Решени дела

Списък на моите регистрирани жалби пред Европейския съд по правата на човека, по които са постановени решения

Делото Великови и др. жалби №№ 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01 и 194/02 – решение от 15 март 2007(на сайта на Министерството на правосъдието) и Тодорова и др. срещу България (жалби №№ 48380/99, 51362/99, 60036/00 и 73465/01 решение от  24 април 2008 г.:

/реституция по ЗВСОНИ/

CASE OF VULPE v. Bulgaria  (Аpplication no 45437/99)

CASE OF ENEVA AND DOBREV v. Bulgaria ((Аpplication no 51362/99)

CASE OF BOGDANIVI v. Bulgaria ((Аpplication no 60036/00)

CASE OF NICOLOVI v. Bulgaria (Аpplication no 194/02)

CASE OF KABAKCHIEVI v. Bulgaria (Аpplication no 51745/99)

Първото българско дело, свързано с реституцията в градовете. Решението може да бъде отнесено към категорията на т.н. „пилотни“. Установено е  нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на част от жалбоподателите поради лишаването им  от собственост без да се осигури адекватно обезщетение.

……………………………………………………………………………………

CASE OF SUPREME HOLY COUNSIL OF THE MUSLIM COMMUNITY v.Bulgaria ((Аpplication no 39023/97) (ВИСШ МЮСЮЛМАНСКИ ДУХОВЕН СЪВЕТ срещу България), решение  от 16 декември 2004 г. Установено нарушение на чл. 9 от Европейската конвенция, поради нарушаване на негативните задължения на държавата и намесата й при определяне на върховните органи на изповеданието.

……………………………………………………………………………………………….

CASE OF HRISTOV c. Bulgariа  (Аpplication no 32461/02), решение от 20.04.2008 г.

/чл. 6§1, наказателни аспекти, разумен срок/

Установено е нарушение на чл. 6§1 – правото на справедлив процес в разумен срок и чл. 13 във връзка с чл. 6 – липса на ефективно вътрешноправно средство за защита. Жалбата е заведена по повод две наказателни производства срещу жалбоподателя, нито едно от които не успява да влезе в съдебен стадий в продължение съответно на 6 и 8 години.

……………………………………………………………………………………………….

CASE OF VLADIMIROVA AND OTHERS v. Bulgaria (Аpplication no 42617/02), решение от 26.02.2009

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е свързано с реституция на апартамент на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Установено е нарушение на чл. 1 от Протокол 1. Решението е окончателно. На 6 август 2009 г. Правителството изплати на жалбоподателите присъдената им сума за имуществени и неимуществени вреди.

……………………………………………………………………………………………….

AFFAIRE BELEV ET AUTRES c. BULGARIE (делото на 42 бивши  работници на рафинерията „Плама“)

/право на справедлив процес – чл. 6§1 /граждански аспекти/, право на собственост – чл. 1 от Протокол 1 (неизплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетения)

жалби №№ 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 et 11219/03 – решение от 02 април 2009 г. Дело, образувано по повод жалби на плевенските нефтохимици за неизплатените им трудови възнаграждения.

Установени нарушения на чл. 6§1  и чл. 1 от Протокол 1 поради това, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения, за да осигури изпълнението на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите за присдените им суми за дължими и незиплатени трудови възнаграждения и обезщетения.

Влязло в сила на 2 юли 2009 г.

………………………….

CASE OF TSONKOVI v. BULGARIA (Application no. 27213/04), решение от 2 юли 2009

/реституция по ЗВСОНИ/

Установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ с тази особеност, че е установено нарушение поради разширителното прилагане на реституционния закон извън първоначално определения му срок и поради това е присъдено обезщетение по съвременни пазарни цени. Съдът не преценява баланса на интереси между обществото и отделните жалбоподатели, а  констатира директно лишаване от собственост не при условията, предвидени в закона.

……………………………

CASE OF KIROVA AND OTHERS v. BULGARIA (Application no.31836/04), решение от 2 юли 2009

/реституция /

Жалбата е по повод незаконно възстановен имот на лице, чийто апартамент е конфискуван с присъда от наказателен съд. Националните съдилища приравняват тази хипотеза на предвидените в реституционното законодателство и по аналогия решават случая. Европейският съд установява, че лишаването от собственост не е било извършено при условията, предвидени в закона. Той постановява, че е налице  нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение.

………………………………

CASE OF PANAYOTOVA v. BULGARIA  (Application no. 27636/04), решение от 2 юли 2009

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ.Установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

………………………………………………………………….

CASE OF GEORGIEVI v. BULGARIA  (Application no. 10913/04),решение от 7 януари 2010

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Тук обаче Съдът приема, че с продажбата на ЖКЗ от страна на единия жалбоподател нарушението е било прекратено и по отношение на него жалбата, като подадена след изтичането на 6 месеца от тази дата, се явява недопустима.

Установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на втория жалбоподател.

…………………………………………………………..

CASE OF KAYRIAKOVI v. BULGARIA (Application no. 30945/04), решение от 7 януари 2010

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Наред с това жалбоподателите са били осъдени на осн. чл. 59 ЗЗД да заплатят обезщетение за пропуснати ползи от неплатени наеми на някогашните собственици за период от 5 г. докато се е водил съдебният процес по чл. 7. Съдът намира първото оплакване – за лишаване от собственост, за недопустимо, тъй като жалбата е подадена 3 години след приключване на съдебния процес.

Намерено е нарушение по повод второто оплакване – за лишаване от собственост на основание осъждането им за неоснователно обогатяване.

…………………………………………………………………………………………………

CASE OF IVANOVI v. BULGARIA  (Application no. 14226/04), решение от 7 януари 2010 г.

/реституция по ЗВСОНИ/

Първоначалното оплакване е по чл. 1 на Протокол 1 (във връзка с чл. 7 ЗВСОНИ) и наред с това – за  нарушение на чл. 6§1  във връзка с нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок. С частично решение по допустимост Съдът прие, че първото оплакване е недопустимо, тъй като жалбоподателката е получила  номиналната стойност на определеното й обезщетение в ЖКЗ (след изменението на закона през 2006 г.). Съдът намира нарушение на чл. 6§1.

…………………………………………………………………………………………………..

CASE OF KABAKCHIEVI v. BULGARIA (Application no. 8812/07), решение от 6 май 2010

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото  започва като такова по чл. 7 от ЗВСОНИ, но впоследствие през 2003 г. е повдигнато оплакване за продължителен процес, тъй като бе уважена молба за отмяна по чл. 231 ГПК (отм.) от страна на съпругата, срещу която не бе предявен иск по чл. 7 за жилище – семейна имуществена общност. Съдът преценява продължителността на процедурата, разглеждайки периода преди молбата за отмяна (от датата на завеждане на исковата молба до окончателното решение на ВКС – 1993-1999 г.) и след уважаването й до окончателното решаване на спора (2001-2007). Периодът от депозиране на молбата за отмяна – май 1999 г. до уважаването й през 2001 г., следва да бъде изключен от общо преценявания срок на продължителност на цялата процедура. Той приема, че регламентираното средство за ускоряване на процедурата по чл. 217а ГПК (отм.) не е ефективно по отношение на процедура, забавена в стадия на касационното производство, както и по отношение големите интервали на време между отделните заседания в СГС. Същевременно заключава, че все още в българската правна система не е предвидено правно редство за компенсация срещу неоправданата продължителност на съдебния процес. Съдът намира нарушения на чл. 6§1 и чл. 13 от Конвенцията  и присъжда обезщетение за неимуществени вреди и разноски.

…………………………………………………

CASE OF MADZHAROV v. BULGARIA(Application no. 40149/05), решение от 2 септември 2010 г.

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Поредният „казус със запетайката”, поради който жалбоподателят е лишен от единственото си жилище. Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение в размер на 59 000 EUR.

………………………………………………………..

CASE OF GEORGIEVA AND MUKAREVA v. BULGARIA (Application no. 3413/05) решение от 2 септември 2010 г.

/реституция по ЗВСОНИ/

Делото е от категорията на т.н. реституционни – лишаване от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ. Основанието за нищожност  на договора за придобиване на собствеността е намерено поради това, че общината не си била утвърдила архитектурен проект за разделяне на съществувалото и национализирано жилище на две по-малки, които впоследствие продава на нуждаещи се граждани. Особеното в случая на жалбоподателките е, че срещу тях са водени две дела от отделните наследници на закупения от тях апартамент, като второто дело е в периода след изтичане на едногодишния преклузивен срок – през 1997 г. Съдът намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда обезщетение в размер на 49 000 EUR(хипотеза, подобна на тази при Цонкови/ .

………………………………………………………..

CASE OF DZHAGAROVA AND OTHERS v. BULGARIA (Application no. 5191/05),решение от 2 септември 2010 г.

/реституция по ЗВСОНИ/

Реституционно производство, инициирано от бившите собственици по чл. 7 ЗВСОНИ, продължило 11 години и 11 месеца не по вина на жалбоподателите. Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и присъжда обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

………………………………………

CASE OF SHESTI MAI INGENEERING OOD AND  OTHERS v. BULGARIA (Application no 17854/04),решение от 20 септември 2011

Случай, свързан с „кражба на дружество“.

