Права на Човека .com

За подготовка на студентите от ВСУ по предмета „Организация на превенцията“

Препоръка Rec (2003) 21

на Комитета на министрите към държавите-членки относно партньорството в превенцията на престъпността

(Приета от Комитета на Министрите на 24 септември 2003 г. на 853-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на Министрите, съгласно условията на Член 15.b от Устава на Съвета на Европа, Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне един по-тесен съюз между държавите-членки, за да бъдат защитени и претворени идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство; Като признава, че традиционните наказателни и правоприлагащи мерки за намаляване на разпространението и въздействието на престъпността в нашето съвремие са недостатъчно ефективни и отчита появата на изцяло нови форми на престъпност в Европа; Като има предвид, че това състояние на престъпността и нарастващото безпокойство по този повод засилват чувството на несигурност у много от гражданите на Европа, което в извънредни случаи може да прерасне в загуба на доверието към политическата власт, правовия ред и институциите, отговорни за неговото прилагане и което, освен това, може да провокира нетърпимост, изключване и ксенофобия; Като има предвид също, че според изследванията, освен традиционните подходи, потенциално ефективно и рентабилно е разработването и прилагането на стратегии за превенция, предвиждащи участие на обществеността и местните власти; Като припомня Заключителната декларация на Втората среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа в Страсбург на 10 и 11 октомври 1997 г., на която “[беше заявена] пълна подкрепа за Съвета на Европа във връзка с бъдещи действия за укрепване на сплотеността, стабилността и сигурността в Европа”; Като взема под внимание Препоръка R (83) 7 относно участието на обществото в наказателната политика, Препоръка R (87) 19 относно организацията на превенцията на престъпността, Препоръка R (96) 8 относно наказателната политика в преобразуваща се Европа и Препоръка Rec (2000) 20 относно ролята на ранната психо-социална намеса в превенцията на престъпното поведение; Като се съобразява с Препоръка 36 (1997) на Конгреса на местните и регионални власти в Европа (КМРВЕ) относно престъпността и несигурността в европейските градове, както и Препоръка 80 (2000) относно престъпността и несигурността в европейските градове: ролята на местните власти; Като се съобразява с Препоръка 1531 (2001) на Парламентарната асамблея на СЕ относно сигурността и превенцията на престъпността в градовете: създаване на Европейска обсерватория;

Като припомня Виенската декларация по въпросите на престъпността и правосъдието, приета на Десетия конгрес на ООН по превенция на престъпността и третиране на закононарушителите (април 2000);

 Като се съобразява с резултатите от Европейския форум за сигурност в градовете и по-конкретно с Неаполския манифест за безопасност и демокрация от декември, 2000 г.;

Като припомня заключенията на Европейския съвет в Тампере във връзка с установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (1999), както и създаването на Европейска мрежа за превенция на престъпността (2001);

Като се съобразява с Ръководните насоки на ООН за превенция на престъпността (2002), в които се признава основната роля на партньорството;

Като взема под внимание опита на нарастващ брой страни, които през последното десетилетие разработват и изпълняват програми и проекти за превенция от различен мащаб;

С убеждението, че ефективната превантивна дейност за намаляване на престъпността изисква създаване на партньорства между свързани ключови партньори на всички равнища (национално, регионално и местно), за да бъдат ограничени в близък, среден и далечен план причините и възможностите за извършване на престъпления, да се намали риска за потенциалните жертви и следователно, да се подобри качеството на живот чрез повишаване на обществената безопасност,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

1. да признаят необходимостта от широка обществена отговорност за превенцията на престъпността и важността на партньорския подход като практическо средство за споделяне на отговорностите и обединяване на разнообразни ресурси;

2. да осигурят нормативна уредба, която стимулира, а не ограничава партньорствата и да обобщят новите законопроекти и предложения за разпоредби, които биха имали положителен ефект върху партньорството в превенцията на престъпността;

3. да направят сбора от разнородни причини и последствия от престъпността широко достояние на политиците, администрацията, частния бизнес, обществеността и медиите; да популяризират всички превантивни дейности, характеризиращи се със споделяне на отговорности и интереси между различни субекти и институции и да насърчават партньорския подход като средство за обединяване на отговорностите при изпълнението или подкрепата за тези дейности;

4. като се съобразяват със съществуващото разделение на властите и отговорностите в обществото, да ограничат възможностите за злоупотреба, гарантирайки достатъчно консултации, гражданско участие и демократична и професионална отчетност при всяко споразумение за партньорство; да гарантират защитата на човешките права, включително и защитата на личните данни, в процеса на обмен на информация между различните партньорства;

5. да определят областите на държавната политика и управление, където партньорството в превенцията на престъпността е принципно приложимо и да посочат отговорните за тези области служби и институции (например, правоохранителната система и наказателното правосъдие, социалното подпомагане, заетостта, здравеопазването, образованието, културата и благоустройството);

Кои са партньорите? За каква превенция става дума? 61

6. да изследват конкретните възможности и да изяснят конституционните и практическите ограничения за участие на правораздавателната система (наказателното правосъдие и другите й клонове) в партньорства за превенция;

7. да изследват възможностите и ограниченията за участие на частния сектор в местни и национални партньорства във водещата роля на донорски организации или като отделни фирми-партньори;

8. ясно да разграничат уместните и неуместни действия при колективни инициативи, при които ражданите упражняват някаква форма на “социален контрол”, с цел да се избегнат саморазправата и социалното изключване;

9. да предприемат действия за основаване и насърчаване на партньорствата на различни равнища (международно, национално, регионално и местно), да следят за тяхната добра уредба, конституционосъобразност, пригодност към съвременните условия и принос към по-ефективна и приемлива превенция на престъпността;

10. да формулират специално необходимостта от ангажиране на местните власти и местното население в превантивна дейност, в съгласие с конституционните норми, както като инициатори, така и само като участници в нея;

11. да заложат достатъчни средства за създаването и функционирането на партньорски формации, които да работят ефективно и продуктивно; да създадат адекватни финансови рамки и правила, позволяващи обединяването на средства, придружени със съответната контролно-отчетна система;

12. да предвидят ефектите, които новите технологии и социално-икономическите промени биха произвели върху престъпността и в същото време да отчитат евентуалното им положително и отрицателно влияние върху превенцията и партньорствата, за да бъдат предприети съответните адекватни действия;

13. да признаят, че визията, философията и риториката по повод партньорството трябва да са придружени с практически действия, за да има превенцията реални и постоянни резултати;

14. да стимулират мотивационната и образователна дейност, обучението на кадри, мобилизацията на социалната отговорност на частните и обществени организации, на доброволните участници и обикновените граждани;

15. да съберат и предоставят за ползване надеждни и валидни познания и информация и да облекчат обмена на практически експертни знания и опит между участниците в партньорства за превенция, като в същото време зачитат професионалната тайна и сигурността на личните данни;

16. да насърчат научните изследвания и оценката на функционирането, резултатите и легитимността на партньорския подход в превенцията на престъпността;

17. да стимулират разработването на системна и стройна информационна база за партньорствата и да споделят, разпространяват и прилагат това познание в национален и международен мащаб; да подкрепят един подход с доказателствена, иновационна, еволюционна и прогресивна насоченост, приспособим към бързо променящите се проблеми на престъпността, социални условия и законодателство;

Счита, че за целите на тази препоръка трябва да бъдат възприети следните дефиниции:

– “партньорство” означава начин за постигане на по-висока ефективност в преследването на една обща цел чрез поемане на съвместна отговорност и обединяване на ресурсите на различни субекти-участници, били те държавни или частни, колективи или индивидуални. Партньорите се стремят да действат съвместно, без заличаване на своята професионална идентичност, без неприемливо или незаконно размиване на правомощията или интересите си и без заобикаляне на отчетността;

– “превенция на престъпността” означава намеса в причините за престъпните деяния и свързаните с тях проблеми с цел да се сведе до минимум риска за тяхната поява и разрастване и сериозността на евентуалните им последствия;

– “обществена сигурност” означава ситуация, при която хората, като индивиди или колектив, са освободени в достатъчна степен от редица реални или очаквани рискове, породени от престъпността и свързаното с нея поведение, могат достатъчно добре да се справят с последиците от подобни инциденти, които така или иначе може да им се случат; ако не са в състояние да се справят без чужда помощ, те все пак са достатъчно добре защитени от тези рискове и благодарение на това могат да водят нормален културен, социален и икономически живот, да упражняват способностите си, да се радват на благополучие и да се ползват от качествени услуги;

– “партньори” са онези, индивидуални или колективни участници, които могат съвместно да се намесят, пряко или непряко, в причините за престъпленията и свързаните с тях проблеми или да способстват за осъществяването на такива намеси;

И насърчава правителствата на държавите-членки да се ръководят от следните насоки за прилагане на горните препоръки:

Насоки

I. Създаване на благоприятна партньорска среда

1. Необходимо е на национално ниво правителствата да поемат ангажимента за координация на своите инициативи по посока на разработване и осъществяване на политики и стратегии за превенция на престъпността и обществена сигурност (например, чрез създаване на национални съвети и приемане на национални програми за превенция на престъпността и пр.).

2. Правителствата трябва да съдействат и на политическата власт на регионално и местно равнище за постигането на идентична координация.

3. Създаването и функционирането на партньорства трябва да се представя като важно средство за постигане на такава координация чрез обединяване на ресурсите и ясно разпределение на отговорностите.

4. Необходимостта от политическа подкрепа за партньорствата следва да бъде взета под внимание и да бъдат положени усилия за създаване и поддържане на подходящи политически, законови и структурни условия за тяхното гладко функциониране.

5. Изискването за координация на политическите усилия и инициативите, както и за стратегическо планиране, следва да бъде прилагано и след основаването на дадено партньорство; тя трябва да бъде непрекъснат процес, за да се постигне степен на адаптивност, позволяваща да се разработват решения за нововъзникващи проблеми, а в някои случаи дори тези проблеми да се предугаждат.

6. Следва да се признае необходимостта от балансиране на институционалните, законодателни и финансови промени с нуждата от последователност и стабилност на работната среда на партньорствата в средносрочен план, за да могат те да се утвърдят и да работят ефективно; това е особено важно, когато партньорството има дългосрочни задачи.

7. Трябва да се признае повсеместно, че партньорските споразумения означават новаторство, творческо напрежение и поемане на рискове и че всяка законодателна рамка трябва да бъде гъвкава, като не поставя твърде строги ограничения и позволява приспособяване към местните условия и променящата се среда, както и усъвършенстване.

8. Създаването на партньорствата може да се улесни на практическо ниво чрез изготвяне на примерни сборници с процедурни правила, споразумителни протоколи или договори за осъществяване на конкретни инициативи и, при необходимост, за назначаване на платени координатори.

9. Необходимо е да се развият по-широки мрежи от институции и лица, заинтересувани от въпросите на превенцията, които биха могли да влязат в полезни партньорства на по-късен етап.

10. Подходящата за успешно партньорство среда предполага и тесни връзки с органите на управление. Според най-добрите досегашни практики е разумно да се изгради законодателна или структурна рамка (например, съвети за превенция на престъпността, договори за сътрудничество и съвместна дейност, смесени работни групи и пр.).

11. Властите (обикновено на национално и регионално ниво) трябва да развият качествени схеми за подкрепа, включително финансова, чрез откриване на експертни бюра или информационни центрове за добри практики, центрове и програми за обучение и оценка на проекти, партньорства и тяхната дейност.

12. От особено значение е да бъдат взети под внимание всички страни на понятието “общност” и многообразието от връзки между него, престъпността и превенцията.

13. За да бъде жизнеспособно и полезно едно партньорство, най важното е да се следят националните и международните тенденции, които биха оказали влияние върху партньорството като подход, а също и върху всяко отделно партньорство.

II. Стартиране на партньорство

14. Трябва да се предвиди жизнен цикъл на партньорството от създаването му до евентуалното му прекратяване.

15. Партньорство може да бъде основано по много различни начини и да стартира на различни етапи от идентифицирането на даден проблем на престъпността или борбата с него.

16. При стартирането на всяко партньорство трябва да се определи съвсем ясно същината на проблема (проблемите) на престъпността или обществения ред, с който то ще се занимава и да се прецени дали съществуват подходящи методи за неговата превенция или такива трябва да се разработят; впоследствие трябва да се реши дали:

- вече съществуваща служба или партньорство (ако е необходимо, с реорганизации) може да поеме отговорността за справяне с тези проблеми;

- за тази цел е необходимо да се създаде нова служба; или

- ново партньорство.

17. Натрупването на твърде много партньорства с припокриващи се функции е разточително и понякога дори вредно. Когато съществува такова припокриване, то трябва да бъде отстранено по конструктивен начин.

18. Критериите за избор на партньори трябва да имат пряка връзка с целите на партньорството; под внимание трябва да се вземат:

– техните компетентности и ресурси в по-широк смисъл, включително и при необходимост възможностите им за лидерство;

– достъпът им до информация;

– териториалният им обхват (т.е. дали покриваната от тях територия е от подходящ тип и размер);

– доколко са допустими/имат законово основание да изпълняват дадената роля, включително в каква степен са самостоятелни;

– готовността им за сътрудничество, основано на точно разпределени между партньорите икономически и организационни правомощия и експертни области;

– подходящият баланс между самостоятелност и съвместно участие, както в областта на политиката, така и в частния сектор;

– тясната връзка между целите на партньорството и отговорностите на партньорите;

– наличието на достатъчна служебна, професионална или лична мотивация за поемане на отговорност;

– потенциалът им да проявяват гъвкавост по отношение на нови форми на работа, както в началния стадий, така и през цялото време на функциониране на партньорството.

19. Партньорствата трябва да имат становище и относно евентуалното участие на други лица и организации, ограничено или ad hoc, когато те биха били от полза за дейността им, например като донори или участници в конкретно събитие или чрез предаване на опит и консултации.

20. Трябва да бъде ясно, че едно ефективно партньорство предполага предварително съществуващо доверие между партньорите или изграждането на доверие, като последното може да отнеме време и да изисква специално старание. (Това е една от причините, поради които една поредица от краткосрочни партньорства може да се окаже по-неефективна от едно дългосрочно партньорство, макар че първият вариант се характеризира с по-голяма гъвкавост.)

Може да бъде избран и компромисен вариант, при който дългосрочните партньорства се съчетават с краткосрочни “сателитни” партньорства.

21.Трябва да бъде прието, че на местно, регионално и национално равнище са възможни най- различни партньорски конфигурации и че те могат да са подходящи при различни проблеми на престъпността и за различни обстоятелства. Разнообразието им не може да бъде обхванато само от едни вид партньорство с точно определен мащаб.

22. Партньорството трябва да се организира по следната схема (което обаче не означава, че тя трябва да се прилага в същата последователност или че точките са подредени по важност):

– първоначален, възможно най-щателен анализ на проблема/проблемите на престъпността,;

– въз основа на този анализ се планират както непосредствени, така и стратегически действия;

– съгласуват се общите цели за ограничаването на проблема и се определят подходящи критерии (както за мониторинг на функционирането на партньорството, така за оценка на резултатите от него);

– ако условията го позволяват, се разглеждат и видовете превантивна намеса, които ще са от компетентността на партньорството; в някои случаи, обаче, партньорството може да избере съответните методи на превенция, едва след като бъде официално създадено;

– въпросът за намирането на средства за текущи разходи (както за режийни разноски от рода на наем на помещение, така и за осъществяване на самата превантивна дейност) трябва да се разгледа много внимателно, тъй като опитът показва, че партньорствата губят много време за осигуряване на финансиране;

– трябва да се предвиди и финансиране на независима оценка;

– необходимо е да се определи срокът на съществуване на партньорството – краткосрочно, средносрочно или дългосрочно;

– между първоначалните цели трябва да залегнат и такива, които са бързо или лесно постижими, тъй като по този начин се демонстрира активност и успех, което ще мотивира и вдъхнови партньорите и ще им осигури външна подкрепа;

– препоръчително е да се създаде процедурна рамка, съдържаща правила за обмен на информация и знания вътре в партньорството и между него и външни организации, както и процедурите за вземане на решения и разрешаване на конфликти между партньорите. Трябва да бъде взето принципно решение за това дали партньорството ще идентифицира проблемите предварително и тогава ще създава процедурите за решаването им или ще разрешава проблемите в хода на тяхното възникване:

• • да се даде ясно определение и направи строго разграничение между компетентността на отделните партньори (за да се избегне всякакво объркване на ролите) и да се направи оценка на първоначалните нужди от квалификационни курсове;
• • да се разработят/приемат етични стандарти;
• • да се установи обща работна терминология;
• • да се обсъдят очакванията на партньорите един към друг;
• • да се формулират задълженията на партньорските организации.

– да се съгласува справедливо и адекватно разпределение на приноса на отделните партньори (финансов, кадрови, времеви, предоставяне на сграден фонд и пр.) и, ако е необходимо, да се определят процедури за разглеждане на жалби;

– да се очертае структурата на партньорството и да се обърне внимание на евентуалната полза от две функциониращи нива – оперативно и планово, на назначаването на платени координатори и на балансираното участие на щатни и доброволни членове, както и на партньорски служби, финансирани по различни начини;

– броят на партньорите да бъде съобразен с обхвата на целите на партньорството и други практически съображения относно сътрудничеството (при наличие на многобройни партньори, сътрудничеството би било затруднено, ако не се създадат нарочни правила за неговото функциониране);

– да се разработят основни правила за отношенията с медиите и да се създаде и изпълни медийна стратегия при стартирането на партньорството.

III. Функциониране и поддръжка на партньорствата

23. Да се поддържат и по този начин наблюдават всички благоприятстващи партньорството условия, споменати в раздела относно неговото стартиране по-горе.

24. Да се приемат добри практики за управление, засягащи прегледа, мониторинга и приспособяването на цели, методи, планове за действие и пр.

25. Да се предприемат стъпки за поддържане на текучеството на персонала и смяната на партньорските роли в минимални (или оптимални) граници, за да се постигне максимална ефективност (като се запазва основен обем обща информация) и да се поддържа  доверието.

26. Кадрите на партньорството да се квалифицират постоянно, за да не се прекъсва линията на компетентност и обучението да спомогне за приспособяването им към по-значимите промени в дейността и организацията на партньорството.

27. Нараства необходимостта от съобразяване и насърчаване както на политическите, така и на професионалните аспекти на партньорския подход в превенцията на престъпността, като стремежът е все пак те да бъдат ясно разграничени, например чрез установяване на етични правила и рамки.

28. Да се постигне широко съгласие относно принципите за избор на приоритети от страна на партньорството и административните и демократични механизми, на които той ще се основава.

29. Да се съдейства за правилен обмен на информация между членовете на конкретните партньорства чрез протоколи, съобразени със законодателството за защита на информацията, личните данни и човешките права и с конкретните професионални задължения на партньорите, особено що се отнася до опазването на служебната тайна.

30. Необходимо е редовно да се прави преглед на добавената стойност на партньорската конфигурация, особено с оглед на променящите се условия. Да се разработят механизми за такива прегледи и съобразени с техните изводи действия, които да се предприемат след консултации с всички партньори и други субекти, които дейността на партньорството засяга.

IV. Връзки между партньорствата и обществото

31. Връзките между партньорствата и организациите, които са техни членове, подлежат на активно управление с цел стимулиране на подкрепата от колеги и осведомяване на по-широк кръг организации-членки и заинтересовани професионални кръгове за новите перспективи и идеи.

32. Партньорите да са във връзка с медиите и обществеността с цел осигуряване на одобрение за партньорството и конкретните му дейности, най-вече като ги информират за напредъка на тяхното изпълнение, степента на постигане на резултатите и заключенията от външните оценки.

33. Партньорите да подберат традиционни и нови средства за комуникация помежду си, с широк кръг заинтересовани лица и с обществеността.

34. Национални организации трябва да поемат водещата роля в установяването на стандарти за качество, отнасящи се до съдържанието на партньорските интернет страници и особено до надеждността на информацията за опита на партньорствата.

35. Да се информира администрацията и политическото ръководство за работата на партньорството, за да могат те да осигуряват необходимата подкрепа.

36. Всяко партньорство да създаде хоризонтални канали на комуникация с други партньорства с цел обмен на информация и идеи.

V. Преустановяване на дейността на партньорствата

37. Дейността на дадено партньорство може да се преустанови по редица причини, например:

- постигане на целта, за което то е било създадено;

- промяна на криминогенната обстановка и конкретния криминален проблем по начин, който не позволява на дадено партньорство да организира или предлага каквото и да било решение за тях;

- ниска рентабилност и ефективност на партньорството и липса на пътища за тяхното повишаване.

38. Да се разработи изходна стратегия при прекратяването на партньорството или след това, която да се отнася до:

- поемането или прехвърлянето на остатъчните правни и морални отговорности, финансови задължения и ангажименти, включително и към клиенти и служители;

- ликвидацията или прехвърлянето на собствеността върху активите, включително материални средства и данни;

- съхранението и/или прехвърлянето на знанието и опита;

- отразяването в медиите.

VI. Методология и оценка на цялостната дейност и на резултатите

39. Да се поощряват и финансират национални и международни научни изследвания върху партньорствата и проектите, осъществявани от партньорства.

40. Препоръчително е да се създадат национални и международни мрежи за превенция на престъпността или насърчаването на тяхното сътрудничество с партньорства с цел подобряване на комуникацията и обмена на информация, обучение и редовно информиране на кадрите и поощряване на научните изследвания.

41. Да се разработят техники за сътрудничество между партньорите в процесите на оценка на ефекта и риска от престъпността, в предвиждането на евентуални нови проблеми на престъпността и възможности за тяхната превенция, както и на по-широките тенденции, свързани по някакъв начин с тази проблематика.

42. Да се разработи подходяща методическа и понятийна рамка за оценка на партньорствата и тяхната дейност и по-специално за разграничаване между постиженията на партньорството и постиженията по конкретни проекти, изпълнявани от други организации, но подкрепени или инициирани от партньорството.

43. Да се разработят методи за оценка на разходите и ползите на проекти и партньорства и да се възприемат стандартизирани подходи за сравнителна оценка на различни типове дейност.

44. Да се намери точен баланс между вътрешна самооценка и административен мониторинг в партньорствата и външна, независима оценка на резултатите.

45. Тъй като оценките имат различни цели, за всеки тип оценка трябва да се определи съответстващо ниво на сложност, разходи, вложен труд и време.

46. Средствата и усилията, вложени в дадена оценка, да се определят от риска и съответните загуби, които би предизвикало евентуалното погрешно заключение. Субектите, които финансират оценките, обаче, трябва да преценят дали стандартите им за оценка да бъдат завишени, като надхвърлят непосредствените местни условия, в случай че крайните резултати могат да попълнят общия фонд от добри практики.

47. Разнородните познания, които могат да бъдат извлечени от оценките, трябва да се систематизират, да се оцени тяхната научна стойност, да се синтезират и обработят като насочващи материали за образователните, обучителни и практически цели на партньорствата. Тези познания трябва да се популяризират широко с нестопанска цел или безплатно. В случаите, когато партньорството или конкретна превенционна схема се управлява на договорна или търговска основа, може да се наложи определянето на специални условия за популяризация и обмен на информация между договарящите страни.

Методически указания за  подготвяне на теоретичен модел на програма за  превенция на престъпността

(в помощ на студентите по дисциплината “Организация на превенцията на престъпността“)

І. Относно избора на тема и наименованието

Тъй като очевидно на студентите повече им харесва да употребяват думата “стратегия” вместо програма, бих желала да започна с понятийния апарат.

Думата означава обща, предварително начертана насока в ръководенето на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край. Теорията за управление разбира под стратегия способи за достигане на целите.В различните етапи на развитие на човешката цивилизация са били прилагани различни стратегии за противодействие на престъпността, като до средата на ХІХ века водещи са били тези, насочени най-вече към налагане на различни по вид и тежест наказателни санкции за извършените престъпления. В края на ХІХ и в първата половина на ХХ век в арсенала на стратегиите са били включени и различните медицински и психиатрични способи, свързани с лечение, кастрация и стерилизация на извършителите на престъпления. От втората половина на миналия век стратегиите са насочени не само и не толкова към използването на наказателно-правни и медицински мерки, които са насочени към извършителите на престъпления (т.е. към превенция на последиците), колкото към търсенето на такива способи, чрез които да се предотврати или доколкото е възможно, да се   ограничат размерите на престъпността.

В този смисъл ми се струва, че по-точно в терминологично отношение е използването на думата “програма” в съответната курсова задача.

Не е задължително това да е непременно програма от национален характер, нито да обхваща престъпността като цяло. Може да се подготви програма за превенция на даден вид престъпления или противообществени прояви в рамките на едно училище или на територията на един град.Общият й обем следва да бъде около 8-10 страници, но не на шрифт 14 и повече, а на стандартния – 12.

Много добри идеи, както от методически характер, така и за самите програми, се съдържат в препоръката на Съвета на Европа за партньорството в превенцията на престъпността, поради което тя е качена в моя блог.

ІІ. За увода

Тъй като задачата на курсовия проект е разработването на програма, а не криминологичен анализ на даден вид престъпност, необходимо е  да се има предвид, че  уводната част трябва да е много кратка. Не се приемат разработки по дадена криминологична тема, защото  е извън възложената конкретна задача. Това означава, че ако сте избрали да подготвите програма за правенция на правонарушенията на малолетните и непълнолетните,  не е нужно да “започвате от Адам и Ева” и да разказвате за наличието на две възрастови групи, за особеностите в психиката и пр. Дайте анализ на съвременните тенденции на проблема, евентуално малко за причините и условията за разрастване на явлението и толкова. И не пишете , моля ви, за „детска престъпност“! Това е ненаучно и невярно, макар че има немалко специалисти, които говорят и пишат по този начин. Замислете се какво включва понятието „дете“ и ще видите колко е неточно да се използва подобен термин.

ІІІ. За целите и задачите на програмата

Всяка една програма следва да съдържа цели и задачи. Какво означава това?

1.Целите на управленските програми   представляват предварително определяеми програмирани резултати, към чието достигане е насочена програмата.Обикновено те са 2-3, понякога в практиката се посочва една главна и няколко оперативни цели, като терминологично има голямо разнообразие и освен целите, се изброяват и приоритети (така е в Единната национална стратегия от 2002 г.). Някъде ще срещнете освен цели и „подцели“, което звучи доста странно, но съществуват и такива програми.Имайте предвид обаче, че в сферата на борбата с престъпността не могат да бъдат поставяни цели за достигане на някакви цифрови показатели, които характеризират това социално явление.

2. За достигането на набелязаните цели се формулират   конкретно определени задачи.

Ако целите представляват желания резултат на програмата, то задачите са решенията, действията и мерките, които се набелязва да бъдат осъществени към определен момент за реализиране на програмата.

Конкретните задачи в теоретичния модел представляват по същество ядрото на програмата  и заедно с предложенията за възможните решения трябва да съставят нейната същина.Някои от задачите могат да бъдат реализирани чрез предприемането на по-конкретни стъпки (мерки) в краткосрочен план и други – в дългосрочен план. В този смисъл в самия проект на програма те могат да бъдат също разграничени (вижте подобен подход в Единната национална стратегия от 2002 г.)

Под предложения, подлежащи на неотложна реализация (или задачи и мерки в краткосрочен план) в теоретичния модел се имат предвид тези от тях, които следва да бъдат реализирани в най-близко време. Под решения в перспектива се имат предвид такива, които подлежат на реализация в оставащия период  или такива, които по своето естество изискват по-голям период за реализация.

Често допускана грешка от студентите е да дават обяснения в самата програма защо се предлага една или група задачи. Вероятно та заимствали този подход от някои програми, където е налице смесване между програмата като документ, очертаващ основните насоки за превенция и мотивировката за създаването й (нейната уводна част). Така че, дори и да попаднете на такъв тип програма, моля, избягвайте подобен род обяснения вътре в текста при формулиране на задачите.

ІV. За субектите на програмата

Това са органите и структурите – държавни и на гражданското общество, които ще бъдат ангажирани с реализацията на програмата. Те могат да бъдат обособени в самостоятелен раздел или под всяка отделна задача да бъдат посочени тези от тях, които са отговорни за изпълнението й. Някои студенти твърде механично сочат такива субекти, които по никакъв начин не могат да бъдат ангажирани с реализацията ан конкретната програма. Например, ако се предлага общинска програма за превенция на даден вид прояви, няма как сред субектите да бъде ангажиран орган на централната изпълнителна власт, търсете субекти на съответното общинско ниво.

В някои програми има обособени отделни блокове, насочени към различни целеви групи. Напр. в националната стратегия за предотвратяване на ПТП има самостоятелни раздели със задачи, насочени към отделните участници в пътното движение – пешеходци (уязвими групи), водачи;блокове от мерки от технически характер, за подобряване на инфраструктурата, контрола и пр.

В този раздел обикновено се проявява най-голяма небрежност и се изброяват всички възможни министерства, за които се е сетил студентът, без да се замисля доколко съответният участник реално би могъл да бъде ангажиран с някаква конкретна дейност.Другата грешка, която се допуска е, че се копират направо от съответния закон правомощията на органа или в по-мекия вариант – те се преразказват. Това е абсолютно ненужно и не е необходимо, защото е във всяко отношение безполезно (аз не гледам просто обема на програмата, а какво включва тя като съдържание, поради което подобен „пълнеж“ го отчитам по-скоро като минус).

V. За финансирането и мониторинга

Всяка една програма, за да бъде реализирана, трябва да се предвидят и съответните финансови средства. В зависимост от субектите, които ще се включат в изпълнението на конкретните задачи, както и финансовите възможности, се предвиждат източниците на финансиране.

Мониторинг означава осъществяване на наблюдение и контрол как е била реализирана  програмата. Това е последния етап от процеса на превенция, който е изключително важен, защото следва да се направи преценка доколко успешно се реализира програмата, как “работи” сътрудничеството и координацията между отделните субекти, за да може своевременно да бъде извършена корекция и се набележат други насоки за работа, ако заложените в програмата не дават ефект.

VІ. Представяне на програмата

Програмата се изпраща най-късно 10 дни преди датата на изпита, за да бъде проверена и съответно – да дам съответните препоръки за доработване.  Препоръчително е студентът да е готов да защити курсовата си работа не като я чете на изпит, а като представи кратко устно експозе на основните моменти от нея.

Темата може да бъде представена и чрез презентация. Приветствам всяка инициатива за провеждане на анкети или интервюта за събиране на информация по темата на програмата, както и проявата на творчество и самостоятелност.

Не е задължително програмата да бъде представена на хартиен носител в деня на изпита, ако ми  е изпратена предварително на електронната поща.

Допуска се колективна разработка на подобна програма от не повече от трима души, като в такъв случай всеки трябва да вземе участие в представянето на курсовата работа, за да се установи неговият принос.

Студенти, които не са присъствали на лекциите и не са изпратили предварително курсовата си работа, няма да бъдат допускани до изпит.

VІІ.Вместо заключение

Целта на тази курсова работа не е да бъдат проверени способностите на студентите да сърфират в интернет или да осъществяват контакти с отделни институции, които на приятелска основа да им предоставят готово разработени програми или стратегии. Не препоръчвам изтеглянето на наличните програми от Интернет, тъй като съм запозната с всички тях (а някои  са твърде далеч от истинските и е налице смесване на същността на проблема, с причините и последиците, така че ползването им е минус, а не плюс). Някои от  наличните програми, дори и на официалните сайтове на министерствата, само носят наименованието „програма”, но по същество представляват методически указания за првенция на даден вид посегателства, насочени към уязвими групи или към конкретни субекти, осъществяващи превенцията. Не съветвам студентите да се подвеждат от заглавията.

Не съветвам студентите и да представят готово разработени от общините или училищата програми, защото готовият продукт (независимо дали е добър или лош) си личи. Поради  това, че подобно плагиатство е укоримо, винаги, когато констатирам, че е налице, не проявявам снизхождение и затова пиша двойки, колкото и да ми е неприятно. По-добре е да ми представите една несъвършена програма, да ви дам указания как да поработите по нея до следващия път и да не ви напиша никаква оценка, отколкото да не ви върна, но да получите двойка в протокола. И още един практически съвет: запознайте се с действащото законодателство, което регулира материята, избрана от вас като тема  за програма. Не може да ми представяте програма за превенция на домашното насилие, а да не знаете, че има Закон за домашното насилие. Същото е с непълнолетните, с трафика на хора и др.п.

Идеята ми е – моля, не идвайте на изпита като на гости! Ако се потрудите поне малко самостоятелно, ще се убедите, че не е толкова трудно да се справите – само трябва да имате желание.

СТРУКТУРА НА ПРОГРАМАТА

Наименование (тема на програмата, заглавие), срок на действие

1. Уводна част – кратък анализ на състоянието на проблема, във връзка с който се предлага разработването на програмата, какви са  тенденциите, евентуално причините за съществуването му, очакванията за резултатите (възможно е  и в някои програми това се прави, да се посочи какво е общественото мнение по дадения въпрос ; обем 1-2 страници)

2. Цели на програмата

3. Задачи

- в краткосрочен план/непосредствени действия

- в дългосрочен план/стратегически действия

4. Субекти, които ще изпълняват програмата

5. Източници на финансиране

6. Анализ на крайния резултат (определяне на критерии за мониторинг и оценка)

 за студентите от БСУ, за подготовка по  предмета  “Юридическо мислене“                                 

1.Кои от методите на тълкуване използва КС в  мотивите си към следното решение:

Следователно текстовете на чл. 117 – 133 от Конституцията и идеите, вложени в глава шеста „Съдебна власт“, ще започнат да действат изцяло след приемане на устройствените закони, предвидени изрично в § 4 от Конституцията (засега е приет само Законът за Висшия съдебен съвет

2.Кой метод на тълкуване използва КС в следния случай: В преамбюла на Конституцията равенството е прокламирано като общочовешка ценност наред със свободата, мира, хуманизма, справедливостта и търпимостта

3.КС е бил сезиран да даде отговор на въпроса дали равенството на всички граждани пред закона означава  равенство и пред всички нормативни актове. Той достига до извода, че:

Не е възможно гражданите да са равни пред закона, а да не са равни пред подзаконовите актове.

Как е изтълкувал нормата съдът с оглед обема и какъв начин на тълкуване е използвал?  

4.В същото решение Съдът посочва: „Въпреки късното приобщаване на България към европейския конституционализъм още в Търновската конституция от 1879 г. е прогласен принципът за равенство на всички граждани пред закона. „Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.“ – гласи чл. 57. Изразен е впрочем същностен принцип на правото въобще, който е утвърден и в чл. 6, ал. 2.

Поначало привилегиите са нарушения на принципа на равноправието. Етимологически привилегия идва от privus legis, т. е. извън правото. Затова в една правова държава те трябва да се смятат предварително изключени.

Какви методи на тълкуване използва съдът в тази част на решението?  

5. В едно съдебно решение се претендират неимуществени вреди от страна на търговец и по този повод съдът в мотивите си изтъква следното: „ не споделя становището, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи само на физически лица. Подобно становище изхожда от стесненото разбиране, че неимуществените вреди се свеждат само до претърпяване на болки и страдания. Увреждането на доброто име на юридическото лице също би могло трайно или еднократно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели.”
Как съдът тълкува обема на понятието „неимуществени вреди”; към каква категория принадлежи посоченият израз с оглед неговата семантика.  

6. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По конкретното дело са били представени писма, които според съда не разкриват по никакъв начин с оглед съдържанието си, че е отправена покана. Те „ по-точно представляват една справка за разхода на горивото и за разпределението между всички страни по споразумението от 20.10.1999 г. В тях дори не е посочена дължимата сума от въззиваемия, представляваща стойността на горивото, използвано за отопление на сградата, ползвана от въззиваемия, нито е посочен срок, до който да стане изплащане на задължението.

Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация. Обоснован е изводът на въззивния съд, че …анализ на употребените в писма № 391 от 20.10.1999 г. и № 17 от 26.01.2001 г. изрази и термини не разкрива покана за изпълнение на определена по стойност дължима парична престация, а е информация за количеството на разходваното гориво за сметка на ответника и изявление за разчитане от страна на ищеца на „коректни взаимоотношения“ и надлежно „обезпечаване на задълженията“ от страна на ответника.”

Какви начини на тълкуване е използвал съдът, за да достигне до определен правен извод?  

7.В едно свое тълкувателно решение ВКС стига до следния извод:” С това опрощаване фактически за придобиване правото на собственост върху предоставените за оземляване земи за членовете на ТКЗС, е отпаднало изискването за заплащане на „дължимите вноски“. Законодателят е употребил този израз като в Указа за опрощаване, така и в чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ. След като не е посочено за кои неизплатени вноски е отпаднало задължението, следва да се приеме, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС, се възстановява, дори ако те не са изплатили нито една дължима вноска. Това произтича и от употребата на членуваната форма „дължимите“.

Кой от езиковите  начини на тълкуване е  приложен в настоящия случай?  

8. Какви начини на тълкуване са използвани в следното решение на КС : . „Първоначалната редакция на чл. 48а и 52а е създадена като допълнение към действащия КСО в заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. (ДВ, бр. 112 от 2003 г.). В мотивите е посочено, че изискването за минимум осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане, както и за гледане на малко дете принципно привежда тяхната уредба в синхрон с обезщетенията в общественото осигуряване (Стенографски дневници, 39. НС, кн. 104, стр. 216) ; при дискусиите в пленарната зала се излагат и съображения за преодоляване на зачестили спекулации в практиката.

Сега действащата и оспорена редакция на чл. 48а и 52а КСО е приета също със заключителните разпоредби на друг закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗИД ЗСПД, ДВ, бр. 69 от 2004 г.).”

9.: „..в искането се прави заключението, че след като в Конституцията няма никакви изрични изисквания за този отпуск „… според Конституцията обезщетение за бременност и раждане и гледане на малко дете следва да се плаща дори и майката да има един ден трудов стаж“.(Как депутатите, сезирали Конституционния съд,  тълкуват горепосочения текст?)  

Това заключение не може да бъде споделено от съда.  От самия факт, че чл. 47, ал. 2 не казва нищо повече за платения отпуск преди и след раждане, могат да се правят и други заключения – например, че след като Конституцията не го казва, значи че не е нужно лицето да е в трудово правоотношение или че отпускът няма срок.

Ако се следва докрай аргументацията на искането, ще се стигне до извода, че особената закрила по чл. 47, ал. 2 от Конституцията се полага само на работещата жена майка” Какъв аргумент използва КС в последното изречение на този абзац от решението си.  

10. Установете използваните начини на тълкуване в следното решение: От редакцията на алинеята и по-конкретно – от израза „на негово място“ следва, че новоизбраният (респ. новоназначеният) съдия само замества починалия съдия. Той няма свой 9-годишен мандат по смисъла на чл. 147, ал. 2 от Конституцията , а се избира (назначава) в рамките на мандата на починалия съдия, т. е. само за да довърши неговия мандат. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съгласно която съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота.

… Ако би се приело, че заместникът, избран (назначен) при условията на чл. 148, ал. 3 от Конституцията е на мястото на съдия, напуснал поради предсрочно прекратен мандат (напр. поради смърт), има пълен 9-годишен мандат, то предвиденото обновяване на всеки три години по четирима съдии от всяка квота не би могло да се осъществи. Ще бъде нарушен един от основните и водещи принципи за конституирането на Конституционния съд – квотният принцип…

Въпросът е аналогично разрешен при предсрочно прекратяване на мандата на народен представител, на президента и на членовете на Висшия съдебен съвет (ВВС). И в тези случаи заместниците довършват мандата на напусналите лица.В тази насока относно членовете на ВВС има и решение на Конституционния съд по к. д. № 10 от 1999 г. (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).”

11. КС е сезиран с искането за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 от Конституцията относно „правото за безплатна акушерска помощ”

… Конституционният законодател е намерил за уместно да употреби понятието „акушерска помощ“, а не „медицинска помощ“, защото акушерската помощ е медицинска помощ, която се оказва на жената само по време на бременността, раждането и следродовия период. Тя обаче обхваща не само профилактика, израждане и лечение, свързани пряко с бременността, раждането и периода след него, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения в здравословното й състояние, включително и такива, които нямат връзка с него. Безплатната акушерска помощ включва и спонтанните аборти, както и абортите по медицински показания, абортите на ученички, студентки и непълнолетни, а също така и при бременност от изнасилване. Абортите по желание, извън посочените случаи и лица, не могат да бъдат предмет на безплатна акушерска помощ и не се засягат от разпоредбите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Това разбиране едва ли може да бъде оспорвано, като се изхожда от целта на тази конституционна разпоредба – създаване на благоприятни условия за превъзмогване на демографския срив в страната.”Какви начини на тълкуване са приложени в конкретния текст и как е изтълкуван обемът на разпоредбата на чл. 47, ал.2.

12. Какво тълкуване дава КС в следния текст: „в чл. 18, ал. 4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол“  

В същото решение  съдът изтъква: „Под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена дейност (съсредоточаване в едни ръце производството или разпространението на един артикул според Търговския енциклопедичен речник на Ал. Хаджиев и изключителното право на едно или повече лица или фирми да осъществява определен бизнес или търговия, да произвежда определен артикул или да контролира продажбата на цялата доставка на определена стока според Световния речник по право и търговия). Такова е общоутвърденото значение на понятието и то е намерило израз и в определителната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията , която съдържа дефиниция на „монополно положение“. До какви правила за установяване на неяснотата прибягва съдът ?

13. Кой от начините на тълкуване откривате в следния абзац: „При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията и отговорите на поставените в искането въпроси Конституционният съд изхожда от становището си в решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. , от което не намира основание да се отклони.”

14. Какъв начин на тълкуване при обосноваването на своята теза е използвал КС в следния абзац: „Съдът намира за необходимо да посочи, че в българската конституционна история, извън случаите на удължаване на мандата със закон (ХVII, ХХV и ХХХI Народни събрания), няма нито един случай, в който Народното събрание да е разпуснато след срока, отчитан от деня на изборите. Налице е неотклонна конституционна практика на българските парламенти, която също трябва да бъде взета предвид”

……………………………………………………………………………………………………………………..

Кое от следните изказвания е общо:

а) Договорът се счита сключен от деня, за който установихме, че предложението е стигнало до предложителя;

б) може да се договаря и в полза на трето лице;

в) в този случай кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

Посочете каква е връзката между юридическите факти, представляващи хипотезиса на следната правна норма:

Чл. 39 (2) ЗЗД:”Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”

а) кумулативна;

б) алтернативна

Ако тълкувателят е извършил функционално тълкуване, той:

а) има право да премине към систематично или езиково тълкуване

б) няма право да премине към семантично или езиково тълкуване

НЯКОЛКО СЪВЕТА КЪМ ХОРАТА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Веднага ще започна с уговорката, че този материал нито е практическо помагало, нито опит за тълкуване на Конвенцията, нито пък средство за заобикаляне на квалифицирана правна помощ при подготвяне на жалба пред Европейския съд. Повод  за написването му е срещата ми с много хора, които поради различни причини са пропуснали своя шанс да изпратят жалба в случаи, когато са имали защитими оплаквания или пък са изпратили такава, за която отнапред е било ясно, че  не попада в обхвата на Конвенцията. Освен това бих искала да разсея някои неоправдани илюзии на едни или пък -  неоправдания скептицизъм на други.

Когато човек е загубил окончателно един съдебен процес, той не иска да приеме факта и много често пита адвоката си: „Няма ли някаква друга възможност, какво оттук нататък”. Много често отговорът е отрицателен, защото животът е такъв и винаги едната страна ще е губеща. Има и немалко случаи, в които би могъл да бъде сезиран Европейският съд по правата на човека, обаче от постановяване на окончателното съдебно решение са изминали повече от 6 месеца. Когато нарушението на дадено право (за което се претендира че  е било допуснато), е свързано със съдебен процес и произтича  не от несъвършенствата на закона, а се претендира, че по-скоро е налице неправилното му приложение, този срок е от изключително важно значение. Той е свързан с едно от условията за допустимост на жалбата и е от категорията на преклузивните. За жалост, въпреки че са изминали 18 години от приемането на Конвенцията, все още мнозина колеги дори не са информирани за него. Така че, пропуснат ли е 6-месечният срок, може да се окаже че е безмислено да се подготвя жалба.

Естествено, има и изключения или по-скоро – особени хипотези, при които може да се касае за т.н. „продължаващо нарушение” (няма нищо общо с института на продължаваното престъпление от наказателното право). В рамките на правото на справедлив процес неизпълнението на съдебно решение в продължителен период от време е основание за страната, в чиято полза то е постановено, ако е проявявала активност,  правила е искания за извършването на различни правни действия и въпреки това изпълнението на решението е блокирано, да претендира, че това право е нарушено.Европеският съд го квалифицира като нарушение на правото на достъп до съд (чл. 6§1 от Конвенцията)

Важното е да се помни, че жалбата трябва да бъде депозирана преди да са изтекли 6 месеца от последния вътрешно-съдебен акт или от прекратяване на нарушението. Като казвам „съдебен акт”, нямам предвид единствено и само решение на съд. Това може и да е прокурорски акт, ако не подлежи на обжалване, например.

Друг случай на изключение е, когато претендираното нарушение на дадено право произтича от самия закон, т.е. от несъответствието му с Конвенцията. До неговата промяна ще сме поставени в ситуацията на „продължаващо нарушение”.

Второто условие за допустимост на една жалба (освен да е депозирана в 6-месечния срок), е претендираното нарушение на дадено право да се включва в предметния обхват на Конвенцията. С други думи, не може за всяко беззаконие или всяко нарушение да бъде сезиран Страсбург, както често се чуват изявления по медиите. Кои права се защитават  от Съда, е регламентирано в текстовете на Конвенцията и нейните допълнителни протоколи.

Колко продължава процедурата в Страсбург? Наскоро един колега беше казал на свой клиент, че тя траела около 4 месеца. Това е абсолютно невярно – понякога минават повече от 6 месеца до получаване на писмото от Съда, че жалбата е регистрирана! За жалост средната продължителност  на производството е над 5 години, защото Европейският съд е  затрупан с работа. От началото на 2010 г. Европейският съд е постановил 35 решения по жалби, регистрирани в периода 2001-2007 г.  Така че,   добре е да се  знае, че Страсбург не предлага бързо правосъдие, но пък след като нямате какво повече да губите, защо да не опитате?

Така стигнах и до следващия въпрос – колко струва производството и вярно ли е, че там е само за богатите? Ами всъщност може да се окаже, че е по-евтино, отколкото съдебната процедура пред националните инстанции, защото за него не се заплащат никакви държавни такси. Разноските са свързани единствено с превод на някои документи във втората фаза на процедурата. При първоначалното изпращане на жалбата не е необходимо тя и приложените към нея документи да бъдат преведени. Колкото до адвокатския хонорар, тук е налице свобода на договарянето както и във вътрешното съдопроизводство.

Какво следва? Ами голямо чакане. Ако се получи писмо от Страсбург след 2-3 години, в почти всички случаи то ще е „скръбна вест” – жалбата е недопустима, но мотиви няма и следваща инстанция – също.Това е, така да се каже, окончателен съдебен акт и по същия повод Съдът не може да бъде сезиран.

Какво означава втора фаза на процедурата? Тези дни един господин се беше обърнал към мой колега с въпроса: защо като е получил решение от Страсбург, от което уж се вижда, че го бил спечелил,   нямало присъдено никакво обезщетение. Та по този повод искал да се посъветва какво може да се направи. Ами честно казано – нищо. Освен да си сложи решението в рамка на стената и да разказва на внуците си как хем е осъдил държавата в Страсбург, хем обаче нищо не е получил. Какво е станало? Когато дойде редът на една жалба и тя бъде разгледана, съдът, ако прецени че повдигнатите в нея оплаквания са допустими и сериозни, може да реши да я комуникира на Правителството за отговор, като му задава конкретни въпроси и поставя срок за отговор. След това отговорът се изпраща на жалбоподателя. В придружителното си писмо Съдът винаги уведомява жалбоподателя, че той  има право да даде своите бележки, възражения по становището, както и да формулира своите претенции за справедливо обезщетение, които могат да бъдат както за имуществени, така и за неимуществени вреди, но се посочва срок, до който трябва да изпрати съответните документи. Наред с това специално му се обръща внимание, че в тази фаза на процедурата използването на един от двата официални езика на Съвета на Европа е задължително (френски или английски), което означава, че от този момент насетне кореспонденцията трябва да бъде само на официалните езици. Поради спецификата на самите документи (становище-отговор на становището на Правителството и претенции за справедливо обезщетение), които се изготвят, Съдът съветва жалбоподателя да се обърне към адвокат в тази фаза на процедурата, ако досега не е имал такъв. Нашият жалбоподател  обаче е решил, че ще се справи сам, не е потърсил адвокат, не е представил в посочения му срок (който също е преклузивен) претенциите си и затова съдът не му е присъдил никакво обезщетение.

Затова юристите са „необходимото” зло. Можете да не ги обичате, но без тях не можете, така че не ги пренебрегвайте – това е моят съвет.

Трябва да се знае и още нещо. Понякога Съдът констатира наличието на нарушение,         но преценява, че това само по себе си представлява достатъчно морално удовлетворение и затова не присъжда никакво обезщетение (когато претенцията е само за претърпяни морални вреди).

……………………………………………….