Архив

Статии по ключова дума: ‘превенция’

Нилс Кристи – криминологът миротворец

Niels Christy ChristyЛекция на Нилс Кристи в Софийския университет

На 28 април в Аулата на Софийския университет „Св.Св. Климент Охридски“ ще се състои знаменателно събитие. Лектор ще бъде проф. Нилс Кристи, който ще посвети лекцията си на темата за същността на наказанието.Неговото име  е добре познато на българските криминолози още от времето преди „падането“ на Берлинската стена най-вече благодарение на преводите на руски език на многобройната англоезична специализирана литература. Неговото произведение „Граници на наказанието“ /Пределы наказания, М., 1984 / достигна до българския читател скоро след издаването му . Продължи към пълния текст »

Препоръка Rec (2003) 21на Комитета на министрите към държавите-членки относно партньорството в превенцията на престъпността

За подготовка на студентите от ВСУ по предмета „Организация на превенцията“

Препоръка Rec (2003) 21

на Комитета на министрите към държавите-членки относно партньорството в превенцията на престъпността

(Приета от Комитета на Министрите на 24 септември 2003 г. на 853-то заседание на заместник-министрите)

Комитетът на Министрите, съгласно условията на Член 15.b от Устава на Съвета на Европа, Като има предвид, че целта на Съвета на Европа е да постигне един по-тесен съюз между държавите-членки, за да бъдат защитени и претворени идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство; Като признава, че традиционните наказателни и правоприлагащи мерки за намаляване на разпространението и въздействието на престъпността в нашето съвремие са недостатъчно ефективни и отчита появата на изцяло нови форми на престъпност в Европа; Като има предвид, че това състояние на престъпността и нарастващото безпокойство по този повод засилват чувството на несигурност у много от гражданите на Европа, което в извънредни случаи може да прерасне в загуба на доверието към политическата власт, правовия ред и институциите, отговорни за неговото прилагане и което, освен това, може да провокира нетърпимост, изключване и ксенофобия; Като има предвид също, че според изследванията, освен традиционните подходи, потенциално ефективно и рентабилно е разработването и прилагането на стратегии за превенция, предвиждащи участие на обществеността и местните власти; Като припомня Заключителната декларация на Втората среща на високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа в Страсбург на 10 и 11 октомври 1997 г., на която “[беше заявена] пълна подкрепа за Съвета на Европа във връзка с бъдещи действия за укрепване на сплотеността, стабилността и сигурността в Европа”; Като взема под внимание Препоръка R (83) 7 относно участието на обществото в наказателната политика, Препоръка R (87) 19 относно организацията на превенцията на престъпността, Препоръка R (96) 8 относно наказателната политика в преобразуваща се Европа и Препоръка Rec (2000) 20 относно ролята на ранната психо-социална намеса в превенцията на престъпното поведение; Като се съобразява с Препоръка 36 (1997) на Конгреса на местните и регионални власти в Европа (КМРВЕ) относно престъпността и несигурността в европейските градове, както и Препоръка 80 (2000) относно престъпността и несигурността в европейските градове: ролята на местните власти; Като се съобразява с Препоръка 1531 (2001) на Парламентарната асамблея на СЕ относно сигурността и превенцията на престъпността в градовете: създаване на Европейска обсерватория;

Като припомня Виенската декларация по въпросите на престъпността и правосъдието, приета на Десетия конгрес на ООН по превенция на престъпността и третиране на закононарушителите (април 2000);

 Като се съобразява с резултатите от Европейския форум за сигурност в градовете и по-конкретно с Неаполския манифест за безопасност и демокрация от декември, 2000 г.;

Като припомня заключенията на Европейския съвет в Тампере във връзка с установяването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (1999), както и създаването на Европейска мрежа за превенция на престъпността (2001);

Като се съобразява с Ръководните насоки на ООН за превенция на престъпността (2002), в които се признава основната роля на партньорството;

Като взема под внимание опита на нарастващ брой страни, които през последното десетилетие разработват и изпълняват програми и проекти за превенция от различен мащаб;

С убеждението, че ефективната превантивна дейност за намаляване на престъпността изисква създаване на партньорства между свързани ключови партньори на всички равнища (национално, регионално и местно), за да бъдат ограничени в близък, среден и далечен план причините и възможностите за извършване на престъпления, да се намали риска за потенциалните жертви и следователно, да се подобри качеството на живот чрез повишаване на обществената безопасност,

Препоръчва на правителствата на държавите-членки:

1. да признаят необходимостта от широка обществена отговорност за превенцията на престъпността и важността на партньорския подход като практическо средство за споделяне на отговорностите и обединяване на разнообразни ресурси;

