Начало > Европейски съд по правата на човека, Научни статии > Анализ на статистическата инфoрмация за регистрираните жалби и постановените решения от Европейския съд по правата на човека

Анализ на статистическата инфoрмация за регистрираните жалби и постановените решения от Европейския съд по правата на човека

Статистика за работата на Европейския съд за 2011-2012

В годишния доклад на Европейския съд за правата на човека, в който са публикувани статистическите данни за 2011 г.,  е отбелязано, че само за  изминалата 2011 г. са били регистрирани 64 500 жалби, от които 73,3 % са били насочени към едноличен съдия, поради идентифицирането им като недопустими, а останалите 26,7% са били разпределени на отделение или комитет. След едно покачване на общо регистрираните жалби в края на лятото до 160 200, общият им  брой в края на годината намалява с 5% и възлиза на  151 600.[1]

За анализирания период сред най-големите страни – „донори“ на жалби  се нарежда Русия с дял от 26,6%, следвана от Турция – 10,5%, Италия – 9,1%, Румъния – 8,2%, Украйна – 6,8%, Сърбия – 4,5%, Полша – 4,2%, Молдова – 2,8%, България – 2,7% и Великобритания – 2,4%.  Жалбите на останалите 37 държави общо формират дял по-малък от този на Русия – 22,4%. Информацията  към края на  първото тримесечие на 2012 г., отразена в графика № 1, сочи, че ситуацията почти не  е претърпяла съществени промени  и класацията се запазва, като разместванията за отделните страни са между 0,5 и 1%.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         Графика № 1[2]

Същевременно коефициентът на интензивност на регистрираните жалби спрямо броя на населението на отделните държави показва една съвсем различна картина, която може да бъде проследена по-добре на графика № 2:

  Графика № 2

 

При среден брой от 0,79 жалби на 10 хиляди души от 819 милионното  население на Съвета на Европа, най-голям брой жалби спрямо населението на отделна страна се пада на Сърбия – 5,1 на 10 хил., следвано от Черна гора – 5,02  и Хърватска – 2,69. Както може да бъде установено от сравнението между данните в графика № 1 и графика № 2, само Сърбия и Молдова попадат и в двете класации. Същевременно държавите с най-голям дял жалби пред Европейския съд се доближават или са сравнително на малко отстояние от средния брой жалби за цялото европейско население. Така за Русия този показател е 0,88, за Турция – 1,18, за Италия – 0,78, за Румъния – 2,43, за Украйна – 1,1 и за Полша – 1,32. По коефициент на интензивност на предни позиция излизат държави, които са включени в онези 22,4%, и по принцип не фигурират в статистиката на Съда като големи нарушители  Следователно, посоченият коефициент сочи за една обратно пропорционална зависимост – колкото е по-многобройно населението на една държава, толкова и коефициентът на регистрирани жалби на глава от населението намалява. Ето защо този показател не може да служи като индикатор нито за активността на гражданите (да сезират Европейския съд), нито за ефективността на националните институции (колкото по-малко са нарушенията в една страна, толкова по-малък да е броят на жалбите).

Поради факта, че Европейският съд бе претоварен от прекалено голям брой жалби от няколко държави, в началото на 2011 г. бе създадена специална секция по филтриране на жалбите, постъпващи от Русия, Турция, Румъния, Украйна и Полша (относителният им дял   съставлява близо 50% от общия брой жалби).   От началото на действие   на новата секция  половината от новопостъпилите жалби – 11 369 от общо 21 859, са били обявени за недопустими. Практиката е жалбите да се разглеждат още към момента на постъпването им и това засега е възможно по отношение на всички жалби от Полша и Украйна, за 90% от жалбите от Румъния и за 75% от жалбите от Русия и Турция. Подобна практика постепенно се въвежда по отношение на всички останали държави, но в рамките на сега действащите пет секции.   [3]

В годишния отчет на Съда за 2011 г. е отбелязано, че 2/3 от всички висящи жалби са насочени към едноличен съдия или комитет, което предполага, че биха били обявени за недопустими, едва 671 жалби, т.е. – 0,4 % са обявени за допустими, 7% са комуникирани за становище на Правителството и още 3,2% очакват действия от страна на Правителството. Повече от ¼ от всички жалби (28,6%) са насочени към отделение или комитет, поради вероятната им основателност.[4]

                                                                                                                                                                Графика № 3

        За целия период на действие на Европейската конвенция за правата на човека (1959-2010 г.)от всички постановени решения по отношение на държавите, ратифицирали конвенцията (общо 47 през различните години), 96%  са по допустимост (включващи обявяване на жалбата за недопустима или приключили с приятелско споразумение, или прекратени на друго основание) а едва 4% са по основателността на повдигнатите оплаквания. За България от датата на ратифициране на Конвенцията (7 септември 1992 г.)  до 31.12.2010 г. тези цифри са съответно – 93% и 7 %.[5]  През 2011 г.  от регистрираните общо 52 188 жалби по 50 677 са постановени решения по допустимост и едва по 1 151 – по  основателност.

Анализът на причините, поради които най-често жалбите се обявяват за недопустими, показва, че в 2/3 от случаите това се дължи на необоснованост на повдигнатите оплаквания  (60%), в 15 % основанието е неизчерпване на вътрешно-правните средства  за защита, в 12% – на  неспазването на 6-месечния срок, в 8% оплакванията са от ІV-то инстанционно естество, а в останалите 5% става въпрос за хипотези, не попадащи в предметния обхват на Конвенцията.

 Анализът на постановените решения по основателност сочи, че най-голям е броят на установените нарушения на чл. 6, отнасящ се за  различните аспекти на правото на справедлив  процес, чийто относителен дял   съставлява 33,72 %. На следващите три места с много малка разлика помежду си се нареждат  нарушенията по чл. 3 – забраната за изтезания, нечовешко и нехуманно третиране (15,10%), правото на мирно ползване на собствеността (14,5%) и правото на свобода и сигурност (13,73%). В 9,84 % от решенията е установено нарушение на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, а по 8,42 % от съдебите актове Съдът се е произнасял във връзка с оплаквания за нарушаване на правото на живот. Останалите 4,6% от решенията са свързани с други нарушения на Конвенцията.

                                                                                                                                                                Графика № 4

 

При анализа на горепосочените данни би следвало да се има предвид  новия подход на Европейския съд при разглеждането на жалбите, свързан с т.н. политика на приоритизация. До юни 2009 г. делата са разглеждани по реда на постъпване на жалбите, макар че е съществувала възможност в случаи на спешност някои от тях да бъдат решени с приоритет. С увеличаването на  натовареността на работа на Съда тази практика е имала като последица твърде голямото забавяне на някои оплаквания за допуснати много тежки нарушения. Това налага Съдът да промени своята политика, което става възможно след изменението на неговите правила и по-специално – на чл. 41. Съгласно този текст Съдът трябва да вземе под внимание важността и спешността на въпросите, повдигнати с жалбата, което може да доведе до промяна на реда за разглеждането им. Затова след юни 2009 г. всички жалби още при постъпването им и административното им обработване са разделяни в 7 категории. Към първата категория се отнасят спешните жалби, в които се повдигат въпроси, свързани с риск за живота или здравето на жалбоподателя или с други обстоятелства, произтичащи от личната ситуация на жалбоподателя, в частност, когато това е свързано с благосъстоянието на децата(прилагане на чл. 39 от Правилата на Съда). Във втората категория попадат жалби, в които поставените  въпроси  са в състояние да повлияят върху ефективността на системата на Конвенцита (напр.структурни проблеми, засягащи твърде голям брой лица, с  които до този момент Съдът все още не е имал повод  да се занимава, процедура на „пилотни“ решения), или дела, засягащи въпроси от голяма обществена важност, както и междудържавните жалби. Третата категория жалби съдържат оплаквания, които на пръв поглед са свързани с нарушения на чл. 2, 3, 4 или 5, независимо дали става въпрос за повтарящи се оплаквания или не, когато създават пряка опасност за физическия интегритет или достойнството на човека. Към  четвъртата група се отнасят всички потенциално добре обосновани жалби, независимо от вида на твърдяното нарушение на Конвенцията. В петата категория се включват жалби с т.н. „повтарящи се“ нарушения, в  шестата – такива, при които на преценка подлежи самата допустимост на твърдяните оплаквания (т.е. тя е поставена под въпрос).В последната – седма категория се отнасят недопустимите жалби, насочвани към комитет от трима съдии или към едноличен съдия .

            Целта на тази политика на приоритетно разпределяне и разглеждане на делата е жалбите, повдигащи оплаквания за допуснати по-тежки нарушения или свързани със сериозни проблеми от общ интерес, да бъдат разглеждани по-бързо. Тази политика, заедно със създадената секция за филтриране на делата от петте държави с най-много жалби, дава основание за оправдания отпимизъм за бъдещето на Съда, който проличава отчетливо в изказването на председателя на Европейския съд по правата на човека  – сър Никълъс Браца, на конференцията на високо равнище, състояла се в Брайтън, Великобритания, между 18 и 20 април 2012 г.  [6]


[2] По данни на Европейския съд по правата на човека към 31.03.2012 г. общият брой регистрирани жалби, които са насочени към някаква съдийска формация – на едноличен съдия, комитет или отделение, възлиза на 149 450 – виж: http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/D552E6AD-4FCF-4A77-BB70-CBA53567AD16/0/CHART_31032012.pdf

[3] Виж Предварителното становище на Европейския съд по правата на човека във връзка с Конференцията на високо ниво, проведена на 18-20 април 2012 г. в Брайтън, Великобритания – http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/8754C001-994B-4987-A48A-E4D59E8F226/0/2012_Avis_Cour_Conf%C3%A9rence_de_Brighton_1820_avril_2012_FR.pdf

[4] http://www.echr.coe.int/NR/rdonlyres/6D818BA9-B43B-4EE4-8BAD- BAAC74A4C2C5/0/2011_Rapport_Annuel_FR.pdf

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks