Начало > Европейска конвенция за защита правата на човека, каталог 2018, Чл. 1 от Протокол 1 - защита на собствеността > Норми на българския Валутен закон противоречат на Регламент no 1889/05 на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г., както и на ЕКПЧ

Норми на българския Валутен закон противоречат на Регламент no 1889/05 на Европейския парламент от 26 октомври 2005 г., както и на ЕКПЧ

В своето решение от 15 ноември 2018 г. по делото Togrul c. Bulgarie (Requête no 20611/10) Европейският съд за  правата на човека установи две нарушения на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до конфискацията от страна на българските власти на 199 400 евро (EUR) поради това, че г-н Togrul не е декларирал посочената сума пред митницата. Наред с това  предадената от него доброволно сума от   9 100 EUR  като веществено доказателство в хода на образувано наказателно производство никога не е била върната на жалбоподателя.  

Фактите по случая

Жалбоподателят е турски гражданин, който живее в Истанбул (Турция). На 8 октомври 2008 г. той влиза с автомобил в България. На излизане на българо-турската граница български митнически служител му задава въпрос дали има нещо за деклариране и жалбоподателят отговаря утвърдително, като показва  сумата от  199 400 EUR в брой. Той пояснява, че сумата е от продажбата на автомобила и от изтеглени пари от банковата му сметка, като представя съответните оригинални документи. Същия ден митническите органи съставят акт за извършено митническо нарушение – недеклариране на посочената сума на митницата. Същевременно разследващият полицай изземва от жалбоподателя купюри на обща стойност от 9100 EUR на основание чл.чл.109, 110 и 159 НПК (доброволно предаване на доказателства в хода на наказателно производство). Срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство, което  скоро след това, през януари 2009 г. е прекратено поради липсата на престъпление. Делото е изпратено на митническите органи в Свиленград, за да преценят дали са налице основания за образуване на административно производство по повод недекларираната сума от 199 400 EUR. Началникът на митницата в Свиленград издава наказателно постановление на 12.02.2009 г. , с което налага на жалбоподателя глоба от 3 000 лева за това, че не е подал писмена декларация за сумата, която е пренасял през границата и разпорежда конфискация на същата. Това наказателно постановление е обжалвано пред районния съд в Свиленград.

Същевременно адвокатът на жалбоподателя депозира искане до прокуратурата на 18 февруари 2009 г. да бъде върната на жалбоподателя сумата от 9 100 EUR, тъй като тя не е предмет на административно-наказателното производство. Прокуратурата обаче решава да задържи същата до приключването на това производство. Това постановление е обжалвано пред районния съд в Свиленград, но по него няма произнасяне.

С решение от 25 май 2009 г. районният съд отменя наказателното постановление, приемайки, че не е било налице виновно поведение от страна на жалбоподателя. Това решение по жалба на митниците е отменено от Административния съд в гр. Хасково. Съдът приема, че жалбоподателят е извършил правонарушение поради небрежност като е пропуснал да декларира сумата от 199 400 EUR.

Колкото до доброволно предадената от жалбоподателя сума от 9 100 EUR всички опити на адвоката на жалбоподателя чрез сезиране на районния съд, административния съд в гр. Хасково, прокуратурата и митническите органи в Свиленград остават безуспешни до датата на последната комуникация на жалбоподателя със Съда през ноември 2017 г.

Оплакванията

През Европейския съд жалбоподателят повдига две самостоятелни оплаквания по чл. 1 от Протокол 1. Първото   е по повод наложената административна санкция и конфискацията на сумата от 199 400 EUR. Второто оплакване е във връзка с отказа на властите да върнат на жалбоподателя иззетите като веществено доказателство 9 100 EUR.

Приложимото право

Съдът при решаване на настоящия случай се позовава на своята практика, установена в сходен случай по делото Boljević c. Croatie (no 43492/11, § 20, 31 janvier 2017),в което той взема под внимание   решението на Съда на Европейския съюз  по делото Chmielewski (C-255/14, 16 juillet 2015). В него  са анализирани съответните разпоредби на Регламент no 1889/05  на  Европейския парламент от 26 октомври 2005 г. относно контрола върху парите в брой, които влизат или излизат от Общността. СЕС е приел, че глоба, чийто размер съответства на 60% от недекларираните пари в брой, ако е по-висока от 50 000 EUR, не изглежда пропорционална (§30) . Той отбелязва в тази връзка, че предвидената санкция в чл. 9 на цитирания Регламент има за цел не да санкционира евентуални измамливи или незаконни действия, а само да накаже индивида за нарушаване на декларативното задължение, предвидено в чл. 3 на регламента (§31). СЕС посочва в тази връзка, че чл. 4§2 предвижда възможността да се задържи недекларираната сума с административно решение с цел да се извърши необходимата проверка и контрол за произхода на тези пари в брой и тяхното предназначение, както и тяхната дестинация (§33).

Решението на ЕСПЧ по делото Boljević c. Croatie е по повод конфискацията на сумата от 180 000 EUR, които гражданин на Черна гора внася на два пъти на територията на Хърватска и след това ги депозира в банка в Дубровник без да декларира техния произход. Няколко месеца по-късно службата за пране на пари установява, че жалбоподателят извършва банков превод на сумата от 95 000 EUR на трето лице по банкова сметка в Обединените арабски емирства. На жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение за това, че не е декларирал   тези средства, когато е влязъл на територията на Хърватска. В започналото административно производство националните власти и съдът не приемат обясненията и доказателствата на жалбоподателя, че извършените банкови преводи са с цел покупка на имот в Подгорица (въпреки представения предварителен договор и окончателно сключен такъв). Освен наложената глоба цялата сума от 180 000 EUR е конфискувана. Европейският съд установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, приемайки, че съгласно националното законодателство   няма задължение за лицата да декларират при влизане или излизане от страната на суми, пренасяни в брой. Наред с това  властите не са установили незаконни действия от страна на жалбоподателя, нито пък той е имал някакво криминално досие. Според Съда конфискацията е имала по-скоро наказващ характер, а не е санкция за пропуска да се декларира посочената сума. Поради това той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като наложената мярка е непропорционална.

Решението на Съда по делото на г-н Togrul

По повод първото оплакване Съдът констатира, че отнемането на сумата от 199 400 EUR, която не е била декларирана на митницата, представлява намеса в правото на собственост на жалбоподателя, но същевременно тази намеса е предвидена в съответните разпоредби на действащия Валутен закон. Декларирането на парите в брой, които се внасят или изнасят през граница, има легитимна цел. От друга страна обаче не е имало никакви съмнения относно законния произход на тези парични средства и затова подобни обвинения  не са били повдигнати на жалбоподателя. Конфискацията на сумата е наложена в хода на едно административно производство само поради това, че жалбоподателят не е изпълнил едно задължение за писмено деклариране на изнасяната сума. Затова Съдът подлага на преценка пропорционалността на наложената санкция на жалбоподателя. Той припомня своята утвърдена практика, съгласно която в подобни случаи санкцията трябва да съответства на тежестта на извършеното нарушение – в случая на нарушението на задължението за деклариране, а не на тежестта на едно презюмирано и недоказано нарушение като пране на пари или данъчна измама (Ismayilov c. Russie, no 30352/03, § 38, 6 novembre 2008,  Grifhorst c. France, no 28336/02, §§ 84‑86, 26 février 2009). В настоящото дело на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 3 000 лв, която е максимално предвидения размер на глоба в такива случаи (съгл.чл. 18, ал. 2 от Валутния закон), но същевременно е била конфискувана изцяло и недекларираната сума (на основание чл. 20 от същия закон).Ясно е, че отнемането на тази сума е имало чисто наказателна цел, тъй като тя не е била предназначена да компенсира някаква загуба, претърпяна от държавата в резултат на извършено нарушение от страна на жалбоподателя.“(§45) Освен това Правителството   не е доказално убедително, че е било необходимо да се кумулира административната глоба с конфискация на сто процента на недекларираната сума, за да се гарантира един  възпиращ и наказателен ефект на административната санкция, както и за да се предотвратят други подобни нарушения. Поради това Съдът намира, че подобна санкция е била непропорционална и тя е наложила една прекомерна тежест върху жалбоподателя. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с първото оплакване на жалбоподателя.

По отношение на второто оплакване Съдът напомня, че чл. 1 от Протокол 1 не забранява временното задържане на доказателства в хода на едно наказателно производство. Но в тези случаи, когато става въпрос за временно ограничаване ползването на притежания, за да отговаря на изискванията на чл. 1 от Протокол 1, то трябва да е предвидено в националния закон и да преследва легитимна цел.  (Karamitrov et autres c. Bulgarie, no 53321/99, § 72, 10 janvier 2008, et Petyo Petkov c. Bulgarie, no 32130/03, § 102, 7 janvier 2010).

Съдът приема, че задържането на   сумата от 9 100  EUR е било оправдано до края на наказателното производство –  26 януари 2009 г. След  тази дата срещу жалбоподателя е било образувано наказателно-административно производство само за недекларираната  сума от 199 400 EUR. Той констатира, че всички опити да бъде върната тя чрез сезиране на полицията, прокуратурата и съда, са останали без резултат и до октомври 2017 г. сумата така и не е била възстановена на жалбоподателя. Съдът не приема възражението на Правителството, че жалбоподателят е имал на свое разположение иск за неоснователно обогатяване, който да предяви пред граждански съд, тъй като последното не е представило нито подобна практика, нито е дало обяснение защо използваните вътрешни средства от жалбоподателя са били неефективни. Ето защо е установено и второ нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като задържането на сумата от 9 100 EUR след датата на прекратяване на наказателното преследване е било непропорционално.

За задълженията, произтичащи от решението на Съда

Не бих искала да коментирам индивидуалните мерки, тъй като те без съмнение ще бъдат изпълнени и жалбоподателят ще си получи в съответните срокове както конфискуваната сума от 199 400 EUR, така и задържаните неправомерно 9 100 EUR съгласно диспозитива на решението на Европейския съд.

Бих искала да обърна внимание върху т.н. генерални мерки – т.е. какво се очаква от Правителството, за да не дава основания да се извършват подобни нарушения за в бъдеще. Случайност е, че това е първи случай, в който е повдигнато подобно оплакване пред Европейския съд за конфискация на пълния размер на сума, само защото тя не е декларирана, макар че не е доказан незаконен произход на средства, тъй като подобна практика е добре установена от всички митнически власти в страната.

От анализа на действията на българските власти – митническите органи в Свиленград и Административния съд в гр. Хасково се установява, че  са приложили „буквата“ на съответните норми на Валутния закон, макар че те са в явно противоречие с  Регламент no 1889/05  на  Европейския парламент от 26 октомври 2005 г. относно контрола върху парите в брой, които се внасят или изнасят от Общността. Към датата на съответните процедури срещу г-н Togrul страната ни вече е член на Европейския съюз и съответните органи са били длъжни да се съобразяват с правото на съюза, а когато става въпрос за Регламенти, те пораждат пряко действие и имат примат пред националното законодателство, което им противоречи.

За да не се стига до подобни осъдителни решения, все пак би следвало да се инициират съответни промени във Валутния закон, макар че и без тях, националните съдилища просто следва да се запознаят с цитирания по-горе регламент и да го прилагат пряко.

 

 

 

 

 

 

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks