Делото X et autres c. Bulgarie

На 17 януари 2019 г. Европейският съд постанови решение по горната жалба, в което не  установи нарушения по оплакванията на жалбоподателите. Забележителна е бързината, с която е решен този спор на фона на не особено бързото правосъдие от тази международна юрисдикция предвид нейната свръх натовареност – за по-малко от три години от датата на регистриране на жалбата. Вероятно Съдът е преценил, че тя следва да бъде разгледана с приоритет, като е преценил наред с това, че по проблемите, които повдига, тя следва да бъде класифицирана във второ ниво по важност.

Фактите по случая

Жалбоподатели са петима италиански граждани – двама съпрузи и трите им осиновени деца(българчета) – едно братче и две сестри на 12, 10 и 9 години, които са живеели в Дом за деца, лишени от родителски грижи/ДДЛРГ/ .С решение на едноличен съдия жалбата на двамата осиновители в качеството им на такива е обявена за недопустима. Приети са  за разглеждане оплакванията само на трите деца, депозирани от тяхно име от осиновителите им.

Няколко месеца след пристигането им в Италия родителите информират различни италиански органи и пресата, че децата им са били сексуално малтретирани докато са живеели в Дома за деца  в с. Страхилово. Те изпращат официално писмо и до Държавната агенция за закрила на децата /ДАЗД/, но  получават отговор, че е необходимо да предоставят повече информация, за да започне проучване по случая. През януари 2013 г. вестник „Espresso“ пубикува статия „България, в пещерата на педофилите“, която съобщава за твърденията на осиновителите  без да споменава имената им. В нея се посочва, че десетки деца от сиропиталището, в което трите деца   са били настанени в България, са били подложени на систематично сексуално насилие от страна на служители и от външни лица, включително в нощен клуб, разположен във  ваканционно селище. След като е сезирана италианската прокуратура, тя информира българското посолство в Рим за случая, тъй като намира, че той е от компетентността на българските власти.

ДАЗД разпорежда извършването на проверка от местната регионална дирекция, при която са разпитани не само служители от персонала, но и самите деца, включително и чрез анонимни въпросници. Цялата събрана информация не потвърждава нито едно от направените оплаквания. Установено е наред д това, че има видеонаблюдение, а децата са извеждани до сервизните помещения съобразно тяхната възраст и пол и няма никакви сигнали или оплаквания за сексуална злоупотреба или тормоз. Непосредствено след това Държавната агенция изпраща екип от психолози в периода 18-24 януари, който не установява нищо обезпокоително. Въз основа на извършените проверки ДАЗД достига до извода, че нито едно от твърденията от публикуваната статия не се потвърждава, но въпреки това изпраща всички материали на районната и окръжната   прокуратура във Велико Търново. По образуваната преписка са събрани материали и през ноември с.г. е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство поради липсата на данни за извършено престъпление.

В хода на все още висящата първа преписка е образувана втора по повод сигнал, получен от италианската организация SOS Telefono Azzuro. Към него е прикрепен доклад с посочени имена на лица,за които се твърди, че са злоупотребявали сексуално с деца от този дом, както и  докладите на италианските психолози, работили с трите деца. През февруари е извършена проверка в дома от представители на редица регионални служби и на полицията, които освен документацията изслушват отново целия персонал и няколко деца, както и външен лекар, който редовно посещава дома. Установено е, че специален телефон е на разположение на децата, върху който е изписан номерът за оплаквания срещу сексуални злоупотреби, както и че има кутия за такива сигнали, но там не е получаван нито един. Наред с това сред персонала има само трима мъже, които работят извън самия дом и нямат достъп до помещенията на децата, както и че полицейски служител всеки ден прави посещения там. Втори доклад е изготвен от полицията през юни 2013 г. и от него се установява противоречие между данните, представени от трите деца-жалбоподатели (относно имената на засегнатите или виновните лица) и реалността. Психологът на дома посочва, че момчето и по-голямото момиче са манипулирали другите деца по време на своето пребиваване в дома. Въз основа на направеното проучване и събраните доказателства през юни 2013 г. районната прокуратура постановява отказ да образува досъдебно производство.

Междувременно осиновителите, след като сезират прокуратурата, са разпитани от прокурор към съда за непълнолетни, след което той изпраща материалите на съдия от същия съд. Последният определя експерт по детска психиатрия, който да прецени способността на децата да дадат обективни свидетелски показания. Експертът дава становище, че показанията им изглеждат достоверни. С решение от 13 май 2014 г. съдът приема, че не се налага да се определи мярка за закрила по отношение на трите деца, тъй като техните осиновители разполагат с достатъчен капацитет, за да се грижат за тях, но намира, че тяхното поведение не е било адекватно, защото вместо направо да се обърнат към съда са сезирали медиите. Съдът приема, че не е в интерес на децата те отново да бъдат изправени пред съда.

Трета проверка в дома започва след официален сигнал на италианското министерство на правосъдието на 22 януари 2014 г. Тя приключва с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, което е подложено на независим контрол и от прокурор на Върховната касационна прокуратура.

Оплакванията на жалбоподателите

Жалбоподателите твърдят, че са били жертва на сексуална злоупотреба по време на престоя им в Дома за деца и че българските власти не са изпълнили позитивните си задължения да ги защитят от такова третиране, както и да извършат ефективно разследване по отношение на техните оплаквания.

Възраженията по допустимостта

Правителството е направило възраженията по допустимостта в два аспекта. На първо място, то изтъква, че е налице  злоупотреба с правото на жалба, тъй като двамата осиновители са съзнателно са представили имагинерни твърдения, неподкрепени с доказателства и медицински експертизи, а наред с това са използвали непочтителен и обиден език по отношение на българските власти и физическите лица, които те обвиняват в сексуален тормоз. В конкретния случай Съдът отбелязва, че в становищата си осиновителите като представители на тримата жалбоподатели  обвиняват и наричат „педофили“  идентифицираните физически лица и критикуват българските власти, по-специално правителствените агенти, че се стремят да  прикрият престъпните деяния. Той счита, че  езикът, използван в бележките на жалбоподателите е неуважителен, но предвид контекста на настоящото дело и факта, че се отнася до правата на непълнолетните деца, които не носят отговорност за използваните думи, приема, че тези забележки не надвишават ограниченията, които оправдават обявяването на жалбата за недопустима по тази причина.Ето защо Съдът отхвърля това възражение.

Второто възражение е по повод неспазването на 6-месечния срок. Правителството поддържа тезата, че жалбата е подадена една година след изтичането на 6-месечния срок, тъй като постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от 18 ноември 2013 г. е било комуникирано на италианското правителство на 23 януари 2015 г., а жалбата е депозирана на 16 април 2016 г. Жалбоподателите обаче възразяват, че те не са били информирани от българското правителство относно развитието на разследването. Съдът от своя страна констатира, че постановлението на прокуратурата формално не е било доведено до знанието на осиновителите, а от документите по делото се установява, че италианското Министерство на правосъдието е изпратило копие на това постановление със съответния превод на италиански на 1 февруари 2016 г. Това е датата, от която Европейският съд отчита началото на 6-месечния срок и приема, че възражението на българското Правителство е неоснователно, а жалбата – допустима.

Преценката на Съда по основателността

Европейският съд  анализира оплакванията едновременно в светлината на чл. 3 и чл. 8, като най-напред припомня основните принципи, които взема предвид при  прилагането на тези два текста и едва след това преминава към преценката на основателността на оплакванията. Той констатира, че жалбоподателите нямат оплаквания, свързани със самата правна рамка, т.е. с нормите на националното законодателство.

Съдът анализира два отделни въпроса. Първият е относно ефективността на самото разследване, което е проведено от властите.Анализирайки всички действия на властите, Съдът констатира, че   „компетентните български органи са действали своевременно и усърдно, веднага щом са узнали за твърдените факти“, въпреки че не са били официално сезирани с жалба от жалбоподателите. Наред с това те са оказали  пълно съдействие на италианските органи, като са ги информирали за резултатите от разследването и като са взели предвид новите документи, изпратени от тях.  Съдът не приема твърдението, че ДАЗД не е независим орган и е била заинтересована случаят да не бъде изяснен, тъй като нейните преки функции и отговорности са свързани именно със защитата на децата и няма никакви признаци, които да показват пристрастност от нейна стпрана. Що се отнася до твърдението, че е следвало да се приложат по-дискретни способи при извършването на проверките, като тайно наблюдение, подслушване на телефони и включване на агент под прикритие, Съдът отбелязва, че самите осиновители да направили публичен факта за наличие на сексуални злоупотреби в дома чрез публикацията в италианските медии, която по-късно е била отразена и от българските.  Що се отнася до упреците, че е трябвало ад бъдат извършени и други действия, като обиски и претърсвания, той посочва, че осиновителите са имали възможността да направят искания за допълнителни следствени действия, но не са го направили. С оглед на цялостния анализ Съдът достига до извода, че по делото не се установяват очевидни пропуски или липса на желание от страна на компетентните органи да хвърлят светлина върху фактите или да идентифицират и преследват лицата, които вероятно са били отговорни. Поради това той заключава, че  българските власти не са нарушили задълженията си за ефективно разследване по твърденията на жалбоподателите и от тази гледна точка не е налице нарушение на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията.

Вторият аспект, в който са разгледани оплакванията, е по повод твърдението, че българските власти не са изпълнили позитивното си задължение да ги защитят от сексуални злоупотреби. Съдът взема под внимание, че във всички доклади от извършените проверки в ДДЛРГ са били направени и препоръки за предприемане на редица общи мерки за гарантиране на безопасността на пребиваващите там деца. По-специално, тези доклади отбелязват, че достъпът до домове за сираци извън дома е контролиран, че външни лица или служители от мъжки пол имат достъп до детските стаи само когато е необходимо и в присъствието на член на персонала. че децата редовно са били проследявани от амбулаторни лекари и психолози на лечебното заведение и че имат достъп до телефон и спешен номер за деца в риск.

Освен това, що се отнася до задължението на властите да предприемат мерки за предотвратяване на малтретиране, Съдът отбелязва, че разследванията, проведени в този случай, не са показали, че директорът или някой от служителите на сиропиталището са знаели за злоупотребите, които жалбоподателите твърдят. Предвид констатациите, направени от следователите, Съдът не е в състояние да направи друго заключение по този въпрос. При тези обстоятелства, като припомня задължението на държавите да защитават срещу малтретиране уязвимите лица, поставени под техния изключителен надзор и като вземат предвид наличните материали в това отношение,  Съдът счита, че не е установено, че българските власти не са изпълнили задължението си да предприемат превантивни мерки, за да защитят жалбоподателите от риск да бъдат подложени на малтретиране, за което са били или е трябвало да  знаят.

Въз основа на подробния анализ Съдът достига до извода, че оплакванията за нарушения на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, макар и допустими,  са неоснователни, поради което единодушно заключава, че не е било допуснато нарушение на тези текстове.

Жалбата е класифицирана във второ ниво по важност.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks