Резюме на монографията
През последните години се осъществяват все по-малко научни изследвания в областта на престъпността и другите форми на отклоняващо се поведение. Редица важни изследователски звена бяха закрити (като Съвета за криминологически изследвания) или силно редуцираха дейността си (като Института по социология при БАН), други имат преди всичко ведомствена насоченост (като Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология на МВР). Така представителите на трите власти бяха лишени от специализирана информация, която можеше да им послужи, от една страна, като ориентир при формирането на наказателната политика, а от друга – да даде оценка на ефективността на едно или друго законодателно решение. Липсата на проучвания относно постигнатия ефект от приемането на нов закон (респективно от съществени изменения в действащ такъв) води до това, че вместо да се постига целения резултат, на практика регулираният чрез правото проблем се задълбочава още повече.
Настоящата монография има за предмет да представи оценка от подобен характер. Изследван е ефектът на измененията в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г. върху цялостната дейност на специализираните институции и органи в сферата на превенцията на правонарушенията на лицата на възраст от 8 до 18 години. В анализа е поставен най-голям акцент върху практиката на съдилищата по настаняване на малолетни и непълнолетни в специализирани възпитателни заведения – социално-педагогически интернати /СПИ/ и възпитателни училища-интернати /ВУИ/. Цялото изследване е пречупено през призмата на съответствието на закона и практиката с Европейската конвенция за правата на човека. Направени са много препоръки във връзка с подготвяната концепция за правосъдие по отношение на малолетните и непълнолетните.
Теренното изследване е проведено през юли 2009 г. във ВУИ(възпитателно училище-интернат) – гр. Ракитово и СПИ
социално-педагогически интернат)– с. Лик, като е проучена цялостната документация за всички лица, които по документи са били настанени там към юли същата година (социални доклади, доклади на членове на местни комисии, характеристиките от инспекторите от детска педагогическа стая, протоколи и решения на местни комисии и пр.). Извадката е представителна и обхваща около 1/3 от всички малолетни и непълнолетни, настанени в такъв тип институции. Проучени са и 221 съдебни решения на 64 районни съдилища от цялата срана, постановени в периода януари 2005 – декември 2010 г. по образуваните особени производства за налагане на мерките, свързани с настаняване в институция.
Монографията съдържа шест глави. В първата е направен обзор на научната литература по въпроса относно същността на понятието „противообществена проява” . Въз основа на анализ на характера на особеното производство по налагане на възпитателните мерки „настаняване в СПИ” и „настаняване във ВУИ” е изложена тезата, че по своя характер тази процедура е административна или поне стои най-близо до нея, поради което и съдебната практика би следвало да се уеднакви, като производствата бъдат характеризирани като административни и се осъществи препращане към АПК.
Във втората глава са представени някои аспекти на процедурата пред местните комисии. Третата е посветена на анализ на практиката на районните съдилища при определянето на възпитателните мерки, свързани с настаняването в институции. Изложени са обобщените констатации относно типичните нарушения както от външна, формална гледна точка, така и с оглед качеството на съдебните актове и причините за разнородната практика. В четвърта глава е направен анализ на процедурата пред окръжните съдилища, действащи като въззивна и последна инстанция. В пета глава са представени вижданията на автора относно някои несполучливи законодателни решения при промените в ЗБППМН през 2004 г., а така също са изтъкнати и констатираните в практиката проблеми във връзка с празнотите в закона. В последната глава е направен анализ на процедурата по настаняване в специализираните институции и съответствието й с Европейската конвенция за правата на човека на основата на съществуващата практика на Европейския съд в тази област.
В заключението на монографията, освен изводите, са представени вижданията на автора относно насоките на реформа в сферата на правосъдието на малолетните и непълнолетните.
Resume*
During the past years scientific researches in the field of the criminality and other forms of delinquencies have been held less and less often in Bulgaria. Several important research units have been abolished (for example: the Criminology Research Council) or have significantly reduced their activities (for example: The Institute of Sociology, a part of the Bulgarian Academy of Sciences), or their activity is mainly within the respective department (for example: Research Institute for Forensic Science and Criminology, Ministry of Interior). Thereby the representatives of the three authorities have been deprived of important specialized information that could have been useful as a reference point for developing new strategies in the criminal policy, or for evaluating the efficiency of a certain legislative decision.The lack of any research on the effects of implementing new laws (respectively the effectiveness of the considerable amendments in the old ones), leads to these new laws not achieving the desired results and making the problem they should have addressed even more serious.
This monograph aims at presenting an evaluation on this subject and particularly investigates the effect of the 2004 amendments in the Juvenile Delinquency Act (JDA) on the entire activity of the specialized institutions and bodies in the sphere of prevention of the delinquencies of the minors and adolescents of the age between 8 and 18. The monograph emphasizes on the judicial jurisprudence in relation with the placement of minors and adolescents in the specialized juvenile institutions – social-pedagogical boarding schools and correctional boarding schools. The entire research focuses on the conformity between the Bulgarian legislation and jurisprudence and the European Convention on Human Rights. Many recommendations are made regarding the strategy for justice for minors and adolescents, which is being developed.
The field research was carried out in the social-pedagogical boarding school in the village of Lik and the correctional boarding school in the city of Rakitovo in July 2009. The entire documentation about all individuals, who have been placed there up by July 2009, has been examined (including the social reports, the reports, made by the members of the local commissions, the characteristics, made by the inspectors of the Children’s Pedagogical Rooms, protocols and decisions of the local commissions, etc.). The minors and adolescents placed in these specialized institutions represent more than one third of all children placed in such institutions. More than 221 judgments rendered by 64 Bulgarian district courts in the period of 2005 – 2010 have been examined; all of them concern the special proceedings in relation with the measures for placement in such institutions.
The monograph consists of six chapters. The first one makes a research in existing scientific literature to give a thorough definition of the term “delinquency”. Based on an analysis of the special proceedings about the enforcement of the correctional measures “placement in a social-pedagogical boarding schools” and “placement in a correctional boarding schools” a thesis is established that these proceedings are administrative in their characteristics or at least are closest to the ordinary administrative proceedings. This is why the jurisprudence should be equalized and the procedures should be characterized as administrative by their nature and to be transferred to the Code of Administrative Procedure.
In the second chapter some aspects of the procedures before the local commissions are explored. The third chapter includes an analysis of the jurisprudence of the district courts with regard to admeasuring the correctional measures, related to the placement in institutions. Summarized inferences, concerning the most common violations, are also being established and present the exploration of the quality of the judicial acts and the reasons for the contradictory jurisprudence. The fourth chapter includes a detailed analysis of the procedures before the regional courts as an appellate and final instance. The fifth chapter introduces the author’s opinion and visions about some unsuccessful legislative decisions concerning the amendments of the JDA in 2004. This chapter also stresses out the problems raised in the practice because of the various imperfections in the legislation. In the last chapter the procedures for the placement in specialized institutions are analyzed in details, as well as their correspondence to the provisions of the European Convention on Human Rights based on the jurisprudence of the European Court for Human Rights in this field.
In the conclusion of the monograph are presented the author’s views regarding the guidelines for reforms in the field of the minors and adolescents justice.
––
* translation: Yordanka Bekirska, превод: Йорданка Бекирска