2. да осигурят нормативна уредба, която стимулира, а не ограничава партньорствата и да обобщят новите законопроекти и предложения за разпоредби, които биха имали положителен ефект върху партньорството в превенцията на престъпността;

3. да направят сбора от разнородни причини и последствия от престъпността широко достояние на политиците, администрацията, частния бизнес, обществеността и медиите; да популяризират всички превантивни дейности, характеризиращи се със споделяне на отговорности и интереси между различни субекти и институции и да насърчават партньорския подход като средство за обединяване на отговорностите при изпълнението или подкрепата за тези дейности;

4. като се съобразяват със съществуващото разделение на властите и отговорностите в обществото, да ограничат възможностите за злоупотреба, гарантирайки достатъчно консултации, гражданско участие и демократична и професионална отчетност при всяко споразумение за партньорство; да гарантират защитата на човешките права, включително и защитата на личните данни, в процеса на обмен на информация между различните партньорства;

5. да определят областите на държавната политика и управление, където партньорството в превенцията на престъпността е принципно приложимо и да посочат отговорните за тези области служби и институции (например, правоохранителната система и наказателното правосъдие, социалното подпомагане, заетостта, здравеопазването, образованието, културата и благоустройството);

Кои са партньорите? За каква превенция става дума? 61

6. да изследват конкретните възможности и да изяснят конституционните и практическите ограничения за участие на правораздавателната система (наказателното правосъдие и другите й клонове) в партньорства за превенция;

7. да изследват възможностите и ограниченията за участие на частния сектор в местни и национални партньорства във водещата роля на донорски организации или като отделни фирми-партньори;

8. ясно да разграничат уместните и неуместни действия при колективни инициативи, при които ражданите упражняват някаква форма на “социален контрол”, с цел да се избегнат саморазправата и социалното изключване;

9. да предприемат действия за основаване и насърчаване на партньорствата на различни равнища (международно, национално, регионално и местно), да следят за тяхната добра уредба, конституционосъобразност, пригодност към съвременните условия и принос към по-ефективна и приемлива превенция на престъпността;

10. да формулират специално необходимостта от ангажиране на местните власти и местното население в превантивна дейност, в съгласие с конституционните норми, както като инициатори, така и само като участници в нея;

11. да заложат достатъчни средства за създаването и функционирането на партньорски формации, които да работят ефективно и продуктивно; да създадат адекватни финансови рамки и правила, позволяващи обединяването на средства, придружени със съответната контролно-отчетна система;

12. да предвидят ефектите, които новите технологии и социално-икономическите промени биха произвели върху престъпността и в същото време да отчитат евентуалното им положително и отрицателно влияние върху превенцията и партньорствата, за да бъдат предприети съответните адекватни действия;

13. да признаят, че визията, философията и риториката по повод партньорството трябва да са придружени с практически действия, за да има превенцията реални и постоянни резултати;

14. да стимулират мотивационната и образователна дейност, обучението на кадри, мобилизацията на социалната отговорност на частните и обществени организации, на доброволните участници и обикновените граждани;

15. да съберат и предоставят за ползване надеждни и валидни познания и информация и да облекчат обмена на практически експертни знания и опит между участниците в партньорства за превенция, като в същото време зачитат професионалната тайна и сигурността на личните данни;

16. да насърчат научните изследвания и оценката на функционирането, резултатите и легитимността на партньорския подход в превенцията на престъпността;

17. да стимулират разработването на системна и стройна информационна база за партньорствата и да споделят, разпространяват и прилагат това познание в национален и международен мащаб; да подкрепят един подход с доказателствена, иновационна, еволюционна и прогресивна насоченост, приспособим към бързо променящите се проблеми на престъпността, социални условия и законодателство;

Счита, че за целите на тази препоръка трябва да бъдат възприети следните дефиниции:

– “партньорство” означава начин за постигане на по-висока ефективност в преследването на една обща цел чрез поемане на съвместна отговорност и обединяване на ресурсите на различни субекти-участници, били те държавни или частни, колективи или индивидуални. Партньорите се стремят да действат съвместно, без заличаване на своята професионална идентичност, без неприемливо или незаконно размиване на правомощията или интересите си и без заобикаляне на отчетността;

– “превенция на престъпността” означава намеса в причините за престъпните деяния и свързаните с тях проблеми с цел да се сведе до минимум риска за тяхната поява и разрастване и сериозността на евентуалните им последствия;

– “обществена сигурност” означава ситуация, при която хората, като индивиди или колектив, са освободени в достатъчна степен от редица реални или очаквани рискове, породени от престъпността и свързаното с нея поведение, могат достатъчно добре да се справят с последиците от подобни инциденти, които така или иначе може да им се случат; ако не са в състояние да се справят без чужда помощ, те все пак са достатъчно добре защитени от тези рискове и благодарение на това могат да водят нормален културен, социален и икономически живот, да упражняват способностите си, да се радват на благополучие и да се ползват от качествени услуги;

– “партньори” са онези, индивидуални или колективни участници, които могат съвместно да се намесят, пряко или непряко, в причините за престъпленията и свързаните с тях проблеми или да способстват за осъществяването на такива намеси;

И насърчава правителствата на държавите-членки да се ръководят от следните насоки за прилагане на горните препоръки:

Насоки

I. Създаване на благоприятна партньорска среда

1. Необходимо е на национално ниво правителствата да поемат ангажимента за координация на своите инициативи по посока на разработване и осъществяване на политики и стратегии за превенция на престъпността и обществена сигурност (например, чрез създаване на национални съвети и приемане на национални програми за превенция на престъпността и пр.).

2. Правителствата трябва да съдействат и на политическата власт на регионално и местно равнище за постигането на идентична координация.

3. Създаването и функционирането на партньорства трябва да се представя като важно средство за постигане на такава координация чрез обединяване на ресурсите и ясно разпределение на отговорностите.

4. Необходимостта от политическа подкрепа за партньорствата следва да бъде взета под внимание и да бъдат положени усилия за създаване и поддържане на подходящи политически, законови и структурни условия за тяхното гладко функциониране.

5. Изискването за координация на политическите усилия и инициативите, както и за стратегическо планиране, следва да бъде прилагано и след основаването на дадено партньорство; тя трябва да бъде непрекъснат процес, за да се постигне степен на адаптивност, позволяваща да се разработват решения за нововъзникващи проблеми, а в някои случаи дори тези проблеми да се предугаждат.

6. Следва да се признае необходимостта от балансиране на институционалните, законодателни и финансови промени с нуждата от последователност и стабилност на работната среда на партньорствата в средносрочен план, за да могат те да се утвърдят и да работят ефективно; това е особено важно, когато партньорството има дългосрочни задачи.

7. Трябва да се признае повсеместно, че партньорските споразумения означават новаторство, творческо напрежение и поемане на рискове и че всяка законодателна рамка трябва да бъде гъвкава, като не поставя твърде строги ограничения и позволява приспособяване към местните условия и променящата се среда, както и усъвършенстване.

8. Създаването на партньорствата може да се улесни на практическо ниво чрез изготвяне на примерни сборници с процедурни правила, споразумителни протоколи или договори за осъществяване на конкретни инициативи и, при необходимост, за назначаване на платени координатори.

9. Необходимо е да се развият по-широки мрежи от институции и лица, заинтересувани от въпросите на превенцията, които биха могли да влязат в полезни партньорства на по-късен етап.

10. Подходящата за успешно партньорство среда предполага и тесни връзки с органите на управление. Според най-добрите досегашни практики е разумно да се изгради законодателна или структурна рамка (например, съвети за превенция на престъпността, договори за сътрудничество и съвместна дейност, смесени работни групи и пр.).

11. Властите (обикновено на национално и регионално ниво) трябва да развият качествени схеми за подкрепа, включително финансова, чрез откриване на експертни бюра или информационни центрове за добри практики, центрове и програми за обучение и оценка на проекти, партньорства и тяхната дейност.

12. От особено значение е да бъдат взети под внимание всички страни на понятието “общност” и многообразието от връзки между него, престъпността и превенцията.

13. За да бъде жизнеспособно и полезно едно партньорство, най важното е да се следят националните и международните тенденции, които биха оказали влияние върху партньорството като подход, а също и върху всяко отделно партньорство.

II. Стартиране на партньорство

14. Трябва да се предвиди жизнен цикъл на партньорството от създаването му до евентуалното му прекратяване.

15. Партньорство може да бъде основано по много различни начини и да стартира на различни етапи от идентифицирането на даден проблем на престъпността или борбата с него.

16. При стартирането на всяко партньорство трябва да се определи съвсем ясно същината на проблема (проблемите) на престъпността или обществения ред, с който то ще се занимава и да се прецени дали съществуват подходящи методи за неговата превенция или такива трябва да се разработят; впоследствие трябва да се реши дали:

– вече съществуваща служба или партньорство (ако е необходимо, с реорганизации) може да поеме отговорността за справяне с тези проблеми;

– за тази цел е необходимо да се създаде нова служба; или

– ново партньорство.

17. Натрупването на твърде много партньорства с припокриващи се функции е разточително и понякога дори вредно. Когато съществува такова припокриване, то трябва да бъде отстранено по конструктивен начин.

18. Критериите за избор на партньори трябва да имат пряка връзка с целите на партньорството; под внимание трябва да се вземат:

– техните компетентности и ресурси в по-широк смисъл, включително и при необходимост възможностите им за лидерство;

– достъпът им до информация;

– териториалният им обхват (т.е. дали покриваната от тях територия е от подходящ тип и размер);

– доколко са допустими/имат законово основание да изпълняват дадената роля, включително в каква степен са самостоятелни;

– готовността им за сътрудничество, основано на точно разпределени между партньорите икономически и организационни правомощия и експертни области;

– подходящият баланс между самостоятелност и съвместно участие, както в областта на политиката, така и в частния сектор;

– тясната връзка между целите на партньорството и отговорностите на партньорите;

– наличието на достатъчна служебна, професионална или лична мотивация за поемане на отговорност;

– потенциалът им да проявяват гъвкавост по отношение на нови форми на работа, както в началния стадий, така и през цялото време на функциониране на партньорството.

19. Партньорствата трябва да имат становище и относно евентуалното участие на други лица и организации, ограничено или ad hoc, когато те биха били от полза за дейността им, например като донори или участници в конкретно събитие или чрез предаване на опит и консултации.

20. Трябва да бъде ясно, че едно ефективно партньорство предполага предварително съществуващо доверие между партньорите или изграждането на доверие, като последното може да отнеме време и да изисква специално старание. (Това е една от причините, поради които една поредица от краткосрочни партньорства може да се окаже по-неефективна от едно дългосрочно партньорство, макар че първият вариант се характеризира с по-голяма гъвкавост.)

Може да бъде избран и компромисен вариант, при който дългосрочните партньорства се съчетават с краткосрочни “сателитни” партньорства.

21.Трябва да бъде прието, че на местно, регионално и национално равнище са възможни най- различни партньорски конфигурации и че те могат да са подходящи при различни проблеми на престъпността и за различни обстоятелства. Разнообразието им не може да бъде обхванато само от едни вид партньорство с точно определен мащаб.

22. Партньорството трябва да се организира по следната схема (което обаче не означава, че тя трябва да се прилага в същата последователност или че точките са подредени по важност):

– първоначален, възможно най-щателен анализ на проблема/проблемите на престъпността,;

– въз основа на този анализ се планират както непосредствени, така и стратегически действия;

– съгласуват се общите цели за ограничаването на проблема и се определят подходящи критерии (както за мониторинг на функционирането на партньорството, така за оценка на резултатите от него);

– ако условията го позволяват, се разглеждат и видовете превантивна намеса, които ще са от компетентността на партньорството; в някои случаи, обаче, партньорството може да избере съответните методи на превенция, едва след като бъде официално създадено;

– въпросът за намирането на средства за текущи разходи (както за режийни разноски от рода на наем на помещение, така и за осъществяване на самата превантивна дейност) трябва да се разгледа много внимателно, тъй като опитът показва, че партньорствата губят много време за осигуряване на финансиране;

– трябва да се предвиди и финансиране на независима оценка;

– необходимо е да се определи срокът на съществуване на партньорството – краткосрочно, средносрочно или дългосрочно;

– между първоначалните цели трябва да залегнат и такива, които са бързо или лесно постижими, тъй като по този начин се демонстрира активност и успех, което ще мотивира и вдъхнови партньорите и ще им осигури външна подкрепа;

– препоръчително е да се създаде процедурна рамка, съдържаща правила за обмен на информация и знания вътре в партньорството и между него и външни организации, както и процедурите за вземане на решения и разрешаване на конфликти между партньорите. Трябва да бъде взето принципно решение за това дали партньорството ще идентифицира проблемите предварително и тогава ще създава процедурите за решаването им или ще разрешава проблемите в хода на тяхното възникване:

  • • да се даде ясно определение и направи строго разграничение между компетентността на отделните партньори (за да се избегне всякакво объркване на ролите) и да се направи оценка на първоначалните нужди от квалификационни курсове;
  • • да се разработят/приемат етични стандарти;
  • • да се установи обща работна терминология;
  • • да се обсъдят очакванията на партньорите един към друг;
  • • да се формулират задълженията на партньорските организации.

– да се съгласува справедливо и адекватно разпределение на приноса на отделните партньори (финансов, кадрови, времеви, предоставяне на сграден фонд и пр.) и, ако е необходимо, да се определят процедури за разглеждане на жалби;

– да се очертае структурата на партньорството и да се обърне внимание на евентуалната полза от две функциониращи нива – оперативно и планово, на назначаването на платени координатори и на балансираното участие на щатни и доброволни членове, както и на партньорски служби, финансирани по различни начини;

– броят на партньорите да бъде съобразен с обхвата на целите на партньорството и други практически съображения относно сътрудничеството (при наличие на многобройни партньори, сътрудничеството би било затруднено, ако не се създадат нарочни правила за неговото функциониране);

– да се разработят основни правила за отношенията с медиите и да се създаде и изпълни медийна стратегия при стартирането на партньорството.

III. Функциониране и поддръжка на партньорствата

23. Да се поддържат и по този начин наблюдават всички благоприятстващи партньорството условия, споменати в раздела относно неговото стартиране по-горе.

24. Да се приемат добри практики за управление, засягащи прегледа, мониторинга и приспособяването на цели, методи, планове за действие и пр.

25. Да се предприемат стъпки за поддържане на текучеството на персонала и смяната на партньорските роли в минимални (или оптимални) граници, за да се постигне максимална ефективност (като се запазва основен обем обща информация) и да се поддържа  доверието.

26. Кадрите на партньорството да се квалифицират постоянно, за да не се прекъсва линията на компетентност и обучението да спомогне за приспособяването им към по-значимите промени в дейността и организацията на партньорството.

27. Нараства необходимостта от съобразяване и насърчаване както на политическите, така и на професионалните аспекти на партньорския подход в превенцията на престъпността, като стремежът е все пак те да бъдат ясно разграничени, например чрез установяване на етични правила и рамки.

28. Да се постигне широко съгласие относно принципите за избор на приоритети от страна на партньорството и административните и демократични механизми, на които той ще се основава.

29. Да се съдейства за правилен обмен на информация между членовете на конкретните партньорства чрез протоколи, съобразени със законодателството за защита на информацията, личните данни и човешките права и с конкретните професионални задължения на партньорите, особено що се отнася до опазването на служебната тайна.

30. Необходимо е редовно да се прави преглед на добавената стойност на партньорската конфигурация, особено с оглед на променящите се условия. Да се разработят механизми за такива прегледи и съобразени с техните изводи действия, които да се предприемат след консултации с всички партньори и други субекти, които дейността на партньорството засяга.

IV. Връзки между партньорствата и обществото

31. Връзките между партньорствата и организациите, които са техни членове, подлежат на активно управление с цел стимулиране на подкрепата от колеги и осведомяване на по-широк кръг организации-членки и заинтересовани професионални кръгове за новите перспективи и идеи.

32. Партньорите да са във връзка с медиите и обществеността с цел осигуряване на одобрение за партньорството и конкретните му дейности, най-вече като ги информират за напредъка на тяхното изпълнение, степента на постигане на резултатите и заключенията от външните оценки.

33. Партньорите да подберат традиционни и нови средства за комуникация помежду си, с широк кръг заинтересовани лица и с обществеността.

34. Национални организации трябва да поемат водещата роля в установяването на стандарти за качество, отнасящи се до съдържанието на партньорските интернет страници и особено до надеждността на информацията за опита на партньорствата.

35. Да се информира администрацията и политическото ръководство за работата на партньорството, за да могат те да осигуряват необходимата подкрепа.

36. Всяко партньорство да създаде хоризонтални канали на комуникация с други партньорства с цел обмен на информация и идеи.

V. Преустановяване на дейността на партньорствата

37. Дейността на дадено партньорство може да се преустанови по редица причини, например:

– постигане на целта, за което то е било създадено;

– промяна на криминогенната обстановка и конкретния криминален проблем по начин, който не позволява на дадено партньорство да организира или предлага каквото и да било решение за тях;

– ниска рентабилност и ефективност на партньорството и липса на пътища за тяхното повишаване.

38. Да се разработи изходна стратегия при прекратяването на партньорството или след това, която да се отнася до:

– поемането или прехвърлянето на остатъчните правни и морални отговорности, финансови задължения и ангажименти, включително и към клиенти и служители;

– ликвидацията или прехвърлянето на собствеността върху активите, включително материални средства и данни;

– съхранението и/или прехвърлянето на знанието и опита;

– отразяването в медиите.

VI. Методология и оценка на цялостната дейност и на резултатите

39. Да се поощряват и финансират национални и международни научни изследвания върху партньорствата и проектите, осъществявани от партньорства.

40. Препоръчително е да се създадат национални и международни мрежи за превенция на престъпността или насърчаването на тяхното сътрудничество с партньорства с цел подобряване на комуникацията и обмена на информация, обучение и редовно информиране на кадрите и поощряване на научните изследвания.

41. Да се разработят техники за сътрудничество между партньорите в процесите на оценка на ефекта и риска от престъпността, в предвиждането на евентуални нови проблеми на престъпността и възможности за тяхната превенция, както и на по-широките тенденции, свързани по някакъв начин с тази проблематика.

42. Да се разработи подходяща методическа и понятийна рамка за оценка на партньорствата и тяхната дейност и по-специално за разграничаване между постиженията на партньорството и постиженията по конкретни проекти, изпълнявани от други организации, но подкрепени или инициирани от партньорството.

43. Да се разработят методи за оценка на разходите и ползите на проекти и партньорства и да се възприемат стандартизирани подходи за сравнителна оценка на различни типове дейност.

44. Да се намери точен баланс между вътрешна самооценка и административен мониторинг в партньорствата и външна, независима оценка на резултатите.

45. Тъй като оценките имат различни цели, за всеки тип оценка трябва да се определи съответстващо ниво на сложност, разходи, вложен труд и време.

46. Средствата и усилията, вложени в дадена оценка, да се определят от риска и съответните загуби, които би предизвикало евентуалното погрешно заключение. Субектите, които финансират оценките, обаче, трябва да преценят дали стандартите им за оценка да бъдат завишени, като надхвърлят непосредствените местни условия, в случай че крайните резултати могат да попълнят общия фонд от добри практики.

47. Разнородните познания, които могат да бъдат извлечени от оценките, трябва да се систематизират, да се оцени тяхната научна стойност, да се синтезират и обработят като насочващи материали за образователните, обучителни и практически цели на партньорствата. Тези познания трябва да се популяризират широко с нестопанска цел или безплатно. В случаите, когато партньорството или конкретна превенционна схема се управлява на договорна или търговска основа, може да се наложи определянето на специални условия за популяризация и обмен на информация между договарящите страни.

Методически указания за подготвяне на теоретичен модел на програма за превенция на престъпността

Методически указания за  подготвяне на теоретичен модел на програма за  превенция на престъпността

(в помощ на студентите по дисциплината “Организация на превенцията на престъпността“)

І. Относно избора на тема и наименованието

Тъй като очевидно на студентите повече им харесва да употребяват думата “стратегия” вместо програма, бих желала да започна с понятийния апарат.

Думата означава обща, предварително начертана насока в ръководенето на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край. Теорията за управление разбира под стратегия способи за достигане на целите.В различните етапи на развитие на човешката цивилизация са били прилагани различни стратегии за противодействие на престъпността, като до средата на ХІХ века водещи са били тези, насочени най-вече към налагане на различни по вид и тежест наказателни санкции за извършените престъпления. В края на ХІХ и в първата половина на ХХ век в арсенала на стратегиите са били включени и различните медицински и психиатрични способи, свързани с лечение, кастрация и стерилизация на извършителите на престъпления. От втората половина на миналия век стратегиите са насочени не само и не толкова към използването на наказателно-правни и медицински мерки, които са насочени към извършителите на престъпления (т.е. към превенция на последиците), колкото към търсенето на такива способи, чрез които да се предотврати или доколкото е възможно, да се   ограничат размерите на престъпността.

В този смисъл ми се струва, че по-точно в терминологично отношение е използването на думата “програма” в съответната курсова задача.

Не е задължително това да е непременно програма от национален характер, нито да обхваща престъпността като цяло. Може да се подготви програма за превенция на даден вид престъпления или противообществени прояви в рамките на едно училище или на територията на един град.Общият й обем следва да бъде около 8-10 страници, но не на шрифт 14 и повече, а на стандартния – 12.

Много добри идеи, както от методически характер, така и за самите програми, се съдържат в препоръката на Съвета на Европа за партньорството в превенцията на престъпността, поради което тя е качена в моя блог.

ІІ. За увода

Тъй като задачата на курсовия проект е разработването на програма, а не криминологичен анализ на даден вид престъпност, необходимо е  да се има предвид, че  уводната част трябва да е много кратка. Не се приемат разработки по дадена криминологична тема, защото  е извън възложената конкретна задача. Това означава, че ако сте избрали да подготвите програма за правенция на правонарушенията на малолетните и непълнолетните,  не е нужно да “започвате от Адам и Ева” и да разказвате за наличието на две възрастови групи, за особеностите в психиката и пр. Дайте анализ на съвременните тенденции на проблема, евентуално малко за причините и условията за разрастване на явлението и толкова. И не пишете , моля ви, за „детска престъпност“! Това е ненаучно и невярно, макар че има немалко специалисти, които говорят и пишат по този начин. Замислете се какво включва понятието „дете“ и ще видите колко е неточно да се използва подобен термин.

ІІІ. За целите и задачите на програмата

Всяка една програма следва да съдържа цели и задачи. Какво означава това?

1.Целите на управленските програми   представляват предварително определяеми програмирани резултати, към чието достигане е насочена програмата.Обикновено те са 2-3, понякога в практиката се посочва една главна и няколко оперативни цели, като терминологично има голямо разнообразие и освен целите, се изброяват и приоритети (така е в Единната национална стратегия от 2002 г.). Някъде ще срещнете освен цели и „подцели“, което звучи доста странно, но съществуват и такива програми.Имайте предвид обаче, че в сферата на борбата с престъпността не могат да бъдат поставяни цели за достигане на някакви цифрови показатели, които характеризират това социално явление.

2. За достигането на набелязаните цели се формулират   конкретно определени задачи.

Ако целите представляват желания резултат на програмата, то задачите са решенията, действията и мерките, които се набелязва да бъдат осъществени към определен момент за реализиране на програмата.

Конкретните задачи в теоретичния модел представляват по същество ядрото на програмата  и заедно с предложенията за възможните решения трябва да съставят нейната същина.Някои от задачите могат да бъдат реализирани чрез предприемането на по-конкретни стъпки (мерки) в краткосрочен план и други – в дългосрочен план. В този смисъл в самия проект на програма те могат да бъдат също разграничени (вижте подобен подход в Единната национална стратегия от 2002 г.)

Под предложения, подлежащи на неотложна реализация (или задачи и мерки в краткосрочен план) в теоретичния модел се имат предвид тези от тях, които следва да бъдат реализирани в най-близко време. Под решения в перспектива се имат предвид такива, които подлежат на реализация в оставащия период  или такива, които по своето естество изискват по-голям период за реализация.

Често допускана грешка от студентите е да дават обяснения в самата програма защо се предлага една или група задачи. Вероятно та заимствали този подход от някои програми, където е налице смесване между програмата като документ, очертаващ основните насоки за превенция и мотивировката за създаването й (нейната уводна част). Така че, дори и да попаднете на такъв тип програма, моля, избягвайте подобен род обяснения вътре в текста при формулиране на задачите.

ІV. За субектите на програмата

Това са органите и структурите – държавни и на гражданското общество, които ще бъдат ангажирани с реализацията на програмата. Те могат да бъдат обособени в самостоятелен раздел или под всяка отделна задача да бъдат посочени тези от тях, които са отговорни за изпълнението й. Някои студенти твърде механично сочат такива субекти, които по никакъв начин не могат да бъдат ангажирани с реализацията ан конкретната програма. Например, ако се предлага общинска програма за превенция на даден вид прояви, няма как сред субектите да бъде ангажиран орган на централната изпълнителна власт, търсете субекти на съответното общинско ниво.

В някои програми има обособени отделни блокове, насочени към различни целеви групи. Напр. в националната стратегия за предотвратяване на ПТП има самостоятелни раздели със задачи, насочени към отделните участници в пътното движение – пешеходци (уязвими групи), водачи;блокове от мерки от технически характер, за подобряване на инфраструктурата, контрола и пр.

В този раздел обикновено се проявява най-голяма небрежност и се изброяват всички възможни министерства, за които се е сетил студентът, без да се замисля доколко съответният участник реално би могъл да бъде ангажиран с някаква конкретна дейност.Другата грешка, която се допуска е, че се копират направо от съответния закон правомощията на органа или в по-мекия вариант – те се преразказват. Това е абсолютно ненужно и не е необходимо, защото е във всяко отношение безполезно (аз не гледам просто обема на програмата, а какво включва тя като съдържание, поради което подобен „пълнеж“ го отчитам по-скоро като минус).

V. За финансирането и мониторинга

Всяка една програма, за да бъде реализирана, трябва да се предвидят и съответните финансови средства. В зависимост от субектите, които ще се включат в изпълнението на конкретните задачи, както и финансовите възможности, се предвиждат източниците на финансиране.

Мониторинг означава осъществяване на наблюдение и контрол как е била реализирана  програмата. Това е последния етап от процеса на превенция, който е изключително важен, защото следва да се направи преценка доколко успешно се реализира програмата, как “работи” сътрудничеството и координацията между отделните субекти, за да може своевременно да бъде извършена корекция и се набележат други насоки за работа, ако заложените в програмата не дават ефект.

VІ. Представяне на програмата

Програмата се изпраща най-късно 10 дни преди датата на изпита, за да бъде проверена и съответно – да дам съответните препоръки за доработване.  Препоръчително е студентът да е готов да защити курсовата си работа не като я чете на изпит, а като представи кратко устно експозе на основните моменти от нея.

Темата може да бъде представена и чрез презентация. Приветствам всяка инициатива за провеждане на анкети или интервюта за събиране на информация по темата на програмата, както и проявата на творчество и самостоятелност.

Не е задължително програмата да бъде представена на хартиен носител в деня на изпита, ако ми  е изпратена предварително на електронната поща.

Допуска се колективна разработка на подобна програма от не повече от трима души, като в такъв случай всеки трябва да вземе участие в представянето на курсовата работа, за да се установи неговият принос.

Студенти, които не са присъствали на лекциите и не са изпратили предварително курсовата си работа, няма да бъдат допускани до изпит.

VІІ.Вместо заключение

Целта на тази курсова работа не е да бъдат проверени способностите на студентите да сърфират в интернет или да осъществяват контакти с отделни институции, които на приятелска основа да им предоставят готово разработени програми или стратегии. Не препоръчвам изтеглянето на наличните програми от Интернет, тъй като съм запозната с всички тях (а някои  са твърде далеч от истинските и е налице смесване на същността на проблема, с причините и последиците, така че ползването им е минус, а не плюс). Някои от  наличните програми, дори и на официалните сайтове на министерствата, само носят наименованието „програма”, но по същество представляват методически указания за првенция на даден вид посегателства, насочени към уязвими групи или към конкретни субекти, осъществяващи превенцията. Не съветвам студентите да се подвеждат от заглавията.

Не съветвам студентите и да представят готово разработени от общините или училищата програми, защото готовият продукт (независимо дали е добър или лош) си личи. Поради  това, че подобно плагиатство е укоримо, винаги, когато констатирам, че е налице, не проявявам снизхождение и затова пиша двойки, колкото и да ми е неприятно. По-добре е да ми представите една несъвършена програма, да ви дам указания как да поработите по нея до следващия път и да не ви напиша никаква оценка, отколкото да не ви върна, но да получите двойка в протокола. И още един практически съвет: запознайте се с действащото законодателство, което регулира материята, избрана от вас като тема  за програма. Не може да ми представяте програма за превенция на домашното насилие, а да не знаете, че има Закон за домашното насилие. Същото е с непълнолетните, с трафика на хора и др.п.

Идеята ми е – моля, не идвайте на изпита като на гости! Ако се потрудите поне малко самостоятелно, ще се убедите, че не е толкова трудно да се справите – само трябва да имате желание.

СТРУКТУРА НА ПРОГРАМАТА

Наименование (тема на програмата, заглавие), срок на действие

1. Уводна част – кратък анализ на състоянието на проблема, във връзка с който се предлага разработването на програмата, какви са  тенденциите, евентуално причините за съществуването му, очакванията за резултатите (възможно е  и в някои програми това се прави, да се посочи какво е общественото мнение по дадения въпрос ; обем 1-2 страници)

2. Цели на програмата

3. Задачи

– в краткосрочен план/непосредствени действия

– в дългосрочен план/стратегически действия

4. Субекти, които ще изпълняват програмата

5. Източници на финансиране

6. Анализ на крайния резултат (определяне на критерии за мониторинг и оценка)

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕВЕНЦИЯТА НА ПРЕСТЪПНОСТТА

14 март, 2009 1 коментар

ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

АНОТАЦИЯ

Дисциплината се преподава на студенти от юридическия факултет на Варненския свободен университет, професионално направление „Национална сигурност”, в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.”Дисциплината се преподава на студентите от ІV курс. Неин титуляр е проф. Боян Станков.От учебната 2007/2008 г. лектор е Светла Маргаритова-Вучкова.
Тя е насочена към задълбочаване познанията на студентите, получени след изучения курс по „Криминология. Теоретични основи” и „Криминология. Видове престъпност”, както и по „Организирана престъпност”. Вниманието е акцентирано върху превенцията на престъпността, разгледана като процес. Курсът дава познания за прилаганите подходи, модели и политики – в миналото и настоящето, както в България, така и в другите държави (в Европа, САЩ, Латинска Америка и Япония), запознава студентите с международните актове на ООН, Съвета на Европра и Европейския съюз, свързани с различните аспекти на борбата с престъпността в съвременното общество. Дисциплината цели да даде познания относно методологията за разработване на програми и планове за превенция на престъпността – както такива с комплексен характер, така и по отделен проблем.В хода на обучението се анализират в критичен план националните стратегии за борба с престъпността или отделни нейни аспекти, приемани в България през 1975, 1994, 1998 и 2002 г. Проверката на знанията се осъществява чрез представяне и защита на разработен проект на програма за превенция по тема, избрана от самите студенти, които се насърчават да я подготвят в екипи от 2-3 души. Презентацията й се извършва в присъствието на останалите студенти от курса, които имат право да задават въпроси по програмата и това участие се взема под внимание при офорлмяне на крайната оценка.