На 22 юни Европейският съд по правата на човека обяви две решения, в които установи нарушения на отделни текстове на конвенцията. Поради това, че в тях се повдигат оплаквания, които вече са били разглеждани и преди това, те са постановени от комитет от трима съдии. За жалост , както може да се установи, нито законодателството, нито практиката са се променили след първоначално констатираните проблеми (по първото дело – още през 2010 г., а по второто – по множество дела за земеделска реституция от последното десетилетие)
Първото решение по делото Zhelezov v. Bulgaria е свързано с нарушаване на правото на справедлив процес в наказателното производство.
По време на съдебния процес пред първите две инстанции жалбоподателят се защитава по повдигнатото срещу него обвинение в изнасилване на възрастна жена в дементно състояние. ВКС го оправдава по обвинението по чл. 152 НК, намирайки го за недоказано, тъй като се основава на косвени доказателства, които са неубедителни. Вместо това го признава за виновен в извършването на блудствени действия по чл. 150 НК.
Съдът заключава, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за естеството и причината за новото обвинение срещу него, че не му е било предоставено достатъчно време и условия за подготовка на защитата му, и че не е получил справедлив процес. Върховният съд е можел, например, да отложи изслушването за допълнителни аргументи или, алтернативно, да даде възможност на жалбоподателя да представи писмени становища (§28 от решението) . Такъв подход е бил възприет от Върховния съд в някои предишни дела, въпреки разпоредбата на член 354 ал. 2,т.2 от НПК . Европейският съд се позовава на предходно свое решение – Penev v. Bulgari (no. 20494/04, § 43, 7 January 2010) по подобен казус, по който е достигал до същата констатация (там ВКС променя първоначалната квалификация на присъдата от чл. 282 на чл. 220 НК с новата присъда). Съдът заключава, че липсата на ясно изискване в приложимия закон да позволи на обвиняемия да се защитава срещу изменените обвинения несъмнено е решаваща в това отношение. Поради това той установява нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6§1 във вр. с чл. 6§3, „а“ и „б“.
Второто решение – Gechevi v. Bulgaria е свързано с прекалено забавения процес на реституция на земеделски земи.
Наследодателят на жалбоподателите е притежавал земеделска земя в покрайнините на Пловдив, която е била колективизирана през 50-те години. Част от нея впоследствие е предоставена за ползване на частни лица, които през 90-те години я закупуват от общината. След приемането на ЗСПЗЗ през 1992 г. жалбоподателите подават заявление за реституция на земята на наследодателя им. През 2000 г. поземлената комисия им признава правото на възстановяване на парцел с площ от 7600 кв.м. През 2001 г. на жалбоподателите са възстановени реално 2240 кв.м.,а през 2012 г. те влизат във владение. За останалите 3 100 кв.м., като придобити от трети лица, както и 2250 кв.м. , отчуждени за пътища, е постановено на жалбоподателите да бъде изплатено обезщетение съгласно съответните разпоредби на националното законодателство. До до последната комуникация на жалбоподателите със Съда през септември 2020 г. това право да получат обезщетение все още не е реализирано – т.е. в продължение на 20 години. Съдът отбелязва, че тяхното „легитимно очакване“ е възникнало с решението на поземлената комисия и след този момент властите не са предприели необходимите действия, за да ги обезщетят за останалата част от земята, която не е подлежала на реституция. Правителството не представя никакви убедителни доказателства, че жалбоподателите са могли да ускорят този процес или че не са предприели действия, дължими от тяхна страна. Нещо повече, по повод процедярата по обезщетение за частта, която е била придобита от трети лица, кметът не е изпълнил решение на Върхомвния административен съд, което го е задължило да се произнесе относно размера на обезщетението през 2012 г. Съдът признава сложността на реституционния процес, на който се позовава правителството като фактор за забавяне на цялата процедура по възстановяване на собствеността, но в случая според него не това е била причината за цялостното забавяне. С оглед изложените аргументи Европейският съд достига до извода, че производството по делото във връзка с изплащането на обезщетение е било прекалено продължително и правителството не е успяло да представи убедителни аргументи за това, поради което е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
