Начало > Европейски съд по правата на човека, Нови решения, Право на справедлив процес > Докога публичните полицейски акции ще се толерират?

Докога публичните полицейски акции ще се толерират?

cvetan-cvetanovПреди дни Европейският съд постанови пет решения срещу България, в които установи множество нарушения по различни текстове на конвенцията. За медиите впечатляващото беше преди всичко това –  колко пари ще трябва да заплати държавата, т.е. българският данъкоплатец в тази връзка. Три от тези решения бяха свързани с непремерените публични изяви и интервюта часове след полицейските акции на един вътрешен министър :

Stoyanov et autres c. Bulgarie (n° 55388/10),

Alexey Petrov c. Bulgarie (n° 30336/10)

Petrov et Ivanova c. Bulgarie (n° 45773/10)

Някак встрани остана въпросът кой е виновникът за вече пет осъдителни решения по повод нарушената презумпция за невинност( освен трите от 31 март, има и още две по случаи от предишни години –Affaire Slavov et autres  c. Bulgarie (Requête no 58500/10),решение от 10.11. 2015 и Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10,решение от 15 oктомври 2013.) заради шумните и непремерени изяви на един министър на вътрешните работи, който много се гордееше с наименованията на организираните от него спецакции. Няма ли кой да му потърси сметка сега? Защо неговата парламентарна група да не заплати вместо нас присъдените обезщетения? Защо ни се внушава на нас –  обикновените български граждани, че полицията не е създадена за това – да ни пази, а може да направи каквото пожелае и ние сме беззащитни пред нея? Искам да бъда разбрана правилно – не са виновни полицаите, участвали в тези акции – „Медузи“, „Октопод“, „Червеи“ и не знам какво още, а тези, които решават да си направят PR пред обществото и водят със себе си фотографи, журналисти и цял екип от подходящи клакьори, за да станем свидетели „на живо“ как залавят поредния „бандит“, който по-късно ще се окаже, че не е такъв.

В държавата ни сме свидетели на операции, които в други страни се предприемат само срещу терористи и по тях пак не се вдига толкова шум. Докога медиите ще подминават с мълчание такива факти, а ще акцентират единствено върху присъдените суми? Защо никой не потърси сметка от  виновника за тези срамни за България решения? Дотам ли стигнахме, че да си налагаме автоцензура? Аз не искам да живея повече така!

В Полша преди няколко години националните съдилища в подобна ситуация осъдиха министъра на вътрешните работи и Главен прокурор да се извини публично на злепоставен кардиохирург  по няколко телевизионни канала, като при това сам да заплати за медийното време.[1]  Той беше задължен да прочете текст, който фигурираше в самия диспозитив на съдебното решение. Отделно от това  трябваше да заплати и обезщетение на известния кариохирург за публичното накърняване на репутацията му.[2] Затова Европейският съд не установи нарушение на чл. 6§2 и прие, че полските съдилища са действали напълно според установените от него стандарти. У нас това мислимо ли е въобще?

[1] CASE OF MIROSŁAW GARLICKI v. POLAND(Application no. 36921/07), 14 June 2011

[2] Виж материала „Как действа един независим съд“ на следната страница:

https://www.pravanachoveka.com/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC-%D1%81%D1%8A%D0%B4/868/#more-868

 

 

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks