Годишна конференция на мрежата „HELP“

На 19-20 юни 2017 г. се проведе ежегодната конференция на мрежата HELP, която включва представители на юридическите професии на държавите – членки на Съвета на Европа, обединени от общата идея за повишаване на образованието по правата на човека на юристите-професионалисти. Тя бе създадена през 2012 г. с финансовата подкрепа на Норвежкия фонд и първоначално включваше пет пилотни държави, измежду които  и България.

Днес тя обхваща вече освен държавите-членки на Съвета на Европа и страни извън нея (като Беларус), а интерес проявява  Израел, както и редица държави от Арабския регион и от Южна Америка. За този период бе създадена платформа за дистанционно обучение и бяха разработени около 20 курса, част от които са достъпни и за самообучение, като успешно завършилите могат да получат дори он-лайн сертификат.

На тазгодишната конференция бяха обсъдени както реализираните дейности през изминалата година, така и  перспективите и бъдещите задачи на мрежата. В своето приветствено слово при откриването на конференцията г-жа Татяна Термачич (ръководител на отдела за прилагането на Конвенцията за правата на човека на национално ниво) очерта целите на конференцията, а именно – осигуряване на дружелюбно правосъдие чрез достъп до всички нуждаещи се, разпространяване на материали до всички участници, ефективност на самата система за обучение, което неминуемо зависи и от нейното организационно обезпечаване.

Г-н Кристос Гуакамопулос, Дирекор на дирекцията по правата на човека, отбеляза актуалността на разработваните нови курсове в светлината на актуалните политически събития, като даде пример с курса за убежището и бежанците и възникващите проблеми с децата на мигрантите, събиранет она семейства, необходимостта от нов курс за вътрешното реместване на лицата и др.п.

Както  на всяка конференция, така и на тазгодишната, беше поканен съдия от Европейския съд по правата на човека, който да направи кратка презентация по проблем, имащ отношение към проблематиката на програмата   „HELP“. Тази година  гост на конференцията бе българският съдия – г-н Йонко Грозев.   Той изтъкна важната роля на програмата „HELP“, оценявайки я като съдия, тъй като според него Европейският съд би бил във вакуум, ако няма подкрепата на националните съдии и адвокати. Тази подкрепа е необходима, за да се разбират решенията на ЕСПЧ, макар че това невинаги се получава. Но именно „HELP“ се превръща във форум, на който могат да се дискутират тези проблеми. Съдия Грозев има възможност да оцени развитието на програмата, защото в самото й начало (в качеството му на адвокат и правозащитник) той бе включен в експертната група, определена да разработи първите учебни курсове.   Темата на неговата лекция бе свързана с независимостта на правосъдието и мястото на ЕСПЧ в отстояването на този основополагащ принцип на демокрацията. Той  отбеляза, че важността на темата е обусловена от наличието на много нападки срещу правосъдието в редица държави. Националните юрисдикции трябва да работят добре и представляват едно предварително условия, за да се решават проблемите за правата на човека вътре в съответната страна, защото правосъдието е обществено благо и не е проблем на отделния съдия. Как обаче това да се изрази в неговата работа? Пример към един от подходите е решението на Комисията по правата на човека на ООН, която следи за спазването на Международния пакт за политически  и граждански права. Във връзка със случай на незаконно уволнен съдия тя е намерила нарушение на чл. 25 от Пакта, който гарантира правото на участие в обществени дейност. Европейската конвенция не съдържа подобно право, но подобни случаи се разглеждат в светлината на чл. 6 и чл. 10.

Други въпроси, които възникват, са свързани с назначаването на магистрати, кариерното им израстване, възрастта за пенсиониране. Във всички тези аспекти, ако се установи политическо вмешателство, може да се констатира нарушаване на принципа на независим съд.

Съдия Грозев направи кратък коментар на делото Бака срещу Унгария(Requête no 20261/12,решение на Голямото отделение от 23.06.2016 г.), в основата на което е уволнението на председателя на ВКС. Той отбеляза, че твърде малко са случаите, когато в подобна хипотеза Съдът е намирал нарушение, но в конкретния казус такова е установено. Фактите на кратко са следните: През 2009 г. новото политическо мнозинство започва работа по промени в Конституцията, включващи и такива в съдебната система. Г-н Бака е бил настроен критично към готвените промени, касаещи съдебната система, което пък е придизвиквало неодобрението на Правителството. Макар че то е декларирало дори и пред Венецианската комисия, че измененията няма да засегнат мандатите на съдиите, в окончателния вариант на Конституцията е предвидено, че с приемането на съответните текстове мандатите на съдиите се прекратяват предсрочно. Г-н Бака е уволнен като председател на ВКС и става редови съдия, макар и мандатът му от 6 години да не е изтекъл. Доколкото уволнението е било предвидено в самата Конституция, г-н Бака не е имал достъп до съд и поради това Съдът приема, че е било допуснато нарушение на чл. 6§1. Поради това, че по своето естество неговите критики към готвените промени в съдебната власт са оценени като политически, ЕСПЧ намира нарушение и на свободата на изразяване  по чл. 10.

Подобно дело в настоящия момент е допуснато до разглеждане пред Голямото отделение. Това е делото Денисов срещу Украйна.

Пред  Европейския съд са били повдигани оплаквания, свързани с правомерността на дидсциплинарни процедури срещу магистрати, защото институциите, подобни на българския кадрови орган (Висшия съдебен съвет) невинаги предоставят достатъчно гаранции относно процедурата по установяване истинността на едни или други факти, няма публичност на този процес. Затова от особена важност е как националните съдилища след това обсъждат изложените оплаквания и дали ги подлагат на независим контрол или проверка. Самият Европейски съд все още избистря своята концепция, защото законодателствата в различните европейски страни са твърде различни и това, което в някоя държава се приема, че не пречи на независимостта, за друга може да се окаже от решаващо значение. Поради това не е лесно да се разработи някакъв унифициран стандарт.

Съдия Грозев даде пример и с две  решения, постановени по български дела – Джиджева (жалба № 12628/09, решение от 09.10.2012 и Цанова-Гечева(жалба № 43800/12, решение от 15.09.2015), в кото не  са установени  нарушения, тъй като се приема, че съдът има ограничения в случаите, когато става въпрос за дискреционни правомощия на ВСС и контролът, който може да бъде осъществяван върху тях.

В заключение той подчерта, че независимостта на съдиите е основополагащ стълб за демократичността на едно общество, поради което е необходимо да бъдат създадени ефективни гаранции за нейното ненакърняване.

Членът на борда на „HELP“ г-н Петрос Аликакос посвети доклада си на тясната връзка между Европейската социална харта, Хартата за правата на човека на ЕС и ЕКПЧ. Основната идея в доклада му бе, че се наблюдава постепенно сближаване в прилагането на тези три международни инструмента. Той се позова на редица примери от практиката на на ЕСПЧ и Съда на Европейския съюз и подчерта важността на решенията на тези международни юрисдикции, както и небоходимостта да се предоставя по-широка информация за техните решения, за да се осъществи както хоризонтално, така и вертикално съответствие с нея.

Отговарящата като ръководител и координатор на Програмата „HELP“ – г-жа Ева Пастрана (която до февруари работеше само като координатор на подпрограмата „HELP-28“(за държавите, които са едновременно и членове на ЕС) направи обзор на извършените дейности през изминалата година и представи статистически данни за участието на преминалите през дистанционно обучение юристи от различните държави. Съгласно представените данни най-голям интерес са проявили магистратите и адвокатите от Франция, следвани от тези на Испания, Белгия. Българските потребители се нареждат на 17-то място.

Г-жа Пастрана информира участниците в конференцията, че в каталога на курсовете към настоящия момент има разработени 21 и предстои разработването на още 7, като целта  е броят им да достигне 28, а наред с това да бъдат обновени и вече съществуващите курсове(засега се предвижда оптимизиране на 4 такива). Стремежът е наред с това програмата да обхване освен юристи, но и други професионалисти, които по един или друг начин са свързани с дадена проблематика (напр. в курса по трудови права се привличат служители от съответните Инспекции по труда  – в Литва, в курса за защита на личните данни участват държавни служители от съответните институции –  във Франция, в курса по биоетика – медици – Русия, в курса по семейно право и дружелюбно правосъдие за деца – социални работници – Русия). Най-голям брой участници са се включили във встъпителния курс „Въведение в ЕКПЧ“, който вече става задължителен за новите съдии в Испания, които ще бъдат обучавани в техния Институт за обучение на магистрати.

Г-жа Пастрана съобщи, че до края на настоящата година предстои да бъдат подготвени курсовете за насилието срещу жени в светлината на Истанбулската конвенция, който ще се състои от 6 модула, както и за правосъдието за деца и достъпът до правосъдие за жени. За 2018 г. се предвижда да бъдат готови още няколко курса:

  • Процесуалните права в наказателното правосъдие и правата на жертвите;
  • Семейно право;
  • Превенция на радикализацията и
  • Правата на човека и спорта.

Нов момент в бъдещата дейност на програмата е  подготовката на трансгранични курсове (за бежанците, за правото на собственост, за децата) и ще се стимулира провеждането на съвместни обучения с представители на няколко държави. Наред с това амбицията на екипа на проекта  е програмата  да се разшири и да бъде възприета и от университетите.

По време на конференцията бе отделено място и на въпросите относно създадената нова платформа за обучение на програмата HELP, която сега е много по-улеснена за ползване, както и че на нея са качени редица курсове за самообучение, а така също има и курсове с обучител. Голяма част от техническите функции са автоматизирани, което улеснява и работата на преподавателите.

Г-н Михаил Лобов, Ръководител на отдел „Политика и сътрудничество в областта на правата на човека“ в  Дирекция „Права на човека“ на  Генерална дирекция „Права на човека и върховенство на закона“ в  Съвет на Европа подчерта  в своите заключителни бележки, че HELP  е единствената програма за страните от Съвета на Европа, насочена към обучението на юристи по правата на човека. Макар и финансирането да е ограничено, екипът се стреми да адаптира курсовете на различните европейски езици, за да достигнат те до максимален брой потребители. Наблюдава се интерес и от страна на университетите към различните курсове. Според него не трябва да се разделя професионалната подготовка на юристите от  обучението по правата на човека  на училищно и университетско ниво. Те трябва да вървят успоредно, за да се постигнат и успехи.

След основните доклади в пленарната сесия бяха разменени мнения и становища между участниците в конференцията, бе споделен опит по приключили обучения по отделни курсове и добрите практики във връзка с това. Бе подчертана важността на националната адаптация на всеки един курс в светлината на практиката и на вътрешните съдилища.

В заключителните си бележки г-жа Пастрана съобщи, че екипът ще продължи да полага усилия за подготовка на обучители, така че да се разшири обхватът на провежданите курсове в отделните държави. Първият такъв курс предстои да се проведе през септември. Наред с това тя подчерта, че всички представители на адвокатурата и Националните институти за правосъдие (т.н. информационни и фокусни  точки) са заедно един екип и от съвместната им работа зависи успехът в разширяването на приложното поле на дистанционното обучение по права на човека. Предстои разработването на пътната карта  за събитията през 2017-2018 г.

Всички материали на Конференцията – докладите и изказванията, могат да бъдат прочетени на английски, френски или руски на следната страница:

http://www.coe.int/en/web/help/-/2017-help-network-conference

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks