Начало > Европейски съд по правата на човека, информация > Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

Решението на Европейския съд по делото Nikolay Genov v. Bulgaria

„Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото.“

На 13 юли 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по  делото Nikolay Genov v. Bulgaria(Application no. 7202/09), в което намери, че националните съдилища не са взели отношение по един решаващ аргумент, опровергаващ повдигнатото срещу жалбоподателя обвинение и изложен от него в жалбите му срещу осъдителната присъда както пред Пловдивския апелативен съд, така  и пред ВКС, не са успели да оборят презумпцията за невинност и така са нарушили правото му на справедлив процес.

 Фактите

През януари 2007 г. е извършен обиск в дома на жалбоподателя и са иззети 5 банкноти от по 100 USD, които впоследствие се оказва, че са фалшиви. През май същата година на жалбоподателя е повдигнато обвинение, че е придобил и държал фалшиви парични знаци – престъпления по чл. 244, ал. 1 и 2 от НК. Обвинението е изменено през юли 2007 г., като в постановлението е записано, че жалбоподателят е придобил банкнотите в периода между 2002 и 10 януари 2007 г., знаейки, че те са фалшиви. В обвинителния акт при описанието на фактите е отбелязано, че през 2002 г. жалбоподателят е продал апартамент и с част от парите е закупил долари от лице на улицата. В този вид обвинителният акт е внесен в съда. Пред окръжния съд в Пазарджик жалбоподателят дава показания, че неговият брат е продал апартамент през 2002 г. и му е дал левове, които жалбоподателят разменил за долари, като купил 1000  USD и половината от тях заделил за „черни дни“. Тези показания са потвърдени от брата на жалбоподателя, който е разпитан като свидетел. Последният обяснява, че  през следващите години двамата редовно са разменяли левове срещу долари и че не знае дали откритите фалшиви банкноти са придобити през 2002 г. С присъда от 25.01.2008 г. жалбоподателят е признат за виновен за това, че в  периода между 26 март 2005 и 10 януари 2007 г. той е придобил фалшиви банкноти (преди датата 26 март 2005 г. придобиването на фалшиви парични знаци не е въздигнато в престъпление, а държането на такива знаци е престъпление, само ако е в големи количества – ред. на чл. 244 НК изм. и доп. – ДВ, бр. 62 от 1997 г.; с изменение на нормата през 2005 г. в престъпление е въздигнато и придобиването на подправени парични знаци (ДВ, бр. 24 от 2005 г.)- бел. моя, Св.М.)

За периода 2002 – 26 март 2005 г. окръжният съд оправдава жалбоподателя. В своята жалба срещу осъдителната присъда той изтъква довода, че няма доказателства, че като е закупил 500 – те долара, той е знаел, че са фалшиви. Присъдата е оставена в сила от Апелативния съд в Пловдив, който споделя изцяло мотивите на долната инстанция. Не е коментиран въобще въпросът кога жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти. Ключово доказателство е бил подслушан телефонен разговор на жалбоподателя с трето лице от 9 януари 2007 г. В жалбата си до ВКС жалбоподателят излага отново аргументи относно недоказаността на обвинението – ако е установено, че  е закупил доларовите банкноти през 2002 г. с пари, дадени от брат му, а по това време деянието не е въздигнато в престъпление, къде е доказателството, че той е придобил тези парични знаци след 25 март 2007 г. За осъждането му само предположения и убеждения не са достатъчни. В окончателното си решение от 24.11.2008 г. ВКС оставя в сила съдебните актове на долните инстанции и   не се произнася  по този основен  довод на жалбоподателя.

Оплакването на жалбоподателя

Жалбоподателят повдига оплакване, че националните съдилища, когато са разглеждали  делото и обвиненията, съдържащи се обвинителния акт, са пропуснали да дадат отговор на неговия аргумент, че не е било доказано, че той е придобил подправените парични знаци след 26 март 2005 г. – т.е. след датата, когато това деяние е въздигнато в престъпление.

