Дейността на Европейския съд по правата на човека през 2012 г.

Председателят на Европейския съд изтъква и още два важни фактора, които са допринесли  за оптимизиране работата на Съда . Единият от тях е по-скоро финансов – положителната оценка, направена от външния одитор на Съда – Сметната палата на Франция, който е одобрил стратегическите промени, извършени от Съда. Наред с това проведената Конференция на високо ниво в Брайтън през април миналата година  не само е предоставила още една възможност на държавите да гарантират, че принципите на Конвенцията ще бъдат широко застъпени на национално ниво и решенията на Съда ще бъдат точно и своевременно изпълнявани. Наред с това този международен форум е поставил началото за подготовка и на два нови протокола, за да продължат процесите на реформа на Съда в изпълнение на решенията от конференцията в Интерлакен (2010 г.).
Според данните на Съда към 31 декември 2012 г. картината относно разпределението на регистрираните жалби по отделни държави показва, че не се наблюдава промяна в своеобразната класация по брой жалби в първите три места, заемани традиционно в последните години от Русия, Турция и Италия.

Графика № 2

            Ако цифровите показатели се сравнят с предходната година, ще се установи чувствителен спад на броя жалби, идващи най-вече от Русия, които от 40 250 през 2011 г. са намалили на 28 600 през 2012. При другите „първенци“ в класацията – Турция и Италия е налице  лек ръст. С чувствително по-малък брой жалби могат да се похвалят   Полша, при която спадът е от 6 400 на 3 100 и  Румъния – от 12 300  на 8 700 .  Наблюдава се и обратният процес при някои държави. Така жалбите от сръбски граждани са нараснали от 6 750 на 10 050, а на Република Молдова – от 3250 на 4250. Поради резкия спад жалби от Полша и ръста на тези от Сърбия България от традиционното 8-мо – 9-то място е отишла напред в класацията, макар че в абсолютни цифри разликата между 2011 и 2012 г. не е голяма и даже е налице известно понижение – от 4054 на 3850.

Промяна се наблюдава дори при сравнение на данните между първото тримесечие на 2012 и края на същата година, което би могло да се проследи и най-добре на   графика № 3.

Обяснението за ограничаване броя на жалбите като цяло, особено ако се направи анализ и по държави, може да бъде свързано преди всичко с промените в политиката на отделни държави и въвеждането на по-ефективни вътрешноправни механизми за защита на правата по Конвенцията.

Това обаче би било  твърде едностранчиво и невярно твърдение. Следва да се   вземе предвид, че въведените  по-строги критерии за допустимост на жалбите, прекратяването им по административен ред и други по-скоро обезкуражаващи политики на Съда (ограничаването приложното поле на чл. 6 в гражданските му аспекти само до проблемите на достъп до съд и неизпълнение на съдебно решение; предоставянето на все по-голяма свобода на преценка на националните власти в много области при защитата на относителните права), от една страна, както и прекомерното забавяне разглеждането на делата (само в стадия на постановяване на решения повече от 2 години) вероятно са демотивирали по-голям брой граждани на отделните държави да търсят справедливост чрез сезирането на Европейския съд.

Графика № 3

 

Съдът отбелязва, че повишената ефективност в работата му след влизането в сила на Протокол 14 е дало възможност да бъдат постановени с 11 % повече решения по съществото на спора и така са били решени 1 678 жалби вместо 1 511 през предходната година. Част от тях са били обединени за общо разглеждане, поради което и броят на постановените решения не съвпада с броя на жалбите, а е 1 093. Половината от тези решения са срещу Русия (122), Турция (117), Румъния (70), Украйна (69), България (58), Полша (56 и Гърция (52).[3]

Продължавайки своята политика на „приоритети“[4], която датира от 2009 г., Съдът отбелязва, че броят на жалбите, които са били разгледани с предимство поради тежестта и сериозността на повдигнатите в тях оплаквания, е нараснал с 30 %, като от всички постановени решения по съществото на спора около 1/3 от тях са именно от тази категория жалби.

Статистическите данни сочат наред с това, че през 2012 г. над 48 000 жалби са били насочени към едноличен съдия, което предпоставя, че по своето естество те вероятно са недопустими, а произнасянията за такива случаи общо за цялата година са над 81 000. Не назовавам   актовете на едноличния съдия решения, тъй като в тези случаи няма практика да се изготвят каквито и да било мотиви, а се изпраща еднотипно писмо до жалбоподателя, че жалбата му не съответства на изискванията на Конвенцията.

През изминалата година производствата по над 86 000 жалби са били прекратени с  решение на съдия – едноличен, комитет или отделение, като в тази цифра се включват освен недопустимите жалби, но така също и производствата, приключили с приятелско уреждане на спора, едностранна декларация от страна на правителствата или поради липса на кореспонденция с жалбоподателя.