Архив

Статии по ключова дума: ‘намеса в личния живот’

За някои минимални права на задържаните лица и тяхното нарушаване от българските власти

24 октомври, 2017 Няма коментари

На 19 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата   Lebois v . Bulgariа (no 67482/14). Независимо, че бе установено само едно нарушение на правото на личен живот на жалбоподателя заради ограниченията на контактите му с външния свят докато е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, решението идентифицира редица нерешени проблеми както на законодателно, така и на организационно ниво, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Обстоятелството, че част от оплакванията бяха обявени за недопустими поради това, че са направени извън 6-месечния срок, не означава, че   Министерството на правосъдието, в чиято структура е ГДИН, може да ги пренебрегва.

Това решение идентифицира и проблеми, които следва да бъдат поставени на вниманието на МВР, тъй като нарушенията на правата на лицата, задържани за 24 часа в РПУ, датират от години и все още не са преодоляни. Продължи към пълния текст »

Върховният касационен съд на поправителен

17 октомври, 2012 Няма коментари

Върховният касационен съд на поправителен [1]

 На 16 октомври 2012 г. Европейският съд постанови три решения срещу България, но те не привлякоха вниманието вероятно поради това, че няма присъдени обезщетения. Това съвсем не означава, че трябва да бъдат отминати и пренебрегнати, защото в тях се поставят важни въпроси, които са твърде актуални.

Едното от тях е свързано с липсата на орган или институция, които да са задължени да предоставят информация за използвани специални разузнавателни средства на граждани по тяхно искане. (делото Natsev c. Bulgarie, жалба no 27079/04). Тъй като периодът на събитията е  преди измененията на Закона за специалните разузнавателни средства[2], Европейският съд не намира за необходимо да дава оценка на закона в сегашния му вид и доколко той осигурява гаранции от злоупотреби. Все пак той цитира данни от докладите на комисията, внесени в българския парламент, които сами по себе си са твърде смущаващи. Съдът установява нарушение на правото на неприкосновеност на личния живот, тъй като в българското законодателство към 2004 г. са липсвали ефективни механизми, чрез които да се гарантира произволът при намесата в личната сфера. Продължи към пълния текст »