BAPCHВ изпълнение на двете пилотни решения Фингър и Димитров и Хамънов от 1 октомври 2012 г. в България действа ново административно компенсаторно средство за защита срещу оплаквания за нарушения на правото на граждани и юридически лица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административното средство, регламентирано в Закона за съдебната власт, е част от новосъздадения национален механизъм за обезщетение и заедно с иска по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да предложи защита срещу бавно правосъдие, като гарантира на засегнатите лица наличието на ефективно средство на национално ниво по смисъла на чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи .
Целта на проучването бе въз основа на анализа на практиката на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и административните и гражданските съдилища да бъде оценена ефективността на новоприетите правни средства за защита и да бъдат формулирани препоръки за необходими промени на административния механизъм, включително чрез предложения за изменение на законовата и подзаконовата нормативна база и предложения за постановяване на тълкувателни решения от върховните съдилища.
Изследването бе осъществено от експерти на Фондация Български адвокати за правата на човека в изпълнение на договор, сключен между Министерството на правосъдието и Фондацията. Анализът обхваща периода от влизане в сила на Глава Трета „а“ от ЗСВ (1 октомври 2012 г.) до 17 юли 2015 г.
В изготвения доклад въз основа на пълното проучване на всички преписки е посочено, че от влизането на административното средство в сила (Глава Трета „а“ от ЗСВ) до 17 юли 2015 г., по данни на Министерството, ИВСС е изпратил общо 1561 броя заявления на основание Глава трета „а“ от ЗСВ. Според установената практика на МП заявленията за обезщетение се групират в три категории:
• недопустими – заявления, които не отговарят на нормативно регламентираните условия за подаване на заявление за обезщетение по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ. Тези заявления не се разглеждат по същество. До 17 юли 2015 г. техният брой е 676;
• неоснователни – разгледани по същество заявления, при които не е установено нарушаване на правото на заявителя за разглеждане на делото в разумен срок. До 17 юли 2015 г. техният брой е 276.
• основателни – разгледани по същество заявления, при които е установено нарушаване на правото на заявителя за разглеждане на делото в разумен срок. До 17 юли 2015 г. техният брой е 570.
Основанията за недопустимост, въз основа на които правителствените агенти определят заявления за обезщетение като недопустими, са следните:
 заявителят не е спазил срока по чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ, регламентиращ подаването на заявлението да се извърши в 6-месечен срок от приключване на производството или срокът по § 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ и § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ;
 производството, чиято продължителност се преценява, не е приключило с окончателен акт, съгласно изискванията на чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ;
 разглежданата преписка по заявлението няма характер на съдебно или досъдебно производство или не отговаря на изискванията на чл. 60а, ал. 1 от ЗСВ;
 заведена е жалба в ЕСПЧ от заявителя по съдебното или досъдебно производство, която е обявена за недопустима;
 заявителят не е отстранил установените нередности по заявлението от ИВСС в 7-дневен срок, съгласно изискванията на чл. 60в, ал. 4 от ЗСВ;
 заявителят не e страна в съдебното или досъдебното производство, съгласно изискванията на чл. 60а, ал. 2 от ЗСВ;
 не са изпълнени предпоставките за разглеждането на заявлението по реда на § 8 ПЗР към ЗИД на ЗОДОВ;
 заявителят е получил обезщетение за същото нарушение по друг ред;
производството е извън приложното поле на глава трета „А“ от ЗСВ;
процедурата по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ е вече изчерпана.
Въз основа на цялостното проучване изследователският екип достига до редица изводи и конкретни препоръки, насочени към отделните проблеми, засегнати в изготвения от тях доклад:
І. Предметен обхват на Глава Трета „а“ ЗСВ:
1. Доколкото липсва съдебна практика и засега съдилищата не са дали своето тълкувание на обхвата на нормата, е уместно въпросът дали оплаквания относно продължителността на охранителните производства влизат в предметния обхват на ЗСВ да се уреди по законодателен път, като се отчете от една страна, минималните стандарти, установени в практика на ЕСПЧ, но от друга, българския контекст и характера на охранителните производства като производства за съдействие за упражняване на граждански права.
2. Становището на върховните съдии отразено в Тълкувателно постановление № 2/ 2014 г. налага приемането на законодателни изменения, които да предвидят механизъм за защита от неразумна продължителност на изпълнителни производства, съответстващ на константната практика на ЕСПЧ.
3. Въпросът, че заповедните производства влизат в предметния обхват на ЗСВ да се уреди по законодателен път. Възможно е и чрез тълкувателно решение по реда на чл. 124 във връзка с чл. 125 ЗСВ.
ІІ. Персонален обхват на Глава Трета „а“ ЗСВ:
1. С оглед изричните разпоредби на ЗСВ да се съобрази практиката на Инспектората на ВСС и Министерството на правосъдието по заявления, подадени от пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства, образувани срещу неизвестен извършител с цел разглеждане на тези заявление по същество.
2. Във Вътрешните правила на МП следва да се регламентира възможността в особени случаи наследниците на страни по приключили граждански, административни и наказателни производства, които не са участвали в съответно производство, да могат да подадат заявление по Глава трета „а“ от ЗСВ. В тези случаи заявителят следва да посочи и обоснове личен интерес от производството и по какъв начин то е засегнало негови права, както и да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения.
3. Да се запише във Вътрешните правила на МП, че наследниците и универсалните правоприемници имат право да продължат производството по Глава трета „а“ от ЗСВ.
4. Вътрешните правила на МП (или § 8 (2) от ЗОДОВ) да се допълнят в смисъл, че и встъпилите в производството пред ЕСПЧ наследници, чиито жалби са били отхвърлени поради неизчерпване на новоприетите средства за защита имат правото да подадат заявление по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ в рамките на шестмесечен срок от получаване на уведомлението от Регистратура на Съда.
5. Да се предвиди във Вътрешните правила на МП, че заявителят има право на парично обезщетение, когато осъдителната присъда не съдържа признаване на нарушението на правото на обвиняемия на разглеждане на делото му в разумен срок и липсва изрично и измеримо намаляване на наказанието. От правото на обезщетение обаче не следва автоматично, че то трябва бъде присъдено, тъй като преценката относно дължимостта и размера на обезщетението се извършва съобразно всички относими елементи.
6. При проверка на допустимостта на заявленията, подадени по Глава трета „а“ от ЗСВ, да не се взема предвид критерият „липса на значителна вреда”.
ІІІ. За началния и крайния момент на производството
1. Препоръчително е да се промени практиката на МП при изчисляването на началния момент на относимия срок при дела по чл. 422 ГПК. При необходимост този въпрос може да бъде поставен пред Върховните съдилища за тълкувателно решение по реда на чл. 124 във връзка с чл. 125 ЗСВ.
2. Предвид нееднородната практика на ЕСПЧ, преценката за началния момент при производства, при които лицето е било разпитвано като свидетел, а впоследствие е привлечено като обвиняем, следва да се извършва внимателно във всеки конкретен случай, като е важно МП да изложи достатъчно мотиви кой момент приема за начало на производството. Да се уеднакви практиката по определяне на началния момент на периода относно заявления, подавани от пострадали и ощетени юридически лица.
3. Да се регламентира на законодателно ниво, че обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок може да не се присъди, ако се установи, че въпреки продължителността на производството, заявителят е претърпял незначителни вреди. В тези случаи е достатъчно установяването на самото нарушение.
ІV. Съдебният контрол по административен ред
Практиката на административните съдилища играе важна роля на коректив, която гарантира по-добра ефективност на административното средство. При все това, е важно тя да бъде прилагана в съответствие със стандартите на практиката на ЕСПЧ. Ако се предвиди възможност за подаване на частна жалба от страна на МП срещу определенията на първоинстанционните съдилища, биха се осигурили още по-големи гаранции за правилното приложение на закона.
V.Практиката на гражданските съдилища по реда на чл. 2б ЗОДОВ
Като се има предвид, че разпоредбата е в сила едва от 2 г. и 7 м. все още няма достатъчно голям брой влезли в сила решения, за да се очертаят по-ясни и по-трайни тенденции в правоприлагането на нововъведения механизъм. Същевременно, за да бъде постигната основната цел, а именно осигуряване на вътрешноправно средство за защита в случаи на нарушено право на разглеждане на делото в разумен срок, се препоръчва практиката на съдилищата да се придържа като минимум към стандартите по прилагане на чл. 6 от Конвенцията и препоръките на Комитета на Министрите, включително и чрез провеждане на обучения.
Въз основа на анализа изследователският екип отправя следните по-общи препоръки:
1. Да се изясни по законодателен или съдебен път дали лицата, на които е била иззета вещ като ВДС по приключило наказателно производство, са задължени да изчерпат административната процедура преди да предявят иска си по ЗОДОВ.
2. Да се прецизира по пътя на законодателни изменения в кой момент се счита, че процедурата по ЗСВ е изчерпана и в какъв срок, след уведомлението за отказ, съответно предложението за споразумение, следва да бъде предявен искът по чл. 2б от ЗОДОВ.
3. Да се уеднакви съдебната практика по въпроса за дължимия стандарт на доказване на понесените неимуществени вреди, като се съобрази постоянната практика на ЕСПЧ за наличието на „силна, но оборима презумпция, че прекомерната продължителност на делото причинява неимуществени вреди“..
4. Съдилищата да излагат подробни мотиви при преценка дали е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, като се съобразяват с дефинираните в Закона обективни критерии.

Author

Write A Comment