Начало > Европейски съд по правата на човека, Забрана за изтезания, Нови решения > Доживотният затвор в „български“ вариант е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията

Доживотният затвор в „български“ вариант е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията


dojivoten z.Case of 
Radev v. Bulgaria(Application no. 37994/09)

В своето решение от 17 ноември Европейският съд за пореден път установи нарушение на забраната за нечовешко и унизително третиране по повод условията за изтърпяване на наказанието доживотен затвор в българските затвори.

Фактите по случая

Жалбата е депозирана от лице, осъдено на смърт през ноември 1989 г., чиято присъда не е била изпълнена поради наложения мораториум върху изпълнението на този вид присъди през 1990 г., а впоследствие след   отмяната на смъртното наказание през 1998 г. с нов Указ на президента на републиката наказанието му е заменено с доживотен затвор без право на замяна.

В периода юни 1999 г. – 2004 г. той е поставен на „специален режим“, определян на лицата, осъдени на доживотен затвор в затвора в гр. Варна. В този период той е бил изолиран по цял ден в заключена килия и е имал право на разходка за един час навън. Впоследствие  за три години изтърпява наказанието си в Плевенския затвор. Там килията му е била заключвана само през нощта и е имал неограничен достъп до тоалетна. След това отново е преместен във Варненския затвор, където в килиите не е имало санитарни възли и нощем се е използвала кофа, но санитарните препарати не са били достатъчни. През 2005 г. режимът му е променен в „строг“. През 2012 г. в килията е обособен санитарен възел и е монтирана мивка с течаща вода. Правителството представя годишни психологически оценки на жалбоподателя за времето 2009 – 2013 г., от които се установява, че той е бил многократно наказван поради нерегламентирано притежание  и водене на разговори по мобилен телефон, както и поради конфликти с други затворници и подбуждането им към гладна стачка с цел оказване натиск върху затворническата администрация.

Между 2007 г. и 2009 г. жалбоподателят предявява неколкократно искове на основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Всички те са отхвърлени на различни основания – или защото затворническата администрация не е имала незаконосъобразни действия, или защото той не е доказал твърденията си.

Преценката на Съда

В своето решение Европейският съд припомня установените от него принципи и стандарти в решението си Harakchiev and Tolumov v. Bulgaria (nos. 15018/11 and 61199/12, §§ 114-146, and §§ 165-174, ECHR 2014). Той разглежда две от повдигнатите оплаквания, които намира за допустими – ограниченията на специалния режим и липсата на санитарни възли в затворническите килии.

Европейският съд не приема твърденията на Правителството, че самото поведение на жалбоподателя е било от такъв характер, че е налагало неговата изолация. Той отбелязва, че голяма част от наложените му дисциплинарни наказания  не са били свързани с прояви на агресия от негова страна, а с нарушаването на вътрешните правила в затвора, изразяващи се в обаждане по мобилен телефон и държане на сим-карта; за бурни кавги с други затворници . Но дори и по психологическите оценки не е налице ескалация на агресията, а по-скоро емоционален изблик в конкретна ситуация.

Той подчертава, че  всички форми на строга изолация  без подходящото умствено и физическо стимулиране е вероятно да имат вредни последици в дългосрочен план, което води до влошаване на умствените и социалните способности на личността. Автоматичното разделяне на осъдените на доживотен затвор от останалата затворническа популация, както и един от друг, липсата на смислени дейности извън и вътре в килиите и неоправданата изолация поради съображения за сигурност сами по себе си достатъчни, за да се обсъжда въпросът в светлината на чл. 3.

Въпреки позоваването от страна на правителството на приетите национални стандарти по отношение на лишените от свобода, Съдът отбелязва, че нищо не е довело до промяна в положението на жалбоподателя, освен че е имал право три пъти на ден да бъде извеждан до тоалетната, както и по време на едночасовата си разходка навън и да играе тенис от половин до един час на седмицата. В останалото време той е общувал само с други затворници от килията си.

По повод проблема с тоалетните и ограничения достъп до тях на затворниците съдът припомня, че последователно в десетки свои решения е подлагал на критика неприемливите практики на българската затворническа администрация (Kehayov v. Bulgaria, no. 41035/98, § 71, 18 January 2005; I.I. v. Bulgaria, no. 44082/98, § 75, 9 June 2005; Iovchev v. Bulgaria, no. 41211/98, § 134, 2 February 2006; Yordanov v. Bulgaria, no. 56856/00, § 94, 10 August 2006; Dobrev v. Bulgaria, no. 55389/00, § 129, 10 August 2006; Malechkov v. Bulgaria, no. 57830/00, § 140, 28 June 2007; Kostadinov v. Bulgaria, no. 55712/00, § 61, 7 February 2008; Gavazov v. Bulgaria, no. 54659/00, § 108, 6 March 2008; Radkov v. Bulgaria (no. 2), no. 18382/05, §§ 48-49, 10 February 2011; Shahanov v. Bulgaria, no. 16391/05, § 53, 10 January 2012; Sabev v. Bulgaria, no. 27887/06, § 99, 28 May 2013; and Harakchiev and Tolumov, cited above, § 211).Съдът отбелязва и докладите на Комитета по изтезанията от 2010 и 2012 г., в които той призовава властите да осигурят на всички затворници достатъчно хигиенни продукти и материали за почистване на килиите.

Заключението на Съда е, че кумулативният ефект от продължителната изолация на жалбоподателя в килията му до 2012 г. и липсата на непосредствен достъп до тоалетна са били достатъчно сериозни, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение. Поради това е установено нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks