Начало > Европейски съд по правата на човека, Новини > Българското пенитенциарно право и правата на лишените от свобода през практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

Българското пенитенциарно право и правата на лишените от свобода през практиката на Европейския съд по правата на човека и препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание

zatvor2Под това заглавие премина обучителният семинар в Пловдив, състоял се на 13 юли 2015 г., по инициатива на Българския Хелзинкски комитет /БХК/. Той бе осъществен   в рамките на проект „Европейска мрежа за правно застъпничество за лица, лишени от свобода“ (European Prison Litigation Network), по който БХК е партньор. Проектът е финансиран от Главна дирекция Правосъдие на Европейската комисия и се реализира от академични институции и неправителствени организации паралелно в седем държави-членки на Европейския съюз – Италия, Испания, Ирландия, Белгия, Франция, Румъния и България. Освен в гр. Пловдив, регионални семинари предстои или вече са проведени  в градовете Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен и Враца. В тях вземат участие служители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, административни съдии, прокурори, представители на неправителствени организации.

Като лектори на семинара в гр. Пловдив бяха поканени и взеха участие г-жа Здравка Калайджиева, български съдия в ЕСПЧ в периода 2008 – март 2015 г. и г-н Евгени Боев, юридически секретар в регистратурата на ЕСПЧ.

Лекцията на г-н Евгени Боев бе на тема Условия в местата за лишаване от свобода и изискванията на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи“. В нея той направи анализ на приложението на чл. 3 в неговите материални аспекти, фокусирани върху условията в българските места за лишаване от свобода и през призмата на пилотното решение Нешков и други  срещу  България.[1] Г-н Боев обърна внимание, че липсата на финансов ресурс и липсата на умисъл от страна на държавата при оплаквания за нехуманно и нечовешко отнасяне по повод условията в затвора не са фактори, които могат да освободят държавата от отговорността й по чл. 3. Той посочи, че освен обективните условия, които се установяват от изложението в жалбата и отговорите на правителството, Съдът ползва информация и от различни други източници, като докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията, на Омбудсмана като национален превантивен механизъм, на различни неправителствени организации (като напр. тези на Българския Хелзинкски комитет).[2]

Обект на анализ  наред с това е и въздействието на тези условия върху отделната личност с оглед на нейната възраст, пол, психическо и физическо състояние. Затова едни и същи обективни условия могат да се преценяват по различен начинот Съда и съответно да имат и различна развръзка – т.е. да доведат до заключението за допуснато нарушение или до липсата на нарушение. Продължителността на престоя на дадено лице също е фактор, който се взема под внимание, когато се преценява основателността на оплакването. По принцип колкото по-дълго едно лице е било в затвора, толкова по-вероятно би било да се приеме, че е бил достигнат онзи минимален праг на суровост, отвъд който се констатира нарушение на чл. 3.  Но понякога и един минимален престой в места за задържане би могъл да доведе до установяването на нарушение на чл. 3. [3]

Във връзка с пренаселеността, която е основен проблем в редица български затвори (най.тежък в бургаския), той посочи, че съгласно стандартите,  възприети от Комитета за предотвратяване на изтезанията, абсолютният минимум площ за килия с повече от едно лица е 4 м2, а ако той е под 3 м2, това автоматично води до нарушение на чл. 3 независимо от осигуряването на всички други условия, които биха отговаряли на изискванията на международните стандарти. За единичните килии стандартът за минимална площ е 6 м2 . Тези минимални размери визират т.н. нетна площ, извън която остават мебелите, например.

Г-н Боев информира участниците, че в международната практика се приема, че всеки затвор трябва да изчисли за колко лица е пригоден и да откаже приемането на затворници, когато достигне прага на пълняемост. Същевременно ЕСПЧ не би приел оправдание от страна на властите, че нарушаването на минималните стандарти е временно поради извършването на ремонтни работи в част от затвора.[4] От друга страна, ако в  затвора като цяло няма пренаселеност и затворниците се прибират в килиите си само вечер за спане, тогава Съдът не би установил нарушение.[5]

В тази връзка той обърна внимание, че Европейският съд преценява кумулативния ефект не само от материалните условния на изтърпяване на наказанието, но и режима, разбиран не в тесния му смисъл по националния закон, а и като начин на протичане на ежедневието (степен на изолация, употреба на белезници и др.п.).

Презентацията на г-жа Диляна Ангелова то БХК бе посветена на правата на лишените от свобода в контекста на Европейската конвенция за правата на човека. Основното й изложение постави акцент върху стандарта, установен от самия Европейски съд, че всякакви други ограничения извън тези, произтичащи от самото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и доколкото това е необходимо за целите на наказанието, са недопустими. В този смисъл тя застъпи тезата, че българският Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража е възприел принципа за автоматичното лишаване на затворниците от културни и избирателни права, както и от неприкосновеността на кореспонденцията им. В презентацията бе направен анализ на няколко решения на ЕСПЧ по български дела, в които са намерени нарушения на различни текстове от Конвенцията – чл. 8,чл. 10, чл. 2 от Протокол 1.

Лекцията на г-жа Здравка Калайджиева бе на тема „Ефективни вътрешноправни средства за защита според чл. 13 от ЕКПЧ. Съществуващи практики и възможни изменения.“ В своето изложение тя информира участниците в семинара относно същността и смисъла от постановяване на пилотни решения, както и кои са първите такива  решения на Еврпопейския съд, в които той е фокусирал вниманието си върху материалните условия в местата за изтърпяване на наказания. Г-жа Калайджиева подчерта, че проблеми с лоши материални условия в затворите имат редица европейски държави и това рефлектира върху натовареността на самия съд. Неслучайно  сред обсъжданите механизми на конференциите на високо равнище на Съвета на Европа ( в Интерлакен, Брайтън и Брюксел), чрез които да се ограничи броят на жалбите и да се  разтовари  ЕСПЧ от повтарящи се такива, присъства неизменно и този за създаването на вътрешни средства за защита и обезвреда при наличието на подобни нарушения.

Позовавайки се на констатациите и препоръките в решението Нешков и други  срещу  България, г-жа Калайджиева посочи двата вида средства,  които следва да са на разположение на лицата, оплакващи се от нарушение на чл. 3 в анализирания контекст. Това са наличие на : а/ превантивно средство (лицето да може да се обърне към независим орган, за да се прекрати нарушението) и б/ компенсаторно средство (финансово обезщетение за вече претърпени вреди). В своята лекция г-жа Калайджиева постави акцент преди всичко върху сега съществуващия механизъм за компенсация на допуснти нарушения на чл. 3 по повод лошите условия в месата за изтърпяване  ан наказанията и задържането под стража. Нейната критика бе насочена към противоречивата съдебна практика (твърде рестриктивна и формалистична на част от съдилищата), както и към липсата на нагласа да се анализира положението на лицето от гледна точка на чл. 3, защото националните съдилища не се считат задължени да прилагат стандартите на ЕКПЧ, а по-скоро – свободни дали да се позоват или не на тях.

Друга пречка според нея е и самото законодателство – липсата на норма в НК, въздигаща в престъпление унизителното или нечовешко третиране (което е различно по своя смисъл и характер от различните по вид телесни повреди). Като самостоятелен проблем и то твърде сериозен, тя изтъкна и обстоятелството, че достъпът до различни средства за защита е силно затруднен поради страх от наказание. Този проблем обаче е валиден не само за лицата, които са лишени от свобода, но и за тези, които са извън затвора. Не са редки случаите, когато оплакване за унизително или нечовешко отношение води след себе си възбуждане на наказателно производство срещу същото лице за набедяване, хулиганство, клевета и др.п. В самия съдебен процес тежестта на доказване пада върху засегнатото лице, което допълнително усложнява и затруднява процедурата.

Г-жа Калайджиева информира участниците в семинара и за обсъжданите идеи в работните групи, създадени в Министерството на правосъдието,за да се реализират генералните мерки, препоръчани в решението Нешков и други  срещу  България.

[1] Neshkov and Others v. Bulgaria (Applications nos 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12,77718/12 et 9717/13), 27 January 2015

[2] Тук се включват всички показатели, които са обект на контрол от страна на Комитета за предотвратяване на изтезанията – физически аспекти относно сградите и площта, съобразяване с климатичните условия, достъп до въздух и светлина, хигиена, достъп до санитарни принадлежности, топла вода, тоалетна, количество и качество на храната, качество на здравеопазването, позитивни задължения за психическото здраве на лишените от свобода и за предпазването им от лица с психически отклонения и др.п..

[3] Беше посочено делото Прайс срещу Обединеното кралство, по което г-жа Прайс била задържана за 24 часа за обида на Съда(Price v. he United  Kingdom,Application no. 33394/96 , 10.07.2001). Поради това, че тя е била с тежка форма на инвалидност (парализа на четирите крайника) , а мястото за задържане не е било пригодено за лица в нейното положение, Европейският съд приема, че макар и за съвсем кратък период от време, тя е била поставена в   условия, унижаващи човешкото й достойнство.

[4] Подобни аргументи са били представяни от Русия по редица дела с оплаквания по чл. 3.

[5] До това заключение е достигнал съдът в решението си по жалбата на г-н Валасинас срещу Латвия (Valašinas v. Lithuania, Application no. 44558/98,  24.07.2001)

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks