Аffaire Zhelev c. Bulgarie (Requête no 39143/06), 15 janvier 2013
/решение от комитет от трима съдии/
На 15.04.1995 г. жалбоподателят и още едно лице са намерени в безсъзнание в резултат на претърпяна от тях пътна злополука докато са пътували с автомобила на първия. Нито един от двамата пътници впоследствие нямат никакъв спомен за произшествието. На 7 август 1995 г. срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение за причиняване на тежка телесна повреда на другия пътник в колата поради злоупотреба с алкохол. С присъда от юни 2000 г. районният съд в Силистра оправдава жалбоподателя, изтъквайки, че не е доказано, че той е щофирал автомобила по време на инцидента. По жалба на пострадалия е образувано производство пред Окръжния съд, но след една публикация в местната преса по повод разследването на пътно-транспортното произшествие всички съдии си правят отвод. С определение на ВКС делото е разпределено на Русенския окръжен съд. С решение от януари 2004 г. присъдата е оставена в сила. ВКС отменя решението и дава указания на окръжния съд да назначи експертиза, която да отговори на въпроса кой е шофирал автомобила по време на инцидента. На 17.03.2005 г. жалбоподателят е признат за виновен за причинената тежка телесна повреда на другия пътник в автомобила. Присъдата е оставена в сила от ВКС с решението му от 7 април 2006 г. Европейският съд констатира, че извън чл. 239а на отменения НПК и чл. 368 и 369 на действащия НПК в българското законодателство не съществуват никакви средства, чрез които да бъде ускорен наказателният процес докато все още той е висящ. Поради това възраженията на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита са отхвърлени. Европейският съд посочва, че едно несложно по характера си производство е продължило 10 години и 8 месеца за три инстанции. За него това е достатъчно, за да установи нарушение на чл. 6§1, тъй като Правителството не е представило нито един факт или аргумент, който да го наведе на изводи, различни от вече установените по многобройните български дела, в които е констатирана прекомерната забава на наказателното производство.
Съдът не установява други нарушения на чл. 6§1 (каквито оплаквания са повдигнати в жалбата).
