На 28 януари 2016 г. се проведе редовната годишна пресконференция на Европейския съд по правата на човека.[1] На нея г-н Гуидо Раймонди – председател на Съда, представи отчет за работата на тази международна институция през 2016 г.[2] В своята реч той подчерта, че през 2015 г. Съдът се е произнесъл по над 45 000 жалби. Като голям успех и цел, която е била поставена за 2015 г., бе отбелязано, че проблемът с натрупалите се висящи дела пред едноличен съдия е бил решен и към настоящия момент те са едва 3 250. Г-н Раймонди изрази оптимизъм, че висящите повтарящи се случаи, които са 30 500 и по същество съставляват ½ от всички висящи жалби, ще бъдат по-ефективно решени, но отбеляза, че това зависи не само от техническите възможности на Съда, с каквито той разполага, а и от капацитета на отделните държави-ответници да се справят с тези случаи. Приоритетните жалби, които са висящи пред Съда, възлизат на 11 500, но наред с това той трябва да реши и още 19 600 жалби, които не са повтарящи се, а „нормални“ и не са били окачествени при филтрирането като явно недопустими.
В речта си Председателят на Европейския съд посочи, че през 2015 г. са били постановени 2 441 решения по основателност (срещу 2 388 за 2014 г.) През миналата година общият брой на жалбите бележи спад със 7 % – от 70 000 на 65 000. Основният „доставчик“ на жалби е Украйна (с 13 850 жалби), следвана от Русия (9 200), Турция (8 450), Италия (7 550) и Унгария (4 600).България от 2012 г. вече не е в класацията на първите 10 държави, които натоварват най-много Съда.
Г-н Гуидо Раймонди отбеляза в речта си и друг възлов момент, който е бил поставен от държавите на Конференцията в Брюксел – Съдът да мотивира по-добре своите решения по допустимост. Председателят на Европейския съд посочи, че са били направени усилия в тази насока и от 2016 г. това ще стане възможно и отбеляза, че ситуацията вече е удовлетворителна като цяло, апоставените задачи са впечатляващи и значителни. Но за да се върви напред, подчерта той, има необходимчост от много добро сътрудничество с държавите-членки и това е смисълът на споделената отговорност.
Сред събитията на 2015 г. г-н Раймонди посочи кризата с мигрантите от лятото на 2015 г. и нейното отражение върху работата на Съда. Били са получени 24 искания по чл. 39 от Правилата на Съда (за предприемане на привременни мерки) от страна на мигранти, които са пожелали да не бъдат връщани в Унгария. По 10 случая са приети такива мерки, които засягат мигранти с различна националност – афганистанци, палестинци , сирийци и др. На 22 септември две жалби са изпратени на Австрия за становище, а Унгария, Сърбия, Върховния комисариат за бежанците на ООН и Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа са поканени да вземат участие като трета страна. Тези две жалби ще бъдат разгледани през първото полугодие на настоящата година. Макар че влиянието на мигрантската криза да не се е отразила на Съда чувствително в количествен аспект, е бил приет един план за действие, за да може по-успешно и бързо да бъдат прилагани евентуално мерки по чл. 39 и жалбите от тази категория да бъдат решавани по-бързо.
Г-н Гуидо Раймонди посочи, че конкретните цифри за работата на Съда и неговата дейност през 2015 г. се съдържат в публикувания предварителен отчет (в който е включена информация за работата на Съда не само през 2015 г., но и за целия период от създаването му, представен е преглед на практиката на Съда, конкретни данни по държави и др.п.)[3], както и в статистическия анализ (в който освен обобщените данни са посочени и данни за всяка една отделна държава)[4].
[1] http://hudoc.echr.coe.int/eng-press?i=003-5284484-6571569
[2] http://echr.coe.int/Documents/Speech_20160128_Raimondi_JY_PC_FRA.pdf
[3] http://echr.coe.int/Documents/Annual_report_2015_FRA.pdf
[4] http://echr.coe.int/Documents/Stats_analysis_2015_FRA.pdf
