Статия публикувана в Сборник „Криминологически проблеми“ на Съвет за криминологически изследвания при Главна прокуратура на НРБ, 1989г.
редакционна колегия: Боян Станков, Байчо Панев, Панчо Бешков
/резултати от конкретно криминологическо изследване/
Издание на Българската асоциация по криминология, 1994г.
автори: Юлия Митева и Светла Маргаритова
Изказване на тема „Чезаре Бекария – един от родоначалниците на криминологичната наука“ на Светла Маргаритова-Вучкова по повод научната конференция, посветена на 200-годишнината от смъртта на Чезаре Бекария
Предговор от редакторите /проф. Боян Станков и ст.н.с. Ялия Бояджиева/ към Сборника с материали от научната конференция, посветена на 200-годишнината от смъртта на Чезаре Бекария
На 28 ноември 1994г. се навършиха 200 години от смъртта на Чезаре Бекария, велик хуманист, забележителен теоретик на правото, родоначалник на съвременната криминологическа мисъл.
Тази годишнина беше повод Българската асоциация по криминология да организира на 18 януари 1995г. в София научна конференция, посветена на делото на маркиз Чезаре Бекария Бонасана.
Основният доклад, озаглавен „Чезаре Бекария и неговият труд „За престъпленията и наказанията“", проследява живота и творчеството на великия италианец с оглед ознаменуването на една годишнина. Няма да бъде пресилено ако се каже, че за света Чезаре Бекария се роди през 1764г., годината в която е публикувана книгата му „dei delitti edelle pene“. Поради това целта на организаторите беше да се търсят съвременните измерения на проблеми, идващи от Бекария и запазили своята актуалност. Това е особено необходимо в периода, в който се намира България, период на изграждане на нова наказателна политика, на реформиране на наказателното законодателство – материално, процесуално и пенитенциарно, на изграждане съвременни стратегии за превенция и контрол над престъпността.
В конференцията участваха специалисти от Министерство на правосъдието, Главната прокуратура, Върховният съд, Министерство на вътрешните работи, Националната следствена служба, Висшия адвокатски съвет, съдии, прокурори, следователи, адвокати, научни работници.
Българската асоциация по криминология оценява приноса на г-н Георги Хр. Георгиев, написал основния доклад, съдействието на сътрудниците на Съвета за криминологически изследвания, Научноизследователския институт по криминалистика и криминология и Главното управление на местата за лишаване от свобода за организирането на конференцията.
В настоящия сборник са включени докладът и изказванията по реда, по който са изнесени на конференцията.
корица
Откъс от стр. 4 „Увод“
„… Изхождайки от изключителната сериозност на проблема, Съветът за криминологични изследвания и Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните на съвместно съвещание в началото на 1993г. взеха решение за провеждане на емпирично изследване по проблемите на безнадзорните деца.
Понятието „безнадзорни“ деца в доклада се употребява в смисъл на деца, изоставени или пренебрегнати от близките си, родители или сродници, под чиито грижи се намират те или избягали от семействата си или от възпитателно заведение, поради причини от различен характер.
Целта на изследването бе въз основа на събраната информация за същността и причините на безнадзорността и проблемите на звената и институциите, работещи с този контигент деца, да се предложи нова стратегия за работа с безнадзорните и се очертаят няколко типа модели за социални звена – институционализирани и неинституционализирани. Да се набележат мерки за въздействие с оглед социализацията и ресоциализацията на деца, изпаднали в състояние на безнадзорност.
Задачите на изследването обхващат:
1. Установяване качествените параметри на явлението „безнадзорност“;
2. Проучване мнението на специалистите, пряко работещи с безнадзорните деца, относно пътищата за ограничаване размерите на явлението и оценката на собствените им звена;
3. Въз основа на сравнителното проучване на българското и чуждестранното законодателство, както и актовете на ООН и Съвета на Европа, касаещи правата на децата, да се подготвят предложения, адресирани до изпълнителната власт с този контингент деца.
Като източник на информация са използвани:
1. Експертни оценки, дадени от 308 специалисти, работещи с деца: инспектори от ДПС, членове на комисии за борба срещу противообществените прояви, директори и преподаватели от ТВУ и социалнопедагогически интернати, специалисти от ДВНМН, обществени възпитатели;
2. Стандартизирано интервю в проективен рисувателен тест на 87 деца, преминали през ДВНМН – гр. София през периода февруари-юли 1993г., както и такива, намиращи се в ТВУ и интернати. За тази съвкупност от информацията не е представителна, а служи само за очертаване кръга от проблеми и качествените характеристики на основните групи безнадзорни деца;
3. Интервю с 57 деца от всички ТВУ в страната за установяване оценката им на този тип заведения;
4. Информация от 55 инспектори от ДПС относно ситуацията с трайно безнадзорните в обслужваните от тях райони…
5. Чуждестранно законодателство – Кодекс за социална защита на непълнолетните от 26.VІ. 1990г. /Германия/, Съдебен закон за непълнолетните /Германия/; Закон за протекция на младежта /Канада/; Закон за децата /Англия/
6. Материали от проведени национални и международни форуми …
Изследването бе проведено с активното съдействие от страна на сътрудниците на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви, на сектор „Детска престъпност“ при Дирекция на националната полиция, отдел „Специални училища“ при Министерство на науката и образованието и с помощта на ръководството на Дом за временно настаняване в г. София.“
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2008/2009 ГОДИНА
1. Криминологични аспекти на домашното насилие
2. Жените – жертва на престъпни посегателства
3. Защита на жертвите на домашно насилие
4. Криминологични аспекти на насилието срещу жени
5. За и против смъртното наказание
6. „Прането на пари” и организираната престъпност
7. Източници на доходи на организираната престъпност
8. Транснационалната организирана престъпност и заплахите й за държавата
9. Стратегии за борба с организираната престъпност
10. Младежите в огледалото на криминологията
11. Непълнолетните в огледалото на криминологията
12. За и против легализиране на проституцията
13. Проституция и организирана престъпност
14. За и против легализиране на употребата на марихуана
15. „Престъпленията” без жертви (проституция, порнография, наркомании, хазартни игри, алкохолизъм) – за и против криминализирането им.
16. Характеристика на „привилегированата” престъпност (престъпността на „белите яки”)
17. За и против облегчаване достъпа до огнестрелно оръжие
18. Рецидивистите и контролът над престъпността
19. Порнография и престъпност
20. Киберпрестъпността – основни характеристики
21. Криминологични аспекти на порнографията (интернет-пространството и порнографията)
22. Криминологична характеристика на убийствата – световни и национални тенденции
23. Криминологична характеристика на личността на извършителите на убийства
24. Криминологична характеристика на сексуалното насилие – световни и национални тенденции.
25. Криминологична характеристика на личността на извършителите на сексуални престъпления
26. Криминологична характеристика на грабежите – световни и национални тенденции
27. Криминологични аспекти на футболното хулиганство
28. Криминологична характеристика на извършителите на грабежи
29. Криминологична характеристика на кражбите – видове, световни и национални тенденции
30. Криминологична характеристика на извършителите на кражби
31. Криминологична характеристика на измамите и на техните извършители
32. Съвременните форми на измами – особености на престъпленията и извършителите
33. Криминологична характеристика на икономическата престъпност
34. Криминологична характеристика на корпоративната (организационната) престъпност
35. За и против наказателната отговорност на юридическите лица
36. Компютърната престъпност – основни форми и видове
37. Типични престъпления, извършвани от жени
38. Характеристика на жените-извършителки на престъпни посегателства
39. Типични престъпления на непълнолетните
40. Основни характеристики на личността на непълнолетния правонарушител
41. Основни характеристики на организираната престъпност
42. Социални сфери на корупцията
43. Връзката между социалната патология и престъпността
44. Опасностите на киберпрестъпността
45. Проституция и престъпност
46. Проституция и трафик на хора
47. Влияние на масмедиите върху страха от престъпността
48. Страхът от престъпността и неговите криминологични последици
49. Основни характеристики на груповата престъпност
50. Прилики и различия между груповата и организираната престъпност
51. Защита на деца от вредно съдържание и поведение в онлайн среда
52. Криминологични аспекти на онлайн средата и нейното въздействие върху децата
53. Характеристика на наркопрестъпността
54. Екологичната престъпност – форми и превенция
55. Престъпността по транспорта – форми и превенция
Подготвил:
Светла Маргаритова,PhD
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2008/2009 ГОДИНА
КОНСПЕКТ ПО КРИМИНОЛОГИЯ
ОБЩА ЧАСТ
1. Криминологията като наука. Предмет, характер и задачи. Криминологията в системата на науките.Методология и методика на криминологията.
2. Възникване и развитие на криминологичната мисъл. Криминологията в България. Криминологични школи: класическа школа; позитивистична школа; марскистка школа; клинична криминология; критична криминология.
3. Теории за престъпността: биологично направление в криминологията; учение за родения престъпник; биосоциално и психологично направление.
4. Социологически теории за престъпността(1) : теория за аномията; теория за диференциалната асоциация; теория за социалната дезинтеграция; теория за диференциалните възможности.
5. Социологически теории за престъпността (2): теория за конфликта; теория за субкултурите; теория за дрейфа.
6. Социологически теории за престъпността (3): теория за икономическия детерминизъм; теория за стигматизацията; теория за изобилието; неокласическа икономическа теория.
7. Престъпност. Определение. Количествено определение на престъпността. Основни видове. Основни признаци.
8. Цена на престъпността. География на престъпността.
9. Латентна престъпност. Признаци за измерване
10. Девиантност. Престъплението като криминологична категория.
11. Възраст и престъпност.
12. Личността в криминологията. Методи за изследване на личността. Личност на престъпника.
13. Механизъм на престъпното поведение. Типология на престъпниците.
14. Виктимология. Развитие на виктимологията. Жертва. Определение. Виктимност.
15. Типология на жертвите. Виктимизация. Видове. Антивиктимогенна политика.
16. Страхът и неговото влияние върху престъпността и виктимизацията.
17. Детерминираност на престъпността – причини на престъпността; факторен подход в криминологичното познание.
18. Причини за конкретното престъпление.Криминогенната ситуация и нейната роля в механизма на извършване на конкреттното престъпление. Ролята на социалните и биологичните фактори в детерминацията на конкретното престъпление.
19. Организация и методика на криминологичните изследвания видове, цели, задачи, изисквания; структура – методологичен и организационен блок. Програма и план на криминологичното изследване. Ролята на статистиката в криминологичните изследвания.
20. Криминологично прогнозиране – понятие, цели, предпоставки, видове. Методи на прогнозиране – екстраполация, експертна оценка, моделиране
21. Криминологично планиране – видове планове за превенция на престъпността, етапи на планиране
22. Криминология и наказателна политика. Развитие на формите на контрол над престъпността – стеризилизация, кастрация, нова социална защита, освобождаване от наказателна отговорност, медиация; декриминализация и депенализация, електронен контрол над осъдените и освободените затворници
23. Ролята на наказанието в превенцията на престъпността.
24. Превенция на престъпността – същност, задачи, видове, класификация на мерките
25. Институционализиране на превенцията и контрола над престъпността -система за управление на превенцията и контрола над престъпността и нейните субекти. Основни принципи. Етапи на процеса на превенция
26. Съвременни подходи и стратегии за превенция и контрол над престъпността
ОСОБЕНА ЧАСТ
1. Престъпността в съвременния свят. Проблемът за глобализацията. Регионални особености.
2. Престъпността в България – социални промени и престъпност.
3. Конвенционална престъпност. Характеристики. Тенденции.
4. Престъпност срещу собствеността – характеристика, причини, превенция.
5. Престъпност, засягаща живота и здравето на човека и неговата личност – характеристика, причини, превенция..
6. Икономическа престъпност – характеристика, причини, превенция.
7. Престъпност на „белите яки”.
8. Корпоративна престъпност.
9. Корупция и престъпност . Антикорупционни стратегии.
10. Квазиконвенционална престъпност. Характеристика. Тенденции.
11. Компютърна престъпност – характеристика, причини, превенция..
12. Непредпазлива престъпност – обща характеристика.Престъпност по транспорта – характеристика, причини, превенция..
13. Екологична престъпност – характеристика, причини, превенция.
14. Организирана престъпност – история, съвременни проблеми. Стратегии за борба с оганизираната престъпност.
15. Младежка престъпност – характеристика, причини, превенция..
16. Престъпност на непълнолетните – характеристика, причини, превенция..
17. Престъпност на жените – характеристика, причини, превенция..
18. Рецидивна престъпност – характеристика, причини, превенция..
19. Професионална престъпност – характеристика, причини, превенция.
20. Групова престъпност – характеристика, причини, превенция..
21. Маргиналност и престъпност.
22. Социална патология и престъпност – самоубийства, наркомании, алкохолизъм, проституция.
23. Проблемът за смъртното наказание в криминологията.
24. Престъпност, застрашаваща международните политически отношения.
25. Престъпност, застрашаваща международните икономически отношения.
26. Международното сътрудничество в борбата с престъпността – правна и организационна рамка.
І. ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Основи на криминологията в НРБ авт. колектив. София, 1983.
2. Айдаров,Й. Криминология. София, 1998.
3. Кайзер Г. Криминология. Москва, 1979 перевод с немецкого.
4. Каракашев В., Г. Георгиев, П. Цанков. Криминология, Варна, 1996.
5. Панев Б. Криминология. Бугас, 1995.
6. Станков Б. Виктимология. Варна, 2001.
7. Станков Б. Организирана престъпност. София, 2006 (3 изд).
8. Станков Б. Криминология. Теоретични основи. Варна, 2005.
9. Станков Б. Видове престъпност. Варна, 2006 (2 изд.)
10. Фокс В. Введение в криминологию. Москва, 1984 перев. с англ. языка.
11.Холыст Б. Криминология. Основные проблемы. Москва, 1979 перев. с полского языка.
12. Шнайдер Х.-Й. Криминология. Москва, 1984 перев. с немецкого языка.
13. Adler,F.,G.O.W.Mueller, W.S.Laufer. Criminology. New York, St.Louis etc. 1994.
13. Eisenberg,U. Kriminologie. 4 Aufl., Koeln, Berlin, etc.,1990.
14. Siegel,L.J. Criminology. Fifth Ed., Minneapolis, etc. 1995.
15. Я. И. Гилинский. Девиантность, преступность, социальный контроль 2004 Р. Асланова 322 с. 36/Д46
16. В. Н. Кудрявцев Стратегии борьбы с преступностью 2005 Наука, 343/Л58
17. Яковлев А.М. Социология преступности (криминология): Основы общей теории. – М.: Содействие новый век, 2001. – 239 с. http://crimestudy.ru
18 Криминология. Учебник для ВУЗОВ под ред. В.Д. Малкова, Москва, 2006
19. Криминология ХХ век Коллектив авторов, 2000 © С.-Петербургский гос. университет МВД РФ, 2000 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/burlak/index.php
ІІ. ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
ІІ.1. Обща част
Бекариа Ч. За престъпленията и наказанията. София, 1993.
Бояджиева Ю. Методика за анализ на статистическата информация за престъпността. София, 1982.
Георгиев Г. Хр. Приложение на социологическите методи при криминологически изследвания. – Правна мисъл, 1970, кн.1.
Каракашев В. Проблеми на престъпността и нейната структура. София, 1977.
Михайлов,С. Емпиричното социологическо изследване. София, 1980.
Емил Маджаров Психологическо портретиране на правонарушителите,
Сиела 340/М14
Емил МаджаровПсихологическо портретиране на правонарушителите 2006 Сиела, 344 с. 36/Н26
Малиновский В.В., Широков В.А. Наказание как инструмент уголовной политики. – www.Jurfak.kht.ru
Наумова, Ст. Социология на правото. София, 1984.
Панев,Б. Скритата престъпност. София, 1981.
Рональд БлэкборнПсихология криминального поведения 2004, Питер 496 с.343/Б64
Раковски Кр. Престъпността, нейните причини и средствата за изкореняването й. София, 1993.
Станков Б. Личност и престъпно поведение. София, 1990.
Станков Б. Престъпността в България и нейните жертви. София, 1999.
Там Х. Преступность и уровень жизни. Москва, 1982 (перев. с шведского)
Уеда К. Преступность и криминология в современной Японии. Москва, 1989 перев. с японского языка.
ІІ.2.Особена част
Робърт Клитгард, Роналд Маклейн-Абароа, Х. Линдзи Парис Корумпирани градове, 2006 Сиела,168 с. ,343/К85
Китан Китанов, Красимир Йотов Наркопрестъпността – разпространение и превенция, 1999, МВР, 245 с. 343/К41
Китан Китанов, Нина Белова Насилствената престъпност срещу жени и деца – същност и виктимологична превенция 2000, Научноизсл.инст.по криминология, 264 с. 343/К61
Китан Китанов, Нина БеловаПартньорство между полиция и медии за превенция на престъпността2002НИКК – МВР223 с. 343/К61
Китан Китанов Грабежите 2005 Министерство на вътрешните работи 220 с. 343/К66
Корупционни практики и превенция на корупцията 2004 Център за изследване на демокрацията,146 с. ,343/К85
Корупция и контрабанда : мониторинг и превенция 2000,Център за изследване на демокрацията,76 с. ,343/К90
Книга за престъпността в България авт. колектив. София, 1992.
Константин Паликарски Превенция и противодействие на корупцията 2006 Институт по публична администрация и европейска интеграция 32 с. 36/П72
Антикорупционните реформи в България.Основни резултати и рискове. София, Център за изследване на демокрацията, 2007 – www.csd.bg
Мониторинг на антикорупционните реформи в България. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 – www.csd.bg
Тенденции на престъпността в България 2000-2005. София, Център за изследване на демокрацията, 2006 – www.csd.bg
Опасностите на киберпрестъпността – документ за дискусия на конференцията от 1-2 април 2008 г. – www.coe.int/cybercrime
Бояджиева Ю.Компютърна престъпност 2004 НИИ по криминалистика и криминология412 с. 343/Б73
Петров Г. Детската престъпност, 1998 Абагар
Ann Buchanan Cycles of Child Maltreatment 1996 John Wiley & Sons 305, 76/P93 Protecting Children 1997Arena263 p. 343/А37
Нина Белова Женска престъпност и превантивна дейност на полицията 2004НИИ по криминалистика и криминология182 с. 343/Б43
Панчо Бешков Crimina feminarum1998Фенея100 с. 159.9/Б48
Веселин КаракашевМладежка рецидивна престъпност 1990 УИ Св.Кл.Охридски 107 с. 343/К41
Питер Лилли. Грязные сделки2005Феникс400 с. 32/Л86
Подготвил:
Светла Маргаритова,PhD
ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, ИЗПИТА И ФОРМИРАНЕТО НА ОЦЕНКАТА
Криминологията е наука, която , макар че у нас се преподава само на студентите от юридическите факултети, обхваща проблематика, отиваща отвъд формално-догматическите правила на другите науки. Тя включва в себе си разнообразна проблематика, която я родее със социологията, политологията и икономиката, макар че основните й понятия са преди всичко свързани с наказателното право. Затова си мислю, че тя сама по себе си е интересна дисциплина, която дава една широка култура на студентите и насочва мисленето им не върху конкретен правен акт, а как обществено-икономическите условия (и политическите) влияят на обществото и предизвикват „бум” или спад в престъпността; опитва се да даде отговор защо определени групи лица извършват престъпления и какви подходи да се предприемат, за да се ограничи в приемливи граници престъпността. Всъщност може би най-привлекателното е, че това не е наука сама за себе си, а има действително прагматична насоченост, защото резултатите от изследванията на криминолозите помагат на обществото не само да получи картина за един или друг вид престъпност, но и далеч по-важното – как да направим системата за превенция по-ефективна, как да накараме обществото да не се чувства толкова несигурно.
Като не забравям, че дисциплината е все пак избираема, а не задължителна, предпочитам да поставя акцент в изискванията си към студентите да покажат познаване на основните, същностни проблеми и затова се ориентирах към тестовата форма на изпитване. Практиката от първата година, в която въведох този вид изпит показа, че студентите подцениха дисциплината и като че ли разчитаха на своята обща култура и без особена подготовка да се справят. Може би и затова слабите оценки бяха между 40 и 80 %. Това, което забелязвам е, че студентите не умеят да четат поставения им въпрос, а бързат да отговорят това, което по принцип знаят по темата или дори не по нея. Другата слабост е неумението да се изразяват точно, твърде често дори стилът им е съвсем разговорен и неясен. Затова, ако на повече от един въпрос се даде абсолютно погрешен, глупав, абсурден отговор (т.н. „бисер”, отнемам точки).
Освен от теста оценката от изпита при редовните студенти се формира и от резултатите от участието им в организираните дискусии по предварително зададени теми, които носят от 1 до 8 точки (това се равнява на единица и половина от общата оценка). Но всъщност накрая се оказа, че болшинството от тези, които проявиха най-голяма активност в дискусиите, нямаха нужда да им се добавят точки, тъй като и без тези „бонуси” се бяха справили отлично.
Самите дискусии създават допълнителни умения у студентите как да водят и да участват в подобни форуми, да се изслушват, да излагат аргументи по тезата, която трябва да защитят (ролята им се определя не според техния избор – дали да са „за” или „против”, а от мен). Практиката показа, че най-съдържателна е дискусията, когато студентите са се подготвили предварително, търсили са информация от различни източници и тогава самата аудитория проявява интерес и толерантност. Но имаше и групи, когато дискусията се превърна в махленско говорене и размяна на мнения като на хора от улицата, а не на студенти-юристи.