Права на Човека .com

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2008/2009 ГОДИНА

АНОТАЦИЯ

Дисциплината преставя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
- процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
- същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
- разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
- методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Избираема дисциплина. 2 кредита. Редовно обучение общо 60ч. /у -30, л -30/. Задочно обучение 40ч. /л-40/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42)
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993
Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997.

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

                                                 Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2008/2009 ГОДИНА

1. Криминологични аспекти на домашното насилие
2. Жените – жертва на престъпни посегателства
3. Защита на жертвите на домашно насилие
4. Криминологични аспекти на насилието срещу жени
5. За и против смъртното наказание
6. „Прането на пари” и организираната престъпност
7. Източници на доходи на организираната престъпност
8. Транснационалната организирана престъпност и заплахите й за държавата
9. Стратегии за борба с организираната престъпност
10. Младежите в огледалото на криминологията
11. Непълнолетните в огледалото на криминологията
12. За и против легализиране на проституцията
13. Проституция и организирана престъпност
14. За и против легализиране на употребата на марихуана
15. „Престъпленията” без жертви (проституция, порнография, наркомании, хазартни игри, алкохолизъм) – за и против криминализирането им.
16. Характеристика на „привилегированата” престъпност (престъпността на „белите яки”)
17. За и против облегчаване достъпа до огнестрелно оръжие
18. Рецидивистите и контролът над престъпността
19. Порнография и престъпност
20. Киберпрестъпността – основни характеристики
21. Криминологични аспекти на порнографията (интернет-пространството и порнографията)
22. Криминологична характеристика на убийствата – световни и национални тенденции
23. Криминологична характеристика на личността на извършителите на убийства
24. Криминологична характеристика на сексуалното насилие – световни и национални тенденции.
25. Криминологична характеристика на личността на извършителите на сексуални престъпления
26. Криминологична характеристика на грабежите – световни и национални тенденции
27. Криминологични аспекти на футболното хулиганство
28. Криминологична характеристика на извършителите на грабежи
29. Криминологична характеристика на кражбите – видове, световни и национални тенденции
30. Криминологична характеристика на извършителите на кражби
31. Криминологична характеристика на измамите и на техните извършители
32. Съвременните форми на измами – особености на престъпленията и извършителите
33. Криминологична характеристика на икономическата престъпност
34. Криминологична характеристика на корпоративната (организационната) престъпност
35. За и против наказателната отговорност на юридическите лица
36. Компютърната престъпност – основни форми и видове
37. Типични престъпления, извършвани от жени
38. Характеристика на жените-извършителки на престъпни посегателства
39. Типични престъпления на непълнолетните
40. Основни характеристики на личността на непълнолетния правонарушител
41. Основни характеристики на организираната престъпност
42. Социални сфери на корупцията
43. Връзката между социалната патология и престъпността
44. Опасностите на киберпрестъпността
45. Проституция и престъпност
46. Проституция и трафик на хора
47. Влияние на масмедиите върху страха от престъпността
48. Страхът от престъпността и неговите криминологични последици
49. Основни характеристики на груповата престъпност
50. Прилики и различия между груповата и организираната престъпност
51. Защита на деца от вредно съдържание и поведение в онлайн среда
52. Криминологични аспекти на онлайн средата и нейното въздействие върху децата
53. Характеристика на наркопрестъпността
54. Екологичната престъпност – форми и превенция
55. Престъпността по транспорта – форми и превенция

Подготвил:

                           Светла Маргаритова,PhD

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2008/2009 ГОДИНА

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

ОБЩА ЧАСТ

1. Криминологията като наука. Предмет, характер и задачи. Криминологията в системата на науките.Методология и методика на криминологията.
2. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България. Криминологични школи: класическа школа; позитивистична школа; марскистка школа; клинична криминология; критична криминология.
3. Теории за престъпността: биологично направление в криминологията; учение за родения престъпник; биосоциално и психологично направление.
4.  Социологически теории за престъпността(1) : теория за аномията; теория за диференциалната асоциация; теория за социалната дезинтеграция; теория за диференциалните възможности.
5.  Социологически теории за престъпността (2): теория за конфликта; теория за субкултурите; теория за дрейфа.
6. Социологически теории за престъпността (3): теория за икономическия детерминизъм; теория за стигматизацията; теория за изобилието; неокласическа икономическа теория.
7. Престъпност. Определение. Количествено определение на престъпността. Основни видове. Основни признаци.
8.  Цена на престъпността. География на престъпността.
9.  Латентна престъпност. Признаци за измерване
10.  Девиантност. Престъплението като криминологична категория.
11.  Възраст и престъпност.
12.  Личността в криминологията. Методи за изследване на личността. Личност на престъпника.
13. Механизъм на престъпното поведение. Типология на престъпниците.
14. Виктимология. Развитие на виктимологията. Жертва. Определение. Виктимност.
15. Типология на жертвите. Виктимизация. Видове. Антивиктимогенна политика.
16. Страхът и неговото влияние върху престъпността и виктимизацията.
17. Детерминираност на престъпността – причини на престъпността; факторен подход в криминологичното познание.
18. Причини за конкретното престъпление.Криминогенната ситуация и нейната роля в механизма на извършване на конкреттното престъпление. Ролята на социалните и биологичните фактори в детерминацията на конкретното престъпление.
19. Организация и методика на криминологичните изследвания видове, цели, задачи, изисквания; структура – методологичен и организационен блок. Програма и план на криминологичното изследване. Ролята на статистиката в криминологичните изследвания.
20. Криминологично прогнозиране – понятие, цели, предпоставки, видове. Методи на прогнозиране – екстраполация, експертна оценка, моделиране
21. Криминологично планиране – видове планове за превенция на престъпността, етапи на планиране
22. Криминология и наказателна политика. Развитие на формите на контрол над престъпността – стеризилизация, кастрация, нова социална защита, освобождаване от наказателна отговорност, медиация; декриминализация и депенализация, електронен контрол над осъдените и освободените затворници
23. Ролята на наказанието в превенцията на престъпността.
24. Превенция на престъпността – същност, задачи, видове, класификация на мерките
25. Институционализиране на превенцията и контрола над престъпността -система за управление на превенцията и контрола над престъпността и нейните субекти. Основни принципи. Етапи на процеса на превенция
26. Съвременни подходи и стратегии за превенция и контрол над престъпността

ОСОБЕНА ЧАСТ

1. Престъпността в съвременния свят. Проблемът за глобализацията. Регионални особености.
2. Престъпността в България – социални промени и престъпност.
3. Конвенционална престъпност. Характеристики. Тенденции.
4. Престъпност срещу собствеността – характеристика, причини, превенция.
5. Престъпност, засягаща живота и здравето на човека и неговата личност – характеристика, причини, превенция..
6.  Икономическа престъпност – характеристика, причини, превенция.
7.  Престъпност на „белите яки”.
8. Корпоративна престъпност.
9. Корупция и престъпност . Антикорупционни стратегии.
10. Квазиконвенционална престъпност. Характеристика. Тенденции.
11. Компютърна престъпност – характеристика, причини, превенция..
12. Непредпазлива престъпност – обща характеристика.Престъпност по транспорта – характеристика, причини, превенция..
13. Екологична престъпност – характеристика, причини, превенция.
14. Организирана престъпност – история, съвременни проблеми. Стратегии за борба с оганизираната престъпност.
15. Младежка престъпност – характеристика, причини, превенция..
16. Престъпност на непълнолетните – характеристика, причини, превенция..
17.  Престъпност на жените – характеристика, причини, превенция..
18. Рецидивна престъпност – характеристика, причини, превенция..
19. Професионална престъпност – характеристика, причини, превенция.
20. Групова престъпност – характеристика, причини, превенция..
21.  Маргиналност и престъпност.
22. Социална патология и престъпност – самоубийства, наркомании, алкохолизъм, проституция.
23.  Проблемът за смъртното наказание в криминологията.
24. Престъпност, застрашаваща международните политически отношения.
25. Престъпност, застрашаваща международните икономически отношения.
26. Международното сътрудничество в борбата с престъпността – правна и организационна рамка.

І. ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Основи на криминологията в НРБ авт. колектив. София, 1983.
2. Айдаров,Й. Криминология. София, 1998.
3. Кайзер Г. Криминология. Москва, 1979 перевод с немецкого.
4. Каракашев В., Г. Георгиев, П. Цанков. Криминология, Варна, 1996.
5. Панев Б. Криминология. Бугас, 1995.
6. Станков Б. Виктимология. Варна, 2001.
7. Станков Б. Организирана престъпност. София, 2006 (3 изд).
8. Станков Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2005.
9. Станков Б. Видове престъпност. Варна, 2006 (2 изд.)
10. Фокс В. Введение в криминологию. Москва, 1984 перев. с англ. языка.
11.Холыст Б. Криминология. Основные проблемы. Москва, 1979 перев. с полского языка.
12. Шнайдер Х.-Й. Криминология. Москва, 1984 перев. с немецкого языка.
13. Adler,F.,G.O.W.Mueller, W.S.Laufer. Criminology. New York, St.Louis etc. 1994.
13. Eisenberg,U. Kriminologie. 4 Aufl., Koeln, Berlin, etc.,1990.
14. Siegel,L.J. Criminology. Fifth Ed., Minneapolis, etc. 1995.
15. Я. И. Гилинский. Девиантность, преступность, социальный контроль 2004 Р. Асланова 322 с. 36/Д46
16. В. Н. Кудрявцев Стратегии борьбы с преступностью 2005 Наука, 343/Л58
17. Яковлев А.М. Социология преступности (криминология): Основы общей теории. – М.: Содействие новый век, 2001. – 239 с. http://crimestudy.ru
18 Криминология. Учебник для ВУЗОВ под ред. В.Д. Малкова, Москва, 2006
19. Криминология ХХ век Коллектив авторов, 2000 © С.-Петербургский гос. университет МВД РФ, 2000 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/burlak/index.php

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
ІІ.1. Обща част
Бекариа Ч. За престъпленията и наказанията. София, 1993.
Бояджиева Ю. Методика за анализ на статистическата информация за престъпността. София, 1982.
Георгиев Г. Хр. Приложение на социологическите методи при криминологически изследвания. – Правна мисъл, 1970, кн.1.
Каракашев В. Проблеми на престъпността и нейната структура. София, 1977.
Михайлов,С. Емпиричното социологическо изследване. София, 1980.
Емил Маджаров Психологическо портретиране на правонарушителите,
Сиела 340/М14
Емил МаджаровПсихологическо портретиране на правонарушителите 2006 Сиела, 344 с. 36/Н26
Малиновский В.В., Широков В.А. Наказание как инструмент уголовной политики. – www.Jurfak.kht.ru
Наумова, Ст. Социология на правото. София, 1984.
Панев,Б. Скритата престъпност. София, 1981.
Рональд БлэкборнПсихология криминального поведения 2004, Питер 496 с.343/Б64
Раковски Кр. Престъпността, нейните причини и средствата за изкореняването й. София, 1993.
Станков Б. Личност и престъпно поведение. София, 1990.
Станков Б. Престъпността в България и нейните жертви. София, 1999.
Там Х. Преступность и уровень жизни. Москва, 1982 (перев. с шведского)
Уеда К. Преступность и криминология в современной Японии. Москва, 1989 перев. с японского языка.

ІІ.2.Особена част
Робърт Клитгард, Роналд Маклейн-Абароа, Х. Линдзи Парис Корумпирани градове, 2006 Сиела,168 с. ,343/К85
Китан Китанов, Красимир Йотов Наркопрестъпността – разпространение и превенция, 1999, МВР, 245 с. 343/К41
Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция 2000, Научноизсл.инст.по криминология, 264 с. 343/К61
Китан Китанов, Нина БеловаПартньорство между полиция и медии за превенция на престъпността2002НИКК – МВР223 с. 343/К61
Китан Китанов Грабежите 2005 Министерство на вътрешните работи 220 с. 343/К66
Корупционни практики и превенция на корупцията 2004 Център за изследване на демокрацията,146 с. ,343/К85
Корупция и контрабанда : мониторинг и превенция 2000,Център за изследване на демокрацията,76 с. ,343/К90
Книга за престъпността в България авт. колектив. София, 1992.
Константин Паликарски Превенция и противодействие на корупцията 2006 Институт по публична администрация и европейска интеграция 32 с. 36/П72
Антикорупционните реформи в България.Основни резултати и рискове. София, Център за изследване на демокрацията, 2007 – www.csd.bg
Мониторинг на антикорупционните реформи в България. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 – www.csd.bg
Тенденции на престъпността в България 2000-2005. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 – www.csd.bg
Опасностите на киберпрестъпността – документ за дискусия на конференцията от 1-2 април 2008 г. – www.coe.int/cybercrime
Бояджиева Ю.Компютърна престъпност 2004 НИИ по криминалистика и криминология412 с. 343/Б73
Петров Г. Детската престъпност, 1998 Абагар
Ann Buchanan Cycles of Child Maltreatment 1996 John Wiley & Sons 305, 76/P93 Protecting Children 1997Arena263 p. 343/А37
Нина Белова Женска престъпност и превантивна дейност на полицията 2004НИИ по криминалистика и криминология182 с. 343/Б43
Панчо Бешков Crimina feminarum1998Фенея100 с. 159.9/Б48
Веселин КаракашевМладежка рецидивна престъпност 1990 УИ Св.Кл.Охридски 107 с. 343/К41
Питер Лилли. Грязные сделки2005Феникс400 с. 32/Л86

Подготвил:

                        Светла Маргаритова,PhD

ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, ИЗПИТА И ФОРМИРАНЕТО НА ОЦЕНКАТА

Криминологията е наука, която , макар че у нас се преподава само на студентите от юридическите факултети, обхваща проблематика, отиваща отвъд формално-догматическите правила на другите науки. Тя включва в себе си разнообразна проблематика, която я родее със социологията, политологията и икономиката, макар че основните й понятия са преди всичко свързани с наказателното право. Затова си мислю, че тя сама по себе си е интересна дисциплина, която дава една широка култура на студентите и насочва мисленето им не върху конкретен правен акт, а как обществено-икономическите условия (и политическите) влияят на обществото и предизвикват „бум” или спад в престъпността; опитва се да даде отговор защо определени групи лица извършват престъпления и какви подходи да се предприемат, за да се ограничи в приемливи граници престъпността. Всъщност може би най-привлекателното е, че това не е наука сама за себе си, а има действително прагматична насоченост, защото резултатите от изследванията на криминолозите помагат на обществото не само да получи картина за един или друг вид престъпност, но и далеч по-важното – как  да направим системата за превенция по-ефективна, как да накараме обществото да не се чувства толкова несигурно.

Като не забравям, че дисциплината е все пак избираема, а не задължителна, предпочитам да поставя акцент  в изискванията си към студентите да покажат познаване на основните, същностни проблеми и затова се ориентирах към тестовата форма на изпитване. Практиката от първата година, в която въведох този вид изпит показа, че студентите подцениха дисциплината и като че ли разчитаха  на своята обща култура и без особена подготовка да се справят. Може би и затова слабите оценки бяха между 40 и 80 %. Това, което забелязвам е, че студентите не умеят да четат поставения им въпрос, а бързат да отговорят това, което по принцип знаят по темата или дори не по нея. Другата слабост е неумението да се изразяват точно, твърде често дори стилът им е съвсем разговорен и неясен. Затова, ако на повече от един въпрос се даде абсолютно погрешен, глупав, абсурден отговор (т.н. „бисер”, отнемам точки).

Освен от теста оценката от изпита при редовните студенти се формира и от резултатите от участието им в организираните дискусии по предварително зададени теми, които носят от 1 до 8 точки (това се равнява на единица и половина от общата оценка). Но всъщност накрая се оказа, че болшинството от тези, които проявиха най-голяма активност в дискусиите, нямаха нужда да им се добавят точки, тъй като и без тези „бонуси” се бяха справили отлично.  

Самите дискусии създават допълнителни умения у студентите как да водят и да участват  в подобни форуми, да се изслушват, да излагат аргументи по тезата, която трябва да защитят (ролята им се определя не според техния избор – дали да са „за” или „против”, а от мен). Практиката показа, че най-съдържателна е дискусията, когато студентите са се подготвили предварително, търсили са информация от  различни източници и тогава самата аудитория проявява интерес и толерантност. Но имаше и групи, когато дискусията се превърна в махленско говорене и размяна на мнения като на хора от улицата, а не на студенти-юристи.