Жалбоподателите са физически и юридически лица – бивши акционери на „Международен център за фирмено управление”/МЦФУ/. В резултат на незаконна подмяна на легитимно избрания Съвет на директорите (с решение от 1999 г. на фирменото отделение на СГС) и свикано от новия управителен орган   извънредно Общо събрание е подменено цялото ръководство, персоналът е принудително отстранен от сградата, акционерната книга е унищожена, а акционерите са лишени от правото да участват изцяло в управлението на центъра. МЦФУ, който в продължение на 5 години е с изграден международен авторитет, впоследствие прекратява своята дейност – обучение и квалификация на кадри за държавния и честния сектор. Съдът приема за допустимо и основателно оплакването за нарушение на чл. 1 от Протокол 1 поради това, че държавата  е проявила бездействие и не е предприела никакви мерки, за да защити собствеността (под формата на акции) на жалбоподателите. На всеки един от тях е присъдено обезщетение за имуществени, а на някои от тях – и за неимуществeни вреди.

…………………………………………………………

AFFAIRE HRISTOVA ET AUTRES c. BULGARIE  ((Requêtes nos  11472/04, 40590/08), решение от 26 юни 2012 г.

(казус, подобен на делото  Belev et autres  c. Bulgarie – решение от 2 април 2009)

Жалба на 9 бивши работници на Рафинерията „Плама“ по повод присъдени, но неизплатени суми за дължими трудови възнаграждения и обезщетения от дружество, обявено в несъстоятелност. Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, квалифицирайки оплакването като такова по втората хипотеза на чл. 1 от Протокол 1 – котрол върху собствеността за осигуряване плащането на данъци (доколкото активите на дружеството са били блокирани поради дължими публични задължения, но властите не са предприели никакви действия за събиране на вземанията си). На всеки от жалбоподателите са присъдени суми за имуществени и неимуществени вреди.

……………………………

CASE of YAVACHEV and OTHERS (Application no. 41661/05), 6 November 2012

/реституция и прилагане правилата на ЗОСОИ/

Жалбоподателите са трима братя, на които през 1992 г. община Габрово възстановява имота, принадлежал на техния баща, в който били построени фабрика, други помощни сгради, както и къща за семейството им. След национализацията му, от началото на 60-те години в сградите се помещава едно от общинските училища. Със съгласието на жалбоподателите общината продължила да използва имота според предназначението му и след като им го възстановила и той бил отписан със заповед на кмета на 30.11.1992 г., тя започнала да заплаща за него наем. В края на 90-те години общинският съвет на свое заседание взема решение да изкупи имота от жалбоподателите. Изпълнението на това решение е спряно от Областния управител и от 2001 г. Общината престава да заплаща наема. В започналото от жалбоподателите съдебно производство по повод неплащането на наем общината предявява инцидентен установителен иск, в който твърди, че заповедта на кмета е нищожна и имотът не е подлежал на реституция. Районният и окръжният съд отхвърлят установителния иск на общината и уважават този на жалбоподателите, но ВКС уважава инцидентния установителен иск, отменя решенията на долните инстанции и връща делото за ново разглеждане със задължителни указания. В резултат на това искът на жалбоподателите е отхвърлен. Към настоящия момент все още е висящо производството по предявения иск от общината за връщане на недължимо платените суми за наем.

Жалбоподателите повдигат оплакване, че лишаването им от собственост не е било „съгласно условията, предвидени в закона“, поради което им се дължи или връщане на собствеността, или заплащане на нейната равностойност. Европейският съд намира, че жалбоподателите са имали собственост, съгласон стандартите на Европейската конвенция и тя не е била оспорвана в продължение на години. С решенията на ВКС, по силата на които се приема, че тази собственост неправилно им е била възстановена и те на практика никога не са я придобивали, е бил нарушен балансът между интересите на обществото и на жалбоподателите. Така не е бил спазен принципът на пропорционалност, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Депозирано искане за разглеждане на делото пред Голямото отделение.

………………………………

CASE of NENKOVA-LALOVA  (Application  no 35745/05), 11 December 2012

/незаконно уволнение поради участие в радиопредаване/

Жалбата е по повод дисциплинарно уволнение на журналистка, която по времето на описаните събития, е работила в Българското национално радио. В предаването  „Добър ден“ на 9 октомври 1998 г. е изнесена  информация от проведените журналистически разследвания, в които се установяват нелицеприятни факти за управляващата по това време политическа сила. Съдържанието на цялото предаване е било насочено към това – да бъде информирано обществото за извършени злоупотреби от страна на лица, тясно свързани с управляващата в онзи период политическа сила. В него като автори, водещи и събеседници вземат участие при смяна на ролите жалбоподателката и журналистката Виза Недялкова. Няколко дни преди излъчването му, на заседание на Дирекционния съвет – орган, чиито правомощия и статут   не са регламентирани в действалия в онзи период Закон за радио и телевизия, е било обсъдено протичането на това предаване и е било изразено становище в него да не участва журналистката Виза Недялкова. Отговорният редактор е изказал несъгласието си с това предложение и   поискал да бъде взето решение с гласуване, но до такова не се стига. След излъчването на предаването жалбоподателката, в качеството й на водеща, участващата в предаването – журналистката Виза Недялкова, както и редакторът Емил Иванов, са уволнени дисциплинарно. В започналите впоследствие съдебни производства заповедите на последните двама са отменени като незаконосъобразни, докато тази на жалбоподателката, след като е отменена   от районен съд – София,  в следващите две инстанции е оставена в сила.   Върховният  касационен съд в мотивите на своето решение от 23 март 2005 г. индиректно признава, че уволнението е свързано със свободата на изразяване, изтъквайки, че тя подлежи на ограниченията по чл. 10,т.2 – т.е. той се съгласява, че в крайна сметка  жалбоподателката е била наказана именно заради характера и съдържанието на излъченото предаване.

Жалбоподателката повдига оплакване, че нейното дисциплинарно уволнение не се ограничава в рамките на обикновен трудов спор, а е свързано пряко с правото й да информира обществото и със свободата й на изразяване. Тя повдига оплаквания  за нарушение не само на чл. 10, но така също и на чл. 6§1 (поради прекомерната продължителност на съдебното производство и нарушаването на принципа за равенство на средствата) и на чл. 1 от Протокол 1 (тъй като е била лишента от възможността да получи дължимото й обезщетение за незоканно уволнение).

Европейският съд приема с 4 на 3 гласа, че оплакването по чл. 10 е допустимо, но неоснователно. Основните му аргументи се заключават в това, че жалбоподателката не е взела предвид решението на Дирекционния съвет в предаването й да не участва определен журалист, но това по никакъв начин не е ограничило свободата й да представи тези, каквито намери за добре. Съдът отбелязва, че според него решението за дисциплинарно наказание не е било взето под натиск, както и че  право на работодателя е да определи вида на наложената дисциплинарна мярка. Макар че първоначално  заповедта е отменена, впоследствие две съдебни инстанции я оставят в сила, което доказвало, че тя не е издадена в нарушение на националното законодателство.

Решението е подписано с три особени мнения от страна на съдиите Циемеле, Николау и Бианку, които излагат аргументи в полза на поддържаната от тях теза, че в случая на жалбоподателката е допуснато нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Те изтъкват като основен аргумент обстоятелството, че съдът не е взел предвид действащото национално законодателство в областта на радиото и телевизията, което оставя място за големи съмнения относно независимостта на тази медия. Съдиите се позовават на становището на регулаторния орган – НСРТ /Националния съвет за радио и телевизия/, който на свое заседание обсъжда въпроса, че в нито един от вътрешните актове на БНР не са регламентирани правомощията на административните и професионалните органи, какъвто по-скоро е дирекционният съвет, поради което се е стига до недопустимо смесване на правомощия на административни с чисто професионални органи. На второ място, те отбелязват, че националните съдилища въобще не са подложили на анализ специфичното законодателство в областта на радиото и телевизията в светлината на чл. 10, а са разгледали спора като обикновен трудов спор, подчинен на нормите на КТ. Този аспект е бил пренебрегнат от мнозинството от съдиите, които са приели, че не е допуснато нарушение на чл. 10. При липсата на анализ на националното законодателство няма как да бъде изведен и следващия извод – относно пропорционалността на мярката – уволнение, заключават тримата съдии.

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 поради прекомерната продължителност на гражданското производство и присъжда обезщетение.

Направено е искане за разглеждането на делото пред Голямото отделение, което не е уважено.

…………………………………………

CASE of BASHIKAROVA and  OTHERS  (Application no  53988/07), 5 February 2013

/решение от комитет от трима съдии/

/реституция по ЗВСОНИ/

Жалбата е във връзка с лишаването от собственост на осн. чл. 7 от ЗВСОНИ и  прекомерната продължителност на съдебния процес, проточил се 14 години. Съдът установява нарушение на чл. 6§1 и на чл. 13 поради прекомерната продължителност на съдебното производство, което не се дължи на поведението на жалбоподателите и им присъжда обезщетение за нанесените неимуществени вреди  . Оплакването по чл. 1 на Протокол 1 е прието за недопустимо поради създадената законова възможност за присъждане на обезщетение, което жалбоподателите са получили. Съдът не обсъжда въпроса дали то е адекватно на отнетата им собстевност или не.

………………………………………………………………………………………..

CASE of  NEDELCHEVA and OTHERS  (Application no. 5516/05), 28 May 2013

/реституция по ЗСПЗЗ/

Наследодателят на жалбоподателите придобива редица земеделски имоти като бежанец от Беломорска Тракия през 30-те години на миналия век. През 50-те години земите му са включени в ТКЗС, а през 80-те години върху част от тях започва изграждането на курортния комплекс „Дюни“. След приемането на ЗСПЗЗ  е депозирано искане до поземлената комисия за възстановяване на ниви с обща площ от 19, 7 дка. През 1992 г. Поземлената комисия им признава правото на реално възстановяване върху три имота с обща площ от 11, 5 дка (имот А), а за останалата част им отказва (имот Б), поради извършеното застрояване там. До 2000 г.р никой не оспорва правото на собственост на жалбоподателите, които междувременно се снабдяват с нотариален акт и правят искания за издаване на строителни разрешения. Реално те не влизат във владение на имота си, поради това, че той е зад оградата на курортния комплекс. Междувременно започва процедура по приватизация и през 2000 г. „Дюни“ АД предявява ревандикационни искове срещу всички собственици, чиито имоти са възстановени от поземлената комисия, макар че от съдържащите се в община Созопол документи няма данни тези имоти да са включени в капитала на акционерното дружество. Граждански производства приключват в полза на акционерното дружество. След влизане на решението в сила жалбоподателите депозират искане да им бъде предоставена друга равностойна земя или обезщетение, но до датата на настоящото решение все още те не са получили никакво обезщетение.

По отношение на останалите 8 дка (имот Б) жалбоподателите депозират искане да бъдат обезщетени с акции на основание ЗППДОбП (отм.). В развилото се съдебно-административно производство на жалбоподателите е определено обезщетение в размер на 56 997 броя акции, представляващи 0,5496 % от капитала на „Дюни“ АД. Министерството на икономиката обаче отказва да изпълни решението и предлага на жалбоподателите едва 17 700 акции, тъй като не разполагало с повече. Предложението на жалбоподателите да им бъде изплатена паричната равностойност в едно с дължимите лихви за забава не е прието и към настоящия момент.

Европейският съд установява две самостоятелни нарушения на чл.- 1 от Протокол 1. Първото произтича от отказа на властите да изплатят на жалбоподателите обезщетение за имот Б (в акции). Във връзка с това Съдът приканва страните да се споразумеят и отлага произнасянето си за размера на претенцията по чл. 41 от Конвенцията.  Второто нарушение е свързано със забавения процес на реституция по повод на всички имоти на жалбоподателите. Европейският съд припомня, че в много свои решения вече е установявал подобни нарушения (Sivova and Koleva v. Bulgaria, no. 30383/03, §§ 29-54, 15 November 2011, Lyubomir Popov v. Bulgaria (no. 69855/01, §§ 83-95, 7 January 2010; Naydenov v. Bulgaria, no. 17353/03, 26 November 2009; Petkova and Others, nos. 19130/04, 17694/05 and 27777/06, 25 September 2012;  Ivanov v. Bulgaria, no. 19988/06, 11 December 2012).

Съдът отбелязва, че забавянето до голяма степен се дължи на законодателството, което е предвидило паралелното протичане на двата самостоятелни процеса – реституция и приватизация, като същевременно е уредило самостоятелни съдебни процедури при възникнало оспорване  с трети лица. Той изтъква, че задължение на властите е да организират така дейността на административната и на съдебната си система,  че да гарантират правата, защитени от Конвенцията (§78). Съдът отбелязва, че дори и след приключване на съдебното производство, започнало от „Дюни“ АД   през 2007 г., забавянето на процедурите по реституция и компенсация е изцяло по вина на властите и той не приема обясненията на Правителството за предприетите усилия в тази насока.

Европейският съд отхвърля като недопустимо оплакването за лишаване от собственост, позовавайки се на своя стандарт в решението Kopecký v. Slovakia ([GC], no. 44912/98, § 35, ECHR 2004‑IX.

Той присъжда обезщетение на жалбоподателите за неимуществени вреди във връзка с прекомерната продължителност на реституционния процес и приканва страните към споразумение във връзка с неизпълнението на съдебното решение от страна на властите по повод определеното обезщетение за имот Б.

………………………………………………

CASE OF VASILEV v. BULGARIA (Application no. 7963/05), 4 June 2013

/чл. 6§1 – достъп до съд при незаконно уволнение на служител от МВР/

Жалбоподателят е бивш служител на МВР. През 2003 г. е принуден да подаде молба за пенсиониране, тъй като е бил заплашен от директора на РДВР – Бургас, че в противен случай ще бъде уволнен дисциплинарно, макар че не е имало никакви основания за подобно наказание.  Изправен пред заплахата да бъде санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание и да бъде лишен от дължимото му обезщетение, жалбоподателят подава рапорт за пенсиониране. Върху връчената му заповед за прекратяване на служебното му правоотношение собственоръчно записва, че полага подписа си върху нея пряко своята воля, тъй като е подал рапорта под заплаха от дисциплинарно уволнение. Тази заповед е обжалвана пред ВАС, като е направено искане да бъдат допуснати четирима свидетели, които биха доказали, че върху жалбоподателя е оказан натиск, за да си подаде рапорта. Съдът не допуска свидетелите без да изложи аргументи. Независимо от това тричленният състав отменя заповедта на министъра на формално основание. По жалба от страна на МВР петчленен състав отменя решението на тричленния състав и оставя в сила заповедта за пенсиониране.

Европейският съд намира, че ефектът от решението на петчленния състав е бил такъв, че като е отменил решението на долната инстанция, което е било благоприятно за жалбоподателя, по същество не му е предоставил никакъв шанс да бъде разгледано основното му оплакване срещу оспорената заповед (подобен ефект се е получил и в предходен случай, в който е установено нарушение на чл. 6§1 в резултат на неправилно решение на ВАС по делото Yanakiev сл Bulgariе( no. 40476 / 98, § § 68-72, 10 Août 2006).

Европейският съд намира, че «кумулативните последици от начина на разглеждане на делото от ВАС като първа и като апелативна инстанция са лишили жалбоподателя от правото  му на справедлив процес по силата на чл. 6§1 от Конвенцията» Поради това Европейският съд установява нарушение на тази норма и присъжда обезщетение на жалбоподателя.

След това решение производството пред ВАС е възобновено и при новото разглеждане на делото заповедта на министъра  е отменена и жалбоподателят е възстановен на работа в ОД на МВР-гр. Бургас

……………………………………

  AFFAIRE  SIMEONOVI c. BULGARIE (Requête no 21980/04), 20 октомври 2015

/чл. 3 – лоши условия в следствен арест и в затвор; чл. 63с – достъп до адвокат от момента на задържането/

 Основният въпрос, който анализира Съдът в жалбата, е да установи дали материалните условия на задържане на жалбоподателя, в комбинация с особеностите на изтърпяване на наказанието му доживотен затвор без право на замяна са надхвърлили онзи праг на суровост, който попада в обхвата на чл. 3. Вземайки предвид  местата за лишаване от свобода, в които той  е пребивавал (следствения арест  в гр. Бургас и затворите в Бургас и София) и докладите на Комитета по изтезанията за условията в тях, Европейският съд констатира, че  в течение на целия изследван период жалбоподателят е бил подложен на един изключително рестриктивен режим. Позовавайки се на своето решение Harakchiev et Toloumov ((Applications nos. 15018/11 and 61199/12, §§ 203-214),  Съдът приема, че лошите условия на задържане на жалбоподателя, взети заедно с ограничителния режим на изпълнение на доживотната му присъда и продължителния период на лишаването му от свобода, са преминали отвъд онзи праг на страдание, присъщ на  наказанието лишаване от свобода. Поради това Съдът приема, че в настоящия случай жалбоподателят е бил подложен на нечовешко и нехуманно ретиране, несъвместимо с чл. 3.

……………………………

AFFAIRE  SIMEONOVI c. BULGARIE (Requête no 21980/04), решение от 12 май 2017 г. на Голямото отделение

По делото пред Голямото отделение като трета страна е допусната Асоциацията за превенция на изтезанията, която в своето писмено становище посочва, че помощта на адвокат на този ранен етап на наказателното производство преди първия разпит би била основополагаща с оглед гаранциите относно правото на лицето да не се самоуличава, особено в случаите, когато лицето не е било информирано за овиненията срещу него. Участието на адвокат наред с това би осигурило гаранции за упражняването и на другите основни парва на обвиняемия, като например тези, гарантирани от чл. 5§ 3 и 4 от Конвенцията. Така, дори и ако задържанията не направи признания, самата липса на адвокат от първите часове на задържането би била в ущърб на справедливостта на производството. Това би било още по-вярно, ако  обвиненията са особено тежки и когато задържанията се намира в едно твърде уязвимо положение.

Голямото отделение по същество достига до същите изводи, позовавайки се на собствените си аргументи, изложени в решението по делото Ibrahim and Others v. the United Kingd (Applications nos. 50541/0850571/0850573/08 

and 40351/09)от 13 септември 2016 г. и прилагайки стандарт, който се отклонява от този, установен в рлешението му по делото Salduz, v. Turkey [GC],  27 November 2008. Решението е взето с мнозинство от 12 срещу 5 гласа и към него са приложени изключително обстойните аргументи на съдиите Сайо, Лазарова-Трайковска, Вучинич и Тюркович, както и това на съдия Сергидес.

Голямото отделение препотвърждава установеното нарушение на чл. 3 от Конвенцията относно комплексното въздействие на лошите материални условия и особено строгия режим на изтърпяване на присъдата от страна на лица, осъдени на доживотен затвор без право на замяна.

Съдът постановява и мерки на основание чл. 46 от Конвенцията в духа на решението си Харакчиев и Толумов.

………………………..

CASE OF CHORBOV v. BULGARIA(Application no. 39942/13)решение от 25 януари 2018 г.

/чл. 1 от Протокол 1 – неизплащане на дължимо възнаграждение след представен изпълнителен лист на държавно учреждение/

След спечелена обществена поръчка жалбоподателят сключва договор за процесуално представителство с Министерството на земеделието и горите /МЗГ/ през юли 2004 г., за да го представлява пред Международния  арбитражен съд в Париж по образувано арбитражно дело срещу министерството от страна на немски консорциум за неизпълнени договорни задължения. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 58 100 лв, платимо на две части – половината при подписването на договора, а втората половина – при приключване на делото  с окончателно решение на 28.11.2005 г.

На 19.12.2005 г. жалбоподателят отправя писмено искане до МЗГ за изплащането на втората част от договореното адвокатско възнаграждение. Тъй като не получава никакъв отговор, той сезира Софийския районен съд да му издаде изплънителен лист на осн. чл.237, ал. 1, „к“ /отм./ въвв вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата. На 23.02.2006 г. съдът уважава искането и издава изплънителен лист за сумата от 29 050 лв и разноски по производството. Същият е връчен с нотариална покана на МЗГ на 24.02.2006 г. Плащане не  е извършено въпреки писмата на жалбоподателя до Министерския съвет и до Омбудсмана. Вместо това срещу него са инициирани едновременно по сигнал на МЗГ дисциплинарно производство по Закона за адвокатурата (което приключва без да се установи нарушение) и гражданско производство с претенция за дължимата сума от страна на министерството в размер на 568 897,90 USD и 29 500 лв – цената на осъдителния иск срещу МЗХП по арбитражното дело. В периода 2006-2011 г. СГС, Софийският апелативен съд и ВКС приемат, че исковата претенция на МЗГ е неоснователна.

Съдът отбелязва, че след като изпълнителният лист не е бил обезсилен, то плащането е било дължимо от датата, на която  е бил връчен на МЗГ. Той констатира, че Правителството по същество не оспорва дължимостта на остатъка от договорената сума, а затрудненията поради ненамирането на изпълнителния лист. Съдът достига до извода, че е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Във връзка с установеното нарушение на чл. 1 от Протокол 1 той приема, че оплакването по чл. 13 е не само допустимо, но и основателно. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е направил всичко, което е трябвало да направи по закон и на практика, за да получи плащане на дължимата сума. Той посочва освен това, че процедурата по   изпълнение на окончателните съдебни решения не е приложима по отношение на искове срещу държавата и че няма специална процедура, която би могла да ускори или да отстрани негативните последици от забавеното изпълнение в такива случаи. Съдът многократно е заявявал, че макар държавите-членки да разполагат с широка свобода на преценка при предоставянето на такова средство за защита в съответствие със собствената си правна система и традиции, все пак трябва да съществува средство за защита срещу забавянето на изпълнението на искове срещу държавата. Тъй като в националното законодателство не е установено такова средство, Европейският съд намира, че е допуснато нарушение и на чл. 13 във вр. с чл. 1 от Протокол 1.

Държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя дължимата сума по изпълнителния лист в едно с лихвата за забава, считано от 1 февруари 2006 г.

……………………………

CASE OF HRISTOSKOV v. BULGARIA,(Application no. 50760/09),15 February 2018

/решение на Комитет/

/чл.3 – материално-правни аспекти, забрана за  унизително третиране на лица, лишени от свобода, лоши материални условия в затворническото общежитие в Кремиковци/

Съдът установява нарушение на чл. 3 във връзка с пребиваването на жалбоподателя в пренаселена, лошо отоплявана и нехигиенична килия в продължение на 1 година.

Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди.