Пред Европейския съд е повдигнато оплакване по чл. 6§1 и по чл. 7 от Конвенцията.

Мотивите на Европейския съд

Европейският съд напомня в решението си, че чл. 6§1 задължава вътрешните съдилища да посочат с достатъчна яснота доводите, на които основават решенията си.(Hadjianastassiou v. Greece, 16 December 1992, § 33, Series A no. 252, and Taxquet v. Belgium [GC], no. 926/05, § 91, ECHR 2010) Въпреки че съдилищата не са задължени да дават подробен отговор на всеки изтъкнат аргумент, от решението следва да е видно, че са разгледани основните въпроси на делото (Ruiz Torija v. Spain, 9 December 1994, § 29, Series A no. 303‑A; Boldea v. Romania, no. 19997/02, §§ 29-30, 15 February 2007; and Tchankotadze v. Georgia, no. 15256/05, § 103, 21 June 2016).

В конкретния случай жалбоподателят е твърдял, че е закупил банкнотите през 2002 г., а именно тогава придобиването на подправени парични знаци не е било престъпление. Той защитава този версия  пред първоинстанционния   съд, а Европейският съд констатира , че е повдигнал въпроса по достатъчно ясен начин пред Апелативния  и Върховния касационен съд.

Съдът отбелязва, че не е негова задача да прецени дали доводът на жалбоподателя е обоснован и подкрепен от доказателства, тъй като това е от компетентността на националните съдилища да решават въпроси от такова естество (Ruiz Torija v. Spain,§30). За Европейския съд обаче това е достатъчно, за да заключи, че твърдението е било добре  аргументирано, тъй като версията на събитията на жалбоподателя е била поне частично потвърдена от свидетелските показания на брат му.

Освен това доводът на жалбоподателя е бил очевидно релевантен, тъй като националното право не криминализира само притежаването на фалшиви банкноти, а  притежаването на такива банкноти в големи размери . Затова и  първоначалното обвинение срещу жалбоподателя за притежание на фалшиви банкноти впоследствие е отпаднало  и той е обвинен и предаден на съда, че е „придобил“ такива банкноти. Придобиването на фалшиви банкноти обаче е  криминализирано едва на 26 март 2005 г., поради което е от решаващо значение да се докаже както че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти след тази дата, така и факта, че е бил наясно, че те са фалшиви, което е в съответствие с презумпцията за невиновност, а тя поставя тежестта на доказване на всички елементи на престъплението  върху обвинението и  изисква всяко съмнение да бъде в полза на обвиняемия.( Barberà, Messegué and Jabardo v. Spain, 6 December 1988, §§ 76-77, Series A no. 146, and Melich and Beck v. the Czech Republic, no. 35450/04, § 49, 24 July 2008).

Следователно, заключава Съдът, националните съдилища са били длъжни да разгледат доводите на жалбоподателя и да му дадат мотивиран отговор. Това задължение, съдържащо се имплицитно в член 6 § 1 от Конвенцията,  е предвидено и в чл.чл. 301 и 339 от НПК.

Европейският съд посочва, че  не е убеден, че националните съдилища са дали достатъчно основателен отговор на спорния аргумент. Те не обясняват защо и въз основа на какви доказателства са сметнали, че жалбоподателят е придобил фалшивите банкноти много по-късно, а именно – след 26 март 2005 г. Още повече, че освен показанията на жалбоподателя и на неговия брат не са били събрани други доказателства по този въпрос. „Изглежда, че съдилищата просто „коригират“ времето, през което е извършено престъплението, като поправят първоначално посоченото в обвинението, за да се вземе предвид датата, на която такова престъпление е било криминализирано.“(§32)

Върховният касационен съд също не коментира разглеждания аргумент, въпреки че жалбоподателят   е изложил  ясно в жалбата си това оплакване.

Ето защо Съдът заключава, че националните съдилища не са представили достатъчно мотивирани решения, както се изисква в член 6 § 1 от Конвенцията и установява нарушение на тази разпоредба.

 

 

 

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks