Архив

Статии по ключова дума: ‘БСУ’

Медии и престъпност

МЕДИИ И ПРЕСТЪПНОСТ

(нова свободно избираема дисциплина за учебната 2009/2010 г. за студентите четвъртокурсници от специалностите “Журналистика” и “Връзки с обществеността” на Центъра за хуманитарни науки на Бургаския свободен университет)

ИДЕЯТА за подобен курс не е случайно хрумване или моментен проблясък. Тя  е свързана както с моите многогодишни контакти с журналистическата гилдия (не само докато работех като криминолог, но и когато започнах да се занимавам с права на човека), така и с наблюденията ми за начина, по който се отразяват различни аспекти на престъпността и превенцията в електронните медии и в другите средства за масово осведомяване.  Особено дразнещо е било за мен да се сблъскам не само с недобра информираност, но и с известна доза небрежност по отношение на езика при отразяването на редица събития на тема “престъпност”.

Когато обаче видях  как в една американска криминология първата глава от доста обемистия труд е посветена на страха от престъпността и ролята на медиите (които в редица случаи имат вина за създаването на чувство за несигурност у обикновените граждани и дори да ги манипулират), у мен се зароди желанието да подготвя този курс. Още повече, че проблемът за страха именно от престъпността е дотам сериозен, че на него са посветени редица научни изследвания и една конференция на Съвета на Европа.

Същевременно ми се искаше да “открехна” поне вратата и на виктимологията за бъдещите журналисти, защото тяхната професия нерядко ги поставя в една от най-виктимогенните групи – т.е. тези, които са с повишен риск да се превърнат в жертва на престъпни посегателства (всъщност ние вече имаме и български примери).

Целта на курса обаче не е толкова “образователна” или “познавателна”. Иска ми се студентите сами да анализират начина на поднасяне на информация за престъпността в медиите и да му направят някакъв критичен разбор, като проследят в различни издания – централни и местни, как се отразяват тези проблеми. Така виждам реалния ефект от реализиране на моята идея, поне засега.

Бях окуражена да подготвя този курс и от моите пораснали деца, които  намериха идеята  за много интригуваща. Така казват и мои студенти, с които съм я споделяла. Иска ми се да излезе наистина нещо добро.

АНОТАЦИЯ

Дисциплината  предоставя познания в областта на криминологията и виктимологията, като основният акцент е поставен върху мястото и ролята на журналистиката при отразяването на проблемите на престъпността, нейните жертви, наказателната политика и превенцията. Наред с това значително място се отделя на методите за събиране и интерпретиране на информацията за престъпността, както и за отразяване на общественото мнение по тази проблематика.  Дисциплината  запознава студентите и с европейските стандарти за свободата на словото, правото за предоставяне на информация и задължението за обективност, разработени от Европейския съд по правата на човека по проблеми, свързани с престъпността.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :

–         явлението престъпност, неговите основни характеристики, тенденции, както и умения за отразяването му;

–         влиянието на медиите върху общественото мнение за престъпността и наказателната политика; проблемът медии-страх от престъпност;

–         жертвите на престъпността , тяхната типология, рисковите групи с повишена степен на виктимност и виктимизацията като проблем, пряко свързан с журналистическата професия;

–         мястото и ролята на медиите за  водене на ефективна политика на  противодействие на престъпността.

ПЪРВИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ

Опитах се на много достъпен и разбираем език да представя на студентите основните криминологични проблеми, което неминуемо доведе и до необходимостта да ги „образовам“ и в сферата на наказателното право – особено във връзка с темата за свободата на словото и нейните ограничения. Реших, че  бъдещите журналисти имат нужда да са информирани  за някои от опасностите, които ги грозят – риска да бъдат съдени за обида или клевета, например.

Доколкото  материята за правата на човека е моята слабост, се опитах да я „пречупя“ през призмата на преподаваната от мен дисциплина и да запозная студентите с основните стандарти на Европейския съд по правата на човека  във връзка със свободата на словото, като им разкажа някои от основополагащите решения на Съда в тази насока.

Тъй като дисциплината е нова, все още доста експериментирам, особено с темите за курсови задачи, които са индивидуални и са подчинени на основната специалност на студентите. Задачите им се свеждат до анализ на публикациите в определена медия за конкретен период от време, но по проблем, свързан с престъпността. Друг тип задачи е подготвяне на анализ на конкретно решение на Европейския съд по повод осъден журналист за обида или клевета в собствената му страна. Последният тип задачи е съвсем скорошен – репортаж или друг журналистически жанр по повод проведена дискусия на студентите юристи, които изучават криминология, по предварително зададена тема. Темите са обявени един месец предварително,  определени са водещи (медиатори), на всеки от студентите е определено каква теза трябва да защитава и обсъждането става във формат „кръгла маса“  . Самите журналисти нямат право на този етап да задават въпроси, но имат право да вземат интервюта след приключване на дискусията, която продължава 3 часа.  Опитвам се да избягам от шаблона, да провокирам студентите и да направя материята по-атрактивна, макар че проблемите, обхванати от дисциплината, са достатъчно интересни поради своята актуалност. Мисля, че дискусиите имат бъдеще и са добра форма, но изискват по-голяма подготовка от страна на самите студенти. Тогава се получава  почти като истинско и на студентите им е много интересно.

След като приключи сесията на първия ми випуск по тази дисциплина, мога да направя някакво обобщение. Мисля, че творческите курсови задачи провокират студентите да мислят и да се изявят. Особено ако те самите се отнасят сериозно към бъдещата си професия. Всеки един от типовете задачи показа  възможностите на студентите и отношението им към предмета. Но мисля, че ще разширя за в бъдеще участието им в дискусиите по отделните теми, провеждани със студентите от юридическия фактултет по дисциплината криминология . Като че ли тук има заложен най-голям потенциал  и възможност за изява  както на бъдещите журналисти, от една страна, така и на юристите, които биха се мобилизирали повече.

Колкото до самия изпит, провеждан под формата на тест, идеята ми е да обхвана цялата изучавана материя, но пък да изисквам познаване на най-основните проблеми и понятия. Само че студентите решават, че могат да се явят и да си вземат изпита от “обща култура”, което тук за съжаление не е достатъчно. Освен това, точно на изпита проличава твърде голямата небрежност на езика, която е недопустима, ако се отразява такава наболяла тема, каквато е престъпността и нейното противодействие. Очевидно по време на лекции би следвало да положа повече усилия. Само че как да стимулирам студентите да влязат в аудиторията, ако те не го считат като свое основно задължение? Не съм привърженик на силовите методи и принудата  чрез въвеждане на списъци или проверки за присъствие. В края на краищата пропуските  остават за самия студент.

ЗА ДИСЦИПЛИНАТА „ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ“

За дисциплината „Юридическо мислене“ и нейното място в учебния план

Прочетох мнение на студенти, че материята била  твърде сложна, неразбираема, че се налагало един абзац да се чете по няколко пъти от монографията на Росен Ташев. Който е живял с илюзията, че в юридическия факултет е лесно, значи не е попаднал на точното място. Моето мнение е, че дисциплината следва да бъде изучавана именно от първокурсниците, защото чрез придобитите знания по нея студентите  се обучават как да четат, анализират и тълкуват правните норми; какви правила прилагат съдиите в своята ежедневна работа, когато решават дела или постановяват тълкувателни решения. В първи курс трябва да се дадат познания как може да бъде решен един казус, като се обучават студентите да разграничават фактите от правото и  да  разберат същността на юридическия силогизъм. Всички тези знания са необходими, за да може в следващите години студентите да усвояват с по-голяма лекота  материята в различни правни отрасли. Дисциплината обаче най-вече учи бъдещите юристи да не зубрят, а да разсъждават, да проявят логика в мисленето; да не се опитват да решават казуса, вторачвайки се в една правна норма, а да търсят нейния действителен смисъл в контекста на мястото й сред другите , уреждащи тази материя; да се опитват да уловят духа , а не буквата на закона. Убедена съм, че  тези знания ще  са им необходими през следващите  следващите години. Да упражняваш юридическата професия означава да съумяваш да извлечеш действителния смисъл на законите, скрит зад  формулировката на конкретния текст. Продължи към пълния текст »

Проверете знанията си на практика

 за студентите от БСУ, за подготовка по  предмета  „Юридическо мислене“                                 

1.Кои от методите на тълкуване използва КС в  мотивите си към следното решение:

Следователно текстовете на чл. 117 – 133 от Конституцията и идеите, вложени в глава шеста „Съдебна власт“, ще започнат да действат изцяло след приемане на устройствените закони, предвидени изрично в § 4 от Конституцията (засега е приет само Законът за Висшия съдебен съвет

 

2.Кой метод на тълкуване използва КС в следния случай: В преамбюла на Конституцията равенството е прокламирано като общочовешка ценност наред със свободата, мира, хуманизма, справедливостта и търпимостта

 

3.КС е бил сезиран да даде отговор на въпроса дали равенството на всички граждани пред закона означава  равенство и пред всички нормативни актове. Той достига до извода, че:

Не е възможно гражданите да са равни пред закона, а да не са равни пред подзаконовите актове.

Как е изтълкувал нормата съдът с оглед обема и какъв начин на тълкуване е използвал?  

 

4.В същото решение Съдът посочва: „Въпреки късното приобщаване на България към европейския конституционализъм още в Търновската конституция от 1879 г. е прогласен принципът за равенство на всички граждани пред закона. „Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.“ – гласи чл. 57. Изразен е впрочем същностен принцип на правото въобще, който е утвърден и в чл. 6, ал. 2.

Поначало привилегиите са нарушения на принципа на равноправието. Етимологически привилегия идва от privus legis, т. е. извън правото. Затова в една правова държава те трябва да се смятат предварително изключени.

Какви методи на тълкуване използва съдът в тази част на решението?  

 

5. В едно съдебно решение се претендират неимуществени вреди от страна на търговец и по този повод съдът в мотивите си изтъква следното: „ не споделя становището, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи само на физически лица. Подобно становище изхожда от стесненото разбиране, че неимуществените вреди се свеждат само до претърпяване на болки и страдания. Увреждането на доброто име на юридическото лице също би могло трайно или еднократно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели.”
Как съдът тълкува обема на понятието „неимуществени вреди”; към каква категория принадлежи посоченият израз с оглед неговата семантика.  

 

6. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По конкретното дело са били представени писма, които според съда не разкриват по никакъв начин с оглед съдържанието си, че е отправена покана. Те „ по-точно представляват една справка за разхода на горивото и за разпределението между всички страни по споразумението от 20.10.1999 г. В тях дори не е посочена дължимата сума от въззиваемия, представляваща стойността на горивото, използвано за отопление на сградата, ползвана от въззиваемия, нито е посочен срок, до който да стане изплащане на задължението.

Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация. Обоснован е изводът на въззивния съд, че …анализ на употребените в писма № 391 от 20.10.1999 г. и № 17 от 26.01.2001 г. изрази и термини не разкрива покана за изпълнение на определена по стойност дължима парична престация, а е информация за количеството на разходваното гориво за сметка на ответника и изявление за разчитане от страна на ищеца на „коректни взаимоотношения“ и надлежно „обезпечаване на задълженията“ от страна на ответника.”

Какви начини на тълкуване е използвал съдът, за да достигне до определен правен извод?  

 

7.В едно свое тълкувателно решение ВКС стига до следния извод:” С това опрощаване фактически за придобиване правото на собственост върху предоставените за оземляване земи за членовете на ТКЗС, е отпаднало изискването за заплащане на „дължимите вноски“. Законодателят е употребил този израз като в Указа за опрощаване, така и в чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ. След като не е посочено за кои неизплатени вноски е отпаднало задължението, следва да се приеме, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС, се възстановява, дори ако те не са изплатили нито една дължима вноска. Това произтича и от употребата на членуваната форма „дължимите“.

Кой от езиковите  начини на тълкуване е  приложен в настоящия случай?  

 

8. Какви начини на тълкуване са използвани в следното решение на КС : . „Първоначалната редакция на чл. 48а и 52а е създадена като допълнение към действащия КСО в заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. (ДВ, бр. 112 от 2003 г.). В мотивите е посочено, че изискването за минимум осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане, както и за гледане на малко дете принципно привежда тяхната уредба в синхрон с обезщетенията в общественото осигуряване (Стенографски дневници, 39. НС, кн. 104, стр. 216) ; при дискусиите в пленарната зала се излагат и съображения за преодоляване на зачестили спекулации в практиката.

Сега действащата и оспорена редакция на чл. 48а и 52а КСО е приета също със заключителните разпоредби на друг закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗИД ЗСПД, ДВ, бр. 69 от 2004 г.).”

 

9.: „..в искането се прави заключението, че след като в Конституцията няма никакви изрични изисквания за този отпуск „… според Конституцията обезщетение за бременност и раждане и гледане на малко дете следва да се плаща дори и майката да има един ден трудов стаж“.(Как депутатите, сезирали Конституционния съд,  тълкуват горепосочения текст?)  

Това заключение не може да бъде споделено от съда.  От самия факт, че чл. 47, ал. 2 не казва нищо повече за платения отпуск преди и след раждане, могат да се правят и други заключения – например, че след като Конституцията не го казва, значи че не е нужно лицето да е в трудово правоотношение или че отпускът няма срок.

Ако се следва докрай аргументацията на искането, ще се стигне до извода, че особената закрила по чл. 47, ал. 2 от Конституцията се полага само на работещата жена майка” Какъв аргумент използва КС в последното изречение на този абзац от решението си.  

 

10. Установете използваните начини на тълкуване в следното решение: От редакцията на алинеята и по-конкретно – от израза „на негово място“ следва, че новоизбраният (респ. новоназначеният) съдия само замества починалия съдия. Той няма свой 9-годишен мандат по смисъла на чл. 147, ал. 2 от Конституцията , а се избира (назначава) в рамките на мандата на починалия съдия, т. е. само за да довърши неговия мандат. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съгласно която съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота.

… Ако би се приело, че заместникът, избран (назначен) при условията на чл. 148, ал. 3 от Конституцията е на мястото на съдия, напуснал поради предсрочно прекратен мандат (напр. поради смърт), има пълен 9-годишен мандат, то предвиденото обновяване на всеки три години по четирима съдии от всяка квота не би могло да се осъществи. Ще бъде нарушен един от основните и водещи принципи за конституирането на Конституционния съд – квотният принцип…

Въпросът е аналогично разрешен при предсрочно прекратяване на мандата на народен представител, на президента и на членовете на Висшия съдебен съвет (ВВС). И в тези случаи заместниците довършват мандата на напусналите лица.В тази насока относно членовете на ВВС има и решение на Конституционния съд по к. д. № 10 от 1999 г. (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).”

 

11. КС е сезиран с искането за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 от Конституцията относно „правото за безплатна акушерска помощ”

… Конституционният законодател е намерил за уместно да употреби понятието „акушерска помощ“, а не „медицинска помощ“, защото акушерската помощ е медицинска помощ, която се оказва на жената само по време на бременността, раждането и следродовия период. Тя обаче обхваща не само профилактика, израждане и лечение, свързани пряко с бременността, раждането и периода след него, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения в здравословното й състояние, включително и такива, които нямат връзка с него. Безплатната акушерска помощ включва и спонтанните аборти, както и абортите по медицински показания, абортите на ученички, студентки и непълнолетни, а също така и при бременност от изнасилване. Абортите по желание, извън посочените случаи и лица, не могат да бъдат предмет на безплатна акушерска помощ и не се засягат от разпоредбите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Това разбиране едва ли може да бъде оспорвано, като се изхожда от целта на тази конституционна разпоредба – създаване на благоприятни условия за превъзмогване на демографския срив в страната.”Какви начини на тълкуване са приложени в конкретния текст и как е изтълкуван обемът на разпоредбата на чл. 47, ал.2.

 

12. Какво тълкуване дава КС в следния текст: „в чл. 18, ал. 4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол“  

В същото решение  съдът изтъква: „Под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена дейност (съсредоточаване в едни ръце производството или разпространението на един артикул според Търговския енциклопедичен речник на Ал. Хаджиев и изключителното право на едно или повече лица или фирми да осъществява определен бизнес или търговия, да произвежда определен артикул или да контролира продажбата на цялата доставка на определена стока според Световния речник по право и търговия). Такова е общоутвърденото значение на понятието и то е намерило израз и в определителната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията , която съдържа дефиниция на „монополно положение“. До какви правила за установяване на неяснотата прибягва съдът ?

 

13. Кой от начините на тълкуване откривате в следния абзац: „При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията и отговорите на поставените в искането въпроси Конституционният съд изхожда от становището си в решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. , от което не намира основание да се отклони.”

 

14. Какъв начин на тълкуване при обосноваването на своята теза е използвал КС в следния абзац: „Съдът намира за необходимо да посочи, че в българската конституционна история, извън случаите на удължаване на мандата със закон (ХVII, ХХV и ХХХI Народни събрания), няма нито един случай, в който Народното събрание да е разпуснато след срока, отчитан от деня на изборите. Налице е неотклонна конституционна практика на българските парламенти, която също трябва да бъде взета предвид”

……………………………………………………………………………………………………………………..

Кое от следните изказвания е общо:

а) Договорът се счита сключен от деня, за който установихме, че предложението е стигнало до предложителя;

б) може да се договаря и в полза на трето лице;

в) в този случай кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

 

Посочете каква е връзката между юридическите факти, представляващи хипотезиса на следната правна норма:

Чл. 39 (2) ЗЗД:”Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”

а) кумулативна;

б) алтернативна

 

Ако тълкувателят е извършил функционално тълкуване, той:

а) има право да премине към систематично или езиково тълкуване

б) няма право да премине към семантично или езиково тълкуване

 

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

29 април, 2009 17 коментара

                        Уважаеми колеги, предлагам Ви още един тест с примерни въпроси, част от които в подобен вариант ще бъдат включени в изпитния тест. Отговорите ще намерите в монографията на Росен Ташев.           

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ  ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

1. При специализираните правила за предпочитание определящото правило е за предпочитане на смисъла, получен с помощта на средствата:

а) intra legem

б) extra legem

 

2. Ранжирайте (подредете) долуизбраените начини на тълкуване според степента на предпочитание от 1 до 5 (1 означава най-голяма степен на предпочитание, а 5 – най-малка):

а) логически начин на тълкуване…

б) исторически ……..

в) системен…….

г) функционален………

д) езиков……….

 

3. Сред правилата “в рамките на закона” се отдава предпочитание на (само 1 отговор) :

а) логическия начин на тълкуване;

б) на системния начин на тълкуване;

в) на езиковия начин

 

4. Обяснете правилото expressio unius еxclusio alteris…………………………………………

……………………………………………………………………………………………………………………….

5. Чл. 31(1) от НК гласи: ”Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си”

Чл. 33 (1)”Не е наказателноотговорно лицето, когато действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си

Кога ще приемем, че едно лице е вменяемо и кой аргумент за тълкуване ще използваме?……………………………………………………………………………………………………….

 

6. Съгласно чл. 11 (2), предл. 1 от НК, “Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди…”. Кога ще приемем, че деецът не е действал виновно и кой аргумент ще използваме в своя полза?……………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………

 

7. Кое правило се използва при договорите, за да могат те да имат действие?……………………………………………………………………………………………………………………..

 

8. Правилото contra proferentem  дава предимство на това тълкуване, което е:

а) в полза на страната, предложила текста;

б) срещу страната, предложила текста.

 

9. Посочете за всеки един от долуизброените примери кое от езиковите правила е използвано:

а) Злепоставянето е престъпление по чл. 136(1) НК, в който е дадена легалната му дефиниция: Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота и здравето на трудещите се, се наказва…”…………………………………………………….

б) “недействителна сделка”, “свързани лица”, “състав на престъпление” .

 

10. Когато в самия нормативен акт е дадено определение на дадено правно понятие, тези определения се наричат:

а) реални

б) номинални

 

11. Посочете към  кой от гореизброените типове принадлежи определението на “неистински документ”, дадено в чл. 93, т. 6 от НК, който гласи: “Неистински доикумент е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило”:

а) към реалния тип определения

б) към номиналния тип определения.

 

            12. Посочете в кой от долуизброените примери е приложено правилото “ejusdem generis”:

            Кодекс на труда

            § 1. По смисъла на този кодекс:

а)“Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание(предприетие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”

б)”Синдикално ръководство” е председателят и секретарят на съответната синдикална организация”.

 

13. При тълкуването на правните норми се прилагат:

а) само правилата на естествения език;

б) само юридическите синтетични правила;

в) заедно а) и б)

 

14. Какви средства (езикови, граматически) използва законодателят, за да покаже, че текстът следва да се тълкува разширително?

…………………………………………………………………………………………………………………..

15. Как следва да бъде тълкуван  текстът на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”- дали е налице хипотеза, при която следва да се приложи:

а) разширително тълкуване или

б) стеснително тълкуване

 

16. Чл. 290, ал. 1 НК гласи: “Който пред съд или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва…”. Какво е значението в тази норма на съюза “или”:

а) показва кумулативност на юридическите факти или правните последици

б) показва алтернативност на юридическите факти или правните последици.

 

17. Разликата между аргумента “а pari   и “analogia legis  се състои в това, че (два верни отговора):

а) при аргумента “а pari” се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

б) при аргумента “а pari” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

в) при “analogia legis  се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

г) при  analogia legis” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

 

18. Тълкуването се отнася само до(повече от един отговор):

а) всички правин разпоредби

б) до неясните правни разпоредби;

в) спорните правни актове;

г) неясните правни норми;

г) валидните юридически актове.

 

            19. Тълкуването е (повече от един отговор):

а)изясняване на действителния смисъл на юридическите актове;

б) идентично с т.н. “критика на закона”;

в) идентично с интерпретацията;

г) изясняване действителната воля на законодателя
           

20. Като интерпретирате легалните дефиниции на понятията, посочени  в  цитираните по-долу текстове, посочете кои  са категориите и кои са техните подрпазделения, като ги групирате в “категориални дървета”:

умишлено деяние; довършен опит, невиновно деяние, търговско дружество, опит, виновно деяние, търговец, недовършен опит, непредпазливо деяние, едноличен търговец,  деяние.

Търговски закон

Чл. 1 (1)”Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните (търговски) сделки…”

Чл. 56. “Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице…”

Чл. 63 (1) “Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговска сделка с общи средства”

Наказателен кодекс

Чл. 11(1) “Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати”

чл. 18(1) “Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.”

 

 Фиг.1                                   Фиг.2                                      Фиг.3

фигури 1-3

 21. Ако знаете, че правната норма, уреждаща „спогодбата” в гражданския процесе се намира в част втора на   ГПК, глава ХVІІ, раздел ІІ, а глава ХVІІІ регламентира решаването на делата, чрез какъв вид интерпретация ще стигнете до извода, че съдът не може да одобри спогодба, постигната между страните след постановяване на решението:

а) логическа интерпретация;

б) юридическа интерпретация;

в) систематична интерпретация.

 

22. Кой аргумент се изразява в правилото: не е допустима интерпретация, която би направила нормата излишна.   

 

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

25 април, 2009 61 коментара

            Уважаеми колеги, бих желала да информирам тези от вас, които отворят този файл, че за ваше улеснение и успокоение съм подготвила примерни въпроси, които ще фигурират в теста на изпита. Те не обхващат цялата материя, но преди 1 май ще кача на страницата си и други въпроси, които ще подготвя.

Отговорите  можете да намерите в монографиите на Росен Ташев  и Жана Шаранкова.                    

 

           

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

Какво означава латинската максима interpretatio caesat in claris

 

Правните принципи представляват :

а) правни норми;

б)юридически правила за поведение;

в) правила за юридическо обосноваване.

 

Наказващата отговорност може да бъде обосновавана по пътя на:

а)ограничителното тълкуване;

б) по пътя на разширителното тълкуване.

 

Как се нарича правният институт, закрепен в чл. 46, ал. 2 от ЗНА: “Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи…”.

 

Идеята за “пълнотата и затвореността” на писаното право е характерна за:

а)школата на екзегезата;

б) за модерната тълкувателна теория.

 

На коя тълкувателна теория са присъщи формализмът,  буквалността и придържането към първоначалния текст на закона.

 

За коя тълкувателна доктрина е типична техниката на интерпретация на текстове.

 

Посочете кои са начините за тълкуване:

а) от  първа степен: ……………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

б) от втора степен

………………………………………………………………………………………………………

 

Според коя теория целта на тълкуването е да се разкрие истинската воля на законодателя от времето на приемането на закона.

 

Коя  теория на тълкуването е намерила въплъщение в нормата на чл. 20 ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните”.

 

Как следва да бъде тълкувана правна норма, която има: неизчерпателно или примерно изброяване?

 

Посочете основния метод на тълкуване, изпалзван от школата на глосаторите.

 

Какво е било характерно за школския диспут, практикуван в средновековието

 

Посочете проявните форми на неяснотата в правната норма.

 

При тълкуването на индивидуалните договори превес имат:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори превес има:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори на изясняване подлежи:

а) текстът на договора;

б) намерението на страните

 

Избройте основните етапи на процеса на тълкуване

……………………………………………………………………………………………………

 

Твърдението, че тълкувателят е длъжен в рамките на един тълкувателен акт да приложи всички начини на тълкуване е:

а) вярно  

б) невярно

 

Съществува ли задължение тълкувателят да приложи начините на тълкуване в определена последователност –

а) да 

б) не.

Ако отговорът е да, посочете каква е тази последователност.       

 

Коя е необходимата предпоставка, за да започне тълкуването?

 

В кои случаи се прилага разширителното тълкуване (interpretatio extensivа) и в кои  – ограничителното  (interpretatio  restrictivа)

 

Посочете кой е логическият субект и правният субект на долупосочения текст (чл. 32, ал. 1 от Конституцията) и го покажете, като преобразувате изречението:

“Личният живот на гражданите е неприкосновен”

 

На кой вид аргумент е форма правилото “който не може по-голямото, не може и по-малкото”.

 

Чл. 135 ЗЗД “Кредиторът може  да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.”. Какъв аргумент е използвал законодаткеилят в тази презумпция:

а) аргумент чрез аналогия;

б) аргумент за противното

в) аргумент за по-силното основание

 

Израз на кой правен принцип в гражданския процес е нормата на чл. 4, предл.2 от ГПК “При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта”

 

Юридическо мислене

24 февруари, 2009 3 коментара

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997. 

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992 

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет `не в нашия непременно, а в който и да било друг). 

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997.

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет (не в нашия непременно, а в който и да било друг).

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 Няма коментари

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2010/2011 ГОДИНА

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 1

1. Какво измерваме, когато съотнасяме:

а) броя на извършените престъпления на 100 хил. души от населението

б) броя на извършителите на 100 хил. от наказателноотговорните лица

2. Какъв е най-големият принос на Чезаре Ломброзо за развитието на криминологията?

3. Кои са основните групи признаци при изучаване личността на престъпника, от които се интересува криминологията?

4. В какво се състои същността на корпоративната престъпност?

5. Пояснете израза «дифузна виктимизация»

6. Какви методи за прогнозиране развитието на престъпността използва криминологията?

7. Престъпното замърсяване на водите към кой вид престъпност се отнася

8. Кои са типичните особености на груповата престъпност

9. По кои белези си приличат и по кои се различават груповата и организираната престъпност

10. С името на кой криминолог свързваме основните принципи на съвременната наказателна политика?

11. Кои са най-характерните престъпления, извършвани от младежите

12. Дайте характеристика на икономическата престъпност

13. Какви са основните техники за «пране на пари»

14. Каква е същността на теорията на стигматизацията?

15. Какво разбираме под израза „престъпност на белите яки”?

16. Кои са основните етапи на процеса на превенция?

16. Каква е същността на „Новата социална защита”?

17. По повод кои аспекти в криминологията се използва терминът „партньорство”?

18. Какво означава понятието „виктимност”?

19. Какви са типичните източници за придобиване на доходи от организираната престъпност

20. Какво означава понятието  „пенитенциарен рецидив” ?

21. Кои са най-радикалните форми на наказателната политика, използвани за противодействие на престъпността?

22. Кои са новите подходи в наказателната политика в съвременното общество?

23. Посочете трите основни раздела на криминологията

24. Каква е приликата и разликата между рецидивна и професионална престъпност?

25. От кои форми на социална патология се интересува криминологията и защо?

26. Към кой вид  престъпност се отнася незаконната сеч ?

ПРИМЕРНИ ВЪПРОСИ ЗА ИЗПИТ – ТЕСТ № 2

1.С името на кой българин свързваме първата самостоятелна научна публикация, посветена на проблемите на престъпността?

2. Посочете основните елементи на механизма на престъпно поведение (повече от един отговор): а) личност на престъпника;

б) време на денонощието

в) мотивация

г) атмосферни условия

д) жертва

е) конкретна жизнена ситуация

3. Латентната престъпност е: (повече от един отговор)

а) заявената престъпност;

б) регистрината престъпност;

в) фактическата престъпност;

г) необявената (естествено) скрита престъпност;

д) изкуствено скритата престъпност ;

е) користната престъпност

4. Криминологията изучава:

а) тактиката и методиката за разкриване на престъпленията

б) наказанията за извършените престъпления;

в) детерминантите на престъпността;

г) видовете общественоопасни деяния, въздигнати в престъпления;

д) личността на престъпника

5. Социално или правно явление е корупцията?

6. Разположете в хронологичен ред (от най-старите до най-новите) направленията в развитието на криминологията, като номерирате от 1 до 6:

а) позитивистична школа

б) марксическа школа

в) антична школа;

г) класическа школа

д) критична криминология

е) клинична криминология

7. На какви нива /равнища/ може да се изучи престъпността (повече от 1 отговор):

а) на правно ниво

б) на индивидуално ниво

в) на политическо ниво

г) на групово ниво

д) на демократично ниво

е) на общокоциално ниво

8. Какво изучава виктимологията? (повече от 1 отговор):

а) поведението на лицата, извършили престъпление

б) общосоциалната превенция

в) отношенията между престъпника и жертвата

г) общосоциалната превенция

д) групите с повишен риск да станат жертва на престъпление

е) политиките за подпомагане на жертвите на престъпни посегателства

ж) поведението на жертвите на престъпни посегателства

9. С показателя ниво /обем/ на престъпността получаваме информация за:

а) динамиката на престъпността;

б) броя на регистрираните престъпления

в) териториалното разпределение на престъпността

г) криминалната виктимизация на населението

10. Посочете основните видове мотиви за извършване на престъпни посегателства

11. Посочете социалните последици от престъпността /социалната цена/

12. Има ли разлика в криминологичното и наказателно-правното  разбиране за престъпния рецидив?

а) в двете науки понятието има еднакво съдържание

б) в наказателното право понятието „рецидив” е по-широко, отколкото в криминологията

в) криминологичното понятие е по-широко от наказателно-правното

13. Маргиналните явления представляват:

а) социално-полезни явления, характеризиращи се с поправянето на личността на престъпника

б) явления, свързани с особени емоционални сътресения;

в) отслабване или пълно отсъствие на способност за приспособяване към услвията на обкръжаващата среда.

14. По какво професионалната престъпност се различава от организираната?

15. Към кой вид престъпност принадлежи злоупотребата с обществени фондове?

16. Към кой вид престъпност можем да отнесем разпространението на пазара на опасни за здравето стоки?

17. С името на кой учен свързваме първата научна типология на личността на престъпниците?

18. Избройте видовете криминогенни ситуация според източника за тяхното възникване

19. Какво означава „ситуационна превенция”?

20. Какво имаме предвид, когато говорим за институционализация на превенцията?

21. Посочете количествените показатели за измерване на престъпността

22. Кои са факторите, които влияят върху страха от престъпността

23. Освен от личността на престъпника от кои други групи лица се интересува криминологията.

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

23 февруари, 2009 1 коментар

                                                                                                             2011/2012 г.           

КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ

                                                                       ОБЩА ЧАСТ

1. Криминологията като наука. Предмет, характер и задачи. Криминологията в системата на науките.Методология и методика на криминологията.

2. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България. Криминологични школи: класическа школа; позитивистична школа; марскистка школа; клинична криминология; критична криминология.

3. Основни теории в криминологията. Биологично направление в криминологията. Биосоциално и психологично направление.

4. Социологически теории за престъпността: теория за аномията; теория за диференциалната асоциация; теория за социалната дезинтеграция; теория за диференциалните възможности, теория за конфликта; теория за субкултурите; теория за дрейфа. теория за икономическия детерминизъм; теория за стигматизацията; теория за изобилието; неокласическа икономическа теория.

5. Учение за престъпността – понятие за престъпността като социално явление.   Количествени и качествени признаци  на престъпността. Методи за измерването им.

6. Цената на престъпността. География на престъпността.

7. Латентна   престъпност. Признаци за измерване

8. Детерминираност на престъпността . Социални противоречия и престъпност.

9. Страхът от престъпността – детерминанти и последици.

10. Възраст и престъпност.

11. Личността в криминологията. Методи за изследване на личността. Личност на престъпника. Основни характеристики  .

12. Механизъм на престъпното поведение, фактори за формиране личността на престъпника.Съотношението между биологичното и социалното при изучаване личността на престъпника. Типология на престъпниците.

13. Виктимология. Развитие на виктимологията. Жертва. Определение. Виктимност.

14.Типология на жертвите. Виктимизация. Видове. Антивиктимогенна политика.

15. Организация и методика на криминологичните изследвания.

16. Криминологично прогнозиране –    понятие, цели, предпоставки, видове. Методи на прогнозиране – екстраполация, експертна оценка, моделиране.

17. Криминология и наказателна политика. Развитие на формите на контрол над престъпността – стеризилизация, кастрация, нова социална защита, освобождаване от наказателна отговорност, медиация; декриминализация и депенализация.

18. Превенция на престъпността – същност, задачи, видове, класификация на мерките.

19.  Институционализиране на превенцията и контрола над престъпността -система за управление на превенцията и контрола над престъпността и нейните субекти. Основни принципи. Етапи на процеса на превенция.

20.Съвременни подходи и стратегии за превенция и контрол над престъпността

ОСОБЕНА ЧАСТ

1. Престъпността в съвременния свят. Проблемът за глобализацията. Регионални особености.

2. Престъпността в България – социални промени и престъпност.

3. Конвенционална престъпност. Характеристики. Тенденции.

4. Престъпност срещу собствеността.

5. Престъпност, засягаща живота и здравето на човека и неговата личност.

6. Икономическа престъпност.

7. Престъпност на „белите яки”.

8. Корпоративна престъпност.

9. Корупция и престъпност . Антикорупционни стратегии.

10. Квазиконвенционална престъпност. Характеристика. Тенденции.

11. Компютърна престъпност.

12.Непредпазлива престъпност – обща характеристика.Престъпност по транспорта.

13. Екологична престъпност

14. Организирана престъпност – история, съвременни проблеми.Организирана и групова престъпност . Стратегии за борба с оганизираната престъпност.

15. Младежка престъпност.

16. Престъпност на непълнолетните.

17. Престъпност на жените.

18. Рецидивна престъпност.

19. Професионална престъпност

20.Маргиналност и престъпност. Социална патология и престъпност – самоубийства, наркомании, алкохолизъм, проституция.

21. Проблемът за смъртното наказание и доживотния затвор – криминологични аспекти.

22. Престъпност, застрашаваща   политическия строй на държавите. Тероризъм и престъпност.

23. Престъпност, застрашаваща международните икономически отношения.

24. Международното сътрудничество в борбата с престъпността – правна и организационна рамка.

 ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

1. Айдаров,Й. Криминология. София, 2010

2. Станков Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2005.

3. Станков Б. Видове престъпност. Варна, 2006 (2 изд.)

4. Я. И. Гилинский. Девиантность, преступность, социальный контроль 2004Р. Асланова322 с. 36/Д46

  5.   В. Н. Кудрявцев Стратегии борьбы с преступностью 2005 Наука, 343/Л58 

6. Яковлев А.М. Социология преступности (криминология): Основы общей теории. – М.: Содействие новый век, 2001. – 239 с.         http://crimestudy.ru

7. Криминология ХХ век Коллектив авторов, 2000 © С.-Петербургский гос. университет МВД РФ, 2000  http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/burlak/index.php

ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

ІІ.1. Обща част

Бекариа Ч. За престъпленията и наказанията. София, 1993.

Бояджиева Ю. Методика за анализ на статистическата информация за престъпността. София, 1982.

Емил МаджаровПсихологическо портретиране на правонарушителите 2006 Сиела, 344 с. 36/Н26

 Рональд БлэкборнПсихология криминального поведения 2004, Питер 496 с.343/Б64 
      Раковски  Кр. Престъпността, нейните причини и средствата за изкореняването й. София, 1993.

Станков Б. Личност и престъпно поведение. София, 1990.

Станков Б. Престъпността в България и нейните жертви. София, 1999.

ІІ.2.Особена част

Робърт Клитгард, Роналд Маклейн-Абароа, Х. Линдзи Парис Корумпирани градове, 2006 Сиела,168 с. ,343/К85
Китан Китанов, Красимир Йотов Наркопрестъпността – разпространение и превенция, 1999, МВР, 245 с. 343/К41
Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция 2000, Научноизсл.инст.по криминология, 264 с. 343/К61
Китан Китанов, Нина БеловаПартньорство между полиция и медии за превенция на престъпността2002НИКК – МВР223 с. 343/К61
Китан Китанов Грабежите 2005 Министерство на вътрешните работи 220 с. ,343/К66
 Корупционни практики и превенция на корупцията 2004 Център за изследване на демокрацията,146 с. ,343/К85
Корупция и контрабанда : мониторинг и превенция 2000,Център за изследване на демокрацията,76 с. ,343/К90
Книга за престъпността в България (авт. колектив). София, 1992.

Константин Паликарски Превенция и противодействие на корупцията  2006 Институт по публична администрация и европейска интеграция 32 с. 36/П72
Антикорупционните реформи в България.Основни резултати и рискове. София, Център за изследване на демокрацията,  2007 – www.csd.bg

Мониторинг на антикорупционните реформи в България. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Тенденции на престъпността в България 2000-2005. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 www.csd.bg

Опасностите на киберпрестъпността – документ за дискусия на конференцията от 1-2 април 2008 г. – www.coe.int/cybercrime

Бояджиева Ю.Компютърна престъпност  2004,НИИ по криминалистика и криминология412 с. 343/Б73
Петров  Г. Детската престъпност, 1998 Абагар

      Ann Buchanan Cycles of Child Maltreatment 1996 John Wiley & Sons 305,        76/P93  Protecting Children 1997Arena263 p. 343/А37
Нина Белова Женска престъпност и превантивна дейност на полицията. 2004,НИИ по криминалистика и криминология182 с. 343/Б43
Панчо Бешков Crimina feminarum1998Фенея100 с. 159.9/Б48
      Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция.2000, Научноизсл.инст.по криминология 343/К61
Питер Лилли. Грязные сделки2005Феникс400 с. 32/Л86

ТЕМИ ЗА ДОКЛАДИ

Криминологични аспекти на домашното насилие

  1. Жените – жертва на престъпни посегателства
  2. Защита на жертвите на домашно насилие
  3. Криминологични аспекти на насилието срещу жени
  4. За и против смъртното наказание
  5. „Прането на пари” и организираната престъпност
  6. Източници на доходи на организираната престъпност
  7. Транснационалната организирана престъпност и заплахите й за държавата
  8. Стратегии за борба с организираната престъпност
  9. Младежите в огледалото на криминологията
  10. Непълнолетните в огледалото на криминологията
  11. За и против легализиране на проституцията
  12. За и против легализиране на употребата на марихуана
  13. „Престъпленията” без жертви (проституция, порнография, наркомании,  хазартни игри, алкохолизъм) – за и против криминализирането им.
  14. Характеристика на „привилегированата” престъпност (престъпността на „белите яки”)
  15. За и против облегчаване достъпа до огнестрелно оръжие
  16. Рецидивистите и контролът над престъпността
  17. Порнография и престъпност
  18. Киберпрестъпността – основни характеристики
  19.  Криминологични аспекти на порнографията (интернет-пространството и порнографията)
  20. Криминологична характеристика на убийствата
  21. Криминологична характеристика на личността на извършителите на убийства
  22. Криминологична характеристика на сексуалното насилие
  23. Криминологична характеристика на личността на извършителите на сексуални престъпления
  24.  Криминологична характеристика на грабежите
  25. Криминологична характеристика на извършителите на грабежи
  26. Криминологична характеристика на кражбите
  27. Криминологична характеристика на извършителите на кражби
  28. Криминологична характеристика на измамите и на техните извършители
  29. Криминологична характеристика на икономическата престъпност
  30. Криминологична характеристика на корпоративната (организационната) престъпност
  31. За и против наказателната отговорност на юридическите лица
  32. Компютърната престъпност – основни форми и видове
  33. Типични престъпления, извършвани от жени
  34. Характеристика на жените-извършителки на престъпни посегателства
  35. Типични престъпления на непълнолетните
  36. Основни характеристики на личността на непълнолетния правонарушител
  37. Основни характеристики на организираната престъпност
  38. Социални сфери на корупцията
  39. „Престъплението – бизнес с други средства” (Майкъл Хофман – kriminologia/biznes I prestapnost)
  40. Опасностите на киберпрестъпността
  41. Проституция и престъпност
  42. Проституция и трафик на хора
  43. Влияние на масмедиите върху  страха от престъпността
  44. Страхът от престъпността и неговите криминологични последици
  45. Основни характеристики на груповата престъпност;
  46. Прилики и различия между груповата и организираната престъпност

ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, ИЗПИТА И ФОРМИРАНЕТО НА ОЦЕНКАТА

Криминологията е наука, която , макар че у нас се преподава само на студентите от юридическите факултети, обхваща проблематика, отиваща отвъд формално-догматическите правила на другите науки. Тя включва в себе си разнообразна тематика, която я родее със социологията, политологията и икономиката, макар че основните й понятия са преди всичко свързани с наказателното право. Затова си мисля, че тя сама по себе си е интересна дисциплина, която дава една широка култура на студентите и насочва мисленето им не върху конкретен правен акт, а към размисъл за това – как обществено-икономическите   (и политическите)  условия  влияят на обществото и предизвикват „бум” или спад в престъпността; опитва се да даде отговор защо определени групи лица извършват престъпления и какви подходи да се предприемат, за да се ограничи в приемливи граници престъпността. Всъщност може би най-привлекателното е, че това не е наука сама за себе си, а има действително прагматична насоченост, защото резултатите от изследванията на криминолозите помагат на обществото не само да получи картина за един или друг вид престъпност, но и далеч по-важното – как  да направим системата за превенция по-ефективна, как да накараме обществото да не се чувства толкова несигурно и уязвимо.

Като не забравям, че дисциплината е все пак избираема, а не задължителна, предпочитам да поставя акцент  в изискванията си към студентите да покажат познаване на основните, същностни проблеми и затова се ориентирах към тестовата форма на изпитване. Практиката от първата година, в която въведох този вид изпит показа, че студентите подцениха дисциплината и като че ли разчитаха  на своята обща култура и без особена подготовка да се справят. Може би и затова слабите оценки бяха между 40 и 80 %. Това, което забелязвам, е, че студентите не умеят да четат поставения им въпрос, а бързат да отговорят това, което по принцип знаят по темата или дори не по нея. Другата слабост е неумението да се изразяват точно, твърде често дори стилът им е съвсем разговорен и неясен. Затова, ако на повече от един въпрос се даде абсолютно погрешен, глупав, абсурден отговор (т.н. „бисер”), отнемам точки.

Освен от теста оценката от изпита при редовните студенти се формира и от резултатите от участието им в организираните дискусии по предварително зададени теми, които носят от 1 до 6 точки (това се равнява на една единица   от общата оценка), ако обаче точките им от теста са достатъчни поне за оценката „среден“ . Но всъщност накрая се оказва, че болшинството от тези, които проявяват  най-голяма активност в дискусиите, нямат нужда да им се добавят точки, тъй като и без тези „бонуси”  са се  справили отлично.

Самите дискусии създават допълнителни умения у студентите как да водят и да участват  в подобни форуми, да се изслушват, да излагат аргументи по тезата, която трябва да защитят (ролята им се определя не според техния избор – дали да са „за” или „против”, а от мен). Практиката показа, че най-съдържателна е дискусията, когато студентите са се подготвили предварително, търсили са информация от  различни източници и тогава самата аудитория проявява интерес и толерантност. Но имаше и групи, които  дискусията се превърна в махленско говорене и размяна на мнения като на хора от улицата, а не на студенти-юристи.