Права на Човека .com

Решението на Европейския съд по жалбите на бившите работници на „Нова Плама” – последно или поредно?

Нередактиран вариант на статията във в-к „Труд”, публикувана на 13.04.2009 г.

На 2 април 2009 г. Европейският съд постанови поредното си осъдително решение срещу страната ни. Този път в основата му са залегнали 42 жалби на бивши работници на “Нова Плама” АД, изпратени в Страсбург в периода 2002-2003 г.  Повод за депозирането им е невъзможността на жалбоподателите да съберат вземанията си, произтичащи от трудовите им правоотношения с рафинерията и основаващи се на издадени в тяхна полза изпълнителни листове.

Европейският съд анализира внимателно фактите и  разграничава поведението на държавата в лицето на различните институции в зависимост от произхода на вземанията на жалбоподателите.

Тъй като част от тях възникват преди обявяването на “Нова Плама” АД в несъстоятелност  на 29.07.1998 г., а друга – след тази дата, през периода юли 1998 – до 2000 г., то и основанията за издаване на изпълнителните листове,  и компетентните съдилища са различни. Най-напред работниците се обръщат към съда по несъстоятелността за издаване на изпълнителни листове, когато става ясно, че  “Нова Плама” няма да заработи и съответно – няма да им изплати доброволно възнагражденията . Рафинерията не изпълнява подписания от нея и утвърден от съда оздравителен план. Съдът по несъстоятелността издава изпълнителни листове за сумите, включени в списъка на приетите вземания  през периода ноември-декември 2000 г. и въз основа на тях работниците образуват изпълнителни дела. Рафинерията заема  кръгова отбрана и обжалва  абсолютно всички определения за издаване на изпълнителни листове. Изпълнителните производства са блокирани, защото вместо да се изпращат копия на изпълнителните дела, те директно са прилагани към жалбите и изпращани на Апелативния съд в гр. Велико Търново. Производството по изпълнителните дела е възобновено едва през 2005 г. – т.е. след пет години, когато делата отново са върнати в съдебно-изпълнителната служба на районен съд Плевен. Реални постъпления на суми по тези дела няма.  Европейският съд специално отбелязва, че тук длъжникът е частноправен субект и официалните власти не са пряко отговорни за изпълнението  на паричните му задължения. Ето защо той изследва друг въпрос – дали  действията или бездействията на  публичните власти са довели в крайна сметка до създаване на пречки или забавяния на тези изпълнителни производства. Съдът достига до извода, че продължителността на съдебното производство, образувано по повод жалбите на   определението за издаване на изпълнителен лист в рамките на три години не изглежда разумна, особено когато става въпрос за естеството на самите вземания. Европейският съд  е изработил свои критерии при анализа на въпроса относно разумния срок на едно съдебно производство, като един от тях е свързан и с характера на самите вземания. Той се придържа неизменно към позицията, че държавите трябва да са особено внимателни и да се стараят по-бързо да приключват производства, свързани с трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения. Затова и в настоящия случай Съдът отбелязва именно този аспект – че вземанията по изпълнителните листове са касаели трудови възнаграждения, поради което държавните институции са били  длъжни да решат споровете в по-кратки срокове.

Втората група изпълнителни  листове жалбоподателите получават въз основа на водените от тях трудови дела за неизплатени възнаграждения и различни по характера си обезщетения, възникнали след датата на обявяване на производството по несъстоятелност. Образувани са отново  изпълнителни дела през   2000 и 2001 г. По тях са предприемани различни способи за събиране на вземанията – издирвано е имущество, назначавани са съдебно-оценителни експертизи, но и тук всяко действие на съдия-изпълнителя е обжалвано пред Районния съд, който услужливо насрочва открити заседания, макар че съгласно ГПК, това се прави само по изключение, когато длъжникът посочи важни аргументи. Като основание за обжалване рафинерията  изтъква  наличието на публични вземания и техния приоритет пред частните – т.е. длъжникът защитава правата на държавата като кредитор и на това основание иска спиране на изпълнението.

В периода след 1998 г. рафинерията натрупва задължения   от неплатени осигуровки и данъци, но до 2002 г.  държавата не   образува изпълнителни дела срещу “Нова Плама” АД. По всяко едно от изпълнителните дела Агенцията за държавни вземания е била  надлежно уведомяване от съдия-изпълнителя, но тя е издавала удостоверения, от които се установява, че   върху имуществото на длъжника не са налагани обезпечителни мерки.  С две постановления – от 07.02.2002 г. и  от 19.12.2002 г. регионална дирекция в Русе налага обезпечителни мерки – възбрана върху недвижимото имущество и  запор върху почти цялото ценно движимо имущество на рафинерията. На това основание всички изпълнителни производства на частни взискатели са спрени.До 2005 г. държавата не предприема никакви действия по принудителното събиране на вземанията си. Това е установено безспорно от българската Комисия за защита на конкуренцията в едно нейно решение, оставено в сила от Върховния административен съд, в което е констатирано от събраните доказателства, че за вземанията си по оздравителния план държавата не е предприела никакви действия, за да бъде удовлетворена от момента на приемане на оздравителния план до настоящия момент, въпреки че приблизително 6 години дружеството не изпълнява плана и не изплаща дължимите суми. Решението на КЗК е оставено в сила от Върховния административен съд. Показателно е, че държавата не сезира съда с искане рафинерията да бъде обявена в несъстоятелност, каквито права  изрично са регламентирани в отменения ДПК и в действащия ДОПК.

 Съдът анализира отделно тази група вземания на работниците и основанието за спиране на принудителното изпълнение. Той изрично отбелязва, че по принцип данъчните власти могат да имат известни привилегии, за да осигурят събирането на публичните вземания. Но в конкретния случай, според Съда е трудно да се приеме, че поведението на  властите е било пропорционално на  преследваната цел.

Главния  упрек към държавата е, че тя не е изпълнила  основното си задължение, произтичащо от  чл. 1 от Конвенцията, а именно – да гарантира  спазването на основните права и свободи, определени в Конвенцията – в случая, правото на справедлив процес и по-конкретно, изпълнението на влезли в сила решения, постановени в полза на жалбоподателите, с които са им признати вземания, произтичащи от трудовите им правоотношения с „Нова Плама” АД. Така по същество се стига и до още едно нарушение – на правото на собственост, защитено от чл. 1 на Първия допълнителен протокол към Конвенцията, защото всеки един от 42 –мата работници получава след осребряване имуществото на рафинерията едва част от възнагражденията си – от 1/3 до ½ от тях.

Ето защо Европейският съд приема, че с оглед поведението на властите, би било справедливо да се присъди на всеки един от жалбоподателите разликата между реално дължимата сума по всяко едно тяхно вземане и тази, изплатената им от синдика в началото на 2008 г. сума.

Като елиминираме финансовата страна от постановеното решение на Европейския съд, което донякъде ще компенсира понесените имуществени и неимуществени вреди на една малка част от всичките над 1200 ощетени  работници на рафинерията, по-важно е как оттук нататък  държавата и нейните институции ще преосмислят поведението си, за да не се стига до т.н. „повтарящи се нарушения”. В това отношение ми се струва, че има какво да се направи както в чисто практически план, така и в законодателен.

Мерки от организационно естество

Съгласно информация от самите работници, официалните власти продължават да демонстрират абсолютна незаинтересованост и да  не изпълняват вменените им по закон контролни функциии  по отношение на същия неизправен длъжник -  „Нова Плама”. Никоя държавна институция не е извършила проверка дали синдикът е изпълнил задълженията си да преведе дължимите социални осигуровки. След като през есента на 2007 г. е изготвен график, по който да се изплащат признатите  вземанията на всички над 1 200 работници на рафинерията, през периода февруари-април 2008 г. сумите  са преведени на всеки един по банков път в служебно открити депозитни сметки в клона на “Първа инвестиционна банка” в гр. Плевен. По силата на закона (Кодекса за задължителното обществено осигуряване), рафинерията е  длъжна да изготви удостоверения за помесечно получаваното възнаграждение на всеки един от работниците – т.н. УП-2, които се представят в съответните регионални поделения на Националния осигурителен институт, за да се вземат предвид при определяне актуалния размер на пенсиите.  Сегашното ръководство на рафинерията обаче издава удостоверения, в които отразява много по-нисък доход от сумите, изплатени на работниците през 2008 г. Така всички те са още веднъж ощетени, защото пенсиите им не са актуализирани, съгласно изискванията на закона. Въпреки жалбите, изпратени директно до НОИ, вместо да бъде разпоредена ревизия и  да се установи дали бившият работодател е изпълнил задълженията си, жалбите са препратени на регионалната дирекция в Плевен. Оттам задължават самите работници да представят доказателства за изплатените им суми, което също се оказва проблем, тъй като   клонът на „Първа инвестиционна банка” АД създава всякакви пречки и затруднения за издаване на нужните удостоверения. Най-настойчивите успяват да ги получат, но и към настоящия момент, въпреки че са изпълнили всички искания на Регионалната дирекция за социално осигуряване и са представили необходимите документи, пенсиите им все още не са актуализирани.От датата на изплатените възнаграждения е изминала една година.

Като се вземе предвид, че    всички бивши работници на “Нова Плама” АД, чийто брой е над 1 200 са засегнати, случаят е от особена важност. Не бих се наела да твърдя дали има съставени документи с невярно съдържание, но най-малкото, би следвало да се разпореди проверка от страна на компетентните органи. Подобно поведение на официалните институции е, меко казано, странно и необяснимо и вероятно няма да е зле да бъдат информирани, че то може да се окаже причина за нови жалби в Страсбург поради отказ на държавата да изпълни позитивните си задължения.

Мерки от законодателен характер

 По отношение на тази част от вземанията на работниците, които не са признати и съответно – изплатени, бившите работници не могат да получат никакъв документ за реално заработените си пари, защото няма кой да им го издаде. Съгласно Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен доход се признава само тази част от трудовото възтнаграждение, която реално е изплатена на работниците и служителите. Следователно, в него не се включват сумите, които са начислени, но които работодателят, макар и да е длъжен, не е изплатил. Без значение е фактът, че работникът може да е доказал вземането си по съдебен ред и да се е снабдил дори и с изпълнителен лист. Такава е сега действащата норма на чл. 70а от КСОО, като презумпцията е, че се цели да се избегне злоупотреба от страна на недобросъвестни лица. Доста спорна от гледна точка на Конвенцията обаче е логиката на българския законодател да бъде санкциониран работникът за неизпълнени задължения на неговия работодател, особено в случаи, когато става въпрос за доказани по съдебен път вземания. В светлината на анализираното решение на Европейския съд от 2 април 2009 г., ми се струва разумно да се помисли за законодателна промяна, защото то може да се окаже не последно и единствено по своя характер, а да даде път на много други от подобно естество.

                                         Светла Маргаритова

             (процесуален представител на жалбоподателите  )