Права на Човека .com

НЯКОЛКО ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО СРОКА, В КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДАДЕНА ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Мислех, че този въпрос е съвсем ясен и не се налага да се дават допълнителни указания  и обяснения  какво означава, че жалбата следва да бъде подадена „след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита…в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция” – чл.35 от Конвенцията. Практиката обаче постоянно ме среща с хора, които неправилно тълкуват този текст, като мислят, че тук се включват и извънредните способи за защита и  в немалко случаи се оказва, че срокът е пропуснат. За съжаление, много колеги също така разсъждават и неволно въвеждат клиентите си в заблуждение, че едва след като са изчерпили и това средство за защита – отмяната на влязло в сила решение, е време да бъде сезиран Европейския съд по правата на човека.

Вероятно объркването идва от кумулативността на двете предпоставки –

а)да са изчерпани вътрешноправните средства за защита и

б) да не е изтекъл 6-месечният срок от окончателното съдебно решение.

Ето защо бих искала да направя някои пояснения. Когато Европейският съд тълкува тази разпоредба, той няма предвид  извънредните способи за защита, каквито са  молбата за отмяна в гражданското и административното съдопроизводство и за възобновяване в наказателното производство. Такова прекомерно разширително тълкуване не може да се изведе от текста на чл. 35 на Конвенцията. Противното би означавало всеки един гражданин да използва тези процедури без оглед на това – има ли основания за тях или не. А, както е известно на колегите-юристи, процедурата по отмяна на влязло в сила решение или за  възобновяване на наказателно производство,  е допустима в строго и лимитативно изброени хипотези.

Вярно е, че за непосветените и непознаващите   съдопроизводствените правила, като че ли съществува убеждението, че  след решението на т.н. „тричленка”, както се изразяват много често гражданите, съществува и още една възможност – „петчленка”, след което вече наистина процедурата е окончателно приключила. Всички, които са правили опит да сезират Европейския съд в по-късен момент, след като са използвали извънредните способи, знаят че жалбите им са били обявявани за недопустими.

В моята практика съм имала случаи, когато при депозирането на жалбата съм информирала Съда, че е инициирана процедура по отмяна на влязло в сила решение, но изходът й е неясен, поради което се подчинявам на правилото за 6-месечния срок, като  давам уверения, че ще го информирам за развитието на процеса.

Разбира се, ако   процедурата  за отмяна има успешен завършек и съответният Върховен касационен или административен съд отмени влязлото в сила решение и производството започне отначало, тогава срокът няма да е пропуснат и Европейският съд може да бъде сезиран едва след като приключи окончателно второто производство, което се е развило в резултат на отмяната. Такива случаи също съм имала и дори Европейският съд е постановявал осъдително решение по чл. 6.1. за неразумна продължителност на гражданското производство  – делото  Kabakchievi v. Bulgaria (Application no. 8812/07), решение от 6 май 2010 г.

По-различен е въпросът, когато става въпрос за неизпълнение на съдебно решение, постановено в полза на дадено лице – физическо или юридическо. Тогава горното правило не важи, а принципът е – колкото по-дълго държавата не изпълнява това решение, толкова по-голямо е нарушението.  Тогава жалбоподателят трябва да докаже, че през този период не е бездействал, а е сезирал съответната институция, писал е жалби, молби , правил е искания и пр. , но   институцията не е предприела никакви мерки или ги е предприела със закъснение. В тези случаи началото на шест-месечния срок ще се брои от датата на преустановяване на  нарушението от страна на държавата – например, от датата на  изплащане на присъденото обезщетение, за което пред  държавния орган е бил представен изпълнителен лист.

Когато процедурата по някое дело продължи прекомерно и още на първата инстанция се е забавила 5-6 години, не се налага да се изчаква делото да приключи окончателно, за да бъде сезиран Съдът. Особено, когато делото е свързано с трудово-правен спор или с такъв за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, за които Съдът неведнъж е посочвал, че държавата трябва да преприеме такива мерки, че подобен род дела да бъдат разглеждани с предимство и в кратки срокове.

Като изключим актовете на ВКС и ВАС, все още не всички окръжни и апелативни съдилища качват на сайтовете си своите решения. Когато обаче това се окаже окончателният съдебен акт (при процедурите по ЗАНН, например, окръжният съд е касационната инстанция), съобщение на страните не се изпраща. Не се уведомяват пострадалите и при постановяване на окончателното определение, с което се оставя в сила постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. Понякога това може да се окаже фатално за заинтересованото лице с оглед на сезирането на Съда в Страсбург. То трябва да докаже кога е узнало за съдебния акт, от какъв документ и не е ли могло да се информира по-рано (т.е. преди да са изтекли 6-те месеца). Ако успее достатъчно убедително да стори това, Съдът  регистрира жалбата и поне на първо време опасността е преминала (преди Правителството да направи възражение за недопустимост във втория етап от процедурата, когато отново ще трябва да се излагат аргументи защо жалбата не е просрочена).

Бих искала да направя и още едно уточнение по повод сроковете. Съдът отчита началото на 6-месечния срок  по всяко едно оплакване към датата на първото писмо, изпратено до него. Ако в тази „първоначална жалба“ не са повдигнати всички оплаквания, макар и само с по едно изречение, той няма да ги разгледа по същество, след като за пръв път са посочени едва с основната жалба, която е изпратена по-късно (имам предвид случаите, когато поради различни причини жалбоподателят или неговият адвокат са изпратили писмо до Съда в свободен текст, в което най-общо излагат по-скоро намеренията си да го сезират с жалба). По този повод вече има немалка практика, включително  и по български случаи -   Galev and Others v. Bulgaria (dec.), решение от 29.09.2009 по жалба № 18324/04;  Ivanova-Sokolova (dec.), решение от 29.04.2008  по жалба № 26057/04; Ivan Vasilev v. Bulgaria (dec.) решение ог 29.04.2008 по жалба № 26057/04

Като заключение бих желала да повторя още веднъж казаното в началото: срокът за депозиране на жалба е не по-късно от шест месеца от решението на този български съд, който се е произнесъл последен в редовна гражданска, съдебно-административна или наказателна процедура. Оплакванията трябва да са направени още с първоначалната жалба, т.н. първо писмо до Съда.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЖАЛБА ДО СЪДА

(материалът е предназначен за юристи)

Тези, които са разглеждали специалния вид пълномощно, който  фигурира на сайта на Европейския съд, вероятно са обърнали внимание, че в него има една рубрика:  “Дата на първото писмо” и сигурно са се питали какво има предвид съдът и какво следва да се напише на това място.

Първото писмо   предшества истинската жалба във вида, в който тя трябва да бъде подготвена. Изпраща се обикновено тогава, когато до изтичането на крайния срок остават броени часове или дни, а за подготовката на  жалбата време няма. Понякога е необходимо повече време и за събиране на много по обем доказателства или за приключване/започване на процедура, за която Съдът непременно следва да бъде уведомен, че върви, за да не бъде жалбата обявена за недопустима.  За да се “спре”  шестмесечния    срок (от датата на последния вътрешносъдебен акт, постановен в редовно, а не в извънредно производство),  понякога се налага да бъде изпратен някакъв по-малък по обем материал, в който да се изрази по-скоро намерението на лицето да подаде жалба. Това е т.н. “първо писмо”.

В отговор в рамките на 1-3 месеца Съдът изпраща формуляр на жалба и писмо, в което уведомява, че му е станало ясно, че клиентът ви  желае да подаде жалба, тя е била заведена под определен номер, който   фигурира и на самото писмо. В него се определя краен срок, в който попълненият формуляр на жалбата следва да бъде изпратен (брои се денят на изпращане, а не на получаване на плика).

Как трябва да изглежда тази предварителна жалба? Ами това в общи линии е нещо като резюме на основната жалба. Няма някакви специални писани правила, затова никой не е поставял  изисквания или ограничения . Бих могла да споделя своя опит, тъй като често прибягвам до подготвянето на такива жалби.

Понякога правя нещо като кратък увод, в който пояснявам кой е жалбоподателят – напр. търговско дружество с еди какъв си предмет на дейност или лице, което е лишено от свобода и в момента изтърпява наказание еди къде си и т.н.

В първата част излагам последователно най-важните факти (горе-долу в обема на една искова молба). Обикновено ги номерирам в хронологична последователност – 1,2,3 и т.н. Прилагам минимум доказателства – 5-6 копия от документи, сред които обезателно последното съдебно решение (ако са твърде много, наред с него и още 1-2, но не всичките). Обикновено като разказвам случая, дадено твърдение подкрепям със съответния документ, на който се позовавам под линия. На този етап няма нужда от експертизи, скици, съдебни протоколи, писмени бележки и жалби. Всички допълнителни документи  можете да приложите в зависимост от характера на оплакването по ваша преценка, когато подготвяте основната жалба. Избягвам да правя коментар в тази част, само разказвам какво се  е случило последователно в хронологичен порядък, но кратко. Поставям и някакво заглавие с блокшрифт, например “Фактите по случая”. В зависимост от обема на информацията, тази част може да е 2, но може и 4-5 страници.

Във втората част , която озаглавявам “Оплаквания”, обосновавам оплакванията си относно това какви нарушения на конкретни права са допуснати, според мен. Обикновено изложението е от половин страничка  за всяко отделно нарушение, но винаги посочвам аргументи, а не изброявам просто текстовете на Конвенцията.

Накрая, като последна част на моята предварителна жалба , озаглавена “По изискванията за допустимостта на жалбата”, излагам в две изречения становището си, че жалбата е допустима, съгласно чл. 35 от Конвенцията, защото  повдигнатите оплаквания са за нарушения, попадащи в предметния обхват на Конвенцията (т.н. ratione materiae) и са направени преди изтичането на 6-месечния срок (т.н. ratione temporis), в случай че не става въпрос за т.н. “продължаващо нарушение”. От 1 юни тази година ще се налага да изтъкваме аргументи и във връзка с третото условие за допустимост – жалбата да не е малозначителна или самия интерес, който е засегнат, да няма такъв характер. Този критерий е най-неясен и затова тепърва по него ще се създава практика.

Първото решение, в което Съдът се позова на него, е по едно румънско дело, в което основният довод е свързан с това, че самият имуществен интерес бил твърде незначителен (90 евро)и не било доказано  претендираното неизпълнение на задълженията от страна на една агенция за автобусни превози, с която жалбоподателят е пътувал от Букурещ до Мадрид ( Adrian Mihai Ionescu c. Roumanie -requête n^o 36659/04, решение от 28.06.2010 г.) Съдебния процес, започнат от жалбоподателя пред местните съдилища, приключил неуспешно и искът му бил отхвърлен, поради което той  сезирал Европейския съд с оплакване за допуснато нарушение на чл. 6.1. Тук Съдът приема, че в приключилото съдебно производство не са  били нарушени процедурните права на жалбоподателя, на страните е било предоставено правото да представят своите доказателства. Наред с това, самият претендиран интерес (оценен от самия жалбоподател на 90 евро) е твърде незначителен с оглед имущественото състояние на жалбоподателя. Решението е взето с мнозинство, но все още до него няма достъп на сайта на Съда, поради което не могат да бъдат установени както  мотивите за постановяването му, така и особените мнения, които очевидно са налице.

И така, ако се върнем на нашата предварителна жалба и на рубриката в пълномощното, възможна е ситуация, при която предварителната жалба си е написана от самия заинтересован, а той да дойде при вас като получи вече формуляра и разбере, че нещата не са по силите му. Тогава в пълномощното, което ще попълните, посочвате датата на това първо писмо, което е било изпратено в Страсбург.

Понякога аз предпочитам да подготвя тази предварителна жалба не от мое име, а от името на самите жалбоподатели (ако не съм съвсем сигурна доколко бих искала да се ангажирам с нея). Има случаи, когато самите те междувременно се отказват и не се стига въобще до друго по-нататъшно действие. Всичко е въпрос на преценка и аз действам според обстоятелствата.

Предварителната жалба може да бъде придружена с писмо, а може и направо на първата й страница да бъде посочен адресатът. Когато имам пълномощно, предпочитам първия вариант – с придружително писмо, към което прилагам  „Предварителна жалба“.

Няколко съвета за втория етап на процедурата пред Европейския съд

Започвам с уговорката, че настоящият материал не е статия и е предназначен за колегите, които имат малък  практически опит/или нямат такъв в областта на Европейската конвенция за правата на човека. Бих искала да споделя своя опит в подготвянето на становище по становището на Правителството и формулирането на претенции на основание чл. 41 от Конвенцията. Далеч съм от мисълта да претендирам, че моята практика е своеобразен стандарт, към който всички трябва да се придържат. Напротив, вероятно другите колеги, които работят в областта, имат по-различен подход. Бих желала  да разкажа какво правя аз на този етап от процедурата.

След като редът на жалбата за разглеждане дойде и Съдът прецени, че на този етап няма  основания да я обяви за недопустима, той  изпраща копие от нея и подготвено резюме на изложението на фактите на Правителството, в края на което са формулирани конкретни въпроси  към страните. Едновременно с това до жалбоподателя се изпраща писмо, в което той се уведомява по същия повод и какъв е срокът, който е даден на Правителството за отговор. Нерядко се случва този първоначално даден срок от 4 месеца да  бъде неколкократно удължаван по искане на Правителството. Понякога (при повтарящите се нарушения най-често), Правителството не изпраща никакво становище. Тогава съдът уведомява жалбоподателя за това и го приканва той да представи своите претенции по чл. 41 и ако желае, да представи  допълнителни съображения по жалбата.

След като получа становището на Правителството, най-напред внимателно прочитам резюмето на фактите, изготвено от Съда, за да проверя дали нещо не е пропуснато или неправилно пресъздадено (това се случва понякога).Възможно е, след депозиране на жалбата да има и последващо развитие на случая, поради което ще се наложи допълване на фактите.Възможно е на Съда да не са му станали съвсем ясни някои събития, изложени в жалбата.

Подготвям самостоятелен документ, който носи заглавието „Отговор на становището на правителството по жалба № “. Може да се каже, че това е най-същественият и решаващ за изхода на жалбата документ. Сега е времето да се пояснят събития и факти и да се изложат аргументи, които са били пропуснати в първоначално изготвената жалба.

В първата част на моето становище допълвам фактологията (ако се налага) и отбелязвам дали имам възражения по изложението на фактите от Съда. Ако нямам, изрично посочвам това.

След това разглеждам по отделно възраженията на Правителството по допустимостта и по основателността на жалбата. Обикновено в неговите становища се среща фразата: „жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”. Като оставим настрани взаимната противоречивост на отделните изрази в това твърдение, налага се да го опровергаваме. Затова аз обособявам раздел относно допустимостта на жалбата, когато се налага, след което в самостоятелен раздел излагам аргументите си по основателността на жалбата. Тук са възможни няколко подхода. Понякога само опонирам на становището на правителството. В други случаи най-напред излагам своите аргументи за наличието на нарушения на съответния текст от Конвенцията. Всъщност, дори и да сте го направили в основната жалба, не е зле синтезирано отново да повторите най-важните си доводи, защото именно това становище се чете, то се представя и в превод, така че е много важно какво ще е написано в него. По същество това е вашият втори шанс да защитите жалбата си (дори и ако в първоначалния си вид тя  не е била особено добра). Затова не го пропускайте. Имате и още едно предимство – знаете аргументите на Правителството и пишете след него!

Вашето становище заедно с претенциите се изпраща на Првителството за сведение, като на него му се дава възможност да изложи мнението си по претенциите по чл. 41. Понякога то реагира едва на този етап от процедурата – т.е. не представя никакво становище по самата жалба, а след това, под формата на възражение по претенциите излага и доводи по основателността на жалбата. Не оставяйте такива писания без отговор и правете процедурни възражения! Макар и в Правилата на Съда да няма “процедура” какво става след размяната на становища, никой няма да върне Вашите допълнения, писма, становища, ако ги направите в отговор на материал, подготвен от Правителството.

Понякога може да се окаже, че времето, определено Ви от съда (6 седмици), не Ви е достатъчно, за да подготвите становището си, защото може да се налага възлагането на експертизи или жалбоподателите да са повече от един, или просто да ви се е събрала и друга работа. Можете да изпратите писмо до Съда с искане за удължаване на първоначално определения ви срок за представяне на вашето становище. Но това не означава, че такова писмо може да бъде написано един ден преди изтичане на срока. Изпратете го своевременно, като ви съветвам да го пуснете по факс или електронната поща и едновременно с това – по пощата (все пак класическият начин е общоприет като най-достоверен). Посочете в писмото си конкретна дата, до която искате удължаване или пък с колко седмици – това също е прието. Не бъдете обаче нахални. Искане за удължаване от 2-3 седмици е разумно и обикновено се уважава. Понякога соча мотивите, поради които ми се налага това, а в други случаи просто искам отсрочване без обяснения. След като Правителството редовно “практикува” по този начин, няма основания и на другата страна да не й разрешат с оглед равнопоставеността.

И не забравяйте – четете внимателно резюмето на Съда и неговите въпроси – те могат да ви подскажат в каква посока ще се развие делото и във вашата власт е да промените нещата, ако имате опасения. Доказвайте тезата си с практика на самия Съд, защото така го улеснявате и в изготвяне на неговото решение. Дори и на този етап не е късно да представите практиката на националния съд и тълкуванията, дадени от доктрината, ако това е в полза на каузата Ви.

Съвети за претенциите за имуществени и неимуществени вреди и разноски в процедурата пред Европейския съд

(практически указания за юристи)

Настоящият материал не е статия. Бих искала да споделя някои свои мисли и да дам практически съвети на колегите, които все още не са подготвяли жалби до Европейския съд по правата на човека.

І. Формулиране на претенциите при подготвяне на първоначалната жалба

Ако прегледате внимателно формуляра на жалба, ще видите, че раздел V е озаглавен „Изложение целта на жалбата”. В т. 19 с няколко изречения трябва да опишете какво очаквате от Съда. Имайте предвид, че не можете да напишете как искате да бъде отменено решение на български съд. Това е недопустимо, защото Европейският съд по правата на човека не е четвърта инстанция и би прозвучало изключително непрофесионално подобно искане. Аз практикувам по следния начин. Подреждам исканията си в отделни точки, като започвам най-напред с това, че очаквам Съдът да констатира, че е допуснато нарушение на чл. … от Конвенцията (нали в предходното изложение всъщност сме аргументирали какви нарушения  конкретно са допуснати от българските власти ?). На второ място посочвам дали имам очаквания самото решение на Съда да доведе до преразглеждане на делото в България  (ако имам подобни надежди и очаквания). След това най-общо пиша, че жалбоподателят претендира да му бъде присъдено обезщетение за имуществени и/или неимуществени вреди, чийто размер ще уточни допълнително . Накрая  соча, че имаме претенции и за присъждане на разноските по настоящата жалба и евентуално и по вътрешно-правните процедури /без да конкретизирам размера им/.

На този етап  не се налага да се представят никакви доказателства за размера на претенциите, защото дори и да го направите, впоследствие отново ще трябва да се представят всички доказателства.

От момента, в който започнете да работите по жалбата, събирайте и всички разписки за направените разходи и договорите с клиента, които подписвате. Това ще ви е необходимо в следващата фаза на процедурата, когато ще се наложи да формулирате претенциите си по чл. 41 от Конвенцията.

ІІ. Формулиране на претенциите след получаване отговора на правителството

Когато Съдът комуникира  вашата жалба на правителството, той ви изпраща писмо, в което ви информира за това и сочи, че  отговорът ще ви бъде препратен за коментар, и освен това ще ви се даде срок да депозирате претенциите за имуществени и неимуществени вреди и разноски. Внимание – срокът е преклузивен, поради което трябва да се спазва стриктно. В същото писмо Съдът ще ви информира, че оттук нататък процедурата продължава на един от двата официални езика на Съвета на Европа и че ще трябва да изпращате всичко в три екземпляра. Ще имате възможността да изпратите отговора си по становището на правителството първо на български език, а в едномесечен срок – в превод.

Претенциите по чл. 41 от Конвенцията подготвям в самостоятелен документ, който носи точно такова заглавие: „Претенции по чл. 41 от Конвенцията по жалба №…” С подзаглавия обособявам самостоятелни рубрики – „Неимуществени вреди”, „Имуществени вреди”, „Разноски” . В тази последна част самостоятелно соча: разноски за вътрешните процедури (ако преценя, че имам основание да ги претендирам), разноски за процедурите по Конвенцията; разноски за превод, за експертизи, за пощенски разходи, за моето възнаграждение (посочва се часова ставка и брой часове – прилагате договор и файла „работа”)..

Как доказвам неимуществените вреди, ако имам подобна претенция? Между другото, Съдът има практика, че такива вреди може да претендира и юридическото лице. Най-често правя това с писмени декларации от страна на лица, близки на жалбоподателя, които могат да свидетелстват за неговите претиснения и причинените му неудобства. Не е необходимо те да са нотариално заверени. Никой не допуска, че жалбоподателят ще прояви недобросъвестност, за да се постави под съмнение истинността на тези документи.Когато претендирам вреди за юридическото лице, се позовавам на практиката на самия съд (“Affaire Comingersoll S.A. c. Portugal, arrêt du 6 avril 2000, & 35 ; affaire № 48553/99, Sovtransavto Holding с. Ukraine, arret (satisfaction équitable) arrêt du 2 octobre 2003,&& 79-82 ; Velted-98 AD, requête n^o 15239/02, решение от 11 декември 2008.

Възможно е да се представи медицинска или психолого-психиатрична експертиза (зависи какво е естеството на оплакването), за да се обоснове наличието на морални вреди.

Имуществените вреди се доказват с експертизи, които възлагам по частен път на вещи лица или такива, които са изготвени в хода на съдебен процес. По делото на 42-мата работници на „Плама”, за да докажа, че  високата инфлация от 2000 г. до 2008 г. е стопила вземанията на работниците, поръчахме изготвянето на 2 експертни оценки – за социално-икономическото положение на българското население за периода 2000 – 2007 г. и за цените на жилищата в гр. Плевен,  в периода 1999-2000 г. Съдът дори основа някои от констатациите си на тези експертизи, а сумите бяха признати като разход (беше приложена фактурата, издадена от експерта). Ако вещото лице няма фирма, изготвя се обикновен договор за поръчка с разписка към него и това също служи като доказателство.

По реституционните дела, за да докажем пазарната стойност на отнетите имоти твърде ниския размер на присъжданото обезщетение в жилищни компенсаторни записи, поръчваме експертиза на лицензирани оценители (те обикновено са с инженерно образование), които е подготвят.

Забавеното плащане и претенциите за лихви не е необходимо да се удостоверяват непременно от вещо лице, след като е възможно сами да изчислите размера им с помощта на програма в Интернет. Посочете просто линка - http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna

Всички разноски се удостоверяват с копия на съответните разходо-оправдателни документи, които се прилагат към изготвения документ за претенции. Затова би било добре те да се фотокопират към момента на изготвянето/получаването им, тъй като някои от тях са на химизирана хартия и избледняват с времето/. Имайте предвид, че ако не приложите договор с жалбоподателя и отчет за свършената работа, а разчитате, че това се доказва от само себе си с подготвените и изпратените от вас становища и отговори, съдът няма да ви присъди никакви разноски за адвокатско възнаграждение. Това се наблюдава нерядко  в решенията  на Европейския съд  по български дела, дори и в съвсем скорошни. Ето защо не пропускайте  своевременно да подготвите необходимите документи.

Едновременно с това жалбоподателят е поканен да изложи становището си за приятелско уреждане на спора. С други думи, той при желание може да посочи при какви условия би се съгласил на спогодба с Правителството. Това е предложение по чл. 38, § 1b от Конвенцията. То се подготвя като самостоятелен документ. Тъй като секретарят на отделението отбелязва, че документът трябва да е отделен  от другите материали и че се ползва с конфиденциалност, аз дори го поставям в отделен плик вътре в папката и го надписвам така: „Предложение по чл. 38”.

Ако Правителството си е направило труда и е изразило становище по Вашия случай, но  започва с думите “жалбата е недопустима, неоснователна и необоснована”, въобще не правете предложение за споразумение, а напишете на Съда писмо (той и без това ще Ви покани да го информирате по този въпрос преди да сте изпратили в срок станвището си), в което го уведомете, че с оглед позицията на Правителството няма никаква база за споразумение.

Напоследък Съдът изпраща по някои от делата (особено ако оплакването е свързано с нарушаване на разумния срок) бланки на декларации, в които се предлага споразумение с правителството при изплащане на някаква сума от порядъка на 2000 до 5 000 евро. Ако адвокатът подпише декларацията, Съдът уведомява правителството, което обикновено също подписва . Това означава, че страните са постигнали спогодба, а държавата – ответник поема ангажимент да изплати сумата в определен срок, след което делото се прекратява.

Възможно е обаче, жалбоподателят, респ. неговият адвокат, да не желаят да приемат подобно предложение (тъй като сумата е твърде малка). Те са длъжни да информират Съда за това в посочения в писмото срок, като отбележат, че ще изложат аргументите си в определен от Съда срок. Понякога така и става – получавате пак писмо и Съдът Ви кани да докажете защо смятате, че е налице претендираното нарушение и не желаете споразумение.

Възможно е да получите едностранно подписана декларация от Правителството. Това означава, че макар и да не сте съгласни с предложението на Съда, Правителството го приема и е готово да заплати определената сума като обезщетение, т.е. мълчаливо признава наличието на нарушение. Но заедно с това то прави и искане пред Съда да заличи жалбата – т.е. да прекрати производството. На практика процедурата може да приключи дотук, ако вие не възразите и не отговорите навреме. Това означава, че след няколко месеца ще Ви информират, че Съдът е прекратил производството поради декларацията на правителството и в тримесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, имате право да си получите определеното обезщетение. Никоя институция няма да бъде информирана за това, че подобна жалба е била регистрирана, че е имало признание за допуснати нарушение на правата на отделен индивид и пр.

Наскоро   получих  подобна  едностранна декларация от правителството и Съдът ми даде срок за отговор по нея около две седмици. Аз подготвих моето становище, в което най-напред отбелязах, че Правителството не е спазило процедурата, защото то е било длъжно да изрази становището си още през август миналата година (ето защо четете внимателно кореспонденцията, получавана от Съда и обръщайте внимание дори и на сроковете, които не засягат вас, а противната страна). Изложих разбира се и аргументи по съществото на спора и как нищо не би се променило у нас, ако процедурата бъде прекратена. Наред с това, предлаганата сума трябва да покрие не само обезщетението, но и всички направени разходи, което обременява жалбоподателя допълнително. Не зная какво ще бъде продължението на тази история, но поне опитах.

Невинаги обаче неприемането на предложението на Правителството има ефект като този, описан по-горе. Твърде често след изпращането на едностранна декларация Съдът постановява решение, с което прекратява производството и въобще не се съобразява със становището на жалбоподателя. По правило, при оплаквания за нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок най-често процедурата приключва именно по този начин. Нещо повече, с оглед огромната претовареност на Съда на конференцията в Интерлакен една от препоръките бе именно в посока на стимулиране на страните към подобни съглашения и на Правителствата да се съгласяват по-често и да подготвят едностранни декларации при безспорни нарушения.

Затова, ако бъдете изправени пред подобна ситуация, ви съветвам да изразите съгласие за споразумение, но да поставите условие, че  освен сумата за морални/материални вреди, в него бъдат включени и разноските, направени от жалбоподателя, защото всичко това ще трябва да го изпратите и в превод, а невинаги са налице условия да поискате финансова помощ от Съда. Освен това, когато става дума за нарушение на чл. 6§1, отнасящо се до неразумната продължителност на процеса, такава помощ не се отпуска, така че разходите ще са изцяло в тежест на жалбоподателя.

НЯКОЛКО СЪВЕТА КЪМ ХОРАТА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Веднага ще започна с уговорката, че този материал нито е практическо помагало, нито опит за тълкуване на Конвенцията, нито пък средство за заобикаляне на квалифицирана правна помощ при подготвяне на жалба пред Европейския съд. Повод  за написването му е срещата ми с много хора, които поради различни причини са пропуснали своя шанс да изпратят жалба в случаи, когато са имали защитими оплаквания или пък са изпратили такава, за която отнапред е било ясно, че  не попада в обхвата на Конвенцията. Освен това бих искала да разсея някои неоправдани илюзии на едни или пък -  неоправдания скептицизъм на други.

Когато човек е загубил окончателно един съдебен процес, той не иска да приеме факта и много често пита адвоката си: „Няма ли някаква друга възможност, какво оттук нататък”. Много често отговорът е отрицателен, защото животът е такъв и винаги едната страна ще е губеща. Има и немалко случаи, в които би могъл да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека, обаче от постановяване на окончателното съдебно решение са изминали повече от 6 месеца. Когато нарушението на дадено право (за което се претендира че  е било допуснато), е свързано със съдебен процес и произтича  не от несъвършенствата на закона, а се претендира, че по-скоро е налице неправилното му приложение, този срок е от изключително важно значение. Той е свързан с едно от условията за допустимост на жалбата и е от категорията на преклузивните. За жалост, въпреки че са изминали 18 години от приемането на Конвенцията, все още мнозина колеги дори не са информирани за него. Така че, пропуснат ли е 6-месечният срок, може да се окаже че е безмислено да се подготвя жалба.

Естествено, има и изключения или по-скоро – особени хипотези, при които може да се касае за т.н. „продължаващо нарушение” (няма нищо общо с института на продължаваното престъпление от наказателното право). В рамките на правото на справедлив процес неизпълнението на съдебно решение в продължителен период от време е основание за страната, в чиято полза то е постановено, ако е проявявала активност,  правила е искания за извършването на различни правни действия и въпреки това изпълнението на решението е блокирано, да претендира, че това право е нарушено.Европеският съд го квалифицира като нарушение на правото на достъп до съд (чл. 6§1 от Конвенцията)

Важното е да се помни, че жалбата трябва да бъде депозирана преди да са изтекли 6 месеца от последния вътрешно-съдебен акт или от прекратяване на нарушението. Като казвам „съдебен акт”, нямам предвид единствено и само решение на съд. Това може и да е прокурорски акт, ако не подлежи на обжалване, например.

Друг случай на изключение е, когато претендираното нарушение на дадено право произтича от самия закон, т.е. от несъответствието му с Конвенцията. До неговата промяна ще сме поставени в ситуацията на „продължаващо нарушение”.

Второто условие за допустимост на една жалба (освен да е депозирана в 6-месечния срок), е претендираното нарушение на дадено право да се включва в предметния обхват на Конвенцията. С други думи, не може за всяко беззаконие или всяко нарушение да бъде сезиран Страсбург, както често се чуват изявления по медиите. Кои права се защитават  от Съда, е регламентирано в текстовете на Конвенцията и нейните допълнителни протоколи.

Колко продължава процедурата в Страсбург? Наскоро един колега беше казал на свой клиент, че тя траела около 4 месеца. Това е абсолютно невярно – понякога минават повече от 6 месеца до получаване на писмото от Съда, че жалбата е регистрирана! За жалост средната продължителност  на производството е над 5 години, защото Европейският съд е  затрупан с работа. От началото на 2010 г. Европейският съд е постановил 35 решения по жалби, регистрирани в периода 2001-2007 г.  Така че,   добре е да се  знае, че Страсбург не предлага бързо правосъдие, но пък след като нямате какво повече да губите, защо да не опитате?

Така стигнах и до следващия въпрос – колко струва производството и вярно ли е, че там е само за богатите? Ами всъщност може да се окаже, че е по-евтино, отколкото съдебната процедура пред националните инстанции, защото за него не се заплащат никакви държавни такси. Разноските са свързани единствено с превод на някои документи във втората фаза на процедурата. При първоначалното изпращане на жалбата не е необходимо тя и приложените към нея документи да бъдат преведени. Колкото до адвокатския хонорар, тук е налице свобода на договарянето както и във вътрешното съдопроизводство.

Какво следва? Ами голямо чакане. Ако се получи писмо от Страсбург след 2-3 години, в почти всички случаи то ще е „скръбна вест” – жалбата е недопустима, но мотиви няма и следваща инстанция – също.Това е, така да се каже, окончателен съдебен акт и по същия повод Съдът не може да бъде сезиран.

Какво означава втора фаза на процедурата? Тези дни един господин се беше обърнал към мой колега с въпроса: защо като е получил решение от Страсбург, от което уж се вижда, че го бил спечелил,   нямало присъдено никакво обезщетение. Та по този повод искал да се посъветва какво може да се направи. Ами честно казано – нищо. Освен да си сложи решението в рамка на стената и да разказва на внуците си как хем е осъдил държавата в Страсбург, хем обаче нищо не е получил. Какво е станало? Когато дойде редът на една жалба и тя бъде разгледана, съдът, ако прецени че повдигнатите в нея оплаквания са допустими и сериозни, може да реши да я комуникира на Правителството за отговор, като му задава конкретни въпроси и поставя срок за отговор. След това отговорът се изпраща на жалбоподателя. В придружителното си писмо Съдът винаги уведомява жалбоподателя, че той  има право да даде своите бележки, възражения по становището, както и да формулира своите претенции за справедливо обезщетение, които могат да бъдат както за имуществени, така и за неимуществени вреди, но се посочва срок, до който трябва да изпрати съответните документи. Наред с това специално му се обръща внимание, че в тази фаза на процедурата използването на един от двата официални езика на Съвета на Европа е задължително (френски или английски), което означава, че от този момент насетне кореспонденцията трябва да бъде само на официалните езици. Поради спецификата на самите документи (становище-отговор на становището на Правителството и претенции за справедливо обезщетение), които се изготвят, Съдът съветва жалбоподателя да се обърне към адвокат в тази фаза на процедурата, ако досега не е имал такъв. Нашият жалбоподател  обаче е решил, че ще се справи сам, не е потърсил адвокат, не е представил в посочения му срок (който също е преклузивен) претенциите си и затова съдът не му е присъдил никакво обезщетение.

Затова юристите са „необходимото” зло. Можете да не ги обичате, но без тях не можете, така че не ги пренебрегвайте – това е моят съвет.

Трябва да се знае и още нещо. Понякога Съдът констатира наличието на нарушение,         но преценява, че това само по себе си представлява достатъчно морално удовлетворение и затова не присъжда никакво обезщетение (когато претенцията е само за претърпяни морални вреди).

……………………………………………….