Права на Човека .com

Започвам с уговорката, че настоящият материал не е статия и е предназначен за колегите, които имат малък  практически опит/или нямат такъв в областта на Европейската конвенция за правата на човека.

След като редът на жалбата за разглеждане дойде и Съдът прецени, че на този етап няма  основания да я обяви за недопустима, той  изпраща копие от нея и подготвено резюме на изложението на фактите на Правителството, в края на което са формулирани конкретни въпроси  към страните. Едновременно с това до жалбоподателя се изпраща писмо, в което той се уведомява по същия повод и какъв е срокът, който е даден на Правителството за отговор. Нерядко се случва този първоначално даден срок от 4 месеца да  бъде неколкократно удължаван по искане на Правителството. Понякога (при повтарящите се нарушения най-често), Правителството не изпраща никакво становище. Тогава съдът уведомява жалбоподателя за това и го приканва той да представи своите претенции по чл. 41 и ако желае, да представи  допълнителни съображения по жалбата.

След като получа становището на Правителството, най-напред внимателно прочитам резюмето на фактите, изготвено от Съда, за да проверя дали нещо не е пропуснато или неправилно пресъздадено (това се случва понякога).Възможно е, след депозиране на жалбата да има и последващо развитие на случая, поради което ще се наложи допълване на фактите.Възможно е на Съда да не са му станали съвсем ясни някои събития, изложени в жалбата.

Подготвям самостоятелен документ, който носи заглавието „Отговор на становището на правителството по жалба № “. Може да се каже, че това е най-същественият и решаващ за изхода на жалбата документ. Сега е времето да се пояснят събития и факти и да се изложат аргументи, които са били пропуснати в първоначално изготвената жалба.

В първата част на моето становище допълвам фактологията (ако се налага) и отбелязвам дали имам възражения по изложението на фактите от Съда. Ако нямам, изрично посочвам това.

След това разглеждам по отделно възраженията на Правителството по допустимостта и по основателността на жалбата. Обикновено в неговите становища се среща фразата: „жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”. Като оставим настрани взаимната противоречивост на отделните изрази в това твърдение, налага се да го опровергаваме. Затова аз обособявам раздел относно допустимостта на жалбата, когато се налага, след което в самостоятелен раздел излагам аргументите си по основателността на жалбата. Тук са възможни няколко подхода. Понякога само опонирам на становището на правителството. В други случаи най-напред излагам своте аргументи за наличието на нарушения на съответния текст от Конвенцията. Всъщност, дори и да сте го направили в основната жалба, не е зле синтезирано отново да повторите най-важните си доводи, защото именно това становище се чете, то се представя и в превод, така че е много важно какво ще е написано в него. По същество това е вашият втори шанс да защитите жалбата си (дори и ако в първоначалния си вид тя  не е била особено добра). Затова не го пропускайте. Имате и още едно предимство – знаете аргументите на Правителството и пишете след него!

Вашето становище заедно с претенциите се изпраща на Првителството за сведение, като на него му се дава възможност да изложи мнението си по претенциите по чл. 41. Понякога то реагира едва на този етап от процедурата – т.е. не представя никакво становище по самата жалба, а след това, под формата на възражение по претенциите излага и доводи по основателността на жалбата. Не оставяйте такива писания без отговор и правете процедурни възражения! Макар и в Правилата на Съда да няма “процедура” какво става след размяната на становища, никой няма да върне Вашите допълнения, писма, становища, ако ги направите в отговор на материал, подготвен от Правителството.

Понякога може да се окаже, че времето, определено Ви от съда (6 седмици), не Ви е достатъчно, за да подготвите становището си, защото може да се налага възлагането на експертизи или жалбоподателите да са повече от един, или просто да ви се е събрала и друга работа. Можете да изпратите писмо до Съда с искане за удължаване на първоначално определения ви срок за представяне на вашето становище. Но това не означава, че такова писмо може да бъде написано един ден преди изтичане на срока. Изпратете го своевременно, като ви съветвам да го пуснете по факс или електронната поща и едновременно с това – по пощата (все пак класическият начин е общоприет като най-достоверен). Посочете в писмото си конкретна дата, до която искате удължаване или пък с колко седмици – това също е прието. Не бъдете обаче нахални. Искане за удължаване от 2-3 седмици е разумно и обикновено се уважава. Понякога соча мотивите, поради които ми се налага това, а в други случаи просто искам отсрочване без обяснения. След като Правителството редовно “практикува” по този начин, няма основания и на другата страна да не й разрешат с оглед равнопоставеността.

И не забравяйте – четете внимателно резюмето на Съда и неговите въпроси – те могат да ви подскажат в каква посока ще се развие делото и във вашата власт е да промените нещата, ако имате опасения. Доказвайте тезата си с практика на самия Съд, защото така го улеснявате и в изготвяне на неговото решение. Дори и на този етап не е късно да представите практиката на националния съд и тълкуванията, дадени от доктрината, ако това е в полза на каузата Ви.

(практически указания за юристи)

Настоящият материал не е статия. Бих искала да споделя някои свои мисли и да дам практически съвети на колегите, които все още не са подготвяли жалби до Европейския съд по правата на човека.

І. Формулиране на претенциите при подготвяне на първоначалната жалба

Ако прегледате внимателно формуляра на жалба, ще видите, че раздел V е озаглавен „Изложение целта на жалбата”. В т. 19 с няколко изречения трябва да опишете какво очаквате от Съда. Имайте предвид, че не можете да напишете как искате да бъде отменено решение на български съд. Това е недопустимо, защото Европейският съд по правата на човека не е четвърта инстанция и би прозвучало изключително непрофесионално подобно искане. Аз практикувам по следния начин. Подреждам исканията си в отделни точки, като започвам най-напред с това, че очаквам Съдът да констатира, че е допуснато нарушение на чл. … от Конвенцията (нали в предходното изложение всъщност сме аргументирали какви нарушения  конкретно са допуснати от българските власти ?). На второ място посочвам дали имам очаквания самото решение на Съда да доведе до преразглеждане на делото в България  (ако имам подобни надежди и очаквания). След това най-общо пиша, че жалбоподателят претендира да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, чийто размер ще уточни допълнително . Накрая  соча, че имаме претенции и за присъждане на разноските по настоящата жалба и евентуално и по вътрешно-правните процедури.

На този етап  не се налага да се представят никакви доказателства за размера на претенциите, защото дори и да го направите, впоследствие отново ще трябва да се представят всички доказателства.

От момента, в който започнете да работите по жалбата, събирайте и всички разписки за направените разходи и договорите с клиента, които подписвате. Това ще ви е необходимо в следващата фаза на процедурата, когато ще се наложи да формулирате претенциите си по чл. 41 от Конвенцията.

ІІ. Формулиране на претенциите след получаване отговора на правителството

Когато Съдът комуникира  вашата жалба на правителството, той ви изпраща писмо, в което ви информира за това и сочи, че  отговорът ще ви бъде препратен за коментар, и освен това ще ви се даде срок да депозирате претенциите за имуществени и неимуществени вреди и разноски. Внимание – срокът е преклузивен, поради което трябва да се спазва стриктно. В същото писмо Съдът ще ви информира, че оттук нататък процедурата продължава на един от двата официални езика на Съвета на Европа и че ще трябва да изпращате всичко в три екземпляра. Ще имате възможността да изпратите отговора си по становището на правителството първо на български език, а в едномесечен срок – в превод.

Претенциите по чл. 41 от Конвенцията подготвям в самостоятелен документ, който носи точно такова заглавие: „Претенции по чл. 41 от Конвенцията по жалба №…” С подзаглавия обособявам самостоятелни рубрики – „Неимуществени вреди”, „Имуществени вреди”, „Разноски” . В тази последна част самостоятелно соча: разноски за вътрешните процедури (ако преценя, че имам основание да ги претендирам), разноски за процедурите по Конвенцията; разноски за превод, за експертизи, за пощенски разходи, за моето възнаграждение (посочва се часова ставка и брой часове – прилагате договор и файла „работа”)..

Как доказвам неимуществените вреди, ако имам подобна претенция? Между другото, Съдът има практика, че такива вреди може да претендира и юридическото лице. Най-често правя това с писмени декларации от страна на лица, близки на жалбоподателя, които могат да свидетелстват за неговите претиснения и причинените му неудобства. Не е необходимо те да са нотариално заверени. Никой не допуска, че жалбоподателят ще прояви недобросъвестност, за да се постави под съмнение истинността на тези документи.

Имуществените вреди се доказват с експертизи, които възлагам по частен път на вещи лица или такива, които са изготвени в хода на съдебен процес. По делото на 42-мата работници на „Плама”, за да докажа, че  високата инфлация от 2000 г. до 2008 г. е стопила вземанията на работниците, поръчахме изготвянето на 2 експертни оценки – за социално-икономическото положение на българското население за периода 2000 – 2007 г. и за цените на жилищата в гр. Плевен,  в периода 1999-2000 г. Съдът дори основа някои от констатациите си на тези експертизи, а сумите бяха признати като разход (беше приложена фактурата, издадена от експерта). Ако вещото лице няма фирма, изготвя се обикновен договор за поръчка с разписка към него и това също служи като доказателство.

Всички разноски се удостоверяват с копия на съответните разходо-оправдателни документи, които се прилагат към изготвения документ за претенции. Затова би било добре те да се фотокопират към момента на изготвянето/получаването им, тъй като някои от тях са на химизирана хартия и избледняват с времето/.Имайте предвид, че ако не приложите договор с жалбоподателя и отчет за свършената работа, а разчитате, че това се доказва от само себе си с подготвените и изпратените от вас становища и отговори, съдът няма да ви присъди никакви разноски за адвокатско възнаграждение. Това се наблюдава нерядко  в решенията  на Европейския съд  по български дела, дори и в съвсем скорошни. Ето защо не пропускайте  своевременно да подготвите необходимите документи.

Едновременно с това жалбоподателят е поканен да изложи становището си за приятелско уреждане на спора. С други думи, той при желание може да посочи при какви условия би се съгласил на спогодба с Правителството. Това е предложение по чл. 38, § 1b от Конвенцията. То се подготвя като самостоятелен документ. Тъй като секретарят на отделението отбелязва, че документът трябва да е отделен  от другите материали и че се ползва с конфиденциалност, аз дори го поставям в отделен плик вътре в папката и го надписвам така: „Предложение по чл. 38”.

Ако Правителството си е направило труда и е изразило становище по Вашия случай, но винаги започва с думите “жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”, въобще не правете предложение за споразумение, а напишете на Съда писмо (той и без това ще Ви покани да го информирате по този въпрос преди да сте изпратили в срок станвището си), в което го информирайте, че с оглед позицията на Правителството няма никаква база за споразумение.

Напоследък Съдът изпраща по някои от делата (особено ако оплакването е свързано с нарушаване на разумния срок)    бланки на декларации, в които се предлага споразумение с правителството при изплащане на някаква сума от порядъка на 2000 до 5 000 евро. Ако адвокатът подпише декларацията, Съдът уведомява правителството, което обикновено също подписва . Това означава, че страните са постигнали спогодба, държавата – ответник поема ангажимент да изплати сумата в определен срок, след което делото се прекратява.

Възможно е обаче, жалбоподателят, респ. неговият адвокат, да не желаят да приемат подобно предложение (тъй като сумата е твърде малка). Те са длъжни да информират Съда за това в посочения в писмото срок, като отбележат, че ще изложат аргументите си в определен от Съда срок. Понякога така и става – получавате пак писмо и Съдът Ви кани да докажете защо смятате, че е налице претендираното нарушение и не желаете споразумение.

Възможно е да получите едностранно подписана декларация от Правителството. Това означава, че макар и да не сте съгласни с предложението на Съда, Правителството го приема и е готово да заплати определената сума като обезщетение, т.е. мълчаливо признава наличието на нарушение. Но заедно с това то прави и искане пред Съда да заличи жалбата – т.е. да прекрати производството. На практика процедурата може да приключи дотук, ако вие не възразите и не отговорите навреме. Това означава, че след няколко месеца ще Ви информират, че Съдът е прекратил производството поради декларацията на правителството и в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, имате право да си получите определеното обезщетение. Никоя институция няма да бъде информирана за това, че подобна жалба е била регистрирана, че е имало признание за допуснати нарушение на правата на отделен индивид и пр.

Наскоро   получих  подобна  едностранна декларация от правителството и Съдът ми даде срок за отговор по нея около две седмици. Аз подготвих моето становище, в което най-напред отбелязах, че Правителството не е спазило процедурата, защото то е било длъжно да изрази становището си още през август миналата година (ето защо четете внимателно кореспонденцията, получавана от Съда и обръщайте внимание дори и на сроковете, които не засягат вас, а противната страна). Изложих разбира се и аргументи по съществото на спора и как нищо не би се променило у нас, ако процедурата бъде прекратена. Наред с това, предлаганата сума трябва да покрие не само обезщетението, но и всички направени разходи, което обременява жалбоподателя допълнително. Не зная какво ще бъде продължението на тази история, но поне опитах.

Не се предавайте и вие. Затова споделих моя скромен опит и дано помогна и на други колеги.

НЯКОЛКО СЪВЕТА КЪМ ХОРАТА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Веднага ще започна с уговорката, че този материал нито е практическо помагало, нито опит за тълкуване на Конвенцията, нито пък средство за заобикаляне на квалифицирана правна помощ при подготвяне на жалба пред Европейския съд. Повод  за написването му е срещата ми с много хора, които поради различни причини са пропуснали своя шанс да изпратят жалба в случаи, когато са имали защитими оплаквания или пък са изпратили такава, за която отнапред е било ясно, че  не попада в обхвата на Конвенцията. Освен това бих искала да разсея някои неоправдани илюзии на едни или пък -  неоправдания скептицизъм на други.

Когато човек е загубил окончателно един съдебен процес, той не иска да приеме факта и много често пита адвоката си: „Няма ли някаква друга възможност, какво оттук нататък”. Много често отговорът е отрицателен, защото животът е такъв и винаги едната страна ще е губеща. Има и немалко случаи, в които би могъл да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека, обаче от постановяване на окончателното съдебно решение са изминали повече от 6 месеца. Когато нарушението на дадено право (за което се претендира че  е било допуснато), е свързано със съдебен процес и произтича  не от несъвършенствата на закона, а се претендира, че по-скоро е налице неправилното му приложение, този срок е от изключително важно значение. Той е свързан с едно от условията за допустимост на жалбата и е от категорията на преклузивните. За жалост, въпреки че са изминали 17 години от приемането на Конвенцията, все още мнозина колеги дори не са информирани за него. Така че, пропуснат ли е 6-месечният срок, може да се окаже че е безмислено да се подготвя жалба.

Естествено, има и изключения или по-скоро – особени хипотези, при които може да се касае за т.н. „продължаващо нрушение” (няма нищо общо с института на продължаваното престъпление от наказателното право). В рамките на правото на справедлив процес неизпълнението на съдебно решение в продължителен период от време е основание за страната, в чиято полза е издадено, ако е проявявала активност,  правила е искания за извършването на различни правни действия и въпреки това изпълнението на решението е блокирано, да претендира, че това право е нарушено.

Важното е да се помни, че жалбата трябва да бъде депозирана преди да са изтекли 6 месеца от последния вътрешно-съдебен акт или от прекратяване на нарушението. Като казвам „съдебен акт”, нямам предвид единствено и само решение на съд. Това може и да е прокурорски акт, ако не подлежи на обжалване, например.

Друг случай на изключение е, когато претендираното нарушение на дадено право произтича от самия закон, т.е. от несъответствието му с Конвенцията. До неговата промяна ще сме поставени в ситуацията на „продължаващо нарушение”.

Второто условие за допустимост на една жалба (освен да е депозирана в 6-месечния срок), е претендираното нарушение на дадено право да се включва в предметния обхват на Конвенцията. С други думи, не може за всяко беззаконие ли всяко нарушение да бъде сезиран Страсбург, както често се чуват изявления по медиите. Кои права се защитават  от Съда, е регламентирано в текстовете на Конвенцията и нейните допълнителни протоколи.

Колко продължава процедурата в Страсбург? Тези дни един колега беше казал на свой клиент, че тя траела около 4 месеца. Това е абсолютно невярно – понякога минават повече от 6 месеца до получаване на писмото от Съда, че жалбата е регистрирана! За жалост средната продължителност  на производството е над 5 години, защото Европейският съд е  затрупан с работа. Между другото, България е една от страните с най-много жалби (след Русия, Украйна, Румъния и Полша, но да не забравяме за населението там и у нас). Така че,   добре е да се  знае, че Страсбург не предлага бързо правосъдие, но пък след като нямате какво повече да губите, защо да не опитате?

Така стигнах и до следващия въпрос – колко срува производството и вярно ли е, че там е само за богатите? Ами всъщност може да се окаже, че е по-евтино, отколкото вътре в страната, защото за него не се заплащат никакви държавни такси. Разноските са свързани единствено с превод на някои документи във втората фаза на процедурата. При първоначалното изпращане на жалбата не е необходимо тя и приложените към нея документи да бъдат преведени. Колкото до адвокатския хонорар, тук е налице свобода на договарянето както и във вътрешното съдопроизводство.

Какво следва? Ами голямо чакане. Ако се получи писмо от Страсбург след 2-3 години, в почти всички случаи то ще е „скръбна вест” – жалбата е недопустима, но мотиви няма и следваща инстанция – също.Това е така да се каже окончателен съдебен акт и по същия повод Съдът не може да бъде сезиран.

Какво означава втора фаза на процедурата? Тези дни един господин се беше обърнал към мой колега с въпроса: защо като е получил решение от Страсбург, от което уж се вижда, че го бил спечелил,   нямало присъдено нищо. Та по този повод искал да се посъветва какво може да се направи. Ами честно казано – нищо. Освен да си сложи решението в рамка на стената и да разказва на внуците си как хем е осъдил държавата в Страсбург, хем обаче нищо не е получил. Какво е станало? Когато дойде редът на една жалба и тя бъде разгледана, съдът, ако прецени че повдигнатите в нея оплаквания са допустими и сериозни, може да реши да я комуникира на Правителството за отговор, като му задава конкретни въпроси и поставя срок за отговор. След това отговорът се изпраща на жалбоподателя. В придружителното си писмо Съдът винаги уведомява жалбоподателя, че той  има право да даде своите бележки, възражения по становището, както и да формулира своите претенции за справедливо обезщетение, които могат да бъдат както за имуществени, така и за неимуществени вреди, но се посочва срок, до който трябва да изпрати съответните документи. Наред с това специално му се обръща внимание, че в тази фаза на процедурата използването на един от двата официални езика на Съвета на Европа е задължително (френски или английски), което означава, че от този момент насетне кореспонденцията трябва да бъде само на официалните езици. Поради спецификата на самите документи, които се изготвят, Съдът съветва жалбоподателя да се обърне към адвокат в тази фаза на процедурата, ако досега не е имал такъв. Нашият жалбоподател  обаче е решил, че ще се справи сам, не е потърсил адвокат, не е представил в посочения му срок (който също е преклузивен) претенциите си и затова съдът не му е присъдил никакво обезщетение.

Затова юристите са „необходимото” зло. Можете да не ги обичате, но без тях не можете, така че не ги пренебрегвайте – това е моят съвет.