Българските жалби в Страсбург за периода януари-юли 2013

Статистическа информация за движението на българските жалби за първото полугодие на 2013 г.*

Периодът, в който Европейският съд не заседава и не постановява решения, се оказа подходящ за изготвянето на междинен баланс относно броя на постъпилите  жалби за първото полугодие по отделни държави  и какво е движението по тях. Тя може да се види на следната страница: http://www.echr.coe.int/Documents/CP_Bulgaria_FRA.pdf Анализът им за мен е донякъде смущаващ, макар че това зависи от гледната точка. Вероятно от „камбанарията“ на самия Съд са твърде доволни, защото след влизането в сила на Протокол 14 и активното включване на едноличен съдия в работата на Съда, броят на приключилите жалби рязко се увеличава. При това тенденцията е такава, че вероятно до края на годината   окончателно приключените жалби ще бъдат между 50 и 100% повече, отколкото за 2012 г. Какво лошо може да има в това работата на Съда да се ускори? Въпросът е в това, че става въпрос за прекратяване производството по жалбите, поради обявяването им за недопустими. Ето за пример само няколко цифри:

жалби, обявени за недопустими              2012 г.                  януари-юли    2013 г.

Излиза, че с всяка изминала година хората стават все по-непросветени, поради което  се увеличава броят на явно недопустимите жалби. Поне такава е картината за държавите,   една част от които създават най-много работа на Съда В тези случаи  не се изготвят никакви решения, а се използва писмо със стандартен текст, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 35 от Конвенцията. От Съда са категорични, че претрупаността с твърде много жалби прави невъзможно да се пишат причините, поради което една жалба е обявена за недопустима, а и твърде често има повече от едно основания. Обаче   Съдът явно не си дава сметка, че когато самите адвокати (които най-често подготвят жалби) не разбират причините, поради които жалбите им се обявяват за недопустими, те не могат да поправят собствените си грешки и ще продължат да изпращат все такива „некачествени“ жалби. Освен ако липсата на конкретен отговор не цели да демотивира голяма част от хората  да сезират Европейския съд? Всъщност понякога се тества ефектът не неизпращане на отговор след първоначална или след основна жалба, за да  се откаже не особено настойчивият жалбоподател/адвокат да се интересува какво става с неговата жалба.

В интерес на обективността няма как да не спомена обаче, че тази засилена активност и продуктивност се дължи и на това, че през последните 1-2 години Съдът предприе мерки да увеличи своя капацитет, за да се справи с прекомерния брой жалби. За тази цел почти към всяка секция на Съда (работеща по жалби на отделните държави) бяха командировани допълнителен брой юристи (най-често практикуващи юристи и преди всичко – национални съдии), които в рамките на период от по една година да обработват именно жалбите, класирани с първоначално мнение, че са явно недопустими. Вероятно поради тази причина се наблюдава и такъв рязък скок на решенията на едноличите съдии. Такива съдии има и в българската секция, които започнаха работа от месец юли т.г. Те бяха командировани в Страсбург след като беше обявен конкурс от Висшия съдебен съвет. В продължение на няколко години ще бъдат изпращани съдии за период от една година, като целта е двояка. От една страна, да се подпомогне работата на самия Съд, а от друга, колкото се може по-голям брой национални  съдии да усвоят стандартите на юриспруденцията по прилагане на Конвенцията и след това да ги разпространят и прилагат в собствената си страна.

По данни на Съда към 24 юли 2013 г. висящите български  жалби, подлежащи на разглеждане пред съдебен състав, са общо 3854. В тази бройка са включени и предварителните жалби, по които все още не е получен попълнен формуляр на жалба. От тях към едноличен съдия са насочени 2 574 (очевидно с мнение, че жалбата следва да бъде обявена за недопустима), 281 очакват решението на тричленен състав (най-вероятно става въпрос за повтарящи се нарушения, вече констатирани по-рано) и 647 предстои да бъдат разгледани от отделение от 7 съдии.

При такъв огромен обем от явно недопустими жалби се очаква отделенията и комитетите да постановяват повече съдебни актове по съществото на споровете. Обаче това само привидно изглежда така. Всъщност анализът показва, че с всяка изминала година броят на решенията по съществото на споровете намалява чувствително. За нашата страна, ако през цялата 2011 г. са били постановени решения по 73 жалби, през 2012 – по 72, за първите седем месеца на тази година има произнасяне само по 19 жалби. Следователно, до края на годината те едва ли ще се удвоят. Подобна е ситуацията и за другите държави, което означава, че решенията по съществото на споровете намаляват прогресивно, а броят на висящите случаи расте.  Това също е причина, която действа демотивиращо на немалко хора, които биха желали да се обърнат към тази международна институция.

Същевременно се забелязва и една друга неблагоприятна тенденция. Все повече се удължава срокът между изпращането на жалбата за становище на правителството и постановяването на съдебното решение. Това е същинската фаза на процедурата, когато на двете страни се поставят въпроси, от чиито отговори до голяма степен зависи дали Съдът ще приеме жалбата за допустима и основателна. Той определя и сроковете, в които страните да представят становищата си. Допреди 2-3 години от момента, в който Съдът получи поисканата информация, документация и искания (за справедливо обезщетение по чл. 41 от Конвенцията) до постановяване на решенията, минаваше в общи линии една година. Напоследък този срок се удължи до три години и надмина всякакви разумни граници.

Това може да се установи от същата статистическа информация, която освен анализираните по-горе цифри, съдържа и данни за важни жалби, намиращи се  в процес на решаване. Сред тях са две жалби, които са изпратени на правителството на 4 април 2011 г., но Съдът все още не се е произнесъл:Gutzanovi v. Bulgaria,no 34529/10, Riza and DPS, no 48555/10. До този момент са изминали 2 години и 4 месеца.

Освен статистическите данни в информацията на Съда са представени и най-значимите решения, постановени от Голямо отделение[1]  или от съответната секция на Съда (както и някои решения по допустимост), групирани по текстове и проблеми. Тази част от справката не обхваща само настоящата 2013 г., а представя   кратки анотации на най-съществените решения, постановявани срещу страната ни през последните 12 години.

Статистическите данни, представени на портала на Европейския съд, предоставят възможността да се надникне леко зад кулисите и да се види как Съдът се справя с непосилната си задача да отговори на очакванията на гражданите на Обединена Европа. Очевидно в стремежа си да не потъне под собствената си тежест той е принуден да прави нелеки компромиси. Лошото би било, ако те станат толкова големи, че той загуби облика си и се превърне в бездушен регистратор, търсещ формални основания най-напред да прекрати дадено производство и виждащ „четвъртоинстанционност“ там, където тя не съществува.

Конвенцията може и да е политически инструмент, защото ангажимент да я спазват са поели Правителствата на 47-те държави – членки на Съвета на Европа. Но тя е създадена да брани интересите на обикновените граждани на тези държави и всички техни права – не само политически и не само в наказателния процес. Съдът има правото да си избира приоритети, но бащите на Конвенцията са определили обхвата на правата, които подлежат на защита, така че всички граждани имат равни права по Конвенцията.

––––––––––––––

*Статията е публикувана в правния портал „Правен свят“ под заглавието „Смущаващи тенденции за движението на жалбите в Страсбург“ – http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=32350

[1] Към настоящия момент Европейският съд три  пъти се е произнасял в състав на Голямо отделение по дела срещу България – по делото Хасан и Чауш, решение от 26.10.2000 г., по делото Начова и др., решение от 06.07.2005 г. и по делото Станев, решение от 17.01.2012 г. Те могат да бъдат прочетени в превод на български език на сайта на Министерството на правосъдието: http://www.justice.government.bg/47/