Архив

Статии по ключова дума: ‘юридическо мислене’

ЗА ДИСЦИПЛИНАТА „ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ“

За дисциплината „Юридическо мислене“ и нейното място в учебния план

Прочетох мнение на студенти, че материята била  твърде сложна, неразбираема, че се налагало един абзац да се чете по няколко пъти от монографията на Росен Ташев. Който е живял с илюзията, че в юридическия факултет е лесно, значи не е попаднал на точното място. Моето мнение е, че дисциплината следва да бъде изучавана именно от първокурсниците, защото чрез придобитите знания по нея студентите  се обучават как да четат, анализират и тълкуват правните норми; какви правила прилагат съдиите в своята ежедневна работа, когато решават дела или постановяват тълкувателни решения. В първи курс трябва да се дадат познания как може да бъде решен един казус, като се обучават студентите да разграничават фактите от правото и  да  разберат същността на юридическия силогизъм. Всички тези знания са необходими, за да може в следващите години студентите да усвояват с по-голяма лекота  материята в различни правни отрасли. Дисциплината обаче най-вече учи бъдещите юристи да не зубрят, а да разсъждават, да проявят логика в мисленето; да не се опитват да решават казуса, вторачвайки се в една правна норма, а да търсят нейния действителен смисъл в контекста на мястото й сред другите , уреждащи тази материя; да се опитват да уловят духа , а не буквата на закона. Убедена съм, че  тези знания ще  са им необходими през следващите  следващите години. Да упражняваш юридическата професия означава да съумяваш да извлечеш действителния смисъл на законите, скрит зад  формулировката на конкретния текст. Продължи към пълния текст »

Проверете знанията си на практика

 за студентите от БСУ, за подготовка по  предмета  „Юридическо мислене“                                 

1.Кои от методите на тълкуване използва КС в  мотивите си към следното решение:

Следователно текстовете на чл. 117 – 133 от Конституцията и идеите, вложени в глава шеста „Съдебна власт“, ще започнат да действат изцяло след приемане на устройствените закони, предвидени изрично в § 4 от Конституцията (засега е приет само Законът за Висшия съдебен съвет

 

2.Кой метод на тълкуване използва КС в следния случай: В преамбюла на Конституцията равенството е прокламирано като общочовешка ценност наред със свободата, мира, хуманизма, справедливостта и търпимостта

 

3.КС е бил сезиран да даде отговор на въпроса дали равенството на всички граждани пред закона означава  равенство и пред всички нормативни актове. Той достига до извода, че:

Не е възможно гражданите да са равни пред закона, а да не са равни пред подзаконовите актове.

Как е изтълкувал нормата съдът с оглед обема и какъв начин на тълкуване е използвал?  

 

4.В същото решение Съдът посочва: „Въпреки късното приобщаване на България към европейския конституционализъм още в Търновската конституция от 1879 г. е прогласен принципът за равенство на всички граждани пред закона. „Всичките български поданици са равни пред закона. Разделение на съсловия в България не се допуща.“ – гласи чл. 57. Изразен е впрочем същностен принцип на правото въобще, който е утвърден и в чл. 6, ал. 2.

Поначало привилегиите са нарушения на принципа на равноправието. Етимологически привилегия идва от privus legis, т. е. извън правото. Затова в една правова държава те трябва да се смятат предварително изключени.

Какви методи на тълкуване използва съдът в тази част на решението?  

 

5. В едно съдебно решение се претендират неимуществени вреди от страна на търговец и по този повод съдът в мотивите си изтъква следното: „ не споделя становището, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи само на физически лица. Подобно становище изхожда от стесненото разбиране, че неимуществените вреди се свеждат само до претърпяване на болки и страдания. Увреждането на доброто име на юридическото лице също би могло трайно или еднократно да увреди неговите търговски интереси или осъществяването на идеалните му цели.”
Как съдът тълкува обема на понятието „неимуществени вреди”; към каква категория принадлежи посоченият израз с оглед неговата семантика.  

 

6. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По конкретното дело са били представени писма, които според съда не разкриват по никакъв начин с оглед съдържанието си, че е отправена покана. Те „ по-точно представляват една справка за разхода на горивото и за разпределението между всички страни по споразумението от 20.10.1999 г. В тях дори не е посочена дължимата сума от въззиваемия, представляваща стойността на горивото, използвано за отопление на сградата, ползвана от въззиваемия, нито е посочен срок, до който да стане изплащане на задължението.

Законът не предписва особена форма за поканата. Но от нейното съдържание трябва да става ясно, че се иска изпълнение на конкретна по вид и размер дължима престация. Обоснован е изводът на въззивния съд, че …анализ на употребените в писма № 391 от 20.10.1999 г. и № 17 от 26.01.2001 г. изрази и термини не разкрива покана за изпълнение на определена по стойност дължима парична престация, а е информация за количеството на разходваното гориво за сметка на ответника и изявление за разчитане от страна на ищеца на „коректни взаимоотношения“ и надлежно „обезпечаване на задълженията“ от страна на ответника.”

Какви начини на тълкуване е използвал съдът, за да достигне до определен правен извод?  

 

7.В едно свое тълкувателно решение ВКС стига до следния извод:” С това опрощаване фактически за придобиване правото на собственост върху предоставените за оземляване земи за членовете на ТКЗС, е отпаднало изискването за заплащане на „дължимите вноски“. Законодателят е употребил този израз като в Указа за опрощаване, така и в чл. 10, ал. 11 ЗСПЗЗ. След като не е посочено за кои неизплатени вноски е отпаднало задължението, следва да се приеме, че правото на собственост на лицата, оземлени по ЗТПС, се възстановява, дори ако те не са изплатили нито една дължима вноска. Това произтича и от употребата на членуваната форма „дължимите“.

Кой от езиковите  начини на тълкуване е  приложен в настоящия случай?  

 

8. Какви начини на тълкуване са използвани в следното решение на КС : . „Първоначалната редакция на чл. 48а и 52а е създадена като допълнение към действащия КСО в заключителните разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2004 г. (ДВ, бр. 112 от 2003 г.). В мотивите е посочено, че изискването за минимум осигурителен стаж при обезщетенията за бременност и раждане, както и за гледане на малко дете принципно привежда тяхната уредба в синхрон с обезщетенията в общественото осигуряване (Стенографски дневници, 39. НС, кн. 104, стр. 216) ; при дискусиите в пленарната зала се излагат и съображения за преодоляване на зачестили спекулации в практиката.

Сега действащата и оспорена редакция на чл. 48а и 52а КСО е приета също със заключителните разпоредби на друг закон – Закона за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗИД ЗСПД, ДВ, бр. 69 от 2004 г.).”

 

9.: „..в искането се прави заключението, че след като в Конституцията няма никакви изрични изисквания за този отпуск „… според Конституцията обезщетение за бременност и раждане и гледане на малко дете следва да се плаща дори и майката да има един ден трудов стаж“.(Как депутатите, сезирали Конституционния съд,  тълкуват горепосочения текст?)  

Това заключение не може да бъде споделено от съда.  От самия факт, че чл. 47, ал. 2 не казва нищо повече за платения отпуск преди и след раждане, могат да се правят и други заключения – например, че след като Конституцията не го казва, значи че не е нужно лицето да е в трудово правоотношение или че отпускът няма срок.

Ако се следва докрай аргументацията на искането, ще се стигне до извода, че особената закрила по чл. 47, ал. 2 от Конституцията се полага само на работещата жена майка” Какъв аргумент използва КС в последното изречение на този абзац от решението си.  

 

10. Установете използваните начини на тълкуване в следното решение: От редакцията на алинеята и по-конкретно – от израза „на негово място“ следва, че новоизбраният (респ. новоназначеният) съдия само замества починалия съдия. Той няма свой 9-годишен мандат по смисъла на чл. 147, ал. 2 от Конституцията , а се избира (назначава) в рамките на мандата на починалия съдия, т. е. само за да довърши неговия мандат. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 147, ал. 2, изр. трето от Конституцията, съгласно която съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота.

… Ако би се приело, че заместникът, избран (назначен) при условията на чл. 148, ал. 3 от Конституцията е на мястото на съдия, напуснал поради предсрочно прекратен мандат (напр. поради смърт), има пълен 9-годишен мандат, то предвиденото обновяване на всеки три години по четирима съдии от всяка квота не би могло да се осъществи. Ще бъде нарушен един от основните и водещи принципи за конституирането на Конституционния съд – квотният принцип…

Въпросът е аналогично разрешен при предсрочно прекратяване на мандата на народен представител, на президента и на членовете на Висшия съдебен съвет (ВВС). И в тези случаи заместниците довършват мандата на напусналите лица.В тази насока относно членовете на ВВС има и решение на Конституционния съд по к. д. № 10 от 1999 г. (ДВ, бр. 95 от 1999 г.).”

 

11. КС е сезиран с искането за задължително тълкуване на чл. 47, ал. 2 от Конституцията относно „правото за безплатна акушерска помощ”

… Конституционният законодател е намерил за уместно да употреби понятието „акушерска помощ“, а не „медицинска помощ“, защото акушерската помощ е медицинска помощ, която се оказва на жената само по време на бременността, раждането и следродовия период. Тя обаче обхваща не само профилактика, израждане и лечение, свързани пряко с бременността, раждането и периода след него, но и всички съпътстващи през този репродуктивен период на жената усложнения в здравословното й състояние, включително и такива, които нямат връзка с него. Безплатната акушерска помощ включва и спонтанните аборти, както и абортите по медицински показания, абортите на ученички, студентки и непълнолетни, а също така и при бременност от изнасилване. Абортите по желание, извън посочените случаи и лица, не могат да бъдат предмет на безплатна акушерска помощ и не се засягат от разпоредбите на чл. 47, ал. 2 от Конституцията. Това разбиране едва ли може да бъде оспорвано, като се изхожда от целта на тази конституционна разпоредба – създаване на благоприятни условия за превъзмогване на демографския срив в страната.”Какви начини на тълкуване са приложени в конкретния текст и как е изтълкуван обемът на разпоредбата на чл. 47, ал.2.

 

12. Какво тълкуване дава КС в следния текст: „в чл. 18, ал. 4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата със закон може да установи монопол“  

В същото решение  съдът изтъква: „Под монопол се разбира изключителното право на дадено лице да извършва определена дейност (съсредоточаване в едни ръце производството или разпространението на един артикул според Търговския енциклопедичен речник на Ал. Хаджиев и изключителното право на едно или повече лица или фирми да осъществява определен бизнес или търговия, да произвежда определен артикул или да контролира продажбата на цялата доставка на определена стока според Световния речник по право и търговия). Такова е общоутвърденото значение на понятието и то е намерило израз и в определителната норма на чл. 16, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията , която съдържа дефиниция на „монополно положение“. До какви правила за установяване на неяснотата прибягва съдът ?

 

13. Кой от начините на тълкуване откривате в следния абзац: „При тълкуването на чл. 158, т. 3 от Конституцията и отговорите на поставените в искането въпроси Конституционният съд изхожда от становището си в решение № 3 от 2003 г. по к.д. № 22 от 2002 г. , от което не намира основание да се отклони.”

 

14. Какъв начин на тълкуване при обосноваването на своята теза е използвал КС в следния абзац: „Съдът намира за необходимо да посочи, че в българската конституционна история, извън случаите на удължаване на мандата със закон (ХVII, ХХV и ХХХI Народни събрания), няма нито един случай, в който Народното събрание да е разпуснато след срока, отчитан от деня на изборите. Налице е неотклонна конституционна практика на българските парламенти, която също трябва да бъде взета предвид”

……………………………………………………………………………………………………………………..

Кое от следните изказвания е общо:

а) Договорът се счита сключен от деня, за който установихме, че предложението е стигнало до предложителя;

б) може да се договаря и в полза на трето лице;

в) в този случай кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника.

 

Посочете каква е връзката между юридическите факти, представляващи хипотезиса на следната правна норма:

Чл. 39 (2) ЗЗД:”Когато за известно действие са били овластени неколцина, всеки от тях може да извърши сам действието, ако от овластяването не следва друго”

а) кумулативна;

б) алтернативна

 

Ако тълкувателят е извършил функционално тълкуване, той:

а) има право да премине към систематично или езиково тълкуване

б) няма право да премине към семантично или езиково тълкуване

 

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

29 април, 2009 17 коментара

                        Уважаеми колеги, предлагам Ви още един тест с примерни въпроси, част от които в подобен вариант ще бъдат включени в изпитния тест. Отговорите ще намерите в монографията на Росен Ташев.           

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ  ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

1. При специализираните правила за предпочитание определящото правило е за предпочитане на смисъла, получен с помощта на средствата:

а) intra legem

б) extra legem

 

2. Ранжирайте (подредете) долуизбраените начини на тълкуване според степента на предпочитание от 1 до 5 (1 означава най-голяма степен на предпочитание, а 5 – най-малка):

а) логически начин на тълкуване…

б) исторически ……..

в) системен…….

г) функционален………

д) езиков……….

 

3. Сред правилата “в рамките на закона” се отдава предпочитание на (само 1 отговор) :

а) логическия начин на тълкуване;

б) на системния начин на тълкуване;

в) на езиковия начин

 

4. Обяснете правилото expressio unius еxclusio alteris…………………………………………

……………………………………………………………………………………………………………………….

5. Чл. 31(1) от НК гласи: ”Наказателноотговорно е пълнолетно лице – навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление.

(2) Непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години – е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си”

Чл. 33 (1)”Не е наказателноотговорно лицето, когато действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си

Кога ще приемем, че едно лице е вменяемо и кой аргумент за тълкуване ще използваме?……………………………………………………………………………………………………….

 

6. Съгласно чл. 11 (2), предл. 1 от НК, “Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди…”. Кога ще приемем, че деецът не е действал виновно и кой аргумент ще използваме в своя полза?……………………………………………………………….

………………………………………………………………………………………………………………………

 

7. Кое правило се използва при договорите, за да могат те да имат действие?……………………………………………………………………………………………………………………..

 

8. Правилото contra proferentem  дава предимство на това тълкуване, което е:

а) в полза на страната, предложила текста;

б) срещу страната, предложила текста.

 

9. Посочете за всеки един от долуизброените примери кое от езиковите правила е използвано:

а) Злепоставянето е престъпление по чл. 136(1) НК, в който е дадена легалната му дефиниция: Който наруши правила, установени за охрана на безопасността на труда, и с това изложи на опасност живота и здравето на трудещите се, се наказва…”…………………………………………………….

б) “недействителна сделка”, “свързани лица”, “състав на престъпление” .

 

10. Когато в самия нормативен акт е дадено определение на дадено правно понятие, тези определения се наричат:

а) реални

б) номинални

 

11. Посочете към  кой от гореизброените типове принадлежи определението на “неистински документ”, дадено в чл. 93, т. 6 от НК, който гласи: “Неистински доикумент е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило”:

а) към реалния тип определения

б) към номиналния тип определения.

 

            12. Посочете в кой от долуизброените примери е приложено правилото “ejusdem generis”:

            Кодекс на труда

            § 1. По смисъла на този кодекс:

а)“Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание(предприетие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение”

б)”Синдикално ръководство” е председателят и секретарят на съответната синдикална организация”.

 

13. При тълкуването на правните норми се прилагат:

а) само правилата на естествения език;

б) само юридическите синтетични правила;

в) заедно а) и б)

 

14. Какви средства (езикови, граматически) използва законодателят, за да покаже, че текстът следва да се тълкува разширително?

…………………………………………………………………………………………………………………..

15. Как следва да бъде тълкуван  текстът на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, който гласи: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”- дали е налице хипотеза, при която следва да се приложи:

а) разширително тълкуване или

б) стеснително тълкуване

 

16. Чл. 290, ал. 1 НК гласи: “Който пред съд или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва…”. Какво е значението в тази норма на съюза “или”:

а) показва кумулативност на юридическите факти или правните последици

б) показва алтернативност на юридическите факти или правните последици.

 

17. Разликата между аргумента “а pari   и “analogia legis  се състои в това, че (два верни отговора):

а) при аргумента “а pari” се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

б) при аргумента “а pari” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

в) при “analogia legis  се създава изцяло нова норма, за да бъде запълнена съществуващата празнота;

г) при  analogia legis” неясните елементи от правната норма се изясняват с помощта на ясни елементи от аналогични норми;

 

18. Тълкуването се отнася само до(повече от един отговор):

а) всички правин разпоредби

б) до неясните правни разпоредби;

в) спорните правни актове;

г) неясните правни норми;

г) валидните юридически актове.

 

            19. Тълкуването е (повече от един отговор):

а)изясняване на действителния смисъл на юридическите актове;

б) идентично с т.н. “критика на закона”;

в) идентично с интерпретацията;

г) изясняване действителната воля на законодателя
           

20. Като интерпретирате легалните дефиниции на понятията, посочени  в  цитираните по-долу текстове, посочете кои  са категориите и кои са техните подрпазделения, като ги групирате в “категориални дървета”:

умишлено деяние; довършен опит, невиновно деяние, търговско дружество, опит, виновно деяние, търговец, недовършен опит, непредпазливо деяние, едноличен търговец,  деяние.

Търговски закон

Чл. 1 (1)”Търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните (търговски) сделки…”

Чл. 56. “Като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице…”

Чл. 63 (1) “Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговска сделка с общи средства”

Наказателен кодекс

Чл. 11(1) “Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

(2) Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

(3) Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати”

чл. 18(1) “Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление.”

 

 Фиг.1                                   Фиг.2                                      Фиг.3

фигури 1-3

 21. Ако знаете, че правната норма, уреждаща „спогодбата” в гражданския процесе се намира в част втора на   ГПК, глава ХVІІ, раздел ІІ, а глава ХVІІІ регламентира решаването на делата, чрез какъв вид интерпретация ще стигнете до извода, че съдът не може да одобри спогодба, постигната между страните след постановяване на решението:

а) логическа интерпретация;

б) юридическа интерпретация;

в) систематична интерпретация.

 

22. Кой аргумент се изразява в правилото: не е допустима интерпретация, която би направила нормата излишна.   

 

 

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

25 април, 2009 61 коментара

            Уважаеми колеги, бих желала да информирам тези от вас, които отворят този файл, че за ваше улеснение и успокоение съм подготвила примерни въпроси, които ще фигурират в теста на изпита. Те не обхващат цялата материя, но преди 1 май ще кача на страницата си и други въпроси, които ще подготвя.

Отговорите  можете да намерите в монографиите на Росен Ташев  и Жана Шаранкова.                    

 

           

ПРИМЕРЕН ТЕСТ ПО ЮРИДИЧЕСКО МИСЛЕНЕ

 

Какво означава латинската максима interpretatio caesat in claris

 

Правните принципи представляват :

а) правни норми;

б)юридически правила за поведение;

в) правила за юридическо обосноваване.

 

Наказващата отговорност може да бъде обосновавана по пътя на:

а)ограничителното тълкуване;

б) по пътя на разширителното тълкуване.

 

Как се нарича правният институт, закрепен в чл. 46, ал. 2 от ЗНА: “Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят за подобни случаи…”.

 

Идеята за “пълнотата и затвореността” на писаното право е характерна за:

а)школата на екзегезата;

б) за модерната тълкувателна теория.

 

На коя тълкувателна теория са присъщи формализмът,  буквалността и придържането към първоначалния текст на закона.

 

За коя тълкувателна доктрина е типична техниката на интерпретация на текстове.

 

Посочете кои са начините за тълкуване:

а) от  първа степен: ……………………………………….

…………………………………………………………………………………………………………………………………..

б) от втора степен

………………………………………………………………………………………………………

 

Според коя теория целта на тълкуването е да се разкрие истинската воля на законодателя от времето на приемането на закона.

 

Коя  теория на тълкуването е намерила въплъщение в нормата на чл. 20 ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните”.

 

Как следва да бъде тълкувана правна норма, която има: неизчерпателно или примерно изброяване?

 

Посочете основния метод на тълкуване, изпалзван от школата на глосаторите.

 

Какво е било характерно за школския диспут, практикуван в средновековието

 

Посочете проявните форми на неяснотата в правната норма.

 

При тълкуването на индивидуалните договори превес имат:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори превес има:

а) юридическата сигурност;

б)истинските намерения по време на постигане на съгласие

 

При тълкуване на международните договори на изясняване подлежи:

а) текстът на договора;

б) намерението на страните

 

Избройте основните етапи на процеса на тълкуване

……………………………………………………………………………………………………

 

Твърдението, че тълкувателят е длъжен в рамките на един тълкувателен акт да приложи всички начини на тълкуване е:

а) вярно  

б) невярно

 

Съществува ли задължение тълкувателят да приложи начините на тълкуване в определена последователност –

а) да 

б) не.

Ако отговорът е да, посочете каква е тази последователност.       

 

Коя е необходимата предпоставка, за да започне тълкуването?

 

В кои случаи се прилага разширителното тълкуване (interpretatio extensivа) и в кои  – ограничителното  (interpretatio  restrictivа)

 

Посочете кой е логическият субект и правният субект на долупосочения текст (чл. 32, ал. 1 от Конституцията) и го покажете, като преобразувате изречението:

“Личният живот на гражданите е неприкосновен”

 

На кой вид аргумент е форма правилото “който не може по-голямото, не може и по-малкото”.

 

Чл. 135 ЗЗД “Кредиторът може  да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.”. Какъв аргумент е използвал законодаткеилят в тази презумпция:

а) аргумент чрез аналогия;

б) аргумент за противното

в) аргумент за по-силното основание

 

Израз на кой правен принцип в гражданския процес е нормата на чл. 4, предл.2 от ГПК “При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта”

 

Юридическо мислене

24 февруари, 2009 3 коментара

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997. 

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992 

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет `не в нашия непременно, а в който и да било друг). 

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997.

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет (не в нашия непременно, а в който и да било друг).