В делото Paulet v. The United Kingdom властите във Великобритания е трябвало да осъществят преценка за пропорционалност на лишаването от доходи за положен труд от жалбоподателя в името на общия интерес
На 13 май Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по жалбата на г-н Поле[1], в което прие, че Великобритания е нарушила чл. 1 от Протокол 1 по повод конфискацията на неговите спестявания от заработеното му трудово възнаграждение.
През януари 2001 г. той пристига във Великобритания нелегално и се установява там. Снабдявайки се с фалшиви документи за самоличност на френски гражданин, г-н Поле успява да си намери работа и в периода 2003 – 2007 г. работи последователно в една агенция за наемане на работа, в предприятие за услуги и като шофьор на мотокар. През 2007 г., когато отправил искане да му бъде издадено временно свидетелство за правоуправление, било установено, че неговите документи за самоличност са фалшиви. Срещу него било образувано наказателно производство за извършени различни престъпления, включително и за получавнане на парични средства чрез измама. Той е признат за виновен и осъден на 17 месеца лишаване от свобода и конфискация на сумата от 21 949 лири стерлинги поради това, че умишлено е нарушил забраната за работа в Обединеното кралство. Жалбоподателят обжалвал решението в частта за конфискация на придобитите от него средства, като изтъкнал аргумента, че конфискацията на тази сума е репресивно и представлява злоупотреба с процесуални права, тъй като това са били неговите спестявания от заработеното му възнаграждение за близо четири години. Той е изтъкнал, че не е било доказано тези средства да са били придобити от някакво тежко престъпление – от разпространение на наркотици или от участие в организирана претъпност, за да се пристъпи към тяхната конфискация, поради което мярката не е била пропорционална. Националните съдилища във Великобритания отхвърлили жалбите на г-н Пуле, позовавайки се на своята практика .
Пред Европейския съд по правата на човека той повдигнал оплакване, че заповедта за конфискация е била непропорционална, тъй като националните съдилища не са разграничили неговия случай от други дела, които са били разгледани за много по-тежки престъпления, такива като трафик на наркотици или на участие в организирана престъпност, но въпреки всичко му е била наложена също толкова тежка санкция, поради което е налице злоупотреба с процедурата.
Европейският съд достига до извода, че осъщественият контрол върху собствеността /каквато квалификация той установява, че е била налице в конкретния случай/ на основание втората алинея на чл. 1 от Протокол 1, е бил твърде ограничен и че националните власти са се задоволили единствено да установят, че конфискацията е осъществена в интерес на обществото без да извършат преценка за съответствието й с правото на собственост на жалбоподателя, както изисква това Конвенцията. Той отбелязва, че едва през 2012 г. , по повод друг случай (R. v. Waya) Върховният съд на Великобритания е приел, че би било предпочитателно в подобни случаи националното право да взема предвид принципа на пропорционалност по смисъла на чл.1 от Протокол 1, когато се повдига оплакване за „злоупотреба с процедурата.“ Все пак, доколкото към момента на разглеждане на делото националното законодателство е регламентирало, че съдилищата следва да преценяват едиствено дали се налага принудително изземване или това представлява злоупотреба с правото на процес, Съдът достига до извода, че е бил нарушен принципът на пропорционалност и намира нарушение на чл. 1 от Протокол 1 . Решението е взето с 6 на 1 гласа, тъй като съдия Войтичек намира, че в случая не е имало нарушение .
Мнозинството приема, че на жалбоподателя следва да бъде присъдено обезщетение само за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, но отхвърля претенцията му за имуществени вреди.
В тази връзка двама от съдиите /Бианку и Калайджиева/ изразяват особено мнение, в което посочват, че за разлика от други дела, в които се е стигнало до конфискация на имуществото (Phillipsv. UnitedKingdom(no 41087/98, решение от 5 юли 2001) , то е било придобито по незаконен начин. В конкретния случай обаче, жалбоподателят, след като незаконно се е сдобил с документ за самоличност, е започнал работа и доходите му са резултат на полагания от него труд, за който никой не твърди, че се е състоял в извършването на престъпна дейност. Едва ли самото регулиране на пазара на труда отива толкова далеч, че всяка неправомерно получена работа да бъде санкционирана чрез отнемане на придобитото. Не се твърди също така, че полаганият труд от жалбоподателя е причинил публична или частна вреда, а тъкмо напротив – той е допринасял чрез него за общото благо. Въпреки това обаче действително спечелините средства са били конфискувани като „имущество, придобито от престъпление“ – използване на фалшив паспорт. Деяние, за което той е бил наказан в отделно производство. Ето защо несъответствието между случая на жалбоподателя и този по делото Phillips[2], е доста голямо.
В тази връзка съдиите изразяват съмнение дали случаят е следвало да се разглежда в светлината на втората алинея на чл. 1 от Протокол 1, която предоставя правото на държавата да приема такива закони, „чрез които да контролира използването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване плащането на данъци или други постъпления и глоби.“ В досегашната си практика Европейският съд е приемал, че подобна крайна мярка е съвместима с конвенцията, когато е налице пряка връзка между престъпното поведение и приходите на конкретното лице. Ето защо те не са убедени, че законът е бил достатъчно ясен и предвидим по повод налагането на тази мярка.
Двамата съдии намират, че ограничаването обхвата на настоящото дело само до някои процедурни аспекти на осъществения съдебен контрол не е предоставило на жалбоподателя нито съответната правна защита в светлината на чл. 1 от Протокол 1, нито откриват пред него възможността да иска преразглеждане на делото на национално ниво, за да се изпълни изискването за търсене и постигане на „справедлив баланс“, изискван от посочената разпоредба. Ето защо те не са удовлетворени от решението на мнозинството, че не се налага да осъществява по-нататък никаква преценка относно пропорционалността на намесата и наличието или липсата на непосредствена причинна връзка между допуснатото процесуално нарушение от националните съдилища и финансовите загуби, претърпяни от жалбоподателя.
Мотивите на мнозинството от съдиите, постановили това решение, не удовлетворяват поради своята неубедителност и недовършеност на изложението. След като констатират, че приложената по отношение на жалбоподателя мярка е била твърде рестриктивна и че е бил нарушен принципът на пропорционалност, те отказват да направят и следващата стъпка, каквато обичайно логически следва в такива случаи. Съдът обаче не намира за необходимо нито да осъди държавата да възстанови на жалбоподателя конфискуваната сума, за която няма съмнение, че не е придобита в резултат на престъпна дейност, нито задължава държавата да преразгледа делото.
Вярно е, че в досегашната си практика, свързана с конфискация на имущество, придобито от престъпления Европейският съд е предоставял на държавите достатъчно голяма свобода на реценка какви закони да приемат за контрол върху собстевността, особено когато тя е придобита в резултат на участие в организирана престъпност и трафик на наркотици – Arcuriettroisautres contre l’Italiе, жалба № 2024/99 , решение по допустимост от 05.07.2001; Riela et autres c. Italie ; Bocellari et Rizza c. Italie(решение по допустимост), жалба no 399/02 от 28.10 2004 и 16.03 2006; Bongiornoetautresc.Italie, решение от 05.01.2010 г; Walsh v. United Kingdom, жалба no17440/90, решение от 09.02.1995 и и цитираното по-горе Phillipsv. UnitedKingdom. Във всички тези случаи обаче връзката между придобитото имущество и престъпната дейност на жалбоподателите и била пряка и непосредствена.
По настоящото дело без съмнение подобна пряка причинно-следствена зависимост не е установена. Като че ли Европейският съд със своето решение направи реверанс по отношение на Великобритания. Дали поради надигналата се вълна срещу незаконната емиграция в Европа или за да „успокои страстите“ вътре в страната поради изразеното недоволство от някои негови решения напоследък, е трудно да се каже.
[1] жалба no 6219/08 – http://hudoc.echr.coe.int/sites/fra/pages/search.aspx?i=001-142961
[2] В цитираното дело жалбоподателят, г-н Phillips е бил осъден за това, че е участвал в трафик на наркотици и наред с осъдителната присъда е била постановена конфискация на имуществото му, за което е преценено, че е било придобито в резултат на престъпление – бел. моя , Св.М.
