърде незначителен (90 евро)и не било доказано  претендираното неизпълнение на задълженията от страна на една агенция за автобусни превози, с която жалбоподателят е пътувал от Букурещ до Мадрид ( Adrian Mihai Ionescu c. Roumanie -requête n^o 36659/04, решение от 28.06.2010 г.) Съдебния процес, започнат от жалбоподателя пред местните съдилища, приключил неуспешно и искът му бил отхвърлен, поради което той  сезирал Европейския съд с оплакване за допуснато нарушение на чл. 6.1. Тук Съдът приема, че в приключилото съдебно производство не са  били нарушени процедурните права на жалбоподателя, на страните е било предоставено правото да представят своите доказателства. Наред с това, самият претендиран интерес (оценен от самия жалбоподател на 90 евро) е твърде незначителен с оглед имущественото състояние на жалбоподателя. Решението е взето с мнозинство, но все още до него няма достъп на сайта на Съда, поради което не могат да бъдат установени както  мотивите за постановяването му, така и особените мнения, които очевидно са налице.

И така, ако се върнем на нашата предварителна жалба и на рубриката в пълномощното, възможна е ситуация, при която предварителната жалба си е написана от самия заинтересован, а той да дойде при вас като получи вече формуляра и разбере, че нещата не са по силите му. Тогава в пълномощното, което ще попълните, посочвате датата на това първо писмо, което е било изпратено в Страсбург.

Понякога аз предпочитам да подготвя тази предварителна жалба не от мое име, а от името на самите жалбоподатели (ако не съм съвсем сигурна доколко бих искала да се ангажирам с нея). Има случаи, когато самите те междувременно се отказват и не се стига въобще до друго по-нататъшно действие. Всичко е въпрос на преценка и аз действам според обстоятелствата.

Предварителната жалба може да бъде придружена с писмо, а може и направо на първата й страница да бъде посочен адресатът. Когато имам пълномощно, предпочитам първия вариант – с придружително писмо, към което прилагам  „Предварителна жалба“.

Европейската  комисия и Съветът на Европа започват  преговори  за присъединяване на ЕС към  Конвенцията за правата на човека

На  07.07.2010  се състоя среща между  г-н  Thorbjørn Jagland  -  генерален секретар на  Съвета на  Европа  и Viviane Reding – зам.–председател на Еврокомисията и комисар на ЕС по правосъдие, основни права и гражданство. Тази среща постави началото на  официалните преговори за  присъединяване на  Евросъюза към Европейската конвенция за  правата на човека (ЕКПЧ). Събеседниците са  обсъдили предстоящия процес, който ще доведе до това, че   основните права на  гражданите в  Европа ще бъдат  защитавани по-строго  и последователно.

Те изразиха своето становище, че се поставя началото на един исторически процес, защото ще се запълни недостигащото звено в европейската система на защита на основните права, като се гарантира съгласуваност в подходите на Съвета на Европа и Европейския съюз  От една страна, ЕС играе важна роля  в по-нататъшното укрепване на установената от Конвенцията система на основни човешки права. ЕС разполага със собствена Харта на основните права, която представлява най-новият в света каталог на основните права на човека. Според еврокомисарката  Рединг, това създава прекрасни предпоставки за плодотворно сътрудничество по време на преговорите.
Г-н Ягланд от своя страна изтъкна, че,   съгласявайки се да подчини  дейността на своите институции на същите стандарти в областта на човешките права и на същия контрол, който се прилага по отношение на всички европейски демокрации,   ЕС дава сериозен сигнал за това, че Европа се променя и че най-влиятелните и най-силните са готови да поемат своята част от отговорността за това, че промените ще продължат.

Присъединявайки се към ЕКПЧ при същите условия и на същите основания, както всички влизащи в него държави, ЕС ще бъде равнопоставен по отношение на системата на защита на човешките права,  чието спазване е контролирано от  Европейския съд по правата на човека. Това ще позволи на ЕС да стане 48–ият присъединил се и той ще има свой собствен съдия в Европейския съд в Страсбург.  Присъединяването ще предостави на гражданите нови възможности да се обръщат към Европейския съд с жалби (след изчерпване на вътрешноправните средства  за защита), когато основните им права са нарушение от самия ЕС.

Този акт на присъединяване произтича от чл. 6 на Лисабонския договор и чл. 59 от ЕКПЧ с последните изменения, внесени с Протокол № 14. Двете страни са предоставили съответно мандат на преговарящите и считано от 7 юли експерти на Комисията и на Комитета по правата на човека на Съвета на Европа  ще провеждат редовни срещи за подготвяне на договора за присъединяване, който следва да бъде подписан между Комитета на министрите на Съвета на Европа, от една страна   и единодушно от Съвета на Европейския съюз. След приключването на този процес всяка една от 47-те държави – страни по Конвенцията, трябва да го ратифицира, съгласно собствените си конституционни разпоредби.

Доколкото и двете страни имат волята и решимостта  за успешен и бърз завършек на преговорите, се очаква че присъединяването към Конвенцията ще приключи в най-кратки срокове.

ПРОТОКОЛ 14 ВЛЕЗЕ В СИЛА

/нередактиран вариант на статия, публикувана на 7 юни 2010 г. в брой  155/21 265  на в-к „Труд“/

На 1 юни 2010 г. влезе в сила поредният допълнителен протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека, чрез който се регламентират процедурни правила, насочени към увеличаване капацитета на Съда и ускоряване на процедурата.

От създаването му преди 51 години Европейският съд, тълкувайки и прилагайки Конвенцията, защитава правата, обхванати от нея, на гражданите от почти целия европейски  континент. Днес те наброяват повече от 800 милиона души на територията на 47 държави. След големите политически промени от края на 80-те години броят на жалбите, регистрирани от Европейския съд, непрекъснато расте. Ако през 1999 г. жалбите, разгледани от състав от трима съдии или отделение е бил 8 400, през 2003 г. той се увеличава повече от три пъти и вече е 27 200 (при общо 65 000  висящи жалби), а през 2009 г. техният брой вече е 57 200, като  забавените жалби наброяват повече от 119 300.

Тази натовареност на Съда се дължи преди всичко на два фактора:

-         повече от 90 % от разглежданите жалби са недопустими, но произнасянето по тях се осъществяваше от състав от трима съдии;

-          около 60 % от всички жалби, по които се постановяват решения (по допустимост и основателност), са във връзка с т.н. “повтарящи се нарушения”, по които има добре установена практика от Съда.

Съветът на Европа дълги години търси решение на констатираните проблеми. Така първата голяма реформа бе извършена през 1998 г., когато вместо действалите до онзи момент Комисия по правата на човека и Европейски съд, бе създаден един постоянно действащ Съд. Тази реформа бе насочена и към опростяване на процедурата, която да я направи същевременно и чисто съдебна.

Въпреки това перспективата на непрекъснато нарастване на натовареността на Съда  показа, че е необходима по-сериозна реформа, която обаче да запази съдебния характер на процедурата и да съхрани правото на индивидуална жалба. През май 2004 г. Съветът на министрите на Съвета на Европа подготви Протокол 14 към Конвенцията. С него се целеше да се подобри ефективността на Съда и да се редуцира неговата натовареност така, че той да се концентрира върху такива жалби, които повдигат  сериозни проблеми в областта на човешките права. Тъй като влизането му в сила бе забавено прекомерно (най-вече поради това, че една държава дълго време отказваше да го ратифицира), през 2009 г. в Мадрид, на своя сесия Комитетът на министрите на съвета на Европа прие Протокол 14 бис, както и едно споразумение за предварително прилагане на някои от разпоредите на Протокол 14, относими към компетентността на самостоятелния съдия и на комитетите от трима съдии.

Протокол 14 влезе в сила на 1  юни 2010 г. и въвежда промени в три насоки:

-         увеличаване на капацитета за филтриране на жалбите от Съда с оглед огромния брой  такива, които са явно недопустими ;

-         приемане на нов критерий за допустимост, засягащ жалби, в които жалбоподателят не е претърпял значителни вреди;

-         мерки, позволяващи да се разглеждат по-ефективно повтарящите се жалби.

Основните изменения на Конвенцията са следните:

Изборът на съдии вече ще е  за един мандат от 9 години, който няма да може да бъде подновяван (както е до настоящия момент). Реформата цели да увеличи независимостта на съдиите.

Компетентността на едноличния съдия ще се състои в правото му да се произнася по явно необосновани жалби, като неговото решение ще бъде окончателно. Националният съдия няма да може да се произнася по жалби, насочени срещу държавата, от която е избран.

Комитетът от трима съдии ще бъде оправомощен да се произнася по допустимостта и основателността на явно добре обосновани жалби и такива, по които съществува  трайно установена практика. Сред тях няма да може да бъде съдията,  когато жалбата е насочена срещу държавата, от която той е избран.Той може да бъде поканен само в специфични случаи като член на комитета (например ако жалбата засяга случаи относно изчерпването на вътрешноправните средства за защита).

Решенията по допустимостта и основателността ще бъдат постановявани едновременно, за да се пести време (както вече се практикува в много случаи и към настоящия момент). Все пак, в зависимост от конкретния случай, Съдът ще има право да постановява и частични решения, но тази нова разпоредба няма да е приложима към междудържавните жалби.

Новият критерий за допустимост цели да даде възможност на Съда да се концентрира върху въпроси, които повдигат важни проблеми в областта на човешките права. Той предоставя на съда властта да обяви за недопустима жалба, когато жалбоподателят не е претърпял значителни вреди, съгласно националното право.

Приятелското уреждане на спора е специално преуредено като един от способите за намаляване натовареността на Съда. За тази цел процедурата се препоръчва  на един предварителен стадий, особено в случаите на констатирани повтарящи се нарушения. Предвижда се и наблюдение на изпълнението на този тип решения от страна на Комитета на министрите.

Изпълнението на решенията на Съда е от компетентността на Комитета на министрите. Протоколът го оправомощава да реши в изключителни случаи и с мнозинство от 2/3 да сезира Голямото отделение на Съда с искане при липса на изпълнение на едно решение, да се задължи съответната държава да изпълни първоначалното решение. Като краен резултат от тази процедура Съдът ще постанови друго решение, касаещо липсата на ефективно изпълнение на решението.

Присъединяването на Европейския съюз е регламентирано с чл. 17 от Протокола, който предвижда възможността той да стане страна по Конвенцията. Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., също регламентира тази възможност. Присъединяването на ЕС би представлявало един решителен етап в процеса на създаване на европейско пространство за фундаменталните човешки права.

Дали Протокол 14 ще намери приложение към “висящите” пред Съда жалби или той ще се прилага само по отношение на тези, регистрирани след 1 юни?

Съгласно поясненията на самия съд, от датата на влизането му в сила, всички негови разпоредби ще намерят приложение веднага. Изключението е едно – по отношение на новия критерий за допустимост. Той ще намери приложение само по отношение на жалби, които са били обявени в предходен период за допустими. За период от две години от датата на влизане в сила на Протокол 14 само отделенията и Голямото отделение ще имат право да прилагат новия  критерий.

Дали Протокол 14 ще разреши проблема със свръхнатовареността на Съда?

Предполага се, че той значително ще подобри ефективността на Съда, но няма да му позволи да навакса изоставането си в разглеждането на жалбите. За да се случи това, ще е необходима нова реформа на Конвенцията.

През 2006 г. т.н. “Група на мъдреците”, съставена от именити юристи, представи редица предложения на Комитета на министрите. Той препоръчва редица мерки, включително въвеждането на нов съдебен механизъм за филтриране и създаване на статут, регламентиращ   определени  промени във функционирането  на Съда, които могат да бъдат насочени към приемането на една по-гъвкава процедура от тази, която е в момента, и която би била по-присъща за един международен договор, като Конвенцията.

Какви ще бъдат следващите етапи на реформата на Европейския съд?

На проведената  международна конференция на министрите на правосъдието през февруари 2010 г. в Интерлакен (Швейцария) представителите на 47 –те държави-членки на Съвета на Европа приеха Декларация, в която се съдържа и План за действие, предвиждащ мерки в краткосрочен и средносрочен план, допълнен с календар за изпълнението им. Някои от препоръките засягат процедурите по филтриране на жалбите, наблюдението върху изпълнението на решенията и прилагането на Конвенцията на национално ниво. По последната мярка държавите-членки  бяха поканени да информират Комитета на министрите преди края на 2011 г. за мерките, които ще бъдат взети.

Комитетът на министрите ще трябва да прецени между 2012 и 2015 г. в каква степен приложението на Протокол 14 и на Плана за действие е подобрило ситуацията на Съда, така че в края на 2019 г. Комитетът да излезе с решение дали се налагат по- фундаментални промени.

АНАЛИЗ НА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА, СВЪРЗАНИ С РЕСТИТУЦИОННОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО[1]

(критичен обзор на постановените решения през периода 2008-2010 г.[2])

След  решенията по делото  Великови срещу България[3], което без да бъде назовавано изрично, изпълни ролята на “пилотно решение”, във връзка с жалбите на лицата, лишени от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ и решението Кехая срещу България[4], в чиято основа  бе спор, основаващ се на ЗСПЗЗ, през 2008-2010 г. Европейският съд постанови общо 20 решения, повдигащи сериозни въпроси, произтичащи от българското реституционно законодателство. В настоящата статия ще бъде направен опит за обобщаване практиката на Европейския съд, като същевременно няма да бъдат спестени и критиките по повод неговата непоследователност при тълкуването на законодателството и Конвенцията. Извън обхвата на настоящото изложение ще останат постановените през този период решения по чл. 41 от Конвенцията (за справедливо обезщетение), тъй като те визират единствено аргументи относно подхода при определяне размера на присъдените суми и са постановени по повод решения по основателността от предходни години.

І. Решения, свързани с чл. 7 от ЗВСОНИ

В своите решения по тази най-многобройна група дела Съдът най-често се е занимавал с проблемите, свързани с пропорционалността  и доколко е осигурен баланс между интересите на обществото като цяло и на отделния засегнат индивид. Наред с това обаче той се е натъквал и на хипотези, при които лишаването от собственост не е било осъществено съобразно условията, предвидени в закона и затова подходът му при определяне размера на обезщетението е по-различен. Ето защо в следващото изложение тези аспекти са анализирани самостоятелно.

1. Нарушеният  принцип на пропорционалност

Най-многобройната група дела, разгледани през анализирания период, са тези, чиито жалбоподатели са изгубили собствеността си поради прогласяване нищожността на договорите им  за закупуване на жилища на основание чл. 7 от ЗВСОНИ (общо 11 ). Във всяко едно от тях Съдът прилага стандартите, установени в решението си от 15 март 2007 г. по делото Великови и др. Той продължава възприетата си позиция, че  е налице намеса в правото на собственост, защитено от чл. 1 на Протокол 1 само в тези случаи, при които основанието за нищожност на сделката по никакъв начин не може да бъде вменено във вина на жалбоподателите, а  отговорността е единствено на съответната администрация . Такива са случаите, когато  договорите   не са били подписани от председател, а от зам.-председател на изпълнителния комитет [5]; или са били одобрени не от министър, а от зам-.-министър[6]; или продадените жилища са се намирали в сграда до 3 етажа, която е подлежала на събаряне и затова имало забрана за извършване на сделки с такива имоти[7]; или апартаментът  бил разделен на два по-малки от общината, но липсвала съответната документация за узаконяване на това разделяне[8]. Съдът изрично отбелязва, че жалбоподателите (купувачи по сделката с общината) не са могли по никакъв начин да повлияят върху отстраняването на съответния пропуск или порок на сделката и че той е бил изцяло по вина на съответната администрация.

След като констатира наличието на намеса в правото на собственост и приема, че тази намеса е извършена на основание действащото законодателство, Европейският съд анализира доколко е спазен принципът на пропорционалност във всеки един от посочените случаи. Тук той се придържа към критерия, установен в решението си по делото Великови, а именно – какъв е размерът на реално полученото обезщетение. В случаите, в които жалбоподателите са успели да реализират своите записи по номиналната им стойност, защото  междувременно влиза в сила изменението на чл. 7 от ЗВСОНИ от май 2006 г., Съдът приема, че жалбите са недопустими и прекратява производството във връзка с повдигнатото оплакване по чл. 1 от Протокол 1.[9]

В останалите случаи, когато жалбоподателите са се възползвали от правото да получат обезщетение под формата на компенсаторни записи, но са успели да ги реализират на цена, която е много под тяхната номинална стойност, Съдът приема, че принципът на пропорционалност е нарушен, позовавайки се на своите изводи в делото Великови и др., и по-конкретно – на случаите на Цилеви и Богданови (§ 220 и 224 от цитираното решение). До същия извод достига той и  в многобройните случаи, когато  жалбоподателите  пропускат срока да подадат молби за обезщетение (преди изменението на ЗВСОНИ от 2006 г.). Неговите аргументи се основават на това, че в анализирания период от време – 2000-2006 г. законодателството в тази област се е променяло често, жалбоподателите не биха могли да знаят в кой момент цената на ЖКЗ ще се покачи на фондовата борса, за да изчакат и тогава да продадат записите, а продажната цена от 15-25% от номинала е демотивирала голяма част от тях да не се възползват от предвидената законова възможност за компенсация. Поради това Европейският съд не само, че не  приема възраженията на правителството за неизчерпване на вътрешно-правните средства за защита, но изразява своята позиция, че не се наема да спекулира с обстоятелството как биха реализирали своите ЖКЗ жалбоподателите, ако биха чакали до декември 2004 г. (когато цената на тези компенсаторни инструменти за по-малко от месец се качи на 100 %) или до 2006 г., когато се промени законодателството. Във всички тези случаи Съдът приема, че принципът на пропорционалност е бил нарушен, поради което намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение, включващо както имуществените, така и неимуществените вреди.[10] В своите решения той  отчита и размера на реално полученото обезщетение (ако има такова) след продажбата на ЖКЗ.

След промените в ЗВСОНИ от 2006 г. немалка част от жалбоподателите сезират съответния Областен управител с искане да бъдат обезщетени, позовавайки се на нововъдената норма  -  ал. 3 на чл. 7. Но тълкуването на текста от страна на съдилищата бе, че от новата правна възможност не могат да се възползват лица, пропуснали двумесечния срок, регламентиран в чл. 9, ал. 3 от ЗОСОИ.  Ето защо Европейският съд достига до извода, че измененията на чл. 7 ЗВСОНИ от 2006 г.  не са създали ефективно вътрешно-правно средство, защото обхващат само случаи, приключили след тази дата или такива, при които засегнатите все още не са продали предоставените им по-рано жилищно-компенсаторни записи.[11]

С оглед многократно изразената позиция на Европейския съд по този въпрос и за да се избегнат подобни осъдителни решения, би било желателно да бъде променено действащото законодателство. Би следвало да бъде възстановен срокът за предявяване на претенции от всички лица, осъдени по чл. 7 ЗВСОНИ, които не са успели да сторят това в двумесечния срок,   като   текстът на чл. 9, ал. 5 от ЗОСОИ добие следната редакция:

(5) В срок една година след влизане в сила на тези изменения на закона лицата, на които жилищата са възстановени на бившите собственици по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, могат да предявят искания за обезщетение с жилищни компенсаторни записи пред областния управител по местонахождението на имота.

2. Лишаването от собственост не при условията, предвидени в закона

В своето решение по делото Великови и др. Европейският съд раздели всички анализирани дела в няколко групи и се опита да изведе критерии, въз основа на които да преценява не само допустимостта, но и основателността на оплакванията, а при втората хипотеза обвързва размера на дължимото обезщетение в зависимост от сериозността на допуснатите по отношение на жалбоподателите нарушения. Той декларира, че при всички случаи   на прекалено разширително прилагане на реституционния закон, обезщетението следва да бъде определяно по пазарната стойност на отнетите имоти. Една от примерно изброените хипотези бе свързана с разглеждането на искове по чл. 7 от ЗВСОНИ извън едногодишния преклузивен срок във връзка с извършената законодателна промяна, чрез която бе възобновен срокът за предявяване на искове по чл. 7 от ЗВСОНИ през 1997 г., обявена впоследствие от Конституционния съд за противоконституционна. В своето решение по делото Великови и др Съдът посочве, че  „… отклоненията от преходния характер на разглежданото българско законодателство са трудно съвместими с изискванията за правна сигурност. Ето защо, случаите, в които делата срещу жалбоподателите са заведени след изтичането на едногодишния срок, предвиден от Реституционния закон от 1992 г., следва да се считат за отделна категория”[12]

Такъв е случаят на жалбоподателите по делото Цонкови[13], срещу които искът по чл. 7 е бил предявен през март 1998 г. (5 дни преди обнародване решението на Конституционния съд).  В своето решение от 2 юли 2009 г. Европейският съд се позовава на  решението по делото Великови и други, в което приема, че подобна намеса в правото на собственост след изтичане на едногодишния срок е неоправдана и създава правна несигурност. Той изтъква, че самото правителство не е  посочило какви нови аргументи са съществували през 1997 г., които да оправдаят удължаването на този срок.

Съдът повтаря своята теза, че  както и по делата на Todorova и  Eneva and Dobrev, проучени по делото Velikovi and Others (§§ 236-49 от решението),  предприетото лишаване от собственост не е било част от мерките, които биха могли да бъдат оправдани в един преходен период от тоталитаризъм към демокрация. Тук става въпрос за разширително прилагане на реституционния закон, което е нарушило принципа на правна стабилност и сигурност. Ето защо в тези случаи държавата дължи пълно обезщетение по актуалната пазарна стойност на имота, ако не е възможно restitutio in integrum. Нищо друго не би могло да възстанови баланса, съгласно чл. 1 от Протокол 1.

Затова Съдът намира, че  в настоящия случай е приемливо да присъди отделни суми както за имуществени, така и за неимуществени вреди, като размерът на определеното обезщетение за имуществени вреди  се доближава до пазарната стойност на отнетия имот.

3. Отстъплението от правилото за продължаващото нарушение

Макар и да приема, че до изменението на ЗВСОНИ законодателството е било несигурно и е липсвало адекватно обезщетение, поради което е налице продължаващо нарушение, през 2010 г. Съдът постанови две решения, в които въвежда по-различни и рестриктивни критерии и по същество се отказва от концепцията за продължаващо нарушение. Така в решението си по делото Кайрякови той приема, че след като последното решение на ВКС е от януари 2000 г., а жалбата е депозирана едва през  2004 г., тя е недопустима, макар че в този период не е съществувало ефективно вътрешно-правно средство за защита, тъй като законодателството за обезщетенията се е променяло често. Всички аргументи в частта за допустимостта по повдигнатото оплакване   са изложени в полза на становището, че е било налице продължаващо нарушение, включително и чрез посочените примери от практиката на Съда по други български дела. В заключителния параграф обаче изводът е в противоречие с цялата предходна аргументация. Съдът приема, че срокът за жалба е изтекъл 6 месеца след предвидения двумесечен срок за предявяване на претенцията за обезщетение с компенсаторни записи  (макар че в онзи период, според позицията на самия Съд, ЖКЗ не са представлявали адекватно средство аз обезщетение).  [14]

В решението си по делото Георгиеви[15] съдът въвежда още един допълнителен критерий относно срока за допустимост на депозиране на жалба пред него. Този път той го обвързва с датата на продажба на компенсаторните записи  в периода преди изменението на законодателството от 2006 г. В цитираното решение той приема, че жалбата е недопустима по отношение на един от двамата жалбоподатели, който е реализирал своите ЖКЗ осем месеца преди депозиране на жалбата. За  втория от тях той заключава, че жалбата е допустима, защото ЖКЗ са били продадени  два месеца преди жалбата да бъде изпратена до Европейския съд. Независимо че компенсаторните инструменти са реализирани на цени под 25 % от номиналната им стойност, което означава, че не е било получено адекватно обезщетение, Съдът очевидно приема, че шестмесечният срок следва да има за отправна точка датата на продажба на компенсаторните записи. Цялата аргументация относно допустимостта на жалбата и в този случай е твърде непоследователна и противоречива и от нея не става ясна позицията на Съда и по-точно – какви са аргументите му, за да възприеме подобен подход. Нещо повече, както и в делото Кайрякови, Съдът твърде обстойно в цели 9 параграфа (§§21-29) е анализирал различните аспекти на допустимостта на жалбата. Въпреки че се позовава на своята практика по други български дела и че признава неадекватността на съществуващата система за обезщетения в българското законодателство, в противоречие със собствените си доводи той приема, че в настоящия случай жалбата е недопустима по отношение на единия от жалбоподателите.

Анализът на цитираните решения в тази им част навежда на предположението, че в по-новата си практика Европейският съд очевидно ще прилага един по-рестриктивен подход, когато преценява допустимостта на жалбите с оглед изискването ratione temporis.

4. Въпроси, по които Европейският съд избягва да се произнесе

Европейският съд все още не е подлагал на анализ въпроса доколко лицата, възползвали се от измененията на законодателството от 2006 г. и 2007 г., действително са получили адекватно обезщетение. Вярно е, че принципът за получаване на обезщетенията по номиналната им стойност бе въведен с изменението на ЗВСОНИ, но тази промяна не бе съпроводена от съответното изменение на чл. 4, ал. 3, т.3 от ЗОСОИ, в който при изчисляване на конкретния размер на дължимото обезщетение се препраща към приложение № 1 от ЗМДТ от 1997 г., отменена през 2000 г. Проблемът е в това, че колкото повече години минават от онзи момент, толкова по-голяма става разликата между оценката по методиката, установена при приемането на цитираната по-горе норма и  оценката, която би се получила, ако се вземе за база актуалното приложение на ЗМДТ. Изчисления на експерти сочат, че към 2005 г. размерът на обезщетението би се удвоил,  а към 2007 г. стойността се утроява.Така отново възниква въпросът за пропорционалността , тъй като “действителната пазарна цена”, за която говори законодателят в т. 3 на чл. 4, ал. 3 би могла да се получи, само ако за база на изчисление се взема актуалната данъчна оценка, а не тази от 1997 г. В този смисъл е налице необходимост от нова редакция и на цитираната т. 3, в която  изразът “приложение № 1 на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.)” бъде  заменен с “актуалното приложение към Закона за местните данъци и такси, в сила към датата на изчисляване на обезщетението”.

Европейският съд избягва да се произнесе и по въпроса относно забавеното изплащане на обезщетенията, които и без това са твърде непропорционални като размер спрямо отнетото имущество. В случаите, когато претенциите на жалбоподателите са уважени, те са подложени на безкрайно мъчителна,  бюрократизирана  и продължителна процедура в рамките на 1-2 години, тъй като в закона не е регламентиран срок, в който държавата е длъжна да изпълни задължението си. Същевременно от гражданите са изисквани абсолютно ненужни документи, които водят и до прекомерно забавяне на процедурата. Макар че въпросът относно виновното поведение на държавата в този аспект е повдиган нееднократно и че в подобни ситуации Европейският съд е приемал, че забавеното изпълнение накърнява правото на собственост[16], в българските случаи все още няма подобно произнасяне.

ІІ. Решения, произтичащи от прилагането на ЗСПЗЗ

През 2009 г. и януари 2010 г. бяха постановени три решения, свързани със земеделската реституция, които обхващат разнообразни по характера си проблеми.

В делото Мутишев и др. жалбоподателите повдигат оплаквания за нарушено право на собственост поради това, че с влязло в сила решение на окръжния съд им се възстановява собствеността   върху  28 имота (около 104,8 дка) Към февруари 2009 г. обаче реално са им реституирани едва 20 дка, а за останалите ОСЗГ отказва да изпълни решението на съда и предлага на жалбоподателите да си изберат имоти на друго място. Европейският съд достига до извода, че намесата в правото на собственост на жалбоподателите по отношение на 84.65 дка е била незаконна, тъй като единственият мотив за неизпълнение на съдебното решение от страна на ОСЗГ е бил позоваването на чл. 10, ал. 8 от ЗСПЗЗ. Той отбелязва, че подобно заключение го освобождава от необходимостта да установи дали е  спазено изискването за пропорционалност между интересите на общността и на отделния индивид (§38). Въпросът за размера на обезщетението е отложен за допълнително произнасяне.[17]

В делото Найденов Съдът изследва дали необходимият срок за реституция на земеделските имоти, или изплащане на обезщетение, предоставен на властите, не е причинил на жалбоподателя прекомерна и непропорционална тежест. Той достига до извода, че непрекъснатите промени на процедурните правила са забавили процедурата по реституция и обезщетяване. Съдът отбелязва също, че националните власти са доказали проявата на известна инерция във връзка с изработването, приемането и прилагането на  плановете, необходими  за реализиране правата на жалбоподателя .(§82)

Освен това, Съдът констатира, че жалбоподателят е направил всичко необходимо, което е зависело от него, за да улесни процедурата и по никакъв начин не е причинил забавяния.

Вземайки предвид всички изложени съображения, Съдът приема, че българските власти не са действали с необходимото усърдие и последователност, изискуеми от чл. 1 на Протокол 1.  Той намира също така, че продължителността на процедурата в конкретния случай  е нарушила точното равновесие между защитата правата на собственост на жалбоподателя  и изискванията на общия интерес и че  заинтересованият е понесъл една прекомерна и изключителна тежест, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 (§84-85).

Делото Попов е особено показателно с демонстрираното нежелание на поземлените комисии и ОСЗГ  да се съобразят с постановените решения на съдилищата, които са в полза на жалбоподателя и признават правото му на възстановяване на няколко земеделски имота.[18] Жалбата е свързана с три самостоятелни процедури за възстановяване на земеделски имоти, принадлежали лично на жалбоподателя, на неговия баща и на неговата майка. По всяка една от тях са постановявани първоначални решения, с които е признавано правото на реституция, но с последващи решения на същите органи първоначалните решения са били променяни и на жалбоподателя е отказвано право на възстановяване на собствеността върху имотите. След жалби до районния съд и постановени в негова полза съдебни решения общинската служба, вместо да изпълни съдебния акт,  постановява нови решения, аналогични по съдържание на отмененените. Това продължава няколко години по всяка една отделна процедура.Съдът достига до извода, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено поради продължителния период на несигурност, в който той е живял повече от 12 години без да е наясно ще получи ли реално два от имотите си или ще му бъде изплатено обезщетение за тях. Наред с това Съдът установява и второ нарушение на чл. 1 от Протокол 1 за други 11 имота поради прекомерно дългия период за изплащане на обезщетение.

Постановените три решения, свързани със земеделската реституция, обхващат само част от проблемите, които  произтичат от прилагането на   ЗСПЗЗ. С оглед сложността на закона и многообразието от интереси, които се преплитат – както на някогашни собственици, така и на ползуватели на имоти; или колизия между процедурите по възстановяване на собственост и по приватизация, вероятно ще  бъдем свидетели и на други оплаквания, свързани с нарушено право на собственост.

ІІІ. Други решения, свързани с реституционното законодателство

През анализирания период бяха постановени  решения, произтичащи от други реституционни закони – ЗОСОИ, Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (Обн.ДВ,бр. 105 от 19.12.1991 г.) и от прилагането на ЗВСОНИ по аналогия.

Жалбата на Захариеви повдига проблеми във връзка с прилагането на ЗОСОИ.[19] Тя е илюстрация за схемата, по която може да  бъде обезмислено изпълненението на едно съдебно решение, свързано с реституция.

През 1998 г. жалбоподателите отправят искане до Министъра на земеделието и горите да получат обезщетение за национализираната през 1947 г. мелница, принадлежала на техния баща. Те избират да бъдат обезщетени по равно с ЖКЗ и с  акции от дружеството М., което е било правоприемник на някогашната мелница .  Искането е уважено от Министъра на земеделието и горите през 1999 г. Със своя заповед той разпорежда извършването на експертиза, за да се оцени размерът на обезщетението – т.е. стойността и броя на ЖКЗ и на акциите на дружеството М. Междувременно 55% от акциите на дружеството М. са продадени с договор за приватизация на частно дружество. Със заповед от април 2000 г. министърът определя окончателния размер на обезщетението на обща стойност от 162 659.39 лв, от които половината следва да бъдат заплатени в компенсационни бонове, а втората половина – под формата на 2 437 акции от капитала на дружеството М. (счетоводната стойност на 1 акция е изчислена на 33.37 лв).  Споровете се пораждат във връзка с начина на изчисляване на броя на претендираните акции и тяхната номинална стойност. С влязло в сила решение от август 2002 г. (оставено в сила с решение на 5-членен състав от януари 2003 г.) ВАС изменя заповедта на министъра и определя окончателния брой на дължимите акции на 2 788 с номинална стойност от 29.25 лв за една акция. Във всички съдебни решения е записано, че капиталът на дружеството М.  е в размер на 78 356 акции.

Междувременно, през 2001 г. общото събрание на акционерите на дружеството М. увеличава капитала чрез увеличаване броя на акциите повече от 14 пъти и променя номиналната стойност на една акция на 1 лев. През януари 2003 г. дружеството М. се влива в   дружеството С., чийто капитал възлиза на над 1 млн лева, разпределени в толкова броя акции с номинална стойност от 1 лев.

През 2003 г. жалбоподателите отправят искане до МЗГ да изпълни решението на ВАС. С писмо от декември 2003 г. те са информирани, че 2 788 броя акции от  дружеството С. са отделени за тях, съобразно съдебното решение. Жалбоподателите сезират министъра на земеделието, че определените им акции от дружеството С. са с 14 пъти по-ниска  стойност от тези на дружеството М., което по същество означава, че реално им е предоставена едва 1/14 от определеното от съда обезщетение. Министърът информира жалбоподателите, че не е възможно  да се промени размерът на обезщетението, тъй като той бил определен със съдебното решение. Жалбоподателите депозират жалба срещу мълчаливия отказ на министъра, но Върховният административен съд приема, че  в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като въпросът опира до изпълнение на съдебно решение.

Европейският съд анализира  повдигнатото оплакване за лишаване от собственост  в светлината на решението на Голямото отделение по делото Копецки[20], в което е формулиран своеобразен стандарт  относно това, кога е налице „легитимно очакване” за придобиване на имущество по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. Съдът приема, че едва с решението на ВАС от януари 2003 г. на жалбоподателите е признато правото да получат 2 788 акции на обща стойност от 81 530 лева, поради което жалбата е допустима именно в тази й част относно оплакването за начина на изпълнение на  съдебното решение.

Анализирайки поведението на властите, съдът отбелязва „механичното” изпълнение на решението на Върховния административен съд, при което не е отчетена различната стойност на една акция на дружеството М. и на дружеството С.  Той приема, че това автоматично прехвърляне на 2788 акции от дружеството С., комбинирано с липсата на ефективно средство за защита, позволяващо да се изследва основателността на искането за преизчисляване на броя на акциите, дължими като обезщетение, е довело до нарушаване на дължимия баланс между интересите на общността и на отделния индивид и така жалбоподателите са  понесли неоправдано голямо бреме. Поради тези свои изводи Европейският съд достига до заключението, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1, но отлага решаването на въпроса за размера на причинените вреди.

ЗОСОИ повдига редица сериозни проблеми в светлината на чл. 1 от Протокол 1 най-вече относно начина на обезщетение с компенсаторни записи, които почти не се търгуват вече на фондовата борса и за последните 12 месеца тенденцията е за постоянен спад, като към март 2010 г. тяхната стойност варираше между 17 и 19% от номинала. Това неминуемо поставя въпроси, аналогични на тези, обсъждани по делото Великови и др. относно несигурността за притежателите на този вид компенсаторни инструменти за размера на определеното им обезщетение.

Делото Манолов и Рачева-Манолова[21] е свързано с един не толкова известен реституционен закон – Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (Обн.ДВ,бр. 105 от 19.12.1991 г.)

През 1982 г. жалбоподателят, който е художник, купува от Съюза на художниците недвижим имот от 212 кв.м. за сумата от 17 680 лева. След като прави значителни реконструкции в него, той го преустройва в ателие и жилище. Имотът  става собственост на Съюза на българските художници през 1976 и 1978 г., когато неговите собственици  го продават на държавата на основание ПМС № 60 от 1975 г. по фиксирани държавни цени.

През декември 1991 г. е приет Законът за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета, съгласно който, бившите собственици получават правото да си възстановят собствеността, ако върнат на купувачите (съответно на техните правоприемници) получените от продажбата суми.

През 1992 г. наследниците на някогашните собственици връщат получената сума и предявяват ревандикационен иск срещу жалбоподателите. С решение от 13 май 1997 г. Върховният съд осъжда последните да предадат владението на имота. За националните съдилища е без значение обстоятелството, че жалбоподателите са придобили собствеността си чрез валидна сделка . През април 1999 г.  те предават владението на имота си и се преместват в стая от 12 кв.м., принадлежаща на техен приятел, където живеят до 2001 г., когато общината им предоставя двустайно жилище под наем.

През 1997 г. жалбоподателите предявяват иск срещу реституираните собственици на основание чл. 2, ал. 1 от същия реституционен закон, който им дава право да получат разноските  за направените подобрения върху имота от първоначалния собственик. СГС уважава иска им  за сумата от 34 462 лева. С решение от 2003 г. ВКС отменя решението и приема, че обезщетението следва да бъде изчислявано към момента, когато са извършени подобренията, т.е. към 70-те години. На неопределена дата през 2004 г. производството е прекратено, тъй като в резултат на обезценяването на българската валута, инфлацията и отказа на  българските съдилища  за ревалоризация на лева, на жалбоподателите става ясно, че те няма да получат адекватно обезщетение.

Съдът отделя доста место, за да аналзира допустимостта на жалбата с оглед  факта, че тя е депозирана през октомвмри 1999 г., а решението  на ВКС  е от 13 май 1997 г. Доколкото жалбоподателите започват втора съдебна процедура , чийто изход за тях е бил неизвестен първоначално и са имали надеждата, че частично ще бъдат компенсирани, ако им се присъдят разходите, направени за подобрения на имота, Съдът приема,  че при конкретните обстоятелства по настоящото дело решението от 13 май 1997 г. по реституцията производство не е „окончателно решение“ по смисъла на член 35, § 1.(§31)

Във връзка с анализа на основателността на жалбата Съдът прави паралел между този закон и ЗВСОНИ. Той приема, че и в двата случая е преследвана легитимна цел, но несправедливостта на отчуждаването на основание постановлението на МС от 1970 г. е много по-малка, отколкото извършената национализация през 1947-1948 г., тъй като за разлика от проведената национализация, в настоящия случай все пак собствениците са получавали стойността на имотите си, макар и по цени, определени по административен ред. Европейският съд прилага критериите, посочени в решението си по делото Velikovi и др. Според него е  трудно да се приеме, че целта да се поправи несправедливостта с приемането на  Закона от 1991, може да обоснове лишаване на жалбоподателите от тяхната собственост, която е била законно придобити  петнайсет години по-рано. Във всички случаи, според Съда,  принципът на пропорционалност в съответствие с член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията изисква жалбоподателите да   получат адекватно обезщетение. Съдът приема, че в това отношение конкретният случай е подобен до известна степен за случаите на Тодорова и Енева и Добрев, разгледани в Velikovi и др. и следва да им присъди обезщетение, покриващо пазарната цена на отнетата им собственост.

В делото Кирова и др. [22] жалбоподателката придобива общински апартамент, който през 80-те години е бил конфискуван от лице, осъдено по глава І от НК за шпионаж. През 1990 г. Върховният касационен съд отменя постановената присъда срещу някогашния собственик на апартамента. Съгласно чл. 151, ал. 2 от действалия към онзи момент Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН), лицата, чиито присъди са отменени, могат да получат конфискуваното си имущество, ако то се намира в патримониума на държавата или общините. През 1991 г. някогашният собственик подава молба до общината на основание приетия  Закон за амнистия и възстановяване на одържавени имоти (ЗАВОИ) да му бъде възстановена собствеността. В този закон е предвиден специален ред за връщане на конфискуваните имоти. В него обаче също е възприет принципът  на Закона за изпълнение на наказанията. Няма данни как е протекла процедурата, но през 1997 г. някогашният собственик предявява ревандикационен иск на основание чл. 108 от Закона за собствеността  срещу жалбоподателката, позовавайки се на нищожността на нейния договор с общината.

Макар че в подобни хипотези българският съд  прекратява производството като недопустимо, тъй като съществува специален ред за обезщетяване на лица, чиито присъди са отменени и приема, че не се прилага по аналогия чл. 7 от ЗВСОНИ, в настоящия случай той се отклонява от общоприетата си практика. С влязло в сила решение от 2004 г. договорът на жалбоподателката е прогласен за нищожен поради това, че не е подписан лично от председателя на изпълкома, а от негов заместник.

Съдът подчертава, че вътрешните съдилища са изтълкували   приложимото право без да вземат предвид наличието на някакъв ограничителен срок. Всъщност искът  е бил предявен през 1997 г. – седем години след решението на ВКС, с което е отменена осъдителната присъда срещу бившия собственик. Според виждането на Съда, тази неограничена във времето възможност да се оспорва законността на един титул за собственост не може да бъде възприета като съвместима с принципите на законност и сигурност . (§32)

По въпроса за справедливото обезщетение Съдът препраща към своя подход, възприет по делото Todorova, разгледано в решението Velikovi and Others (§§ 236-242), и намира, че и в този случай принципът за пропорционалност изисква компенсацията за лишаването от собственост да бъде извършена по пазарната цена на отнетото жилище.

Вместо заключение

Ако трябва да се направи прогноза за това – в каква насока ще има увеличаване на осъдителни решения срещу България през следващите години, произтичащи от несъвършенствата на реституционното законодателство, намирам, че като “най-рисков” се очертава Законът за собствеността и ползването на земеделските земи поради твърде несъвършената законодателна уредба, даваща възможност за противоречиви тълкувания от страна на българския съд; честите промени в закона и правилника за прилагането му, които затрудняват администрирането на закона; съществуващата колизия между някои норми на ЗСПЗЗ и общото гражданско законодателство и пр.Създалата се порочна практика в стил Кехайя и други срещу България [23] подсказва, че българският данъкоплатец ще трябва да приготви солидни суми за изплащане на обезщетения заради твърде несъвършения закон и още по-несъвършената и противоречива практика по неговото прилагане.

Като втори „рисков“ закон в тази своеобразна класация нареждам ЗОСОИ (т.н. закон Лучников) поради неустановения размер на определеното обезщетение в компенсаторни записи. Както е известно, те не се изплащат по номиналната им стойност (с единственото изключение за лицата по чл. 7 ЗВСОНИ), а могат да се търгуват на борсата. Така всичко е  оставено на флуктуациите на пазара, където търговията с тези платежни инструменти е много слаба. Ако се направи внимателен прочит на решението по делото Великови и други, ще се установи, че подобно несигурно положение на определеното по този начин обезщетение (каквото съществуваше до 2007 г. за всички лица) беше критикувано от Европейския съд.

[2] Предмет на анализ в настоящата статия са само решенията, в които е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 на Конвенцията. Постановените решения, в които жалбите са обявени за недопустими,  повдигат много сериозен кръг от други въпроси, свързани с особения прочит на българското реституционно законодателство и неговото тълкуване от страна на Съда по начин, който противоречи на практиката на националните съдилища. Ето защо  авторът  намира, че те би следвало да се анализират самостоятелно. .

[3] виж Velikovi and Others, жалби nos. 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01, and 194/02),решение от 15 март 2007 г.

[4] виж Kehaya and Others v. Bulgaria, жалби nos. 47797/99 and 68698/01), решение от  12 януари 2006

[5] Miteva v. Bulgaria, решение от 12.02.09, Mihaylovi v. Bulgaria, решение от 12.02.09; Pechevi v.Bulgaria, решение от 2 юли 2009, Vladimirova and Others v. Bulgaria, Application no. 42617/02 решение от 26 февруари 2009

[6] Koprinarovi  v. Bulgaria, , решение от 15.01.09

[7] Dimitar and Anka Dimitrovi v. Bulgaria,  жалба  no. 56753/00), решение от 12 февруари 2009, Simova and Georgiev v. Bulgaria,, решение от 12.02.09

[8] Виж Bachvarovi v. Bulgaria,  жалба  n° 24186/04,  решение от 7 януари 2010 г.и Yrukova and   Samundzhgi v. Bulgaria, жалба  no. 19162/03, решение от 2 юли 2009 г.

[9] напр. решения по допустимост по жалбите на:Vihra Nikolova and Others v. Bulgaria, жалба  no 13640/03,  решение от 9 юни 2009;Dzagarova and Others v. Bulgaria, жалба no 5191/05, решение по допустимост от 10.03.2009; Ivanovi v. Bulgaria, жалба no 14226/04, решение по допустимост от 16.09.2008; Yakimovi v. Bulgaria,  жалба no  26560/05, решение по допустимост от 03.02.2009 г.и др.

[10] виж напр. Bachvarovi, & 25-27 ;Uroukova, & 28 ; Gyuleva, & 26 ; Koprinarovi, §31 и др.

[11] виж напр. Dimitar and Anka Dimitrovi, § 24

[12] § 189 от основното решение от 15 март 2007 г.

[13] Tsonkovi c. Bulgarie , requête No 27 213/04 , решение от 2 юли 2009 г.

[14] Kairiakovi v. Bulgaria, Application no. 30945/04, решение от 7 януари 2010 г.,§ 29

[15] Georgievi v. Bulgaria, Application no. 10913/04, решение от 7 януари 2010 г.

[16] виж например Atak et autres c. Turquie, requête n^o 19265/92, решение от 30.01.2001 г.

[17] Mutishevet autres c. Bulgarie, requête n^o 18967/03, 3 décembre 2009

[18] Popov c. Bulgarie,жалба no. 69855/01, решение от 7 януари 2010 г.

[19] Zaharievi c. Bulgarie, requête n^o 22627/03, решение от 2 юли 2009 г.

[20] Kopecký c. Slovaquie [GC], n^o 44912/98, § 35, CEDH 2004-IX

[21] Manolov and Racheva-Manolova v. Bulgaria,жалба  no. 54252/00, решение от 11 декември 2008 г.

[22] Kirova and Others v. Bulgaria, жалба  no. 31836/04, решение от 2 юли 2009 г

[23] виж решение от   12 януари 2006 г .по жалби № № 47797/99 и 68698/01

Информация относно приетата Декларация и Плана за действие за бъдещето на Съда на конференцията в Интерлакен

На 18 и 19 февруари в Интерлакен – Швейцария, се проведе международна конференция на високо равнище, посветена на бъдещето на Европейския съд по правата на човека, на която присъстваха министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа.

Нейните участници приеха  два политически документа – Декларация и План за действие.

В Декларацията участниците още веднъж потвърдиха ангажиментите на държавите-страни по Конвенцията да гарантират правото на индивидуална жалба и защитата на правата и свободите на гражданите, намиращи се под тяхна юрисдикция и призоваха да се засили принципът на субсидиарност при използване механизмите на Конвенцията. Те подчертаха необходимостта Съдът да разработи строги критерии за допустимост на жалбите и го призоваха да използва процедурни инструменти и ресурси, за да се приемат мерки за ограничаване броя на явно недопустимите жалби, както и да се намерят способи за ограничаване на повтарящите се нарушения (вече констатирани от Съда по предходни дела).  Изтъкната бе  важността и безусловната необходимост от цялостно изпълнение – бързо и ефективно, на постановените от Съда  решения и в тази връзка бе отправен апел да се подобри ефикасността на наблюдението за изпълнение на решенията на Съда. Подчертана бе и необходимостта от опростяване на процедурата за изменение разпоредбите на Конвенцията, които са от организационен характер.

Във връзка с изложените в Декларацията  положения бе приет План за действие, окачествен като „инструмент за политически насоки на процеса за дългосрочна ефективност на системата на Конвенцията.” В него са набелязани седем „писти”/направления, чрез които може да бъде  запазена идеята, породила създаването на Европейския съд като гарант за спазването на  правата на гражданите на обединена Европа, така че да не се обезсмисли неговото бъдеще в резултат на претоварването му от прогресивно увеличаващите се жалби от всички 47 държави.

Първата насока е свързана с правото на индивидуална жалба. Конференцията прави специална уговорка, че това право е крайъгълният камък  на конвенцията, който гарантира, че всяко едно предполагаемо нарушение, което не е било разгледано по един ефикасен начин от националните власти, трябва да може да бъде представено пред Съда. С оглед обаче на огромния брой недопустими жалби Комитетът на министрите е приканен да прецени какви мерки да въведе, включително и нови процедурни правила и практики, които обаче да не попречат на разглеждането на добре обоснованите  жалби, за да се позволи да Съда да се съсредоточи върху ролята си на гарант на правата на човека. Целта е  да му бъде дадена възможност да работи върху спешни и добре обосновани  случаи, по-специално такива, свързани с твърдения за допуснати сериозни нарушения на човешките права.

Втората насока предвижда предприемането на мерки на национално ниво, насочени към създаване на гаранции за прилагане на Конвенцията, като по-специално акцентът следва да бъде насочен към :

а) подобряване информираността на националните  власти относно стандартите на Конвенцията и създаване на гаранции за тяхното изпълнение;

б) изпълнение на решенията на Съда  чрез предприемане на мерки, които да предотвратяват бъдещи подобни нарушения;

в) съобразяване с практиката на Съда дори и когато дадено нарушение, констатирано по отношение на друга държава, би могло да повдигне подобен спор и на национално ниво; [1]

г) въвеждане в националните правни системи на нови средства за защита без оглед на техния характер (общ или специално създаден), по силата на който всяко лице, претендиращо, че негови права или свободи са нарушени, да разполага с ефективно средства за защита, включително и  регламентирането на възможността за присъждане на подходящо обезщетение;

д) възможността за изпращане на национални съдии или други независими високопоставени юристи в секретариата на Съда.

Третата насока е свързана с филтрирането на жалбите. Това произтича от факта, че действително една голяма част от жалбите (според статистиката на Съда – 90% от тях) са явно необосновани. Поради това конференцията призовава държавите да  предприемат инициативи, чрез които да информират обективно гражданите за  Конвенцията и практиката на Съда; за процедурата за подаване на жалби и критериите за допустимост.

Във връзка с механизмите за филтриране се препоръчва на Съда в рамките на  настоящото разделение на колегии/отделения да осигури такова пресяване. Същевременно към Комитета на министрите е отправен апел да помисли за създаването на механизъм, който да отиде отвъд процедурата за разглеждане на недопустимите жалби от един съдия (въведена с новия Протокол 14). [2]

Четвъртата насока предвижда мерки по повод т.н. „повтарящи се жалби”.  Препоръчва се държавите да бъдат насърчавани (когато са налице съответните предпоставки) да сключват приятелски споразумения или да подписват едностранни декларации; при постановяване на „пилотни” решения държавите, в сътрудничество с Комитета на министрите да разработват съответните общи мерки, за да се намери ефикасно решение на установения от Съда проблем (от който произтичат повтарящите се случаи). Изтъква се необходимостта Съдът да установи ясни и предвидими стандарти за процедурата на „пилотните решения” по отношение критерия за подбор на жалбите, процедурата за тяхното разглеждане и да се оцени ефекта от прилагането й. Комитетът на министрите е призован да разгледа възможността за разпределяне на тези повтарящи се жалби на съдиите, отговорни за филтрирането.

Препоръчва се и на всички заинтересовани страни в един конкретен спор да си сътрудничат, когато Съдът констатира в свое решение наличието на структурен проблем, който би следвало да бъде разрешен (с оглед недопускане на повтарящи се жалби).

Петата насока визира  препоръки за  Съда като институция, но е насочена и към държавите-членки. На първо място, тук се обръща внимание на  стандартите за подбор на съдии. Подчертана е необходимостта да се гарантира и запази независимостта на съдиите. Препоръчва се да се подобри прозрачността на процедурите на национално и европейско ниво във връзка с условията, на които следва да отговаря и функциите, които упражнява съдията в Европейския съд. Подчертана е необходимостта от наличието на опит в международното публично и  националното право, както и добро владеене поне на един от официалните езици, като е акцентирано върху практическия юридически опит преди всичко.

На второ място, са изложени и насоки за дейността на самия Съд. В интерес на ефективната работа и необходимата административна  автономия в рамките на Съвета на Европа, на Съда се  препоръчва да избягва да разглежда фактически и правни въпроси, които вече са били разгледани и решени от националните инстанции, съобразно неговата практика . Изрично се подчертава, че той не е  и не трябва да бъде четвърта инстанция. Изтъкнато е, че Съдът следва да прилага еднакво и стриктно критериите за допустимост и да държи сметка за своята субсидиарна роля при тълкуването и прилагането на Конвенцията. Във връзка с предстоящото влизане в сила на Протокол 14 Съдът е призован да осигури пълното прилагане на новия критерий за допустимост, като държи сметка за латинската максима de minimis non curat praetor (съдът не се занимава с дреболии, т.е. с незначителни неща и спорове).

Наред с това Съдът е призован да усъвършенства своята структура и методите си на работа  доколкото е възможно, използвайки процедурните инструменти и ресурси, които са на негово разположение. В тази насока му се препоръчват редица мерки: да се поиска от Комитета на министрите да намали  съдиите  в отделните състави до 5 души (каквато възможност е предвидена в Протокол 14); да продължи политиката си на приоритетно разглеждане на отделни дела; да идентифицира в своите решения наличието на структурен проблем, който може да генерира голям брой повтарящи се жалби и пр.

Шестата насока е свързана с мониторинга по повод изпълнението на решенията на Съда. В тази връзка се препоръчват редица мерки, които следва да бъдат предприети от Комитета на министрите с оглед усъвършенстване механизма  на мониторинга и ефекта от него.

Последната насока в Плана за действие  цели предвиждане на механизми за опростена процедура за всяка бъдеща промяна на някои разпоредби на Конвенцията чрез приемането на специален протокол.

Планът завършва с препоръки както към държавите – членки, така и към Съда и Комитета на министрите, до края на 2011 г. да се предостави информация за предприетите мерки за изпълнението му.

[2] Тази формулировка, макар и въведена в един политически документ и твърде неопределена и неясна по съдържание,  буди голямо безпокойство.  Тя би могла да бъде облечена в правила и практики, по силата на които гражданите на държавите-членки на Съвета на Европа да бъдат лишени от единствената възможност за справедливо правосъдие извън собствената им страна. Под видимостта на разтоварване на Съда  с цел да разглежда сериозни и добре обосновани жалби за тежки нарушения на основни права и свободи може да се стигне дотам, че да се откаже достъп до съд (както впрочем това се случва нерядко понастоящем с функцията, която си избра българският Върховен касационен съд).

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2008 .

ЧЛЕН 2

Чл. 2 – материално-правни аспекти

Dodov c. Bulgarie (жалба n^o 59548/00), решение от 17.01.2008 г.

Липса на ефективно средство за защита за установяване на обстоятелствата по изчезване майката на жалбоподателя от старчески дом и за привличане под отговорност тези, които са поставили в опасност живота й.

…………………………………………………………

ЧЛЕН 3

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти

Vasil Petrov c. Bulgarie (Requête n^o 57883/00), решение от 31 юли 2008 г.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти

Boyko Ivanov c. Bulgarie (Requête n^o 69138/01) , решение от 22 юли 2008

Липса на ефективно разследване по повод оплаквания за нанесен побой от полицаи.

…………………………………………………………..

Чл. 3 – материално-правни аспекти+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

Gavazov v. Bulgaria (Application no. 54659/00), решение от 6 март 2008

Две самостоятелни нарушения по повод нехуманните условия в Пазарджишкия следствен арест и в Пазарджишкия затвор.

………………………………………………………………………

Чл. 3 – материално-правни аспекти+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

Alexov v. Bulgaria (Application no. 54578/00) решение от 22 май 2008 г.

Три самостоятелни нарушения по повод нехуманните условия в Пазарджишкия следствен арест, в Пазарджишкия затвор и в следствения арест в гр. Монтана.

…………………………………………….

Чл. 3 – материално-правни аспекти+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

Vladimir Georgiev v. Bulgaria (Application no. 61275/00),решение от 16 октомври 2008

Лошо третиране в място за предварително задържане и формално проведено разследване, което не е целяло да установи кои са причинителите на уврежданията

………………………………………………………………….

Чл. 3 – материално-правни аспекти

Costadinov v. Bulgaria (Application no. 55712/00), решение от 7 февруари 2008

Две самостоятелни нарушения по повод лошите условия в следствения арест и затвора в гр.Пазарджик

………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 3 – материално-правни аспекти

Isyar c. Bulgarie (Requête n^o 391/03), решение от 20 ноември 2008 г.

Лоши условия в Софийския централен затвор поради  пренаселеност, лоши хигиенни условия, лошо качество на храната.

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Чл. 3 – материално-правни  аспекти+ чл. 13

Slavcho Kostov v. Bulgaria (Application no. 28674/03), решение от 27 ноември 2008 г.

Лоши условия в следствения арест в гр. Сливен на Регионалната следствена служба и липса на вътрешно-правно средство за защита срещу това нарушение.

……………………………………………………………………………………………..

ЧЛЕН 5

чл. 5.§1 е)-(незаконно задържане и настаняване в психиатрична клиника- две нарушения)+ чл.5.§4 (липса на достатъчност на сдебния контрол по повод незаконните задържания)

Todev v. Bulgaria (Requête n^o 31036/02), решение от 22 май 2008 г.

………………………………………………………………………….

чл. 5§1 е) –принудително настаняване в психиатрична клиника без да се спазят изискванията на буква “е” и неоправдано задържане

Kroushev c . Bulgqrie (Requête n^o 66535/01) , решение от 3 юли 2008

…………………………………………………….

чл. 5.3. (несвоевременно изправяне пред съд след задържането под стража ; липса на обоснованост на продължителността на задържането  ) + чл. 5.4. (ограничен обхват на съдебния контрол по повод определяне на мярката “задържоане под стража”)

Atanasov v. Bulgaria (Application no. 54172/00) решение от 10.01.2008 г.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

чл. 5§3 (неоправдано задържане под стража без наличието на мотиви, които да го обосновават)+ чл.5§4 (формален съдебен контрол на жалбата за постановената мярка за неотклонение)

Evgeni Ivanov c. Bulgarie (Requête n^o 44009/02) , решение от 22 май 2008 г.

……………………………………………

чл. 5§3 (нарушение на властите да обосноват необходимостта от продължителното задържане на жалбоподателя); чл. 5§4 (отказ за разглеждане на жалбата срещу задържането от 29 септември 2000 г.; ограничен съдебен контрол върху законността на задържанията от 30 септември 1999 г., 22 февруари и 22 март 2000 г.); чл. 5.5. (липса на средство за компенсация на незаконното задържане в нарушение на чл. 5)

Gavazov v. Bulgaria (Application no. 54659/00), решение от 6 март 2008

……………………………………………………….

5§3(прекомерна продължителност на предварителното задържане)+5§4 (липса на устно изслушване по повод жалбите за задържане под стража)+5§5 (липса на законова възможност за обезщетение по повод горепосочените нарушения)

Rashid c. Bulgarie(II) (Requête n^o 74792/01) , решение от 5 юни 2008

……………………………………………….

чл.5§4

Mehmedali c. Bulgarie (Requête n^o 69248/01)) , решение от 5 юни 2008

Допустима жалба, но неоснователна за оплакването по чл. 5§4

Чл.5.1. + 5.4.+ 5.5.

Gouloub Atanassov c. Bulgarie (Requête n^o 73281/01), решение от 6 ноември 2008 г.

Три нарушения по повод незаконно задържане в психиатрична клиника  и липсата на правна възможност за обезвреда.

………………………………………………………………………………

Чл.5§3 (жалбоподателят не е бил изправен незабавно пред съд след задържането си на 28 август 1999 г. и 23 май 2000 г.); чл. 5§3 (липса на обоснованост на продължителното задържане от 223 май 2000 г.)чл. 5§4. (липса на бързо произнасяне на съда по повод жалба  от 18 октомври 1999 г.); чл. 5§5 (липса на възможност за компенсация на допуснатите по отношение на жалбоподателя нарушения на чл. 5)

Alexov v. Bulgaria (Application no. 54578/00) решение от 22 май 2008 г.

…………………………………………………………………………………..

Чл.5.3 (право на лицето да бъде изправено незабавно пред съд след задържането му), 5.4. (ограничен съдебен контрол върху основанието за задържане и липса на бързина при разглеждане на обжалваната мярка ) и 5.5.(липса на възможност за получаване обезщетение за задържането)

Bochev v. Bulgaria (Application no. 73481/01), решение от 13 ноември 2008 г.

………………………………………………………..

Чл.5.3 (право на лицето да бъде изправено незабавно пред съд след задържането му), 5.4. (ограничен съдебен контрол върху основанието за задържане и липса на бързина при разглеждане на обжалваната мярка ) и 5.5.(липса на възможност за получаване обезщетение за задържането)

Costadinov v. Bulgaria (Application no. 55712/00), решение от 7 февруари 2008

………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 5.1. (липса на законност  на задържането в продължение на 8 месеца) и 5.4. (липса на ефективно и бързо средство за защита против незаконното задържане)

Svetoslav Dimitrov v. Bulgaria (Application no. 55861/00), решение от 7 февруари 2008 г.

………………………………….

чл. 5.1.f (липса на достатъчни основания за задържане на лицето)+ 5.4. (липса на ефективен достъп до съд за обжалване на задържането)

Sadaykov v. Bulgaria (Application no. 75157/01), решение от 22 май 2008 г.

…………………………………………………………………………………

чл. 5 § 1 (c) ( незаконно задържане) + 5.3. ( забавяне възможността за незабавно произнасяне от съд по повод мярката)

Kandzhov v. Bulgaria(Application no. 68294/01 решение от 6 ноември 2008 г.)

……………………………………………………………………

чл. 5§3(нарушаване на задължението за незабавно изправяне пред съд)+ чл. 5§4 (липса на осигурена възможност за лично участие в съдебното заседание при разглеждане на жалбата  срещу мярката за неотклонение)

Kirilov c . Bulgqrie (Requête n^o 15158/02) ), решение от 22 май 2008 г.

………………………………………………………….

чл. 5§3(прекомерна и неоправдана продължителност на преддварителното задържане под стража)+чл. 5§4 ((липса на адекватен съдебен контрол по повод жалбитите и повдигнатите в тях аргументи)

Georgieva c. Bulgarie (Requête n^o 16085/02)), решение от 3 юли 2008

………………………

чл. 5.4. (липса на възмижност да обжалва в кратък срок мярката за неотклонение)

Gavrail Yosifov v. Bulgaria (Application no. 74012/01), решение от 6 ноември 2008 г.

………………………………………………………

ЧЛЕН 6-НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок

Ivan Ivanov v. Bulgaria (Application no. 53746/00)решение от 10.01.2008 г.

Решение по постигнатото приятелско споразумение с Правителството

……………………………………………………………………

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок

Petrov v. Bulgaria (Application no. 15197/02)22 май 2008 г.

…………………………………………………………………………………………….

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок

Vasil Petrov c. Bulgarie (Requête n^o 57883/00), решение от 31 юли 2008 г.

…………………………………………………………………

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок

Stoine Hristovc. Bulgarie (II) (Requête n^o 36244/02) ,решение от 16 октомври 2008

………………………………………..

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Atanasov and Ovcharov v. Bulgaria (Application no. 61596/00), решение от 17.01.2008 г.

…………………………………………………

Чл.6.1. – нарушаване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Gavazov v. Bulgaria (Application no. 54659/00), решение от 6 март 2008

…………………………………………….

Чл.6.1.  + чл. 6.3. d

Rumyana Ivanova v. Bulgaria (Application no. 36207/03), решение от 14 февруари 2008 г.

Няма нарушения на правото на справедлив процес.

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Karamitrov and Others v. Bulgaria (Application no. 53321/99), решение от 10 януари 2008 г.

…………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – наказателен аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Yankov c. Bulgarie (ІІ)(Requête n^o 70728/01), решение от 7 февруари 2008 г.

……………………………………………….

Чл. 6.1. – наказателен аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kirov c. Bulgarie (Requête n^o 5182/02) решение от 22 май 2008 г.

……………………………………………….

Чл. 6.1. – наказателен аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Sheremetov v. Bulgaria (Application no. 16880/02), решение от 22 май 2008 г.

……………………………….

Чл. 6.1. – наказателен аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Balabanov v. Bulgaria (Application no. 70843/01), решение от 3 юли 2008

………………………………………….

чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес

Ivan Hristov v. Bulgaria (Application no. 32461/02), решение от 20 март 2008 г.

Две самостоятелни наказателни производства с прекомерна продължителност.

………………………………………………

6.1.- прекомерна продължителност на наказателен процес

Rashid c. Bulgarie(II) (Requête n^o 74792/01) , решение от 5 юни 2008

……………………………………………………………..

6.1.- прекомерна продължителност на наказателен процес

Mirchev and Others v. Bulgaria (Application no. 71605/01)),решение от 27 ноември 2008

…………………………………………

Чл. 6.3. b (непредоставяне на възможност за подготовка на защитата )6.3.c.(да се защитава лично)+ 6.3.d (да участва лично в производството)+ чл. 6.1 (липса на справедлив процес)

Demebukov v. Bulgaria (Application no. 68020/01), решение от 28 февруари 2008 г.

Съдът не намира нарушения по повдигнатите оплаквания.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

чл. 6.3.e (нарушение на правото на справедлив процес поради непредоставянето на безплатeн преводач)

Isyar c. Bulgarie (Requête n^o 391/03), решение от 20 ноември 2008 г.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

Чл.6.1. – справедлив процес

Velted – 98 AD c. Bulgarie (Requête n^o 15239/02), решение от 11 декември 2008 г.

Нарушение от 5-членен състав на ВАС да разгледа важни възражения, направени от страните, които са взети под внимание от предходната инстанция и въз основа на тях е била отменена първоначално заповед на министър.

……………………………………………………………………………………………………………………………………

Чл.6.1.  – липса на независим и безпристрастен съд; липса на достъп до съд;прекомерна продължителност на съдебен процес по ЗОДОВ (подобно на Станков срещу България)

Mihalkov c. Bulgarie (Requête n^o 67719/01)решение от 10 април 2008 г.

Три самостоятелни нарушения по чл. 6.1.

……………………………………………………………………………………………..

чл. 6.1. – липса на достъп до съд

Kostadin Mihaylov v. Bulgaria (Application no. 17868/07), решение от 27 март 2008 г.

……………………………………….

Чл.6.1. – справедлив процес

Kalkanov c. Bulgarie (Requête n^o 19612/02),решение от 2 октомври 2008 г.

Нарушение на съда, който не е изследвал твърдението на жалбоподателя, че при прекратяване на трудовия му договор работодателят не е взел становище от Инспекцията по труда, въпреки че жалбоподателят е бил инвалидизиран.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Dodov c. Bulgarie (жалба n^o 59548/00), решение от 17.01.2008 г.

Прекомерна продължителност на гражданско производство, заведено първоначално по ЗОДОВ, за което след 6 години съдът намира, че няма основания да се използва този ред, а следва да се приложи общото гражданско законодателство и процедурата започва отначало.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Kroushev c . Bulgqrie (Requête n^o 66535/01) , решение от 3 юли 2008

………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Krastev c. Bulgarie (Requête n^o 29802/02) , решение от 24 юли 2008

……………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – липса на ефективен достъп до съд + неспазване на разумния срок

Atanasova c. Bulgarie (Requête n^o 72001/01)решение от 2 октомври 2008 г.

Граждански иск в рамките на наказателен процес от жертва на ПТП.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – липса на ефективен достъп до съд + неспазване на разумния срок

Tzviatkov c. Bulgarie (Requête n^o 20594/02) , решение от 12 юни 2008

Първото нарушение е подобно на Станков – ограничен достъп до съд по повод голямата държавна такса по ЗОДОВ преди изменението на закона

Забавено изплащане на присъдената сума от страна на Върховната касационна прокуратура

………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Kavalovi c. Bulgarie (Requête n^o 74487/01) решение от 17.01.2008 г.

Две самостоятелни граждански производства с прекомерна продължителност.

…………………………………………………………………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kamburov v. Bulgaria (Application no. 55350/00), решение от 14 февруари 2008 г.

Прекомерна продължителност на делбено производство.

……………………………………..

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Jeliazkov et autres c. Bulgarie (Requête n^o 9143/02), решение от 3 април 2008 г.

……………………………………..

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Bevacqua et S. c. Bulgarie (n^o 71127/01), решение от 12 юни 2008 г.

Съдът не намира нарушение.

……………………………………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Merdzhanov v. Bulgaria (Application no. 69316/01), решение от 22 май 2008 г.

Прекомерна продължителност на процедура по ЗОДОВ

………………………………………….

Чл. 6.1. – неспазване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Givezov c . Bulgqrie (Requête n^o 15154/02) ), решение от 22 май 2008 г.

…………………………………………………..

Чл. 6.1. – неспазване на разумния срок+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kouncheva c. Bulgarie (Requête n^o 9161/02) , решение от 3 юли 2008

Чл. 8. – право на зачитане на личния живот+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Iliya Stefanov v. Bulgaria (Application no. 65755/01), решение от 22 май 2008 г.

Нарушение на неприкосновеността на офиса на адвоката чрез незаконно претърсване и изземване на документи и липса на ефективно средство за защита срещу тези незаконни действия.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 8 – право на зачитане на неприкосновеността на кореспонденцията+ чл. 14 – дискриминация по признак семейно положение във връзка с възможността за телефонни разговори от затвора

Petrov v. Bulgaria (Application no. 15197/02)22 май 2008 г.

Контрол над цялата кореспонденция от и в затвора на затворник без да се прави разлика с кого е тя, дори и с адвоката му – нарушение на чл. 8

Различно третиране на женени и неженени по отношение възможността им да разговарят по телефона със своите близки – нарушение на чл. 14. Непредоставяне на възможност да разговаря по телефона със своя дългогодишна партньорка, от която има и дете

………………………………………………………………………………………………………….

Чл. 8. – право на зачитане на личния и семейния живот

Bevacqua et S. c. Bulgarie (n^o 71127/01), решение от 12 юни 2008 г.

Нарушение на националния съд, който е пропуснал да определи срок за привременни мерки по отношение детето на разведени родители и неефективност на предприетите мерки.

…………………………….

Чл. 8. – право на зачитане на личния и семейния живот

Bochev v. Bulgaria (Application no. 73481/01), решение от 13 ноември 2008 г.

Контрол върху кореспонденцията с адвокат на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода

………………………………………………………………

Чл. 8. – право на зачитане на неприкосновеността на жилището + чл. 13 – липса на ефективно вътрешноправно средство за защита

Alexov v. Bulgaria (Application no. 54578/00) решение от 22 май 2008 г.

Незаконност на извършен обиск в жилището, което е наемал жалбоподателя и липса на вътрешноправно средстов за защита по повод нарушаването на това му право.

………………………………………………

Чл. 8. – право на зачитане на личния и семейния живот+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешноправно средство за защита

Kirov c. Bulgarie (Requête n^o 5182/02) решение от 22 май 2008 г.

Незаконно подслушване телефона на жалбоподателя и лбипса на възможност за защита на нарушеното му право.

Чл. 10 – свобода на изразяване на мнение

Rumyana Ivanova v. Bulgaria (Application no. 36207/03), решение от 14 февруари 2008 г.

Няма нарушение на чл. 10 по повод публикуваната статия от жалбоподателката и започналото след това наказателно преследване срещу нея за клевета

…………………………………………………………………………………………………………

Чл. 10 – свобода на изразяване на мнение

Kandzhov v. Bulgaria(Application no. 68294/01 решение от 6 ноември 2008 г.)

Нарушение на чл. 10 от властите, които задържат жалбоподателя няколко дни по повод негова подписка срещу бивш министър на правосъдието

……………………………………………………………………………………….

ПРОТОКОЛ 1

Чл.1 от Протокол 1 (неоправдано дълго задържане на автомобил на жалбоподателите, иззет като веществено доказателство) + чл. 13

Karamitrov and Others (Application no. 53321/99), решение от 10 януари 2008 г.

……………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1

Todorova and Others v. Bulgaria (Applications nos. 48380/99, 51362/99, 60036/00 and 73465/01), решение от 24 април 2008 г.

Решение по чл. 41 (за справедливо удовлетворяване на претенциите) по делото Великови и др. по отношение на тези жалби, за които съдът приема, че са основателни

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1 – реституция по Закона за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (Д.В. бр.105 от 19.12.1991 г.)

Manolov and Racheva-Manolova v. Bulgaria (Application no. 54252/00), решение от 11 декември 2008 г.

………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1

Zlinsat, Spol. SR.O. v. Bulgaria (Application no. 57785/00)р решение от 10.01.2008 г.

Решение по чл. 41 от Конвенцията за определяне на справедливо обезщетение.

Решението по съществото на спора е от 16.06.2006 г.

…………………………………………………………………………………………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1

Debelianovi c. Bulgarie (Requête n^o 61951/00), решение от 27 ноември 2008

Решение по чл. 41

Предходно решение от 29 март 2007 – Debelianovi c. Bulgarie, n^o 61951/00

Нарушение на чл. 1 от Протокол 1(реституция)

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1

Koushoglu v. Bulgaria (Application no. 48191/99) , решение от 3 юли 2008

Решение по чл. 41.

Първоначална жалба – решение от 10 май 2007

Нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в Република Турция и други страни през периода май-септември 1989 г.

……………………………………….

Чл.1 от Протокол 1

Kalinova c. Bulgarie (Requête n^o 45116/98),решение от 27 ноември 2008

Решение по чл. 41 (Kalinova c. Bulgarie, n^o 45116/98, §§ 71-80, 8 novembre 2007).

Нарушение на чл. 1 от Протокол 1 (реституция)

………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 + чл. 13

Lazarov v. Bulgaria (Application no. 21352/02), решение от 22 май 2008 г.

подобно на Kirilova and Others

……………………………………………………………..

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2010 г.

(последни решения,  обявени на сайта на Съда на  2 септември  – 14 решения по български дела)

ЧЛЕН 2

 Чл. 2  (материално-правни и процесуални аспекти)

Vlaevi c. Bulgarie (n^os 272/05 et 890/05), решение от 2 септември 2010 г.

Две нарушения на чл. 2. Прекомерна употреба на сила при задържане на престъпник от страна на полицията, която причинява смъртта му (недостатъчно добре планирана полицейска акция според вижданията на Съда); недостатъчна ефективност на проведеното разследване по този повод.Съдът присъжда обезщетение на родителите и съпругата на загиналия.

 …………………………………………………………………….

Чл. 2  (процесуални аспекти) + чл. 3 (материално-правни аспекти)

Bekirski c. Bulgarie (n^o 71420/01), решение от 2 септември 2010 г.  

Две самостоятелни нарушения на чл. 3 – неоправдано използване на сила от страна на полицейските органи в периода 30 август-6 септември и ненавременно и неадекватно предоставяне на необходимата медицинска помощ и грижи на жалбоподателя. Две самостоятелни нарушения на чл. 2 в неговия материално-правен и процесуален аспект по повод причинената смърт на наследодателя на жалбоподателите и неефекткивността на проведеното разследване по този повод.  Съдът присъжда значително обезщетение за нанесените неимуществени вреди на близките.

 …………………………………………………………………….

Чл. 2 – процесуални аспекти

Marinova c. Bulgarie (n° 29972/02), решение от 10 юни 2010 г.

Жалбоподателката повдига оплакване за недостатъчната ефективност на разследването по повод смъртта на дъщеря й, намерена мъртва в една река. Съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 2 – материално-правни и процесуални аспекти (поставяне в опасност живота на извършител на престъпление и неефективност на разследването)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средстов за защита+ чл. 14 във връзка с чл.2  и в двата му аспекта

Vasil Sashov Petrov c. Bulgarie (n° 63106/00), решение от 10 юни 2010 г.

Прекомерна употреба на сила при задържане на престъпник от страна на полицията, в резултат на което жалбоподателят претърпява операция и му е отстранен  един бъбрек и част от черния дроб; липса на достатъчно ефективно разследване  по повод инцидента. Всички оплаквания са намерени за допустими. Като неоснователно е отхвърлено единствено оплакването по чл. 14 във връзка с чл. 2

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 2 – материално-правни и процесуални аспекти – две самостоятелни нарушения

Vachkovi c. Bulgarie (n^o 2747/02), решение от 8 юли 2010 г.

Прекомерна употреба на сила при задържане на престъпник от страна на полицията, която причинява смъртта му; недостатъчна ефективност на проведеното разследване по този повод(не е запазено местопроизшествието, не са изследвани причините за допълнителните увреждания, не са разпитани всички свидетели, не е установено от кое оръжие е произведен изстрелът). Укорите са отправени към прокуратурата, тъй като досъдебното производство е било прекратено поради липса на престъпление .

……………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 3

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 2  (процесуални аспекти)

Bekirski c. Bulgarie (n^o 71420/01), решение от 2 септември 2010 г.  

Две самостоятелни нарушения на чл. 3 – неоправдано използване на сила от страна на полицейските органи в периода 30 август-6 септември и ненавременно и неадекватно предоставяне на необходимата медицинска помощ и грижи на жалбоподателя. Две самостоятелни нарушения на чл. 2 в неговия материално-правен и процесуален аспект по повод причинената смърт на нследодателя на жалбоподателите и неефекткивността на проведеното разследване по този повод.  Съдът присъжда значително обезщетение за нанесените неимуществени вреди на близките.

…………………………………………………………………………..

Чл. 3 – материално-правни аспекти (забрана за нечовешко и нехуманно третиране)+чл. 5§1+ чл. 5§4 (право на свобода и сигурност)  + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Iorgov c. Bulgarie (n^o 2) (n^o 36295/02), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна и се оплаква, че то е нехуманно и деградиращо, а режимът, който се прилага  е прекалено строг, липсва съдебен контрол и качеството на медицинските грижи е лошо, поради което е нарушено правото му по чл. 3. Наред с това е нарушено правото му на свобода и сигурност, тъй като липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита, за да оспори законността на своето задържане. Съдът намира оплакванията за допустими, но неоснователни.

 …………………………………………………………………………….

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти+ чл. 13

Sashov et autres c. Bulgarie (n° 14383/03) решение от 7 януари 2010 г.

Унизително и нечовешко третиране на жалбоподателите от страна на полицията и неефективност на предприетите мерки за разследване по повод оплакванията им в този смисъл.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 3 – материално-правни аспекти

Petyo Petkov c. Bulgarie (n°32130/03) решение от 7 януари 2010 г.

Унизително третиране по повод задължението за носене на качулка и маска с 2 дупки за очите извън килията.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 3 – материално-правни аспекти

Stoyan Mitev c. Bulgarie (n° 60922/00) решение от 7 януари 2010 г.

Оплакване за нечовешко третиране в затвора в Стара Загора и в затворническата болница в София, което е ускорило смъртта на жалбоподателя. Съдът обявява оплакванията за допустими, но неоснователни.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти

Dechko Raykov c. Bulgarie (Requête n^o 35256/02), решение от 4 февруари 2010 г.

Съдът намира жалбата допустима, но неоснователна и по двете оплаквания.

……………………………………………………………………………………………..

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти

Shishkovi c. Bulgarie (requête n° 17322/04),решение от 25 март 2010 г.

Брутално отношение на полицията по отношение на жалбоподателите

…………………………………………………………………………

Чл. 3 – материално-правни и процесуални аспекти

Angel Vaskov Angelov c. Bulgarie (n° 34805/02),решение от 25 март 2010 г.

Брутално отношение на полицията по отношение на жалбоподателя

………………………………………………………………… 

Чл. 3 – материално-правни аспекти

Sabeva c. Bulgarie (n° 44290/07), решение от 10.06.2010 г.

Оплакване за нечовешки условия  в психиатричната клиника в Раднево, което Съдът намира за допустимо, но неоснователно.

……………………………………………………………………………..

ЧЛЕН 5

чл. 5§1 (право на свобода и сигурност)+ Чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на личния живот)

Shopov c. Bulgarie (n^o 11373/04), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят се оплаква, че тъй като отказал да се лекува  за психиатричното си заболяване чрез ежедневно  посещение на психиатрична клиника, е бил настанен незаконно с прокурорско постановление в такава на основание на Закона за общественото здраве.Така е било нарушено правото му на неприкосновен личен живот. Повдигнато е и оплакване за нарушеното му право на свобода и сигурност. Съдът намира нарушения по повод двете оплаквания и присъжда обезщетение за причинените морални вреди.

……………………………………………………………

Чл.5.1. (Незаконно задържане след промяната на мярката за неотклонение и заплащането на паричната гаранция в периода 19.06.2003 -16.00 ч. – до следобеда на 20.06.2003 г.)+ чл. 5.3. (прекомерна продължителност на предварителното задържане – 1 г. и 5 месеца) + чл. 13 (липса на ефикасно вътрешно-правно редство за защита)

Petyo Petkov c. Bulgarie (n°32130/03) решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

Чл.5.1.е (незаконно задържане в психиатрична клиника за периода 11.03.2005-23.05.2005)

Getzov c. Bulgarie (Requête n^o 30105/03), решение от 4 март 2010 г.

………………………………………………………………………………

Чл.5.3 (право на лицето да бъде изправено незабавно пред съд след задържането му), 5.4. (липса на възможност за обжалване на задържането) и 5.5.(липса на възможност за получаване обезщетение за задържането)

Zvezdev c. Bulgarie (nº 47719/07) решение от 7 януари 2010 г.

Лицето е задържано за 24 часа на осн. чл. 63 ЗМВР, след което-  на осн. чл. 64, ал. 2 НПК по прокурорско нареждане – за още 72 часа. Съдът намира, че подобна практика, без лицето да бъде изправено пред съд, нарушава правото на свобода и сигурност

………………………………………………………………………………………………

Чл. 5.1.f (прекомерна продължителност на задържането в продължение на 18 месеца) и 5.4. (липса на ефективно и бързо средство за защита против незаконното задържане)

Raza v. Bulgaria (Application no. 31465/08), решение от 11 февруари 2010 г.

……………………………………………………………………………….

чл. 5.3. (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл. 6.1.(прекомерна продължителност на наказателния процес)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешноправно средство за защита

Case of Filipov v. Bulgaria (Application no 40495/04), решение от 10 юни 2010 г.

Нарушен разумен срок на предварително задължане в продължение на 2 години и 1 месец, след като преди това има два периода на задържане, за които съдът не се произнася.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5.1.е (незаконно лишаване от свобода на душевно болно лице)+ 5.4. (възможност за периодично разглеждане на мярката по настаняване от съд)+ 5.5. (право на обезщетение за незаконното задържане)

Sabeva c. Bulgarie (n° 44290/07), решение от 10 юни 2010 г.

Съдът намира оплакванията за допустими, но неоснователни.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 5.5.(липса на възможност за получаване обезщетение за незаконно задържане под стража)

Danev c. Bulgarie (n^o 9411/05), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят е повдигнал оплакване за това, че българският съд е отхвърлил искането му да бъде обезщетен за незаконното му задържане под стража, тъй като не бил доказал, че са му причинени морални вреди.  Съдът намира нарушение, изразявайки недоумение и несъгласие с позицията на българския съд относно формалистичния подход, възприет от него и присъжда обезщетение на жалбоподателя

ЧЛЕН 6-НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес

Maxim Dimitrov c. Bulgarie (nº 36552/03), решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Gerdzikov v. Bulgaria (Application no. 41008/04), решение от 4 февруари 2010 г.

…………………………………………………………………………….

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

F.G. c. Bulgarie (Requête n^o 17911/03), решение от 4 март 2010 г.

……………………………………………………………………………………………..

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Rangelov et Stefanov c. Bulgarie (n° 23240/04), решение от 1 април 2010 г.

………………………………………………………………………

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Stefanov et Yurukov c. Bulgarie (n° 25382/04), решение от 1 април 2010 г.

………………………………………………………………………………………………..

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kostov et Yankov c. Bulgarie (n^o 1509/05), решение от 22 април 2010 г.

Нарушение на разумния срок в наказателното производство по вина на органите на досъдебното производство и прокуратурата.

………………………………………………………………………………………………..

Чл.6.1.  – прекомерна продължителност на наказателен процес+ чл. 13 -  липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Case of Filipov v. Bulgaria (Application no 40495/04), решение от 10 юни 2010 г.

Нарушение на разумния срок в наказателното производство – 6 години за досъдебно производство и разглеждане на делото само пред една инстанция

…………………………………………………………………………………………………

Чл.6.2. – презумпция за невинност

Публично изявление на прокурор по време на пресконференция пред медиите, по време на висящо наказателно производство, че никой магистрат не можел да го убеди, че жалбоподателят е невинен. Съдът приема, че подобно изявление е могло да инспирира в обществото усещането, че жалбоподателят е виновен за престъплението, в което е обвинен.

Petyo Petkov c. Bulgarie (n°32130/03) решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.3.а (нарушение на правото да бъде информирано лицето за повдигнатото му обвинение), 6.3. b (непредоставяне на възможност за подготовка на защитата )+ чл. 6.1 (липса на справедлив процес)

Penev c. Bulgarie (n° 20494/04) решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

чл. 6.3.с (нарушение на правото на справедлив процес поради непредоставянето на безплатна правна помощ пред ВКС)

Tsonyo Tsonev c. Bulgarie (n° 2376/03) решение от 14 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Velikin et autres c. Bulgarie (n^o 28936/03), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателите са повдигнали оплакване за неоправданата продължителност на водения от тях граждански процес по повод реституция на имот, находящ се в чертите на резиденция Бояна, който е бил национализиран. Делото продължава от август 1996 до март 2003 г. Поради подписаната от Правителството едностранна декларация, с която признава допуснатото нарушение и се съгласява да заплати сумата от 2 700 евро, Съдът прекратява производството и постановява решение в този смисъл.

………………………………………………………….

 Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Dzhagarova et autres c. Bulgarie (n^o 5191/05), решение от 2 септември 2010 г.

Реституционно производство, инициирано от бившите собственици по чл. 7 ЗВСОНИ, продължило 11 години и 11 месеца не по вина на жалбоподателите. Съдът намира нарушение и присъжда обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

……………………………………………………..

Чл.6.1. – равенство на средствата (отказ да се изпълни съдебно решение от страна на административен орган – по започване на процедура на осн.чл. 35 ЗППДОбП)

Basarba OOD c. Bulgarie (n° 77660/01), решение от 7 януари 2010 г.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6.1. – справедлив процес

Popov c. Bulgarie (no. 69855/01), решение от 7 януари 2010 г.

Демонстративно неизпълнение на съдебни решения от страна на общинска служба  по земеделие и гори в продължение на няколко години и постановяване на повтарящи се решения на административния орган, еднотипни по съдържание с второто, което е обявено за нищожно от съда.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6.1. – равенство на средствата (отказ да се изпълни съдебно решение, постановено в полза на жалбоподателя)

Popnikolov c. Bulgarie (n° 30388/02),решение от 25 март 2010 г.

…………………………………………………………………………………..

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Ivanovi c. Bulgarie (n° 14226/04) решение от 7 януари 2010 г

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Pavlova c. Bulgarie (n° 39855/03), решение от 14 януари 2010

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Case of Patrikova v. Bulgaria (Application no. 71835/01) решение от 4 март 2010 г.

………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок (прекомерна продължителност на делбеното производство)

Maria Ivanova c. Bulgarie (n° 10905/04), решение от 18 март 2010

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок + чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Rosen Petkov c. Bulgarie (n^o 65417/01), решение от 2 септември 2010 г.

Реституционно производство срещу жалбоподателя  по чл. 7 ЗВСОНИ, продължило 14 години и 5 месеца не по негова вина. Съдът намира нарушение на чл. 6 и на чл. 13 и присъжда обезщетение на жалбоподателя.

………………………………………………………

Чл. 6§ 1(нарушаване на разумния срок за разглеждане на гражданско дело)+ чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 6§1)+ чл. 8 (право на зачитане на неприкосновеността на семейния живот

Mincheva c. Bulgarie (n^o 21558/03), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателката се оплаква от неразумната продължителност на водения от нея процес за правото й да получи родителските права върху сина си след развода и липсата на ефективно вътрешно-правно редство за защита при наличието на нарушението му. Наред с това тя е повдигнала и оплакване за бездействието на властите във връзка с изпълнението на окончателното съдебно решение, с което е признато правото й  за срещи със сина си. Съдът намира нарушения на тези права и присъжда обезщетение за причинените неимуществени вреди.

………………………………………….

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок +чл.13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kabakchievi c. Bulgarie (n° 8812/07), решение от 6 май 2010 г.

Прекомерна продължителносто на гражданско производство, свързано с реституцията. Чл. 217а ог ГПК не е приет като ефективно вътрешно-правно средство.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок

Georgi Georgiev c. Bulgarie (n^o 22381/05), решение от 27 май 2010

Прекомерна продължителност на трудово-правен спор, в който делото двукратно е разглеждано от ВКС (октомври 1999 – 19 ноември 2004)

…………………………………………………………………………………………………

Чл.6.1. – отказ на достъп до съд (неизпълнение на влязло в сила съдебно решение) + нарушаване на разумния срок (прекомерна продължителност на съдебно производство – 9 г.) + нарушение на чл. 1 от Протокол 1

Tilev c. Bulgarie (n^o 25051/02), решение от 27 май 2010

Жалбоподателят е имал сключен договор за аренда на земеделска земя, на която засадил зърнени култури, но договорът бил едностранно развален от МЗХП без уведомлението за това да е достигнало до него. Същевременно по разпореждане на министъра той бил отстранен от земеделските имоти, а фирмата, с която бил сключен договори за тези земи, разорала неговите посеви. Макар че съдът спрял заповедта за отстраняването му от владение и впоследствие да не било доказано, че жалбоподателят  е получил уведомление за разваляне на договора, официалните институции отказали да го въведат във  във владение.

Съдебното производство по предявения от жалбоподателя иск за вреди по чл. 49 ЗЗД продължило 9 години, като в този период различните инстанции квалифицирали иска от такъв по чл. 49 на такъв по чл. 1 от ЗОДОВ, а ВКС първоначално   приел, че правното основание е по чл. 49, а в последващия си и краен съдебен акт – че отговорността в случая е договорна.

…………………………………………………………………………………………………..

Чл. 6.1. – граждански аспект – неспазване на разумния срок + чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Kotseva-Dencheva c. Bulgarie (Application no. 12499/05), решение от 10.06.2010 г.

Прекомерна продължителност на съдебно производство, свързано с незаконно уволнение – започнало на 17 февруари 1997 г. с депозирането на искова молба,  по което е насрочено заседание пред ВКС  на 17 ноември  2010 г.

………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 8

чл. 8 (право на неприкосновен семеен живот) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушеното право по чл. 8)+ чл. 1 на Протокол 7 (липса на процедурни гаранции в случаите на експулсиране на чужденци)

Kaushal et autres c. Bulgarie (n^o 1537/08), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят – индийски гражданин, е бил експулсиран от България през 2005 г. с мотив, че е застрашавал националната сигурност и е бил отделен от семейството си, което е довело до нарушаване на правото му на семеен живот без да са налице ефективни вътрешно-правни средства за защита. Позовавайки се на чл. 1 от Протокол 7, той е твърдял, че по отношение на него не са били спазени процедурните гаранции при експулсирането на чужденци.  Съдът намира нарушения по всички оплаквания и присъжда обезщетения на жалбоподателя и семейството му.

…………………………………………………………

чл. 8 (право на зачитане на неприкосновеността на семейния живот)+  чл. 6§ 1(нарушаване на разумния срок за разглеждане на гражданско дело)+ чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 6§1)

Mincheva c. Bulgarie (n^o 21558/03), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателката се оплаква от неразумната продължителност на водения от нея процес за правото й да получи родителските права върху сина си след развода и липсата на ефективно вътрешно-правно редство за защита при наличието на нарушението му. Наред с това тя е повдигнала и оплакване за бездействието на властите във връзка с изпълнението на окончателното съдебно решение, с което е признато правото й  за срещи със сина си. Съдът намира нарушения на тези права и присъжда обезщетение за причинените неимуществени вреди.

…………………………..

Чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на личния живот)+ чл. 5§1 (право на свобода и сигурност)

Shopov c. Bulgarie (n^o 11373/04), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят се оплаква, че тъй като отказал да се лекува  за психиатричното си заболяване чрез ежедневно  посещение на психиатрична клиника, е бил настанен незаконно с прокурорско постановление в такава на основание на Закона за общественото здраве.Така е било нарушено правото му на неприкосновен личен живот. Повдигнато е и оплакване за нарушеното му право на свобода и сигурност. Съдът намира нарушения по повод двете оплаквания и присъжда обезщетение за причинените морални вреди.

………………………………………………..

Simeonov c. Bulgarie (requête n^o 30122/03) решение от 28 януари 2010 г.

Забрана, наложена на затворник  за свиждания със съпругата му в продължение на две години и 10 месеца представлява нарушение на правото на лицето на семеен живот.

…………………………………………………………………………………………………

Чл. 8 – право на зачитане на семейния живот+ чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита

Raza v. Bulgaria (Application no. 31465/08), решение от 11 февруари 2010 г.

Съдът намира оплакването за допустимо и в решението е налице условен диспозитив – в случай, че г-н Раза бъде експулсиран, ще бъде допуснато нарушение на чл. 8.

…………………………………………………………………………………………………

Чл.8 – нарушаване правото на кореспонденция на лишен от свобода

Radkov c. Bulgarie (n^o 27795/03), решение от 22 април 2010 г.

Нарушаване правото на неприкосновеност на кореспонденцията на лишен от свобода  от затворническата администрация в Бобовдол поради отваряне на 5 писма , адресирани до жалбоподателя от негови адвокати, както и писмо от Секретариата на Съда.

………………………………………………………………………………………………..

Чл. 14

Нарушение на чл. 14 във връзка с чл. 6 – наказателни аспекти

Paraskeva Todorova c. Bulgarie (Requête n^o 37193/07)

Нарушението се заключава в мотивите на РС да наложи ефективно наказание лишаване от свобода поради това, че условното осъждане не се възприема като наказание от малцинствената група, към която принадлежи жалбоподателката

……………………………………..

чл. 14 във връзка с чл. 2 – материални и процесуални аспекти

Vasil Sashov Petrov c. Bulgarie (n° 63106/00), решение от 10 юни 2010 г.

Съдът намира оплакванията за  допустими, но неоснователни.

……………………………………………………………………..

ПРОТОКОЛ 1

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 ЗВСОНИ – подобно на Великови и др.)

Georgieva et Mukareva c. Bulgarie (n^o 3413/05), решение от 2 септември 2010 г.

Основанието за нищожност  на договора за придобиване на собствеността е поради това, че общината не си била утвърдила архитектурен проект за разделяне на съществувалото и национализирано жилище на две по-малки, които впоследствие продава на нуждаещи се граждани. Особеното в случая на жалбоподателките е, че срещу тях са водени две дела от отделните наследници на закупения от тях апартамент, като второто дело е в периода след изтичане на едногодишния преклузивен срок – през 1997 г. Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение.

………………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 ЗВСОНИ – подобно на Великови и др.)

Madzharov c. Bulgarie (n^o 40149/05), решение от 2 септември 2010 г.

Поредният „казус със запетайката”, поради който жалбоподателят е лишен от единственото си жилище. Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение.

…………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 ЗВСОНИ – подобно на Кайрякови и др. – n° 30945/04))

Yonkov c. Bulgarie (n^o 17241/06), решение от 2 септември 2010 г.

Намерено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради осъждането на жалбоподателя да заплати обезщетение за неоснователно обогатяване на бившите собственици, възстановили  имота си на осн. чл. 7 ЗВСОНИ

 …………………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1 (неоправдано дълго задържане на автомобила на жалбоподателя, иззет като веществено доказателство, без основание след постановеното в негова полза решение на ВКС)

Petyo Petkov c. Bulgarie (n°32130/03) решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Basarba OOD c. Bulgarie (n° 77660/01), решение от 7 януари 2010 г.

Съдът намира, че жалбоподателят е имал легитимно очакване да стане собственик на основание чл. 35 ЗППДОбП и в негова полза е било постановено решение, поради което намесата в правото му на собственост е била незаконосъобразна и затова е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

…………………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗСПЗЗ – три самостоятелни нарушения във връзка с реституцията на отделни земеделски имоти)

Popov c. Bulgarie (no. 69855/01), решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………. 

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 ЗВСОНИ – подобно на Великови и др.)

Bachvarovi c. Bulgarie (n° 24186/04) решение от 7 януари 2010 г.

………………………………………………………………………………………………… 

Чл.1 от Протокол 1 (подобно на делото Кирилова и др.- Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-79, 9 June 2005).

Parvanov et autres c. Bulgarie (n° 74787/01) решение от 7 януари 2010 г.

………………………………………………………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 ЗВСОНИ – подобно на Великови и др.)

Georgievi c. Bulgarie (n° 10913/04) решение от 7 януари 2010 г.

…………………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Kayriakovi c. Bulgarie (n° 30945/04) решение от 7 януари 2010 г.

Намерено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради осъждането на жалбоподателите да заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване на бившите собственици, възстановили  имота си на осн. чл. 7 ЗВСОНИ

…………………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Case of Patrikova (Application no. 71835/01) решение от 4 март 2010 г.

Три самостоятелни нарушения на чл. 1, свързани с конфискацията на алкохол и цигари от склад за търговия на едро, ненавременното им връщане на собственика и изгубването/унищожаването на част от стоката по вина на данъчните власти, намерили нарушения по Закона за акцизите и изискали притежаването на ненужни лицензи.

………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Business Support Centre c. Bulgarie (n° 6689/03), решение от 18 март 2010 г.

Делото третира проблеми, подобни на случая “Булвес” ООД срещу България по повод отказ за възстановяване на ДДС поради констатирани нарушения на предходен доставчик.

Намерено нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Присъдено обезщетение за претърпяните имуществени вреди.

………………………………………………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1

Popnikolov c. Bulgarie (n° 30388/02),решение от 25 март 2010 г.(подобно на Basarba OOD c. Bulgarie)

Лишаване от легитимно съществуващата възможност да придобие собственост на основание преференциалната процедура за приватизация, предоставена на наематели на обекти, държавна и общинска собственост по чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП /отм/

……………………………………………………..

Чл.1 от Протокол 1

Tilev c. Bulgarie (n^o 25051/02), решение от 27 май 2010

Съдът приема, че властите са били длъжни по силата на влязлото в сила решение в полза на жалбоподателя или да го въведат във владение на земята, отдадена под аренда, или да му предоставят друга такава. Макар и да не бил собственик на земеделските земи, той е получил безспорно правото на вземане и в този смисъл то също е тълкувано от Съда като собственост.

…………………………………………………………………………………………………

ПРОТОКОЛ 7

чл. 1 на Протокол 7 (липса на процедурни гаранции в случаите на експулсиране на чужденци)+ чл. 8 (право на неприкосновен семеен живот) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушеното право по чл.

Kaushal et autres c. Bulgarie (n^o 1537/08), решение от 2 септември 2010 г.

Жалбоподателят – индийски гражданин, е бил експулсиран от България през 2005 г. с мотив, че е застрашавал националната сигурност и е бил отделен от семейството си, което е довело до нарушаване на правото му на семеен живот без да са налице ефективни вътрешно-правни средства за защита. Позовавайки се на чл. 1 от Протокол 7, той е твърдял, че по отношение на него не са били спазени процедурните гаранции при експулсирането на чужденци.  Съдът намира нарушения по всички оплаквания и присъжда обезщетения на жалбоподателя и семейството му.

…………………………………………………………

 Чл. 2 на Протокол 7 (във връзка с чл. 6.1. наказателен аспект)

Tsonyo Tsonev c. Bulgarie (n° 2376/03) (УБДХ) решение от 14 януари 2010

“Цената” на българската реституция в практиката на Европейския съд по правата на човека през 2009 г.

(нередактиран вариант на статия, публикувана в сп. “Правен свят”, кн. 1 от 2010 г. стр.122-124)

На свои заседания от 2 и  9 декември 2009 г. Министерският съвет взе решения да бъдат изплатени сумите по 13 български дела, по които  Европейският съд по правата на човека  е намерил нарушения на Конвенцията.Седем от тях са свързани с нарушаване правото на собственост, гарантирано от чл. 1 на Протокол 1 на български граждани, станали жертва на различни реституционни закони.

За цялата 2009 г. Европейският съд е постановил    11 решения, свързани с  чл. 7 от Закона за  възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), едно по Закона за   амнистия и връщане на отнети имущества от 1991 г.(ЗАВОИ), едно  по ЗОСОИ и две по  Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ)– общо 15 на брой. По две от решенията Съдът е преценил, че на този етап няма да се произнесе по претенцията по чл. 41 и е отложил въпроса за решаване през следващите 6 месеца.

Сумата на присъдените обезщетения по останалите 13 дела възлиза на обща стойност от 733 000 евро за имуществени вреди и 9 500 евро за неимуществени вреди.

Доколкото през 2009 г. Европейският съд по правата на човека постанови решения по четири   мои дела, свързани с реституционните закони,  а с останалите също съм добре запозната, мога да изкажа становище и за причините българският данъкоплатец да поеме  тежестта за изплащане на посочената  немалка сума. Наред  с това, вече повече от десетилетие подготвям  жалби на български граждани,   лишени  от собствеността си на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Ето защо смея да твърдя, че българският съд има не по-малка  вина от законодателя за сегашното положение на нещата.  Законодателят “помогна”, създавайки един твърде общ и неясен текст, на основание на който бяха предявявани исковите претенции. Но вместо съдът да приложи  закона, следвайки преди всичко неговия дух  и да отчете добросъвестността на купувачите на държавни жилища, той положи неимоверни усилия и направи чудеса от храброст, за да открие “нарушения” и прогласи договорите за покупко-продажба за нищожни. В серията от тези 11 решения  жалбоподателите са били лишени от собствеността си, защото договорите им не са били подписани от председател, а от зам.-председател на общината, или са се намирали в сграда до 3 етажа, която е подлежала на събаряне, или са били одобрени не от министър, а от зам-.-министър. Едно от решенията – „Цонкови срещу България”, е илюстрация за прекомерно разширително прилагане на ЗВСОНИ след изтичането на едногодишния преклузивен срок за предявяване на искове (когато със ЗОСОИ беше удължен срокът за предявяване на искове по чл. 7 ЗВСОНИ , след което текстът бе обявен за противоконституционен, но делото продължи). Другото скандално решение е прилагането по аналогия на ЗВСОНИ за случай, в който е бил пропуснат срокът за предявяване иск по ЗАВОИ – “Кирова и други”. Затова и по двете дела Европейският съд приема, че на жалбоподателите следва да бъдат присъдени обезщетения не само за материални, но и за морални вреди.

Ако трябва да се направи прогноза за това – в каква насока ще има увеличаване на осъдителни решения срещу България през следващите години, произтичащи от несъвършенствата на реституционното законодателство, според мен като “най-рисков” се очертава Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Вярно е, че още поне 2-3 години ще има немалко решения, свързани с   чл. 7 от  ЗВСОНИ, но с оглед преклузивните срокове в този закон, може да се очаква, че в крайна сметка те постепенно ще секнат. Като втори „рисков“ закон в тази своеобразна класация нареждам ЗОСОИ (т.н. закон Лучников) поради неустановения размер на определеното обезщетение в компенсаторни записи. Както е известно, те не се изплащат по номиналната им стойност (с единственото изключение за лицата по чл. 7 ЗВСОНИ), а могат да се търгуват на борсата. Така всичко е  оставено на флуктуациите на пазара, където търговията с тези платежни инструменти е много слаба. Ако се направи внимателен прочит на решението по делото Великови и други, ще се установи, че подобно несигурно положение на определеното по този начин обезщетение (каквото съществуваше до 2007 г. за всички лица) беше критикувано от Европейския съд.

Светла Маргаритова

Няколко съвета за втория етап на процедурата пред Европейския съд

Започвам с уговорката, че настоящият материал не е статия и е предназначен за колегите, които имат малък  практически опит/или нямат такъв в областта на Европейската конвенция за правата на човека. Бих искала да споделя своя опит в подготвянето на становище по становището на Правителството и формулирането на претенции на основание чл. 41 от Конвенцията. Далеч съм от мисълта да претендирам, че моята практика е своеобразен стандарт, към който всички трябва да се придържат. Напротив, вероятно другите колеги, които работят в областта, имат по-различен подход. Бих желала  да разкажа какво правя аз на този етап от процедурата.

След като редът на жалбата за разглеждане дойде и Съдът прецени, че на този етап няма  основания да я обяви за недопустима, той  изпраща копие от нея и подготвено резюме на изложението на фактите на Правителството, в края на което са формулирани конкретни въпроси  към страните. Едновременно с това до жалбоподателя се изпраща писмо, в което той се уведомява по същия повод и какъв е срокът, който е даден на Правителството за отговор. Нерядко се случва този първоначално даден срок от 4 месеца да  бъде неколкократно удължаван по искане на Правителството. Понякога (при повтарящите се нарушения най-често), Правителството не изпраща никакво становище. Тогава съдът уведомява жалбоподателя за това и го приканва той да представи своите претенции по чл. 41 и ако желае, да представи  допълнителни съображения по жалбата.

След като получа становището на Правителството, най-напред внимателно прочитам резюмето на фактите, изготвено от Съда, за да проверя дали нещо не е пропуснато или неправилно пресъздадено (това се случва понякога).Възможно е, след депозиране на жалбата да има и последващо развитие на случая, поради което ще се наложи допълване на фактите.Възможно е на Съда да не са му станали съвсем ясни някои събития, изложени в жалбата.

Подготвям самостоятелен документ, който носи заглавието „Отговор на становището на правителството по жалба № “. Може да се каже, че това е най-същественият и решаващ за изхода на жалбата документ. Сега е времето да се пояснят събития и факти и да се изложат аргументи, които са били пропуснати в първоначално изготвената жалба.

В първата част на моето становище допълвам фактологията (ако се налага) и отбелязвам дали имам възражения по изложението на фактите от Съда. Ако нямам, изрично посочвам това.

След това разглеждам по отделно възраженията на Правителството по допустимостта и по основателността на жалбата. Обикновено в неговите становища се среща фразата: „жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”. Като оставим настрани взаимната противоречивост на отделните изрази в това твърдение, налага се да го опровергаваме. Затова аз обособявам раздел относно допустимостта на жалбата, когато се налага, след което в самостоятелен раздел излагам аргументите си по основателността на жалбата. Тук са възможни няколко подхода. Понякога само опонирам на становището на правителството. В други случаи най-напред излагам своите аргументи за наличието на нарушения на съответния текст от Конвенцията. Всъщност, дори и да сте го направили в основната жалба, не е зле синтезирано отново да повторите най-важните си доводи, защото именно това становище се чете, то се представя и в превод, така че е много важно какво ще е написано в него. По същество това е вашият втори шанс да защитите жалбата си (дори и ако в първоначалния си вид тя  не е била особено добра). Затова не го пропускайте. Имате и още едно предимство – знаете аргументите на Правителството и пишете след него!

Вашето становище заедно с претенциите се изпраща на Првителството за сведение, като на него му се дава възможност да изложи мнението си по претенциите по чл. 41. Понякога то реагира едва на този етап от процедурата – т.е. не представя никакво становище по самата жалба, а след това, под формата на възражение по претенциите излага и доводи по основателността на жалбата. Не оставяйте такива писания без отговор и правете процедурни възражения! Макар и в Правилата на Съда да няма “процедура” какво става след размяната на становища, никой няма да върне Вашите допълнения, писма, становища, ако ги направите в отговор на материал, подготвен от Правителството.

Понякога може да се окаже, че времето, определено Ви от съда (6 седмици), не Ви е достатъчно, за да подготвите становището си, защото може да се налага възлагането на експертизи или жалбоподателите да са повече от един, или просто да ви се е събрала и друга работа. Можете да изпратите писмо до Съда с искане за удължаване на първоначално определения ви срок за представяне на вашето становище. Но това не означава, че такова писмо може да бъде написано един ден преди изтичане на срока. Изпратете го своевременно, като ви съветвам да го пуснете по факс или електронната поща и едновременно с това – по пощата (все пак класическият начин е общоприет като най-достоверен). Посочете в писмото си конкретна дата, до която искате удължаване или пък с колко седмици – това също е прието. Не бъдете обаче нахални. Искане за удължаване от 2-3 седмици е разумно и обикновено се уважава. Понякога соча мотивите, поради които ми се налага това, а в други случаи просто искам отсрочване без обяснения. След като Правителството редовно “практикува” по този начин, няма основания и на другата страна да не й разрешат с оглед равнопоставеността.

И не забравяйте – четете внимателно резюмето на Съда и неговите въпроси – те могат да ви подскажат в каква посока ще се развие делото и във вашата власт е да промените нещата, ако имате опасения. Доказвайте тезата си с практика на самия Съд, защото така го улеснявате и в изготвяне на неговото решение. Дори и на този етап не е късно да представите практиката на националния съд и тълкуванията, дадени от доктрината, ако това е в полза на каузата Ви.

Председателят на Европейския съд по правата на човека – г-н Жан Пол Коста днес е бил преизбран за още три години. Той застъпи на този пост на 19 януари 2007 г., като преди това – от ноември 1998 г. е бил съдия в същия съд. Новият мандат на г-н Коста  ще започне с изтичането на предишния му  – от 19 януари 2010 . Преизбрани на различни постове са и още двама съдии – г-н Николас Братца за зам.-председател на Съда и г-жа Франсоаз Тюлкенс – за председател на Второ отделение.