На 21 февруари 2017 г. Европейският съд постанови решение, на което според мен журналистите и съдиите следва да обърнат особено внимание, защото то е свързано непосредствено с тяхната дейност.
По делото Rubio Dosamantes c. Espagne (requête n o 20996/10) той прие, че правото на неприкосновеност на личния живот на певицата от латиноамерикански произход, известна в обществото под името Паулина Рубио, е било накърнено чрез излъчването на поредица от телевизионни предавания, но националните съдилища не са уважили нейната искова претенция, защото са сметнали, че изнесената информация или е била вече известна в обществото, или не е била обидна. Според Съда обстоятелството, че тя е била много популярна в Испания и е била във фокуса на пресата, съвсем не означава, че могат да бъдат разпространявани всякакви неконтролирани коментари и непроверени слухове по повод личния й живот, а националните съдилища при извършената от тях оценка на спорните телевизионни предавания не са съумяла да спазят този баланс между легитимния интерес на обществото, свободата на изразяване и сърцевината на неприкосновеността на личния живот, защитен от чл. 8.
Фактите
Родената в Мексико певица е много популярна. Тя живее и се изявява в Испания. През април и май 2005 г. нейният бивш мениджър е поканен и дава интервюта за три телевизионни програми, в които са обсъждани събития от личния й живот. Както журналиститът-водещ предаванията, така и мединджърът й, обсъждат в ефир обстоятелства и слухове относно нейните сексуални предпочитания, , употребата на наркотици и връзката й с г-н R.B. В решението на Съда са представени извадки от интервютата, от които се установява, че въпросите на журналиста са пряко насочени към установяване на характера на връзката й с нейния любовник (доколко тя е била бурна и изпълнена със скандали и побоища, кой от двамата е бил агресивният и кой – жертвата), дали тя е или не е бисексуална, за връзката й с известна манекенка и отношенията между тях. Самият начин на задаване на въпросите, дори и всички те да не получават положителен отговор от събеседника, вече води до определени внушения към аудиторията.
През май същата година г-жа Рубио предявява граждански иск, за да защити правото си на добро име, чест и достойнство, срещу бившия си мениджър, водещия предаванията, телевизионните компании, от чието име се излъчват програмите, както и собствениците на трите телевизионни канала. Първоинстанционният съд приема, че коментарите относно употребата на дрога от страна на нейния приятел са засягали по-скоро тяхната интимна връзка, не са били насочени към директни обиди спрямо нея и ако са засягали някого, то по-скоро това е бил той . Относно направените намеци за нейната сексуална ориентация съдията приема, че те не са могли да засегнат нейната чест, тъй като хомосексуалността на едно лице не се възприема вече като уронваща достойнството, а и самата жалбоподателка мълчаливо се е съгласила да бъде воден дебат по този въпрос. На последно място съдията приема, че обсъжданата тема относно лошото отношение и дори употребата на насилие от страна на г-жа Рубио по отношенине на нейния партньор, не са засегнали репутацията й. Това решение е потвърдено от Върховния касационен съд, а жалбата й до Конституционния съд (т.н. recours d’amparo) е оставена без уважение.
Решението на Европейския съд
Съдът отбелязва, че, макар и жалбоподателката да е била добре известна в обществото поради това, че е певица, това съвсем не означава, че нейните действия или поведението й в частния й живот непременно трябва да бъдат обект на внимание и да стават обществено достояние. Фактът, че г-жа Рубио е била широко известна и популярна не дава право на телевизионните канали да разпроспраняват неконтролирани коментари върху личния й живот, които по никакъв начин не обосновават наличието на легитимен интерес у обществото.
Съдът напомня, че някои факти за личния и семейния живот са обект на особено засилена защита от гледна точка на член 8 от Конвенцията и трябва да накарат журналистите да бъдат с повишено внимание и грижи при обработката на информация от подобен характер. Разпространяването на непроверени слухове или направените коментари без всякакъв контрол или граници по въпроси, свързани с живота на другите, не бива да се разглежда като тривиално.
Съдът констатира, че поканените са били насочени да коментират изключително детайли от личния живот на жалбоподателката. Дори и да има чисто комерсиален интерес за телевизионните канали, които разпространяват такива програми, Съдът отбелязва, че те трябва да отстъпят пред правото на личността ефективно да бъде защитен личния й живот.
Затова според него именно националните власти са били тези, които е следвало да осъществяват преценка на излъчваните телевизионни предавания с цел да разграничат и намерят баланс, за да смекчат това навлизане в сърцевината на личния живот на г-жа Рубио и същевременно те да представлява интерес и за обществото.
Европейскит съд намира, че националните съдилища не са осъществили именно тази преценка на пропорционалност , а са се задоволили да констатират, че направените коментари не са засегнали нейната чест. Те не са изследвали критериите, които стоят в основата на оценката между свободата на изразяване – от една страна и правото на отделната личност на поверителност и неприкосновеност на личната му сфера – от друга. С оглед голямата свобода на преценка, която е предоставена на властите на всяка една страна Съдът достига до извода, че те не са изпълнили своите позитивни задължения да защитят личния живот на г-жа Рубио, поради което е установено нарушение на чл. 8.
Това решение си заслужава да бъде обсъдено от журналистическата гилдия, но наред с това ми се струва, че би било от полза и българските съдии да се запознаят с него, както и адвокатите, разбира се, защото има над какво да се замислим и да поразсъждаваме. Свободата на изразяване и правото на обществото да бъде информирано не са безгранични и е важно да бъде намерен онзи баланс, който да не нарушава неогранчено и безконтролно личното пространство на всеки индивид пък било той и много известен.
