Права на Човека .com

РЕШЕНИЯТА ПО ДОПУСТИМОСТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

В хода на процедурата пред Европейския съд по правата на човека може да бъдат постановени от Съда два вида решения – по допустимост и по основателност. За тях се използват и различни термини на английски и френски език – в първия случай и на двата езика тези съдебни актове носят наименованието decision/ décision, във втория – judjment/arrêt. Понятието „допустимост”, разбирано в контекста на тази процедура, е по- различно по смисъл от това, което влагаме при употребата му в административния, гражданския и наказателния процес. Във вътрешните процедури терминът се използва, когато съдът преценява дали исковата молба, респективно – жалбата, е допустима с оглед  процесуалните изисквания  на закона. Другият контекст, в който се среща понятието, е с оглед наличието на порок в акта на по-долната съдебна  инстанция, който може да доведе и до различни последици  (прогласяване на нищожност, обезсилване, отмяна на акта и постановяване на нов, респективно – връщане за ново разглеждане)

В производството по Европейската конвенция с решение по допустимост   Съдът:

а) прекратява по-нататъшната процедура и заличава делото от списъка на делата;

б) обявява жалбата за недопустима;

в) одобрява постигнатото между страните споразумение за приятелско уреждане на спора и прекратява производството;

г) одобрява едностранната декларация на Правителството (с която то признава извършеното нарушение и приема да изплати обезщетение в определен размер) и прекратява производството;

д) обявява част от оплакванията за недопустими, а останалата част от жалбата –  за допустима (такива актове се наричат още „частично решение за допустимост”)

Следователно, обхватът на хипотезите, при които може да бъде постановено решение по допустимост, е твърде широк .

По правило, когато оплакванията, повдигнати в една жалба, са достатъчно обосновани и аргументирани и попадат в приложното поле на Конвенцията, Съдът решава да се произнесе едновременно по допустимостта и основателността им с решението си. Затова и структурата на неговите съдебни актове е особена. След изложението на фактите и приложимото вътрешно право най-напред се обсъжда въпросът за допустимостта на всяко отделно оплакване, а едва след това се пристъпва към обсъждане на естеството му.

Решенията по допустимост се постановяват тогава, когато поради някакви причини Съдът преценява, че процедурата следва да бъде прекратена преждевременно преди да се стигне до решаване на казуса по съществото на направените оплаквания.  Поради многообразието на отделните хипотези всяка една от тях следва  да бъде разгледана самостоятелно.

Анализът на постановените решения по допустимост по български жалби през 2010 г.- 2011 г. би могъл да послужи за илюстрация на всички изброени по-горе случаи, когато се стига до постановяване този вид решения. Следователно, обхватът на хипотезите, при които може да бъде постановено решение по допустимост,е твърде широк.

Първата хипотеза (когато Съдът прекратява по-нататъшното разглеждане на делото и го заличава от списъка на делата) е налице, когато жалбоподателят прекъсне кореспонденцията си със Съда и не може да бъде открит (както и неговият адвокат) на посочения от тях адрес. Независимо в коя фаза се намира вече процедурата  (дори  жалбата може да е изпратена на Правителството за становище и то да е поканено да посочи аргументите си  по съществото на оплакванията и да съществува голяма доза вероятност да бъде обявена и за основателна), ако след двукратно изпратени писма от Съда жалбоподателят не осъществи връзка, тогава се пристъпва към заличаването й. Така е постъпил Съдът по жалба № 7948/04 – SD ARGUS-TSENDOV, DZHONOV AND CO AND STANCHEVA v. BULGARIA. С решение от 24 май 2011 г. той заличава  жалбата на дружеството поради липса на кореспонденция след предложение от Съда за приятелско уреждане на спора, визиращ отказ на властите да възстановят ДДС. Поради същите причини са заличени две жалби, свързани с експулсирането на чужди граждани, тъй като Съдът не е успял да установи контакт нито с жалбоподателите, нито с техните адвокати – DZHAN v. BULGARIA (жалба №24772/05, решение от 24.05.201); IVATSI v. BULGARIA (жалба № 28375/06, решение от 24.05.201). По жалба 42288/04 - SHARANKOV v. BULGARIA е било повдигнато оплакване за продължителен трудовоправен  спор. Съдът вероятно е намерил нарушение и е предложил на Правителството да  приеме споразумение с жалбоподателя или да подпише едностранна декларация, с която да се съгласи да изплати предварително предложената от самия съд сума. Правителството приема да изплати, но жалбоподателят не изпраща отговор и Съдът прекратява производството с решение от 9 февруари 2010 г.

В тази група попадат и случаите, когато в хода на процедурата жалбоподателят почине, но няма никакви близки (например жалба № 29893/06 IBISH v. BULGARIA, решение от 31 януари 2011 г.) или, макар и да има такива, доколкото оплакванията са за причинени неимуществени вреди, Съдът преценява за конкретния случай, че няма да ги присъди на близките. Тук е прокаран принципът за това, че са наследими само имуществените, но не и неимуществените права. Но този принцип се прилага изключително гъвкаво, като Съдът във всеки конкретен случай подлага на преценка преди всичко това – доколко тесни контакти и взаимоотношения са били поддържани между жалбоподателя и неговите наследници приживе. Изхождайки от този критерий, понякога той уважава, а друг път – не исканията на близките процедурата да продължи и след смъртта на жалбоподателя до постановяване на решение по съществото на спора.
Втората хипотеза е налице, когато жалбата не отговаря на изискванията на Конвенцията поради процесуални основания или такива, отнасящи се до юрисдикцията на съда.

Процесуални основания за недопустимост

Процесуалните основания може да бъдат свързани с обстоятелството, че повдигнатите оплаквания са направени с жалба, която е депозирана след изтичането на 6-месечния срок от постановяване на последния вътрешно-съдебен акт или от прекратяване на нарушението. Поради тази причина е обявена за недопустима жалба № 33730/04 – ILARIA GEORGIEVA v. BULGARIA (решение от 6 юли 2010г.)

В други случаи процедурата се прекратява поради неспазването на изискването за изчерпване на вътрешноправните средства за защита. Например, жалбоподателят би могъл да предяви иск по ЗОДОВ, а той не го е сторил или е имал възможност да предяви иск пред граждански съд, но вместо това е разчитал на процедурата пред наказателния, която е била прекратена поради изтичането на абсолютната давност или др.п. На това основание са прекратени като недопустими жалба № 37714/03 – GEORGIEV AND OTHERS v. BULGARIA (решение от 5 октомври 2010 г.); жалба № 14336/05 – KAMBUROV v. BULGARIA (II)(решение от 6 януари 2011 г.); жалба № 39672/03 – NIKOLOV v. BULGARIA (V)(решение от 28.10.2010 г.); жалба № 16077/05- KEMEROV v. BULGARIA (решение от 22 юни 2010 г.), жалба № 6414/02- KOSEVA v. BULGARIA(решение от 22 юни 2010 г.) и др.

Основания, отнасящи се до юрисдикцията на съда

Неспазване на изискването ratione temporis – т.е., когато повдигнатите оплаквания попадат извън времевия обхват на юрисдикцията на Съда, тъй като засягат факти и събития преди датата, на която Конвенцията е влязла в сила за България – 7 септември 1992 г. (ако обаче нарушенията продължават и след тази дата, Съдът е компетентен да ги разгледа). Такъв е случаят по жалба № 39964/03- ZLATEV v. BULGARIA. Повдигнатите оплаквания са били за нарушения, извършени преди влизането на Конвенцията в сила за България. С решение от 28 септември 2010 г. жалбата е обявена за недопустима.
Неспазване на изискването ratione personae ще е налице, когато жалбоподателят не може да удостовери, че има качеството жертва или държавата не може да бъде държана отговорна за твърдяното нарушение.

До обявяването на една жалба за недопустима се стига и тогава, когато жалбоподателят не може да докаже, че той лично е засегнат от съответните действия/бездействия или норми на вътрешното право, а оплакването му е свързано с възможност  по принцип да бъдат накърнени негови права. „Преведено” на езика на правилата на българското правораздаване, това означава да не може да бъде доказан пряк правен интерес от страна на жалбоподателя.  В такъв случай Съдът посочва, че той не е компетентен да се произнася по т.н. actio popularis . В този смисъл е решението му от 30.11.2010 г. по жалба № 52411/07 - DEYANOV v. BULGARIA (III).

В решението по жалба № 13999/05 – SOTIROV AND OTHERS [1] (постановено на 5 юли 2011 г.), Съдът приема, че оплакването срещу поддръжниците на Светия Синод, които не допуснали енориашите, подкрепящи Инокентий до църквата „Света Анастасия” в гр. Варна и така последните били лишени от възможността да се молят в своя храм, е недопустимо ratione personae.В мотивите си по повод това оплакване той изтъква, че доколкото то се отнася до поведение на частни лица и свещенослужители, които се придържат към Светия Синод, председателстван от Патриарх Максим, а не   на държавни органи или длъжностни лица, подобни действия не могат да ангажират отговорността на държавата.

Вероятно най-многобройни са случаите на обявяване на една жалба за недопустима поради това, че  не отговаря на изискването ratione materiae – т.е. когато оплакванията не попадат в предметния обхват на Конвенцията – например, жалба № 13885/04 – TENCHEVA-RAFAILOVA v. BULGARIA, решение от 5 януари 2010 или са явно необосновани или липсва нарушение на някое от правата по Конвенцията  – ALEKSEY PETROV v. BULGARIA, жалба № 27103/04, решение от  2 ноември 2010; жалба №  74137/01, ILIEV v. BULGARIA, решение от 12 януари 2010;жалба № 14397/04 - FIRST SOFIA COMMODITIES EOOD AND PARAGH v. BULGARIA, решение от 25 януари 2011 г. ; жалба № 25277/06 – KATSARSKA AND OTHERS v. BULGARIA, решение от 24 май 2011 г. В случая на г-н Цветков, например, жалбоподателят се е оплакал, че правото му на справедлив процес (равенство на средствата) било нарушено, тъй като двукратно в хода на съдебното производство, въпреки депозирани от него молби за отлагане, те не били уважени и съдебните заседания били проведени без неговото участие – веднъж в хода на производството пред първата инстанция и втори път – пред ВКС.   Съдът анализира конкретния случай и отбелязва, че жалбоподателят не е бил лишен нито от възможността да представи писмени бележки и становища, нито пък е посочил какво важно обстоятелство би изложил пред ВКС, още повече, че  е могъл да бъде представляван от адвокат (представен е договор с адвокат).Спорът пред националния съд е бил по повод предявен иск по чл. 19 ЗЗД (жалба № 13419/04 – TSVETKOV v. BULGARIA, решение от 10 май 2011 г. )

Разбира се,  критерият за необоснованост на повдигнатите оплаквания е достатъчно широк, за да бъдат включени в него  и всички случаи, в които Съдът преценява, че не е допуснато нарушение, прилагайки свои стандарти за необоснованост, а понякога – дори и интерпретирайки по твърде спорен начин националното законодателство, но тези дискусионни въпроси не са предмет на настоящата статия.

Самостоятелно основание за обявяване на жалбата за недопустима е злоупотребата с право на жалба. В това понятие се включват твърде различни по своето многообразие случаи, като например:

- повторно депозиране на жалба със същия предмет, както предходна, която вече е обявена за недопустима;

-  нарушенията, от които се оплаква жалбаподателят, се дължат на негово виновно поведение;

- когато жалбоподателят укрие важна информация, която е от значение за изхода на спора. Така например, по жалба № 23530/05 жалбоподателят е направил оплакване, че бил лишен от собствеността на едно жилище в резултат на прекалено кратък и несправедлив процес. Той обаче не информира Съда, че още преди приключването на съдебните процедури е успял да продаде жилището. Така е нарушил правило 47, § 6 от Вътрешните правила на Съда и жалбата му е обявена за недопустима  на основание чл. 35,§3 и 4 от Конвенцията (DONCHEV v. BULGARIA, решение от 6 юли 2010 г.)

Въпросите относно злоупотребата с право на жалба заслужават самостоятелен анализ, тъй като е важно да се вземе предвид, че дори и злоупотребата да бъде разкрита в един по-късен момент – след постановяване на решението на Съда, Правителството има право при определени условия да сезира Съда и пред него да се развие процедура, подобна на нашата отмяна на влязло в сила решение. Тя приключва с ново решение, с което Европейският съд отменя предходното и прекратява производството.

Третата и четвъртата хипотеза, при които се стига до постановяването на решение по допустимост, са сходни по това, че при изразено двустранно съгласие (а в много случаи дори едностранно от страна само на Правителството), Съдът приема и одобрява подписания документ (споразумение или декларация) и на основание чл.37§1 in fine прекратява производството и заличава жалбата от списъка. Това значително облегчава и разтоварва работата му и на проведената конференция в Интерлакен през януари 2010 г. държавите бяха призовани да приемат по-често предложенията на Съда за приключване на производството  по този начин, когато е била направена преценка и е било констатирано, че очевидно жалбата е основателна. Така през 2010 г. 32 процедури са били прекратени след подписани приятелски споразумения (17 на брой) или представени едностранни декларации от страна на Правителството, че, признавайки допуснатото нарушение (в случаите на правото на справедлив процес в разумен срок), то е готово да изплати съответната сума, която е била предложена в изпратения от Съда документ (15 броя). Съвсем наскоро Съдът обедини за  общо разглеждане 15 български  дела[2], като даде срок на страните да подпишат приложените им декларации, с които приемат определената от Съда сума да бъде получена/респ. изплатена и така делото да приключи. Към тази процедура най-често се прибягва при наличие на основателно оплакване за неспазване на разумния срок на съдопроизводството.
Петата хипотеза обхваща случаи, в които Съдът се произнася единствено и само по допустимостта на оплакванията в жалбата и приема, че нито едно от тях не е явно необосновано, но винаги прави резервата, че ще се произнесе по основателността на оплаквнията с решението си по съществото на спора. В такива случаи процедурата се удължава, защото включва вместо едно решение, с което да се приключи спорът, второ решение по основателност, като е възможно да има и трето – за справедливото обезщетение. Такъв бе случаят по делото CASE OF VELIKOVI AND OTHERS v. BULGARIA . На 12 май 2005 г. съдът постановява решение по допустимост на жалбата, на 15 март 2007 г  – решение по основателност на част от жалбите, а на 24 юли 2008 г. решение за справедливо обезщетение (виж CASE OF TODOROVA AND OTHERS v. BULGARIA, жалби №№48380/99, 51362/99, 60036/00 и 73465/01).До тази практика обаче Съдът прибягва вече сравнително рядко.

Другият случай (по-честият) е да се постанови решение по допустимост, с което да се приеме, че жалбата е частично допустима – т.е. по някои от оплакванията тя е недопустима и поради това в тази й част производството се прекратява, а в останалата си част е допустима и процедурата продължава. Такива са, например: решение от 21 септември 2010 г. по жалба № 26471/06 ZAGORCHINOVA v. BULGARIA (II); решение от 23 ноември 2010 г. по жалба № 27915/06 DASKALOVI v. BULGARIA ; решение от 15 март 2011 г. по жалба № 41661/05 – YAVASHEV AND OTHERS v. BULGARIA; решение от 31 май 2011 г. по  жалба № 8429/05 PREZHDAROVI AND PREZHDAROVA v. BULGARIA

Обстоятелството, че съдът е постановил решение, с което е приел, че жалбата като цяло или частично е допустима, въобще не дава ни най-малките гаранции, че в основното си решение по съществото на спора той няма да достигне до извода, че макар и допустими, оплакванията са били неоснователни. През 2011 година, например, така приключва процедурата по следните жалби: MECHEVA c. BULGARIЕ (жалба № 323/04),решение от 7 юни 2011; KURDOV ET IVANOV c. BULGARIE(жалба №  16137/04) решение от 31 май 2011 г; IVANOV et PETROVA c. BULGARIE (жалба № 15001/04), 14 юни 2011 г.

[2] Lilyana Dimitrova MIITENOVA dnd Others and 14 other cases against Bulgaria

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2006 г.

ЧЛЕН 2

 чл. 2  (материални и  процесуални аспекти) + чл. 3 + чл. 5§1 + чл. 13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че правителството не е дало приемливо обяснение за   смъртта и за нараняванията на г-н Стефанов по време на задържането му в полицейското управление в Казанлък, както и че държавата носи отговорност за тази смърт. Следователно, в това отношение е налице нарушение на член 2 от Конвенцията. Наред с това е налице нарушение  и на задълженията на  държавата по чл. 2 от Конвенцията да проведе ефективно разследване на смъртта на г-н Стефанов

……………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 3

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 5.3 + чл. 6.1.

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

Съдът установява, че правителството-ответник носи отговорност по член 3 от Конвенцията за нечовешко и унизително отнасяне, претърпяно от жалбоподателя по време на задържането му.

…………………………………………………………………………..

чл. 3 (материално-правни аспекти) + чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд)+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане) +чл. 8 (незаконна намеса на правото на неприкосновеност на жилището)

Case of Dobrev v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушение на правото по чл. 3 поради неадекватни и унизителни условия в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик.

…………………………………………………..

 чл. 3  (процесуални аспекти)

 Affaire Kazаkova c. Bulgarie (Requête n^o 55061/00), 22 juin 2006

Съдът намира нарушение във връзка с отказа на властите да проведат ефективно разследване по повод оплакванията на жалбоподателката, че нейните наранявания са получени по време на задържането й под стража, тъй като не са били разпитани нейните близки, които са присъствали на задържането й, нито самата тя, а отказът от започване на досъдебно производство от страна на прокуратурата е основан само на свидетели на самите полицаи.

………………………………………………………………………………………….

чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)

Affaire  Tzekov c. Bulgarie (Requête n^o 45500/99), 23 février 2006

Съдът установява нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на нанесеното на жалбоподателя нараняване от страна на полицията при задържането му, както и второ нарушение поради неефективността на проведеното разследване във връзка с нанесената огнестрелна рана на жалбоподателя. В частност, не е извършена балистична експертиза, която да може да определи разстоянието и посоката на изстрелите и би позволила да се прецени наличието или липсата на умисъл при стрелбата ; не е проведен  оглед на мястото и по-пълен разпит на участниците в инцидента. Изброените следствени действия биха могли да осветлят въпроса за съществуването на алтернативни възможности за извършване на ареста. Но, по тези въпроси, властите, сезирани по преписката, са се задоволили да счетат за установени фактите такива, каквито са представени в полицейския доклад.

 …………………………………………………………………………….

чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)+ чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Affaire Osman  c. Bulgarie (Requête n^o 43233/98), 16 février 2006

Съдът счита, че действията на властите биха могли да предизвикат у жалбоподателите чувства на страх и унижение, надвишаващи прага на сериозност, присъщ за действията по принудително изгонване, независимо, че те са били съпътствани със съпротива от страна на заинтересованите лица. Той достига до извода,  че обстоятелствата по намесата от 12 май 1995 г., взети в тяхната съвкупност, съставляват унизителен акт /унизително отношение/ по смисъла на член 3, но въпреки направените оплаквания властите  не са провели задълбочени и ефикасни следствени действия по повод твърденията на жалбоподателите, че са били обект на лошо отношение. Установено е и нарушение на чл. 1 от протокол 1.

…………………………………………………

чл. 3 (нечовешко отнасяне по време на предварителното задържане)+ чл. 2 + чл. 5§1 + чл.13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че правителството не е представило правдоподобно обяснение за редица от намерените по тялото на г-н Стефанов наранявания, които са индикация за нечовешко отнасяне отвъд прага на приемливата суровост, допустима по член 3 от Конвенцията.

………………………………………………..

чл. 3 (унизително отношение в следствен арест)+чл. 5§3+чл. 8

Case of  Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на член 3 от Конвенцията заради задържането на жалбоподателя в неадекватни условия в ареста към Пазарджишка окръжна следствена служба;нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията заради неизправянето на жалбоподателя незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции; нарушение на член 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на  апартамента му.

…………………………………………………..

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ 5.4. (ограничен съдебен контрол във връзка с мярката за неотклонение)

Case of  Staykov v.  Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006

Съдът констатира унизително и нечовешко отношение с оглед продължителността на задържане на жалбоподателя и лошите условия  на задържане в следствения арест във Варна.

………………………………………………….

ЧЛЕН 5

чл.5 §1 (незаконно лишаване от свобода)  +  чл. 2 + чл. 3 и чл. 13

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

 Съдът отбелязва, че тъй като разследването не е установило фактите, отнасящи се до задържането на г-н Стефанов и не е събрало каквито и да е документи за това, не е ясно на какво правно основание от националния закон той е бил задържан, ако има такова. Правителството също не е дало каквото и да е обяснение в това отношение. Съдът заключава, че лишаването на г-н Стефанов от свобода не е било “законно” по смисъла на член 5 § 1 c) от Конвенцията.

…………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Case of  Toshev v. Bulgaria (Application no. 56308/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на чл. 5§3 3 от Конвенцията поради пропуска на държавните органи да обосноват продължаването на срока на задържане на жалбоподателя и пропуска да бъде преценена възможността на жалбоподателя  да плати гаранцията; нарушение на чл. 5§ 4 поради невъзможността за жалбоподателя да обжалва пред съд продължаващата неправомерност на неговото задържане след решението за освобождаването му под гаранция от 3 август 1998 г.; нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията поради прекомерно дългия срок  на наказателното производство срещу жалбоподателя;

…………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Case of Vasilev v Bulgaria (Application no. 59913/00), 2 February 2006

Съдът приема, че е налице нарушение на правото на жалбоподателя по член 5 § 3 поради продължителността на неговото задържане  от приблизително четири години и два месеца; наред с това  в производството по законосъобразността на задържането му  вътрешните съдилища не са осигурили всеобхватен съдебен контрол и не са спазили принципа за безпристрастност и равнопоставеност. Той намира, че когато обвиняем остане в ареста  въпреки решение, разпореждащо освобождаването под гаранция, въпросът дали нейният размер е оправдан, е въпрос за законосъобразността на продължаващото задържане и трябва да подлежи на съдебен контрол, съгласно член 5 § 4 от Конвенцията.

……………………………..

чл. 5§3 (нарушаване правото на лице, задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)+ чл. 6 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1

Affaire Rahbar-Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът установява  нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията  поради неизправянето на жалбоподателката пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, в момента на нейното арестуване; второ нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията по отношение на срока и обосноваването на наложената мярка задържане под стража; както и нарушение на разпоредба по отношение на не разглеждането на жалбата, подадена на 14 октомври 1998 г. и сроковете на разглеждане на жалбата, подадена на 15 март 1999 г.- нарушение на чл. 5§4. Наред с това са констатирани нарушения на чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1.

………………………………………..

 чл. 5§3 (несвоевременно изправяне пред съд; прекомерна продължителност на задържането) + чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с условията на задържане) + чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

Съдът установява, че е налице нарушение на член. 5§ 3 от Конвенцията, изразяващо се в това, че при задържането му жалбоподателят не е бил изправен своевременно пред съдия  или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, както и че е налице нарушение на член 5, § 3 от Конвенцията, изразяващо се в това, че задържането на жалбоподателя не е било оправдано през целия период.

……………………………………………………………

чл. 5§1 (отказ на съда от разглеждане на молба за промяна на мярката за неотклонение)+ чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Affaire  Hristova c. Bulgarie (Requête n^o 60859/00), 7 décembre 2006

Съдът намира: нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията относно периода на задържане след 12 август 1999 г., когато жалбоподателката обжалвала размера на паричната гаранция, определена й от съда, който бил прекомерен, но националният съд отказал да разгледа жалбата й като недопустима; нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията, поради срока на задържането – 3 години, 7 месеца и 10 дни ; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, поради невъзможността на жалбоподателката да подаде жалба срещу своето задържане от 19 май до 31 декември 1999 г., както и поради пропуска на българските юрисдикции да разгледат жалбите й от  23 март, 23 април и 16 май 2000 г. в кратки срокове ; нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията, поради невъзможността за жалбоподателката да получи обезщетение за причинените й вреди, поради факта на нередовното й задържане ; нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, поради продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателката .

………………………………………………………………………………

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

 Case of Radoslav Popov v. Bulgaria (Application no. 58971/00), 2 November 2006

 Съдът приема, че са  налице: нарушение на чл. 5 §3 от Конвенцията по отношение на това, че властите не са обосновали продължилото за период от над една година и шест месеца задържане на жалбоподателя до събиране на допълнителна информация; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било предоставено правото да предприеме производство за оспорване на законността на задържането му; нарушение на чл.5§ 5 от Конвенцията по отношение на това, че на жалбоподателя не е било дадено  право на обезщетение, защото е бил жертва на арест или задържане в нарушение на разпоредбите на чл. 5 от Конвенцията.

………………………………………………..

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of Tanko Todorov v. Bulgaria (Application no. 51562/99),  9 November 2006

Съдът намира нарушение на чл.5§3 от Конвенцията по отношение на пропуска на властите да оправдаят продължителното задържане на жалбоподателя и нарушение на чл. 5§4 от Конвенцията по отношение на жалбоподателя, на когото е било отказано правото да получи ефективно преразглеждане от съда на законността за неговото продължително задържане.

………………………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of  Spasov  v. Bulgaria (Application no. 51796/99), 16 November 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за прекомерната продължителност  и липсата на основание за продължителното задържане на жалбоподателя под стража  и нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен преглед на законността на задържането под стража на жалбоподателя.

…………………………………….

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) 

Case of Bonevа  v. Bulgaria (Application no. 53820/00), 16 November 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че властите не са довели жалбоподателката незабавно пред съдия или друго служебно лице, упълномощено от закона за изпълнява съдебни функции след задържането й на 30 септември 1999 г.

………………………………………………

чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд )+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане)+чл. 3 (неадекватни условия на задържането)+чл. 8 (незаконна намеса на правото на неприкосновеност на жилището)

Case of   Dobrev  v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушения по повод оплакванията относно: (а) това, че жалбоподателят не е бил изправен своевременно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции – нарушение на чл. 5 § 3; (б) законосъобразността на лишаването от свобода на жалбоподателя между 26 и 28 август 1999г.- нарушение на 5§1; (в) липсата на бързина на разглеждане от съд на законосъобразността на задържането под стража на жалбоподателя в отговор на жалбата му от 22 декември 1999г.- нарушение на чл. 5§4; (г) липсата на изпълняемо право на обезщетение за това, че е пострадал от арест или задържане под стража в нарушение на разпоредбите на чл. 5§5 от Конвенцията; (д) задържането под стража на жалбоподателя при твърдяни неадекватни условия на задържане в Окръжна следствена служба – Пазарджик и в затвора – Пазарджик – нарушение на чл. 3; и (е)   незаконна намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на неприкосновеността на неговото жилище поради претърсването на апартамента, в който той е живяла – нарушение на чл. 8.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5§3 (неизправяне незабавно пред съд след задържането)+чл.3+чл. 8

Case of  Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява  нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията поради недовеждането на жалбоподателя незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, както и нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на неговия апартамент;

……………………………………………………………………………….

чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл.5§4 (липса на съдебен контрол по повод задържането под домашен арест) + чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес)

Case of Pekov v. Bulgaria (Application no. 50358/99), 30 March 2006

 Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за това, че след ареста от 5 юли 1996 жалбоподателят не е изправен пред съдия или друго съдебно длъжностно лице, както и за това, че лишаването на жалбоподателя  от свобода между 5 юли 1995 и 1 януари 2000 не е било основателно и е било с прекомерна продължителност. Съдът установява нарушение и във връзка с невъзможността на жалбоподателя да обжалва пред съд мярката за неотклонение „домашен арест”- чл. 5§4.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5.4. (ограничен съдебен контрол във връзка с мярката за неотклонение)+чл. 3 (материално-правни аспекти)

Case of  Staykov v.  Bulgaria (Application no. 49438/99), 12 October 2006

 Съдът изтъква, че когато обвиняемият остава в ареста въпреки нареждане за освобождаването му под гаранция, въпросът дали размерът на гаранцията е обоснован или не е въпрос по повод законността на продължителното задържане и подлежи на съдебен преглед  в съответствие с член 5 § 4. Към релевантния момент жалбоподателят не е могъл да получи такъв преглед (поради липса на подобна регламентация в НПК)и затова е намерено нарушение.

………………………………………………….

чл.5§3 (неизправяне незабавно пред съд и неоправдано дълго задържане под стража)+ 5§4 (ограничен съдебен контрол върху задържането и забавено произнасяне по повод обжалването за задържане)

Case of Danov v. Bulgaria (Application no. 56796/00), 26 October 2006

Съдът установява нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията във връзка с това, че жалбоподателят не е изправен незабавно пред съдия или друго длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции; нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията за необосноваване от властите на продължителното задържане на жалбоподателя; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията поради това, че на жалбоподателя е отказано правото на ефективно преразглеждане от съд на продължителната законосъобразност на неговото задържане.

…………………………………………………………………

чл. 5§1е (незаконно лишаване от свобода на лице, страдащо от душевно заболяване)+ чл. 5§4(липса на съдебен контрол върху настаняването в клиника)

Affaire Kayadjieva  c. Bulgarie (Requête n^o 56272/00), 28 septembre 2006

Съдът установява, че задържането в конкретния случай е било извършено при незачитане на член 5§ е), доколкото вътрешното право не е предоставяло достатъчно гаранции срещу произволното настаняване в клиника и не е било установено по убедителен начин, че жалбоподателката страда от психиатрично разстройство, чийто характер оправдава задържането, както и че необходимият контрол върху правомерността на задържането нито е бил включен в първоначалното решение за настаняване на жалбоподателката, нито е бил осигурен от съществуващите възможности за обжалване.

………………………………………………….

чл.5§3 (неоправдано дълго задържане под стража)

Affaire Totchev c. Bulgarie (Requête n^o 58925/00) 30 novembre 2006

Съдът намира нарушение на член 5 § 3 във връзка с продължителността на задържането под стража на жалбоподателя (две години), за което властите не са дали разумно обяснение.

……………………………………………………..

чл.5§3 (неизправяне незабавно пред съд и неоправдано дълго задържане под стража)+ чл.5§5 (липса на право на обезщетение за незаконно задържане)+чл. 6§1 (разумен срок)

Affaire Yosifov  c. Bulgarie (Requête n^o 47279/99), 7 décembre 2006

Съдът констатира, че неизправянето пред съдия по смисъла на член 5§ 3  води до липса на съответствие на вътрешното право с Конвенцията. Поради тази причина жалбоподателят не е разполагал и с право на обезщетение на това основание, което води до установяване на нарушение на чл. 5§5.

……………………………………………….

чл. 5§4 (ограничен съдебен контрол върху задържането под стража)

Case of  Petar Vasilev v. Bulgaria (Application no. 62544/00), 21 December 2006

Съдът констатира, че на жалбоподателя са отказани гаранциите, предвидени в член 5 § 4 на Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен контрол на  законността на задържането му под стража след декември 1999г.

………………………………………………………

ЧЛЕН 6 – НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+чл. 5§3 и чл. 5§4

Case of Toshev v. Bulgaria (Application no. 56308/00), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията поради прекомерно дългия срок  на наказателното производство срещу жалбоподателя, както и нарушения на чл. 5§3 и 5§4.

…………………………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес)

Affaire Kounov c. Bulgarie (Requête n^o 24379/02), 23 mai 2006

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес, тъй като  на задочно осъдения жалбоподател му е било отказано правото за повторно разглеждане на делото  без властите да са установили по безспорен начин, че той се е отказал от правото си да се яви пред тях.

………………………………………………..

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+ чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) 

Case of Vasilev v. Bulgaria (Application no. 59913/00), 2 February 2006

Съдът установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен  срок на производство, започнало на 20.01.1995 г., което към датата на постановяване на неговото решение все още е било висящо в съдебна фаза.

…………………………………………………………

чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес) + чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл.5§4 (липса на съдебен контрол по повод задържането под домашен арест)

Case of Pekov v. Bulgaria (Application no. 50358/99), 30 March 2006

 Съдът приема, че периодът, който трябва да се разгледа,  започва през август 1995. Според последната информация от страните (10 май 2005) производството все още е било висящо на първа инстанция пред Бургаския районен съд. Следователно, периодът, който следва да се разгледа е поне девет години и девет месеца за предварителното разследване и за съд на една инстанция. В резултат на тези констатации съдът заключава, че продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателя не отговаря на изискването за разумен срок

………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Affaire  Sodadjiev  c. Bulgarie (Requête n^o 58733/00), 5 octobre 2006

Съдът намира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство, започнало на 29.07.1993 г. и прикрючило със споразумение пред районния съд на 03.04.2000 г.

……………………………………..

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Affaire Karov c. Bulgarie (Requête n^o 45964/99), 16 novembre 2006

Съдът намира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство, започнало през 1995 г., което към 2005 г. все още е било висящо на стадия на предварителното производство.

………………………………………………………………………………………..

чл. 6§1 (право на справедлив процес)+ чл. 6§3с (право на безплатна адвокатска защита)

Affaire Padalov c. Bulgarie (Requête n^o 54784/00), 10 août 2006

Съдът счита, че интересите на правосъдието повеляват, че за да има справедлив процес, заинтересованото лице е трябвало да се ползва от правото на  безплатна правна защита в рамките на наказателното производство срещу него. Доколкото в случая такава не е била осигурена на жалбоподателя, е било нарушено правото му на справедлив процес.

…………………………………………………….

чл.6§1( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of  Iovchev v. Bulgaria(Application no. 41211/98), 2 February 2006

 Съдът приема, че шест години и единадесет месеца – време, през което производството е останало на етап предварително разследване, не отговаря на изискванията за разумен срок.

……………………………………………………………..

чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Mladenov c. Bulgarie (Requête n^o 58775/00) 12 octobre 2006

Съдът приема, че е налице прекомерна продължителност на наказателния процес, започнал на 12.06.1991 г. (той обаче взема предвид като начална дата 07.09.1992 г.), и приключил с решение на ВКС на 14.12.1999 г. Той констатира, че при определяне на присъдата, наложена на жалбоподателя, вътрешните съдебни инстанции са отчели значителната продължителност на производството като смекчаващо обстоятелство, поради което, макар и да е налице известно забавяне, самият факт на констатиране на нарушението е достатъчно справедливо обезщетение.

………………………………………………

чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Сase of  Kalpachka  v. Bulgaria (Application no. 49163/99) 2 November 2006

Две самостоятелни нарушения на чл. 6§1 във връзка с образуваните две досъдебни производства срещу жалбоподателката. Първото от тях започва на 12.09.1994 г. и за крайна дата Съдът приема датата на узнаване от жалбоподателката за прекратяването му от документите, приложени към становището по допустимостта на жалбата от страна на правителството. Второто нарушение е с начален срок 31.05.1995 г. и приключва през април 2004 г.

……………………………………

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)+чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Aaffaire  Vasko Yordanov  Dimitrov  c. Bulgarie (Requête n^o 50401/99) 3 mai 2006

Съдът констатира нарушение поради продължителността на наказателен процес, за чието начало приема 7 септември 1992 г. (в действителност той е започнал още на 13.03.1989 г.) и завършва на 15.01.2000 г. с окончателно съдебно решение. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод бавния наказателен процес, съдът констатира и нарушение на чл. 13.

…………………………………………

чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателно производство)

Affaire  Hristova c. Bulgarie (Requête n^o 60859/00), 7 décembre 2006

Съдът констатира нарушение поради продължителността на наказателния процес, започнал с предявяването на обвинение на 20.12.1996 г. и приключил с решение на ВКС, потвърждаващо присъдата, на 23.03.2006 г.

…………………………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив  наказателен процес) )+ 6§3d (право да изисква разпит насвидетели)

Case of  Bonev v. Bulgaria (Application no. 60018/00), 8 June 2006

 Съдът намира нарушение на посочените норми поради това, че  присъдата на жалбоподателя е била постановена без властите да направят достатъчни усилия да открият и разпитат единствените очевидци на извършеното от него престъпление.

……………………………………………..

чл. 6§1 (право на справедлив  наказателен процес) )+ 6§3 a, b, d (право да бъде информирана за характера на обвиненията, право на достатъчно време за подготовка на защитата и привличане на адвокат, право да изисква разпит на свидетели)

Case of Borisova  v. Bulgaria (Application no. 56891/00), 21 December 2006

Съдът намира нарушение на: чл. 6§1 поради неспазване на принципа за равенство на средствата и поставянето на жалбоподателката в неравнопоставено положение по отношение на прокуратурата; нарушение на чл. 6§3 а поради това, че тя не е била незабавно информирана за характера на повдигнатите срещу нея обвинения; нарушение на чл. 6§3 b, тъй като не е имала достатъчно време да се подготви за защитата си; нарушение на чл. 6§3d  поради това          , че не е имала възможност да изиска разпит на свидетели в нейна защита и присъдата се е основала само на свидетели на обвинението.

………………………………………

чл. 6§1 (разумен срок)+ чл.5§3+ чл.5§5

Affaire Yosifov c. Bulgarie (Requête n^o 47279/99), 7 décembre 2006

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок поради продължителност на наказателно производство, започнало на 18.10.1995 г., което към датата на комуникиране на жалбата – 11.03.2004 г., все още не  е приключило.

 …………………………………………………….

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Babichkin  v. Bulgaria (Application no. 56793/00), 10 August 2006

Трудовоправен спор за неизплатено обезщетение за временна нетрудоспособност, чието начало е от 19.05.1992 г., но Съдът приема за начална дата 08.09.1992 г. (датата на влизане в сила на Конвенцията за България) и приключва на 05.05.2004 г. В този период делото е разглеждано 7 пъти на три инстанции.

……………………………………………………

чл. 6§1 (справедлив процес)

Affaire Prikyаn et  Angelova c. Bulgarie (Requête n^o 44624/98), 16 février 2006

Съдът установява, че пропускът на Върховния касационен съд, произнасящ се като последна инстанция, да подложи на състезателно обсъждане въпрос от ключово значение за изхода на делото (направеното възражение за изтекла придобивна давност едва с жалбата пред ВКС, което е било взето под внимание от тази инстанция), накърнява правото на жалбоподателките на справедлив процес

…………………………………………………………………….

чл.6§1 (справедлив процес)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 12 януари  2006

Нарушаване принципа на правната сигурност. Незачитане на правилото за   res judicata и разрешаването на спора между страните с окончателен ефект, което е основен елемент от правото на справедлив процес, гарантирано от член 6.1 .

…………………………………………………………………..

чл. 6§1 (достъп до съд)

Affaire V.M. c. Bulgarie (Requête n^o 45723/99), 8 juin 2006

Оплакването е по повод отказа на българските съдилища да освободят жалбоподателя (адвокат) от заплащането на държавна такса за водене на дело срещу негова клиентка, която не му заплатила договорения хонорар. Съдът не счита, че задължението за жалбоподателя да внесе съдебната такса за разглеждане на исковата му молба, е представлявало несъобразено ограничение, което е накърнило самото същество на неговото право на достъп до съд. Поради това не е намерено нарушение на чл. 6§1.

……………………………………………………..

чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл. 5§3 (нарушаване правото на лице,задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)

Affaire Rahbar-Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът намира, че  решението на Пазарджишкия районен съд от 7 ноември 2001 г. е установило безспорно и изискуемо  вземане в полза на първата жалбоподателка, след което и на втората жалбоподателка (вследствие на смъртта на нейната майка). Оттук, невъзможността да се получи изпълнение на това решение до 25 юли 2003 г. е престъпление по служба, допуснато при прилагане от жалбоподателката на нейното право на защита на собствеността, гарантирано от член 1 на Протокол № 1.

………………………………………………………………………………………………

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Hadjibakalov  v. Bulgaria (Application no. 58497/00), 8 June 2006

 Съдът приема, че продължителност от повече от 8 години за делба на три монети е прекомерна, а същевременно във вътрешното право не е предвидено ефикасно средство за защита по повод тези забавяния.

…………………………………………………………

чл.6§1  (право на достъп до съд)

Case of  Yanakiev v. Bulgaria (Application no. 40476/98), 10 August 2006

Съдът установява нарушение на правото на жалбоподателя неговото дело да бъде разгледано по същество и приема, че за съществуващата ситуация не е било предложено никакво разрешение. В частност, нито Върховният административен съд, нито Правителството, са обосновали отказа на достъп до съд с факта на преследване на легитимна цел, която е в логическа връзка и  пропорционална с използваните средства. Съдът отбелязва,  че е накърнена самата същност на правото на жалбоподателя, тъй като излиза, че той не е могъл да прибегне до друга възможност за защита на своята претенция.

……………………………………………………………

чл. 6§1 (достъп до съд)+ чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Case of Zlrnsat, Spol. S R.O. v. Bulgaria(Application no. 57785/00), 15 June 2006

Съдът намира нарушение на правото на достъп до съд поради невъзможността на дружеството да обжалва прокурорските постановления, с които  Софийска градска прокуратура   разпорежда прекратяване на изпълнението на приватизационния договор и  нарежда на полицията да отстрани служителите на фирмата-жалбоподател, подизпълнителите и агентите от хотела, който да постави под опеката на държавна фирма. Тя също така нарежда на полицията да изземе всички счетоводни и други документи, свързани с постъпленията, получени от компанията след като е придобила собствеността на хотела, и да информира служителите, че всеки опит да се възвърне собствеността върху хотела ще представлява престъпление по член 323, ал.2 от Наказателния кодекс от 1968. Намесата въз основа на тези актове в правото на ползването на собствеността без минималната възможност за защита водят и до нарушаване на чл. 1 от Протокол 1.

……………………………………………………….

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of  Vatevi  v. Bulgaria (Application no. 55956/00) 28 September 2006

Съдът Съдът приема, че продължителност от 9 години, 9 месеца и 22 дни е прекомерна и неоправдана за съдебен процес за делба, започнал още на 19.02.1992 г., но за начален момент се отчита 7.09.1992 г. – датата на влизане в сила на Конвенцият за България.

…………………………………………….

чл.6§1  (прекомерна продължителност на съдебно производство)+ чл. 13 (право на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Karcheva and Shtarbova  v. Bulgaria (Application no. 60939/00), 28 September 2006

Съдът установява нарушение на чл. 6 поради прекомерната продължителност на производството за установяване на бащинство,започнало на 4 август 1993 г. и приключила на 10 май 2000 г., както и нарушение на чл. 13.

………………………………………………….

ЧЛЕН 8

чл. 8 (право на неприкосновеност на жилището)+чл. 5§3 +чл.3

Case of Yordanov  v. Bulgaria (Application no. 56856/00), 10 August 2006

Съдът установява  нарушение на член 8 от Конвенцията заради незаконното вмешателство в правото на жалбоподателя на неприкосновеност на неговото жилище в резултат от претърсването на неговия апартамент, както и нарушения на чл. 3 и на чл.  5 § 3 от Конвенцията.

…………………………………………………….

чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на жилището)+ чл. 3 (материално-правни аспекти)+ Чл.5§3 (несвоевременно  изправяне пред съд )+чл. 5§1 (незаконно задържане)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането) +чл.5§5 липса на право на обезщетение за незаконно задържане)

Case of  Dobrev  v. Bulgaria (Application no. 55389/00), 10 August 2006

Съдът намира нарушение на правото на неприкосновеност на жилището поради незаконността на претърсването на апартамента, в който  е живял жалбоподателят.

………………………………………………..

чл. 8  (право на зачитане на семейния живот) + чл.6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of  Mihailova  v. Bulgaria (Application no. 35978/02), 12 January 2006

Съдът не намира нарушение на повдигнатите оплаквания, доколкото властите са направили всичко, зависещо от тях, за да бъде изпълнено съдебното решение за предоставяне на родителските права на майката.

………………………………………………………

 ЧЛЕН 10

чл. 10.(свобода на словото)

Case of Raichinov  v. Bulgaria(Application no. 47579/99), 20 April 2006

Жалбоподателят  е повдигнал оплакване, че присъдата и наложеното му наказание за изразяване на лично мнение, с чисто неутрални думи, по отношение на заместник-главния прокурор, е в нарушение на неговата свобода на изразяване на мнение. Съдът приема, че с оглед  предходните професионални контакти на жалбоподателя с г-н С., мнението му за последния, изразено на заседание, на което Висшият съдебен съвет е разглеждал бюджетни въпроси, може да се приеме, в известна степен, като формиращо част от дебат по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10. Жалбоподателят не е бил обект на гражданска или дисциплинарна отговорност, а вместо това – на наказателна. Съдът заключава, че ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя, не може да отговори на никакви неотложни социални нужди и не може да бъде взето под внимание в едно демократично общество. Поради посочените причини е налице нарушение на Член 10 от Конвенцията

…………………………….

ЧЛЕН 11

чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

 Case of the  United  macedonian   оrganisation  Ilinden and   Others  v. Bulgaria (Application no. 59491/00), 19 January 2006

 Съдът намира, че отказът на властите  през 1998 – 99 г. да регистрират сдружението „Илинден” е бил непропорционален на преследваните цели. С оглед на това  е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.

……………………………………………………..

чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

 Case of Tsonev  v. Bulgaria (Application no. 45963/99) 13 April 2006

 Жалбоподателят е повдигнал оплакване за това, че отказът на съдилищата да регистрират Комунистическата партия на България, на която той е председател, е ограничило неговата свобода на сдружаване. Съдът заключава, че причините, посочени от институциите за отказ на регистрацията на партията, не са относими и достатъчни. По тази причина, ограничението на свободата на сдружаване не може да бъде прието за необходимо в едно демократично общество. Следователно е налице нарушение на член 11 от Конвенцията.

 ………………………

ЧЛЕН 13

чл.13 във връзка с чл. 8 и чл. 2 от Протокол 4

Case of  Riener  v.  Bulgaria (Application no. 46343/99), 23 May 2006

Един от редките случаи, в които без да е констатирано нарушение на основно право по Конвенцията (по оплакването по чл. 8), е установена липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

………………………………………………………

чл.13 във връзка с чл. 2 и 3

Case of Ognianova and Choban v. Bulgaria (Application no. 46317/99), 23 February 2006

Съдът намира, че за целите на член 13, жалбоподателките е трябвало да имат на разположение ефективни и практически правни средства за защита, годни да доведат до установяването и наказването на  виновните лица и присъждане на обезщетение.

………………………………….

ПРОТОКОЛ 1

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + + чл. 5§3 (нарушаване правото на лице,задържано под стража, да бъде изправено незабавно пред съд, както и  делото му да бъде разгледано в разумен срок)+ чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)

Affaire  Rahbar- -Pagard c. Bulgarie (Requêtes n^os 45466/99 et 29903/02), 6 avril 2006

Съдът намира, че  решението на Пазарджишкия районен съд от 7 ноември 2001 г. е установило безспорно и изискуемо  вземане в полза на първата жалбоподателка, след което и на втората жалбоподателка (вследствие на смъртта на нейната майка). Оттук, невъзможността да се получи изпълнение на това решение до 25 юли 2003 г. е престъпление по служба, допуснато при прилагане от жалбоподателката на нейното право на защита на собствеността, гарантирано от член 1 на Протокол № 1.

………………………………………………………………

чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗСПЗЗ и на земите от горския фонд)+ чл. 6 (върховенство на закона)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 14 June 2007

 С решение от 12.01.2006 г. Съдът намира две нарушения на чл. 1 от Протокол 1.Първото е в резултат от лишаването на правен ефект на влязло в сила решение в полза на жалбоподателите, с което им е признато правото да бъде възстановена собствеността, принадлежала на тяхната наследодателка. Второто нарушение е по повод наложени глоби за ползване на собствените на жалбоподателите земи. Решението за размера на обезщетението е постановено на 14.06.2007 г.

……………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ чл.6§1 (достъп до съд)

Case of Zlrnsat, Spol. S R.O. v. Bulgaria(Application no. 57785/00), 15 June 2006

 Съдът намира, че липсва минимална степен на правна защита, на която имат право физически и юридически лица според господството на закона в едно демократично общество. Следователно намесата в собствеността на фирмата-жалбоподател не е законна по смисъла на чл. 1 от Протокол No. 1.

………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ Чл. 3 (материално-правни и процесуални аспекти)

Affaire   Osman  c. Bulgarie (Requête n^o 43233/98), 16 février 2006

Съдът констатира, че от елементите на преписката не става ясно, че разрушаването на имуществото на жалбоподателите е станало при изпълнение на административен акт или съдебно решение, постановено в съответствие с релевантното законодателство. Той заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на имуществото им е било незаконно на основание на разпоредбите на  вътрешното право, поради което установява нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 без да анализира въпроса дали намесата е преследвала законна цел или не, както и дали е била пропорционална или не.

………………………………………………………

ПРОТОКОЛ 4

 чл.2 (забрана за пътуване)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с чл. 2 на Протокол 4 и във връзка с чл.

 Case of  Riener  v.  Bulgaria (Application no. 46343/99), 23 May 2006

 Жалба, свързана със забрана за напускане на страната по повод данъчни задължения. Съдът намира нарушение поради непропорционалността на наложеното бреме върху жалбоподателката и отказа на съда да разгледа по същество оплакванията на жалбоподателката , а по-скоро „автоматичното” потвърждаване на административните актове на органите на полицията.

ПЪРВИ „ПИЛОТНИ” РЕШЕНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

 На 10 май Европейският съд по правата на човека постанови първите две   решения, които произтичат от промените, включени в Конвенцията след влизането в действие на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г. [1]Тези решения са наречени „пилотни”, тъй като с тях не само се установява нарушение на отделни текстове на Конвенцията – в конкретния случай на чл.6§1 в неговия грaждански и наказателен аспект и на чл. 13, но на правителството е поставен срок от 12 месеца, в който то да създаде механизъм, за да избегне наличието на повтарящи се нарушения във връзка с продължителността на гражданското и наказателното производство, а когато това е невъзможно – да предвиди  съответните способи за обезщетяване на гражданите, пострадали от тях.

До тези решения се стигна, след като в предходните 10 и повече години основният дял от жалбите и постановяваните решения на Европейския съд срещу страната ни, се падаше на оплаквания, свързани с неразумната продължителност на съдебното производство. От приложения списък към двете решения  се установява, че за периода 2001-2011 (януари) са постановени 81 решения, в които е установено нарушение на чл. 6§1 в неговия наказателен аспект – за неразумна продължителност на наказателното производство, а по други 41 жалби производството е приключило с приятелско уреждане на спора или едностранна декларация от страна на правителството.[2] По 49 жалби Съдът е констатирал неоправдано забавяне на гражданското производство и се е произнесъл в този смисъл с решения, а по други 43 процедурата е приключила със споразумение или едностранна декларация. Така общият брой на установените до настоящия момент нарушения на чл. 6§1 възлиза на 214 .[3] Според официалната информация на Европейския съд по правата на човека, към настоящия момент срещу България общо са постановени 385 решения (първото е от 1996 г., но техният брой постепенно нараства, за да достигне до цифрата 71 за миналата, 2010 г.). Следователно, по повече от 1/3 от тях поне едно от констатираните нарушения е свързано с прекомерната продължителност на съдебния процес.

В своите решения от 10 май Съдът отбелязва, че към настоящия момент още около 700 жалби са висящи и в тях са повдигнати същите оплаквания (за прекомерна продължителност на съдебния процес). Поради това той намира, че е налице системен проблем, за чието преодоляване България следва да разработи съответните правни механизми. За тази цел е определен срок от дванадесет месеца от влизане в сила на постановените решения.[4]

В мотивите на цитираните две решения Съдът посочва, че  с оглед характера на конкретните проблеми, които предизвикват съответните забавяния на гражданската, административната или наказателната процедура, би следвало да се предвиди комплекс от най-различни мерки. В областта на наказателното правораздаване той отбелязва специално, че е необходимо да се предвидят както средства, ускоряващи производството, така и други, свързани с различни форми на компенсация на пострадалите от прекомерната продължителност лица.

Съдът припомня, че гаранциите за „разумен срок“, залегнали в член 6 § 1, са създадени, за  да поддържат  общественото доверие в упражняваната правосъдна дейност и за защита на страните по   делото срещу прекомерни  процедурни забавяния. Тези гаранции предполагат по-специално, че дадено лице, обвинено в извършено престъпление, не трябва да остане твърде дълго в несигурно положение относно своя статус.

Разумността на продължителността на производството се преценява с оглед на конкретните обстоятелства на всеки отделен случай и по отношение на следните критерии: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и на официалните органи и  залогът (значимостта на случая)  за отделния човек. Затова Съдът изтъква, че държавите-страни по Конвенцията,  са длъжни да организират своите правни системи  така, че техните съдилища да могат да отговарят и на тези изисквания. Те са отговорни не само за забавяния, дължащи се на поведението на съдебните и другите органи, но и за тези, които произтичат от несвоевременното представяне на заключения от страна на експерти, назначени от съда.  Съдът отбелязва също, че  държавата следва да носи отговорност не само за решаването на един или друг случай, но също така за това, че не е отделила допълнителни ресурси, за да се справи с вече причинените забавяния или за структурните проблеми в съдебната система, които стоят в основата на тези първоначални закъснения.

Според Съда уреждането на проблема с прекомерната продължителност на съдебното производство може да изисква от държавите да предприемат серия от мерки от законодателен, организационен, данъчен или друг характер. Той  подчертава, че пропуските  за решаване на  делата в разумни срокове не винаги се дължат на  небрежност от страна на съдиите, прокурорите или следователите. Забавянето може да се обясни  и с факта, че държавите не са изпълнили задължението си да предоставят достатъчно ресурси на съдебната власт   или   за ефективно разглеждане на делата .

Анализирайки случая на жалбоподателя Димитров, съдът отбелязва, че неговото дело е било сравнително несложно и властите са отговорни пряко и непряко за всички забавяния (процесът  започва на 21.09.1995 г. и приключва с одобрено споразумение от съда на 18.05.2006 г.).

Другият жалбоподател по същото решение, г-н  Хамънов, е бил обвинен в тежко престъпление, наказуемо с продължителен срок на лишаване от свобода, а производството срещу него е оказало влияние върху възможността му да упражнява професията си на  банкер. Срещу него е било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 219 и 282 от НК на 11.03.1996 г., а производството е приключило с решение на ВКС от 09.07.2008 г.[5] Макар и  случаят да е бил по-сложен от фактическа и правна гледна точка, Съдът изтъква, че властите е следвало да положат   повече усилия за ускоряване на процедурата. Европейският съд намира, че  създадената правна възможност в НПК през 2003 г. за сезиране на съда на осн. чл. 239а НПК(отм.) от страна на обвиняемите в случаи на неоправдана забава във фазата на досъдебното производство, в редица дела се е оказала ефективно вътрешно-правно средство за защита. В случаите на Димитров и Хамънов обаче то е било неприложимо, тъй като по-голямата част от забавянията са били налице преди приемането на нормата. Освен това, тя не е имала ефект върху ускоряването на самата процедура в последващите етапи на производството.

В случая на г-жа Фингър, чието дело е по повод делба на недвижими имоти, съдът установява забава по вина на властите във втората фаза на процедурата, която продължава четири години.  Същевременно той отбелязва, че създаденото  през юли 1999 г. единствено средство за ускоряване на  гражданско производство – т.н. „жалба за бавност”,  уредена в член 217а от Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. и включена в новия ГПК в подобрен вариант като   “искане за посочване на краен срок за отлагане“ по чл 255-257, не е могло да намери приложение в случая на г-жа Фингър, тъй като при въвеждането й процесът на жалбоподателката вече е приключил. Съдът изтъква, че не е убеден  в ефективността на създадената процедура. Според него, забавянията в делото за делба са се дължали на лошото планиране на съдебните заседания, на  провеждането на значителен брой заседания и неефективността на съдилищата при събирането на доказателства.
Съдът също така отбелязва, че в България не е предидена никаква възможност  за предявяване на иск  за обезщетение   срещу прекомерната продължителност на наказателното, гражданското или административното производство и установява
нарушение на член 13 по отношение на всеки един от тримата жалбоподатели.
Във връзка със задължителната сила на решенията на Европейския съд по правата на човека и възложения контрол по изпълненията им от страна на Комитета на министрите, съгласно чл. 46 от Конвенцията, Съдът възпроизвежда в мотивите си резолюцията на последния по отношение на България, приета на неговото 1100-но заседание, проведено на 2 декември 2010 г. В нейната заключителна част е постановено, че Комитетът на министрите взема решение да преразгледа   напредъка, постигнат от България, като  до края на 2011 г. следва да се докладва за взетите мерки по отношение на въпроса за ефективно средство за защита, а  до средата на 2012 г. – по отношение на въпроса за прекомерната продължителност на съдебното производство .

По повод посочените от Правителството действия от законодателно и организационно естество за преодоляване на проблемите във връзка с неразумната продължителност на различните съдебни производства  Съдът приветства всички мерки за предотвратяване на закъсненията при бъдещи производства. Той обаче   отбелязва, че е твърде рано да се даде оценка на въздействието на законодателните реформи, предприети в периода 2006-2010 и би било твърде прибързано да се заключи, че мерките, предприети от България, за да се гарантира преодоляването на този проблем, водят до осезаеми резултати.

Що се отнася до подготвяните към настоящия момент законодателни промени, докато те не станат факт (съответно – преди влизането в сила на съответните текстове), е трудно да се каже какъв би бил техният ефект и как те могат да обезщетят тези, които вече са пострадали. Ето защо   Съдът достига до извода, че към настоящия  момент  не може да се заключи,  че проблемите с прекомерната продължителност на наказателното и гражданското производство в България са напълно разрешени.Той изрично подчертава, че не е в неговата компетентност да дава становища относно системата на наказателно правосъдие и мерките, които предприема страна във връзка с гражданските и административните процедури, още повече, че проблимите относно неразумната продължителност на различните процедури са многоаспектни и включват както правни, така и логистични мерки. Съдът  обръща внимание, че само частичното прилагане на гаранциите, залегнали в чл. 13, би компрометирало субсидиарния характер на неговото участие в механизмите на  Конвенцията и в  по-общ план би поставило под въпрос ефективността на защитата на правата на човека, установени от Конвенцията както във вътрешен, така и в международен план.

При цялата дипломатичност и условност на изказаните критики Съдът дава някои принципни насоки, в които би следвало да се предприемат мерки, които, от една страна, биха ускорили процедурите по различните видове дела, а от друга – биха репарирали причинените вреди на засегнатите лица. Той обаче отбелязва, че законодателните решения би следвало да имат ретроактивно действие, така че да обхванат и случаите, които са приключили преди влизането в сила на съответните изменения в законодателството, за да бъдат обезщетени лицата – жертва на подобни нарушения.

Струва ми се, че най-ценното  в двете решения на съда са разделите, в които са препоръчани т.н. „Генерални мерки”  – т.е. основните насоки, в които трябва да се предприемат усилия, за да се преодолеят проблемите, констатирани от Съда. В  §§108-133 от решението по наказателното дело и §§113-135  от решението по гражданското дело са посочени добри практики на други държави, като същевременно Съдът е обърнал внимание и кои са слабите моменти  и какво би счел за  половинчато и недостатъчно ефективно. Всяка една насока е съпроводена и с решения от най-новата му практика по дела срещу други европейски страни. В този смисъл  е представена богата палитра от добри практики и законодателни решения, които биха подпомогнали в изключително голяма степен българските власти при разработването на ефективни механизми за преодоляването на сериозния системен проблем, установен от Европейския съд.

В диспозитива на решенията Съдът дава препоръка на България на основание чл. 46§1 от Конвенцията да предприеме следните общи мерки: Да въведе един или няколко способа за преодоляване на прекомерната продължителност на наказателното производство, както и да предвиди възможност за предявяване на искове за обезщетения при нарушаване на разумната продължителност на гражданските, административните и наказателните производства, които обаче да съответстват на принципите, установени от Съда.

[2] Това означава, че то е признало наличието на нарушение и се е съгласило да изплати обезщетение,а жалбоподателят го е приел (затова е подписал споразумение) или макар че не го е приел, Съдът е достигнал до извода, че ще одобри едностранната декларация на Правителството и е прекратил производството (в тези случаи Правителството еизплатило обезщетението, посочено в едностранната декларация) – бел.моя, Св.М.

[3] В тази цифра са включени не само решенията по основателност, но и тези по допустимост, с които се прекратява производството поради постигнато  споразумениемежду страните(правителство и жалбоподател)  или -  едностранна декларация.

[4] Решението влиза в сила три месеца след постановяването му, в случай, че не бъде сезирано Голямото отделение. От датата на приключване на процедурата по допускане преразглеждането  на решението или съответно – от постановяване решение на Голямото отделение, същото става окончателно.  – бел.моя, Св.М.

[5] Детайли по повод наказателната процедура са посочени в предходното дело на жалбоподателя – Hamanov v. Bulgaria (no. 44062/98, 8 April 2004).

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2007 г.

ЧЛЕН 2

Чл. 2 – процесуални аспекти ( неефективност на разследването по повод причинена смърт)+ чл. 14 (забрана за дискриминация във връзка с чл.2)

Affaire Anguelova et Iliev  c. Bulgarie (Requête n^o 55523/00) 26 juillet 2007

Съдът намира нарушение на чл. 2 поради липсата на бързо, ефективно и независимо разследване, което да доведе до осъждането на отговорните лица за лошото третиране и смъртта на близкия роднина на жалбоподателите и за неспазването на задължението на властите да наказват нарушения на расова основа.

…………………………………………………………..

Чл. 2 (материални и  процесуални аспекти)

Case of  Nikolova and Velichkova v. Bulgaria (Application no. 7888/03),20 December 2007

Съдът намира, че полицията е надхвърлила необходимата употреба на сила при задържането на близкия на жалбоподателите и без необходимост го е простреляла, както и че не е било проведено ефективно разследване по повод причинената му смърт.

……………………………………………………………………………………………………………….

ЧЛЕН 3

чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средстов за защита)

Affaire  Rashid c. Bulgarie (Requête n^o 47905/99), 18 janvier 2007

Неоправдана употреба на сила при задържане на жалбоподателя и причиняване на наранявания  и липса на  възможност за иницииране на ефективно разследване по този повод.

…………………………………………………………………………..

Чл. 3  (забрана за   нехуманно третиране)+чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Navushtanov v. Bulgaria (Application no. 57847/00), 24 May 2007

Съдът намира нарушение на чл. 3 поради лошите условия, при които е бил поставен жалбоподателят във Велинградския следствен арест и в Пазарджишкия затвор. Наред с това той констатира две нарушения: на чл. 5§3 поради неизправянето му веднага пред съд или друг надлежен орган и поради неговото продължително задържане;  на чл. 5§4 поради ограничения обсег и естество на съдебния контрол върху законността на задържането на жалбоподателя, както и на чл. 5§5, тъй като жалбоподателят не е имал изпълнимо право на обезщетение за това, че е бил обект на арест, или задържане

………………………………………………………………………………………….

Чл. 3 (процесуални аспекти)

Case of Stefan Iliev  v. Bulgaria (Application no. 53121/99),10 May 2007

Съдът намира нарушение от страна на властите, които отказват да проведат ефективно разследване по повод упражненото полицейско насилие по отношение на жалбоподателя, удостоверено с медицински документи.

…………………………………………………………………………….

Чл. 3 ( материално-правни аспекти) + чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Ivan Vasilev v. Bulgaria (Application no. 48130/99),12 April 2007

Прекомерна употреба на сила,от страна на полицията по отношение на 14-годишно момче, неоснователно заподозряно в извършването на престъпление. В резултат на побоя се налага тежка хирургична интервенция. Националният съд не констатира виновно поведение от страна на полицейските служители, поради което е намерено нарушение на чл. 13.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 3 (нечовешки условия в предварителния арест и в затвора)

Case of Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007

Съдът констатира нарушение по повод унизителните и нечовешки условия, при които е бил поставен жалбоподателят по време на предварителното му задържане в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик .

……………………………………………………………………………………………

Чл. 3 (процесуални аспекти)

Affaire Nikolay Dimitrov c. Bulgarie (Requête n^o 72663/01), 27 septembre 2007

Съдът намира нарушение от страна на властите да изпълнят своите позитивни задължения по извършване на ефективно разследване във връзка с депозираната жалба от страна на жалбоподателя, че е бил подложен на нечовешко третиране и бит от няколко лица, които са го заплашвали по повод участието му като свидетел в наказателен процес.

………………………………………………..

ЧЛЕН 5

Чл.5 §1 (незаконно лишаване от свобода) + чл.5§3 (незаконно задържане)

Affaire Rashid c. Bulgarie (Requête n^o 47905/99), 18 janvier 2007

Съдът констатира, че до 2000 г., когато мярката за неотклонение е  предприемане по разпореждане на следователите и прокурорите, тя е в несъответствие с изискванията на чл. 5§3. Наред с това той констатира неправомерно лишаване от свобода след определението на съда за освобождаване на жалбоподателя.

…………………………………………….

чл. 5§3 (нарушаване правото на лице, лишено от свобода, делото му да бъде разгледано в разумен срок)

Case of Ganchev v. Bulgaria(Application no. 57855/00),12 April 2007

Жлбоподателят е бил задържан  през ноември 1999 г. в продължение на 4 месеца с обвинение за извършване на тежко престъпление, след което до 2006 г. делото все още не е било внесено в съда. Съдът намира нарушение.

……………………………………………………………

чл. 5§3 (незаконно задържане за продължителен период от време) + чл. 5§4 (липса на ефективен съдебен контрол върху задържането)  + чл. 5§5 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+чл.3 (материално-правни аспекти)

Case of Navushtanov v. Bulgaria (Application no. 57847/00), 24 May 2007

Съдът констатира две нарушения: на чл. 5§3 поради неизправянето на жалбоподателя веднага пред съд или друг надлежен орган и поради неговото продължително задържане;  на чл. 5§4 поради ограничения обсег и естество на съдебния контрол върху законността на задържането на жалбоподателя, както и на чл. 5§5, тъй като жалбоподателят не е имал изпълнимо право на обезщетение за това, че е бил обект на арест, или задържане.

………………………………………………………………………………

Чл.5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане )

Affaire  Yambolov  c. Bulgarie (Requête n^o 68177/01) 12 avril 2007

Съдът констатира нарушение поради неоправданото забавяне на самото досъдебно производство, в хода на което жалбоподателят  е бил задържан под стража от 21.04.1999 г. до постановяването на осъдителната му присъда на 20.02.2002 г. През този период е имало няколко забавяния по вина на властите.

………………………………………………………………………………………………

Чл. 5 § 2 (липса на информация относно причините за задържане), чл. 5 § 4 (нарушаване правото за обжалване на задържането)+ чл.8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушеното право по чл.

Affаire Bashir et аutres c. Bulgarie (Requête n^o 65028/01), 14 juin 2007 Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът приема, че първият жалбоподател не е бил информиран за причините за неговия арест „в най-кратки срокове”, както го изисква член 5 § 2, както и че не му е била дадена възможност да се срещне с адвокат с цел да обсъди каквато и да е възможност за обжалване срещу задържането си

……………………………………………………………………………….

чл. 5§3 (прекомерна продължителност на предварителното задържане)+чл. 6§1(прекомерна продължителност на наказателния процес)

Affaire Dimov c. Bulgarie (Requête n^o 56762/00) 8 mars 2007 (подобно на”Илийков срещу България”, № 33977/96,  26 юли 2001 г.).

Съдът приема, че българските власти не са обосновали продължителността на задържането на жалбоподателя с релевантни и достатъчни причини.Той констатира също така нарушаване на разумния срок на производството, започнало на 15.09.1995 г., когато жалбоподателят бил задържан и приключило на 19.06.2003 г. с решението на ВКС.

………………………………………………………………………………………………

чл. 5§3 ( )+ 5§4 (възможност за периодично разглеждане на мярката по настаняване от съд)

Affaire Nikola Nikolov c. Bulgarie (Requête n^o 68079/01), 14 juin 2007

Неоправдано дълго задържане под стража (6 години) и липса на ефективна възможност за обжалване на постановленията за задържане, довели до констатиране на нарушения по чл. 5§3 и 5§4.

……………………………………………………………………………………………

Чл.5§3 (неоправдано дълго задържане под стража)+ 5§4 (ограничен съдебен кнотрол върху задържането и забавено произнасяне по повод обжалването за задържане) + 5§5.(липса на възможност за получаване обезщетение за незаконно задържане под стража)+ чл. 3(нечовешки условия в предварителния арест и в затвора)

Case of  Malechkov v. Bulgaria(Application no. 57830/00), 28 June 2007

Съдът установява поредица от нарушения на правото на свобода и сигурност на жалбоподателя по повод неоправдано дългия период на задържането му под стража; ограничения обхват на съдебния контрол по повод прилагането на тази мярка за неотклонение; непроизнасянето своевременно на съда по жалбите на жалбоподателя във връзка със задържането му; липсата на възможност за получаване на обезщетение по повод незаконното задържане под стража, както и унизителните и нечовешки условия, при които е бил поставен в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик

…………………………………………………………………

ЧЛЕН 6 – НАКАЗАТЕЛНИ АСПЕКТИ

Чл. 6§1 (право на справедлив процес) +  6§3 c) (право на защита лично или чрез адвокат)

Affaire  Stanimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50479/99),18 janvier 2007

Съдът констатира нарушение на правото на справедлив процес в едно наказателно-административно производство по повод митническо нарушение поради вередовна процедура по призоваване, както и поради неосигурената възможност на жалбоподателя да се защитава лично или с адвоката си по времена съдебната процедура пред касационната инстанция.

………………………………………………….

Чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)+ чл. 8 (незаконно отнемане на кореспонденция и други лични вещи)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод  нарушението по чл.

Affaire Krasimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50899/99), 15 février 2007

Прекомерна продължителност на наказателен процес, започнал през февруари 1991 (Съдът обаче взема под внимание като начална дата 7 септември 1992 г. – датата, на която Конвенцията влиза в сила за България) и приключил с прекратяването на същото по искане на жалбоподателя през ноември 1998 г. Съдът установява също и нарушение на правото на личен живот по повод незаконното отнемане на кореспонденция, документи и касети на жалбоподателя, които не са имали никаква връзка с повдигнатите му обвинения и са му били върнати едва след разпореждането на българския съд. Същевременно е прието, че по повод двете констатирани нарушения жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средстов за защита.

………………………………………………………………………………………..

Чл. 6§1 (достъп до съд)

Case of Angel Angelov v. Bulgaria (Application no. 51343/99),15 February 2007

Съдът намира нарушение поради това, че ВКС е отказал да разгледа жалбата като просрочена без да вземе предвид, че забавянето не е било по негова вина и без да изложи каквито и да било мотиви.

…………………………………………………….

Чл.6§1 ( прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire  Terziev c. Bulgarie (Requête n^o 62594/00),12 avril 2007

Съдът констатира прекомерна продължителност на наказателно производство, започнало на 22 февруари 1999 г., което до смъртта на жалбоподателя през 2005 г.  все още нe e  приключило на първа инстанция.Съдът констатира, че основна вина за забавата имат прокуратурата и разследващите органи.

…………………………………………………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of  Rezov v. Bulgaria (Application no. 56337/00) 15 February 2007

Съдът намира нарушение по повод разумната продължителност на досъдебно производство, започнало на 110.11.1995 г., което до 30 март 2000 г. все още не е било приключено с какъвто и да било краен акт поне на една инстанция.

………………………………….

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Vasil Angelov c. Bulgarie (Requête n^o 61662/00),12 avril 2007

Процедурата срещу жалбоподателя  започва през 1986 г. Но периодът, който  се взема предвид по отношение на член 6 § 1 започва на 7 септември 1992 г.(дата на влизане в сила на Конвенцията за България). Той приключва на 21 ноември 2003 г., с кончината на жалбоподателя. Неговата продължителност е единадесет години и два месеца, през които процедурата е останала висяща на първа инстанция.

……………………………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Ivanov c. Bulgarie(Requête n^o 67189/01), 24 mai 2007

Съдът намира нарушение по отношение на процес, започнал със задържането на жалбоподателя на 28.07.1991 г. (отчита се като начален момент датата 07.09.1992 г.) и приключил с постановяването на решение от ВКС на 20.07.2000 г.

…………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Case of Doinov v. Bulgaria(Application no. 68356/01), 27 September 2007

Съдът намира нарушение на продължителността на наказателния процес, започнал на 09.07.1992 г. (началният период е зачетен от 7 септември 1992 г.) и прекратен поради липса на престъпление на 27.03.2000 г. без да излезе от стадия на досъдебното производство.

……………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

CASE OF KARMO v. BULGARIA(Application no. 76965/01), 6 December 2007

Прекомерна продължителност на наказателен процес, започнал на 7 октомври 1993 г.  и приключил след решението на ВКС на 12.03.2001 г.

…………………………………………………………….

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Nalbantova v. Bulgaria (Application no. 38106/02) 27 September 2007

Съдът намира нарушение по повод продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателката, започнало на 15.02.1993 г., при което тя е била разпитана за пръв път на 22.02.2000 г., а на 11.05.2002 г. производството против нея е прекратено поради липса на извършено престъпление.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) )+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Simizov v. Bulgarie(Application no. 59523/00) 18 October 2007

Съдът намира нарушение по повод наказателно производство, което към 7 септември 1992 г. вече е било в забава от 7 години, а слбед тази дата е продължило повече от 9 години. Съдът  изрично отбелязва, че в случая вината е на властите, които не могли в продължение на 5 години да призоват свидетели.

……………………………………………………………………………………………

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of  Karagyozov  v. Bulgaria (Application no. 65051/01) 25 October 2007

Периодът, който взет  предвид, за да се констатират пособените нарушения, започва на 20 юни 1997 г. и към 20 март 2006 г., датата на последната получена от Съда информация, не е приключил.

……………………………………………………………….

Чл. 6§1 (прекомерна продължителност на наказателен процес)

Affaire Vasilev et autres   c. Bulgarie (Requête n^o 61257/00), 8 novembre 2007

Съдът установява нарушение поради това, че периодът който трябва да се взема предвид обхваща шест години и девет месеца, за първия жалбоподател и седем години и четири месеца за другите трима. През този период, процедурата не надхвърля стадия на предварителното разследване.

…………………………………….

ЧЛЕН 6 – ГРАЖДАНСКИ АСПЕКТИ

Чл. 6§1 – граждански аспект (неспазване на разумния срок)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Stefanova c. Bulgarie (Requête n^o 58828/00 ,11 janvier 2007

Предявен граждански иск в рамките на наказателен процес за претърпяна пътно-транспортна злополука. Процесът продължава от 1994 г. и до декември 2005 г., когато е депозирано становището на жалбоподателката пред съда, той все още не е приключил. Съдът констатира, че с оглед неговите стандарти е нарушен принципът за разумния срок на съдебната процедура.

…………………………………………………………………….

Чл.6§1 ( справедлив процес – достъп до съд)

Affaire Stankov c. Bulgarie (Requête n^o 68490/01) 12 juillet 2007

Жалбоподателят е бил незаконно задържан под стража, след което е предявил иск по ЗОДОВ. Присъденото му обезщетение е било почти равностойно на държавната такса, която бил осъден да заплати. Намерено нарушение на правото на справедлив процес поради високите такси за водене на дело по ЗОДОВ /4 % върху отхвърлената част от иска/.След това решение законът е променен и е въведена проста такса за предявяване на искове.

…………………………………………………………………..

Чл. 6§1 (достъп до съд)

Affaire Bulinvar OOD et Hrusanov c. Bulgarie (Requête n^o 66455/01), 12 avril 2007

Съдът намира нарушение на правото на жалбоподателя оплакването им да бъде разгледано по същество, а ВАС се произнася, ч не е компетентен да разгледа спора по същество.

……………………………………………………..

Чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение) + чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)

Case of  Sirmanov v. Bulgaria (Application no. 67353/01), 10 May 2007

Неизпълнение на съдебно решение за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно лишаване от свобода от страна на Плевенския военен съд поради липса на средства в продължение на 4 години.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (неспазване на разумния срок)

Case of  Kovacheva and  Hadjiilieva  v. Bulgaria (Application no. 57641/00), 29 March 2007

Прекомерно продължителна съдебна процедура по повод претенция за неизплатено възнаграждение по договор, дължимо на бащата на жалбоподателките. Съдебното производство се развива от 18.05.1990 до 08.03.1999 г.

………………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство

Affaire Todor Todorov c. Bulgarie (Requête n^o 50765/99),5 avril 2007

Прекомерна продължителност на производство за вреди, причинени от прокуратурата и митниците на жалбоподателя в резултат на незаконната конфискация на автомобила му . То започва на 22.11.1993 г. и до 18.12.2003 г. все още било висящо пред въззивната инстанция. ……………………………………………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Parashkevanova v. Bulgaria(Application no. 72855/01), 3 May 2007

Прекомерна продължителност на трудово-правен спор, при който от датата на решението на районния съд – 16 май 1998 г., до прекратяването му от СГС поради просрочие на жалбата на работодателя – 12.01.2001 г., минават почти три години.

…………………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Affaire Kostova c. Bulgarie (Requête n^o 76763/01), 3 mai 2007

Прекомерна продължителност на съдебно производство по повод претърпени вреди от професионално заболяване във връзка с упражняваната професия от жалбоподателката – от 19.05.2002 г. (Съдът отчита като начален момент 7 септември 1992 г. – датата на влизане в сила на Конвенцията за България) до 31 май 2001 г.

…………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Affaire Gospodiniv c. Bulgarie (Requête n^o 62722/00), 10 mai 2007

Съдебно производство за делба, продължило от 1995 г. до 14.03.2003 г.

…………………………………………………………

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Kuyumdzhiyan v. Bulgaria (Application no. 77147/01), 24 May 2007

Съдебен процес за реституция на имот, продължил от 11.05.1992 г.(Съдът отчита момента на влизането в сила на Конвенцията – 07.09.1992) до 31.05.2001 г. Причината за забавянето е прекомерно дългият период, в който съдебните власти не са могли да връчат жалбата срещу решението на окръжния съд на ответниците по делото, тъй като те са живеели извън страната.

……………………………………..

Чл.6§1 (прекомерна продължителност на съдебно производство)

Case of Maslenkovi v.  Bulgaria (Application no. 50954/99), 8 November 2007

Съдът установява нарушаване на правото насправедлив процес в раземен срок за гражданска процедура, продължила повече от шест години за три инстанции. Намира, че оплакването по чл 1 от Протокол 1  е неоснователно.

……………………………………………………………

Чл. 6§1 (достъп до съд)

CASE OF NEDELCHO POPOV v. BULGARIA(Application no. 61360/00), 22 November 2007

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес на жалбоподателя поради невъзможността да обжалва незаконното прекратяване антрудовия си договор, съгласно разпоредба на действалия към онзи момент КТ, призната за противоконституционна междувременно.

……………………………………………………….

ЧЛЕН 8

чл. 8 (незаконно отнемане на кореспонденция и други лични вещи)+ чл. 13

Affaire Krasimir Yordanov c. Bulgarie (Requête n^o 50899/99), 15 février 2007

Съдът установява нарушение на правото на личен живот по повод незаконното отнемане на кореспонденция, документи и касети на жалбоподателя, които не са имали никаква връзка с повдигнатите му обвинения и са му били върнати едва след разпореждането на българския съд. Същевременно е прието, че по повод двете констатирани нарушения жалбоподателят не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средстов за защита.

…………………………………………………….

Чл. 8 (право на зачитане на личния живот)+ чл. 10.(свобода на словото)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Peev  v. Bulgaria (Application no. 64209/0), 26 July 2007

Съдът намира нарушение на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя поради извършеното претърсване, което обхваща бюрото в кабинета на служебното му работно място   и неговите картотеки, защото то не е било съобразено със закона. Доколкото съдилищата са намерили, че уволнението на жалбоподателя не е било законно, намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя не е била “предвидена от закона”, в противоречие с параграф 2 на член 10 от Конвенцията.

………………………….

Чл. 8 (право на зачитане неприкосновеността на личния живот)+ чл 13

Case of the Assotiation for European integration and human rights and Ekimdzhiev  v. Bulgaria (Application no. 62540/00),28 June 2007

Жалбата е насочена срещу приетия през 1997 г. Закон за специалните разузнавателни средства, съгласно който всеки един гражданин може да бъде подложен на такива мерки по всяко време, без никакво уведомление преди или след като въпросните мерки бъдат приложени.

Това е първото българско дело, по което Съдът приема за допустима жалба, макар че  жалбоподателите изрично са подчертали, че   срещу тях в действителност не са били разпоредени и приложени мерки за наблюдение, нито те са били косвено въвлечени в мярка за наблюдение, насочена срещу други лица, а са само възможни и потенциални жертви, аргументирайки се, че действащите закони създават реална опасност за нарушаване на правото на личен живот без да са създали каквито и да било гаранции за защита от злоупотреба.

………………………………………………..

Чл. 8 (право на зачитане на семейния живот)

Affaire Hasan c. Bulgarie (Requête n^o 54323/00), 14 juin 2007. Дело, подобно на   „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.)

Сирийски гражданин, на който след 9-годишно законно пребиваване в България му е отнет документът за постоянно пребиваване с обяснението, че представлява заплаха за националната сигурност и му е забранено в продължение на 10 години да влиза на територията на страната.Жалбоподателят не получава достъп до документите, въз основа на които е взето решението за експулсирането му, нито жалбите му до министъра са разгледани.

………………………………………………………

Чл. 8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Musa et autres c. Bulgarie (Requête n^o 61259/00), 11 janvier 2007.Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът намира нарушение на чл. 8 по повод   отнетото правото на първия жалбоподател на пребиваване, който до този момент  е живял от около петнадесет години в България, където се е установил законно. Междувременно се оженил за българска гражданка (втората жалбоподателка), от която имал три деца (другите трима жалбоподатели) преди да бъде експулсиран от страната.Съдът приема, че експулсиране, осъществено в приложение на  член 40 и сл. от закона за чужденците, не удовлетворява изискването за законност, поради липсата на достатъчни гаранции срещу произволни действия. ………………………………………………………………………………………………

Чл.8 (право на зачитане на семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 5 § 2 (липса на информация относно причините за задържане)и чл. 5 § 4 (нарушаване правото за обжалване на задържането)

Affаire Bashir et аutres c. Bulgarie (Requête n^o 65028/01), 14 juin 2007 Дело, подобно на „Ал-Нашиф и други срещу България“ (№ 5093/99, 20 юни 2002 г.

Съдът намира нарушение на чл. 8, тъй като екстрадирането на първия жалбоподател е засегнало правото на личен и семеен живот на жалбоподателите в нарушение на член 8 от Конвенцията без да им е осигурено ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът приема, че първият жалбоподател не е бил информиран за причините за неговия арест „в най-кратки срокове”, както го изисква член 5 § 2, както и че не му е била дадена възможност да се срещне с адвокат с цел да обсъди каквато и да е възможност за обжалване срещу задържането си

……………………………………………………………………………………………

Чл.9

Чл.9 (свобода на съвестта и изповеданията)

Affaire  Ivanova c. Bulgarie (Requête n^o 52435/99),12 avril 2007

Жалбоподателката е уволнена от едно училище, в което е преподавала поради принадлежността й към нетрадиционното изповедание »Слово на живот». Съдът намира нарушение на чл. 9 във връзка с действията на властите.

…………………………………………………………………….

Чл. 10

чл. 10.(свобода на словото)+ чл. 8 (право на зачитане на личния живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Peev  v. Bulgaria (Application no. 64209/0), 26 July 2007

Доколкото съдилищата са намерили, че уволнението на жалбоподателя не е било законно, намесата в свободата на изразяване на жалбоподателя не е била “предвидена от закона”, в противоречие с параграф 2 на член 10 от Конвенцията. Съдът намира нарушение на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя поради извършеното претърсване, което обхваща бюрото в кабинета на служебното му работно място   и неговите картотеки, защото то не е било съобразено със закона.

…………………………………………

чл. 10.(свобода на словото)+   чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case Glas Nadezhda EOOD and  Elenkov v. Bulgaria (Application no. 14134/02), 11 October 2007

Съдът намира нарушения на Конвенцията поради отказа на компетентния орган (НСРТ и ДКД) да издаде на „Глас Надежда” ЕООД лиценз за радиоразпространение, както и поради отказа на Върховния административен съд да разгледа по същество решението на тези органи, обосновавайки се с правото им на дискреция.

…………………………….

Чл.11

Чл. 11 (свобода на митингите и демострациите)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of Zeleni Balkani  v. Bulgaria (Application no. 63778/00),12 April 2007

Съдът намира нарушение поради неправомерния отказ на общината да разреши провеждането на митинг на организацията в нарушение за Закона за митингите и демонстрациите, който е бил отменен като незаконосъобразен  от националните съдилища 9 месеца по-късно. Същевременно е констатиратно нарушение и поради факта, че организацията не е разполагала с ефективно вътрешно-правно редстов аз защита.

Чл.11

Чл.11 (нарушаване правото на сдружаване)

Case of Zhechev  v. Bulgaria (Application no. 57045/00),21 June 2007

Съдът намира нарушение поради отказ на българските съдилища да регистрират асоциацията „Гражданско общество за български интереси, национално достойнство, единение и обединение – за България“ , тъй като тя не отговаряла на изискванията на действалия в онзи период ЗЛС, а имала характеристиките на партия и следвало да се регистрира по Закона за политическите партии, тъй като в устава й били записани политически цели.

……………………………………………………..

Чл.13

Чл.13 във връзка с чл. 3

Andrei Georgiev v. Bulgaria (Application no. 61507/00), 26 July 2007

В настоящия случай съдът с 4 на 3 гласа не намчира нарушение на чл. 3, но приема, че не е съществувало ефикасно средство за защита по българското право, което да даде възможност на жалбоподателя да подаде жалба за твърдените неподходящи условия на задържане в ареста на следствената служба в Сливница.

………………………………………………………

чл. 14 (забрана за дискриминация във връзка с чл.2)

Affaire Anguelova et Iliev  c. Bulgarie (Requête n^o 55523/00) 26 juillet 2007

Съдът намира нарушение на чл. 2 поради липсата на бързо,

ефективно и независимо разследване, което да доведе до осъждането

на отговорните лица за лошого третиране и смъртта на

близкия роднина на жалбоподателите и за неспазването на задължението

на властите да наказват нарушения на расова основа.

……………………………………………………………………..

ПРОТОКОЛ 1

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗВСОНИ)

Affaire  Debelianovi c. Bulgarie (Requête n^o 61951/00), 29 mars 2007

Отказ за реституция на национализирана къща („Ослековата къща” в Копривщица) поради наложен мораториум с решение на Народното събрание  от 1994 г. до приемането на специален закон, какъвто не е приет до датата на разглеждането на жалбата. Съдът намира нарушение на чл. 1.

………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по чл. 7 от ЗВСОНИ)

Velikovi and Others (жалби №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01, and 194/02)

Първото решение на Съда, постановено по  осем самостоятелни жалби, обединени от  Съда за общо разглеждане,   което изиграва ролята на своеобразен стандарт за решаване на всички български дела, свързани с реституцията  не само по ЗВСОНИ, но и по останалите реституционни закони.

………………………………………………….

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по Закона за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход)

Case of  Kushoglu v. Bulgaria (Application no. 48191/99), 10 May 2007

Съдът отбелязва, че настоящият случай не се отнася до лишаване от собственост, а до ситуация, при която чрез поредица от незаконосъобразни решения органите не изпълняват задължението си да съдействат на  жалбоподателите да възстановят своята собственост от трети лица, поради което намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1. С последващо решение от 3 юли 2008 г. Съдът им присъжда обезщетение за претърпените от тях имуществени (9 000 евро) и неимуществени (2 000 евро) вреди.

……………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (реституция по ЗСПЗЗ и и на земите от горския фонд)+ чл. 6 (върховенство на закона)

Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 14 June 2007

С решение от 12.01.2006 г. Съдът намира две нарушения на чл. 1 от Протокол 1, но приема, че не е готов да се произнесе по въпроса за обезщетението. С това решение той разпорежда, че държавата трябва в тримесечен срок от влизането му в сила да възстанови собстевността върху отнетите от жалбоподателите имоти, а в случай на неизпълнение, да им заплати сумата от 79 200 евро като имуществени вреди. Присъжда им се суми и за неимуществени вреди и разноски.

……………………………………………………………………………………………

чл. 1 от Протокол 1(право на мирно ползване на собствеността)+ Чл.6§1 (неизпълнение на съдебно решение)

Case of  Sirmanov v. Bulgaria (Application no. 67353/01), 10 May 2007

Неизпълнение на съдебно решение за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно лишаване от свобода от страна на Плевенския военен съд поради липса на средства в продължение на 4 години.

………………………………………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1

Case of Kirilova and Others  v.  Bulgaria (Applications nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02), 14 June 2007 – решение за справедливо обезщетение

С решение от 16 юли 2005 г. съдът констатира нарушение поради необичайно продължителната забава на обезщетението при отчуждаване жилищата на жалбоподателите, но прие, че не е готов да определи размера на справедливото обезщетение. С настоящото решение той присъжда обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на всеки един от жалбоподателите.

………………………………………………………

Чл.1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)

Affaire Kalinova c. Bulgarie (Requête n^o 45116/98),8 novembre 2007

Незаконно лишаване от собственост не при условията, предвидени в закона, като след отпадане на основанията за реституция съдилищата прогласяват нищожността на договор на осн. чл. 26 ЗЗД.

………………………………………………….

ГОДИШНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Пресцентърът на Европейския съд по правата на човека съобщи, че днес – 27 януари, се е състояла пресконференция, на която председателят на Съда е декларирал пред журналистите, че реформите в Съда ще продължат и през 2011 г., като първата равносметка ще бъде направена още на предстоящата конференция  в Измир, Турция, която ще се проведе на 26 и 27 април.

Жан Пол Коста е изтъкнал, че обемът на новите  жалби е нараснал със 7 % през 2010 г., а общият им брой – т.е. с тези, които вече са били регистрирани от предишни години, е нараснал на 16 %.  Той е изразил своята загриженост по повод многобройните молби за привременни мерки, отправяни по повод исканията за предоставяне на убежище и имиграцията. Около 3 600 решения са били постановени по повод подобни искания, което сочи на едно увеличение от 53 %.

Председателят на Европейския съд по правата на човека е оповестил и други конкретни  данни за работата на Съда през 2010 г. Според изнесената информация, към 1 януари 2011 г. броят на жалбите възлиза на 139 650, като повече от половината се падат на четири държави: Русия  – 28,9%,  Турция – 10,9%, Румъния – 8,6 %, Украйна – 7,5. След тях се нареждат Италия – 7,3%, Полша – 4,6%, Молдова – 2,5 %, а на три държави -  България, Сърбия и Словения се падат по 2,5 %. Общо жалбите от изброените държави съставляват повече от 2/3 от всички регистрирани жалби.

Около 1/3 от всички констатирани нарушения са във връзка с правото на справедлив процес ( чл. 6), 52 % от решенията установяват нарушения на правото на свобода и сигурност и на справедлив процес (чл. 5 и 6), а в около 1/5 от случаите визират най-тежките нарушения на Конвенцията – правото на живот и забраната за изтезания.

Къде сме ние? От общо 1348 български жалби, разпределени на една от формациите на Съда (комитет, отделение, едноличен съдия), 595 са обявени за недопустими или прекратени (поради сключени приятелски споразумения между страните или направени едностранни декларации, с които Правителството  признава нарушението). Броят на постановените решения е 81, като по този показател България се нарежда на шесто място (след Италия, Португалия, Русия, Турция и Украйна).

РЕШЕНИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ – РАВНОСМЕТКАТА ЗА 2010 г.

През отминалата  2010 г. Европейският съд постанови 81 решения по основателността на жалби, депозирани срещу Република България. В тази цифра не се включват решенията, с които са одобрени приятелски споразумения (15) и едностранни декларации на Правителството (27) – и в двата случая те са по повод констатирани нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, както и такива, с които жалбите са обявени  за изцяло или частично недопустими (27) или производството е прекратено поради липса на комуникация с жалбоподателя.[1] Техният брой възлиза на над  70.

В решенията си Съдът е констатирал нарушения на почти всички повдигнати оплаквания по голяма част от текстовете на Конвенцията. Едва в  девет случая той е намерил, че оплакванията са допустими, но неоснователни (по три жалби с оплаквания по чл. 2, почетири по чл. 3 и по две по чл. 8). Оплакването по една  от  тях – за неефективност на разследване за настъпила смърт,  е прието за недопустимо (Деянов – жалба № 2930/04, решение от 30 септември) .

Най-много са установените нарушения на правото на справедлив процес в двата му аспекта – наказателен и граждански  –  по 39 жалби. Най-честото нарушение е свързано с неспазването на разумния срок. Това е дало основание на Европейския съд да констатира прекомерна продължителност на наказателното производство по 17 жалби по наказателни дела. Само в 4 случая са установени нарушения на други аспекти на правото на справедлив процес – нарушаване презумпцията за невинност (в случая на Петьо Петков – жалба № 32130/03, решение от 07.01.2010 г.), непредоставянето на безплатна адвокатска защита пред ВКС – чл. 6.3.с. (по жалбата на Цоньо Цонев – № 2736, решение от 14.01.2010), на правото на чуждестранен гражданин на безплатно ползване на преводач пред наказателния съд (в случая на арменския гражданин Хованесян – жалба № 31814/03, решение от 21.12.2010 г.) . По 18 жалби Европейският съд е установил нарушение на правото на справедлив процес в гражданското съдопроизводство, от които в 13 случая се касае за нарушаване на разумния срок, в 4  - за неизпълнение на съдебно решение и в 1 – за правото на достъп до съд.

Второто по честота нарушение, констатирано от Съда в решенията му през 2010 г., е това по чл. 1 от Протокол 1 – правото на мирно ползване на собствеността – по 16 жалби. Сред тях най-голям е делът на оплакванията по различни реституционни закони, но проблематиката като цяло бележи по-голямо разнообразие, което може да бъде своеобразен индикатор за наличие на проблеми в различни сфери на правоприлагането и дейността на администрацията. Така, в два случая съдът установява нарушение на чл. 35 от ЗППДОбП (отм), признавайки наличието на право на собственост на наемателите, на които законът предостави право да изкупят наеманите от тях помещения без търг или конкурс и съответно – нарушаването му поради отказ да се изпълни съдебно решение ( „Басарба” ООД –  жалба № 77660/01, решение от 7 януари 2010 г. и Попниколов – 30388/02, решение от 25 март 2010 г.). По първото от тях с решение от 20  януари 2011 г. Съдът определи размера на справедливото обезщетение за имуществени вреди – 40 000 EUR. Сред «новите“ нарушения  се открояват делата на Патрикова (решение от 4 март 2010 по жалба № 71835/01) и Тилев (решение от 27 май 2010 по жалба № 25051/02). Първото от тях е свързано с неоправдани действия на данъчните органи на основание закона за акцизите. Второто се отнася до арендатор на земеделска земя, неправомерно отстранен от обработването й и лишен от възможността да прибере земеделската си продукция.

В два случая е констатирано за пореден път нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради неоправдано дълго задържане на автомобила на жалбоподателя, иззет като веществено доказателство (в случая на Петьо Петков – жалба № 32130/03, решение от 07.01.2010 г. и на Георги Атанасов – жалба  № 5359/04, решение от 7 октомври 2010 г.). Решенията по няколко дела са свързани с вече констатирани и по-рано  нарушения на Конвенцията.

Не мога да отмина без коментар проявената непоследователност на Съда и отстъплението от собствената му практика по няколко решения, свързани с чл. 1 от Протокол 1 през миналата година. Те всички са свързани с реституционни проблеми. Съдът като че «забрави», че в пилотното си решение  - делото Великови и др., той констатира, че до 2000 г. в ЗВСОНИ не бе предвиден механизъм за обезщетяване на лицата, които на осн. чл. 7 бяха лишени от своята собственост, а след това, до 2006 г. (когато бе изменен чл. 7), този механизъм – с продажбата на ЖКЗ на фондовата борса , бе изцяло непредвидим  и в този смисъл неотговарящ на изискванията на Конвенцията. Това изрично бе записано като една констатация и в цитираното решение Великови. И ако в него въобще не бе повдиган въпросът за 6-месечния срок от последното съдебно решение поради наличието на т.н. «продължаващо нарушение», изведнъж през 2010 г. Съдът  започна да го прилага и по реституционните дела и да обявява за недопустими жалби, подадени след този срок (в случая на Кайрякови – жалба №   30945/04, решение от 7 януари 2010 г.). В следващо свое решение той прие за отправна точка на 6-месечния срок друго събитие – датата на продажба на ЖКЗ ( Георгиеви – жалба № 10913/04 решение от 7 януари 2010 г.) След тези две решения Съдът вече стана съвсем последователен и започна да прилага рестриктивната си практика, установявайки нов стандарт в отклонение на този по Великови.В скщорошното си решение по жалбата на Манова и др.(n° 32626/06,решение от 3 февруари) се появи и друг начален момент – датата на изтичане на двумесечния срок за претендиране на обезщетение с ЖКЗ.

Особено смущаващо за мен е обаче, че като че ли самите юристи, включително и в българската секция на регистратурата, не са наясно с такъв класически институт, като владението. Те поставят знак за равенство между правото на владение като неотменима част от вещното право на собственост и владението като  фактическа власт върху чужд имот. Това особено ярко проличава в случаите, когато се представя казус в светлината на реституционното законодателство. Може би защото нашите реституционни закони са твърде многообразни и несъвършени. За Съда като че ли административният акт на кмета, областния управител или на поземлената комисия, с които се признава  и възстановява собствеността, не създава титул за собственост, дори и когато тези административни актове са влезли в сила и са основание за снабдяване с нотариален акт. За Европейския съд е от значение дали жалбоподателят е влязъл  във фактическо владение на имота или не. Ако се окаже, че не е, се приема, че не било нарушено и правото му на собственост и дори, че той не  е имал такава.  А ако  жалбоподателят не е допуснат фактически да влезе във владение?

Много усилия (обемни мотиви от почти 30 страници с позовавания на решения, които нямат нищо общо с конкретния казус) са положени в решението по допустимост, постановено на 1 декември 2009 г. по жалба n^o 28936/03 – Мария Благоева Великин и др.[2], за да се мотивира недопустимостта на оплакването по чл. 1 от Протокол 1.  Съдът е приел, че съгласно ЗВСОНИ възстановяването на собствеността настъпва по силата на самия реституционен закон от 1992 г., само ако държавната структура, която е „титуляр на правото на собственост”, признае, че условията на закона са изпълнени в конкретния случай, а това се осъществявало чрез предаване на владението върху съответния имот (§§ 37 и 65 от решението по допустимостта). При липсата на такова съгласие, според решението, реституцията се осъществява чрез ревандикационен иск, по който съдилищата имат право да се произнесат дали тези условия са изпълнени. С други думи, съдилищата са оправомощени да пререшат всеки един правен спор, дори и ако е налице стабилен административен акт или дори произнасяне на административен съд.В случая за Съда е без значение дори фактът, че съответната засегната държавна институция не отрича или оспорва правото на възстановяване на собствеността.  Въпреки твърде пространните мотиви  на Съда, той само привидно изглежда убедителен, но не може да се скрие усещането за внасяне на по-скоро неюридически аргументи в един чисто правен спор, касаещ   терен, находящ се в границите на резиденция Бояна.

Третото по честота нарушение е това  по чл. 5 – за правото на свобода и сигурност. Съдът е констатирал 16 нарушения по  8 от общо 9-те жалби, в които са повдигнати  и уважени оплакванията по този текст – т.е. средно са установени по 2 нарушения на жалба. По три жалби  признатите нарушения са по повод незаконното настаняване в писхиатрична клиника (в случаите на Стойчев – жалба № 2938/04; Шопов – жалба № 11373/04 и Гецов – жалба № 30105/03). В останалите  пет жалби са констатирани нарушения във връзка с оплаквания за правото за незабавно изправяне пред съд при задържането, за прекомерна продължителност на предварителното задържане, за липсата на възможност за обжалване на задържането или на ефективно и бързо средство за защита при незаконно задържане

Четвъртото по брой на установените нарушения  право е това по чл. 8. Съдът се е произнесъл в 8 свои решения по повдигнати оплаквания по този текст, като в два от случаите е намерил жалбите за допустими, но неоснователни Тъй като самият чл. 8  обхваща разнообразни аспекти на правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, то и констатираните нарушения  не са еднотипни и обхващат различни хипотези – както такива, които вече са били предмет на разглеждане на съда, така и съвсем нови. В два случая Съдът се е произнесъл по повод експулсирането на чужденци, като по жалбата на г-н Раза (№ 31465/08 –  решение от 11 февруари 2010 г.) той е постановил условен диспозитив – ако жалбоподателят бъде експулсиран, ще се наруши правото му на семеен живот. Решението по жалбата на г-жа Минчева  ( № 21558/03 – решение от 2 септември 2010 г.) визира един твърде чувствителен и нерешаван от години въпрос – за неизпълнение на съдебните решения относно родителските права при развод и липсата на позитивни мерки от страна на държавата в тази насока (освен ако не се касае за спор с международен елемент, по който държавата реагира с прекалена доза усърдие, ако българският родител не спазва решението на съда и с абсолютна незаинтересованост, ако той е жертвата).Две решения визират нарушени права на затворници – право на неприкосновеност на кореспонденцията (n^o 27795/03, решение от 22 април 2010 г. )и право на личен живот поради забраната  за свиждане със съпругата в продължение на почти три години (жалба № 30122/03, решение от 28 януари 2010 г.)

За пръв път Европейският съд се произнесе по български дела по един не толкова често повдиган въпрос (или по-скоро такъв, по който той избягва твърде често да взема отношение) – относно правото на здравословна жизнена среда, като един от аспектите на правото на личен живот. В решението си по делото Милева и др. (жалби №№ 43449/02 et 21475/04, решение от 25 ноември 2010) съдът прие, че липсата на позитивни действия на властите във връзка с незаконното трансформиране на  няколко апартамента (находящи се в   жилищната сграда, в която живеят и жалбоподателите), в компютърен клуб и клуб за електронни игри, което е било съпроводено с вдигането на неоправдан шум през цялото денонощие (поради естеството на дейността им), е довело до нарушаване на правото на зачитане на личния и  семеен живот и дома  на жалбоподателите, двама от които били принудени да продадат жилището си и да се преместят в друг столичен район.

Същевременно в решението си  от 2 декември 2010 г. по жалбата на г-н Атанасов (жалба № 12853/03) той намира, че не е допуснато нарушение. В този казус жалбоподателят повдига оплаквания във връзка с непредприемането от страна на властите на съответните позитивни действия за контрол по повод рекултивация на хвостохранилище, която е трябвалода бъде извършена от частна фирма. Вместо да се използват съвременни технологии,  които да не водят до допълнително замърсяване на почвата и просмукването  в нея на допълнителни вредни вещества, дружеството използвало технология, според която хвостохранилището трябвало да бъде засипано с утайките от пречиствателната станция на гр.Пловдив, макар че било установено, че в нея (в пречиствателната станция) отиват както води от битови отпадъци, така и от промишлеността, поради което те съдържат много тежки метали, опасни за здравето. Съдът стига до извода, че в случая няма неоправдана  намеса в личния живот на жалбоподателя и семейството му, тъй като  той не е доказал, че здравето му или това на близките му се е влошило, нито че твърдяното замърсяване на околната среда е повишило нивото на заболеваемост в с. Елшица. Съдът смята, че не са засегнати правата на жалбоподателя на неприкосновеност на личния живот и на дома и поради сравнителната отдалеченост на дома му от хранилището, както и поради липсата на активен производствен процес, който би могъл да доведе до внезапно изхвърляне на големи количества вредни вещества в природата.

Всъщност Съдът пренебрегва изцяло продължителното бездействие на властите в лицето на различни министерства да назначат ОВОС, както и да се правят периодични измервания на водата и почвата в района около хвостохранилището. Вероятно Съдът е очаквал жалбоподателят да докаже наличие на вече заболели хора  и пряката връзка между използвания метод за рекултивация и настъпилите увреждания, макар че са представени доклади на независими експерти, които доказват както наличието на тежки метали, така и вредното им въздействие върху човешкия организъм (с конкретизация какви поражения върху човешкия организъм се нанасят от съответните метали).Жалбоподателят се е оплакал по-скоро от липсата на позитивни действия от страна на държавните институции, които да упражнят контрол върху вида и способа на извършената рекултивация, както и да извършват своевременни изследвания, които да представят на всички граждани.

Като че ли в отделни свои решения Съдът и при липсата на убедителни доказателства, е склонен да прояви по-скоро етатистки подход и да подкрепи държавата, отколкото отделния гражданин, който в собствената си страна не е получил правосъдие. Тук той вероятно би защитил този свой подход с твърдението, че властите в една страна притежават свободата на преценка, защото по-добре познават местното право и  националният съд е този, който в крайна сметка ще отсъди най-добре при възникнал правен спор как той да бъде решен.

При целия ми респект към тази международна институция и уважението ми към нейната изключителна роля, понякога оставам разочарована, защото в отделни свои решения Европейският съд става непредвидим и непредсказуем – дори и по случаи, по които вече е заемал определена позиция и би могло да се каже, че има повече или по-малко утвърдена практика.

[1] Прието е тези решения да се наричат “решения по допустимост”

[2] решението от 2 септември 2010 г. признава нарушение единствено на правото на справедлив процес в разумен срок

КАТАЛОГ ПО ТЕКСТОВЕ НА ПОСТАНОВЕНИТЕ РЕШЕНИЯ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПРЕЗ 2011 г.

Решение  от 29 ноември  2011 -  Affaire A.et autres  c. Bulgarie (Requête n^o 51776/08)

ЧЛЕН 2 – право на живот

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Case of Меcheva v. Bulgaria (Requête n^o 323/04), 7 juin 2011

Жалбоподателката повдига оплакване за неефективността на проведеното разследване по повод причинената смърт на сина й на 6 юни 1998 г. в хода на проведена рутинна проверка за употреба на алкохол от водач на МПС . Съдът достига до заключението, че проведеното разследване задоволява критериите за ефективност, възприети в неговата практика и намира, че жалбата е допустима, но неоснователна.

…………………………………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Сase of Anna Todorova v. Bulgaria (Application no. 23302/03), 24 May 2011

Съдът намира нарушение на чл. 2, тъй като националните разследващи органи са провели едно неефективно производство във връзка с установяване виновника на тежко ПТП, при което е загинал 22-годишен младеж (синът на жалбоподателката). Предполагаемият причинител на злополуката е твърдял, че автомобилът е шофиран от жертвата, но единственият непредубеден очевидец не е издирен, а автомобилът мистериозно изчезва. Следствието, започнало в началото на ноемвдри 1994 г., приключва на 23.06.2003 г., когато производството е прекратено с влядло в сила определение на окръжния съд.

…………………………………………….

чл. 2 - материалноправни аспекти (неоказване на необходимата медицинска помощ на задържан) и процесуални аспекти ( неефективност на разследването по повод причинена смърт)

Affaire Iordanovi c. Bulgarie (Requête n^o 10907/04), 27 janvier 2011

Жалбоподателите повдигат оплаквания, че в резултат на неадекватните действия и ненавременната медицинска помощ от страна на полицията и лекарите техният син умира по време на задържането му под стража на възраст 21 години. Съдът констатира две самостоятелни нарушения на чл. 2 и и присъжда обезщетение на родителите.

………………………………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Affaire  Genchevi c. Bulgarie (Requête n^o 33114/03), 10 février 2011

Съдът установява нарушение на чл. 2 по повод неефективността на проведеното разследване от страна на националните власти във връзка със смъртта на техния близък, който е бил открит мъртъв в околностите на едно село.

………………………..

чл. 2 (процесуално-правни аспекти)

Case of Dimitrova and Others v. Bulgaria (Application no. 44862/04), 27 January 2011

Жалбоподателите повдигат оплакване във връзка с неефективността на проведеното разследване около смъртта на техния близък, настъпила вследствие сериозни наранявания от няколко лица по време на сбиване между две групи. Наказателното производство приключва с осъждането само на един от тях на осн. чл. 119 НК при съкратена съдебна процедура без да се изясни дали наистина е имало основание за тази правна квалбификация и  ролята на останалите. Съдът изказва сериозни съмнения, че разследването е било задълбочено и отговаря на минималните стандарти за ефективност. Той обявява за недопустимо оплакването за дискриминация и приема, че е допуснато нарушение на чл. 2. На близките е присъдено обезщетение

……………………………………….

ЧЛЕН 3 – забрана за изтезания и нечовешко третиране

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението по чл. 3)+чл.5§1е (непропорционално дълго  лишаване от свобода на лице, срещу което са предприети мерки за депортиране )

Case of  Auad v. Bulgaria (Application  n° 46390/10), 11 October 2011

Решението е придружено с мерки по чл. 46 от Конвенцията /конкретни указания какви генерални мерки следва да предприеме държавата, за да не се стига до повтарящи се нарушения/

Жалбоподателят е лице без гражданство – палестинец по рождение, който преди пристигането си у нас е живял в бежански лагер на територията на Ливан и е принадлежал към Организацията за освобождение на Палестина.  Заподозрян, че е замесен в убийство на привърженици на екстремистка групировка в Ливан, той е преследван и нелегално пристига в България през май 2009 г., а през следващия месец прави искане за политическо убежище. През ноември 2009 г. той е задържан с цел да бъде експулсиран поради това, че представлява заплаха за националната сигурност на страната ни. Задържането му продължава до  май 2011 г. – 18 месеца  – максимално предвидения в Закона аз чужденците срок за прилагане на тази превантивна мярка. По настоящем той живее в София. Съдът приема, че ако жалбоподателят бъде експулсиран, страната ни би нарушила чл. 3 от Конвенцията, защото би го изложила на риск за нечовешко третиране или смърт поради принадлежността му към ООП. Съдът намира нарушение и  на чл. 13 във връзка с чл. 3, тъй като съдебният контрол върху заповедите за експулсиране нито има суспензивен ефект, нито пък Съдът извършва преценка за степента на риска в страната , в която би било отправено лицето. За ВАС от значение са единствено обстоятелствата, свързани с националната сигурност на страната ни. Съдът намира нарушение и на чл. 5§1 f във връзка с прекомерната продължителност на задържането му в очакване да бъде експулсиран.

……………………………………..

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)

Case of  Hristovi v. Bulgaria ((Application n° 42697/05), 11 October 2011

Жалбата е депозирана от съпрузи и тяхната дъщеря, която по време на инцидента е на 5 години. Делото е свързано с оплакване за унизително отношение  от страна на полицията във връзка с операция по задържането на първия от тях по повод повдигнато обвинение за  изготвянето на фалшиви банкноти, когато полицията нахлува в дома им  в 1 часа през нощта на 17 февруари 2004 г. Съдът намира нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 поради неефективността на проведеното разследване във връзка с официално депозираните оплаквания от страна на жалбоподателите. Нито те, нито други свидетели и участници в задържането, са били разпитани, за да се установи отправяни ли са заплахи с насочен пистолет към тримата от страна на лицата, участвали в полицейската акция. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита е намерено нарушение и на чл. 13. На всеки един от тримата жалбоподатели е присъдено обезщетение.

…………………………………

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)+ чл. 8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)

Case of Iliev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 4473/02 and 34138/04), 10 February 2011

Първият жалбоподател изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор. Съдът намира, че оплакването му за условията, при които изтърпява наказанието си са унизителни и нечовешки, но той не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средство за защита, тъй като, макар и да е водил дело по ЗОДОВ, условията не са били променени и той продължавал да търпи страдания, които са отвъд пределите на допустимото за човек, който е лишен от свобода.

Наред с това той констатира и нарушение на правото на неприкосновеност на кореспонденцията между него и адвокатите му (М.Екимджиев и Е.Бончева) от страна на затворническата администрация.

…………………………………………………..

чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 3)

Case of Radkov v. Bulgaria (no 2) (Application no. 18382/05), 10 February 2011

Съдът намира нарушение по повод оплакването на жалбоподателя от условията на живот в затвора в  Ловеч, които той намира за унизителни и нечовешки. Тъй като националният съд отхвърля иска на жалбоподателя по ЗОДОВ, е констатирано нарушение и на чл. 13.

………………………………………………………………..

Чл. 3 (материално-правни аспекти)+ чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13

Case of Кashavelov v. Bulgaria (Application no. 891/05), 20 January 2011

Жалбоподателят, изтърпяващ наказание доживотен затвор без право на замяна, повдига оплаквания за нечовешко и нехуманно третиране  и драконовски ограничения на правата му на затворник  поради това, че извън килията си е бил извеждан само с белезници (13 г.), било му е забранено да разговаря с други лишени от свобода, да участва в общи мероприятия и пр. Съдът намира нарушение на чл. 3 във връзка със задължителното му придвижване с белезници извън килията, а другите оплаквания във връзка с материлно-правните аспекти на чл. 3 -  за неоснователни поради тяхната недоказаност. Наред с това е констатирано нарушение и по повод прекомерната продължителност на наказателния процес и липсата на ефективно средство за защита в тази връзка. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.

………………………………………………………………..

чл.3 ( процесуални аспекти)+чл.8 (право на семеен живот)

Case of M.P. and Others  v. Bulgaria   (Application no 22457/08) 15 novembеr 2011

Оплакванията на тримата жалбоподатели (бащата, неговият малолетен син и бабата по майчина линия на детето) са свързани с неефективността на проведеното и вписледствие прекратено наказателно производство срещу доведения баща на втория от тях за сексуална злоупотреба (блудство). Наред с това са повдигнати оплаквания и за недостатъчната помощ от страна  на властите (отдела за закрила на детето в съответната община), за да бъдат улеснени срещите между детето с неговия рожден баща и баба му.

Съдът постановява, че оплакванията са допустими, но неоснователни.

…………………………..

ЧЛЕН 5 – право на свобода и сигурност

чл.5§1 (незаконност на задържането в кризисен център за деца)+ чл.5§4 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод настаняването в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни)

Affaire A. et autres c. Bulgarie(Requête Nº 51776/08), 29 novembre 2011

Жалбата е депозирана от 5 момичета, които към 2008 г. са били настанени във възпитателно-училище интернат по силата на съдебни решения за извършени от тях различни противообществени прояви по ЗБППМН. Съдът намира за допустими и основателни  две от повдигнатите оплаквания на две жалбоподателки. На първо място,той констатира, че настаняването на едно от момичетата в кризисен център за деца по своя характер,  съдържание и продължителност на пребиваването там (с максимален рок до 6 месеца) представлява  лишаване от свобода и затова чл. 5 е приложим. Доколкото настаняването в такъв  център, съгласно Закона за закрила на детето би следвало да става след решение на районния съд, а в конкретния случай това е направено по разпореждане на административен орган, е налице нарушение на чл. 5§1 по отношение на жалбоподателката А.

Във връзка с двукратното настаняване на жалбоподателката Б. в един от домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (от 10 до 27 май 2008 и от 7 до 21 юли 2008 г.) съдът установява нарушение на чл. 5§4 поради това, че настаняването не е извършено от орган, имащ качеството на „съд” по смисъла на Конвенцията, (първия път то е по решение на местната комисия за борба срещу противообществени прояви, а втория – по разпореждане на прокурор).

……………………………………..

чл.5§1е (непропорционално дълго  лишаване от свобода на лице, срещу което са предприети мерки за депортиране )+ чл. 3 (забрана за нечовешко третиране) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с нарушението по чл. 3)

Case of  Auad v. Bulgaria (Application  n° 46390/10), 11 October 2011

Лице без гражданство, срещу което е постановено влязло в сила решение за експулсирането му от страната поради това, че според местните власти представлява заплаха за националната сигурност, е задържано неоправдано дълго преди експулсирането – 18 месеца. Съдът намира нарушение, тъй като през този период властите не са проявили нужното усърдие да потърсят на лицето трета сигурна страна, за да го депортират до нея, след като не са получили съответните уверения от страна на държавата, от която е пристигнал.

……………………………………

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано)+5§4 (липса на възможност за обжалване на задържането)+чл. 8(нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  M. and Others  v. Bulgaria (Application no. 41416/08), 26 July 2011

Жалбата е депозирана от гражданин на Афганистан, пристигнал през 1998 г., който получава статут на бежанец, неговата съпруга (арменска гражданка) и двете им деца. През 2005 г. документът за постоянно пребиваване му е отнет с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност. Съдът намира нарушения на чл. 5§1  по повод това, че той незаконно е бил задържан в продължение на повече от две години и осем месеца без властите да положат необходимите усилия да му осигурят пребиваване в трета сигурна страна. Доколкото съдът двукратно е отказал да разгледа и се произнесе по повод жалбите му за незаконно задържане, Съдът констатира и нарушение на чл. 5§4. По повод заплахата от експулсиране на г-М.М. и опасността от разделяне на семейството Съдът намира, че ако бъде изпълнена тази заповед, би имало нарушение на чл. 8 и чл. 13.

……………………………………………

Чл.5§3 (неразумна продължителност на задържането под стража и домашен арест)

Case of Shipkov v. Bulgaria (n° 26483/04), 24 february 2011

Жалбоподателят повдига оплакване във връзка с неоправдано дългия период на задържането му под стража и под домашен арест по повод обвинение в пренасяне на голямо количество наркотици -  25.10.2001 – 14.02.2006. Съдът напомня, че и по други случаи е имал повод да отбележи, че тежестта на повдигнатото обвинение само по себе си не е достатъчно основание за неоправдано лишаване от свобода и присъжда обезщетение на жалбоподателя.

……………………………………………..

чл. 5§1 (липса на законова база лицето да бъде задържано повече от 24 часа само по разпореждане на прокурор), 5§3 (право на лицето да бъде изправено незабавно пред съд след задържането му), 5§4 (липса на възможност за обжалване на задържането) и 5§5(липса на възможност за получаване обезщетение за задържането)

Affaire Svetoslav Hristov c. Bulgarie (Requête n^o 36794/03), 13 janvier 2011

Съдът констатира наличието на четири нарушения на правото на свобода и сигурност. Позовавайки се на решението си по делото Колеви(жалба № 1108/02, § 164, 5 ноември 2009) той констатира и в настоящия случай липса на законово основание за задържането на лицето. Съдът наред с това установява и нарушаване разпоредбата на чл. 5.3. на Конвенцията, тъй като жалбоподателят е изправен пред съд  5 дни след задържането му . Третото нарушение е свързано с невъзможността за обжалване законността и необходимостта от налагане на мярката за неотклонение, съгласно нормите на отменения НПК. Последното нарушение произтича от липсата на законова възможност да се претендира обезщетение за незаконно задържане.

…………………………………………………………..

ЧЛЕН 6 – право на справедлив процес(наказателно-правни аспекти)

чл. 6.1. (право на справедлив процес в разумен срок) чл. 2 от Протокол 4(свобода на придвижване)

Case of Prescher v. Bulgaria (Application no. 6767/04), 7 June 2011

Жалбоподателката е българска гражданка, омъжена за немец и живее в Германия. През декември 1995 г.  е била задържана по искане на българските власти от немската полиция, за да бъде екстрадирана в България по повод повдигнатите й обвинения в документни измами. Впоследствие е освободена и е екстрадирана през 1998 г., когато продължава досъдебното производство срещу нея. Наказателното производство приключва роради настъпването на абсолютната давност.  Съдът приема като начален момент датата на телефонен разговор на жалбоподателката с представители на българската прокуратура, в който научава за повдигнатите й обвинения – декември 1995 г. Според неговите критерии производство от 9 години и 7 месеца не отговаря на изискванията за разумен срок, поради което е налице нарушение на чл. 6§1. Съдът намира нарушение и на чл. 2 от Протокол 4 .  Оплакването по чл 8 е  прието за допустимо, но в светлината на намереното нарушение на чл. 2, Съдът отсъжда че не се налага самостоятелно да се произнася и за нарушение на чл. 8.

…………………………………………………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок + чл. 13 – липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство

Case of Dimitrov and  Hamanov v. Bulgaria (Applications nos. 48059/06 and 2708/09), 10 May 2011

/едно от двете „водещи“ или т.н. „пилотни“ решения срещу България/

Жалбоподателите са повдигнали оплаквания във връзка с прекомерната продължителност на заведените срещу тях наказателни дела и липсата на възможност за получаване на обезщетение за претърпените от тях в тази връзка неимуществени вреди. През февруари 2010 г. Съдът е комуникирал жалбите на Правителството, поставяйки му въпроса дали не съществува един систематичен проблем по повод продължителността на наказателното производство. Със своето решение от 10 май   Съдът, освен че констатира нарушения на чл.6 и чл. 13 в случаите на жалбоподателите и им присъжда справедливо обезщетение, в диспозитива на решението установява, че в основата на тези нарушения са практики, несъвместими с Конвенцията. В българската правна система не съществуват ефективни способи за ограничаване на тази необоснована продължителност на наказателния процес. Съдът определя срок от 12 месеца от влизането на решенията в сила, в които  Правителството трябва да създаде ефективно вътрешно-правно средство за защита.Към решението е приложен списък на всички решения (81 на брой), в които Съдът е констатирал нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по наказателни дела, както и на тези, които са прекратени поради приятелско уреждане на спора или едностранна декларация (41 на брой).

……………………………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of  Kanchev v. Bulgaria (Application n° 16850/04),   24 february 2011

Две самостоятелни нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по повод  образувани две наказателни дела срещу жалбоподателя. Макар и първото следствено действие да е извършено на 4.10.1990 (по първото обвинение) и на 08.06.1992 (по второто), съдът започва да отброява продължителността по всяко едно от тях от датата на ратифициране на Конвенцията от страна на България – 07.09.1992 г. и констатира, че едното е продължило до 21.12.2005 г., а второто – до 11.01.2005 г. На жалбоподателя е присъдено обезщетение.

.………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of Delov v. Bulgaria (Application  n° 30949/04), 24 february 2011

Срещу жалбоподателя са били водени две наказателни производства, всяко едно от които е продължило прекомерно – първото 11 години за стадия на доскъдебно производство и разглеждане делото на две инстанции, второто – десет години до прекратяване на производството поради липса на доказателства и искане на прокуратурата.Съдът намира две самостоятелни нарушения на чл. 6 и присъжда обезщетение.

………………………………………………………………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок)

Case of Dinucci v. Bulgaria (Application n° 11486/04), 24 february 2011

Италиански гражданин, обвинен в извършването на измама с цел да не заплати акциз  при износ на цигари от България. Производството продължава от 06.07.1993 г. до 12.02.2008 г., когато е прекратено поради изтичането на абсолютната давност. Съдът присъжда обезщетение.

…………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Georgiev and Others v. Bulgarie (  Application n° 4551/05), 24 february 2011

Срещу жалбоподателите е било повдигнато обвинение за извършено престъпление на 29.08.1995 г., което приключва с окончателен съдебен акт на 02.12.2004 г. Съдът намира нарушение по чл. 6 и чл. 13 и присъжда обезщетение.

……………………………………………………………………….

чл. 6§3.с (нарушение на правото на справедлив процес поради непредоставянето на безплатна правна помощ)+чл. 13 (липса на ефективно вътрешноправно срество за защита)

Case  of Ognyan Asenov v. Bulgaria (Application no. 38157/04), 17 February 2011

Жалбоподателят повдига оплакване за това, че е бил осъден да заплати разноските за назначения му служебен адвокат в хода на воденото срещу него наказателно дело, които впоследствие не е бил в състояние да заплати поради това, че в затвора не му е осигурена работа, а семейството му е многодетно. Съдът намира, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като не са представени доказателства, че жалбоподателят не е разполагал с никакви доходи, а фактът на назначаване на служебен защитник не е довел до несправедливост на водения срещу него процес.

………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)+ чл. 2 на Протокол 4

Case of Nalbantski v. Bulgaria (Application no. 30943/04), 10 February 2011

Жалбоподателят е повдигнал оплаквания за прекомерната продължителност на наказателен процес срещу него, започнал през 1991 г. и приключил през 2004 г. , както и че липсва ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът намира нарушения и присъжда обезщетение

………………………………………………….

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Gospodinova v. Bulgaria (Application (no 38646/04), 10 February 2011

…………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство)

Case of Kashavelov v. Bulgaria (Application no. 891/05), 20 January 2011

Съдът констатира нарушение на чл. 6.1., свързано с прекомерната продължителност на наказателния процес – 8 години, поради което намира и второ нарушение -  липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита за репариране на причинените в тази връзка морални вреди.

…………………………….

чл. 6§1  (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производствоµ

Case of Makedonski v. Bulgaria (Application no. 36036/04), 20 January 2011

Съдът констатира нарушение поради прекомерната продължителност на наказателно производство – 11 години само в стадия на предварителното разследване (след което е прекратено от съда по искане на жалбоподателя на осн. чл. 239a НПК (отм.) поради това, че в определения двумесечен срок прокуратурата постановява, че няма доказателства за извършеното престъпление). Съдът изрично отбелязва, че вината за забавянето е изцяло на властите и преди всичко поради неколкократното връщане на делото от прокуратурата на следствието.

…………………………………………………………………………………

чл. 6§1 (право на справедлив процес в разумен срок) + чл. 13  (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод продължителността на наказателното производство|

Case of Iliya Kolev v. Bulgaria (Application no. 21205/04), 13  January 2011

Жалбоподателят повдига оплаквания за нарушение на чл.5.3. (правото да бъде изправен незабавно пред съд след задържането му), както и за нарушеното му право на справедлив процес в разумен срок. Но Съдът намира, че оплакването по чл. 5 е направено извън 6-месечния срок от прекратяване на това нарушение и в тази част жалбата е обявена за недопустима. Същевременно той констатира нарушение на чл. 6.1., тъй като наказателното производство, продължило повече от 5 години е останало на фаза досъдебно производство. Поради повтарящия се характер на оплакванията, решението е постановено от комитет от трима съдии.

………………………………………………………………………………..

ЧЛЕН 6 – – право на справедлив процес(гражданско-правни аспекти)

Чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Hadzhinikolov v. Bulgaria (Application no. 24720/04),   26 july 2011

Вземайки предвид характера на воденото съдебно производство (трудовоправен спор, поради което  властите трябва да проявяват особено внимание), Съдът намира нарушение на чл. 6§1 както в съдебната му фаза, продължила повече от три години само на една инстанция, така и в стадия на изпълнителното производство, проточило се от  януари 1999 г. до ноември 2005 г., когато жалбоподателят сключва извънсъдебна спогодба с длъжника. Поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита, което да компенсира жалбоподателя за продължителността на процедурата, съдът намира нарушение и на чл. 13.

……………………………………………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Holevich v. Bulgaria (Application no. 25805/05), 19 july 2011

През 1990 г. жалбоподателите купуват от общината апартамент, а две години по-късно същото жилище е отдадено под наем отново от общината на друго семейство. Съдът отхвърля иска им   по чл. 108 от ЗС срещу наемателите, прогласявайки за нищожен договора за покупко-продажба (поради допуснати административни нарушения в него). Жалбоподателяти губят и процеса по ЗОДОВ, започнат от общината, тъй като съдилищата намират, че  в случая е приложим ЗЗД. Съдът намира, че жалбата по чл. 1 е недопустима, тъй като визира факти и събития преди ратифицирането на Конвенцията, а първата съдебна процедура е приключила 10 години преди регисрирането на жалбата. Той намира нарушение на чл. 6§1 във връзка с прекомерната продължителност на гражданското производство, както и нарушение на чл. 13 поради липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита.

……………………………………………

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Dimova and  Minkova v. Bulgaria (Application  n^o 30481/05),   19 July 2011

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод съдебен спор за земеделска земя (квалифициран като иск по чл. 108 ЗС), който започва на 18.08.1997 г. и приключва на 10.02.2005 г.), като  ВКС отменя първоначалното решение и връща делото за ново разглеждане в този период. Във връзка с констатираното нарушение на чл. 6§1, Съдът установява нарушение и на чл. 13.

……………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Rositsa Georgieva v. Bulgaria (Application no 32455/05), 5 July2011

Тричленен състав на съда, позовавайки се на пилотните си решения Fingerc. Bulgarie и Dimitrov et Hamanov c. Bulgarie и приемайки, че т.н. „жалба за бавност” не е ефективно вътрешно-правно средство за защита, установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по повод гражданско производство за делба, започнало на 1.01.1994 г. и приключило на 05.01.2010 г.

……………………………………………….

чл. 6§1 ( право на справедлив процес- върховенство на закона)

Case of Idakiev v. Bulgaria (Application no. 33681/05), 21 June 2011

Съдът намира нарушение на чл.6.1., тъй като ВАС е разгледал жалба срещу решение на окръжния съд, подадена след изтичане на преклузивния срок и без да посочи каквито и да било аргументи в  мотивите си  по повод направените възражения от страна на жалбоподателя в този смисъл.Спорът е бил по повод обжалване на план за земеразделяне и определяне на местоположението на възстановени земеделски имоти. Първоинстанционното решение е било в полза на жалбоподателите и то не е обжалвано. По уважено искане за произнасяне с допълнително решение за разноските е подадена жалба от ОСЗГ-Радомир (просрочена) пред ВАС, който отменя не само допълнителното, но и основното решение.

…………………………………………………

чл. 6§1 ( право на справедлив процес- върховенство на закона)

Affare Ivanov et Petrova c. Bulgarie (Requête n^o 15001/04), 14 juin 2011

Оплакване по повод  отхвърлен иск за развод, поради което за жалбоподателя е било невъзможно да узакони връзката си с втората жалбоподателка, от която му се родило дете. Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно, предвид възможностите на междувременно приетия нов СК.

…………………………………………………..

чл. 6§1( право на справедлив процес в разумен срок)+ чл. 13

Case of Finger v. Bulgaria (Application no. 37346/05), 10 May 2011

/едно от двете „водещи“ или т.н. „пилотни“ решения срещу България/

Жалбоподателката е повдигнала оплаквания по повод прекомерната продължителност на един граждански процес по повод делба на недвижими имоти и липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод неспазването на разумния срок. През февруари 2010 г. Съдът е комуникирал жалбата на Правителството, поставяйки му въпроса дали не съществува един систематичен проблем по повод продължителността на гражданското производство. Със своето решение Съдът, освен че констатира нарушения на чл.6 и чл. 13 в случая на жалбоподателката и й присъжда справедливо обезщетение, изтъква, че в основата им са практики, несъвместими с Конвенцията. В българската правна система не съществуват ефективни способи за ограничаване на тази необоснована продължителност на гражданския процес. Съдът определя срок от 12 месеца от влизането на решението в сила, в които  Правителството трябва да създаде ефективно вътрешно-правно средство за защита.Към решението е приложен списък на всички решения (49 на брой), в които Съдът е констатирал нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок по граждански дела, както и на тези, които са прекратени поради приятелско уреждане на спора или едностранна декларация (43 на брой).

……………………………………

чл. 6§1( право на справедлив процес в разумен срок)

Affaire Antoaneta Ivanova c. Bulgarie (n° 28899/04)

Трудово-правен спор, който продължава от 09.07.1998 г. до 29.12.2003 г. С оглед характера на нарушеното право, липсата на сложност на делото и причини за забавянето му от страна на жалбоподателката, съдът намира, че прекомерната продължителност на процеса е по вина на властите, а процесуалната възможност на чл. 217а ГПК(отм.) не е ефективно вътрешно-правно средстов за защита.

……………………………………….

чл. 6§1 (право на достъп до съд)

Affaire Andreev c. Bulgarie (Requête n^o 11578/04), 10 février 2011

Жалбоподателят повдига оплакване за отказа да бъде разгледана по същество жалбата му срещу определеното му обезщетение за отчуждаване на имот за инфраструктурно строителство в околностите на София нарушение на правото на достъп до съд и преценява, че най-подходящото средство в случая би било преразглеждане на делото пред националния съд.

………………………………….

чл.6§1 (право на справедлив процес-спазване върховенството на закона)+чл.1 от Протокол1(право на собственост)

Affaire Sivova et Koleva c. Bulgarie (Requête n^o 30383/03), 15 novembre 2011

Жалбата е по повод  прекомерна продължителност на земеделска реституция по ЗСПЗЗ. Бащата на жалбоподателките е притежавал земеделски земи в района на гр. Созопол, които са били колективизирани, а след 1991 г. по искане на жалбоподателките – възстановени. За две от нивите, находящи се на територията на къмпинг „Каваците”  е било признато по съдебен път правото на  възстановяване на земите, след което жалбоподателките са получили позитивно решение от ОСЗГ. Междувременно тези два терена са били включени в капитала на търговското дружество „Хелиос Турс” АД. Процесът по чл. 108 от ЗС, започнат от жалбоподателките, завършва с отхвърляне на иска им от ВКС, който приема, че приключилото предходно административно-съдебно производство не обвързва с резултата си търговското дружество, което не е било участник в предходния съдебен процес.

Съдът приема, че оплакването за нарушение на върховенстовто на закона е допустимо, но неоснователно с 4 на 3 гласа(към решението е приложено особеното мнение на тримата съдии, които намират, че подобно незачитане на съдебно решение, касаещо правото на собственост, което би следвало да е валидно erga omnes,  е проява на нарушение на правото на справедлив процес.)

Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

………………………………………………

ЧЛЕН 8 – право на зачитане на личния и семейния  живот

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот)

Affaire Lyubenova c. Bulgarie (Requête n^o 13786/04), 18 octobre 2011

Съдът намира нарушение на чл. 8 на жалбоподателката поради това, че в продължение на 8 години властите не успяват да изпълнят позитивните си задължения, за да гарантират правото на семеен живот на жалбоподателката и нейния син (който неправомерно е задържан от родителите на съпруга й, живеещ в САЩ и създал там ново семейство)”Мерките, предприети от общинските социални служби не са се оказали ефективни и не са могли да доведат до установяването на контакти на жалбоподателката и сина й(…) Вътрешното право не епредвиждало никаква възможност за жалбоподателката да получиправо на свиждане със сина си, което да противопостави на нейнитесвекър и свекърва след решението на Окръжния съд”.

………………………………….

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот), чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита), чл. 5.1. (липса на законова база лицето да бъде задържано), 5.4. (липса на възможност за обжалване на задържането

Case of  M. and Others  v. Bulgaria (Application no. 41416/08), 26 July 2011

Жалбата е депозирана от гражданин на Афганистан, пристигнал през 1998 г., който получава статут на бежанец, неговата съпруга –(арменска гражданка) и двете им деца. През 2005 г. документът за постоянно пребиваване му е отнет с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност. Съдът намира нарушения на чл. 5§1  по повод това, че той незаконно е бил задържан в продължение на повече от две години и осем месеца без властите да положат необходимите усилия да му осигурят пребиваване в трета сигурна страна. Доколкото съдът двукратно е отказал да разгледа и се произнесе по повод жалбите му за незаконно задържане, Съдът констатира и нарушение на чл. 5§4. По повод заплахата от експулсиране на г-М.М. и опасността от разделяне на семейството Съдът намира нарушение на чл. 8, тъй като ВАС е осъществил единствено формален контрол за законосъобразност върху издадената принудителна административна мярка и така е предоставил безконтролно право  и власт на един държавен орган  да реши, че г-н М. представлява заплаха за националната сигурност въз основа на служебен документ, не предоставен на Европейския съд. Съдът намира нарушение и на чл. 13, тъй като в българското законодателство не съществува ефективно средство за защита по повод предприеманите административни мерки за експулсиране поради мотива „опасност за националната сигурност”.

………………………………………….

чл. 8 (нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)+ чл. 1 от Протокол 7 (нарушаване на процедурните гаранции при експулсирането на чужденци)

Affaire Baltaji c. Bulgarie (Requête n^o 12919/04), 12 juillet 2011

Казус, подобен на: Al-Nashif, Musa et autres, Bachir et autres

Жалбоподателят е молдовски гражданин от български произход, получил статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България, където заживява със съпругата и сина си от 1994 г., купува жилище през 2003 г. и развива собствен строителен бизнес. На 10 юли 2003 г. директорът на РДВР-Варна му връчва заповед за отнемане документа за постоянно пребиваване в страната и забрана за посещението й за 10-годишен период, а на 12 юли той е експулсиран от българските власти в Молдова. Семейството се принуждава да напусне страната, да продаде жилището и да преустанови бизнеса си. Опитите за обжалване на заповедта са експулсиране се оказват неуспешни, защото липсва законова възможност за съдебен контрол на подобни административни актове. Съдът намира нарушение на правото на семен живот на жалбоподателя (тъй като той е бил разделен от семейството си, което се е настанило на територията на Република България с намерението за трайно пребиваване, детето е започнало училище, закупено е жилище), доколкото намесата на властите не е била съгласно условията, предвидени в закона (тъй като заповедта не е съдържали никакви фактически данни за основанията за предприемането на тази принудителна мярка) и законодателството за експулсиране не отговаря на  процедурните гаранции на чл. 8 § 2. Доколкото вътрешното законодателство не предоставяло право на съдебен контрол върху тези административни актове, съдът констатира нарушение и на чл. 13.

………………………………………….

чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот и кореспонденцията)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Goranova-Karaeneva v. Bulgaria (Application no. 12739/05), 8 March 2011

Жалбоподателката е работила като неврохирург в гр. Монтана и в качеството й на такъв е била назначаване за съдебен експерт . В хода на започнало срещу нея досъдебно производство по обвинение за получен подкуп тя е  била незаконно подслушвана. Жалбоподателката е била осъдена на 1,5 г. лишаване от свобода – условно. Тя повдига оплаквания за нарушаване правото й на неприкосновеност на личния и семейния живот, на жилището и на кореспонденцията й. Съдът не намира нарушение на чл. 8, но установява такова по чл. 13.по делото има две частично особени мнения във връзка с несъгласието за нарушение на чл. 13.

…………………………………

чл. 8 (право на зачитане на личния  живот)

Affaire  Golemanova c. Bulgarie (Requête n^o 11369/04), 17 février 2011

Жалбоподателката повдига оплакване по повод отказа на българския съд да й разреши да промени  името си, фигуриращо в официалните й документи за самоличност с това, с което е наричана от детството си и е известна в обществото. С 4 гласа „против” и 3 „за” Съдът намира, че не е налице нарушение на чл 8. По делото има общо особено мнение на тримата съдии.

………………………………………………………………

чл. 8 (право на неприкосновеност на кореспонденцията)

Case of Iliev and Others v. Bulgaria (Applications nos. 4473/02 and 34138/04), 10 February 2011

Първият жалбоподател изтърпява наказание лишаване от свобода във Варненския затвор, а другите двама жалбоподатели са неговите адвокати. Едно от повдигнатите оплаквания е свързано с нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията между затворника и неговите адвокати (М.Екимджиев и Е.Бончева). Съдът констатира  нарушение  от страна на затворническата администрация.

…………………………………………………………

чл. 8 (право на зачитане на личния и семейния живот)+ чл. 13 ( липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire  Dimitrov-Kazakov c. Bulgarie (Requête n^o 11379/03), 10 février 2011

Жалбоподателят повдига оплаквания за това, че през 1997 г. е бил вписан в регистрите на полицията като „престъпник”, поради оплаквания за извършен от него грабеж и отвличане. Макар че никога не бил обвинен или осъден, той многократно е бил разпитван и не е имал никакви пътища за защита, за да поиска заличаването му от тези регистри. Съдът намира нарушение на правото му на защита на личния и семейния му живот и на липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 8.

……………………………………………….

чл.8 (право на семеен живот)+ чл.3 ( процесуални аспекти)

Case of M.P. and Others  v. Bulgaria   (Application no 22457/08) 15 novembеr 2011

Оплакванията на тримата жалбоподатели (бащата, неговият малолетен син и бабата по майчина линия на детето) са свързани с неефективността на проведеното и вписледствие прекратено наказателно производство срещу доведения баща на втория от тях за сексуална злоупотреба (блудство). Наред с това са повдигнати оплаквания и за недостатъчната помощ от страна  на властите (отдела за закрила на детето в съответната община), за да бъдат улеснени срещите между детето с неговия рожден баща и баба му.

Съдът постановява, че оплакванията са допустими, но неоснователни.

…………………………………………………………

ЧЛ.9- свобода на мисълта, съвестта и религията

Чл. 9 (свобода на мисълта и изповеданията) + чл. 13

Affaire Boychev et autres c. Bulgarie (Requête n^o 77185/01), 27 janvier 2011

Жалбоподателите са привърженици на „Обединителната църква на Муун”. Те са повдигнали оплаквания, че   тяхна среща, проведена в жилището на третата жалбоподателка, е била прекъсната от полицията, която извършила обиски и изискала личните карти, за да установи самоличността на присъстващите. Според тях, провеждането на религиозна сбирка от лица, чиято църква не е законно регистрирана,  не е в нарушение на българското законодателство, поради което са допуснати нарушения на чл. 8, 9 и 13. Съдът намира нарушение на чл. 9, тъй като анализира оплакванията преди всичко в светлината на правото на свобода на съвестта и изповеданията, а във връзка с него констатира нарушение и на чл. 13.

…………………………………………….

ЧЛ.10 – свобода на изразяването на мнение

Чл.10 (свобода на изразяване)

Case of  Kasabova v. Bulgaria (Application no. 22385/03), 19 April 2011

Жалбоподателката е журналист, която към датата на събитията е работила в Бургаския вестник „Компас”.По повод оплакване на родители до Министерството на образованието, че 157 деца са били приети без конкурсни изпити в елитни училища в гр. Бургас, а само по медицински показания, е назначена проверка, която установява верността на фактите. На членовете на комисията са наложени дисциплинарни наказания, започнато е и досъдебно производство, което е прекратено по повод данни за подкуп и за фалшифициране на документи. В тази връзка във вестника са публикувани четири материала, в които е посочено, че съществува корупция в  инспектората по образованието в Бургас. Няколко месеца по-късно срещу жалбоподателката е  внесена тъжба в районния съд. С присъда от 2002 г. съдът намира, че жалбоподателката е извършила престъпления по чл. 148, ал. 1 във връзка с чл. 147, освобождава я от изтърпяване на наказанието на осн. чл. 78а  от НК и я осъжда да заплати неимуществени вреди на всеки един от ищците. Присъдата е оставена в сила от окръжния съд. Европейският съд намира нарушение на чл. 10 поради непропорционалността на наложената санкция и най-вече на прекомерния размер на дължимите от жалбоподателката суми в общ размер от 7472 лв.

…………………………………………………………………………..

Чл.10 (свобода на изразяване)

Case of   Bozhkov v. Bulgaria (Application no. 3316/04), 19 April 2011

Жалбата е свързана с  фактите, посочени в решението Касабова. Жалбоподателят е журналист, който е работил за вестник „Сега” .След като научава за случай той публикува две статии, първата от които е озаглавена „Подкупи и скандал в средните училища в Бургас”. Излагат се оплаквания на родители за това, че са давани подкупи на членове на комисията, за да бъдат приемани някои деца в елитните гимназии без изпити. Срещу жалбоподателя са подадени тъжби и са предявени граждански искове за неимуществени вреди от страна на лицата, които са посочени в статиите. Той е осъден подобно на Касабова на осн. чл. 78А НК, като общата сума за държавни такси, вреди и разноски е на стойност 7 621 лв. Съдът намира нарушение на чл. 10, тъй като според него жалбоподателят е действал като отговорен журналист и изнесените от него факти не са били неверни, а националните съдилища са приложили твърде строг подход при оценка на неговото поведение. Така може да бъде възпрепятствано самото упражняване на журналистическата професия. Наред с това той приема и че имуществената санкция е била непропорционална.

……………………………………………………………..

Чл.11 – свобода на събранията и сдружаването

Чл. 11(свобода на сдружаване и свобода на митингите и демонстрациите)

Case of Singartiyski and Otherss v. Bulgaria (no 48284/07), 18 October 2011

Case of  United  Macedonian Organisation Ilinden and  Ivanov  v.Bulgaria(2) (no 37586/04), 18 October 2011

Case of United Macedonian Organisation Ilinden  and Otherss v. Bulgaria (no 2) (no 34960/04), 18 October 2011

Case of United Macedonian Organisation Ilinden – PIRIN et autres c. Bulgaria (no 2)(nos 41561/07 et 20972/08), 18 October 2011

Жалбоподатели по  жалбитe са една асоциация (ОМО „Илинден”) и една политическа партия (ОМО „Илинден-Пирин”), които са тясно свързани помежду си, както и техни симпатизанти и членове на асоциацията  или на политическата партия, част от които са в ръководството на последната. Асоциацията е създадена през 1990 г., а партията – през 1998 г., но през 2000 г. е обявена за противоконституционна. В пет предходни решения Европейският съд установява нарушение на чл. 11 поради разпускането на партията и отказа на съдилищата да регистрират ОМО „Илинден” като асоциация , както и известен брой забрани от страна на местните власти да организират  митинги по различни поводи.

Четирите жалби се отнасят до нови откази от страна на българските власти да регистрират асоциацията и парията, както и забрани от страна на властите да организират редица мероприятия в периода 2004-2009 г. Съдът  за пореден път установява нарушения на различните аспекти на свободата на сдружаване и на свободата на провеждане на митинги и демонстрации и присъжда обезщетения за неимуществени вреди.

……………………………………………

Чл. 14 – забрана на дискриминация

Чл. 14 във връзка с чл. 2 на Протокол 1

Case of  Anatoliy Ponomaryov and  Vitaliy Ponomaryov  v. Bulgaria(Application no. 5335/05) 21 June 2011

Оплакването на двамата братя, пристигнали на 6 и 8-годишна възраст в България с майка си, омъжена за българин, е свързано с неравнопоставеното им положение като чужденци, задължени да заплатят  за средното си образование такси, от които са освободени българските граждани.

Съдът намира, че е налице нарушение на правото им на недискриминация във връзка с правото на образование, защитено от чл. 2 на Протокол 1, тъй като жалбоподателите не са избрали по собствено желание да живеят в България, били са твърде малки, когато  са пристигнали тук, усвоили са добре българския език и са се интегрирали в общността, не са имали  специални образователни потребности, за да се налага изразходването за тях на повече от необходимите средства за всеки друг един ученик.

……………………………………………………………

чл. 14 (дискриминация по имуществен признак във връзка с чл.1 от Протокол 1)

Case of Valkov v.Bulgaria(Applications nos. 2033/04, 19125/04, 19475/04, 19490/04,19495/04, 19497/04, 24729/04, 171/05 and 2041/05), 25 October 2011

Това е т.н. дело за „тавана на пенсиите”, в което Съдът обедини за общо разглеждане 9 жалби на бивши пилоти, военни и полицаи. Той намира, че оплакванията са допустими, но неоснователни. Съдът посочва, че няма правно средство, чрез което да бъде принуден законодателят да приеме или отмени даден закон. В този смисъл решението на Комисията за защита от дискриминация е единствено, но то играе ролята на незадължителна препоръка. По отношение неравенството между лицата, засегнати от тавана и тези с по-ниски пенсии съдът изтъква, че това е същият като разгледания по-горе въпрос, но поднесен от друг ъгъл. Във връзка с изтъкнатото относно пенсиите на  президента, вице-президент и др.п. (за които ограничението за тавана не важи)  приема се, че тази група не е в същото положение като групата на засегнатите от тавана и поради това не може да се търси дискриминация (което е различно третиране на лица в еднаква ситуация).

……………………………………………………………….

чл. 34 (забрана за създаване на пречки за депозиране на индивидуална жалба)

Case of  Zdravko  Petrov v. Bulgaria  (Application no. 20024/04) 23 June 2011

Съдът констатира нарушение на правото на жалбоподателя да сезира Европейския съд по правата на човека по повод отказа на Апелативния съд във Велико Търново да му предостави необходимите документи по повод депозираната от него жалба в Страсбург, мотивиран с изискването, че той трябва да докаже, че жалбата му е регистрирана и че тези документи действително са му необходими и изрично са изискани от Секретариата на Съда.

………………………………………………………….

ПРОТОКОЛ 1- защита на собствеността

чл.1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)+чл. 14 (дискриминация по имуществен признак)

Case of Valkov v.Bulgaria(Applications nos. 2033/04, 19125/04, 19475/04, 19490/04,19495/04, 19497/04, 24729/04, 171/05 and 2041/05), 25 October 2011

Това е т.н. дело за „тавана на пенсиите”, в което Съдът обедини за общо разглеждане 9 жалби на бивши пилоти, военни и полицаи. Той намира, че оплакванията са допустими, но неоснователни. Съдът изтъква, че  свободата на преценка на законодателя при реализиране на политиката в областта на пенсиите трябва да е широка и трябва да се уважава, освен ако не е без никакаво разумно оправдание; че  България не е единствената страна избрала да има таван на пенсиите; че таванът на пенсиите е въведен по време на сериозни промени в осигурителната схема в България; пенсиите на жалбаподателите не са намалени, а те просто никога не са получавали пълния им размер; пенсиите са по солидарната схема, а не като застрахователна схема, което се тълкува  като израз на социална солидарност;   през годините таванът на пенсиите се е повишавал и вероятно броят на ограничените пенсии ще намалява. Към решението е приложено особеното мнение на съдия Павлина Панова(българския съдия в състава), която се аргументира, че според нея има нарушение на правото на собственост, тъй като ообяснението, че сме в преходен период не може да служи като безкрайно оправдание за удължаването на срока на действие на  § 6 на КСО.

………………………………..

чл.1 от Протокол 1 (справедливо обезщетение)

Case of  Popnikolov v. Bulgaria (Application no  30388/02),11 October 2011

Решението по допустимост и основателност е постановено на 25 март 2010 г. С него Съдът намира, че по повод процедурата, проведена на основание чл. 35, ал. 1 от ЗППДОбП (отм.), по отношение на жалбоподателя, действащ в качеството му на едноличен търговец, са били допуснати нарушения както на чл. 6§1 (право на справедлив процес поради неизпълнение на съдебно решение), така и на чл. 1 от Протокол 1 (лишаване на жалбоподателя от легитимното му очакване да придобие собственост в резултат на проведената процедура по приватизация).

В решението си от 11 октомври 2011 г. Съдът присъжда на жалбоподателя сумата от  5 000 евро за имуществени и 3 000 евро за неимуществени вреди

………………………………………..

чл. 1 от Протокол 1 (лишаване от собственост)

Case of  Shesti Mai Engineering OOD and Others v. Bulgaria(Application no 17854/04), 20 September 2011

Жалбоподателите са физически и юридически лица – бивши акционери на „Международен център за фирмено управление”/МЦФУ/. В резултат на незаконна подмяна на легитимно избрания Съвет на директорите (с решение от 1999 г. на фирменото отделение на СГС) и свикано от новия управителен орган   извънредно Общо събрание е подменено цялото ръководство, персоналът е принудително отстранен от сградата, акционерната книга е унищожена, а акционерите са лишени от правото да участват изцяло в управлението на центъра. МЦФУ, който в продължение на 5 години е с изграден международен авторитет, впоследствие прекратява своята дейност – обучение и квалификация на кадри за държавния и честния сектор. Съдът приема за допустимо и основателно оплакването за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради това, че държавата  е проявила бездействие и не е предприела никакви мерки, за да защити собствеността (под формата на акции) на жалбоподателите. На всеки един от тях е присъдено обезщетение за имуществени , а на някои от тях – и за неимуществeни вреди.

………………………………..

чл. 1 от Протокол 1 (продължително бездействие на държавата да изпълни поети договорни задължения за обезщетение)

Case of Balezdrovi v. Bulgaria (Application no 36772/06), 20 September 2011

Делото е подобно на вече постановени предходни решения на Съда по жалбите на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, §§ 72-83, 9 June 2005) and Lazarov v. Bulgaria (no. 21352/02, § 19, 22 May 2008.

Съдът констатира, че властите не са изпълнили задължението си да обезщетят жалбоподателите с жилище като компенсация за отчуждения им имот в разумен срок, а са сторили това след повече от  18 години, поради което им присъждат обезщетение за причинените вреди (къщата с дворното место е отчуждена в средата на 80-те години, а жилищната сграда е предадена в експлоатация през 2007 г.)

…………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)+ чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Case of  Stoycheva v. Bulgaria (Application no. 43590/04), 19 July 2011

Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с успешно приключило в полза на жалбоподателите реституционно производство по Закона за възстановяване на собствеността върху някои имоти, одържавени на основание различните градоустройствени закони ((Закон за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС), тъй като влязлото в сила решение от 1997 г. не е било изпълнено.Съдът намира нарушение и на чл. 13 поради липсата в реституционното законодателство на възможност за компенсиране вреди от неизпълнението на съдебни или административни актове, свързани с реституция.

………………………………….

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)+ чл. 13(липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Marinov c. Bulgarie (Affaire no 36103/04), 15 Mars 2011

Реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. устройствени закони. Имотът на жалбоподателя в размер на 1879 кв.м. бил отчужден за обществени мероприятия през 70-те години, но мероприятието не било изпълнено. След приемането на реституционния закон  той върнал получената като обезщетение сума и поискал възстановяване на имота, но в продължение на повече от 9 години не могъл нито да го ползва изцяло, нито да го впише в имотния регистър. В производството по ЗОДОВ съдът отхвърлил иска за неимуществени вреди, тъй като жалбоподателят не доказал колко е страдал. Съдът намира нарушение и на двете оплаквания и присъжда обезщетение.

……………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)

Affaire Manova et autres c. Bulgarie (Affaire no 32626/06), 3 février 2011

Реституционно производство по чл. 7 от ЗВСОНИ (подобно на Великови и др.). Съдът намира нарушение по отношение на първата жалбоподателка, макар че е пропуснала двумесечния срок за претенцията си за обезщетение  чрез ЖКЗ. Отправната точка за 6-месечния срок за депозиране на жалба е изтичането  на този двумесечен срок. Присъдено е обезщетение.

……………………………………………………

чл.1 от Протокол 1(право на собственост)

Case of  Dichev v. Bulgaria (Application no. 1355/04), 27 January 2011

Случаят е подобен на Kirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98, 44816/98 and 7319/02, 9 June 2005).

След отчуждаване на жилище и гараж от общината през 1979 г. жалбоподателят получава обезщетение само за къщата, но тъй като в новопостроената сграда нямало предвидени достатъчно гаражи, той не получил такъв, а впоследствие му било отказано и всякакво друго обезщетение. Водените дела пред националните съдилища завършили бе резултат. Съдът намира нарушение на чл. 1. Той отсъжда да бъде извършена restitucio integrum, а в случай че това не бъде направено, на жалбоподателя да бъде  изплатено обезщетение в определен от него размер.

……………………………………………………………..

чл.1 от Протокол 1 (справедливо обезщетение)

Case of Basarba OOD v. Bulgaria (Application no. 77660/01), 20 January 2011

Решението е за определяне размера на справедливото обезщетение. С предходно решение по същата жалба от 7 януари 2010 г.Съдът постанови, че е допуснато нарушение на  чл. 6.1.( поради отказа от страна на общината да изпълни влязлото в сила съдебно решение в полза на дружеството) и на чл. 1 от Протокол 1 (защото дружеството е имало легитимно очакване да бъде приета офертата му за закупуване на наетия от него магазин на основание чл. 35 от ЗППДОбП (отм). С настоящото решение съдът определя 40 000 евро обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди.

………………………………………………………………………….

чл.1 от Протокол1(право на собственост)+ чл.6 (право на справедлив процес)

Affaire Sivova et Koleva c. Bulgarie (Requête n^o 30383/03), 15 novembre 2011

Жалбата е по повод  прекомерна продължителност на земеделска реституция по ЗСПЗЗ.Съдът отбелязва прекомерната продължителност на процедурата по реституция и/или получаването на обезщетение – 12 години след решението на ОСЗГ, 11 г. след решението на районния съд за признаване правото на възстановяване на собствеността, през който период жалбоподателките все още не са получили нито земи, нито обезщетение.(§116). Съдът изтъква, че двата паралелно протичащи в България процеса – този на реституция и другия – на приватизация и липсата на каквато и да било съгласуваност между тях, са довели до непропорционално засягане правото на собственост на жалбоподателките. „Съдът намира, че държавата-ответник  не е действала с нужната последователност и  старание и не е осигурила спазването на баланса между изискванията на общия интерес и защитата на правата на жалбоподателките, в резултат на което те са понесли прекомерна и изключителна тежест”(§119)Поради това е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

…………………………………………………

ПРОТОКОЛ 4

чл. 2 (свобода на придвижване) + чл. 8 (право на семеен живот) +чл. 13

Case of Pfeifer v. Bulgaria (Application no. 24733/04), 17 February 2011

Срещу български гражданин в началото на 90-те години започват няколко досъдебни производства, в хода на които му е отнет задграничния паспорт и той е лишен от възможността да пътува зад граница дори и с единствената цел да се среща със съпругата и  дъщеря си, които живеят в Германия. Съдът намира нарушение на чл. 2 от Протокол 4, както и на чл. 13 и присъжда обезщетение. Той отсъжда не се налага самостоятелно да разглежда фактите в светлината на чл. 8 .

………………………………………………..

чл. 2 (свобода на придвижване)

Case of Nalbantski v. Bulgaria (Application no. 30943/04), 10 February 2011

Във връзка със започналото срещу жалбоподателя наказателно производство през 1991 г. на него трикратно му е забранявано да напуска страната – два пъти по време на следствието, започнало през 1991 г. и приключило през февруари 2004 г. и трети път – след осъждането му, защото не е бил реабилитиран. По повод   първите две пъти Съдът намира, че не са били изчерпани вътрешно-правните  средства за защита, но  по повод третото отнемане на международния паспорт съдът намира, че самият факт , че едно лице е осъждано, не дава основание на властите да ограничават правото му да напуска страната.

…………………………………………

чл. 2 (свобода на придвижване)

Case of Makedonski v. Bulgaria (Application no. 36036/04), 20 January 2011

По повод  започналото срещу жалбоподателя наказателно производство през 1992 г. през 1994 г. с постановление на прокуратурата и на осн. чл. 7 от Закона за чуждестранните паспорти на жалбоподателя  е забранено да напуска страната. През 2002 г. той подава молба да  бъде отменена забраната, но получава отказ. На неопределена дата през август получава разрешение временно да напусне страната, но да се върне преди 5 септември. Тъй като не успява да замине преди тази дата, паспортът му отново е отнет. Забраната отпада окончателно през април 2004, когато производството срещу жалбоподателя е прекратено. Съдът намира нарушение на чл. 2 от Протокол 4 поради това, че ограничението за такъв продължителен период от време не е било подлагано на периодичен контрол, за да се установи дали е необходимо или не и така е бил нарушен принципът на пропорционалност от страна на властите.

……………………………………………..

чл. 2 (свобода на придвижване)+ чл. 6§1 (справедлив процес в разумен срок)

Case of Prescher v. Bulgaria (Application no. 6767/04), 7 June 2011

Съдът намира нарушение  на чл. 2 от Протокол 4 поради това, че в продължение на поне 4 години (от 2002 до 2006 г., когато инцидентно й е предоставено правото да посети Германия, макар че формално отказът е отменен през 2007 г.) на жалбоподателката е била наложена забрана да пътува в Германия (поради образуваното досъдебно производство срещу нея), където е семейството й и тя е била възпрепятствана на се грижи за съпруга си, който е бил болен и се е нуждаел от нея. Оплакването по чл 8 е било прието за допустимо, но в светлината на намереното нарушение на чл. 2, Съдът отсъжда че н се налага самостоятелно да се произнася и за нарушение на чл. 8.

…………………………………………………………

ПРОТОКОЛ 7

чл. 1 (процедурни гаранции при експулсирането на чужденци)+ чл. 8(нарушение на правото на семеен живот)+ чл. 13 (липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита)

Affaire Baltaji c. Bulgarie (Requête n^o 12919/04), 12 juillet 2011

Казус, подобен на: Al-Nashif, Musa et autres, Bachir et autres

Съдът намира нарушение поради това, че по действалото към 2003 г. законодателство на жалбоподателя не е било предоставена нито една от гаранциите, регламентирани в чл. 1§1 – да разбере причините за експулсирането си, да се запознае с фактите и да бъде представлявано пред компетентните власти от адвокат. Съдът напомня, че административните съдилища са отказали да разгледат неговия случай по същество, позовавайки се на закона и така жалбоподателят е бил лишен от гаранциите срещу произвол при постановяването на принудителната административна мярка.

……………………………………………….

чл.4 (забрана за повторно осъждане или наказание)

Affaire Kurdov et Ivanov c. Bulgarie (requête n^o 16137/04), 31 mai 2011

Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно. Двамата жалбоподатели са работили в системата на БДЖ и по тяхна вина на 5 юли 1995 г. възниква пожар при извършването на работи по заваряване на  товарен вагон. В резултат на това  част от натоварената стока е опожарена. На първия е наложена административна санкция – глоба, а независимо и отделно от това срещу двамата започва наказателно производство. Съдът приема за начална дата не започналото досъдебно производство през 1998 г., а датата, на която са  повдигнати обвинения на двамата жалбоподатели – на 29.11.2001 и на 01.12.2001 г. Производството приключва с прекратяването му от съда поради изтичане на абсолютната давност на 6 януари  2004 г. С оглед на това Съдът намира, че действително са налице две производства – административно и наказателно по отношение на първия жалбоподател, но доколкото наказателното е прекратено и не е продължило прекомерно, не е налице твърдяното нарушение.

ПУБЛИКУВАНО РЪКОВОДСТВО ЗА АДВОКАТИ  С ЦЕЛ ОСВОБОЖДАВАНЕ НА СЪДА ОТ ЯВНО НЕДОПУСТИМИ ЖАЛБИ

Европейският съд по правата на човека публикува през декември на своята интенет-страница практическо ръководство относно критериите за допустимост на жалбите, предназначен преди всичко за практикуващите юристи. Така Съдът разчита да успее да  ограничи донякъде вълната от явно недопустими жалби. Към август 2010 г. пред Съда са били висящи повече от 130 000 случая, но около 95% от тях са обявявани за недопустими, тъй като  не отговарят на критериите за допустимост, определени в Европейската конвенция за правата на човека. Самата  обработка на такова огромно кличество жалби обаче води до загуба на твърде много време, докато се стигне до извода, че са явно недопустими.  Така на практика се забавя разглеждането на останалите жалби, които повдигат сериозни проблеми.

Това ръководство е подготвено от изследователския отдел на Съда в изпълнение на т. С-6 от подписаната Декларация  по време на конференцията в Интерлакен – Швейцария, на 18 и 19-ти Февруари, 2010 год.  с участието на министри на 47 страни-членки на Съвета на Европа. Тази специална конференция бе организирана за намиране на начини да се помогне на Съда да се справи с непрекъснато повишаващия се брой на регистрираните пред него жалби.Ръководството е достъпно на Интернет страницата на Съда на френски и английски, но предстои да бъде преведено и на рускти и турски език.

Идеята е да се предостави на разположение на потенциалните жалбоподатели обективна и пълна информация относно процедурата за подаване на жалби и критериите за допустимостта им. Както се посочва в увода към ръководството, то цели не само да ограничи до известна степен депозирането на жалби, които нямат никакъв шанс да бъдат разгледани по същество, но и да даде възможност за останалите жалби, повдигащи сериозни въпроси, да бъдат подготвени по начин, че да издържат теста за допустимост .

В  ръководството се  съдържа подробна информация за критериите за допустимост на Съда. То  има за цел да помогне на адвокатите предварително да определят дали оплакванията на клиента им са лишени от всякакъв шанс за успех и  да се въздържат да сезират  Съда, когато преценката им е отрицателна. Ръководството е изготвено, за да  позволи едно по-задълбочено проучване на практиката на Съда с оглед изработените от него  критерии за допустимост. То се състои от   три раздела и е с обем от 114 страници.

В уводната част са дадени пояснения относно индивидуалната жалба (кой има право на такава, предмет, представителство, свободата на сезиране на Съда,  забраната на държавата да оказва натиск върху едно лице по повод депозирането на такава) и качеството „жертва” по смисъла на  Конвенцията (понятието пряка и непряка жертва, смърт на жертвата, загубване качеството на жертва).

В раздел първи се анализират въпросите относно недопустимостта, дължаща се на процедурата – неизчерпване на вътрешно-правите средства за защита, на неспазването на шестмесечния срок, депозирането на жалба след сезиране на друга международна инстанция, злоупотреба с правото на жалба и пр. Анализирани са и специфични случаи, които водят до отклоняване от правилата.

Раздел втори е посветен на проблемите относно недопустимостта, произтичаща от самата компетентност на съда – това са въпросите, анализирани с оглед  критериите ratione personae, ratione loci, ratione temporis и  ratione materiaе. Специално бих желала да обърна внимание на анализа с оглед предметната компетентност на Съда. В тази част по необходимост е дадено тълкуване на отделните текстове, посветени на: чл. 6 – правото на справедлив процес в неговия граждански и наказателен аспект и връзката му с отделните протоколи; чл. 8 – приложното му поле, изясняване на понятията „личен живот”, „семеен живот”, „жилище”, „кореспонденция”; чл. 1 на Протокол 1 – понятието „собственост”, защитени притежания, вземания, спестявания, реституция на собственост, бъдещи доходи, клиентелата, лицензи за упражняване на търговска дейност, интелектуална собственост, акции  и пр.

В последния раздел са разгледани въпросите относно недопустимостта, дължаща се на самите оплаквания по съществото на жалбата – сезиране на Съда като „четвърта инстанция”, липса на нарушение на принципа на пропорционалност, липса на произвол при вътрешните процедури, неконкретизирани или недоказани оплаквания и пр.

Най-ценното лично за мен в това ръководство е, че всяко тълкуване на текст от Конвенцията е илюстрирано с много богата   практика на съда, включваща над 500 решения по допустимост и основателност  - както по-стари и основополагащи, така и съвсем актуални – от последните няколко години, включително и от  2010 г. При това те са под формата на линкове и могат  директно да се отварят, което е допълнително удобство и улеснение при запознаването с конкретен аспект, илюстриран чрез посоченото решение.

Според мен този „гид” е своеобразен „Коментар” на отделни текстове на Конвенцията и на Правилата на Съда, основаващ се на богатата юриспруденция на институциите в Страсбург, който изключително много ще улесни както юристите, работещи в областта на правата на човека, така и тези, които биха желали да специализират и задълбочат познанията си в тази област. Той е ценно помагало дори и за провеждане на обучения и семинари със студенти, магистрати и адвокати, поради което аз лично горещо препоръчвам неговото ползване.

От началото на месец септември  Фондация „Български адвокати за правата на човека“ започна да подготвя електронен бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“, в който представя накратко резюмета на постановени решения на Европейския съд по правата на човека не само срещу България, но и срещу други страни-членки на Съвета на Европа, а  така също и на съда на Европейския съюз в Люксембург . Всеки колега, който проявява интереси в тази област и би желал да е информиран за развитието на практиката на тези две международни институции, би могъл да изтегли бюлетина, ако използва линка  фондацията:http://www.blhr.org/ Наред с това, ако желаете да ви бъде изпращан периодично, пишете ни на следния електронен адрес  hrlawyer@blhr.org. Бихме се радвали да получим и отзиви за него.

В първия брой на бюлетина са представени резюмета на решения, постановени през септември 2010 г. Те са достатъчно аналитични, за да дадат представа както за фактологията, така и за правните аргументи, поради което съм на мнение, че биха подпомогнали практически всеки, който се интересува от проблематиката по защита правата на човека.

В брой втори, който също вече е готов и достъпен на посочения сайт, ще намерите интересни решения, а така също и комуникирани жалби на Съда в Страсбург, по които той е решил да се произнесе приоритетно. Ще научите важни принципи относно стандартите при експулсирането на чужденци и защо не е препоръчително да се предприемат подобни действия, когато в съответната държава за лицето има опасност да бъде подлагано на мъчения или убито.

За съдиите би представлявало интерес и делото на тяхна колега от Турция, уволнена поради подозрения в неправомерни контакти с адвокат, предизвикателно облекло и забавени дела, без да й се даде достъп до досието с проведеното проучване. Европейският съд намира нарушение на правото й на личен живот, тъй като в обхвата на чл. 8 е включена и тази дейност.

Реших, че колкото повече колеги имат достъп до подобна информация, още повече, че не всеки ползва френски и английски, за да прочете самите решения, толкова по-полезен би бил бюлетинът.

НЯКОЛКО ПОЯСНЕНИЯ ОТНОСНО СРОКА, В КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДАДЕНА ЖАЛБА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Мислех, че този въпрос е съвсем ясен и не се налага да се дават допълнителни указания  и обяснения  какво означава, че жалбата следва да бъде подадена „след изчерпване на всички вътрешноправни средства за защита…в срок от шест месеца след датата на окончателното решение на националната инстанция” – чл.35 от Конвенцията. Практиката обаче постоянно ме среща с хора, които неправилно тълкуват този текст, като мислят, че тук се включват и извънредните способи за защита и  в немалко случаи се оказва, че срокът е пропуснат. За съжаление, много колеги също така разсъждават и неволно въвеждат клиентите си в заблуждение, че едва след като са изчерпили и това средство за защита – отмяната на влязло в сила решение, е време да бъде сезиран Европейския съд по правата на човека.

Вероятно объркването идва от кумулативността на двете предпоставки –

а)да са изчерпани вътрешноправните средства за защита и

б) да не е изтекъл 6-месечният срок от окончателното съдебно решение.

Ето защо бих искала да направя някои пояснения. Когато Европейският съд тълкува тази разпоредба, той няма предвид  извънредните способи за защита, каквито са  молбата за отмяна в гражданското и административното съдопроизводство и за възобновяване в наказателното производство. Такова прекомерно разширително тълкуване не може да се изведе от текста на чл. 35 на Конвенцията. Противното би означавало всеки един гражданин да използва тези процедури без оглед на това – има ли основания за тях или не. А, както е известно на колегите-юристи, процедурата по отмяна на влязло в сила решение или за  възобновяване на наказателно производство,  е допустима в строго и лимитативно изброени хипотези.

Вярно е, че за непосветените и непознаващите   съдопроизводствените правила, като че ли съществува убеждението, че  след решението на т.н. „тричленка”, както се изразяват много често гражданите, съществува и още една възможност – „петчленка”, след което вече наистина процедурата е окончателно приключила. Всички, които са правили опит да сезират Европейския съд в по-късен момент, след като са използвали извънредните способи, знаят че жалбите им са били обявявани за недопустими.

В моята практика съм имала случаи, когато при депозирането на жалбата съм информирала Съда, че е инициирана процедура по отмяна на влязло в сила решение, но изходът й е неясен, поради което се подчинявам на правилото за 6-месечния срок, като  давам уверения, че ще го информирам за развитието на процеса.

Разбира се, ако   процедурата  за отмяна има успешен завършек и съответният Върховен касационен или административен съд отмени влязлото в сила решение и производството започне отначало, тогава срокът няма да е пропуснат и Европейският съд може да бъде сезиран едва след като приключи окончателно второто производство, което се е развило в резултат на отмяната. Такива случаи също съм имала и дори Европейският съд е постановявал осъдително решение по чл. 6.1. за неразумна продължителност на гражданското производство  – делото  Kabakchievi v. Bulgaria (Application no. 8812/07), решение от 6 май 2010 г.

По-различен е въпросът, когато става въпрос за неизпълнение на съдебно решение, постановено в полза на дадено лице – физическо или юридическо. Тогава горното правило не важи, а принципът е – колкото по-дълго държавата не изпълнява това решение, толкова по-голямо е нарушението.  Тогава жалбоподателят трябва да докаже, че през този период не е бездействал, а е сезирал съответната институция, писал е жалби, молби , правил е искания и пр. , но   институцията не е предприела никакви мерки или ги е предприела със закъснение. В тези случаи началото на шест-месечния срок ще се брои от датата на преустановяване на  нарушението от страна на държавата – например, от датата на  изплащане на присъденото обезщетение, за което пред  държавния орган е бил представен изпълнителен лист.

Когато процедурата по някое дело продължи прекомерно и още на първата инстанция се е забавила 5-6 години, не се налага да се изчаква делото да приключи окончателно, за да бъде сезиран Съдът. Особено, когато делото е свързано с трудово-правен спор или с такъв за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, за които Съдът неведнъж е посочвал, че държавата трябва да преприеме такива мерки, че подобен род дела да бъдат разглеждани с предимство и в кратки срокове.

Като изключим актовете на ВКС и ВАС, все още не всички окръжни и апелативни съдилища качват на сайтовете си своите решения. Когато обаче това се окаже окончателният съдебен акт (при процедурите по ЗАНН, например, окръжният съд е касационната инстанция), съобщение на страните не се изпраща. Не се уведомяват пострадалите и при постановяване на окончателното определение, с което се оставя в сила постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. Понякога това може да се окаже фатално за заинтересованото лице с оглед на сезирането на Съда в Страсбург. То трябва да докаже кога е узнало за съдебния акт, от какъв документ и не е ли могло да се информира по-рано (т.е. преди да са изтекли 6-те месеца). Ако успее достатъчно убедително да стори това, Съдът  регистрира жалбата и поне на първо време опасността е преминала (преди Правителството да направи възражение за недопустимост във втория етап от процедурата, когато отново ще трябва да се излагат аргументи защо жалбата не е просрочена).

Бих искала да направя и още едно уточнение по повод сроковете. Съдът отчита началото на 6-месечния срок  по всяко едно оплакване към датата на първото писмо, изпратено до него. Ако в тази „първоначална жалба“ не са повдигнати всички оплаквания, макар и само с по едно изречение, той няма да ги разгледа по същество, след като за пръв път са посочени едва с основната жалба, която е изпратена по-късно (имам предвид случаите, когато поради различни причини жалбоподателят или неговият адвокат са изпратили писмо до Съда в свободен текст, в което най-общо излагат по-скоро намеренията си да го сезират с жалба). По този повод вече има немалка практика, включително  и по български случаи -   Galev and Others v. Bulgaria (dec.), решение от 29.09.2009 по жалба № 18324/04;  Ivanova-Sokolova (dec.), решение от 29.04.2008  по жалба № 26057/04; Ivan Vasilev v. Bulgaria (dec.) решение ог 29.04.2008 по жалба № 26057/04

Като заключение бих желала да повторя още веднъж казаното в началото: срокът за депозиране на жалба е не по-късно от шест месеца от решението на този български съд, който се е произнесъл последен в редовна гражданска, съдебно-административна или наказателна процедура. Оплакванията трябва да са направени още с първоначалната жалба, т.н. първо писмо до Съда.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ЖАЛБА ДО СЪДА

(материалът е предназначен за юристи)

Тези, които са разглеждали специалния вид пълномощно, който  фигурира на сайта на Европейския съд, вероятно са обърнали внимание, че в него има една рубрика:  “Дата на първото писмо” и сигурно са се питали какво има предвид съдът и какво следва да се напише на това място.

Първото писмо   предшества истинската жалба във вида, в който тя трябва да бъде подготвена. Изпраща се обикновено тогава, когато до изтичането на крайния срок остават броени часове или дни, а за подготовката на  жалбата време няма. Понякога е необходимо повече време и за събиране на много по обем доказателства или за приключване/започване на процедура, за която Съдът непременно следва да бъде уведомен, че върви, за да не бъде жалбата обявена за недопустима.  За да се “спре”  шестмесечния    срок (от датата на последния вътрешносъдебен акт, постановен в редовно, а не в извънредно производство),  понякога се налага да бъде изпратен някакъв по-малък по обем материал, в който да се изрази по-скоро намерението на лицето да подаде жалба. Това е т.н. “първо писмо”.

В отговор в рамките на 1-3 месеца Съдът изпраща формуляр на жалба и писмо, в което уведомява, че му е станало ясно, че клиентът ви  желае да подаде жалба, тя е била заведена под определен номер, който   фигурира и на самото писмо. В него се определя краен срок, в който попълненият формуляр на жалбата следва да бъде изпратен (брои се денят на изпращане, а не на получаване на плика).

Как трябва да изглежда тази предварителна жалба? Ами това в общи линии е нещо като резюме на основната жалба. Няма някакви специални писани правила, затова никой не е поставял  изисквания или ограничения . Бих могла да споделя своя опит, тъй като често прибягвам до подготвянето на такива жалби.

Понякога правя нещо като кратък увод, в който пояснявам кой е жалбоподателят – напр. търговско дружество с еди какъв си предмет на дейност или лице, което е лишено от свобода и в момента изтърпява наказание еди къде си и т.н.

В първата част излагам последователно най-важните факти (горе-долу в обема на една искова молба). Обикновено ги номерирам в хронологична последователност – 1,2,3 и т.н. Прилагам минимум доказателства – 5-6 копия от документи, сред които обезателно последното съдебно решение (ако са твърде много, наред с него и още 1-2, но не всичките). Обикновено като разказвам случая, дадено твърдение подкрепям със съответния документ, на който се позовавам под линия. На този етап няма нужда от експертизи, скици, съдебни протоколи, писмени бележки и жалби. Всички допълнителни документи  можете да приложите в зависимост от характера на оплакването по ваша преценка, когато подготвяте основната жалба. Избягвам да правя коментар в тази част, само разказвам какво се  е случило последователно в хронологичен порядък, но кратко. Поставям и някакво заглавие с блокшрифт, например “Фактите по случая”. В зависимост от обема на информацията, тази част може да е 2, но може и 4-5 страници.

Във втората част , която озаглавявам “Оплаквания”, обосновавам оплакванията си относно това какви нарушения на конкретни права са допуснати, според мен. Обикновено изложението е от половин страничка  за всяко отделно нарушение, но винаги посочвам аргументи, а не изброявам просто текстовете на Конвенцията.

Накрая, като последна част на моята предварителна жалба , озаглавена “По изискванията за допустимостта на жалбата”, излагам в две изречения становището си, че жалбата е допустима, съгласно чл. 35 от Конвенцията, защото  повдигнатите оплаквания са за нарушения, попадащи в предметния обхват на Конвенцията (т.н. ratione materiae) и са направени преди изтичането на 6-месечния срок (т.н. ratione temporis), в случай че не става въпрос за т.н. “продължаващо нарушение”. От 1 юни тази година ще се налага да изтъкваме аргументи и във връзка с третото условие за допустимост – жалбата да не е малозначителна или самия интерес, който е засегнат, да няма такъв характер. Този критерий е най-неясен и затова тепърва по него ще се създава практика.

Първото решение, в което Съдът се позова на него, е по едно румънско дело, в което основният довод е свързан с това, че самият имуществен интерес бил твърде незначителен (90 евро)и не било доказано  претендираното неизпълнение на задълженията от страна на една агенция за автобусни превози, с която жалбоподателят е пътувал от Букурещ до Мадрид ( Adrian Mihai Ionescu c. Roumanie -requête n^o 36659/04, решение от 28.06.2010 г.) Съдебния процес, започнат от жалбоподателя пред местните съдилища, приключил неуспешно и искът му бил отхвърлен, поради което той  сезирал Европейския съд с оплакване за допуснато нарушение на чл. 6.1. Тук Съдът приема, че в приключилото съдебно производство не са  били нарушени процедурните права на жалбоподателя, на страните е било предоставено правото да представят своите доказателства. Наред с това, самият претендиран интерес (оценен от самия жалбоподател на 90 евро) е твърде незначителен с оглед имущественото състояние на жалбоподателя. Решението е взето с мнозинство, но все още до него няма достъп на сайта на Съда, поради което не могат да бъдат установени както  мотивите за постановяването му, така и особените мнения, които очевидно са налице.

И така, ако се върнем на нашата предварителна жалба и на рубриката в пълномощното, възможна е ситуация, при която предварителната жалба си е написана от самия заинтересован, а той да дойде при вас като получи вече формуляра и разбере, че нещата не са по силите му. Тогава в пълномощното, което ще попълните, посочвате датата на това първо писмо, което е било изпратено в Страсбург.

Понякога аз предпочитам да подготвя тази предварителна жалба не от мое име, а от името на самите жалбоподатели (ако не съм съвсем сигурна доколко бих искала да се ангажирам с нея). Има случаи, когато самите те междувременно се отказват и не се стига въобще до друго по-нататъшно действие. Всичко е въпрос на преценка и аз действам според обстоятелствата.

Предварителната жалба може да бъде придружена с писмо, а може и направо на първата й страница да бъде посочен адресатът. Когато имам пълномощно, предпочитам първия вариант – с придружително писмо, към което прилагам  „Предварителна жалба“.