Относно необходимостта от подготвянето на резюме към жалбата до Европейския съд по правата на човека
Бих желала да отправя една препоръка към всички потенциални жалбоподатели и най-вече към колегите, които подготвят жалби до Европейския съд по правата на човека. След Конференцията в Брайтън, на която бяха направени редица предложения с оглед намаляване натовареността на Съда, Европейският съд пристъпи към масово прекратяване на производствата по административни причини. На неговите помощни органи (т.н. регистратура, която е създадена за всяка една държава – член на Съвета на Европа) бяха дадени указания още при получаването на жалбата да се извършва прецизна проверка най-напред относно изискванията на чл. 47 от Правилата на Съда – т.е. дали жалбата притежава съответните реквизити и дали всички графи и раздели са попълнени.
Макар че в самия чл. 47 никъде изрично не фигурира текст, съгласно който жалба, сдържаща повече от 10 страници, трябва да е придружена с резюме, в самото правило има препратка, дадена под линия, че това изискване фигурира в указанията на Председателя на Съда. Така излиза, че то е част от самото правило. Не е мястото в тази информация да коментирам доколко това е правилно или не и не сме ли изправени пред хипотеза на отказ от достъпа до Европейския съд без промяна в чл. 35 от Конвенцията, тъй като по същество се въвеждат нови условия за допустимост .
Целта на моята публикация е да се обърна към всички, които работят в тази област практически и да им обърна внимание, че напоследък зачестяват случаите на получени писма от Съда до съответния жалбоподател (респективно – до неговия адвокат), че жалбата не отговаря на изискванията на правило 47 и затова няма да бъде разгледана. Няма допълнителни пояснения. Почти във всички случаи причината е в това, че жалбата надхвърля 10 страници, но не е била придружена с резюме. Затова моят съвет към всички е: пишете резюмета към жалбите си, а ако клиентите могат да си го позволят, нека резюмето да е в превод на един от официалните езици на Съвета на Европа – френски или английски.
В практиката могат да възникнат различни хипотези, при които да не е толкова лесно да се определи дали една жалба надхвърля 10 страници или не, защото когато жалбоподателите са повече от един, за всеки от тях се попълва отделна с.2 и тогава обемът на жалбата се увеличава с броя на лицата, които са решили да сезират Съда с обща жалба. Естествено е, че не би следвало механично да се проверява количеството страници, а да се провери какво съдържат те. Можем да си представим случаи на жалба от 14 страници, в която 10 да съдържат само данни за отделните жалбоподатели. Едва ли председателят на Съда е имал предвид подобна ситуация и не би следвало в такива случаи процедурата да се прекратява по административни причини. Това обаче означава, че в придружителното писмо следва специално да се обърне внимание защо жалбата е по-голяма и какво се съдържа в нея.
Би могъл да се постави и въпросът: ако жалбата бъде прекратена по административни причини, дали тя би могла да се представи като дата на първото писмо, така че след това повторно да се депозира жалба, но вече с подготвено резюме. Тук въпросът е деликатен и не бих могла да заместя становището на Съда. Според мен подобна практика би довела до заобикаляне изискването за резюме като основание за административно прекратяване, така че не съм сигурна, че едно такова обяснение защо се изпраща повторно дадена жалба едва ли би се приело за резонно. Тук има обаче едно но – освен ако не става въпрос за изключително драстични нарушения на чл. 2, чл. 3 и някои от хипотезите на чл. 5. След като в подобни случаи секцията по филтриране има указания да не бъде толкова взискателна към спазването на правило 47, то очевидно подобен подход ще се прилага и от всички останали секции, включително и тази, към която принадлежи нашата страна. На следващо място, цитираните изисквания на чл.47 от Правилата на Съда касаят съдържанието на индивидуалните жалби. Ако жалбата е от повече от едно лице валидно ли е изискването за резюме?
Тези, чиито жалби вече са регистрирани, но не са депозирали резюмета (ако жалбите им надхвърлят 10 страници), могат да се презастраховат, като изпратят допълнително такива. Всъщност правило 47 не е променяно от 22 септември 2008 г., така че по същество, дори и да се приеме, че от него се извличало задължението за резюме (както и да го чета, не виждам как точно стигаме до подобен извод), можем по-скоро да презюмираме, че до тази година то не е било прилагано много стриктно, но от началото на 2012 или даже от юни месец, разглеждането на всяка една жалба започва едва ли не с обема на нейните страници.
Тъй като едва ли някой би се наел официално да декларира дали изискването за резюме ще се прилага ретроактивно или не, то е най-добре да се презастраховаме, като подготвим по едно резюме към вече регистрираните жалби. Аз мисля, че в случаите, когато сме депозирали предварителна жалба, а след това – основна, бихме могли и да си „спестим“ подготвянето на резюме, надявайки се предварителната жалба да изиграе същата роля. Но оттук нататък всяка нова жалба трябва да бъде съобразена с новата практика на Съда безусловно.