……………………………

YORDANOVA AND   OTHERS  v. BULGARIA(Applications nos. 61432/11 and 64318/11),19 juillet 2018

/решение на Комитет/

/чл. 1 от Протокол 1, реституция по ЗОСОИ, първо изречение на чл. 1 от Протокол 1/

Наследодателите на жалбоподателките са притежавали печатници в гр. София, които са били национализирани през 1949 и 1950 г. и стават част от държавна печатница. През 1991 г. тя е пререгистрирана като еднолично акционарно дружество с принципал Министърd на образованието с наименование „Образование и наука“. През 1998 г., след приемането на ЗОСОИ, в различни месеци жалбоподателките отправят искания до  министъра да бъдат обезщетени с акции за движимото имущество, което е било национализирано от властите. Министърът уважава исканията на жалбоподателките с изрични заповеди през август и декември 1998 г., в които е посочено, че точният размер на акциите ще бъде определен след като се извърши оценка на имуществото. Впоследствие той неколкократно прави опити да измени тези заповеди и да ги обезщети с компенсаторни записи, но Върховният административен съд ги отменя, приемайки, че първоначално издадените са влезли в сила и са стабилни административни актове. Оттогава и до настоящия момент жалбоподателките не са получили определения им брой акции.

Съдът установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, намирайки, че с признаването им на права на акционери те са имали „легитимно очакване“ да бъдат обезщетени с акции, а това ги прави собственици по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. Съдът по-нататък анализира налице ли е намеса в правото им на собственост, доколко тази намеса е оправдана и установява, че министърът на образованието не е посочил никакви нвепреодолими причини, които да му попречат да изпълни собствените си заповеди.

След като опитите на министъра да замени акциите с компенсаторни записи са обявени за нищожни от страна на ВАС, министърът остава пасивен и не предлага никакво решение в продължение на години. Оттук за Европейския съд следва изводът, че намесата в правото на собственост на жалбоподателките е в противоречие с правото им на мирно ползване на собствеността. Затова е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Съдът намира, че въпросът относно определяне на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди все още не е готов за разрешаване и дава на стпраните четиримесечен срок да изложат своите становища или да постигнат споразумение.

……………………….

CASE OF DELIN v. BULGARIA (Application no. 62377/16), 6 december 2018

/решение на Комитет/

(чл.6§1 – гражданскоправни аспекти, право на справедлив процес, формален достъп до съд)

През 2013 г. на жалбоподателя е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на ниво „строго секретно“ преди да е изтекъл срокът му. Не са посочени никакви фактически основания, а само правни норми от Закона за защита на класифицираната информация. Жалбоподателят оспорва това решение пред Комисията за защита на класифицираната информация, но жалбата му е оставена без уважение. На това основание той е уволнен от работа поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Двете съдебни инстанции, които разглеждат жалбата му срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение оставят в сила заповедта, приемайки, че не могат да осъществяват инцидентен съдебен контрол върху решението, с което е отнет достъпът до класифицирана информация, а самата заповед е издадена от компетентен орган и кръга на неговите правоотношения, поради което те я намират за законосъобразна.

Европейския съд припомня своята практика по подобни дела, когато отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация автоматично рефлектира върху прекратяване на договорните отношения на съответното лице. Той е постановявал, че когато съдилищата са приемали като решаващ факта на отнемането на разрешението без да изследват основанията за това, е налице непропорционалност на намесата в правото на жалбоподателя на достъп до съд(Tinnelly & Sons Ltd and Others and McElduff and Others v. the United Kingdom, 10 July 1998, § 76, Reports of Judgments and Decisions 1998‑IV, Devenney v. the United Kingdom, no. 24265/94, § 26, 19 March 2002, Myriana Petrova, no. 57148/08, §§ 40‑41, July 2016, and Aleksandar Sabev v. Bulgaria, no. 43503/08, §§ 55‑58, 19 July 2018). Той посочва, че не намира основание да се отклонява от нея и в настоящия случай. По-специално, съдебното производство, протекло на национално ниво, не е допускало да бъде преразгледан нито един от фактите, поради които е било отнето разрешението за достъп до клесифицирана информация. Макар и решенията на съдилищата да са били в съответствие с приложимото вътрешно право, липсата на всякаква форма на съдебен контрол върху липсата на всякаква форма на съдебен контрол върху решенията, с които се отнема достъпа до такава информация, не е оправдана и Правителството не е дало никакво разумно обяснение за това.

Съдът установява нарушение на чл. 6§1 от Конвенцията. Той отбелязва, че най подходящата обезвреда за жалбоподателя в такива случаи, когато е установено нарушение на чл. 6§1 поради лишаването от достъпа до съд, е производството да започне отново, като се съблюдават всички правила и изисквания  за справедлив процес (Yanakiev v. Bulgaria, no. 40476/98, § 90, 10 August 2006, Fazliyski, § 76, and Miryana Petrova, § 50, цитирано по-горе).

 

 

 

 

 

 

 

 

  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks