Начало > Дела в Страсбург, Европейски съд по правата на човека, каталог 2018, Чл. 1 от Протокол 1 - защита на собствеността > Поредно неглижиране на стабилни административни актове доведе до осъдително решение срещу България

Поредно неглижиране на стабилни административни актове доведе до осъдително решение срещу България

На 19 юли 2018 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността по чл. 1 от Протокол 1 в решението си по две обединени жалби – Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11), защото министърът на образованието в продължение на повече от 15 години отказва да изпълни собствените си заповеди, с които е признал правото на обезщетение в акции на жалбоподателките. 

Фактите по случая

Наследодателите на жалбоподателките са притежавали печатници в гр. София, които са били национализирани през 1949 и 1950 г. и стават част от държавна печатница. През 1991 г. тя е пререгистрирана като еднолично акционарно дружество с принципал Министърd на образованието с наименование „Образование и наука“. През 1998 г., след приемането на ЗОСОИ, в различни месеци жалбоподателките отправят искания до  министъра да бъдат обезщетени с акции за движимото имущество, което е било национализирано от властите. Министърът уважава исканията на жалбоподателките с изрични заповеди през август и декември 1998 г., в които е посочено, че точният размер на акциите ще бъде определен след като се извърши оценка на имуществото. Със следваща заповед от 2000 г. министърът отменя тази своя заповед и променя начина на обезщетение от акции в компенсаторни записи. Тя е отменена от Върховния административен съд през 2002 г.  По заповед на министъра е назначена оценителска експертиза, която определя дължимото обезщетение и броя на акциите, които следва да получи всяка една от жалбоподателките. Тези заключения са одобрени от министъра. Въпреки това с нови заповеди от 2003 г. той разпорежда да им бъдат изплатени компенсаторни записи, тъй като „Образование и наука“ ЕАД било включено в забранителния списък на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (§11 от ПЗР). Тази негова заповед отново е прогласена за нищожна от ВАС, който приема, че нормите на този закон не са пречка за обезщетяването на жалбоподателките с акции. През 2008 г. Министерството на образование отправя искане до Агенцията за приватизация да разреши прехвърлянето на акции на жалбоподателките и получава такова. Процедурата обаче не е довършена и към настоящия момент. Межувременно през 2013 г. Мининстерският съвет дава разрешение за продажбата на част от недвижимите имоти на „Образование и наука“ЕАД на трето лице. Жалбоподателките обжалват това решение пред Върховния административен съд, посочвайки, че имат правен интерес, тъй като се засягат техните права като акционери. С решение от 27 януари 2015 г. Върховният административен съд отхвърли техните жалби, като отбеляза, че те не  са акционери в дружеството, тъй като процедурите за компенсация не са били завършени с действителното прехвърляне на акции  в съответствие с изискванията на  закона.

Преценката на Съда

Съдът констатира, че вече е разглеждал подобни жалби, в които административните органи са отказвали да изпълнят окончателни решения, признаващи право на обезщетение на жалбоподателите в натура и е намирал нарушение на чл. 1 от Протокол 1 –  Mutishev and Others, §§ 130-38 no. 18967/03, 3 December 2009; Hadzhigeorgievi v. Bulgaria, no. 41064/05, §§ 64-72, 16 July 2013; and Velcheva v. Bulgaria, no. 35355/08, §§ 36-50, 9 June 2015. Той се позовава и на решението си по делото Nedelcheva and Others v. Bulgaria (no. 5516/05, 28 May 2013), по което Минстерството на икономиката отказва да предостави на жалбоподателите пълния размер на определените им от съда акции. Връщайки се към настоящия случай, Съдът приема, че с признаването на правото на обезщетение под формата на акции през 1998 и 1999 г. и заключението на ВАС, че заповедите не подлежат на промяна, жалбоподателките са имали „легитимно очакване“  за получаване на акциите, което представлява собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол 1. По-нататък Съдът анализира въпроса дали е имало намеса в правото им на мирно ползване на собствеността. Той не приема възражението на правителството, че жалбоподателите трябвало да търсят правата си от дружеството като негови акционери, защото констатира, че националният съд – ВАС в решението си е приел, че самата процедура все още не е приключила. Наред с това от кореспонданцията между жалбоподателките и министерството се установява, че последното търси решение на случая, което е доказателство, че те не са станали акционери.Така Съдът достига до извода, че е налице намеса в правото на собственост на жалбоподателките. Макар че националното законодателство не предвижда краен срок за изплащане на обезщетението, Съдът не намира това за достатъчно, за да установи, че намесата е в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол 1. Той отбелязва, че министърът е бил обвързан от своите заповеди, с които е уважил правото на обезщетение с акции на жалбоподателките, освен ако незипълнението се дължи на  непреодолими причини, каквито обаче не са посочени от Правителството. След като опитите на министъра да замени акциите с компенсаторни записи са обявени за нищожни от страна на ВАС, министърът остава пасивен и не предлага никакво решение в продължение на години. Оттук за Европейския съд следва изводът, че намесата в правото на собственост на жалбоподателките е в противоречие с правото им на мирно ползване на собствеността. Затова е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.

Съдът намира, че въпросът относно определяне на размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди все още не е готов за разрешаване и дава на страните четиримесечен срок да изложат своите становища или да постигнат споразумение.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks